- Публикувана: 17 юли 2008, 19:02 ч.
- Последно мнение: 19 авг. 2008, 18:35 ч.
Колко от вас са били унижавани?!
Провокирана от темата за смъртното наказание,се замислих,и ми се ще да науча колко от вас са били изнасилени,бити,унижавани или др?!Или колко от вашите близки или приятелки са били подлагани на подобни неща?!Може би нещата са обвързани?!
Анкетата естественно ще е анонимна,и не държа да чета ужасяващи случаи...Но би било интересно да разберем и до колко извършителите са болни хора,рецидивисти,или просто грубияни решили да се възползват от ситуацията...
И би било хубаво,ако тази тема ни помогне да сме по-уверени,и да можем да се защитим ако се наложи някога,да не дава господ!!!Но и да научим на това нашите деца!
Явно твърде много очаквам от една тема,но да видим до къде ще се развие...
Анкетата естественно ще е анонимна,и не държа да чета ужасяващи случаи...Но би било интересно да разберем и до колко извършителите са болни хора,рецидивисти,или просто грубияни решили да се възползват от ситуацията...
И би било хубаво,ако тази тема ни помогне да сме по-уверени,и да можем да се защитим ако се наложи някога,да не дава господ!!!Но и да научим на това нашите деца!
Явно твърде много очаквам от една тема,но да видим до къде ще се развие...
В разговор с едно момиче от малък град близо до София ми сподели че по времето когато е била в гимназията (1992-4) от 24 момичета в класа само тя и още една не са били насилвани. Нея са я пропуснали защото брат'чет и бил известна мутра ....
да ли е истина или лъжа не знам ... но имам основание да и вярвам
да ли е истина или лъжа не знам ... но имам основание да и вярвам
Каква е идеята, че е разрешено да си срещу насилието, само ако си го преживял, а не ако просто осъзнаваш колко е безумно.
Смъртното наказание, апропо също е форма на насилие.
Може би ще е по-добре да се пусне анкета колко от нас са били осъждани на смърт или на доживотен затвор, за какво и кое наказание ни се е сторило по превъзпитаващо и ние накарало да се разкаем и да търсим опрощение.
Смъртното наказание, апропо също е форма на насилие.
Може би ще е по-добре да се пусне анкета колко от нас са били осъждани на смърт или на доживотен затвор, за какво и кое наказание ни се е сторило по превъзпитаващо и ние накарало да се разкаем и да търсим опрощение.
В разговор с едно момиче от малък град близо до София ми сподели че по времето когато е била в гимназията (1992-4) от 24 момичета в класа само тя и още една не са били насилвани. Нея са я пропуснали защото брат'чет и бил известна мутра ....
да ли е истина или лъжа не знам ... но имам основание да и вярвам
да ли е истина или лъжа не знам ... но имам основание да и вярвам
Може ли някакво пояснение какво се има предвид под "унижавани"?
Бях ученичка.Насилнците бяха на моята възраст-момичета.Унижаваха ме многократно, пред други хора, непрекъснат тормоз.Заплашваха ме, че ще ме пребият, казваха, че не заслужавм да живея.Един ден ми послегнаха.ревях от ужас, страх и унижение.С родителите ми подадохме жалба в полицията.Викаха ги на разпит.Не знам какво са говорили там.Разбрах само,че полицайката е казала нещо от сорта, че ние сме преувеличавали 
Не съм сигурна.Въпросът е, че в крайна сметка не стана нищо, то ли какво сме очаквали да стане.Момичетата продължиха да си правят същите мизерии, аз се преместих в друго училище, нямах избор...
Не съм сигурна.Въпросът е, че в крайна сметка не стана нищо, то ли какво сме очаквали да стане.Момичетата продължиха да си правят същите мизерии, аз се преместих в друго училище, нямах избор...
Каква е идеята, че е разрешено да си срещу насилието, само ако си го преживял, а не ако просто осъзнаваш колко е безумно.
Смъртното наказание, апропо също е форма на насилие.
Може би ще е по-добре да се пусне анкета колко от нас са били осъждани на смърт или на доживотен затвор, за какво и кое наказание ни се е сторило по превъзпитаващо и ние накарало да се разкаем и да търсим опрощение.
Смъртното наказание, апропо също е форма на насилие.
Може би ще е по-добре да се пусне анкета колко от нас са били осъждани на смърт или на доживотен затвор, за какво и кое наказание ни се е сторило по превъзпитаващо и ние накарало да се разкаем и да търсим опрощение.
В четвърти клас. Съсед- дядка, над 70 годишен. Тогава ходих на уроци, исках да свиря на китара. Дядката беше пенсиониран артист май, той можеше да свири (не ми беше учител) и ходих при него да се упражнявам. Един слънчев ден си подбрах китарката под мишничка и отидох, както друг път при него, да се уча, за да сполуча. Отвори вратата, влязох, затвори, заключи, отидохме в кухнята, измъкна от шкафа една бутилка мастика, изгълта на екс колкото можа, обърна се към мен и започна да ми говори, че аз съм неговата внучка-кучка, че много ме обича и сега ще ми покаже как се целуват любимите внучки-кучки. Избягах към входната врата, но тя си беше все така заключена, той дойде...успя да ми покаже как се целуват внучките-кучки, навря си миризливият език в устата ми, опипваше ме. В началото се препарирах, не знам, блокирах, после го заблъсках и се разревах и му казах, че ще кажа на татко и татко ми ще го убие и не знам какво още казах, но ме пусна. Каза ми да не казвам на никой, защото съм малка курва и всички ще разберат и ще ме сочат с пръст. Не казах на никой, нито на баща ми, нито на майка ми.
Каква е идеята, че е разрешено да си срещу насилието, само ако си го преживял, а не ако просто осъзнаваш колко е безумно.
Смъртното наказание, апропо също е форма на насилие.
Може би ще е по-добре да се пусне анкета колко от нас са били осъждани на смърт или на доживотен затвор, за какво и кое наказание ни се е сторило по превъзпитаващо и ние накарало да се разкаем и да търсим опрощение.
Смъртното наказание, апропо също е форма на насилие.
Може би ще е по-добре да се пусне анкета колко от нас са били осъждани на смърт или на доживотен затвор, за какво и кое наказание ни се е сторило по превъзпитаващо и ние накарало да се разкаем и да търсим опрощение.
Eдва ли има подобни пишещи тук. Или пък да има нет в затвора? 
Не гласувах, защото нищо от изброеното не ми се е случвало. Не съм чувала и за близки и познати.
Затова ли съм против смъртното наказание, защото не съм го изпитала на гърба си?
Бях унижена(по-скоро обидена), но все пак не е такъв род, за който става дума. Не отговорих с нищо, не отмъстих. Само действах според закона и о, чудо, имало правосъдие все пак.
Затова ли съм против смъртното наказание, защото не съм го изпитала на гърба си?
Бях унижена(по-скоро обидена), но все пак не е такъв род, за който става дума. Не отговорих с нищо, не отмъстих. Само действах според закона и о, чудо, имало правосъдие все пак.
Била съм малка,не помня в кой клас,но между 1 и 3,в близкото кино влязохме с брат ми,прожекцията беше започнала,а места никакви...Как в тъмного ни видя еди --- дъртак,и ни извика че до него имало свободен стол...Седнах аз,и гушнах брато,а онзи взе да ми гали ръката...По едно време усещам че държа нещо по-дебело от палеца му...Вдигнах брат ми,под предлог че ми се пишка,и излязохме...Така и не можах да му обясня на малчо,защо не искам да седна отново до "добрият дядо"... 
Като се позамислих, се сетих. Преди години-да съм била на около 7,8, всеки ден пътувах в един и същ автобус на връщане от училище. Веднъж беше голяма блъсканица и усетих нещо между краката си 
. Преместих се, доколкото беше възможно, но с мен и "нещото" се премести 
. Тогава видях един противен чичка, който не ме поглеждаше въобще, но упорито си буташе ръката. Признавам си, до една възраст бях много смотано дете и затова, единственото, което направих беше да слезна. На следващият ден видях същият екземпляр в автобуса. С всички сили избутах хората и се преместих на по-безопасно място . Минаха месеци, един ден, отново в този автобус се засякох отново с този идиот-и, представете си, отново се опита да приложи хватката си 
. Този път успях поне да кажа нещо от сорта на: "много сте се притиснали в мен" 
, след тези думи чичето директно слезе от автобуса. Този път реших, че нарочно ще продължа да се качвам в същият автобус и само да го видя 
. Е, да, но не го видях 
. Докато преди няколко години не го засякох случайно пак в автобус 
. Засилих се към него с цел да го предизвикам да опита да направи нещо и тогава да му разкажа играта, но забелязах, че беше с бастун и изглеждаше с единият крак в гроба...
. Преместих се, доколкото беше възможно, но с мен и "нещото" се премести . Тогава видях един противен чичка, който не ме поглеждаше въобще, но упорито си буташе ръката. Признавам си, до една възраст бях много смотано дете и затова, единственото, което направих беше да слезна. На следващият ден видях същият екземпляр в автобуса. С всички сили избутах хората и се преместих на по-безопасно място . Минаха месеци, един ден, отново в този автобус се засякох отново с този идиот-и, представете си, отново се опита да приложи хватката си . Този път успях поне да кажа нещо от сорта на: "много сте се притиснали в мен" , след тези думи чичето директно слезе от автобуса. Този път реших, че нарочно ще продължа да се качвам в същият автобус и само да го видя . Е, да, но не го видях . Докато преди няколко години не го засякох случайно пак в автобус . Засилих се към него с цел да го предизвикам да опита да направи нещо и тогава да му разкажа играта, но забелязах, че беше с бастун и изглеждаше с единият крак в гроба...
Какъв е смисълът да се описват тук, всъщност?
Чудех се дали да пиша и за друг случай, но защо не. Всъщност това е нещо, което още ме разтреперва .
Пак преди години, на автобусна спирка. Беше към 22.00, чакам автобус.Нямах пари за такси, иначе по-принцип избягвам да се прибирам сама по тъмни доби /е, след този случай нито веднъж не излязох без да имам пари и за такси.../. Чакам вече близо час и по едно време забелязвам един циганин, който ме оглежда от глава до пети. Първоначално реших, че е забелязал многото злато по мен /като малка се кичех като коледна елха/, но изведнъж се усетих-беше зима и бях стабилно облечена. Нищо от дрънкулките ми не се виждаше...
Надявах се да се качи на някой друг автобус или тролей /говоря за спирката на х-л"Плиска" в София-доста оживено и комуникатовно място/, минаха поне десет, но не... Най-накрая дойде и моето рейсче, качих се, качи се и той. Седнах до един човек, за огромен мой ужас, на следващата спирка човека слезе и циганина се настани до мен . Минаха ми всякакви идеи през главата-да се разкрещя /ама всъщност още нищо не беше станало/, да пътувам до последна спирка, да отида при шофьора... И през цялото време се молех да слезе преди мен. Наближи спирката ми-вече знаех какво ще последва. Слезе и той. Между другото точно тогава имах и спрей със сълзотворен газ, но за зла беда същият ден не го носих . Замислих се да тичам, но това ми беше най-слабата дисциплина /и мравка може да ме надбяга/, общо взето се оставих в ръцете на съдбата. Наближих вече входът си, той вървеше след мен, но изглежда изчакваше да стигна до затворено място. Бях приготвила ключовете си, въпреки, че знаех, че няма да имам толкова време. В този момент докоснах вратата и за мой най-голям късмет като никога и то по това време беше отключен. Успях да блъсна вратата и в момента, в който я затворих той заблъска с най-голяма злоба. Бях толкова ужасена, че дори не успях да стигна до етажа, на който живеех, а спрях при една съседка и заблъсках... После, майка ми събираше ръкавиците ми и други екстри по стълбите. Разбира се, веднага се събраха хора да го търсят, но вече беше късно. Помня още, че след първоначалния ужас излезах на балкона и се разкрещях-"ще те убия, ако пак те срещна, чуваш ли..." Месеци наред минавах през различни настроения-ужас, страх, гняв... Бая време мина докато се съвзема. Беше едно от най-ужасните неща, които ми се бяха случвали. Вечно ще съм благодарна, че точно този път, някой беше пропуснал да затвори вратата 
.
. Пак преди години, на автобусна спирка. Беше към 22.00, чакам автобус.Нямах пари за такси, иначе по-принцип избягвам да се прибирам сама по тъмни доби /е, след този случай нито веднъж не излязох без да имам пари и за такси.../. Чакам вече близо час и по едно време забелязвам един циганин, който ме оглежда от глава до пети. Първоначално реших, че е забелязал многото злато по мен /като малка се кичех като коледна елха
/, но изведнъж се усетих-беше зима и бях стабилно облечена. Нищо от дрънкулките ми не се виждаше...Надявах се да се качи на някой друг автобус или тролей /говоря за спирката на х-л"Плиска" в София-доста оживено и комуникатовно място/, минаха поне десет, но не... Най-накрая дойде и моето рейсче, качих се, качи се и той
. Седнах до един човек, за огромен мой ужас, на следващата спирка човека слезе и циганина се настани до мен . Минаха ми всякакви идеи през главата-да се разкрещя /ама всъщност още нищо не беше станало/, да пътувам до последна спирка, да отида при шофьора... И през цялото време се молех да слезе преди мен. Наближи спирката ми-вече знаех какво ще последва. Слезе и той. Между другото точно тогава имах и спрей със сълзотворен газ, но за зла беда същият ден не го носих . Замислих се да тичам, но това ми беше най-слабата дисциплина /и мравка може да ме надбяга/, общо взето се оставих в ръцете на съдбата. Наближих вече входът си, той вървеше след мен, но изглежда изчакваше да стигна до затворено място. Бях приготвила ключовете си, въпреки, че знаех, че няма да имам толкова време. В този момент докоснах вратата и за мой най-голям късмет като никога и то по това време беше отключен. Успях да блъсна вратата и в момента, в който я затворих той заблъска с най-голяма злоба. Бях толкова ужасена, че дори не успях да стигна до етажа, на който живеех, а спрях при една съседка и заблъсках... После, майка ми събираше ръкавиците ми и други екстри по стълбите. Разбира се, веднага се събраха хора да го търсят, но вече беше късно. Помня още, че след първоначалния ужас излезах на балкона и се разкрещях-"ще те убия, ако пак те срещна, чуваш ли..." Месеци наред минавах през различни настроения-ужас, страх, гняв... Бая време мина докато се съвзема. Беше едно от най-ужасните неща, които ми се бяха случвали. Вечно ще съм благодарна, че точно този път, някой беше пропуснал да затвори вратата . 
Един случай в който той просто се пробва...
Пак преди години,още бях ученичка но вече в горен курс...Заспала съм във тролея,може би един от последните...На последната спирка ме буди шофьорът...Питам ще се връщаш ли,и той отговори утвърдително...След което го помолих да ме върне обратно до Красно Село...Стигаме на въпросната спирка,и той изведнъж отказа да отвори вратата...Аз отидох при него и го питам какъв е проблема,а той нещо ми се ербапи,и ми налита...Блъснах го и му казвам веднага да отвори защото...не помня...А той"Ако не ми пуснеш ще те карам..."спомените ми се губят...Аз му викам "карай да те видим",и тоя вярно тръгна...Аз каквато съм си якичка,като се хвърлих на кормилото,и за малко в спирката да го навра...Явно го стресирах малко,защото отвори всички врати и викаше дълго след мен колко съм луда,идиотка и пр.,а аз му се смеех...
В никакъв случай не казвам че не ме е било страх,от тогава не съм заспивала в транспорта...Просто успявам в момента да запазя хладнокръвие,и много се смея...Не знам защо,в такива моменти винаги се смея...А иначи пет минути след това ми потичат сълзите,и краката ми започват да треперят...
Пак преди години,още бях ученичка но вече в горен курс...Заспала съм във тролея,може би един от последните...На последната спирка ме буди шофьорът...Питам ще се връщаш ли,и той отговори утвърдително...След което го помолих да ме върне обратно до Красно Село...Стигаме на въпросната спирка,и той изведнъж отказа да отвори вратата...Аз отидох при него и го питам какъв е проблема,а той нещо ми се ербапи,и ми налита...Блъснах го и му казвам веднага да отвори защото...не помня...А той"Ако не ми пуснеш ще те карам..."спомените ми се губят...Аз му викам "карай да те видим",и тоя вярно тръгна...Аз каквато съм си якичка,като се хвърлих на кормилото,и за малко в спирката да го навра...Явно го стресирах малко,защото отвори всички врати и викаше дълго след мен колко съм луда,идиотка и пр.,а аз му се смеех...
В никакъв случай не казвам че не ме е било страх,от тогава не съм заспивала в транспорта...Просто успявам в момента да запазя хладнокръвие,и много се смея...Не знам защо,в такива моменти винаги се смея...А иначи пет минути след това ми потичат сълзите,и краката ми започват да треперят...
... Вечно ще съм благодарна, че точно този път, някой беше пропуснал да затвори вратата .
. Настръхнах!!
Не ми се е случвало нищо такова. Естествено, понеже не живея в идеалния свят и аз съм имала дребни унизителни ситуации, щото те простаците не са изолирани в отделна държава, но не ми се е случило нищо, което да не забравя до следващото утро, или най-най-късно след седмица... А съм чешит и не ми е нужно много, за да се почувствам унизена... Явно съм късметлийка някаква... Но нищо, той животът е пред мен 
.
. Какъв е смисълът да се описват тук, всъщност?
Какво, какво?!
Майка ми ме биеше. С точилка. От позицията си на майка, каквато съм сега, нямам обяснение за причините. И тя не даваше обяснения защо. Всъщност последното беше, че съм отишла в Ади, защото навън заваля, а пък майка и била разведена и не трябва да съм приятелка с Ади заради това, че майка и е разведена. Това беше последният път, когато бях бита от нея с тояга. Тогава счупих точилката и я хванах за ръцете с неистова сила, която не знам от къде дойде. гърбът ми беше на морави райета дни наред и не можех да лежа на него. Бях в седми клас. Тя не престана. После до 27-мата ми година, че и малко след това ме тормозеше издевателствайки, буквално, над мен и семейството ми психически. Гласувах, втория ми глас е, за опцията "насилника е близък", но тя вече отдавна ми е далечна.
Какъв е смисълът да се описват тук, всъщност?
Какво, какво?!
Аз лично спрямо близките никакви проблеми не съмч имала,познатите ми като цяло също,поне до колкото знам... Не ми се е случвало нищо такова. Естествено, понеже не живея в идеалния свят и аз съм имала дребни унизителни ситуации, щото те простаците не са изолирани в отделна държава, но не ми се е случило нищо, което да не забравя до следващото утро, или най-най-късно след седмица... А съм чешит и не ми е нужно много, за да се почувствам унизена... Явно съм късметлийка някаква... Но нищо, той животът е пред мен .
.И при мен е така
Представях си анкетата по съвсем друг начин...Тази опция с "близкият насилник"разбива всичките ми теории... Аз лично спрямо близките никакви проблеми не съмч имала,познатите ми като цяло също,поне до колкото знам...
Аз лично спрямо близките никакви проблеми не съмч имала,познатите ми като цяло също,поне до колкото знам...
Веднъж ми се случи нещо,което можеше да е ужасно.Мисля,че моето самообладание много ми помогна.Но честно ви казвам,че най-голямата горчилка ми донесе едно перване по задника,когато бях на 17.Още не мога да го преглътна.И по тази причина съм доста наострена към такива жестове-пляскане,потупване на дупета.Винаги,когато вървя по стълби пред мъжа си,той ми пипа дупето.Побеснявам и наистина не ми е приятно,а той го прави винаги.
Някой ден ще излезем разделени сестри-близначки 
.
. Темата е гадна, въпреки че не са ми се случвали унижаващи случки....
Аз пък се чудех дали изобщо някой някога е бил съден за унижение над някого...
Аз пък се чудех дали изобщо някой някога е бил съден за унижение над някого...
Аз пък се чудех дали изобщо някой някога е бил съден за унижение над някого...
А защо няма отрицателен отговор?
Интересуват ме и резултатите, които не мога да видя.
Интересуват ме и резултатите, които не мога да видя.
За унижението,ние и като народ сме толкова унижавани,и все още ни унижават,че аз поне трудно го разграничавам вече от обикновенното общуване...Пък камо ли да се говори за правосъдие...А трябва!
За унижението,ние и като народ сме толкова унижавани,и все още ни унижават,че аз поне трудно го разграничавам вече от обикновенното общуване...Пък камо ли да се говори за правосъдие...А трябва!
Но честно не вярвам да има човек на който поне негов близък да не е претърпял някакъв вид насилие...Но може и да бъркам...Надявам се да бъркам!
И както преди това казах дано има повече хора които не са преживели такива неща.
...Готово!Има и отрицателнен вот.Но честно не вярвам да има човек на който поне негов близък да не е претърпял някакъв вид насилие...Но може и да бъркам...Надявам се да бъркам!
За унижението,ние и като народ сме толкова унижавани,и все още ни унижават,че аз поне трудно го разграничавам вече от обикновенното общуване...Пък камо ли да се говори за правосъдие...А трябва!
За унижението,ние и като народ сме толкова унижавани,и все още ни унижават,че аз поне трудно го разграничавам вече от обикновенното общуване...Пък камо ли да се говори за правосъдие...А трябва!
. С уговорката, че елементарни опити за унижение не броя за съществени - то са продавачки, сервитьорки макар и рядко; едно 9-10 годишно цигане ме преследва веднъж близо километър, за да ме пипне по дупето и да избяга, но това май беше по-скоро комплимент, с елемент на унижение... Да чукам на дърво... 
Никъде не срещнах психически тормоз на работното място!
Е аз се включвам с тормоза на работното място(бивше вече слава на Бога)........но това е друга история и може би за друга тема,само ще отбележа,че лудата ми бивша шефка ме вика на саме да ми каже,че иска да ме уволни,защото не и се усмихвамкомплексарка,аз съответно подадох жалба до директора,но тя отрече,че е казала подобно нещо!Имах си аз,нали срещата беше на четири очи
Е аз се включвам с тормоза на работното място(бивше вече слава на Бога)........но това е друга история и може би за друга тема,само ще отбележа,че лудата ми бивша шефка ме вика на саме да ми каже,че иска да ме уволни,защото не и се усмихвам
комплексарка,аз съответно подадох жалба до директора,но тя отрече,че е казала подобно нещо!Имах си аз,нали срещата беше на четири очи
Сетих се за нещо, уж по темата.
Пътувах сама с влака София-Видин. За по-сигурно майка ми даде пари за І-ва класа. Сама си бях в купето. Зачетох се и заспах. След като се събудих, забелязах, че полата ми е около врата (сама съм си я вдигнала) и книгата ми ясно се вижда. По-точно корицата й с гола мадама. Тогава четях "Страстите на боговете" (великолепен порнороман, от който се научават всички връзки на Олимп). Та докато стигна, покрай купето не спряха да минават блещещи се кондуктори, и прочие персонал.
Как ли съм изглеждала в очите им
Пътувах сама с влака София-Видин. За по-сигурно майка ми даде пари за І-ва класа. Сама си бях в купето. Зачетох се и заспах. След като се събудих, забелязах, че полата ми е около врата (сама съм си я вдигнала) и книгата ми ясно се вижда. По-точно корицата й с гола мадама. Тогава четях "Страстите на боговете" (великолепен порнороман, от който се научават всички връзки на Олимп). Та докато стигна, покрай купето не спряха да минават блещещи се кондуктори, и прочие персонал.
Как ли съм изглеждала в очите им
Сетих се за нещо, уж по темата.
Пътувах сама с влака София-Видин. За по-сигурно майка ми даде пари за І-ва класа. Сама си бях в купето. Зачетох се и заспах. След като се събудих, забелязах, че полата ми е около врата (сама съм си я вдигнала) и книгата ми ясно се вижда. По-точно корицата й с гола мадама. Тогава четях "Страстите на боговете" (великолепен порнороман, от който се научават всички връзки на Олимп). Та докато стигна, покрай купето не спряха да минават блещещи се кондуктори, и прочие персонал.
Как ли съм изглеждала в очите им
Пътувах сама с влака София-Видин. За по-сигурно майка ми даде пари за І-ва класа. Сама си бях в купето. Зачетох се и заспах. След като се събудих, забелязах, че полата ми е около врата (сама съм си я вдигнала) и книгата ми ясно се вижда. По-точно корицата й с гола мадама. Тогава четях "Страстите на боговете" (великолепен порнороман, от който се научават всички връзки на Олимп). Та докато стигна, покрай купето не спряха да минават блещещи се кондуктори, и прочие персонал.
Как ли съм изглеждала в очите им
Ннадето, четох ти подписа, гледах ти снимката в аватара, и се
чудих нарочно ли превишава максимално допустимата височина.
По темата, имам познат, чиято дъщеричка бе изнасилена и вече не може да
бъде майка, а той се пропи. Точно заради тоя случай бих подкрепил смъртно
наказание. Изнасилвачът е на свобода, неоткрит.
чудих нарочно ли превишава максимално допустимата височина.
По темата, имам познат, чиято дъщеричка бе изнасилена и вече не може да
бъде майка, а той се пропи. Точно заради тоя случай бих подкрепил смъртно
наказание. Изнасилвачът е на свобода, неоткрит.
Няма опция: Насилникът е бил дете.
А за да отговоря вярно трябва да я има.
А за да отговоря вярно трябва да я има.
Насилник дете - от тези деца, които не оставят на мира някое друго дете, постоянно го тормозят, обиждат, подиграват му се.
Има много такива деца.
Аз, за щастие, не съм била насилвана да правя неща против волята си, но познавам човек, който е насилвал деца на възрастта на неговите собствени, но от противоположния пол. Беше страхотен баща за неговите деца и невероятен съпруг за жена си, докато един ден просто дойдоха униформени и го отведоха. После се разбра и защо. Излежа си присъдата, която не помня колко беше и излезе от затвора. Беше станал говедо. Тоест, по-голямо говедо, отколкото е бил преди това.
Май не е много по темата, но аз съм била ограбвана (тоест опит за грабеж, слава Богу неуспешен, въпреки, че бяха двама нападателите ми...) Двама млади мъже ме бяха нападнали в гръб и ми задърпаха бижутата и чантата. Бях с майка ми, тя изпадна в шок, не можа да реагира (а и стана много бързо всичко). Слава Богу, че нямаха и не използваха някакъв вид оръжие, иначе нямаше да мога да се отърва само със синини, драскотини и без никакви липси.
Не се сещам за близки хора, които да са били жертва на други престъпления, описани по-горе в анкетата.
Надявам се никога да не ми се случва, но знам, че никой не е застрахован.
Не се сещам за близки хора, които да са били жертва на други престъпления, описани по-горе в анкетата.
Надявам се никога да не ми се случва, но знам, че никой не е застрахован.
На спирката на 11 рейс,в Зоната срещу Млечният Бар,една вечер чакам последният автобус...Мисля е било към 12 часът...Бях сама...Приближиха се една банда цигани,към 5-6 момчета...И ми поискаха цигари...Казах им че нямам,и те се заядоха с мен...Ама и аз нали съм тъпа и упорита,не им се давам...Почти си бях изкарала боя...Единият дори се изпика пред мен,като се опита и да ме опръска,но аз отскочих...Както писах и по-горе,обикновенно в кофти ситуации се смея,и запазвам самообладание,но тогава не се смях...Изведнъж изчезнаха...Погледнах...Идваше автобусът...Качих се...Двайсет метра по-нагоре спряхме,и шофьорът отвори вратите...Ужасно се уплаших,и станах да му извикам да тръгва,и тогава от към страната в която тръгнаха мангалите,се изсипа порой от павета...Малкото останали хора в автобуса залегнаха под седалките...А аз се разревах...Нервите не ми издържаха...Как съм се прибрала,не помня,но цялата треперех...От тогава никога не съм ходила там...Дори по светло избягвам тази спирка...А след няколко дни,в разговор с мои познати се оказа че по наши предположения,същата банда бе нападнала наши приятели-и двамата бяха каратисти,и се биеха перфектно и в уличен бой...Но те са ги нападнали от далеч със павета,и така ги бяха пребили,че на единият му остана някакъв тик с главата да му притреперва...Направо се чудя как съм се отървала... 
Опит за изнасилване, в който явно младежът беше неопитен и моето говорене в заповедна форма и твърд тон (не знам откъде ги извадих) му подейства... Родителите ми не знаят (бях на 17), казах тогава само на гаджето, който не ми повярва...
Инак унижение/тормоз.... не искам да си спомням подробности.
Инак унижение/тормоз.... не искам да си спомням подробности.
...Мислех, че мога да разкажа какво ми се случи, но се оказа, че вече не помня много...Или не искам да помня. Може би наистина мозъкът блокира неприятните преживявания.
...Осъдиха го на смърт и изпълниха присъдата./1984 год./
...Осъдиха го на смърт и изпълниха присъдата./1984 год./
Въпреки, че не си написала историята, тръпки ме побиха...
Имам много стари спомени от детството, когато веднъж бях в болница в детското отделение, била съм може би 10-годишна. Всички деца там бяхме с бронхопневмонии. Там имаше едно момче, което биеше всички деца наред. Ей така, за кеф и разнообразие и защото няма какво друго да прави. Висок и много як за възрастта си, около 13-14 г. Ако някой се осмелеше да се оплаче, то биваше пребиван яко още веднъж. Никой от целия медицински персонал не обръщаха внимание на синините по децата. Не остана дете, което да не е било бито от него. Дори ако някой спи, той беше в състояние с един юмрук в гърба или в главата да го събуди. Това му беше развлечението. Как пък никой от възрастните не попита някое от децата - защо имаш синини навсякъде, или защо окото ти е синьо, това поне се виждаше от пръв поглед. Беше ни наплашил, че ако се оплачем на някого, ще ни убие. И ние му вярвахме, че ще го направи и се страхувахме от него. Дори на родителите си никой не каза, така беше наплашил всички. На въпросите им се отговаряше стандартно - паднах сам, ударих се сам без да искам и т.н. Никой не посмя да се оплаче от малкия изрод. Но пък и никой от родителите не се сети да попита персонала от къде са тези синини. За това изобщо нямам обяснение. Тогава за първи пък разбрах колко силен и обсебващ може да бъде страхът. По някое време ме изписаха и си отдъхнах. Чак след 1 година обаче можах да кажа на майка ми от какво са ми били синините по гърба и краката.
Не си представям какво ли е станало от него сега, щом още като дете беше такъв насилник. Много се надявам да си е получил някъде заслуженото.
Не си представям какво ли е станало от него сега, щом още като дете беше такъв насилник. Много се надявам да си е получил някъде заслуженото.
Няма опция: Насилникът е бил дете.
А за да отговоря вярно трябва да я има.
А за да отговоря вярно трябва да я има.
Насилник дете - от тези деца, които не оставят на мира някое друго дете, постоянно го тормозят, обиждат, подиграват му се.
Има много такива деца.
Ужасява ме тази тема, по-точно реалността, описана в нея.
На мен не ми се е случвало, да чукна на дърво, сега като се сетя обаче - братовчед ми го биха на два пъти; веднъж на Славейков и веднъж във входа на кооперацията му. Нито е носил много пари, нито е правил нещо някому - просто е слаб, видял им се е лесна плячка.
На мен не ми се е случвало, да чукна на дърво, сега като се сетя обаче - братовчед ми го биха на два пъти; веднъж на Славейков и веднъж във входа на кооперацията му. Нито е носил много пари, нито е правил нещо някому - просто е слаб, видял им се е лесна плячка.
Моята история е потресаваща. Колко пъти съм била изнасилвана от един и същи човек просто ме е страх да се върна на зад и да си спомня. Много пъти съм яла бой, изнасилвана и малтретирана и заплашвана и това ми се отрази зле на психиката макар че минаха около 5 години аз все още сънувам кошмарните дни който съм преживяла. Но благодарение на Господ малко по малко се опитвам да забравя това нещастие. А най ужасяващото беше като разбрах че ме е записал с телефона до като съм пищяла изнасилвана и бита и пускал на цял квартал да слуша. Цялата треперя като се сещам за това и се извинявам за несвързаните думи ама така се получава защото искам да напиша много неща на веднъж и се стъписах тотално вече. Но да ви кажа че Господ го наказа за гаврите му с мен. Разбрах че го е ритнал кон по мъжкото му достойнство и сега не може да има деца. Извинявам се ако съм ви отегчила но малко ми олекна като споделих.
Резултатите от гласуването са плачевни, но не и учудващи за мен. До тук виждам 35 изнасилени и 64, които не са подали оплакване. Защо ли...
Аз съм една от тези 64. Защо не съм го направила? В едни от случаите, защото беше срещу баща ми и нито съм знаела към кого да се обърна, нито имаше много места, които да ти помогнат. .
В другите случаи, защото действието се развиваше в едно малко село, където всички са хора на дадената личност. Пак там пребиха майка ми в собственият ни двор, имаше статия с нея в Нощен Труд, медицинско, заведено дело....и тя получи след време отговор, че тя е пребила даденото лице, а не то нея.
Като се сетя за всичко това и все едно всичко се повтаря в душата ми и дори и да съм на 2300 км, все едно съм там. По-добре да не мисля....
Моята история е потресаваща. Колко пъти съм била изнасилвана от един и същи човек просто ме е страх да се върна на зад и да си спомня. Много пъти съм яла бой, изнасилвана и малтретирана и заплашвана и това ми се отрази зле на психиката макар че минаха около 5 години аз все още сънувам кошмарните дни който съм преживяла. Но благодарение на Господ малко по малко се опитвам да забравя това нещастие. А най ужасяващото беше като разбрах че ме е записал с телефона до като съм пищяла изнасилвана и бита и пускал на цял квартал да слуша. Цялата треперя като се сещам за това и се извинявам за несвързаните думи ама така се получава защото искам да напиша много неща на веднъж и се стъписах тотално вече. Но да ви кажа че Господ го наказа за гаврите му с мен. Разбрах че го е ритнал кон по мъжкото му достойнство и сега не може да има деца. Извинявам се ако съм ви отегчила но малко ми олекна като споделих.
Нямам думи... Дано наистина ти е олекнало, поне мъничко...
Резултатите от анкетата наистина са страховити!
Усетих се, че стискам зъби, докато чета разказите ви, момичета, просълзих се от яд, заради мои спомени, които са ми ясни като бял ден и досега. Мислих , че съм забравила, ама явно не съм...Няма да разказвам какво точно ми се е случило, за да не натоварвам не само вас, а и себе си допълнително, връщайки се...Пък и...не е мястото сякаш...
Сега ми се иска, защото нявремето не го направих, да поправя стореното, да назова имена и да предупредя всички, но няма как.
Много, прекалено много мои близки са били подложени на унижения, а на други им предстои да преживеят подобно нещо. Не пожелавам на никого лошото, но в тази държава, докато се ширят шуро-баджанашките отношения (извинете за израза, той даже не е точен), оправия няма да има, даже и да се оплачеш. В същност...на кого да се оплачеш?
Усетих се, че стискам зъби, докато чета разказите ви, момичета, просълзих се от яд, заради мои спомени, които са ми ясни като бял ден и досега. Мислих , че съм забравила, ама явно не съм...Няма да разказвам какво точно ми се е случило, за да не натоварвам не само вас, а и себе си допълнително, връщайки се...Пък и...не е мястото сякаш...
Сега ми се иска, защото нявремето не го направих, да поправя стореното, да назова имена и да предупредя всички, но няма как.
Много, прекалено много мои близки са били подложени на унижения, а на други им предстои да преживеят подобно нещо. Не пожелавам на никого лошото, но в тази държава, докато се ширят шуро-баджанашките отношения (извинете за израза, той даже не е точен), оправия няма да има, даже и да се оплачеш. В същност...на кого да се оплачеш?
В същност...на кого да се оплачеш?
Опитаха се да ме изнасилят на 17, но извадих късмет - на пишман-насилника му беше сефте, справих се с разговор... Приятел му казал, че било много готино и той решил да пробва... След няколко месеца Господ го прати да пресича на пешеходната пътека пред моя Москвич. Имах внезапен порив да ръгна първа и да мина... пак разум проявих, обаче.
Мисиз Дел Форси, ще се опитам аз да ти отговоря.
Защото даването на показания и очни ставки в нашата полиция е не по-малък тормоз и унижение.
Бил съм свидетел как след четири часови разпити девойка излезе разплакана
и молеше баща си да си ходят, защото не и вярвали. Следователят ея питал защо нямала горска пръст по маратонките си, след като събитието е било в гора.
При условие, че след това бе изминала 22 км по асфалта докато се прибере.
На нея и се бе разминало, тренира карате.
Защото при всяко показание, при всяка очна ставка и съдилища всичко се преживява, отново, отново, отново.
Но пък ненаказаността дава увереност на насилниците за нови "подвизи", съответно и други жертви на насилие.
Защото даването на показания и очни ставки в нашата полиция е не по-малък тормоз и унижение.
Бил съм свидетел как след четири часови разпити девойка излезе разплакана
и молеше баща си да си ходят, защото не и вярвали. Следователят ея питал защо нямала горска пръст по маратонките си, след като събитието е било в гора.
При условие, че след това бе изминала 22 км по асфалта докато се прибере.
На нея и се бе разминало, тренира карате.
Защото при всяко показание, при всяка очна ставка и съдилища всичко се преживява, отново, отново, отново.
Но пък ненаказаността дава увереност на насилниците за нови "подвизи", съответно и други жертви на насилие.
Резултатите от гласуването са плачевни, но не и учудващи за мен. До тук виждам 35 изнасилени и 64, които не са подали оплакване. Защо ли...
Навремето и мене един нещастник ме нападна пред входната ни врата, но не е очаквал,че имам такива гласни струни,уплаши се и избяга.Имах късмет,но оттогава винаги като се прибирам по тъмно,ми спира сърцето,докато не вляза вкъщи.
Съчувствам на всички потърпевши, някои истории ме просълзиха и разгневиха,
Може би е лошо, но нищо от това, което ми причини майка ми не съм забравила. Нищо! Просто когато се сещам за това усещам как се стягам, сърцето и душата ми стават на камък, и усещам, че стискам зъби. Тя ми е безразлична. Каквото и да и се случи не може да ме трогне. Иначе все още мога да се разплача на филм, от радост, от умиление, от всичко. Не можа да погуби всичките ми чувства.
Отбелязах в анкетата, но не желая да споделям подробности. Бях дете, мислех че се случва на всички. Не мислех, че ме е травмирало, докато след години , при нервен срив и разговор с психолог, връщане много назад изплуваха много стари травми и страхове. Дори донякъде преживяването е повлияло върху настоящия ми избор на определен типаж мъже - по-възрастни мъже, които понякога се държат към мен като към собствено дете и ме пазят от 'лошите'.
Не съм подавала оплакване. Бях малка. Към днешна дата мога да го нарека ' блудство", не бе изнасилване. След години споделих с майка ми, но не ми повярва.
Не съм подавала оплакване. Бях малка. Към днешна дата мога да го нарека ' блудство", не бе изнасилване. След години споделих с майка ми, но не ми повярва.
благодаря , Chanel ! А ти си любимата ми героиня !
Между другото, незнам дали е по темата, психологът с когото говорих предположи, че и визията, която поддържам-къса коса, унисекс дрехи са вид защитна реакция. За да избягам от клишето -" къса пола+деколте=изнасилване"./прочетох го в тема тук/
Между другото, незнам дали е по темата, психологът с когото говорих предположи, че и визията, която поддържам-къса коса, унисекс дрехи са вид защитна реакция. За да избягам от клишето -" къса пола+деколте=изнасилване"./прочетох го в тема тук/
благодаря , Chanel ! А ти си любимата ми героиня !
Между другото, незнам дали е по темата, психологът с когото говорих предположи, че и визията, която поддържам-къса коса, унисекс дрехи са вид защитна реакция. За да избягам от клишето -" къса пола+деколте=изнасилване"./прочетох го в тема тук/
Между другото, незнам дали е по темата, психологът с когото говорих предположи, че и визията, която поддържам-къса коса, унисекс дрехи са вид защитна реакция. За да избягам от клишето -" къса пола+деколте=изнасилване"./прочетох го в тема тук/
Бита.При грабеж.Спукана челюст и разцепена глава,паднах и си ударих главата в една стена.Всичко това да ми вземат дамска чанта от която да откраднат портфейл с 17 лв вътре!Избягаха и захвърлиха чантата 20 метра по-надолу.
Добре че тогава ми помогна един мъж.Вдигна ме и ме закара да ми шият главата.Има и добри хора.Аз му оповръщах колата от сътресението.После станахме много добри приятели.
И досега изпитвам ужас на смрачаване,по такова време стана грабежа,зимно време късен следобед.
Добре че тогава ми помогна един мъж.Вдигна ме и ме закара да ми шият главата.Има и добри хора.Аз му оповръщах колата от сътресението.После станахме много добри приятели.
И досега изпитвам ужас на смрачаване,по такова време стана грабежа,зимно време късен следобед.
На мен се случи когато бях 18 годишна. Работех на смени и една седмица бях първа смяна. Трябваше да вървя половин час до спирката за автобуса тъй като завода беше извън града. Една сутрин в 5 часа бързах към спирката през тъмните улици и чух една портичка да се хлопва зад гърба ми. Обърнах се но беше тъмно и никого не видях. Продължих да вървя и чух стъпки зад гърба ми. Аз усилвах стъпките и човекът зад мен също. В един момент се уплаших и забързах но и стъпките зад мен също. Вече стигнах до булеварда където трябваше да пресека за спирката. Имаше наблизо улична лампа и се престраших да се обърна и да видя кой ме преследва. Видях млад мъж който приклекнал с разтворени ръце се опитва да ме хване. Краката ми сами спряха. Мъжа се приближи и ме хвана през кръста. Не можех да викам от ужас, а той повтаряше че нищо няма да ми направи... В този момент се чу силно затропване на врата, явно някой е видял и искаше да го сплаши мръсника защото къщата беше тъмна. Той се обърна и разхлаби ръцете си. Аз с всичка сила се отскубнах и пресякох булеварда. Искам виртуално да благодаря на човека от къщата да е жив и здрав иначе кой знае какво щеше да стане.
Унижавана съм от лекари, докато се опитвах да спася живота на майка ми. Обидата, унижението и омразата, които съм натрупала в себе си са много силни. Всичко се случи много скоро. Много не ми е ясно колко хващат клетвите, но не им мисля хубави неща - ако има нещо вярно в това, не ги очакват добри дни. Не съм чула някъде някога лекар да лежи в затвора за неизпълнение на лекарския си дълг, за некадърност или за унижение над пациентите. А трябва. И не, не мога да подам оплакване - черно на бяло всичко е ок.
Извинявам се за може би нелепия въпрос, според вас има ли някаква логика в годините, когато са се случвали тези неща -
т.е. за кои години говорите като цяло?
т.е. за кои години говорите като цяло?
2000-2002
1989-1999
В момента ми е смешно,но по "онова"време -щях да откача.Аз сьм си карьк от малка 
Та по тошово време,когато бях в 6-ти клас ама все ми вьрвеше на мьже извадили си го и да "бльскат злобарки"в някой храст.Е,това го преживях,обаче:В кино "Култура"/салона за анимационни филми/гледахме "Конче Вихрогонче" с прятелки.Чудесно руско филмче,но го изгледах под напрежение.Еее през цялото време някакьв ми пьшкаше зад гьрба,ама аз като не разбирам 
Аз се дрьпна напред-тоя хоп до мен След, като филмчето свьрши и светнаха лампите веднага отидох с приятелките ми в тоалетната.Разказах им за преживяното.Ами целите ми джинси/отзад/бяха в .....то бе миене,то чистене.....Така и не видях лицето на Господина "Х",но още помня унижението и гнусотията Сетих се и за още 2 броя унижения през 90-те години.Врьщам се от чужбина и от кьде да знам /по дяволите/,че в София се зараждала престьпност Два пьти бях на гости на "приятели"-1-ви пьт ми откраднаха дамската чанта с заплатата ми и лични документи;2-ри пьт златото ми подарено от родителите ми.Правих очна ставка с извьршителите,писах показания и полицията -нищооооо
Та по тошово време,когато бях в 6-ти клас ама все ми вьрвеше на мьже извадили си го и да "бльскат злобарки"в някой храст.Е,това го преживях,обаче:В кино "Култура"/салона за анимационни филми/гледахме "Конче Вихрогонче" с прятелки.Чудесно руско филмче,но го изгледах под напрежение.Еее през цялото време някакьв ми пьшкаше зад гьрба,ама аз като не разбирам Аз се дрьпна напред-тоя хоп до мен След, като филмчето свьрши и светнаха лампите веднага отидох с приятелките ми в тоалетната.Разказах им за преживяното.Ами целите ми джинси/отзад/бяха в .....то бе миене,то чистене.....Така и не видях лицето на Господина "Х",но още помня унижението и гнусотията Сетих се и за още 2 броя унижения през 90-те години.Врьщам се от чужбина и от кьде да знам /по дяволите/,че в София се зараждала престьпност Два пьти бях на гости на "приятели"-1-ви пьт ми откраднаха дамската чанта с заплатата ми и лични документи;2-ри пьт златото ми подарено от родителите ми.Правих очна ставка с извьршителите,писах показания и полицията -нищооооо
Днес не ми се пише...След вчерашният побой над дете,и днешният подобен над момче на 14год,от родителите им,някак моите се неща изглеждат като лигавщини...Аз поне съм намирала опора в близките си...А тези които са наранявани точно от тях...Нямам думи!!!
И гледам опцията с децата...Като че ли забравяме че повечето подобни неща са ни се случили именно когато сме били деца...Поне при мен е така,а като гледам и в повечето разкази...Но аз поне отговорих от позицията на голям,което е грешка...
И гледам опцията с децата...Като че ли забравяме че повечето подобни неща са ни се случили именно когато сме били деца...Поне при мен е така,а като гледам и в повечето разкази...Но аз поне отговорих от позицията на голям,което е грешка...
Съмнявам се дали има човек, който не се е чувствал унизен в някакъв момент от живота си. Не разбирам за какво е темата. За да си кажем колко е тежък животът ли и как лошите си ходят безнаказани, а ние страдаме ли? Кога не е било така? Наказанието или отмъщението не винаги се случват, колкото и да ни се иска. Ако унижението е причинено от чужд човек е много по-лесно ли е да се търси възмездие? Какво става, ако идва от близки хора? Различно ли боли или е все едно кой го е направил? Възростта има ли значение?... Все въпроси, на които няма ясно отговори. Затова и не разбирам каква е целта на тази тема. Изобщо има ли някакъв положителен ефект от нея за писалите и прочелите. Едва ли на някого от писалите в нея му е много приятно да се върне в тези си спомени и да го преживее отново в някаква степен, описвайки го в поста си. Според мен е излишно ровене в душата и в моменти, които с редки изключения никой не иска да си спомня.
Всеки от нас се справя по някакъв начин с унижението - някой по-безболезнено, друг стига до много сериозни крайности. Важното е какво става после.
Всеки от нас се справя по някакъв начин с унижението - някой по-безболезнено, друг стига до много сериозни крайности. Важното е какво става после.
Съмнявам се дали има човек, който не се е чувствал унизен в някакъв момент от живота си. - Съгласна съм. Кой в по-голяма степен, кой в по-малка.
Не разбирам за какво е темата. За да си кажем колко е тежък животът ли и как лошите си ходят безнаказани, а ние страдаме ли? - И за това. На много хора това може и да им помогне.
Кога не е било така? - Винаги е било така. Което обаче не е оправдание и не трябва да е причина да се примиряваме.
Наказанието или отмъщението не винаги се случват, колкото и да ни се иска. - И това е вярно. И всички го знаем. Ама като си го повтаряме няма да ни олекне.
Ако унижението е причинено от чужд човек е много по-лесно ли е да се търси възмездие? - Да.
Какво става, ако идва от близки хора? - Става по-трудно, ако разбира се си държал на тях.
Различно ли боли или е все едно кой го е направил? - И в двата случая боли. Но ако е от близки има болка и от предателството и предполагам обвинение, че не си забелязал по-рано..
Възростта има ли значение? - Има. Всичко бих дала такива неща да не се случват на деца, които не са виновни за нищо.
Е, аз имам ясни отговори (поне за сега). Имам много гадна случка от времето, когато бях ученичка. Спомням си как усърдно си миех ръцете след това и не можех да спра. Е, слава богу не ме изнасилиха. Повечето от разказаните истории меко казано ме втрещиха. Надявам се нито аз, нито детето ми, нито, който и да е мой близък да не изпита такава болка НИКОГА.
Не разбирам за какво е темата. За да си кажем колко е тежък животът ли и как лошите си ходят безнаказани, а ние страдаме ли? - И за това. На много хора това може и да им помогне.
Кога не е било така? - Винаги е било така. Което обаче не е оправдание и не трябва да е причина да се примиряваме.
Наказанието или отмъщението не винаги се случват, колкото и да ни се иска. - И това е вярно. И всички го знаем. Ама като си го повтаряме няма да ни олекне.
Ако унижението е причинено от чужд човек е много по-лесно ли е да се търси възмездие? - Да.
Какво става, ако идва от близки хора? - Става по-трудно, ако разбира се си държал на тях.
Различно ли боли или е все едно кой го е направил? - И в двата случая боли. Но ако е от близки има болка и от предателството и предполагам обвинение, че не си забелязал по-рано..
Възростта има ли значение? - Има. Всичко бих дала такива неща да не се случват на деца, които не са виновни за нищо.
Е, аз имам ясни отговори (поне за сега). Имам много гадна случка от времето, когато бях ученичка. Спомням си как усърдно си миех ръцете след това и не можех да спра. Е, слава богу не ме изнасилиха. Повечето от разказаните истории меко казано ме втрещиха. Надявам се нито аз, нито детето ми, нито, който и да е мой близък да не изпита такава болка НИКОГА.
Тинчето,
Какво ще помогне на хората, че има и по-лоши случки от техните ли? Че няма възмездие и за по-големи трагедии от тяхната лична ли? Какво означава "да не се примиряваме"? Има ли смисъл цял живот да се връщаш, връщаш и превърташ неприятните спомени, още повече, ако е нямало възмездие или наказание? В един момент инстинктът подсказва, че трябва да се продължи напред, независимо от неудовлетвореността и болката. Затова са измислени и групите за взаимопомощ - там не се поделя само какво и как се е случило, но и как всеки се учи да преодолее унижението.
Добре, да приемем, че тази тема покрива първата част от процеса на справяне - споделянето. Но в никакъв случай не покрива втората - възстановяването. Ако съдя по начина, по който е представена анкетата по-скоро ми прилича на журналистическо любопитство - кой, как, има и осъден, има ли наказан, ама кой бил пострадал, бит или изнасилен ли е и всякакви подобни. Е, това предполага разказване и отново бъркане в раната като точно се подсилва усещането за безпомощност. Виждаш ли някъде подкрепа в тези въпроси? Поне аз не виждам. Няма го справянето и лекуването на душата, а само разчопляне на коричката. Това е нещото, което не ми харесва в тази тема - направена е така, че е твърде депресивна в и без това не особено лекия живот в момента.
Какво ще помогне на хората, че има и по-лоши случки от техните ли? Че няма възмездие и за по-големи трагедии от тяхната лична ли? Какво означава "да не се примиряваме"? Има ли смисъл цял живот да се връщаш, връщаш и превърташ неприятните спомени, още повече, ако е нямало възмездие или наказание? В един момент инстинктът подсказва, че трябва да се продължи напред, независимо от неудовлетвореността и болката. Затова са измислени и групите за взаимопомощ - там не се поделя само какво и как се е случило, но и как всеки се учи да преодолее унижението.
Добре, да приемем, че тази тема покрива първата част от процеса на справяне - споделянето. Но в никакъв случай не покрива втората - възстановяването. Ако съдя по начина, по който е представена анкетата по-скоро ми прилича на журналистическо любопитство - кой, как, има и осъден, има ли наказан, ама кой бил пострадал, бит или изнасилен ли е и всякакви подобни. Е, това предполага разказване и отново бъркане в раната като точно се подсилва усещането за безпомощност. Виждаш ли някъде подкрепа в тези въпроси? Поне аз не виждам. Няма го справянето и лекуването на душата, а само разчопляне на коричката. Това е нещото, което не ми харесва в тази тема - направена е така, че е твърде депресивна в и без това не особено лекия живот в момента.
Виждаш ли някъде подкрепа в тези въпроси? Поне аз не виждам. Няма го справянето и лекуването на душата, а само разчопляне на коричката. Това е нещото, което не ми харесва в тази тема - направена е така, че е твърде депресивна в и без това не особено лекия живот в момента.
Ами, то по широко огласяване и говорене от този форум, здраве му кажи! Ето, говори се. И какво от това? Говорене колкото искаш, но какво се променя? След тази тема ще има ли някой ,който ще подаде жалба срещу работодателя си например, за тормоз на работното място? Или срещу съпруга си за домашно насалие? Или срещу приятелката- предателка? Нещата не се фокусират само и единствено върху правната и обществената страна на въпроса, защото има вариации на унижение, които не подлежат на санкция от обществото. Погледни другите теми и ще видиш колко жени говорят, ама всъщност си траят и не действат - оплакват се от свекървите, но не им стиска да им се изрепчат или някой бие децата им, но те пак си траят. Е? Говоренето си е говорене, но действията къде са? Дори за най-елементарното - на битово ниво.
Трудна тема и още по-трудна анкета. Не можах да цъкна никъде.
Отговорът ми е, че засега не съм била жертва, хората около мен ( до колкото знам) също.
Мисля, че трябва да се говори, да. Достатъчно ми е да мисля, че на някой му олеква, споделяйки, че получава добра дума или нарисувана прегръдка, за да намеря смисъл в тази тема.
Отговорът ми е, че засега не съм била жертва, хората около мен ( до колкото знам) също.
Мисля, че трябва да се говори, да. Достатъчно ми е да мисля, че на някой му олеква, споделяйки, че получава добра дума или нарисувана прегръдка, за да намеря смисъл в тази тема.
Радостина, ти отричаш смисъла на комуникациите изобщо. Знаех, че има торвмоз над жени, деца, но когато не е конкретно е абстрактно, като нещо, което не ме касае. Нещо, което се е случило някъде, с някого. Разбира си, че трябва да се говори.
Един малък процент от хората правят нещо, реагират адекватно, но тоя процент е от информираните. Колкото повече, толкова повече. Гражданско обшщество има там, където информацията достига до всички и бързо. Ако информацията се предава от уста на уста, говорим за народно творчество. Като минеш три баира и три села, и вече е друго.
Един малък процент от хората правят нещо, реагират адекватно, но тоя процент е от информираните. Колкото повече, толкова повече. Гражданско обшщество има там, където информацията достига до всички и бързо. Ако информацията се предава от уста на уста, говорим за народно творчество. Като минеш три баира и три села, и вече е друго.
Ето, говори се. И какво от това? Говорене колкото искаш, но какво се променя?
Аз за себе си съм взела решение, защото като говорех на майка си, че тя ще има нужда от мен, а не аз от нея, тя се изсмиваше на думите ми. Докато е жив баща ми и има кой да и обръща внимание няма да ме види. След това, аз съм човек, ще я догледам, няма да я изритам като куче, но толкова. Чувства между мен и нея отдавна няма. Но да не пророкувам за развоя на събитията, човек предполага - Господ разполага.
О, не, не 
Не ми приписвай отричане на комуникацията. Твърде произволно тълкуваш думите ми. Това, което имам предвид е, че темата ми "звучи" предимно клюкарски, да не кажа воайорски. Информираността е едно, но не е задължително тя да води до действия и това го знаем всички много добре.
Ако ще се говори защо не се говори И за начините на справяне с такива ситуации и предпазването? Ще ти кажа защо - защото темата е поставена клюкарски и потискащо. Целта й не е хората да споделят и да си помогнат, защото тогава щеше да е формулирана и като тема за взаимопомощ, а не като статистически въпросник - студено.
Не ми приписвай отричане на комуникацията. Твърде произволно тълкуваш думите ми. Това, което имам предвид е, че темата ми "звучи" предимно клюкарски, да не кажа воайорски. Информираността е едно, но не е задължително тя да води до действия и това го знаем всички много добре.Ако ще се говори защо не се говори И за начините на справяне с такива ситуации и предпазването? Ще ти кажа защо - защото темата е поставена клюкарски и потискащо. Целта й не е хората да споделят и да си помогнат, защото тогава щеше да е формулирана и като тема за взаимопомощ, а не като статистически въпросник - студено.
Това, което имам предвид е, че темата ми "звучи" предимно клюкарски, да не кажа воайорски.
Ти да не се опитваш да кажеш, че хората парадират с мъката и ужасните си преживявания!? Или жадуват за масово съжаление? Или искат да се похвалят, че са толкова секси, че са дръзнали да ги изнасилят? Или, че са толкова ербап и инат, че са рискували да ги пребива някой, но да не си строшат хатъра? Нямам думи, честно! RadostinaHZ, не рискувай да пишеш повече глупости тук. Ще съм ти благодарна 
Все още малко се надявам, че се шегуваш някак си или пък не осъзнаваш какво точно си написала. И никак не е студено, ти достатъчно подгря обстановката с тези безумни твърдения, да ти кажа!
Изобщо не се шегувам. Но ти определено минаваш много отвъд очевидния смисъл на думите ми. Не се опитвай да ми вменяваш мислене, че жертвите са виновни за нещастието, което им се е случило. Или нарочно се правиш на ударена, или наистина не разбираш какво имам предвид и правиш свободни тълкувания.
Не става въпрос за хората, които пишат в тази тема, а за целта на пускането й, начина, по който е поставена и какъв ефект предизвиква у хората. Кажи ми, ти би ли пуснала такава тема, че и с точно такава анкета?
Не става въпрос за хората, които пишат в тази тема, а за целта на пускането й, начина, по който е поставена и какъв ефект предизвиква у хората. Кажи ми, ти би ли пуснала такава тема, че и с точно такава анкета?
Ами темата все пак е в клюкарника!
А ако на няко не му харесва- да не чете, и да не пише. Това явно вълнува авторката- пуснала е тема. Стига с тия обсъждания какъв бил смисъла, какво помагало и не знам си какво си. Който намира смисъл е писал, който не намира- да не коментира
А ако на няко не му харесва- да не чете, и да не пише. Това явно вълнува авторката- пуснала е тема. Стига с тия обсъждания какъв бил смисъла, какво помагало и не знам си какво си. Който намира смисъл е писал, който не намира- да не коментира
Изобщо не се шегувам. Но ти определено минаваш много отвъд очевидния смисъл на думите ми. Не се опитвай да ми вменяваш мислене, че жертвите са виновни за нещастието, което им се е случило. Или нарочно се правиш на ударена, или наистина не разбираш какво имам предвид и правиш свободни тълкувания.
Не става въпрос за хората, които пишат в тази тема, а за целта на пускането й, начина, по който е поставена и какъв ефект предизвиква у хората. Кажи ми, ти би ли пуснала такава тема, че и с точно такава анкета?
Не става въпрос за хората, които пишат в тази тема, а за целта на пускането й, начина, по който е поставена и какъв ефект предизвиква у хората. Кажи ми, ти би ли пуснала такава тема, че и с точно такава анкета?
Е стига де, не мисля, че авторката е пуснала темата с цел обмен на клюки или да си прави статистика от нещастията на хората
. Според мен, щом хората споделят, значи имат потребност и най-вероятно им олеква. Дори само това да е постигнато след пускането на темата, пак е добре. А и никой не ни кара насила да си разкриваме душата, щом още не сме преживели случилото се просто няма да го коментираме .
Радостина,учудваш ме с мнението си за мен...Мислех че се познаваме от други теми...Най-малко съм пуснала темата,за да клюкарстваме,и да изтезаваме околните...Аз писах по-нагоре каква ми беше целта,но моите впечатления от живота се оказаха малко погрешни...
А аз смятам че въпреки всичко помага,поне на мен...ЩОМ ВСИЧКИ ПРЕЖИВЕЛИ ПОДОБНО НЕЩО ПИШАТ ТУК,ЗНАЧИ СА ГО НАДЖИВЯЛИ,СТЪПИЛИ СА СИ НА КРАКАТА,ПРОДЪЛЖИЛИ СА НАПРЕД...АЗ СЕ ГОРДЕЯ С ТЕЗИ ЖЕНИ!!!И МОЖЕ БИ НЯКОЙ БИ НАМЕРИЛ ОПОРА В ТЯХНАТА СИЛА...МОЖЕ БИ НЯКОЙ ПРОЧЕЛ НЕЩО ТУК,ЩЕ НАМЕРИ ИСТИНАТА ЗА СЕБЕ СИ,И СОБСТВЕННИТЕ СИ ПРОБЛЕМИ,И ДА ДАВА ГОСПОД ТЯХНОТО РЕШЕНИЕ...ЖАЛКО САМО ЧЕ ДЕЦАТА НЕ МОГАТ ДА СИ ГО ПОЗВОЛЯТ...
А виждам че има и осъдени,според анкетата,и ще е добре хората които са гласували с тази опция,също да се включат с повече разяснения...Естественно,ако искат...
А аз смятам че въпреки всичко помага,поне на мен...ЩОМ ВСИЧКИ ПРЕЖИВЕЛИ ПОДОБНО НЕЩО ПИШАТ ТУК,ЗНАЧИ СА ГО НАДЖИВЯЛИ,СТЪПИЛИ СА СИ НА КРАКАТА,ПРОДЪЛЖИЛИ СА НАПРЕД...АЗ СЕ ГОРДЕЯ С ТЕЗИ ЖЕНИ!!!И МОЖЕ БИ НЯКОЙ БИ НАМЕРИЛ ОПОРА В ТЯХНАТА СИЛА...МОЖЕ БИ НЯКОЙ ПРОЧЕЛ НЕЩО ТУК,ЩЕ НАМЕРИ ИСТИНАТА ЗА СЕБЕ СИ,И СОБСТВЕННИТЕ СИ ПРОБЛЕМИ,И ДА ДАВА ГОСПОД ТЯХНОТО РЕШЕНИЕ...ЖАЛКО САМО ЧЕ ДЕЦАТА НЕ МОГАТ ДА СИ ГО ПОЗВОЛЯТ...
А виждам че има и осъдени,според анкетата,и ще е добре хората които са гласували с тази опция,също да се включат с повече разяснения...Естественно,ако искат...
Ограбвана съм два пъти от джебчии. Продължават да ми налитат, но ги усещам.
Удряна съм от непознати. Последно, тази година, в трамвая.
"Домакинката" на 10 блок в Ст. град почти успя да ме изнасили. 2002 г.
В нито един от горните случаи не съм се чувствала унижена.
Наранена, неразбираща-да, но не и унижена.
Като ми се каже унижение, ми изникват...
Учителката ми от 1-3 клас. Биеше ме да пиша с дясната ръка. Това най-безобидното.
Бяхме във война. Но все пак аз бях дете...
Някогашен шеф. Не можах да оценя филма Дявола носи Прада. Вече го бях преживяла...
Моя близка като роди. За нея вече не бях човек. Все още нямах деца...
Такива неща ме карат да се чувствам унизена. Обиди, незаслужено отношение...
Сексуалното насилие не ме унижава, гнусно ми е, отвратително, но не унизително.
Удряна съм от непознати. Последно, тази година, в трамвая.
"Домакинката" на 10 блок в Ст. град почти успя да ме изнасили. 2002 г.
В нито един от горните случаи не съм се чувствала унижена.
Наранена, неразбираща-да, но не и унижена.
Като ми се каже унижение, ми изникват...
Учителката ми от 1-3 клас. Биеше ме да пиша с дясната ръка. Това най-безобидното.
Бяхме във война. Но все пак аз бях дете...
Някогашен шеф. Не можах да оценя филма Дявола носи Прада. Вече го бях преживяла...
Моя близка като роди. За нея вече не бях човек. Все още нямах деца...
Такива неща ме карат да се чувствам унизена. Обиди, незаслужено отношение...
Сексуалното насилие не ме унижава, гнусно ми е, отвратително, но не унизително.
Ограбвана съм два пъти от джебчии. Продължават да ми налитат, но ги усещам.
Удряна съм от непознати. Последно, тази година, в трамвая.
"Домакинката" на 10 блок в Ст. град почти успя да ме изнасили. 2002 г.
В нито един от горните случаи не съм се чувствала унижена.
Наранена, неразбираща-да, но не и унижена.
Като ми се каже унижение, ми изникват...
Учителката ми от 1-3 клас. Биеше ме да пиша с дясната ръка. Това най-безобидното.
Бяхме във война. Но все пак аз бях дете...
Някогашен шеф. Не можах да оценя филма Дявола носи Прада. Вече го бях преживяла...
Моя близка като роди. За нея вече не бях човек. Все още нямах деца...
Такива неща ме карат да се чувствам унизена. Обиди, незаслужено отношение...
Сексуалното насилие не ме унижава, гнусно ми е, отвратително, но не унизително.
Удряна съм от непознати. Последно, тази година, в трамвая.
"Домакинката" на 10 блок в Ст. град почти успя да ме изнасили. 2002 г.
В нито един от горните случаи не съм се чувствала унижена.
Наранена, неразбираща-да, но не и унижена.
Като ми се каже унижение, ми изникват...
Учителката ми от 1-3 клас. Биеше ме да пиша с дясната ръка. Това най-безобидното.
Бяхме във война. Но все пак аз бях дете...
Някогашен шеф. Не можах да оценя филма Дявола носи Прада. Вече го бях преживяла...
Моя близка като роди. За нея вече не бях човек. Все още нямах деца...
Такива неща ме карат да се чувствам унизена. Обиди, незаслужено отношение...
Сексуалното насилие не ме унижава, гнусно ми е, отвратително, но не унизително.
А иначе за унижението,и то е под различни форми...За мен най-голямото унижение е било между 2 и 4 клас,когато целият ми клас ме тормозеше,никой не играеше с мен,бях аутсайдерът...Но тогава се научих да оцелявам,и дори съм им благодарна за този урок...
RadostinaHZ, тази тема очевидно провокира към обмен на информация и споделяне. Твоето включване, обаче, озадачава. Да не страдаш от липса на внимание? Ако имаш някаква различна нужда - сътвори си собствена тема, по собствено усмотрение. Недей да окъкваш тази, моля те. Заглавието не провокира опортюнистични прояви и включвания, тоест - твоите са неуместни!
Отдавна зарязах темата. Включвам се само, защото постът е отправен конкретно към мен. Каквото имах да казвам го казах. Всеки да решава сам какво да пише. Мрежата има двойнствен характер - колкото е анонимна, толкова и не е; колкото е масто за споделяне, толкова е и начин за влияние. Чисто и просто моята гледна точка е различна.
И като става въпрос за унижение, твоите думи нямат ли за цел да окажат натиск върху мен или да ме обидят? Иначе как би трябвало да се тълкува употребата на израза "окъкване"? Виждаш ли, и ти не си по-различна в желанието си да доминираш и подчиняваш психически този, който не изразява твоето мнение. Та, съвсем спокойно някой твой познат или приятел би могъл да се включи в тази тема и да разкаже как е бил унизен от теб, например. Тогава от коя страна на унижението ще си?
RadostinaHZ, тази тема очевидно провокира към обмен на информация и споделяне. Твоето включване, обаче, озадачава. Да не страдаш от липса на внимание? Ако имаш някаква различна нужда - сътвори си собствена тема, по собствено усмотрение. Недей да окъкваш тази, моля те. Заглавието не провокира опортюнистични прояви и включвания, тоест - твоите са неуместни!
И като става въпрос за унижение, твоите думи нямат ли за цел да окажат натиск върху мен или да ме обидят? Иначе как би трябвало да се тълкува употребата на израза "окъкване"? Виждаш ли, и ти не си по-различна в желанието си да доминираш и подчиняваш психически този, който не изразява твоето мнение. Та, съвсем спокойно някой твой познат или приятел би могъл да се включи в тази тема и да разкаже как е бил унизен от теб, например. Тогава от коя страна на унижението ще си?
И като става въпрос за унижение, твоите думи нямат ли за цел да окажат натиск върху мен или да ме обидят? Иначе как би трябвало да се тълкува употребата на израза "окъкване"? Виждаш ли, и ти не си по-различна в желанието си да доминираш и подчиняваш психически този, който не изразява твоето мнение. Та, съвсем спокойно някой твой познат или приятел би могъл да се включи в тази тема и да разкаже как е бил унизен от теб, например. Тогава от коя страна на унижението ще си?
Аз само направих това, което ти искаше - дадох ти трибуна да си различна, да си нападателна. Сега всички чакаме да разберем до къде ще стигнеш този път.
За останалото - не преигравай. Психологическите анализи не са ти сила, и в други теми съм го забелязвала...
Ще стигна докъдето реша. Във всеки случай се вижда кой кой е. Острият ти тон показва доколко съм улучила в анализа. 
Според мен няма смисъл от спорове. Според моите разбирания темата е за споделяне. Който иска да сподели, нека го направи. Който иска да чете, нека го направи. Със сигурност темата обаче не е терапевтична , а и не би трябвало. По-добре само съчувствие и прегръдка отколкото зле даден съвет и то не от специалисти, а сред нас професионалисти в тази област надали има.
Извинявам се за тона. Вярно, че беше глупаво от моя страна да се връзвам на реплики.
Моят поглед е насочен отвъд изписването на 7 страници на случки. Точно затова писах преди време - какъв е смисълът да разчовъркаш раната, ако няма да я лекуваш? Точно, защото тук няма терапевти и това не е група за взаимопомощ статистиката и описването на меко казано неприятни случки едва ли е ще е от особена помощ, освен че ще предизвика неприятните спомени и някоя безсънна нощ. Да, може би смисълът е да се види, че има и други хора. Ако наистина някой смята, че не е преодолял унизителните събития е по-добре да се обърне към съответния специалист. С негова помощ ще намери по-лесно пътя за възстановяване на душевното спокойствие.
Това е последния ми пост по тази тема. Вече започвам да си мисля, че хубавите неща в живота са с все по-ниска стойност, а единствено болката и страданието има значение. Както се казва в една приказка, всички хора са еднакво щастливи, но всеки е нещастен по своему.
Моят поглед е насочен отвъд изписването на 7 страници на случки. Точно затова писах преди време - какъв е смисълът да разчовъркаш раната, ако няма да я лекуваш? Точно, защото тук няма терапевти и това не е група за взаимопомощ статистиката и описването на меко казано неприятни случки едва ли е ще е от особена помощ, освен че ще предизвика неприятните спомени и някоя безсънна нощ. Да, може би смисълът е да се види, че има и други хора. Ако наистина някой смята, че не е преодолял унизителните събития е по-добре да се обърне към съответния специалист. С негова помощ ще намери по-лесно пътя за възстановяване на душевното спокойствие.
Това е последния ми пост по тази тема. Вече започвам да си мисля, че хубавите неща в живота са с все по-ниска стойност, а единствено болката и страданието има значение. Както се казва в една приказка, всички хора са еднакво щастливи, но всеки е нещастен по своему.
....че хубавите неща в живота са с все по-ниска стойност, а единствено болката и страданието има значение. ...
Никой, жертва на насилие, не е споделил за това в темата от извратено чувство за удоволствие! Ако нямаш какво да кажеш, поне спри тъпите коментари и анализи. Без извинение за тона.
И аз гласувах и намирам смисъл в темата·
А на който му е скучна и безсмислена нека просто не пише в нея!
Имах приятел който в продължение на 6 години ми налагаше
психически тормоз·Успя да ми втълпи че съм едно нищо·
След раздялата ни ми трябваха години за да повярвам отново
в себе си и в способностите си·И най лошото е че дълго таеният
гняв с годините прехвърлях върху човека който най -малко го
заслужаваше·
А на който му е скучна и безсмислена нека просто не пише в нея!
Имах приятел който в продължение на 6 години ми налагаше
психически тормоз·Успя да ми втълпи че съм едно нищо·
След раздялата ни ми трябваха години за да повярвам отново
в себе си и в способностите си·И най лошото е че дълго таеният
гняв с годините прехвърлях върху човека който най -малко го
заслужаваше·
Гласувах. Не съм унижавана или не съм го приела за унижение.
Смешно е, но съм се чувствала зле , когато в 1-ви клас учителката ме попита какво работи баща ми. Казах, че е Метролог... Последва див смях от съучениците ми и пояснение от Другарката, че не се казва Метролог, а Метеоролог. И още повече смях. Аз поясних, че става въпрос точно за Метролог. Тогава ми стана ясно, че не трябва да се връзвам на хорското незнание. Важното е аз да съм наясно.
Иначе за насилието, била съм свидетелка на много тежко насилие. Както към жени, така и към деца. Единият случай беше дете в детската градина на синът ми. Бащата идваше и буквално пребиваше детето си пред очите на другите деца. Майката не идваше с детето си, за да не гледа....
Другият случай беше в училището ни. Една съученичка беше поканена на купон, където я бяха изнасилили зверски. Момичето беше пребито с вериги. Влезе в психиатрия. След година дойде при нас за един ден, но беше много неадекватна. "Скачаше" през темите и трудно можеше да и хванеш мисълта.
Имам леля, която травмира децата си като стоеше при мъжа си, който я пребиваше. Децата- вече големи със семейства- още ми разказват за спомените си за кръвта по стените и треперят. И така и не разбирам защо е все още с него?! Има къде да отиде.
Примери бол...
Смешно е, но съм се чувствала зле , когато в 1-ви клас учителката ме попита какво работи баща ми. Казах, че е Метролог... Последва див смях от съучениците ми и пояснение от Другарката, че не се казва Метролог, а Метеоролог. И още повече смях. Аз поясних, че става въпрос точно за Метролог. Тогава ми стана ясно, че не трябва да се връзвам на хорското незнание. Важното е аз да съм наясно.
Иначе за насилието, била съм свидетелка на много тежко насилие. Както към жени, така и към деца. Единият случай беше дете в детската градина на синът ми. Бащата идваше и буквално пребиваше детето си пред очите на другите деца. Майката не идваше с детето си, за да не гледа....
Другият случай беше в училището ни. Една съученичка беше поканена на купон, където я бяха изнасилили зверски. Момичето беше пребито с вериги. Влезе в психиатрия. След година дойде при нас за един ден, но беше много неадекватна. "Скачаше" през темите и трудно можеше да и хванеш мисълта.
Имам леля, която травмира децата си като стоеше при мъжа си, който я пребиваше. Децата- вече големи със семейства- още ми разказват за спомените си за кръвта по стените и треперят. И така и не разбирам защо е все още с него?! Има къде да отиде.
Примери бол...
Искам да споделя един случай, колкото трагичен, толкова и комичен. Сега ми е смешно, ама тогава...
В зората на демокрацията. Късна есен, 20-21 ч. вече е тъмница. Прибирах се от автогарата и с периферното зрение забелязвам, че един мъж ме следи, но на доста разстояние. Постепенно дистанцията се скъси, аз се огледах наоколо и като видях, че няма хора побързах да се шмугна в междублоковото пространство, защото вече почти бях стигнала до къщата си, която се намираше с/у блоковете. Започнах да тичам с високите обувки, досадникът обаче също започна да тича и сроко ме настигна. По онова време бяха модерни кожените якета от Турция, с каквото бях аз. Също така имах скъпа чанта и бижута - няколко пръстенчета и синджирче. Сграбчи ме, а аз крещя колкото глас имам, по терасите наизскачаха хора, а онзи започна да ми дърпа якето и ми фрасна два туката през зъбите. Не знам крадец ли е, насилник ли. Готовя бах да му дам дрехите и бижутата, ама той дума не обелва. Устата в кръв, якето скъсано. Незнам как се отскубнах. Каква беше тази сила от мен, дето съм едно джезве кокали. И досега не помня. Вярвайте ми, само Господ ми помогна. Побяхнах, а в това време срещу мен на улицата спира трабант с отворена врата, а шофьорът крещи да се качвам. Бях ошашавена. Не знам какво да правя. А онзи по петите ми. Нещо ми подсказа да се кача в трабантчето, а то в движение потегля. След миг осъзнавам, че не познавам шофьора, но същият ме успокоява и ми каза, че живее в блоковете, прибирал се човекът и отдалече видял как онзи ме дърпал, как съм се отскубнала и бягам. Ей този човек, Христо се казва, да е жив и здрав. Оказа се, че живеем в един квартал, но не се познаваме. После станахме семейни приятели и винаги се смеем на случката.
В зората на демокрацията. Късна есен, 20-21 ч. вече е тъмница. Прибирах се от автогарата и с периферното зрение забелязвам, че един мъж ме следи, но на доста разстояние. Постепенно дистанцията се скъси, аз се огледах наоколо и като видях, че няма хора побързах да се шмугна в междублоковото пространство, защото вече почти бях стигнала до къщата си, която се намираше с/у блоковете. Започнах да тичам с високите обувки, досадникът обаче също започна да тича и сроко ме настигна. По онова време бяха модерни кожените якета от Турция, с каквото бях аз. Също така имах скъпа чанта и бижута - няколко пръстенчета и синджирче. Сграбчи ме, а аз крещя колкото глас имам, по терасите наизскачаха хора, а онзи започна да ми дърпа якето и ми фрасна два туката през зъбите. Не знам крадец ли е, насилник ли. Готовя бах да му дам дрехите и бижутата, ама той дума не обелва. Устата в кръв, якето скъсано. Незнам как се отскубнах. Каква беше тази сила от мен, дето съм едно джезве кокали. И досега не помня. Вярвайте ми, само Господ ми помогна. Побяхнах, а в това време срещу мен на улицата спира трабант с отворена врата, а шофьорът крещи да се качвам. Бях ошашавена. Не знам какво да правя. А онзи по петите ми. Нещо ми подсказа да се кача в трабантчето, а то в движение потегля. След миг осъзнавам, че не познавам шофьора, но същият ме успокоява и ми каза, че живее в блоковете, прибирал се човекът и отдалече видял как онзи ме дърпал, как съм се отскубнала и бягам. Ей този човек, Христо се казва, да е жив и здрав. Оказа се, че живеем в един квартал, но не се познаваме. После станахме семейни приятели и винаги се смеем на случката.
После станахме семейни приятели и винаги се смеем на случката.
После станахме семейни приятели и винаги се смеем на случката.
Само до преди няколко дни бих гласувала с последна опция.
В последните седмици обаче на два пъти бях унижавана от работодателя си. Целта му предполагам бе да ме 'смаже' психически. Не ми се навлиза в повече подробности.Не ми е приятно отново да си спомням за случилото се в детайли.
Резултатът е, че пуснах предизвестие за напускане на настоящата си работа.
Мисля, че темата би могла да ми е от полза за това как бих могла да реагирам и към кого да се обърна за помощ и съдействие в случай, че психическият натиск върху мен за едномесечния период, в който тече предизвестието ми продължи.
В последните седмици обаче на два пъти бях унижавана от работодателя си. Целта му предполагам бе да ме 'смаже' психически. Не ми се навлиза в повече подробности.Не ми е приятно отново да си спомням за случилото се в детайли.
Резултатът е, че пуснах предизвестие за напускане на настоящата си работа.
Мисля, че темата би могла да ми е от полза за това как бих могла да реагирам и към кого да се обърна за помощ и съдействие в случай, че психическият натиск върху мен за едномесечния период, в който тече предизвестието ми продължи.
Съсед- дядка, над 70 годишен.
...
Не казах на никой, нито на баща ми, нито на майка ми.
...
Не казах на никой, нито на баща ми, нито на майка ми.
Гласувах. Тук съм пуснала подобна, може би малко по-конкретна анкета.
На два пъти в детството ми съм преживявала истории с педофилски настроени мъже - един дядка от съседна улица и един непознат, който уж ни помагаше да се приберем. Без неприятни последици, слава Богу, но и за двата случая никога не казах на родителите си. Страхът, объркването, незнанието и унижението са голяма сила. Студентка първи курс бях жертва на опит за изнасилване, неуспешен. Имам близки, жертва на изнасилване. Насилниците не са били осъдени, не е подавано оплакване.
Да сте чували някой някога да си е отмъщавал. Нямам предвид чрез съда, а лично. Да знаете как някоя от жертвите е намирала адреса на извършителя и е измисляля хитър план за отмъщение? А вие, не искате ли да убивате? Не сте ли мислили, че можете да се превърнете, макар и години след случката, в по-силната страна и да отмъстите както трябва? 
Да сте чували някой някога да си е отмъщавал. Нямам предвид чрез съда, а лично.
Да. Не ми се разказва нищо. Минало.
отговорих с първото, но няма да навлизам в подробности Това е нещо което съм заровила много на дълбоко и не ми се ще да си го припомням. Съжалявам само, чебях твърде глупава и не казах на никого, не направих нищо....
Това е нещо което съм заровила много на дълбоко и не ми се ще да си го припомням. Съжалявам само, чебях твърде глупава и не казах на никого, не направих нищо....Подрбностите са отвратителни и изобщо не искам да си спомням...Бях в най-хубавите години - 12
и после много ми беше трудно....
Имала съм няколко срещи с онези, опипващите. Чувство на безсилие е ужасно, а ще по-ужасно е, че хората отстрани стоят и гледат, че някои се хилят даже. Понеже все е ставало в тълпа, аз просто се премествах и от далеч хвърлях кръвнишки погледи на субекта. Няма що, разбила съм им сърцата.
Веднъж обаче побяснях много. И то не заради нещастника, а точно заради хората, които се подхилкваха. Не знам как събрах кураж и сила, но щом вратата на автобуса се отвори на спирка, го подхванах и го изритах. Падна на спирката, говедото му с говедо. И знаете ли какво? Почувствах се добре.
Като дете също съм преживяла голям тормоз - от страна на съучениците ми. Преместихме се от София в едно село. На децата не им харесваше, че не съм като тях - говорех различно и въобще, бях различна. Всеки божи ден бях обиждана, ритана, бита, скубана, заплашвана... Защо? Защото съм била софиянка. И така няколко години. Бях ужасно наплашена. Учителите знаеха, но не предприеха нищо. Беше ме срам да кажа на нашите, исках да съм друга, да съм смела (като героите в книгите
). Ужасявах се всеки ден, че часовете свършват, защото знаех - пак ще ме чакат отвън. Ужасявах се, че ще трябва да ходя на събрания, бригади, празници - те винаги бяха там и винаги ме причакваха на път за вкъщи.
Един ден побеснях и набих най-лошото момче. Не знам как - аз бях най-дребната в класа, а той си беше едро, селско момче. Оставиха ме на мира. След години ми се извиниха, всичките. Дойдоха и се извиниха.
Пардон, разплаках се. Още ми е страшно и мъчно, още не мога да разбера защо бяха толкова жестоки и зли тези деца.
Затова пък сега в сърцето ми има много обич и разбиране към различните хора. В каквото и да е тяхното различие - недъг, болест, близнат бретон или собствено мнение.
Много тежка тема.
Веднъж обаче побяснях много. И то не заради нещастника, а точно заради хората, които се подхилкваха. Не знам как събрах кураж и сила, но щом вратата на автобуса се отвори на спирка, го подхванах и го изритах. Падна на спирката, говедото му с говедо. И знаете ли какво? Почувствах се добре.
Като дете също съм преживяла голям тормоз - от страна на съучениците ми. Преместихме се от София в едно село. На децата не им харесваше, че не съм като тях - говорех различно и въобще, бях различна. Всеки божи ден бях обиждана, ритана, бита, скубана, заплашвана... Защо? Защото съм била софиянка. И така няколко години. Бях ужасно наплашена. Учителите знаеха, но не предприеха нищо. Беше ме срам да кажа на нашите, исках да съм друга, да съм смела (като героите в книгите
). Ужасявах се всеки ден, че часовете свършват, защото знаех - пак ще ме чакат отвън. Ужасявах се, че ще трябва да ходя на събрания, бригади, празници - те винаги бяха там и винаги ме причакваха на път за вкъщи. Един ден побеснях и набих най-лошото момче. Не знам как - аз бях най-дребната в класа, а той си беше едро, селско момче. Оставиха ме на мира. След години ми се извиниха, всичките. Дойдоха и се извиниха.
Пардон, разплаках се. Още ми е страшно и мъчно, още не мога да разбера защо бяха толкова жестоки и зли тези деца.
Затова пък сега в сърцето ми има много обич и разбиране към различните хора. В каквото и да е тяхното различие - недъг, болест, близнат бретон или собствено мнение.
Много тежка тема.
Пардон, разплаках се. Още ми е страшно и мъчно, още не мога да разбера защо бяха толкова жестоки и зли тези деца.
Децата могат да бъдат много жестоки. Лошото е, че в последно време забелязвам, че те дори го осъзнават и това им доставя огромно удоволствие. Тъжно, много тъжно.
Имала съм няколко срещи с онези, опипващите. Чувство на безсилие е ужасно, а ще по-ужасно е, че хората отстрани стоят и гледат, че някои се хилят даже. Понеже все е ставало в тълпа, аз просто се премествах и от далеч хвърлях кръвнишки погледи на субекта. Няма що, разбила съм им сърцата.
Веднъж обаче побяснях много. И то не заради нещастника, а точно заради хората, които се подхилкваха. Не знам как събрах кураж и сила, но щом вратата на автобуса се отвори на спирка, го подхванах и го изритах. Падна на спирката, говедото му с говедо. И знаете ли какво? Почувствах се добре.
Като дете също съм преживяла голям тормоз - от страна на съучениците ми. Преместихме се от София в едно село. На децата не им харесваше, че не съм като тях - говорех различно и въобще, бях различна. Всеки божи ден бях обиждана, ритана, бита, скубана, заплашвана... Защо? Защото съм била софиянка. И така няколко години. Бях ужасно наплашена. Учителите знаеха, но не предприеха нищо. Беше ме срам да кажа на нашите, исках да съм друга, да съм смела (като героите в книгите). Ужасявах се всеки ден, че часовете свършват, защото знаех - пак ще ме чакат отвън. Ужасявах се, че ще трябва да ходя на събрания, бригади, празници - те винаги бяха там и винаги ме причакваха на път за вкъщи.
Един ден побеснях и набих най-лошото момче. Не знам как - аз бях най-дребната в класа, а той си беше едро, селско момче. Оставиха ме на мира. След години ми се извиниха, всичките. Дойдоха и се извиниха.
Пардон, разплаках се. Още ми е страшно и мъчно, още не мога да разбера защо бяха толкова жестоки и зли тези деца.
Затова пък сега в сърцето ми има много обич и разбиране към различните хора. В каквото и да е тяхното различие - недъг, болест, близнат бретон или собствено мнение.
Много тежка тема.
Веднъж обаче побяснях много. И то не заради нещастника, а точно заради хората, които се подхилкваха. Не знам как събрах кураж и сила, но щом вратата на автобуса се отвори на спирка, го подхванах и го изритах. Падна на спирката, говедото му с говедо. И знаете ли какво? Почувствах се добре.
Като дете също съм преживяла голям тормоз - от страна на съучениците ми. Преместихме се от София в едно село. На децата не им харесваше, че не съм като тях - говорех различно и въобще, бях различна. Всеки божи ден бях обиждана, ритана, бита, скубана, заплашвана... Защо? Защото съм била софиянка. И така няколко години. Бях ужасно наплашена. Учителите знаеха, но не предприеха нищо. Беше ме срам да кажа на нашите, исках да съм друга, да съм смела (като героите в книгите
). Ужасявах се всеки ден, че часовете свършват, защото знаех - пак ще ме чакат отвън. Ужасявах се, че ще трябва да ходя на събрания, бригади, празници - те винаги бяха там и винаги ме причакваха на път за вкъщи. Един ден побеснях и набих най-лошото момче. Не знам как - аз бях най-дребната в класа, а той си беше едро, селско момче. Оставиха ме на мира. След години ми се извиниха, всичките. Дойдоха и се извиниха.
Пардон, разплаках се. Още ми е страшно и мъчно, още не мога да разбера защо бяха толкова жестоки и зли тези деца.
Затова пък сега в сърцето ми има много обич и разбиране към различните хора. В каквото и да е тяхното различие - недъг, болест, близнат бретон или собствено мнение.
Много тежка тема.
Аз за опипване не съм правила друго освен отместване, то общо взето толкова недоумявах, че не се и сещах, че мога да направя друго.
А ти си постъпила както трябва. И единия, и другия път. Евалла, момиче.
Мен два-три месеца си ми викаха зубър (не беше вярно), подиграваха ми се за разни физически неща. Веднъж в шести клас ми спретнаха ситуация а ла "Плашилото", на опитното поле. Аз обаче верно бях много отнесена, някак си не достигаха до мен. Иначе да ме бият не смееха, щото бях едричка и бях окютала веднъж двама нападатели.
Различието плаши, нямам обяснение защо. Ксенофобия му думат. Хората се страхуват,
защото не знаят какво да очакват от непознатото, сварва ги неподготвени.
И ние си имахме софиянче в седми клас, кой знае защо интернирани от София в Делиормана.
То си беше различно, откъдето и да го погледнеш. Рижаворус, пък с тъмнокафяви очи, вежди
и мигли. Да не говорим, че ние, 42-мата бяхме прабългари, с черни и тъмнокестеняви коси.
Веднъж момчето по руски спомена за суфикс "ы". И си остана Суфикса. Чак след 5 години разбрах, че наистина има такова нещо като суфикс.
Говореше различно, имаше хубав химикал, майка му бе някак по-красива, не работеше.
Абе всичко бе невиждано.
Веднъж ме покани у тях, баща му беше фелдшер или лекар, и ме почерпи с компот от ягоди.
До тогава не знаехме, че компоти могат да се правят от нещо друго, освен от череши.
Бих му се извинил, но не съм го виждал от 1971г.
Днес имах повод да се сетя за още един вид тормоз, за който никой не държи сметка.
Отнощението на родителите на здрави деца към болните и техните родители.
Много хора не знаят, че синдром на Даун, аутизъм, диабет и ДЦП епилепсия не са заразни неща.
Реплики от рода на Ела, ама без детето, да не го гледат децата.
Не води детето си на тая площадка, гнус ни е да го гледаме. Изумен съм.
Децата възприемат съвсем естествено различните си другарчета,
има такива детски градини със смесени групи. Три деца с по две прави крачета, едно с
едно право и едно криво, едно на количка и едно неговорещо и едно, което понякога припада. А за родители е трудно. Що?
А също и отношението на служители, когато си търсиш или поискваш някакво законно право на детето си. То едно, че за да си го търсиш, трябва да си информиран, наче никой няма да ти
каже ей, ела тук, пусни си една молба, полага ти се това и това. Гледат те като лентяй,
живеещ от двойните детски добавки на недъгавото си дете. За една кирилива винетка те
правят на маймуна, и ти си в поза партер, да доказваш, по кой параграф, член, алинея, имаш
право на това и това. И като излезе социалната по тВ и канто каже ние им даваме ОООсем лева
за това, Ооосем лева за онова, сякаш казва осемстотин. Има такива куриози при еднакви условия в два окръга дават за нещо някакво сума, в други два не дават. Налагаше се да си разменяме
факсове с решения на социалните от едни социални до други.
защото не знаят какво да очакват от непознатото, сварва ги неподготвени.
И ние си имахме софиянче в седми клас, кой знае защо интернирани от София в Делиормана.
То си беше различно, откъдето и да го погледнеш. Рижаворус, пък с тъмнокафяви очи, вежди
и мигли. Да не говорим, че ние, 42-мата бяхме прабългари, с черни и тъмнокестеняви коси.
Веднъж момчето по руски спомена за суфикс "ы". И си остана Суфикса. Чак след 5 години разбрах, че наистина има такова нещо като суфикс.
Говореше различно, имаше хубав химикал, майка му бе някак по-красива, не работеше.
Абе всичко бе невиждано.
Веднъж ме покани у тях, баща му беше фелдшер или лекар, и ме почерпи с компот от ягоди.
До тогава не знаехме, че компоти могат да се правят от нещо друго, освен от череши.
Бих му се извинил, но не съм го виждал от 1971г.
Днес имах повод да се сетя за още един вид тормоз, за който никой не държи сметка.
Отнощението на родителите на здрави деца към болните и техните родители.
Много хора не знаят, че синдром на Даун, аутизъм, диабет и ДЦП епилепсия не са заразни неща.
Реплики от рода на Ела, ама без детето, да не го гледат децата.
Не води детето си на тая площадка, гнус ни е да го гледаме. Изумен съм.
Децата възприемат съвсем естествено различните си другарчета,
има такива детски градини със смесени групи. Три деца с по две прави крачета, едно с
едно право и едно криво, едно на количка и едно неговорещо и едно, което понякога припада. А за родители е трудно. Що?
А също и отношението на служители, когато си търсиш или поискваш някакво законно право на детето си. То едно, че за да си го търсиш, трябва да си информиран, наче никой няма да ти
каже ей, ела тук, пусни си една молба, полага ти се това и това. Гледат те като лентяй,
живеещ от двойните детски добавки на недъгавото си дете. За една кирилива винетка те
правят на маймуна, и ти си в поза партер, да доказваш, по кой параграф, член, алинея, имаш
право на това и това. И като излезе социалната по тВ и канто каже ние им даваме ОООсем лева
за това, Ооосем лева за онова, сякаш казва осемстотин. Има такива куриози при еднакви условия в два окръга дават за нещо някакво сума, в други два не дават. Налагаше се да си разменяме
факсове с решения на социалните от едни социални до други.
Вълчо, не си прав. Децата не възприемат еднакво различните си другарчета. В нашия блок имаме дете със синдрома на Даун. Дъщеря ми беше на 2, когато се преместихме. Детето, като я види- грейва, а нея я е страх. Не идва от нас- обяснявали сме, примери сме давали с филмчето "Мадагаскар", с "Мечо Пух"- как всичките животни са различни, а са приятели и се обичат. Ами не помага. Избягваме детето вече, че става по-неприятно. То тръгва към Калина, радва и се, а тя се плаши и бяга.
Януари месец бях в Шейново, имах кухо яйце. Това беше най-голямото унижение в живота ми 
.Сестрата се държеше с мен като парцал, боклук дошъл да прави 15 аборт по желание, не ми обясниха нищо, хвърлиха ми една нощница да се обличам и през цялото време с 2 пръста ме побутваше, по-бързо, че да не съм била единствена. Беше ми много тежко, не ми сложа пълна упойка, защото съм била "дебела" и щяло да им бъде тежко да ме местят, ще издържа и с местна. Беше ужасно, ако не бях в такова психическо състояние, никога не бих допуснала такова нещо, но диагнозата за мен беше шок, а детето беше желано и дълго чакано. Мразя ШЕЙНОВО!И сега плача при спомена.
Пред входа с 2 приятелки, седми и се хилим щастливо, на вън вече е тъмно, но ни бяха приели в гимназиите според желанията ни. Един седи на пейката срещу нас, не го познаваме, в тъмното успях да видя че лъска бастуна. Сбутахме се и стигнахме до вкъщи за по малко от 5 секунди, баща ми тръгна да го търси но не го намери.
Отново пред входа, със същата приятелка, вече е 23.00 лятото, тъмно е и си говорим, изпращам я до завоя и се връщам към входа, виждам, че между етажите стой и ме гледа един от кварталните изнасилвачи, всички го знаехме и се пазехме, като ме видя да приближавам почна да слиза по стълбите, вратата на мазето зееше страшно. Добре че чух, момчетата от блока се бяха събрали в детската градина, не ме интересуваше кои са и дали ги познавам, беж на там. Оказа се, че в една от компаниите е едно момче, семеен приятел, бая израстен, разказах му и 5 човека ме изпратиха до апартамента, баща ми се същиса, но нищо не попита, а момчетата тръгнаха да търсят оня. Вече не се сещам как се казваше, след 2 години го намериха удавен в язовира. Явно все пак някой го беше намерил. Иначе въпросния беше с десетина висящи дела.
Моя близка беше изнасилена във Варна от полицай. В този случай къде точно да подаде жалба?!
Мой близък прибиваше жена си редовно, дори пред децата. Идваше вкъщи с посинени очи и плачеха двете с майка ми. Много я обичам, радвам се че отърва и сега живее далече, щастливо с друг мъж.
.Сестрата се държеше с мен като парцал, боклук дошъл да прави 15 аборт по желание, не ми обясниха нищо, хвърлиха ми една нощница да се обличам и през цялото време с 2 пръста ме побутваше, по-бързо, че да не съм била единствена. Беше ми много тежко, не ми сложа пълна упойка, защото съм била "дебела" и щяло да им бъде тежко да ме местят, ще издържа и с местна. Беше ужасно, ако не бях в такова психическо състояние, никога не бих допуснала такова нещо, но диагнозата за мен беше шок, а детето беше желано и дълго чакано. Мразя ШЕЙНОВО!И сега плача при спомена.Пред входа с 2 приятелки, седми и се хилим щастливо, на вън вече е тъмно, но ни бяха приели в гимназиите според желанията ни. Един седи на пейката срещу нас, не го познаваме, в тъмното успях да видя че лъска бастуна. Сбутахме се и стигнахме до вкъщи за по малко от 5 секунди, баща ми тръгна да го търси но не го намери.
Отново пред входа, със същата приятелка, вече е 23.00 лятото, тъмно е и си говорим, изпращам я до завоя и се връщам към входа, виждам, че между етажите стой и ме гледа един от кварталните изнасилвачи, всички го знаехме и се пазехме, като ме видя да приближавам почна да слиза по стълбите, вратата на мазето зееше страшно. Добре че чух, момчетата от блока се бяха събрали в детската градина, не ме интересуваше кои са и дали ги познавам, беж на там. Оказа се, че в една от компаниите е едно момче, семеен приятел, бая израстен, разказах му и 5 човека ме изпратиха до апартамента, баща ми се същиса, но нищо не попита, а момчетата тръгнаха да търсят оня. Вече не се сещам как се казваше, след 2 години го намериха удавен в язовира. Явно все пак някой го беше намерил. Иначе въпросния беше с десетина висящи дела.
Моя близка беше изнасилена във Варна от полицай. В този случай къде точно да подаде жалба?!
Мой близък прибиваше жена си редовно, дори пред децата. Идваше вкъщи с посинени очи и плачеха двете с майка ми. Много я обичам, радвам се че отърва и сега живее далече, щастливо с друг мъж.
Да сте чували някой някога да си е отмъщавал. Нямам предвид чрез съда, а лично. Да знаете как някоя от жертвите е намирала адреса на извършителя и е измисляля хитър план за отмъщение? А вие, не искате ли да убивате? Не сте ли мислили, че можете да се превърнете, макар и години след случката, в по-силната страна и да отмъстите както трябва?
Когато съм можела да въздействам на насилника по някакъв начин,за да не се опита отново,съм го правила...Имах един опит за изнасилване от един хлапак,който не само че не ме изнасили накрая,но и бягаше със сетни сили две спирки по-надолу,докато аз го догоних с такси ...Искренно се надявам това да му е бил първи,и последен опит...Но имам тежки моменти,които още не са отмъстени...И ако някога ми попаднат в лапите въпросните хора,ще съжаляват адски много...На полицаи НЕ вярвам,и аз знам за изнасилвания от подобни,а един приятел така го бяха ритали,че му бяха счупили ребрата,и някое от тях му раздрало дроба,докато го водехме към Пирогов храчеше страшно много кръв,и не можеше да диша...Как оцеля,не знам,но наистина как да подадеш оплакване?! 
Децата могат да бъдат много жестоки. Лошото е, че в последно време забелязвам, че те дори го осъзнават и това им доставя огромно удоволствие. Тъжно, много тъжно.
Не ми се ще да си спомня за това... Но ако някой иска да запише детето си при госпожа Мария Георгиева в 4-то ОУ да бяга далеч! Нищо, че вида и е на мила жена... Същите тези родители ме срещат и сега из квартала, и не смеят да ме погледнат в очите, защото бяха зли, нагли и постъпиха подло!
При мен случките не са чак толкова страшни, сякаш винаги съм минавала метър.
В училище бях унижавана най-редовно от учителите пред целия клас. Баща ми беше международен шофьор и ни носеше много неща, които на времето не всеки можеше да си позволи. Учителите ме изнудваха татко да носи на тях разни неща, които разбира се не се заплащаха, а ако татко не изпълни поръчката - публично унижена. В 4 ти клас дори спрях да ходя на училище, не исках просто да срещам класната си. Толкова ме тормозеше. Бях пред изключване, но тя така или инече нямаше сметка да се разбира, защо точно не искам да хода на училище и сама потули нещата и все пак се върнах... Не смеех да кажа дори и на родителите си за психическия тормоз, който тази жена ми прилагаше.
Незнам колко голяма съм била, когато ме биха, защото се опитах да защита приятелка, която обарваха най брутално пред погледите на доста по голями хора от нас. Никой не каза нищо! Бях ритана като куче и обиждане, наричана с какви ли не думи.
Нещо, което пак няма да забравя и ме е боляло повече, дори и от тогава когато ме бита. Купувам в магазина семки. Бях пълна като дете. Та взимам аз семки и един глупак се изцепва "Свинете със семки ли ги хранат?" Не отговорих! Много плаках после. Това е човек, който и до ден днешен просто ненавиждам.
Години по-късно пак същия нещастник ме "отвлече".Закара ме на Витоша и ми каза, че или ще му "свиря" или незнам си какво... Куп вулгаризми, които не искам да споменавам. Слезна от колата да пикал и после ме почвал. Виждам аз във вратата на шофщорската врата мобилния му телефон в бързината звъна на мой познат (човек, който ме спасяваше от доста подобни ситуаций. Доста по голям от мен, беше ми като брат) казвам къде съм и да идва бързо и затварям. Нещастника обаче видял, че свети телефона. Стана му ясно на кой съм звъняла и ме заряза в сама в нищото посред нощ. Просто бях ужасена. Незнам след колко време, на мен ми се стори цял век моя приятел дойде. На въпросния путьо после му се случиха доста неприятни неща. Аз просто му пожелах да има дъщеря и да и се случи всичко, което ми е причинил. Човек в яда си казва неща, които не винаги мисли. Сега въпросния има наистина дъщеря. Едно прекрасно създание и наистина на нея пожелавам само хубави неща в живота и, никога да не изпита тази болка и страх, който аз съм изживяла благодарение на баща и.
Тъкмо бях взела книжка. Возиме се през ноща с моя позната по околовръстното. Тъмно, коли се срещат от време на време. В участака между Драгалевци и Симионово някакъв се опитва да ме изпревари, аз намалявам с идеята да му дам път и да си отмине. Изпреварва ме и набива спирачки пред мен. Аз за да не се спра в него, давам ляв и го изпреварвам. Той пуска след мен дълги, тръгва пак да ме изпреварва, стига на едно ниво с мен и почва да се опитва да ме избута от пътя. Вече много се оплаших. Извадих телефона и пак звъна на въпросния познат от предишната случка. Той виждайки, че вече говориме с некой по телефона, явно вече не му се "играеше с нас". Даде газ и да го няма, моята приятелка в колата видя и записахме номера. Имахме малко съмнение за последните букви, но като знаехме и каква беше колата лесно се разбра кой е. В последствие се оказа, че човека е "син на баща си" и просто решило да се пошегува. Е да, ама шегата много солена, ама на чужд гръб и 100 тояги са малко. Тогава се почуствах толкова зле. Какво му даваше права да се държи така, да ни плаши. Какво от това, че е някой си... Това достатъчно ли е да побъркаш човек от страх. Жалко, че такива остават ненаказани!
В училище бях унижавана най-редовно от учителите пред целия клас. Баща ми беше международен шофьор и ни носеше много неща, които на времето не всеки можеше да си позволи. Учителите ме изнудваха татко да носи на тях разни неща, които разбира се не се заплащаха, а ако татко не изпълни поръчката - публично унижена. В 4 ти клас дори спрях да ходя на училище, не исках просто да срещам класната си. Толкова ме тормозеше. Бях пред изключване, но тя така или инече нямаше сметка да се разбира, защо точно не искам да хода на училище и сама потули нещата и все пак се върнах... Не смеех да кажа дори и на родителите си за психическия тормоз, който тази жена ми прилагаше.
Незнам колко голяма съм била, когато ме биха, защото се опитах да защита приятелка, която обарваха най брутално пред погледите на доста по голями хора от нас. Никой не каза нищо! Бях ритана като куче и обиждане, наричана с какви ли не думи.
Нещо, което пак няма да забравя и ме е боляло повече, дори и от тогава когато ме бита. Купувам в магазина семки. Бях пълна като дете. Та взимам аз семки и един глупак се изцепва "Свинете със семки ли ги хранат?" Не отговорих! Много плаках после. Това е човек, който и до ден днешен просто ненавиждам.
Години по-късно пак същия нещастник ме "отвлече".Закара ме на Витоша и ми каза, че или ще му "свиря" или незнам си какво... Куп вулгаризми, които не искам да споменавам. Слезна от колата да пикал и после ме почвал. Виждам аз във вратата на шофщорската врата мобилния му телефон в бързината звъна на мой познат (човек, който ме спасяваше от доста подобни ситуаций. Доста по голям от мен, беше ми като брат) казвам къде съм и да идва бързо и затварям. Нещастника обаче видял, че свети телефона. Стана му ясно на кой съм звъняла и ме заряза в сама в нищото посред нощ. Просто бях ужасена. Незнам след колко време, на мен ми се стори цял век моя приятел дойде. На въпросния путьо после му се случиха доста неприятни неща. Аз просто му пожелах да има дъщеря и да и се случи всичко, което ми е причинил. Човек в яда си казва неща, които не винаги мисли. Сега въпросния има наистина дъщеря. Едно прекрасно създание и наистина на нея пожелавам само хубави неща в живота и, никога да не изпита тази болка и страх, който аз съм изживяла благодарение на баща и.
Тъкмо бях взела книжка. Возиме се през ноща с моя позната по околовръстното. Тъмно, коли се срещат от време на време. В участака между Драгалевци и Симионово някакъв се опитва да ме изпревари, аз намалявам с идеята да му дам път и да си отмине. Изпреварва ме и набива спирачки пред мен. Аз за да не се спра в него, давам ляв и го изпреварвам. Той пуска след мен дълги, тръгва пак да ме изпреварва, стига на едно ниво с мен и почва да се опитва да ме избута от пътя. Вече много се оплаших. Извадих телефона и пак звъна на въпросния познат от предишната случка. Той виждайки, че вече говориме с некой по телефона, явно вече не му се "играеше с нас". Даде газ и да го няма, моята приятелка в колата видя и записахме номера. Имахме малко съмнение за последните букви, но като знаехме и каква беше колата лесно се разбра кой е. В последствие се оказа, че човека е "син на баща си" и просто решило да се пошегува. Е да, ама шегата много солена, ама на чужд гръб и 100 тояги са малко. Тогава се почуствах толкова зле. Какво му даваше права да се държи така, да ни плаши. Какво от това, че е някой си... Това достатъчно ли е да побъркаш човек от страх. Жалко, че такива остават ненаказани!
НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ НА ОЧИТЕ СИ!!!!!!!!!!!!! 65 изнасилени?!?!??!?!?!? И то от близки??????
Не! няма думи...едвам си сдържам гнева!!!!! Това е най гнусното долно престъпление, което мога да си представя..или поне не искам да си предствая по гнусните...
Но това!! да се е случило на 65 от вас?? на 5 %?? и като си представя че тук пишат все красиви млади жени на по 30 години просто ще си шчупя пръстите от яд!!!!!!! Боже господи само ако видя, някой посяга на жена ОСОБЕНО сексуално се кълна че съм способен на убийство..
Не искам да си мисля какво бих си мислил ако пострадалия е мой близък....бих намерил насилника и бих го убил
А какви истории сте написали...., та тези хора заслужават смъртно наказание....
А също не мога да повярвам че си мълчите??????? Какво е това??? 100 и кусур от вас жени са си премълчали?? Какво като насилниците са ви близки? Не разбирам защо сте мълчали..не сте ли били ядосани?? Бесни? От какво ви е срам да го признаете на близък мъж до вас...на всеки може да се случи...... вие сте слабия пол..трябва да сте нежни и добри и не бива да ви се случват такива неша...но в такива случай кажете на мъжете си , кажете на приятелите си.....не става дума за съд!! Тука съда няма думата....всичко което изчетох , а си предтсавям за момичетата, които не са се престрашили да си спомнят ...всичко това заслужава лично отмъщение...и то жестоко отмъщение!!!
Тц...ужас..май малко прекалих с емоциите но съм бесен....
Аз съм на 19 и не съм женен все още, се моля на господ да не се случи с моята жена или дете защото....незнам просто не мога да мисля
А онова момиче дето циганин е удрял по вратата на входа...въобще не искам да си представя какво е преживяла.... само ако го бях видял това нещо щях да го кастрирам там пред входа ...ако ще да пукне долния мангал...
Съжалявам за емоциите . Пазете се и бъдете здрави и щастливи и много силни !!!
Не! няма думи...едвам си сдържам гнева!!!!! Това е най гнусното долно престъпление, което мога да си представя..или поне не искам да си предствая по гнусните...
Но това!! да се е случило на 65 от вас?? на 5 %?? и като си представя че тук пишат все красиви млади жени на по 30 години просто ще си шчупя пръстите от яд!!!!!!! Боже господи само ако видя, някой посяга на жена ОСОБЕНО сексуално се кълна че съм способен на убийство..
Не искам да си мисля какво бих си мислил ако пострадалия е мой близък....бих намерил насилника и бих го убил
А какви истории сте написали...., та тези хора заслужават смъртно наказание....
А също не мога да повярвам че си мълчите??????? Какво е това??? 100 и кусур от вас жени са си премълчали?? Какво като насилниците са ви близки? Не разбирам защо сте мълчали..не сте ли били ядосани?? Бесни? От какво ви е срам да го признаете на близък мъж до вас...на всеки може да се случи...... вие сте слабия пол..трябва да сте нежни и добри и не бива да ви се случват такива неша...но в такива случай кажете на мъжете си , кажете на приятелите си.....не става дума за съд!! Тука съда няма думата....всичко което изчетох , а си предтсавям за момичетата, които не са се престрашили да си спомнят ...всичко това заслужава лично отмъщение...и то жестоко отмъщение!!!
Тц...ужас..май малко прекалих с емоциите но съм бесен....
Аз съм на 19 и не съм женен все още, се моля на господ да не се случи с моята жена или дете защото....незнам просто не мога да мисля
А онова момиче дето циганин е удрял по вратата на входа...въобще не искам да си представя какво е преживяла.... само ако го бях видял това нещо щях да го кастрирам там пред входа ...ако ще да пукне долния мангал...
Съжалявам за емоциите . Пазете се и бъдете здрави и щастливи и много силни !!!
НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ НА ОЧИТЕ СИ!!!!!!!!!!!!! 65 изнасилени?!?!??!?!?!? И то от близки??????
А защо трябва да е от близки?
Не е така.Между другото впечатлена съм от поста ти.
НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ НА ОЧИТЕ СИ!!!!!!!!!!!!! 65 изнасилени?!?!??!?!?!? И то от близки??????
А защо трябва да е от близки?
Не е така.Между другото впечатлена съм от поста ти.
Ами не , просто забелязах че над 100 от вас са отговорили и че насилника е бил близък за това.
Моля ти се, снощи бях почервенял от яд ....камо ли, че може да се случват тези неща и на майки с деца... абе ужас