Първи впечатления, първи

Айде, добре дошла 

При мен за първи подобни на твоите впечатления е трудно да се говори - аз знаех къде отивам и познавах донякъде манталитета на местните.

Пожелавам ти бърза адаптация и по-скорошна самостоятелност! Чакат де доста изненади и разминавания с първите впечатления.

Привет и от мен!!!
И аз от 1 седмица то4но съм в Щатите - RI-пътувах със детето си сами4ка, много се притеснявах, ама изли6но като цяло. Първите ми впе4атления са страхотни.....4истота, красота, имам чувството, че мястото,където се намирам е някакси изолирано,под похлупак от околния свят.....само зеленина, полянки,драъвчета, като парк,в който пускам детето на воля да си ти4а. В задния двор на ка6тата ни се разхозхдат зай4ета спокойно!!! Хората са изключително лубезни и учтиви, като ни видят от колите си как се разхождаме с мал4о и ни се усмихват, някой дори махат с ръце!!!Колите едва се движат по пътя - нявсякъде има ограни4ение на скоростта , но и на стоповете, всички хора спират! Не е като в България, където трябва с коли4ката да се тика6 пред колите, за да пресе4е6 все пак!!! Та така..много ми харесва засега - а о6те ни6то не съм видяла сигурно. На хубавото 4овек бързо свиква, ама обратното 6те е доста трудно предполагам после!

И на нас така ни спират колите още отдалече, за да си пресечем спокойно и това си е съвсем нормално, а когато в България някой го направи, едва ли не трябва да си му благодарен.
И пред блока тук има диви зайчета, които изскачат от храстите и си живеят спокойно живота
И катерички има, и тях никой не ги закача, катерят си се по дърветата на двора и си скачат по полянките. Дали в България щяха да оцелеят, как мислиш?
Ами болниците какви са тук! Супер чисти и нови, не приличат на болниците, които аз съм посещавала. Днес бяхме до една такава, обаче от много превъзнасяне, накрая стана така, че избягахме малко преди да е приключил прегледа. Един как се казват мъжете-мед.работници-фелдшер ?, премери температурата на детето в дупето и то се скъса от рев просто, беше толкова студен и изобщо не се опита да я успокои!
Беше толкова безсърдечен, никога не бях виждала такова безскрупулно същество-мед.работник! Абе да не се налага на никой да ходи по доктори, където и да е.
После дойде лекарката, прегледа я, даде рецепта, оказа се ушна инфекция и онзи пак се върна с едно лекарство за пиене. Аз й го давах, докато тоя тип гледаше отстрани като някой темерут!Мъчих се да й го набутам в устата, тя почна да го повръща и да се дави и да кашля, а онзи продължи да си стои там и да не помръдва, беше ужасно стресиращо за детето. Накрая каза, че ще излезе за малко и аз си грабнах бебето и право към изхода.

В заключение бих казала, да, хубаво е, има ред, чистота, ама много ще внимавам  с първите си впечатления за в бъдеще!

Първите впечатления са много байаснати от щата, град/ предградие и куп други неща. Моите първи впечатления бяха мръсотия, цигания, фалшиви усмивки...  За Ню Йорк Сити говоря.
Катериците около Юниън Скуеър са нахални и зли - дебнат да ти отмъкнат закуската. 
Болниците (имах възможността да видя няколко не като пациент) и частните практики са различни от земята до небето. Бях в такива мръсни дупки, че просто не проумявам все още как може това да е болница/ кабинет. В едната практика доктора си е пуснал кученцето да ходи свободно...  От друга страна видях и чисти и прилични кабинети и болници... Каквото ти е на душата и по джоба... 

И за да не остане някой с грешно впечатление - на мен ми харесва и не се оплаквам. 

Хора които ти се усмихват без да те познават
Насядали по тревата
Деца коита се цапат с вода и пясък и никой не вика след тях
Спокойствие което е от първия ден и още не ме е напуснало
Многото патенца из парковете и най вече самите паркове
Възпитаните и внимателни хора готови да откликнат веднага ако имаш нужда от помощ
Безплатния нет във всеки парк насядали с лап топа
и многото механизирани неща

Първото ми впечатление беше, че е много чисто  и че за паркинг се плаща на автомат. Че никой не говори английски, и че ядат едно и също, а имено паста. 

Всички се усмихват често-често.

Хвърлянето на фасове по земята не се приема с добро око.

Като се редиш на опашка, трябва да оставяш разстояние между себе си и човека пред теб.

Чистите улици. Зеленината. Маркировката по улиците. Ниските къщи. Широки магистрали. Безумно шофиране. Дядовци и бабинки с огромни коли. Мъглата. Лицемерието. Пискливите гласове. Черните в магазините. Акцентите. Усмивките.
Забравих - впечатли ме, че когато си на 50 г. в Америка, живота тепърва започва. В България не е точно така.

Хайде и аз да поцъкам с език малко, няма само да негодувам. 

Първите ми впечатления от Германия (късната втора половина на 90-те, Франкфурт) - чистота, въпреки че всички ми казваха, че на село е по-чисто, трудно ми беше да си го представя. На третия ден отидохме на село - по-чисто беше.  Измити коли, големи и хубави магистрали, аптека на всеки ъгъл, супермаркети като слънце, знаци и маркировка (не само за пътищата говоря, принципно). Гледаха ме странно като им говорех на английски, много сдържани хора (да го кажем така).  Даже не се бутат, за да влязат в метрото... А аз натрапчиво си мислех за кална сутрин пред вратите на софийски автобус... 
Най-много се впечатлих първия ден в един редови италиански ресторант - нямаше нужда да търпя погледи, пълни с насмешка и неразбиране като казах, че съм вегетарианка и помолих да ми препоръчат нещо. И най-готиното - направиха ми кастъм манджа. Това в България не ми се беше случвало до онзи момент.

Както се шегува един много близък мой приятел "за Германия с три думи - чистичко, спретнато, подреденичко...". 

Първото ми впечатление бяха светлините. Пристигнах в Италия през януари 1997, точно по времето на безредиците в БГ,  в една ясна вечер  и още си спомням как от самолета ми направи впечатление колко много са осветени градовете, ярката линия на крайбрежните булеварди, видяни отвисоко. Между другото и досега като се връщам в България ми прави пък впечатление, че влизаш сякаш в тъмна доба 
И след това щастието, че най-сетне сме заедно, усмивката и целувката на съпруга ми на летището  Големите булеварди, многото коли, колко бързо се кара в града, уличните лапми, които висят като на простор, закачен за сградите от двете страни на улицата. толкова са ясни спомените ми от онази първа вечер...
По-натам красивите сгради с цветя по балконите и "пердета" по терасите, хубавите тротоари, пълните супермаркети, учтивите хора, река По, колко са високи Алпите, които се виждат от прозореца ни...
В онези години идвах от съвсем друга действителност.

Светлоотразителната маркировка и това, че машините за закуски връщат ресто и то точно  . Също безплатния интернет в библиотеката и как всички казват 'like' по три пъти в изречение.

Красива природа, много зеленина, чистота, цветни алеи с хубави пейки, тишина, подреденост, ред, спокойствие ... усещане за сигурност и че съм точно там, където ми е мястото и точно с този, с който искам да бъда 
Все още обичам да се разхождам и съм си набелязала няколко местенца, на които отивам и си почивам.
Пейка, статуя, много цветя, изметено и свежо, окосена трева ... отсреща пристанището, лодките, корабите минават ... не заменям това за софийските смог, сивота и мръсотия.

Библиотеката....уау
Има ли в България такива библиотеки, някъде в София може би
Само с картата си маркираш книгите и автоматично ти излиза бележката със срока до когато можеш да ги задържиш. Ами детското помещение с играчките, които можеш да наемеш също.
И поръчването на сд-та, двд и книги онлайн, които те интересуват.Е това сигурно го има и България, просто не и в града в който аз съм родена. Така си поръчахме диск с българска музика и сега е в нас.

Когато кацнахме, времето беше дъждовно и всичко ми се стори подтискащо и сиво. Един митнически служител се  държа доста арогантно. После видях свекърва си и зълвата, за пръв път на живо, майка му размахваше един цветен шарен плакат с имената ни, на който най отгоре с големи букви пишеше welcome to America.
После магистралата с големите коли, не можех да откъсна очи от тях и от хората вътре.
И тези огромни пространства и разстояния, накъдето и да погледнеш широко и равно, толкова различно, толкова далечно.

Колкото за това, че хората се усмихват много повече тук и по принцип на запад, това е така, защото нямат проблемите на българите, що да не са усмихнати, особено пък по- възрастните, имат ли 100 долара пенсия.  Усмихнати и приятелски настроени хора съм срещала и в България, и то не малко. Струва ми се, че някак си това е в пряка зависимост и от това какво е твоето настроение, дали ти си приветлив също. На мен ми харесва това в България, може да е примитивно, но си е ярко, характерно- да ти личи например като не си на кеф А и можеш да видиш толкова различни лица- ядосани, влюбени, нещастни,самотни,злобни,агресивни,перковци, красавци, красавици ....

А тук нищо не виждам в лицата на хората, нищо не мога да прозра в тях, не бих ги рисувала  в картините си, ако бях художник  или писател. Но може би това място е такова, ще покаже времето

Тц. Няма го в България. Библиотеките ни са много зле.

Безумно ме кефи, че мога днес да чета в Ню Йорк Таймс за най-новите книги и утре да си ги взема от библиотеката, безплатно.

Ох, библиотеките и книжарниците тук - мечта за "книжните плъхове" 
А с нетбанката така се разглезих, такова удобство е ... поръчваш си всичко онлайн и ти го доставят на вратата с куриер.
Поръчвала съм книги, снимки, други неща ... такива екстри в България нямах.

Дотук всичко е чудесно, но скоро може би ще изпаднеш
в депресия. Не й се оставяй, знай, че е временно. Пази се
да не напълнееш с тези готови храни. Не си губи времето.
Малко уроци, ама може и да ти е полезно.
Моите първи впечатления ги събрах години преди да реша
да дойда да живея тук. Разделянето на боклука ме трогна.
Другото го имаше и преди. Германия има специфична миризма.
Като кацнеш на летището, те лъха на имбисите им. Типично...

Първите впечатления, много са. В момента се сещам за едно. Карлсруе, магистрала, задръстване. Три часа на едно място, хората слизат от колите и вместо да започнат да нервничат и псуват като хамали. Говорят с другите и чакат търпеливо. Аварийната лента празна няма бързащи да минават по нея. Спокойствието е уникално.
Чистотата по улиците и усмихнатите хора. Парковете в които няма страх че от някъде ще изкочи някой мераклия или наркоман. Колите спират на пешеходците. И все такива обикновенни неща.
Друго първо впечатление от Швейцария. Деца на по 5-6 годинки се разхождат сами по тесният тротуар и колите карат с 30 км/ч. Лебедите в езерата, и всички животинки които нямат страх от хората, защото никой не ги закача.
Толкова са много първите впечатления че всеки ден откривам все нови и нови. 

Първи впечатления  ами може би ситния постоянен дъждец, хладното време посред лято, бързото движене на колите в колона, обратното движение  ужас някакъв, това са най-първите. После дойдоха и другите впечатления - тишината, зеленината, ниската населеност, много големите и празни полянки, навсякъде оградени от живи плетове, различните катерушки и люлки по детските площадки, приветливостта на хората и пак тишината и пак зеленината...  забравих чистия въздух, как можах, той беше най-най-първото ми впечатление 

пп За провинция в Англия става въпрос 

Най, най, най-първото ми впечатление - спираме на rest area на магистралата и влизаме в тоалетната. А там просторно, чисто и тоалетна хартия в изобилие, а лелчето, което събира стотинките липсва!!! 

Първите ми впечатления ги трупнаха една група махмурлии германци, докато летях към Дюселдорф за сватбата си. Връщали се от някакъв футболен мач и докато празнували победата/загубата, изпуснали връзката. На летището явно ги бяха изчакали да изтрезнеят достатъчно, преди да ги натоварят за вкъщи. Левентът, който седна до мен, говореше много приличен английски и полетът мина в закачки, разпитвания и първи лекции по междукултурна комуникация, особено като си признах закъде пътувам. Тогава не говорех никакъв немски и това ми спести сочните коментари на компанията, които моят новоизпечен гард дискретно превеждаше. Пазеше ме и от летящите краставички, с които го замеряха
На слизане ми помогнаха с ръчния багаж, а един помоли да му се обадя, ако годеникът случайно размисли  .

После карахме в късната септемврийска вечер към селото, в което и досега живее моята свекърва, а пътят минаваше под тунел от  огромни дървета. Помня играта на фаровете и странната миризма на влажна мочурлива земя. Така трябва да мирише Долната земя от приказките, помислих си тогава.

После ме порази контрастът между приказната красота на потъналите в цветя подредени, чисти и осветени от дискретни лампи къщи и задушаващата смрад на свинска тор от полетата, която, както разбрах по-късно, е много характерна за провинцията през този сезон.

Това стана на 12 септември 2001.

Mного ми е интересно и приятно да ви чета
Благодаря ви за което!
Ми6ка, много хубаво си го написала.
Мога да почувствам частица от емоциите ви и това ми харесва много.
Продължавайте да пишете, моля ви 

Мислейки си за първи впечатления се сетих нещо от Германия, второ впечатление е, но го преживях първия път като отидох.

Пътувахме от Франкфурт за Констанц по магистралата и по някое време мъжа ми (тогава приятел) ми казва "Гледай напред моста" и намали скоростта на колата. Аз поглеждам и мост не виждам.  Само едно нещо, което някога е било мост и сега е обрасло с трева и бръшляни. Казвам му "Хи-хи, ти на това мост ли викаш?!" и не можах да си завърша изречението, защото отгоре - на върха на моста - се появи една еленска глава.  Не разбрах въобще какво става, а той до мен се хилеше със сълзи направо. След малко - друг мост... Разкри ми тайната. Мостовете са специално за животните и затова са обрасли така, за да не им се прекъсва / ограничава естествения биотоп и да могат да пресичат магистралата и да ходят от двете страни.

Много, много бях впечатлена тогава. Дори не бях чувала за подобни биотоп-свързващи мостове.

Ох,толкова отдавна беШе...4истия въздух,лубезните хора които след всяко разминаване ти казваха "до скоро"...А сетих се за първото..голям смях беШе .Та моя мъж(тогава приятел) ме 4акаШе в Мадрид и от там се ка4ихме на рейса за селото в което живееШе с оШте двама приятели ве4е 4 месеца,та буквално като пристигнахме отидохме на дискотека,и там моя ме запознава с един испанец.Аз му казвам как се казвам и му подавам ръка,а той се навежда да ме целува по бузата,аз се дърпам,а мъжа ми вика "целувай,целувай"...аз"ама как така"    4ак после разбрах,4е в Испания при запознаване се целува по двете бузи,даже и при сбогуване.И си мислех" ма тия хора луди ли са та така се целуват",а моя вика" добре правят,ако знае6 колко испанки се наредиха тук да ни целуват..." .Наистина са много мили,топли и супер сърде4ни.А сега като се прибирам в БГ аз целувам по двете бузи и тези които незнаят се дърпат и 4удят 

Първите ми впечетления .
Слизаме от самолета със сина ни и се запътваме към имиграционните. Чувам руска реч и плач, след малко виждам ошашавени представители на властта, отчаяно да се опитват да се разберат с почти изпаднала в истерия възрастна жена от Русия. Подадохме големите жълти пликове и след секунди последва изненадващият въпрос- "говорите ли руски?" След положителният ми отговор настъпи видимо облекчение. Една служителка все синът ми да го забавлява, а мене много учтиво ме помолиха да им превеждам (да не се притесняваме за багажа ни и за следващия полет). Оказа се, че бабата пътува на гости на децата си, не знае и дума англ. Не искаше за нищо на света да се раздели с багажа си (да го предаде на лентата за следващия си полет). По-бързо преминаване през митница не съм имала (та и багажа ни го пренесоха митничарите).

Ама сериозно? Аз живея до основната магистрала на източното крайбрежие и за съжаление такива мостове няма. Случва се да удариш животинка, дори сърна.

Кюбит и и аз не съм чувала за такова чудо. Какво мило отношение към животните!

В софия пък на едно място на центъра видях надпис на който пишеше с големи печатни букви -не яжте месо! 
 Ама ядем си все още

Съвсем сериозно. Немските мами могат да го потвърдят. Няма ги навсякъде, но на все повече места има. И да поясня пак - не говоря за УСА, макар че и тук има: http://en.wikipedia.org/wiki/Wildlife_crossing

Ето един немски - на A50 при Woeste Hoeve в Niederlanden


И едно заглавие от 04.07.08 09:21 Uhr  |  News-ID: 716567
Bielefeld: 1,6 Millionen Euro für Autobahnbrücke nur für Tiere (Бийлефелд (град): 1.6 милиона евро за магистрални мостове само за животни)


anna i mamma, този софийски надпис надраскан на някоя стена ли беше или плакат / реклама? В каква връзка призоваваха да не се яде месо?

И на мен ми е много интересно да ви 4ета .
Аз бях идвала някиолко пьти в Испания и имах впе4атления за нея от преди ,но от пьрвото ми пристигане като имигрант (много смеШно ми зву4и) помня хаоса на гарата в Мадрид,кьдето никой не знаеШе английски ,накрая извадих един ре4ник и думи4ка по думи4ка се разрахме .
Голямите супермаркети,4истотата по улиците,мрьсотията в баровете.....ужасно обле4ените жени ....Е сега след толквоа години мисля ,4е ве4е се обли4ат доста хубаво

Първото ми впечатление от Испания е от метрото в Мадрид. За първи път влизах в метро, а мадридското е просто огромно, с куп линии и истории. Няма да забравя как седях половин час на една метро станция, чакайки метро номер 8, а те метрата идваха точно на 2 минути, хората се качваха без да поглеждат въобще номера на метрото и все не идваше осмицата. Накрая разбрах, че няма номера като при автобусите, а само линии. 
Другото, което ми направи впечатление е, че от десет човека в метрото 8 четяха книга или вестник.  В България много рядко можеш да видиш някой да чете в автобуса.
А и друго нещо, не съм от малък град в България ( от Варна съм), но това което видях в Мадрид и по-точно в мадридското метро беше АДСКИ много народ!!! За точно две минути се събират стотина или повече човека само на една спирка. 

Не е точно така. За мен по-скоро е културно обособено. Единственият постоянно намръщен човек, който съм срещала, е една източноевропейска сестра в практиката на гинеколожката ми, тя винаги все едно ми се кара за нещо. Поне 5 години вече. 

Бащите - още съжалявам, че не ги снимах... Първия ден в Стокхолм в един търговски център виждам трима бащи с малки бебета, единият сменя памперс, другият храни детето.
Иначе чистотата, тишината и спокойствието ме впечатлиха, но не ме учидиха...просто го очаквах.

Ха, тази миризма ми е позната, и при нас я има, когато торят
Контрастът е ... ммм, зашеметяващ 

Първият път, когато пристигнах в Атина беше средата на декември. Тръгнах от София в един мрачен ден, пълен с киша и мърсотия. Зашеметиха ме яркото слънце, мирисът на море, портокаловите дръвчета, хората, които се усмихваха, говореха и пиеха фрапе все едно, че имат цялото време на света.. Почивствах се щастлива и свободна. Тогава си обещах, че един ден ще живея в този град. След 7 години изпълних мечтата си. Странно е, че сега казвам "у дома" за Атина, не за София.

Светлините, видяни от самолета, въпреки късния час.
Влагата, която буквално удря в носа, устата, по цялата кожа... Обгръщаща те топлина, обхваща те от всякъде и не те пуска (до влизането в помещение с климатик)

Спиращите на пешеходци коли

Невероятно голям брой на бременни жени и малки деца
Викащи си хора... чудех се "Тези хора не могат ли да си говорят нормално?!"

Шарения, виждаха ми се много цветове, хората ми се видяха смеещи се, не просто усмихнати... Бях хипнотизирана гледайки ги как си общуват и жадна да разбера ставащото в отношенията между тях 

Ранни и бързи залези - това също много ме впечатли!

Огромно лъскаво летище,бързи емиграционни власти,колички за багаж за които плащаш с монета от 2$,а аз имах само банкноти  ,сестра ми която закъсня и в паниката си накарах една банкова служителка да и звънне и тя го направи като и се накара по телефона, че е оставила сестра си и цялото и семейство да я чакат  Радостта да ги видя след 6 години и учудването ми колко ми е порасла племенничката 
Купчините сняг(беше 24 май) натрупани около магистралата ,слънцето което те заслепява,широките пътища,неспиращ вятър ,много бременни и малки бебета ,поне по 5 деца на семейство,евреите облечени в черни шлифери и огромни дълги бакенбарди ,а жените им с черни поли ,бели блузи ,бели чорапи и черни обувки ,оромната палитра на хора от цял свят ,шума от самолети ,който не спира ,зеленината в парка и мириса на окосена трева ,катерици навсякъде ,които вече не обичам ,защото са ужасно агресивни,зайчета живеещи в храстите,комари които са като мухи,детски катерушки, които са чисти и здрави и напълно безопасни,автобуси като прототипи от филма "Скорост ",дограма на магазини стил "ранна демокрация",ужасно грозни и западнали сгради ,зад които стоят нови небостъргачи ,навсякъде ти се усмихват ,но не свалят маската,магазин в който въпреки че е пълно с храна оставаш гладен....Не бях очерована ,честно казано 

Ние сега сме в града и бързам да споделя тукашните си първи впе4атления
Първата разходка в даун-таун:
кошмар някакъв - толкова много бездомници и странници и една жена, която прегръщаше някакъв мъж, а той пла4еше безутешно в скута й, това до една спирка на центъра, бяха толкова   бедни и изпаднали, и никой нямаше да им помогне!Реших, 4е искам в Макдоналдс. Спонтанно. Вътре имаше само психи4но болни хора, 
щях да си   повърна после храната, дето оба4е си я изядох вкъщи,ама се зарекох- никакви хамбургери и тем подобни от тази верига няма да ям пове4е през живота си!
Те наистина бяха много зле, двама се блъскаха, а други двама си кръстосваха о4ите наужким и си играха както в детската градина децата си играят понякога,правят се на идиоти.Само, че те не се правиха

Бубка,тук срещнах една българка, тя беше превода4ка в болницата,тя е и първата българка, с която ли4но съм разговаряла  и знаеш ли след разговора с нея, целия ден бях в едно такова мра4но настроение, носталги4но.
Тя като си заразказва нейната история- била тук 8 години и още не можела да свикне, вси4ко било направено така в тази държава,4е да обърква хората, датата дори се пишела разли4но,вси4ко било различно, дърветата не били"нейните дървета", американците как си гледали децата като били болни-давали им по една леденостудена вода и 4ипс и аре:-)
та храната, та хората,само оплаквания и нищо, нищо друго-една хубава дума не 4ух!
Абе, така говорили се на 4овек, пристигнал преди месец да си търси щастието по тези земи бре!

Ина4е тук не вси4ки се усмихват и не вси4ки поздравяват вси4ки, което ми допада пове4е.
Но пак няма хора по улиците, освен някой друг студент.Само на големите булеварди е по оживено, ама нещо хората са ми още странни. Абе,не са мойте хора,бе да кажа и аз като онази жена в болницата

Аз не разбрах за кой град става въпрос 

anna i mamma, почти се изкушавам да изровя старите ти постинги, за да ти припомня ентусиазма, с който пишеше за САЩ. 

e cubbit, простено е все пак човек в началото да е  малко по-ентусиазиран 
но какво искаш да кажеш всъщност, не разбирам?
4е сащ е кофти място за ентусиасти

О, не, не, не...  Ни най-малко! 
Напротив. 

Няма значение какво исках да кажа.  Както и да е...

За една българска поговорка се сетих: "Не питай старило, а патило.", а покрай нея и за лафа "Брат ми е гледАл." 

Taя мацка защо не си хване багажа и да се прибере по живо по здраво.
Наистина понякога си мисля как някои хора дълбоко страдат. Защо се мъчат!? От какво толкова бягат в тая България. Пари ли няма за самолет? Или там не е открита топлата вода?  Защо след като датата им е проблем, дърветата не са техните, не разбират народонаселението си ги причиняват тези драми. 8 години  Аз не бих могла, честно. Най-големия ми страх е бил, че няма да има за какво  да се 'закача', за да заобичам тук.
Ами, намерих хиляда неща, търсех ги. И въпреки, че винаги ще мисля, че камъка си тежи на мястото,  някак съм успявам и да съм щастлива и да не драматизирам всяко нещо, което не е по калъпа по който съм отлята.
Мъчно ми е за тази твоя позната. Има много такива хора. Ако се върнат, сигурна съм , че ще чуя чак тук как им пада камък от сърцето.

По добре от Mrs. Edna не бих могла да се изразя за тази жена. Само дето тя сигурно и в България преди това така е опявала и е била недоволна. Такива хора дето все чакат някой да им направи щастието ги има навсякъде и където и да отидат все така ще си бъдат.
А що се отнася за мръсотията и бездомниците, ами тях ги има във всеки един голям град по света (без да съм с претенции да съм била навсякъде). До колкото си спомням авторката беше споменала че живее в Минеаполис. Ако съм права, бих казала че съм изненадана от това което си видяла в центъра му. Точно там центъра е направен да се ходи на гезме (казано по нашенски), а не както е в повечето американски градове само на работа и през другото време да пустее. Но както и да е, тук ще видиш че хората не ходят да се разхождат по центъра, както ние сме свикнали, а са по парковете и моловете.

cubbit  Такива мостове каквито си показала по-напред в темата ги има тук също. Благодаря, че си обърнала внимание, та да го забележа и аз.
По отношение на първите ми впечатления ( пристигнах януари), видя ми се мрачно и усещането беше каза за село, ниски къщи, затъмнени прозорци. На следващия ден минахме край армията на спасението, сградата им е в даунтаун, никога не бях виждала толкова бездомници на едно место. Определено ми подейства много подтискащо.

да бе, и аз съм изненадана... поне по мои наблюдения не са чак толкова много, ама знае ли човек - рецесия, може и да са се увеличили. В Минесота климатът не предразполага към бездомничество 


Ана и мама - не обръщай внимание на никого, прави си собствени впечатления, най-добре не се поддавай на супер негативните, че и на супер ентусиазираните. 

Mrs Edna напълно подкрепям казаното от теб! Просто това беше първата ми среща с българин  и се изненадах, че тази жена живее толкова дълго време тук без да й харесва . Даже за децата каза, 4е те техните те си ги гледали и 4е, когато аз си оставя детето на грижите на детегледачките в у4илището, което ще посещавам за курс по английски скоро, щяло  да й по4ервенее гърлото от плач, докато ме няма

Незнам  Хитруша и Биз, може  този ден да е имало някакъв прилив на бездомници към Минеаполис, или защото беше пиков час и те са били повече.
На последващите излизания ми се видяха по-малко определено, или аз бях подготвена вече.



Така и ще се опитам да направя

Последното нещо, което се сещам за тази жена в момента е, че тя каза, че за сестра или брат е  най-трудно да дойдат като емигранти тука, в смисъл с  покана. Аз имам сестра и искам тя да дойде при нас.Това вярно ли е, 4е ще отнеме страшно дълго време?
Извинявам се за  за отклонението, но ако някой може да ми даде инфо по този въпрос, ще му бъда много благодарна!

Ако е да емигрира, ще отнеме дълго време, да, и ти трябва да имаш гражданство, за да подадеш петиция за нея.

Ако е само за туризъм, има шанс да може да ти дойде на гости.

Първото ми впечатление... Пристигаме ние в Монреал преди 6 години, с две деца и невероятно количество багаж. Стоварваме на едно място всичките куфари и мъжа ми отива да търси нещо на летището. Блея си аз до багажа и в един момент с ужас разбирам че сме стоварили багажа точно там където хората трябва да минават. Разбрах го защото случайно погледнах натам. Вече се беше образувала опашка, обаче хората търпеливо си чакаха, никой не беше сметнал за необходимо да ми сигнализира. Притесних се аз страшно, очаквах всеки момент да ми направят скандал, започнах трескаво да местя куфари. По едно време погледнах плахо натам да видя какво става и човекът който чакаше най-отпред ми се усмихна... една широка, топла усмивка Сигурно ще ви се стори много обикновена тази случка, ама мен, пристигналата от България, ме порази.

То4но това е при4ината за шока от многото бездомници в центъра на всеки голям американски град.  Просто градоустройството в Щатите е съвсем разли4но от това в Европа. 

По темата за първите впе4атления, ще ви разкажа една смешна слу4ка.  През 2001 леля ми трябваше да отиде в Детройт за да се яви на интервю за канадско жителство.  Пристига тя за 1 ден при мен с Бостън, разглеждаме Бостън на тъгъдък и после отиваме в Детройт.  В Детройт сме отседнали в един хубав хотел баш даунтаун за да ни е на 2 кра4ки консулството.  Аз си знам, 4е Детройт е с ужасна слава и набитото ми око забелязва, 4е атмосферата даунтаун е малко пост-апокалипти4на, оба4е леля ми е о4арована от красивите небостърга4и.  И ме кара да се разходим към 6 ве4ерта.  Аз й казвам, 4е не е добра идея, защото това не е Бостън, но тя ми спори и казва, 4е Бостън й се сторил супер скапан, а Детройт е страхотен.  Съгласих се.  Излизаме.  На улицата няма жив 4овек и вси4ко е затворено.  С изклю4ение на един convenience store.  Влизаме ние да си купим цигари.  Вътре има само някакви дрогирани типове, които ни оглеждат много лакомо и ни искат пари и цигари.  Леля ми по4ва да се усеща, 4е не е много безопасно в даунтаун и се навива да си ходим в хотела.  На връщане към хотела (само 1-2 пресе4ки) срещаме един-единствен 4овек, който широко ни се усмихва.  Леля ми, за да настоява колко е готино в Детройт ми казва "гледай какви са у4тиви хората тук!".  Разминаваме се с "у4тивия" 4овек и той се навежда към ухото на леля ми казва "амммм! tasty!".

Леля ми ско4и на два метра и по4ти бежком се прибра в хотела!

Огромното летище и поточните линии като ескалатор ама не на горе или на долу а си вървят редом с пешеьодците(незнам защо ги има сигурно за мързеливите  )После пътуването от Тел Авив до Хайфа с очакване на дупки но уви нито една.Поливната система,почти невидима и чуденето как никой не е откраднал маркучите  .Многото зелинина(аз си мислех че Израел е повече от пустиня  )Хората опитващи се да помогнат и гледащи ни с интерес( аз пристигнах за първи път с още 10 човека персонал за кораб)Страшната охранителна система(навсякъде ни пребъркваха и минаваха с метал детектор)Беше ми много по интересно от всички места на които съм била.Вече 2 месеца живея тук и продължавам да сам си изумена с реда и правилата...Невероятна красота е...А детските площадки едни красиви и шарени и всяка къща с невероятна градина.Красота ей... 

Има ги заради хората, които имат затруднения - възрастни, майки, такива с проблеми в опорно-двигателния апарат. Ако не си била възпрепятствана по някакъв начин, ще ти е трудно да оцениш предимството, което предлагат.

Извинявам се ако е прозвучало грубо и напълно оценявам забележката към коментара ми.Предполагах че това е употребата на този вид ескалатор и не исках да се изразявам грубо просто в него момент всички бяхме превъзбудени и коментарите си бяха шантави.Извинявам се отново ако съм засегнала някой и се радвам че хората мислят за проблемите които могат да имат пътуващите.В Гърция на летището не видях такова удобство.Приемам критиката и се чуствам виновна заради глупавия ми коментар....

Boryana, еееееееее!  Аз не съм те критикувала, само обясних, защото понякога на хората не им хрумва целта на тези ленти. 
Не се чувствай виновна, моля! 

Забравих да спомена изненадата си от многото килограми на една голяма група от хората тук.
Днес гледах едно предаване за деца с ужасно много килограми над нормата.
Потресаващо и жално.
Хвана ме страх.
Да запазя детето со нормално и здраво в това общество на свръх консумация, ще е предизвикателство за мен.