Детска книга

Ами като за начало възнамерявам да му чета много приказки, стига той също да желае, тъй като мен са ме лишили от удоволствието да ми четат приказки и си нямате представа колко са ми липсвали и ми липсват все още.
И сега чета приказки за удоволствие.
Единствено в света на приказките човек може да се отпусне, да бъде себе си .

Преди време купих "Тримата мускетари" с всичките им продължения. И точно с мисълта някой ден да може да ги прочете детето ми.
Сега имам момченце-да ми е живо и здраво! Мисля, че много може да научи от тези книги-какво означава да бъдеш доблестен, да обичаш, да бъдеш верен на една идея, да бъдеш предан на приятелите си....
Надявам се някой ден да ги чете със същата страст, с която на времето ги изчетох и аз.

Обожавам детските книжки и е огромно удоволствие четенето преди "Лека нощ", както за мен, така и за хлапетата.
Искам да им прочета всички мои любими детски книжки - Мери Попинз, Тайната градина, Роня - дъщерята на разбойника, естествено всички класически незабравими приказки... и да искам, надали бих могла да изредя всички.
Вечер, след като децата си легнат е много забавно - сина ми започва да скандира "Би-и-бан, Би-и-бан"... явно книжката за Бирлибан е била първата, от която е поразбрал и позапомнил нещо и сега асоциира четенето вечер с Бирлибан, независимо какво четем.

Аз се чудя кое е по-добрият вариант. На мен също не са ми чели много, баща ми го нямаше, а майка работеше почти денонощно, за да може да ме изгледа... през нощта превеждаше, още си спомням как се унасях от тракането на старата пишеща машина и заспивайки се опитвах да хвана някакъв ритъм и такт в звука от тракащите клавиши докато мама работеше.
Отнесох се...
Исках да кажа, че поради тази причина, и тъй като обожавах приказките и книжките се научих много рано да си чета сама... Честно казано - сега наблюдавайки моите деца (дъщеря ми е вече на 6 г. и половина), ми се струва невероятно, но аз четях преди да навърша 5 годинки...
Иска ми се да помогна на хлапетата те сами да открият магията на книгите и приказките. Не става въпрос за болни амбиции да накарам детето си да чете Хамлет на 5-6 години, а просто да се научат по-рано да четат сами, за да могат винаги, когато поискат, да се потапят в приказния свят... От друга страна, не ми се иска да ги лишавам от вечерната приказка, прочетена за "Лека нощ", макар че напоследък имам все по-малко време за това.

Аз бих прочела на моя малък палавник "Мечо Пух" ,"Карлсон",
"Том Сойер" и всяка книжка която ми донесе. Не мисля че някога нещо че замени хубавата книга.
Сега нямам много свободно време за да се излегна и да си почета книжчица. Но мисля че е добре децата да обичат да четат книжки .
Ние имаме малка чантичка с детски книжки - с картонени корици която Борко ми носи когато иска да му чета. И дори вече сам избира приказката

Нищо не може да замести написаното слово.
Книгите са едно от най-големите богатства. Те са ме развили и направили човекът, които съм днес и сега. От малка чета, а когато пораснах все не ми стигаше времето. Мисля, че те развиват доста добре едно дете и зрелите хора също. Живееш часове и дни наред в свят от фантазия и действителност. Речника на използванете думи става по богат.
Няма по голямо удоволствие от прочетената книга. Мога да прекарам часове наред с книга в ръка и да не ми трябва друго. Един древен източен философ, бе казал: "Ден без прочетен ред написано е загубен ден".

С моят баща често четяхме едни и същи книги и с часове сме ги обсъждали. Е аз четях под негово ръководство за зло или добро. В шести клас вече знаех Толостой и повечето му романи бях чела. “Война и мир” прочетох същото лято през ваканцията. В осми клас вече обсъждахме философите, по лесните разбира се.
Сега не знам дали съм била съзряла за тези велики автори, но друг е преценявал тогава.    

Децата си ще възпитам с книга в ръка. Първо приказките. Всички, които ги има български, руски, индийски, френски и т. н. Ще ги науча да четат великите творци и аз ще си ги припомням отново с тях. Ще им чета разказите на Йовков, които са неизчерпаем извор на мъдрост и доброта, стиховетя на Яворов и много много други български и чужди творци. Ще ги възпитам в култ към книгата.

Дано ми стигне времето, а и силите.    

А, какво ще кажете за българските автори :

Добър въпрос  

От българските книжки ние започнахме с Ането, Тошко Африкански, Ян Бибиян естествено (любимец на дъщеря ми), Чернишка, Златните български приказки...

това по-горе бях аз...

Ооо, книгите са прекрасна магия - не може да има заместител! То е необяснимо...не мисля че нещо друго може да създаде такъв свят.

Като малка в интерес на истината не помня да са ми чели - научих се сама от много малка. Винаги от разходка се прибирахме с книга - аз можех да чета още в детската градина и винаги ми е доставяло огромно удоволствие. Даже си спомням, че когато ходехме на гости с нашите първата ми работа беше да преровя библиотеката на домакините .

Към всички изброени до тук книжки добавям още няколко любими - всичко на Джани Родари  

А сигурно са ви попадали страшни находки - книжки от не толкова известни автори, но със страхотни неща - например "Моят прадядо и аз " - авторът не си го спомням - скандинавски е, обаче книжката е със страхотни морски разказчета, "Приказки от улица Брока" - те пък са магически  - ммммм, за колко още се сещам.....много хубава темичка

А, още нещо подходящо за мъници - приключенията на Мунка малката маймунка   - голяма е скица тая мунка - помните ли я?

Задължително с Пипи Дългото Чорапче и Барбароните.
Също така с много народни приказки - от цял свят.

Хубава тема сте отворили и смятам да се включа хем с въпросче, хем да споделя как е при нас
Четенето на приказки вечер преди лягане при нас се е превърнало в ритуал. Още преди да е тръгнала с маршова стъпка към леглото започва да прави пазарлъци колко приказки ще и бъдат прочетени, първо започва с 2 после като си разгледа шкафа с книжките решава, че две не е никак задоволително и нарамва поне 5  Принципно не ми пречи и 10 да и прочета, но и аз ги сортирам малко, защото примерно приказка от рода на "Вълкът и Червената шапчица" и влияе зле на съня после и цяла нощ бълнува и спи много неспокойно И затова си имаме секция за през деня и секция за лека нощ Когато беше малка и взимах книжки с твърди корици от тези с дръжките и панорамни книжки, но сега поотрасна и виждам, че и е далеч по-инетресно когато в книжката има повечко смислен текст. Незнам дали ви се е случвало, но аз на няколко пъти попадам на доста странни книжки с доста изчанчено съдържание и се чудя кой всъщност е успял да напише такова нещо  Примерно като и прочетох за пръв път приказката за "Йойо, Док Крок и Червената шапчица" я усетих милата, че много се обърка и започна да ме пита тези двамата от къде са се появили
Досега според моето скромно мнение най-хубавите книжки с приказки на които сме попадали са на издателство "Гема", а илюстрациите са на Тони Улф и са наистина разкошни, водят се Златни приказки и има най-различни за Малката Русалка, Новите дрехи на краля,Палечка, Мечо и Къдрокоска,Халифът щърк и т.н. Взела съм и също така и на Дисни Красавицата и звяра и Мечо Пух, те също много се котират у нас
И сега да ви попитам, че се скъсах да търся Приказките на Шехерезада и Басните на Лафонтен, но никъде не ги откривам На площад Славейков питах и разпитвах, но ги нямаше никъде, а наистина искам да и ги купя, защото на мен на времето ми бяха много интересни, но за съжаление книжките, които аз четях бяха от на майка ми детството и вече не стават за нищо Ако някой ги е виждал ще му бъда благодарна да сподели с мене

Искаме да прочете "Пипи-дългото чорапче" ,защото искаме да я заразим с авантюристичният дух на малката палавница от страниците,искаме да и покажем как да бъде смела,открита и че не всичко в живота е правила.  

Мен май май не са ми чели приказки за Лека нощ като бях малка, но баща ми се хвана един ден като бях на 5 годинки и нещо да ме учи да чета. Още преди това хобито ми беше да си разглеждам книжките с картинки, но като се научих да чета вече нямаше спирачка. На нашето бебче смятаме да му четем приказки още докато е вътре в мен и понеже разбрах, че в четвъртия месец вече ще чува, след няколко седмици почваме. С приказки всякакви, "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", "Пипи", "Антон и Точица" и т.н. За мен книгите винаги са били най-добрият приятел, за мъжа ми също, та ако нашето бебче прилича поне малко на нас, сигурно ще започне да ме гони с книжките щом проходи

Аз също съм израснала без баща и на майка ми и се налагаше много да работи.Нямаше много време за приказки.Затова и аз от малка започнах да си чета сама.
Много харесвам всички споменати по-горе приказки,но моята любима е "Маншон,Полуобувка и Мъхеста брада".Даже майка ми ми беше купила и трите кукли за един рожден ден и аз още ги пазя.
А иначе за мен нищо не може да замени четенето на книги.
Любимия ми момент е когато успея да си открадна един час и да се отпусна във фотьоила с някоя интересна книга.

Пипи Дългото Чорапче!!!!
и всички изброени калпазани също!:)

само едно нещо ме притеснява в класичеките приказки...пълни са с насилие и мъка...

много красиво, но много бедно момиче, чиято майка умряла, докато то било малко....зла мащеха....ей такива неща:))

Да, така е с класическите приказки. Може би за това книгите като: "Мечо пух", "Пипи дългото чорапче", "Алиса в страната на чудесата" и т.н. / доста книги виждам са изброени от мамите/ са по-подходящи за малчуганите.

Любимата ми книга е "Пипи дългото чорапче"!
Обаче като оставим нея настрана, имам голяма и много пълна колекция от приказки от цял свят - африкански, индийски, японски, китайски, турски, латиноамерикански /нямат нищо общо със сериалите /, руски /естествено / и други. Това ми е хоби и ще продължавам да събирам за сина си. Забравих - български народни приказки естествено! От книгите - толкова са много тези, които бих искала да прочете сина ми - Мечо Пух, Емил от Льонаберя, Том Сойер, Карлсон който живее на покрива...
Да не забравя и класическите приказки на братя Грим и Андерсен. И сигурно пропускам, но това ми е тоооолкова любима тема, а има мноооого детски книжки, които не съм прочела още !

С Барбароните също бих искала да го "запозная", но това май ще е трудна мисия, освен ако някое издателство не реши отново да ги пусне на пазара... По този повод се сещам, че от миналия или по-миналия месец пак пуснаха "Дъга"-та, някой да си я е купувал? Струва ли си пак да почна да събирам броевете?

Когато бях малка четях Пипи Дългото чорапче всеки ден. Лягах си вечер с книжката, отварях напосоки и прочитах по някоя страница. Родителите ми бяха започнали да ми викат Пипи
И сега вече като мама искам да запозная Евичка с тази книга, защото по моето скромно мнение на читател това е Детската книга, която най-добре възпитава детето. Не по-лоши са и останалите книги на Астрид Линдгрен - Емил от Льонеберя, Роня, дъщерята на разбойника и т.н.
Има и книги обаче, които, спомням си, са ме плашили и са създавали в мен негативни емоции като дете. Сигурно е въпрос на индивидуално светоусещане, но тях специално няма да ги чета на моята дъщеря. Става дума за приказките на Андерсен, които в повечето случаи са с тъжен край и не са подходящи за малки деца. А също и Алиса в страната на чудесата - със всички тези грамадни зайци, лигави костенурки, шахматни царици и подобни щуротии, които навремето внасяха смут в детската ми главица  
А има ли някой тук който да е чел Хари Потър да сподели нещо за тази книга?

Ако започна да изреждам сигурно ще пиша доста! Всички книги ,които сте изброили са ми любими и всяка една искам да я прочета на децата си или те да си я прочетат. Както и много други .  Искам да обичат книгите и се старая да събуждам интерес у тях от малки. Надявам се да събудя у тях страст към книгите каквато аз и тати имаме.

Обожавам приказките и детските книжки и с удоволствие си ги четях още преди да забременея,а сега ми харесва да чета на малкия.
За мое съжаление книгите с приказки които сега се продават се оказаха голямо разочарование за мен. Понеже сме три деца,а книгите които четяхме като малки са от детските години на родителите ми се сещате,че не може и тримата да ги имаме. Реших да си купя от новите издания на световно известни приказки,но останах безкрайно разочарована от сбития преразказ на приказките и не дотам лицеприятните картинки. Сега ме е страх да купя книжка да не се окаже че е осакатена по този начин.
За Хари Потър ми се струва че ще я спестя на сина ми,поне докато той не реши сам да си ги чете. Гледах един от филмите и ми се стори доста страшен!

http://malkiqtprinc.atspace.com

Темата е много хубава ,аз отдавна съм се запасила с мноогого таква книжки(проуснахте покрай всичките тези страхотни книги -"фердо мравката"),но аз искам да попитам на каква възраст зарибихте децата с приказки преди лягане..,защото за сега на моя палавник не мога да му привлека интереса към слушане(на 2 години и 2-3 месеца) винаги е "дай да чета", а какво чете той си знае..предимно брои страниците
И така как да да го накарам да ме слуша или бързам?
Защото от тези детски песни ,които му друпнах ми втръснаха и получавам конвулсии от тях..

Книгите са едно огромно богатство. Така както моите родители са породили интереса ми към тях, бих искала и аЗ да го направя някой ден с моите деца.
БеЗбройни са книгите, които бих препоръчала.... Към многото вече споменати тук искам да прибавя още "Доктор Дулитъл и неговите животни" на Hugh Lofting, "Пинокио" на Carlo Collodi, "Пчелата Мая и нейните приключения" на Waldemar Bonsels, "Макс и Мориц" на Wilhelm Busch, "Конференцията на животните " на Erich Kаеstner, прекрастните български книги и т.н.

И аз забелязах скоро какво са направили от любимите ми навремето Български народни приказки. И много ме беше яд...
Та сега съм се заела да приведа в нормален вид моите си книжки (които минаха и през брат ми), за да може щерката да чете от тях, защото ми омръзна от тъпотиите за разни Барбита, които заливат пазара и няма да я научат на нищо хубаво. Поне за мен тези книжлета за пълна глупост и съм забранила на баба и да ги купува.

По повод детските книжки се сещам за една позната с малък син с която преди известно време си говорехме за превода на сегашните издания и за диалозите в детските книжки. Та тя, адски се възмущаваше как животните си говорели неща от сорта "Здрасти свиньо" и на моето учудване какво пък точно на това му е ужасното ми каза: "'Ми как какво, онзи ден си вървим с детенце по улицата и виждаме моя много добра позната и детенцето и казва "Здрасти, свиньо", а тя една пълничка...Че като се обиди тая ми ти жена, ходи после обяснявай, че не си го подучил дребосъка нарочно да плещи така"
 Щях да почина от смях.
 Боболента, "Дъга" не е "Дъга"- та за която много от нас си спомнят с умиление и моят съвет е , да не си даваш парите за нея, защото е пълен потрес.
 Като сме се заговорили за детски книжки ( аз всичките си ги пазя от детството - цял шкаф имам даже), някой спомня ли си книгата "Господин Мастилено петно" - на мен това ми е най-любимата детска книга.

Хари Потър определено е за по-големи деца. Атмосферата е мрачничка, малко а ла Дикенс, малко а ла готически роман. Има много магии, разбира се и големи битки между добро и зло. Мисля, че детето трябва да има чувство за хумор за да не възприема всичко директно.
Моите започваха да го четат на около 8-9 год. възраст(тогава се появи преводът) и досега са луди по него. Зарибиха и малкия(на 6 и половина) да прочете първата книга и той сега се търкулва вечер до тях да чете първата си "дълга" книга. Другия голям хит им беше Пеги Сю (има две книжки излезли досега\).

Иначе и ние минахме през всякакви приказки на всякакви етноси и автори (Андерсен, братя Грим, Ш.Перо, ) през стихчетата на Чичо Стоян, Дора Габе, през барбароните, 101 далматинци, Пинокио и Лукчо, Ян Бибиян, Пипи и всичко от А.Линдгрен, М.Енде, Е.Кестнер, Р. Дал, което сме успели да хванем на пазара. Покрай тях и аз открих една чудесна скандинавска авторка - Туве Янсон, която не познавах като дете.
Понеже много пътуваме и няма как все да носим тонове книги, от години ходим по детски библиотеки - градски, квартални, няма значение, винаги има по нещо за четене. Има едни поредици "Вечните детски романи" - пълни с приключения, морски битки, индианци и рицари. Сега сме на тази вълна.

Освен всички изброени приказки, аз с умиление си спомням за "Приказки по телефона" на Джани Родари и изобщо всички негови книжки. След като можех сама да си чета, много ми харесваше Ерих Кестнер, особено "Романи за деца". А "Приказките на Шехерезада", индийски приказки и т.н. си ги чета с кеф и сега.

Нищо не може да замени книгата. Поне за мен. Затова и чета непрекъснато на децата си и много държа те да се научат да обичат книгите. Имат си шкаф с книги, който е до леглото им и всяка вечер сами избират книгата за лека нощ. Моите са все още много малки и четем предимно приказки от различни сборници, които съм им изпонакупила, но имат най-различни книжки.

Безброй са книгите, които ми се иска да прочетат. Дори не мога да ги изброя, но на първо четене се сещам за (като изключим Андерсен, Шарл Перо, братя Грим и т.н.) детските романи на Ерих Кестнер, Астрид Линдгрен, Карл Май, Жул Верн, Емилио Салгари и т.н. и т.н.

Иначе засега любими им са "Макс и Мориц" (чета им ги с удоволствие и умирам от смях. И досега й се раздвам на тази книжка) и "Пипи Дългото чорапче".

Красавицата и звяра
Спящата красавица
Грозното патенце
Мечо Пух (всъщност всичките 4 книжки на А. А. Милн за Мечо Пух)
Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада
Пипи Дългото Чорапче
Патиланско царство
Ние, врабчетата

Като порасне, Малкият принц и Враг мой

май съм прочела на времето всички детски книги - като се почне от приказките на братя Грим, Шарл Перо и Андерсен, та се стигне до Героите на Васюкивка и Остров Тамбукту:)/не знам колко е детска последната/.
Настолни ми бяха обаче Приключенията на Желъдчо и Приключенията на Лиско от Борис Априлов.
Добре, че всички детски книги са запазени грижливо от майка ми.

Ние много четем от две годишна възраст. Синът ми беше научил много приказки , някои доста дълги, наизуст. Можеше да вземе книжката и да я "прочете" дума по дума. Като поотрасна вече не иска, явно му мина тая тръпка, но съм свидетел, че четенето резвива паметта и речника. И в градината, и други хора ми казват, че детето ми има много богат речник за възрастта си. А той дори е роден през декември, от най-малките е. Освен това при четенето въображението играе много голяма роля, докато при филмчетата/на които също сме фенове/ всичко е поднесено наготово. Нещо различно от четенето е разказването на приказки. Виждам, че за него е много специално удоволствие да се гушнем в тъмното и да му разкажа нещо. Като беше мъничък ми беше омръзнало да повтарям приказката за Снежанка, в момента сме на Джак и бобеното зърно/моя версия по филма на Холмарк/, баба му му разказва за Златка златното момиче и т.н. Това като че ли още повече развинтва въображението му. Опитвам се да го запозная с класическите приказки, но някои по-тъжни на Андерсен все още му ги спестявам. Към народните съм по-придирчива, някои от тях отразяват много посредствена народопсихология.

Патиланско царство

Ян Бибиян

Мечо пух   (но не е цялата)

Момчето с хубавото име

разни приказки  за четене и за слушане

разкази  от български автори

стихчета за деца

детки песнички

пословици

Като казахте български... татко ми беше купил "Най-хубавото птиче" -доколкото помня това беше сборник народни приказки,адаптирани от Ангел Каралийчев,не съм сигурна...обожавах тази книга,така ми четеше татко,че ме омагьосваше.Баща ми много често измисляше сам приказки и одеалата и възглавниците се превръщаха в хралупи, дървета,масички от жълъди...така обикнах словото и съм му вярна и до днес.

"Емил от Льонеберя"
"Пипи Дългото Чорапче"
"Алиса в страната на Чудесата"
"Каролсон който живее на покрива"
"Братята с лъвските сърца"

И още толкова много.....,но първо трябва да го науча да обича книгите!Аз като бях малка,нямаше    и много ,а сега по-някой път ми иде да  
Абе какво да ви разправям,знаете......

Пипи Дългото Чорапче и всичко останало на Астрид Линдгрен!

Мечо Пух - още сега му я чета, макар че е малък.

Български народни приказки и произведенията на българските автори, например Елин Пелин, Ангел Каралийчев и т.н.

Приказките на Андерсен, Братя Грим и т.н.

Джани Родари - имам доста негови книжки .

Като поотрастне - детските романи на Кестнер, Малкия Принц....

И още МНОГО!

Ние вече четем приказки и бебко много ги обича, може би защото лягам до него, той се сгушва до мен и аз му чета, а той нещо си говори и гледа картинките...понякога е толкова тих и така внимава, че имам увството, че ме разбира.....

Досега сме чели:" Дядовата ръкавичка", '' Бодливко- мързеливко", " Къщата на котето", "Кой открадна сиренцето",
" Горската аптека", " Трите мечета"," Песни на животните"

Някои много бързо му писнаха, но " Горската аптека","Трите мечета" и "Дядовата ръкавичка" са му любими, защото си преправям гласа и той много се радва

Фаворити са ми "Мечо Пух" и "Пипи дългото чорапче".
За сега четем "Червената шапчица", "Вълкът и седемте козлета" ...
"Мечо Пух" го гледаме на DVD
Има няколко поредици на издателство "Хермес" - "Петелът и лисицата", "Момиченцето и кокошката", "Котаракът с чизми"
Много обича книжките за най-малките (картонените) - "Кой как ходи", "Кой какво яде" и т.н.

ауууу, много са книгите! Сега се сещам за "Малкия Никола", "Емил от Льонеберя", "Пипи Дългото чорапче", андерсеновите приказки... още мноооого мога да изреждам.
Нищо не може да замени писаното слово! Истина е, че сега децата малко четат, но ми се струва и че за това донякъде имат вина родителите, натиснати от житейските грижи и несгоди! Малко внимание обръщат. Аз лично ще се постарая да възпитам у  Александра любов към книгите!

Моите любими книги от български автори и до сега си остават"Най-хубавото птиче " от К.Константинов и авторските приказки на Ангел Каралийчев-такава топлота и човечност има в тях!Търсете български автори за деца-ще се изненадате какви хубави неща имат.

Давам така както бих чела, а не така както са ми любими - защото има "детски" книги, които едно дете надали би разбрало - напр."Малкия принц"
"Мумин трол" и др. приказки на Туве Янсон
"Пипи Дългото..."
"ВЪлшебника от Оз" и другите от поредицата
"МЕри Попинз"
приказките на РОдари
"Роня дъщерята на разбойника"
Андерсен
братя Грин
Шарл Перо
"Малахитовой горь хозяйка" и др. на автора - сега не се сещам името
"Емил от Льоне..."
"Доктор Дулитъл"
"Звездното дете"
и има на руски една евероятна поредица от книги с приказки и притчи на различни народи - индийски, китайски и т.н.
има и много други - ега не се сещам, но когато започнем да четем - ще се сетя  

Чакам го да порастне, за да четем за Билбо Бегинс. Мразя приказките на Братя Грим и Ангел Каралийчев, осен тези за Хитър Петър. Много се кефя на бг приказките от Ран Босилек и Елин Пелин.

Баба ми ме е научила да чета много малка и си спомням /т.е. майка ми ми е разказвала/ , че в първи клас съм избягала от училище, защото другите сричали и ми е било скучно, а аз съм имала да си дочитам "Чичо Томовата колиба". И сега страшно обичам да чета. Много съм щастлива, че детенцето обича да му купувам книжки и само разнася и се моли да четем. Силно се надявам да чете много, защото така се развива въобръжението и се тренира мозъка. Едно е да гледаш телевизия, която не ти дава нищо кой знае какво, а друго е да си го прочетеш, да си го представиш, да си обогатиш речника. Но това е само за тези, които държат на тези неща, разбира се!
Много обичам Братя Грим, Елин Пелин, приказките въобще, а по-късно индианските истории на Майн Рид, Мускетарските на Ал.Дюма и май всичко.

Малкия Никола - Рене Госини 
Племеницата ми вече е запозната 

Едни от първите книжки, които надявам се ще им вдъхна желание да прочетат, ще бъдат:
"Ние врабчетата" Йордан Радичков
"Пет приказки" Валери Петров
"Момо" Михаил Енде
"Антон и Точица" Ерих Кестнер

Вкъщи всички обичаме да четем - и аз и мъжа ми, също бабите и дядовците, така че децата ни от малки са заразени с магията на книгите. От бебета им четем приказки, от миналата година вече си четат сами, интересни са им и българските народни приказки и тези за принцове и принцеси и разни по-странни от цял свят.  Много им харесаха и Чернишка и Двойната Лотхен. За мое учудване и двете не харесаха Патиланци и Хитър Петър . А да се похваля, че имат златна карта в библиотеката - за деца на тяхната възраст прочели най-много книжки.

Литературата ми е слабост от дете. Чета от малка, бях 4- годишна, когато дядо ми ме научи да сричам по в-к "Работническо дело"  и в първи клас четях сносно. Така научих и големия си син. Сега е на 7,5 години, чете добре, но всяка вечер аз продължавам да чета "двете глави" от някоя книга. Просто ми доставя удоволствие. Малкото чочи няма още година и половина, но обича да си разлитсва книжките, "чета му"- и аз, и останалите, които се занимаване с възпитанието му, т.е. за сега обясняваме по картинки.
Не мога да дам заглавия, толкова са много харесваните от мен и детето книжки. Смятам, че книгата не може да бъде заместена от нищо. ТВ и Нета, устното общуване са коренно различни форми на комуникация, взаимно не могат да се заместят.
Аз пък не се очудвам, че моят син /също като мама на Ани и Ники/ не хареса "Патиланци" и "Хитър петър"- аз също не ги харесвам, плоски са ми, някой страда, без да има смисъл, чувството за справедливост на хлапето е накърнено, когато ги четем. Имаше тема и за "Карлсон", който не ни хареса поради подобни причини.
Книжките за Малкият Никола много ни допаднаха, тъй като хлапето е на възрастта на сина ми. Ерих Кестнер ни допада и го четем в момента, тази седмица прочетохме "Хвърчащата класна стая".

Засега сме на вълна прикаки от световната класика + "Мечо Пух" и "Питър Пан". Сашо много обича да четем книжки. 

Сега сме на вълна - "Червената шапчица", "Дядо и ряпа", "Косе-Босе", "Рибарят и златната рибка", "Машенка".Чета й и много други,но тези на този етап са фаворити

С нетърпение чаках Самуил да порасне, за да започнем "истинските книги".
За съжаление за 1-4годишни деца изборът е много малък. Старите приказки са мудни, скучни и пълни с отживелици. Налагаше се да спирам, за да обяснявам защо бабата и дядото живеят в колиба, ядат от гърне, какво е това "друм" и пр.
Новите издания са много зле адаптирани, а в голямата си част - с умопомрачителни илюстрации.
За щастие имах под ръка купища чужди книги на какви ли не езици (фински например  ). Хващаме книгата и сами си измисляме по илюстрациите (които са страхотни) цялата приказка.
Сега вече можем да четем любимите книги. Сега четем Роалд Дал ("Чарли и шоколадовата фабрика", "Вещиците", следва "ГДВ").
Поредицата "Хари Потър" лично аз много я харесвам, но ще я дам по-късничко. Когато Самуил тръгне на училище.
П.П. И петмесечният ни син "чете" вече. Предимно със зъби. 

..все хубави книги сте споменали..децата ни са малки и полагам специални усилия по темата,но това което виждам около мен е доста обезнадеждаващо..на фона на всякаквите герои тв и пс,деца на приятели отказват да слушат "старомодни"истории,има и голяма доза неразбиране на езика(доста архаичен в редица книжки),картинките им се виждат странни и така..не възнамерявам да ги карам зорлем искам да кажа,каквото ми дадат това чета,само и само буква да е...

Дария не заспива без приказка за лека нощ. Иска по-често нова приказка, така че всички от изброени автори сме чели по нещо. През моето детство имаше една поредица, не не си спомням в момента името й, издаваха "Момо", "Маншон, полуобувка и мъхеста брада" и от нея имаме книжки, които са много хубави "Приказки от стари времена", "Приключенията на Пластелинчо", "Морски приказки".  В новите издания илюстрациите са направо ужасни - детето гледа картинката и се чуди какво представлява, затова съм много благодарна на майка ми, че е запазила моите книжки с илюстрациите на Марая, Нардини и др.

Не минава вечер без приказки при нас! Баткото всяка вечер преди лягане си избира книжка и снея заспива, даже сега си препрочита "Приказки по телефона". Малкия и той е върл фен на книжките - купуваме почти всеки ден - любими са му "Франклин" и една много стара книжка, превод от руски, с много хубави илюстрации. Аз чета сигурно от 4-5 годишна - всяко лято имах проблеми с баба ми - тайничко ходех в селската библиотека и се ровех с часове там. Връщах се с цяла торба книги и си четях....а баба ми крещеше да излизам на слънце навън, да "подишам въздух"...
Бих искала децата ми да прочетат "Пипи", "Патиланци", харесвам много българските приказки, "Карлсон", "Ласи" и още безброй други!
Интересно, но не ми харесваха нито "Алиса", нито "Мечо Пух".... а на повечето деца това са им любимите книжки.