Развод или бебе

Ти какво точно обичаш-това, че те удря или това, че обича жените/не чак толкова все пак/? А как разбираш, че той те обича9когато те удря щом избухне или при поредната лека забежка?
Може да звучи грубо, но не разбирам колебанието ти. Казваш, че виждаш, че те обича, ама пусто аз не мога да го видя това. Няма семейства без проблеми, но това, което ти описваш....не знам. За себе си знам, че не бих могла да живея така, камо ли пък второ бебе да му раждам. За мен решението на дилемата ти е т ясно по-ясно, което не значи, че ще ти е лесно, но ако си мотивирана ще се справиш и най-вероятно ще откриеш, че си милион пъти по-щастлива сама отколкото зле придружена.

     А как е с алкохола-услажда ли му се?

Абсолютен психопат....извинявайте,но не се сдържах,ще я удря с детето в ръце.... и не само това този човек е със съмнително променливо поведение,мнение и отношение,което ме навежда до мисълта,че има нужда от професионална помощ.

Нямам личния опит за съвети по темата. Но моята майка преди години в подобна на твоята ситуация е решила, че второто дете ще скрепи разпадащия се брак. Резултатът ли? Родила ме е, естествено аз не съм спряла мъжа и (пардон - баща ми) да не я налага и не съм му дърпала чашата от ръката...и след няма и 2 години са се развели по живо по здраво.
Не е нужно да споменавам как майка ми е гледала двете ни със сестра ми сама, нали?
Няма нужда и да обяснявам как 9 годишно дете възприема репликата "ти си ми най-голямата грешка в живота", отправена от баща му по време на една от редките им срещи.

Та мисля това е напълно достатъчно, че да е ясно какво мнение имам - бягай надалеч, за да не страдат децата ти от това, че ти не си била достатъчно твърда!

Аз пък се чудя какво става напоследък в този подфорум? Народа е изтрещял като че ли и само за разводи и изневери се пише и говори. Вече започвам да се съмнявам в най-важната клетка на обществото ни-семейството.

Според мен ключът е именно в уважението. Момиче, помисли, цени ли те съпругът ти, уважава ли те? Знае ли, че без теб ще му е много трудно?

Знаеш ли, има прекалено много жени като теб. Тъпкани , унижавани и цял живот търпящи. Накрая той ще те зареже заради някоя 20-годишна и пак ще си останеш сама и със спомените за "прекрасния" мъж и баща. Искрено ти съчувствам.
Аз на твое място бих направила нещата в следната последователност:
1. изгонвам мъжа си и го осъждам с медицинско или свидетели за достатъчна издръжка + част от жилището както е по закон (при 14 години брак половината собственост е твоя)
2. оправям си самочувствието посредством диети, спорт, козметик, фризьор, жиголо или нещо друго
3. намирам си по-добре платена работа
4. забравям за предишния и гледам напред. контактите с него - само и единствено в случаите, когато по закон трябва да вижда дъщеря си.
А за второто - по-добре му намери баща. Баща, който не е само умен и прекрасен, но и уважава майка му. Защото любовта е нищо без уважение, а удрянето на жена пред детето и не е описание на обичащ мъж. И не приемай 35 години като преклонна възраст. Имам няколко познати, родили на 42-44. Все пак дъщеря ти е още малка, има случаи по 18 години разлика между двете.

Не мога да си представя как на фона на тези...хм...семейни отношения изобщо и за момент можеш да се замисляш за второ дете от този мъж. Много изтрещяло ми се вижда.

Той те е смачкал, ти нямаш никакво самочувствие, не уважаваш себе си. Защо смяташ себе си за тъпа и непривлекателна? Боже, как можа изобщо да го изпишеш това. Трудно е да се дават съвети, особено в твоето положение. Никой не може да предвиди как ще се развият нещата в семейството ти. Може от сега нататък да сте много щастливи и мъжа ти да промени отношението си. При всички случаи ти желая искрено да си щастлива! Всички жени заслужават щастие, всички деца, всички хора!

Да бе и на мен  . Да вземеш да го информираш, че само от него зависи пола на бебето ли?

А съвети не знам какви да давам. Грубо е, ама донорска инсеменация струва към 500 лв. Сещай се какво ти казвам.
И двамата с мъжа ти имате нужда от психологична помощ - той за изблиците си, ти за болезнената си емоционална зависимост.

Някои хора по презумция са такива и обичат да бъдат в такова положение...

Абе я го разкарай тоя.Развод

Боже... това е някакъв кошмар!  Съжалявам за ужасното положение, в което се намираш.
Аз такъв мерзавец нямаше да изтърпя и секунда до себе си. Изрод!
Ти пак много време го търпиш.... за какво дете говорите въобще? Недей да правиш тази грешка! И развод, да, развод!!!

всички гледате на ситуацията абсолютно едностранчиво ! ако обществото не лепваше етикети и не приемаше развода/раздялата в семейството като провал за вече бившите , много повече жени щяха да имат смелостта да потърсят нов път в живота си !
какво се случва с жените които не срещат подходящия мъж - една част постъпват честно и остават сами . горко им - ето го етикета "стара мома" , и на пътя да се спъне , то е щото е "стара мома" ! останалите "разумно" се омъжват за най-подходящия от неподходящите в обсега на полезрението си и правят нещасти поне двама души , по-късно  евентуално и наследниците ! но пък вече не са "върната стока" и обществото ги приема !
и каквото и да си говорим брака си е най-вече въпрос на късмет ! така както го изкарвате излиза ,че малтретираните в семейството жени са тъпи и едва ли не нискообразовани , та се налага да им се говори с покровителствен или назидателен  тон , че и да им се разяснява какво значи да те обича мъжът ти .
познавам жени , които имаха самочувствие, интелигентни и изключително талантливи дори , подлагани  години наред на къде -къде по-голям тормоз !
и понеже и аз съм в подобна ситуация , мога да кажа , че за да прекъснеш такъв брак е нужна голяма смелост и силна подкрепа от близки и приятели ! трудно е да предприемеш такава стъпка , нали и на теб и на детето ти ще лепнат съответния за ситуацията етикет !
колеблива ,не мога да дам съвет , мога да ти кажа как аз примерно разсъждавам за себе си , но утре , че ми се спи та се не трае !