Колко от вас са били унижавани?!

  • 14 004
  • 163
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 174
Резултатите от анкетата наистина са страховити! Confused
Усетих се, че стискам зъби, докато чета разказите ви, момичета, просълзих се от яд, заради мои спомени, които са ми ясни като бял ден и досега. Мислих , че съм забравила, ама явно не съм...Няма да разказвам какво точно ми се е случило, за да не натоварвам не само вас, а и себе си допълнително, връщайки се...Пък и...не е мястото сякаш...
Сега ми се иска, защото нявремето не го направих, да поправя стореното, да назова имена и да предупредя всички,  но няма как.
Много, прекалено много мои близки са били подложени на унижения, а на други им предстои да преживеят подобно нещо. Не пожелавам на никого лошото, но в тази държава, докато се ширят шуро-баджанашките отношения (извинете за израза, той даже не е точен), оправия няма да има, даже и да се оплачеш. В същност...на кого да се оплачеш?  Sad

# 76
  • Мнения: 5 877
Извинявам се за може би нелепия въпрос, според вас има ли някаква логика в годините, когато са се случвали тези неща -
т.е. за кои години говорите като цяло?

# 77
  • София
  • Мнения: 38 718
Защо не сме подавали оплаквания ли?
Кой щеше да ни обърне внимание в ония "мутренски" години.
Крия си скелетите в гардероба и това си е.
Добре че, наистина са скелети вече.

# 78
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 721
В същност...на кого да се оплачеш?  Sad
Ами то и затова се случват тези случки, защото няма на кого ...

# 79
  • София
  • Мнения: 3 099
Опитаха се да ме изнасилят на 17, но извадих късмет - на пишман-насилника му беше сефте, справих се с разговор... Приятел му казал, че било много готино и той решил да пробва... След няколко месеца Господ го прати да пресича на пешеходната пътека пред моя Москвич. Имах внезапен порив да ръгна първа и да мина... пак разум проявих, обаче.

# 80
  • Мнения: 4 586
Мисиз Дел Форси, ще се опитам аз да ти отговоря.
Защото даването на показания и очни ставки в нашата полиция е не по-малък тормоз и унижение.
Бил съм свидетел как след четири часови разпити девойка излезе разплакана
и молеше баща си да си ходят, защото не и вярвали. Следователят ея питал защо нямала горска пръст по маратонките си, след като събитието е било в гора.
При условие, че след това бе изминала 22 км по асфалта докато се прибере.
На нея и се бе разминало, тренира карате.
Защото при всяко показание, при всяка очна ставка и съдилища всичко се преживява, отново, отново, отново.
Но пък ненаказаността дава увереност на насилниците за нови "подвизи", съответно и други жертви на насилие.

# 81
  • Мнения: 1 470
Резултатите от гласуването са плачевни, но не и учудващи за мен. До тук виждам 35 изнасилени и 64, които не са подали оплакване. Защо ли...
Аз никога не съм се оплаквала,първо защото не вярвах,а и не вярвам нито на полицията,нито на съд...Второ защото по принцип бях проблемна за родителите си,и това щеше да им донесе допълнително главоболия,пък повечето пъти съм си патила от главата...И третото и най-важното може би,не бях сигурна ако се оплача на нашите дали ще могат да ми помогнат,не исках да се разочаровам,винагие хубаво да вярваш в ангела спасител...Другият вариант е ако наистина решат да се разправят,или отмъщават,да неси навлечем по-големи неприятности...Имах и по-малък брат,сойто исках да предпазя...Мисля че бях достатъчно изчерпателна...

# 82
  • Мнения: 1 393
.


Последна редакция: сб, 19 юли 2008, 01:07 от MrsG

# 83
  • Мнения: 494

Навремето и мене един нещастник ме нападна пред входната ни врата, но не е очаквал,че имам такива гласни струни,уплаши се и избяга.Имах късмет,но оттогава винаги като се прибирам по тъмно,ми спира сърцето,докато не вляза вкъщи.
Съчувствам на всички потърпевши, някои истории ме просълзиха и разгневиха,    bouquet

# 84
  • Мнения: 17 546
Може би е лошо, но нищо от това, което ми причини майка ми не съм забравила. Нищо! Просто когато се сещам за това усещам как се стягам, сърцето и душата ми стават на камък, и усещам, че стискам зъби. Тя ми е безразлична. Каквото и да и се случи не може да ме трогне. Иначе все още мога да се разплача на филм, от радост, от умиление, от всичко. Не можа да погуби всичките ми чувства.

# 85
  • Мнения: 4 120
Отбелязах в анкетата, но не желая да споделям подробности. Бях дете, мислех че се случва на всички. Не мислех, че ме е травмирало, докато след години , при нервен срив и разговор с психолог, връщане много назад изплуваха много стари травми и страхове. Дори донякъде преживяването е повлияло върху настоящия ми избор на определен типаж мъже - по-възрастни мъже, които понякога се държат към мен като към собствено дете и ме пазят от 'лошите'.
 Не съм подавала оплакване. Бях малка. Към днешна дата мога да го нарека ' блудство", не бе изнасилване. След години споделих с майка ми, но не ми повярва.

# 86
  • Мнения: 2 161
infantilno ,много си красива.

# 87
  • Мнения: 4 120
благодаря , Chanel ! А ти си любимата ми героиня !

Между другото, незнам дали е по темата, психологът с когото говорих предположи, че и визията, която поддържам-къса коса, унисекс дрехи са вид защитна реакция. За да избягам от клишето -" къса пола+деколте=изнасилване"./прочетох го в тема тук/

# 88
  • Мнения: 8 917
Последна опция, слава Богу.

# 89
  • Мнения: 2 161
благодаря , Chanel ! А ти си любимата ми героиня !

Между другото, незнам дали е по темата, психологът с когото говорих предположи, че и визията, която поддържам-къса коса, унисекс дрехи са вид защитна реакция. За да избягам от клишето -" къса пола+деколте=изнасилване"./прочетох го в тема тук/
Може психологът да е прав,но ти приличаш невероятно на моя приятелка французойка.Само дето нямаш нейният голям нос.И по-добре.

Общи условия

Активация на акаунт