- Публикувана: 17 юли 2008, 19:02 ч.
- Последно мнение: 19 авг. 2008, 18:35 ч.
Колко от вас са били унижавани?!
Бита.При грабеж.Спукана челюст и разцепена глава,паднах и си ударих главата в една стена.Всичко това да ми вземат дамска чанта от която да откраднат портфейл с 17 лв вътре!Избягаха и захвърлиха чантата 20 метра по-надолу.
Добре че тогава ми помогна един мъж.Вдигна ме и ме закара да ми шият главата.Има и добри хора.Аз му оповръщах колата от сътресението.После станахме много добри приятели.
И досега изпитвам ужас на смрачаване,по такова време стана грабежа,зимно време късен следобед.
Добре че тогава ми помогна един мъж.Вдигна ме и ме закара да ми шият главата.Има и добри хора.Аз му оповръщах колата от сътресението.После станахме много добри приятели.
И досега изпитвам ужас на смрачаване,по такова време стана грабежа,зимно време късен следобед.
На мен се случи когато бях 18 годишна. Работех на смени и една седмица бях първа смяна. Трябваше да вървя половин час до спирката за автобуса тъй като завода беше извън града. Една сутрин в 5 часа бързах към спирката през тъмните улици и чух една портичка да се хлопва зад гърба ми. Обърнах се но беше тъмно и никого не видях. Продължих да вървя и чух стъпки зад гърба ми. Аз усилвах стъпките и човекът зад мен също. В един момент се уплаших и забързах но и стъпките зад мен също. Вече стигнах до булеварда където трябваше да пресека за спирката. Имаше наблизо улична лампа и се престраших да се обърна и да видя кой ме преследва. Видях млад мъж който приклекнал с разтворени ръце се опитва да ме хване. Краката ми сами спряха. Мъжа се приближи и ме хвана през кръста. Не можех да викам от ужас, а той повтаряше че нищо няма да ми направи... В този момент се чу силно затропване на врата, явно някой е видял и искаше да го сплаши мръсника защото къщата беше тъмна. Той се обърна и разхлаби ръцете си. Аз с всичка сила се отскубнах и пресякох булеварда. Искам виртуално да благодаря на човека от къщата да е жив и здрав иначе кой знае какво щеше да стане.
Унижавана съм от лекари, докато се опитвах да спася живота на майка ми. Обидата, унижението и омразата, които съм натрупала в себе си са много силни. Всичко се случи много скоро. Много не ми е ясно колко хващат клетвите, но не им мисля хубави неща - ако има нещо вярно в това, не ги очакват добри дни. Не съм чула някъде някога лекар да лежи в затвора за неизпълнение на лекарския си дълг, за некадърност или за унижение над пациентите. А трябва. И не, не мога да подам оплакване - черно на бяло всичко е ок.
Извинявам се за може би нелепия въпрос, според вас има ли някаква логика в годините, когато са се случвали тези неща -
т.е. за кои години говорите като цяло?
т.е. за кои години говорите като цяло?
2000-2002
1989-1999
В момента ми е смешно,но по "онова"време -щях да откача.Аз сьм си карьк от малка 
Та по тошово време,когато бях в 6-ти клас ама все ми вьрвеше на мьже извадили си го и да "бльскат злобарки"в някой храст.Е,това го преживях,обаче:В кино "Култура"/салона за анимационни филми/гледахме "Конче Вихрогонче" с прятелки.Чудесно руско филмче,но го изгледах под напрежение.Еее през цялото време някакьв ми пьшкаше зад гьрба,ама аз като не разбирам 
Аз се дрьпна напред-тоя хоп до мен 
След, като филмчето свьрши и светнаха лампите веднага отидох с приятелките ми в тоалетната.Разказах им за преживяното.Ами целите ми джинси/отзад/бяха в .....то бе миене,то чистене.....Така и не видях лицето на Господина "Х",но още помня унижението и гнусотията 
Сетих се и за още 2 броя унижения през 90-те години.Врьщам се от чужбина и от кьде да знам /по дяволите/,че в София се зараждала престьпност 
Два пьти бях на гости на "приятели"-1-ви пьт ми откраднаха дамската чанта с заплатата ми и лични документи;2-ри пьт златото ми подарено от родителите ми.Правих очна ставка с извьршителите,писах показания и полицията -нищооооо 
Та по тошово време,когато бях в 6-ти клас ама все ми вьрвеше на мьже извадили си го и да "бльскат злобарки"в някой храст.Е,това го преживях,обаче:В кино "Култура"/салона за анимационни филми/гледахме "Конче Вихрогонче" с прятелки.Чудесно руско филмче,но го изгледах под напрежение.Еее през цялото време някакьв ми пьшкаше зад гьрба,ама аз като не разбирам Аз се дрьпна напред-тоя хоп до мен След, като филмчето свьрши и светнаха лампите веднага отидох с приятелките ми в тоалетната.Разказах им за преживяното.Ами целите ми джинси/отзад/бяха в .....то бе миене,то чистене.....Така и не видях лицето на Господина "Х",но още помня унижението и гнусотията Сетих се и за още 2 броя унижения през 90-те години.Врьщам се от чужбина и от кьде да знам /по дяволите/,че в София се зараждала престьпност Два пьти бях на гости на "приятели"-1-ви пьт ми откраднаха дамската чанта с заплатата ми и лични документи;2-ри пьт златото ми подарено от родителите ми.Правих очна ставка с извьршителите,писах показания и полицията -нищооооо 
Днес не ми се пише...След вчерашният побой над дете,и днешният подобен над момче на 14год,от родителите им,някак моите се неща изглеждат като лигавщини...Аз поне съм намирала опора в близките си...А тези които са наранявани точно от тях...Нямам думи!!!
И гледам опцията с децата...Като че ли забравяме че повечето подобни неща са ни се случили именно когато сме били деца...Поне при мен е така,а като гледам и в повечето разкази...Но аз поне отговорих от позицията на голям,което е грешка...
И гледам опцията с децата...Като че ли забравяме че повечето подобни неща са ни се случили именно когато сме били деца...Поне при мен е така,а като гледам и в повечето разкази...Но аз поне отговорих от позицията на голям,което е грешка...
Съмнявам се дали има човек, който не се е чувствал унизен в някакъв момент от живота си. Не разбирам за какво е темата. За да си кажем колко е тежък животът ли и как лошите си ходят безнаказани, а ние страдаме ли? Кога не е било така? Наказанието или отмъщението не винаги се случват, колкото и да ни се иска. Ако унижението е причинено от чужд човек е много по-лесно ли е да се търси възмездие? Какво става, ако идва от близки хора? Различно ли боли или е все едно кой го е направил? Възростта има ли значение?... Все въпроси, на които няма ясно отговори. Затова и не разбирам каква е целта на тази тема. Изобщо има ли някакъв положителен ефект от нея за писалите и прочелите. Едва ли на някого от писалите в нея му е много приятно да се върне в тези си спомени и да го преживее отново в някаква степен, описвайки го в поста си. Според мен е излишно ровене в душата и в моменти, които с редки изключения никой не иска да си спомня.
Всеки от нас се справя по някакъв начин с унижението - някой по-безболезнено, друг стига до много сериозни крайности. Важното е какво става после.
Всеки от нас се справя по някакъв начин с унижението - някой по-безболезнено, друг стига до много сериозни крайности. Важното е какво става после.
Съмнявам се дали има човек, който не се е чувствал унизен в някакъв момент от живота си. - Съгласна съм. Кой в по-голяма степен, кой в по-малка.
Не разбирам за какво е темата. За да си кажем колко е тежък животът ли и как лошите си ходят безнаказани, а ние страдаме ли? - И за това. На много хора това може и да им помогне.
Кога не е било така? - Винаги е било така. Което обаче не е оправдание и не трябва да е причина да се примиряваме.
Наказанието или отмъщението не винаги се случват, колкото и да ни се иска. - И това е вярно. И всички го знаем. Ама като си го повтаряме няма да ни олекне.
Ако унижението е причинено от чужд човек е много по-лесно ли е да се търси възмездие? - Да.
Какво става, ако идва от близки хора? - Става по-трудно, ако разбира се си държал на тях.
Различно ли боли или е все едно кой го е направил? - И в двата случая боли. Но ако е от близки има болка и от предателството и предполагам обвинение, че не си забелязал по-рано..
Възростта има ли значение? - Има. Всичко бих дала такива неща да не се случват на деца, които не са виновни за нищо.
Е, аз имам ясни отговори (поне за сега). Имам много гадна случка от времето, когато бях ученичка. Спомням си как усърдно си миех ръцете след това и не можех да спра. Е, слава богу не ме изнасилиха. Повечето от разказаните истории меко казано ме втрещиха. Надявам се нито аз, нито детето ми, нито, който и да е мой близък да не изпита такава болка НИКОГА.
Не разбирам за какво е темата. За да си кажем колко е тежък животът ли и как лошите си ходят безнаказани, а ние страдаме ли? - И за това. На много хора това може и да им помогне.
Кога не е било така? - Винаги е било така. Което обаче не е оправдание и не трябва да е причина да се примиряваме.
Наказанието или отмъщението не винаги се случват, колкото и да ни се иска. - И това е вярно. И всички го знаем. Ама като си го повтаряме няма да ни олекне.
Ако унижението е причинено от чужд човек е много по-лесно ли е да се търси възмездие? - Да.
Какво става, ако идва от близки хора? - Става по-трудно, ако разбира се си държал на тях.
Различно ли боли или е все едно кой го е направил? - И в двата случая боли. Но ако е от близки има болка и от предателството и предполагам обвинение, че не си забелязал по-рано..
Възростта има ли значение? - Има. Всичко бих дала такива неща да не се случват на деца, които не са виновни за нищо.
Е, аз имам ясни отговори (поне за сега). Имам много гадна случка от времето, когато бях ученичка. Спомням си как усърдно си миех ръцете след това и не можех да спра. Е, слава богу не ме изнасилиха. Повечето от разказаните истории меко казано ме втрещиха. Надявам се нито аз, нито детето ми, нито, който и да е мой близък да не изпита такава болка НИКОГА.
Тинчето,
Какво ще помогне на хората, че има и по-лоши случки от техните ли? Че няма възмездие и за по-големи трагедии от тяхната лична ли? Какво означава "да не се примиряваме"? Има ли смисъл цял живот да се връщаш, връщаш и превърташ неприятните спомени, още повече, ако е нямало възмездие или наказание? В един момент инстинктът подсказва, че трябва да се продължи напред, независимо от неудовлетвореността и болката. Затова са измислени и групите за взаимопомощ - там не се поделя само какво и как се е случило, но и как всеки се учи да преодолее унижението.
Добре, да приемем, че тази тема покрива първата част от процеса на справяне - споделянето. Но в никакъв случай не покрива втората - възстановяването. Ако съдя по начина, по който е представена анкетата по-скоро ми прилича на журналистическо любопитство - кой, как, има и осъден, има ли наказан, ама кой бил пострадал, бит или изнасилен ли е и всякакви подобни. Е, това предполага разказване и отново бъркане в раната като точно се подсилва усещането за безпомощност. Виждаш ли някъде подкрепа в тези въпроси? Поне аз не виждам. Няма го справянето и лекуването на душата, а само разчопляне на коричката. Това е нещото, което не ми харесва в тази тема - направена е така, че е твърде депресивна в и без това не особено лекия живот в момента.
Какво ще помогне на хората, че има и по-лоши случки от техните ли? Че няма възмездие и за по-големи трагедии от тяхната лична ли? Какво означава "да не се примиряваме"? Има ли смисъл цял живот да се връщаш, връщаш и превърташ неприятните спомени, още повече, ако е нямало възмездие или наказание? В един момент инстинктът подсказва, че трябва да се продължи напред, независимо от неудовлетвореността и болката. Затова са измислени и групите за взаимопомощ - там не се поделя само какво и как се е случило, но и как всеки се учи да преодолее унижението.
Добре, да приемем, че тази тема покрива първата част от процеса на справяне - споделянето. Но в никакъв случай не покрива втората - възстановяването. Ако съдя по начина, по който е представена анкетата по-скоро ми прилича на журналистическо любопитство - кой, как, има и осъден, има ли наказан, ама кой бил пострадал, бит или изнасилен ли е и всякакви подобни. Е, това предполага разказване и отново бъркане в раната като точно се подсилва усещането за безпомощност. Виждаш ли някъде подкрепа в тези въпроси? Поне аз не виждам. Няма го справянето и лекуването на душата, а само разчопляне на коричката. Това е нещото, което не ми харесва в тази тема - направена е така, че е твърде депресивна в и без това не особено лекия живот в момента.