Етикета който ще и` лепнат най-много е "разведена"!!! Което е доста по-добре от тъпа и непривлекателна(това самоопределение на авторката говори много за подтискането и обезличаването на личността и`)! Вече всеки втори, в това нездраво общество, е разделен с мъжа си, така че, "Тя е разведена, детето е на разведени родители" остава в близкото минало, поне за мен. Не смятам, че да търпиш тормоз, да се примиряваш, и да не се бориш за щастието е похвално. Виж, че трябват много сили и подкрепа, за да се измъкнеш от омагьосания кръг е факт! Дано авторката намери сили и воля да изостави този човек, който твърди, че това , което и дарява е ЛЮБОВ!!!
- Публикувана: 2 авг. 2008, 13:30 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2009, 00:00 ч.
Развод или бебе
Ужасна ситуация!!!
Нямам думи! Влязох в този подфорум за съвет или по-точно да си излея мъката, но попаднах първо на тази тема. Ей, явно голяма част от българите сме "изтрещели"! Ако вчера ми беше зададен този въпрос, щях да ти кажа бягай, бързо, ама много бързо!!! Днес пак така, ще ти кажа, но аз самата изпаднах в подобна ситуация днес и още съм си вкъщи....
Нямам думи! Влязох в този подфорум за съвет или по-точно да си излея мъката, но попаднах първо на тази тема. Ей, явно голяма част от българите сме "изтрещели"! Ако вчера ми беше зададен този въпрос, щях да ти кажа бягай, бързо, ама много бързо!!! Днес пак така, ще ти кажа, но аз самата изпаднах в подобна ситуация днес и още съм си вкъщи....
горко им - ето го етикета "стара мома" , и на пътя да се спъне , то е щото е "стара мома" !
горко им - ето го етикета "стара мома" , и на пътя да се спъне , то е щото е "стара мома" !
не е лошо , че сте оптимистично настроени , но реалността е малко по-различна !
мишел+ , това казвам и аз , можеш да разбереш най-добре подобна ситуация, ако си попадал в такава (открих топлата вода
) 
Аз не го ща. 
Колеблива, незнам какво да ти кажа, освен, че ти съчувствам. Но смятам, че на 35 е време да вземеш живота си в ръце. Това, че го обичаш, не означава, че трябва да му прощаваш винаги и всичко. Разводът е крайна мярка, но понякога необходима. Бъди по- решителна и смела в действията си, потърси подкрепа и разбиране от близките си, ако решиш да се разведеш. Понякога диалогът помага, но при вас май не се получава, щом той обещава да се промени, пък не го прави... Незнам... прекалено дълго си търпяла и те има за даденост, вероятно усеща и страха ти от самотата, съмненията в собствените ти сили. Едно е ясно, второ бебе на този етап е прибързана стъпка. По- важни са добрите ви взаимоотношения, които май се крепят на твоята любов. Успех, каквото и да решиш! 
Даааа.....
а за "старите моми" съм абсолютно съгласна. Имам познати, които са страхотни жени- интелигентни, начетени, успели в кариерата си, но неженени или разведени, други познати ги смятат за нещо сбъркани, щом са сами...
Колеблива, прости ми че използвам темата си, но понеже ситуацията ееее малко идентична, ще си излея тука мъката. Може да не ме четете, може да не ме коментирате. Просто искам да пиша.
Аз днес пострадах от болезнената ревност на съпруга ми... Случва се за втори път откакто сме заедно. Преди беше може би преди 6години, когато още не бяхме женени.
От известно време ми прави впечатление, че тайно ми проверява GSM-a, ако го хвана казва, че ми проверя сметката, защото на следващия ден, ще мине да плати телефоните. Добре де, ама този месец 3-4пъти. Правя се аз на разсеяна, шегувам се, като все си мисля, че ще спре. Иначе уж всичко е наред... говорим си... секса ни секс, забавляваме се, а бе, отстрани като ни гледаш всичко ни е ОК. Е, естественo, като всяко семейство и ние си имаме проблеми, но се борим и си ги решаваме. Не знам, но това положение с проверките започна да ме изнервя. Обажда ми се просто да ме чуе, ама аз вече започвам да си мисля, че ме проверява. Виждам го че чопли определено все в тази посока. Извинявам се, но са ме учили, че е ужасно неприлично да четеш чужди писма, да ровиш в дамска чанта, ама то неговото на това ми прилича. Той ми е най-близкия. Много ми е мил и го обичам, но това му поведение започна да ме отблъсква и отдалечава. Вчера започна да ми проверява скайпа вкъщи и при мен чашата преля. Не че имам нещо да крия, но ми е неприятно. Подбъзикнах го, като го попитах да не би да ме ревнува, а той направо избухна. Започна да ме разпитва за всеки скайп абонат с когото съм си писала, а аз не издържах фръцнах се и излязох. Да обаче днес цял ден се вихри страшен скандал, защото намерил някакъв чат с "неизвестен"!!! Аз бях забравила, но наистина преди много месеци веднъж си лафих с едно осемнайсет годишно момче, като то се беше объркало, че съм петнайсет годишна, а аз му разказвах, че съм доста над 15, че съм щастливо омъжена с деца, та се посмяхме за "каките", но нищо, дори и няма намек за някакъв флирт. Даааа, обаче днес само дето не ме изкара, че имам тайна връзка с този младеж, че даже сигурно някъде съм скрила другите разговори. Отначало се опитвах да го успокоя. Напушваше ме на смях дори, но постепенно нещата излязоха от обикновен спор и ситуацията така ескалира, че започна да ме нарича с какви ли не ругатни и то пред децата. Опитах се да го успокоя да го накарам да говорим нормално и при други обстоятелства. Все пак трябваше да изкараме един прекрасен уикенд с децата, както е обикновено, но вместо това неусетно в някакъв момент вече и аз крещях. "махай се!" Махам се!" ....
Само 10тина мин. по-късно ми се обади по телефона и се започна наново. Бил в офиса си да не съм го безпокояла, като му минело, щял да се прибере. Добре, ама той ми се обади, още три пъти, като третия път аз вече нямах никакво намерение да му вдигам и си събирах багажа, както и на децата. А Еми милата вече е голяма и разбира плаче и ми казва да си вземем и някои играчки... Успокоявам детето, ама като го успокоявам така рева, защото не мога да си намеря място от яд, гняв, болка и не знам какво.... Ууууууу, ужасно се мразя за тази слабост! Последваха извинения, но някак така извъртяни, че аз да се чувствам виновна. И аз наистина се почувствах. По лошото е че в душата ми така се борят виновна и невинна, че ще експлодирам. Не ми се иска да си тръгна заради глупост, но и няма да мога да живея с човек, който ми няма доверие.....
та така, ей, ме на! Вкъщи съм. Изморена и изтерзана, не си говоря с мъжа ми, защото мисля, че нямам какво да му кажа. Децата проплакват насън, кой знае, какво сънуват! Милите ми душички...
Егати! Не вярвах, че може да изпадна в такава ситуация....
а за "старите моми" съм абсолютно съгласна. Имам познати, които са страхотни жени- интелигентни, начетени, успели в кариерата си, но неженени или разведени, други познати ги смятат за нещо сбъркани, щом са сами...
Колеблива, прости ми че използвам темата си, но понеже ситуацията ееее малко идентична, ще си излея тука мъката. Може да не ме четете, може да не ме коментирате. Просто искам да пиша.
Аз днес пострадах от болезнената ревност на съпруга ми... Случва се за втори път откакто сме заедно. Преди беше може би преди 6години, когато още не бяхме женени.
От известно време ми прави впечатление, че тайно ми проверява GSM-a, ако го хвана казва, че ми проверя сметката, защото на следващия ден, ще мине да плати телефоните. Добре де, ама този месец 3-4пъти. Правя се аз на разсеяна, шегувам се, като все си мисля, че ще спре. Иначе уж всичко е наред... говорим си... секса ни секс, забавляваме се, а бе, отстрани като ни гледаш всичко ни е ОК. Е, естественo, като всяко семейство и ние си имаме проблеми, но се борим и си ги решаваме. Не знам, но това положение с проверките започна да ме изнервя. Обажда ми се просто да ме чуе, ама аз вече започвам да си мисля, че ме проверява. Виждам го че чопли определено все в тази посока. Извинявам се, но са ме учили, че е ужасно неприлично да четеш чужди писма, да ровиш в дамска чанта, ама то неговото на това ми прилича. Той ми е най-близкия. Много ми е мил и го обичам, но това му поведение започна да ме отблъсква и отдалечава. Вчера започна да ми проверява скайпа вкъщи и при мен чашата преля. Не че имам нещо да крия, но ми е неприятно. Подбъзикнах го, като го попитах да не би да ме ревнува, а той направо избухна. Започна да ме разпитва за всеки скайп абонат с когото съм си писала, а аз не издържах фръцнах се и излязох. Да обаче днес цял ден се вихри страшен скандал, защото намерил някакъв чат с "неизвестен"!!! Аз бях забравила, но наистина преди много месеци веднъж си лафих с едно осемнайсет годишно момче, като то се беше объркало, че съм петнайсет годишна, а аз му разказвах, че съм доста над 15, че съм щастливо омъжена с деца, та се посмяхме за "каките", но нищо, дори и няма намек за някакъв флирт. Даааа, обаче днес само дето не ме изкара, че имам тайна връзка с този младеж, че даже сигурно някъде съм скрила другите разговори. Отначало се опитвах да го успокоя. Напушваше ме на смях дори, но постепенно нещата излязоха от обикновен спор и ситуацията така ескалира, че започна да ме нарича с какви ли не ругатни и то пред децата. Опитах се да го успокоя да го накарам да говорим нормално и при други обстоятелства. Все пак трябваше да изкараме един прекрасен уикенд с децата, както е обикновено, но вместо това неусетно в някакъв момент вече и аз крещях. "махай се!" Махам се!" ....
Само 10тина мин. по-късно ми се обади по телефона и се започна наново. Бил в офиса си да не съм го безпокояла, като му минело, щял да се прибере. Добре, ама той ми се обади, още три пъти, като третия път аз вече нямах никакво намерение да му вдигам и си събирах багажа, както и на децата. А Еми милата вече е голяма и разбира плаче и ми казва да си вземем и някои играчки... Успокоявам детето, ама като го успокоявам така рева, защото не мога да си намеря място от яд, гняв, болка и не знам какво.... Ууууууу, ужасно се мразя за тази слабост! Последваха извинения, но някак така извъртяни, че аз да се чувствам виновна. И аз наистина се почувствах. По лошото е че в душата ми така се борят виновна и невинна, че ще експлодирам. Не ми се иска да си тръгна заради глупост, но и няма да мога да живея с човек, който ми няма доверие.....
та така, ей, ме на! Вкъщи съм. Изморена и изтерзана, не си говоря с мъжа ми, защото мисля, че нямам какво да му кажа. Децата проплакват насън, кой знае, какво сънуват! Милите ми душички...
Егати! Не вярвах, че може да изпадна в такава ситуация....
... Докато един ден не се прибра "влюбен"
...шамар в седмия месец).
... После ме удари с детето на ръце
... синини
... по някоя негова дребна забежка ...
...шамар в седмия месец).
... После ме удари с детето на ръце
... синини
... по някоя негова дребна забежка ...
5 момента, които си пропуснала да го напуснеш и си изпуснала възможността да живееш живота, който заслужава всеки човек.
Не пропускай и този
Ма развод разбира се!!!Какво бебе, какви пет лева.Зависи как ти се живее, разбира се.На 35г. на хората какви хубави неща им се случват тепърва..., ей така от храброст.
Не казвам, че ще ти е лесно, ама то и това дето си го написала хич не е розово.Шансът да живееш един по-добър живот, никак не е малък, ако се освестиш на тоя етап и се вземеш в ръце.
Ако ти не си помогнеш, няма кой- както разбирам от поста ти.
На мен много ми харесва максимата, че " Господ, обича смелите"!Така, че горе главата и смело напред, щото аман от такива като твоя съпруг, дето си мислят, че са център на вселената в очите на любимата, и тя горката, разбираш ли освен да ражда деца, да му търпи разгонването и да яде шамари ей така от любов към спорта, друга работа си няма.
Не казвам, че ще ти е лесно, ама то и това дето си го написала хич не е розово.Шансът да живееш един по-добър живот, никак не е малък, ако се освестиш на тоя етап и се вземеш в ръце.
Ако ти не си помогнеш, няма кой- както разбирам от поста ти.
На мен много ми харесва максимата, че " Господ, обича смелите"!Така, че горе главата и смело напред, щото аман от такива като твоя съпруг, дето си мислят, че са център на вселената в очите на любимата, и тя горката, разбираш ли освен да ражда деца, да му търпи разгонването и да яде шамари ей така от любов към спорта, друга работа си няма.
Мешел, опитай да го питаш, когато се поуспокои, защо те подозира и шпионира? Да не го е провокирало нещо? Преди 6 год каква е била причината? Според мен в момента си афектирана, не е нужно чак да го напускаш на този етап.
Уф, май просто много ни дойде и съвсем сме изперкали! Какви по тежки неща решаваме и сме решавали, през какъв ад минахме и сега, когато ни е по-спокойна май трябва да си създадем страдания. Дали, просто не ни харесва да живеем, като се измъчваме за нещо. Явно имаме нужда от професионална намеса! или поне аз! А аз не се чувствам нито глупава, нито грозна. Напротив! Смятам, че съм привлекателна, интелигентна жена...
Да му се невиди с какви глупости ви занимавам! Край!
Слагам точка на дискутирането, ще се оправя
Но все пак наистина съм ужасно афектирана се още
Чудя се обаче, какво може да го е накарало да започне, да ме шпионира?!
Мишел +, не че ти се бъркам, но ако мъжът ми реагираше на пипане на телефона му например, аз също бих се усъмнила 
предполагам, че твоето поведение (обидена) е разтълкувано като уплашена, че ще я хванат.
Вкъщи това е правило - всичко е общо, така никой не се чуди другия крие ли нещо
аз ползвам неговия телефон, той моя, имаме един скайп, ICQ-то ни е персонално (за да си говорим м/у нас все пак), но паролата е запаметена, така че който влиза си избира с кое да се логне и т.н. Може и да не е правилно, но поне всичко е "на масата" и елиминира подобни съмнения 
предполагам, че твоето поведение (обидена) е разтълкувано като уплашена, че ще я хванат.Вкъщи това е правило - всичко е общо, така никой не се чуди другия крие ли нещо
аз ползвам неговия телефон, той моя, имаме един скайп, ICQ-то ни е персонално (за да си говорим м/у нас все пак), но паролата е запаметена, така че който влиза си избира с кое да се логне и т.н. Може и да не е правилно, но поне всичко е "на масата" и елиминира подобни съмнения