ауууу, много са книгите! Сега се сещам за "Малкия Никола", "Емил от Льонеберя", "Пипи Дългото чорапче", андерсеновите приказки... още мноооого мога да изреждам.
Нищо не може да замени писаното слово! Истина е, че сега децата малко четат, но ми се струва и че за това донякъде имат вина родителите, натиснати от житейските грижи и несгоди! Малко внимание обръщат. Аз лично ще се постарая да възпитам у Александра любов към книгите!
Нищо не може да замени писаното слово! Истина е, че сега децата малко четат, но ми се струва и че за това донякъде имат вина родителите, натиснати от житейските грижи и несгоди! Малко внимание обръщат. Аз лично ще се постарая да възпитам у Александра любов към книгите!
)))А в крайна сметка,смятам,че детето само ще се ориентира в някакъв момент и до тогава съм фен на приказките на плочи/касети/cd и тн.Успех,щастие и позитивни мисли на всички!!!! 
. А да се похваля, че имат златна карта в библиотеката - за деца на тяхната възраст прочели най-много книжки. 
и в първи клас четях сносно. Така научих и големия си син. Сега е на 7,5 години, чете добре, но всяка вечер аз продължавам да чета "двете глави" от някоя книга. Просто ми доставя удоволствие. Малкото чочи няма още година и половина, но обича да си разлитсва книжките, "чета му"- и аз, и останалите, които се занимаване с възпитанието му, т.е. за сега обясняваме по картинки. 
