Детска книга

  • 19 701
  • 60
  •   1
Отговори
# 30
  • sofia
  • Мнения: 1 606
По повод детските книжки се сещам за една позната с малък син с която преди известно време си говорехме за превода на сегашните издания и за диалозите в детските книжки. Та тя, адски се възмущаваше как животните си говорели неща от сорта "Здрасти свиньо" и на моето учудване какво пък точно на това му е ужасното ми каза: "'Ми как какво, онзи ден си вървим с детенце по улицата и виждаме моя много добра позната и детенцето и казва "Здрасти, свиньо", а тя една пълничка...Че като се обиди тая ми ти жена, ходи после обяснявай, че не си го подучил дребосъка нарочно да плещи така"
 Щях да почина от смях.
 Боболента, "Дъга" не е "Дъга"- та за която много от нас си спомнят с умиление и моят съвет е , да не си даваш парите за нея, защото е пълен потрес.
 Като сме се заговорили за детски книжки ( аз всичките си ги пазя от детството - цял шкаф имам даже), някой спомня ли си книгата "Господин Мастилено петно" - на мен това ми е най-любимата детска книга.

# 31
  • Мнения: 2 051
Цитат на: lilita
А има ли някой тук който да е чел Хари Потър да сподели нещо за тази книга?


Хари Потър определено е за по-големи деца. Атмосферата е мрачничка, малко а ла Дикенс, малко а ла готически роман. Има много магии, разбира се и големи битки между добро и зло. Мисля, че детето трябва да има чувство за хумор за да не възприема всичко директно.
Моите започваха да го четат на около 8-9 год. възраст(тогава се появи преводът) и досега са луди по него. Зарибиха и малкия(на 6 и половина) да прочете първата книга и той сега се търкулва вечер до тях да чете първата си "дълга" книга. Другия голям хит им беше Пеги Сю (има две книжки излезли досега\).

Иначе и ние минахме през всякакви приказки на всякакви етноси и автори (Андерсен, братя Грим, Ш.Перо, ) през стихчетата на Чичо Стоян, Дора Габе, през барбароните, 101 далматинци, Пинокио и Лукчо, Ян Бибиян, Пипи и всичко от А.Линдгрен, М.Енде, Е.Кестнер, Р. Дал, което сме успели да хванем на пазара. Покрай тях и аз открих една чудесна скандинавска авторка - Туве Янсон, която не познавах като дете.
Понеже много пътуваме и няма как все да носим тонове книги, от години ходим по детски библиотеки - градски, квартални, няма значение, винаги има по нещо за четене. Има едни поредици "Вечните детски романи" - пълни с приключения, морски битки, индианци и рицари. Сега сме на тази вълна.

# 32
  • Мнения: 182
Освен всички изброени приказки, аз с умиление си спомням за "Приказки по телефона" на Джани Родари и изобщо всички негови книжки. След като можех сама да си чета, много ми харесваше Ерих Кестнер, особено "Романи за деца". А "Приказките на Шехерезада", индийски приказки и т.н. си ги чета с кеф и сега.

# 33
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Нищо не може да замени книгата. Поне за мен. Затова и чета непрекъснато на децата си и много държа те да се научат да обичат книгите. Имат си шкаф с книги, който е до леглото им и всяка вечер сами избират книгата за лека нощ. Моите са все още много малки и четем предимно приказки от различни сборници, които съм им изпонакупила, но имат най-различни книжки.

Безброй са книгите, които ми се иска да прочетат. Дори не мога да ги изброя, но на първо четене се сещам за (като изключим Андерсен, Шарл Перо, братя Грим и т.н.) детските романи на Ерих Кестнер, Астрид Линдгрен, Карл Май, Жул Верн, Емилио Салгари и т.н. и т.н.

Иначе засега любими им са "Макс и Мориц" (чета им ги с удоволствие и умирам от смях. И досега й се раздвам на тази книжка) и "Пипи Дългото чорапче".

# 34
  • Мнения: 8 163
Красавицата и звяра
Спящата красавица
Грозното патенце
Мечо Пух (всъщност всичките 4 книжки на А. А. Милн за Мечо Пух)
Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада
Пипи Дългото Чорапче
Патиланско царство
Ние, врабчетата

Като порасне, Малкият принц и Враг мой

# 35
И аз започнах да чета много рано - около 5 годишна. Дъщеря ми също на 6 г. вече четеше гладко. Синът ми сега е на 3 години и знае половината азбука. На децата си започнах да чета откакто влязоха в моя дом. Дъщеря ми се прехласваше по хайдушките и възрожденски песни  - те единствено успокояваха бебешките й колики. После беше Лакомото мече, Работна мецана, Горската аптека, Дядовата ръкавичка - ритмичната реч по пасваше на детското мозъче. След това бяха приказките, Карлсон, Емил от Льонеберя, Лукчо, Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада, Шумът на върбите, Мери Попинз, Пипи - списъкът е огромен. Исках да споделя с нея всичко, което бях прочела. Забавлявах не неимоверно, някои ги препрочетохме по 2-3 пъти (Пипи, Карсон, Лукчо). Приказките на народите, на братя Грим, ШПеро и пр. - всичко. Кискахме се двете, обсъждахме, просто едно блаженство. Сега повтарям всичко със сина ми. Не ми омръзва, много ми е хубаво. Дъщеря ми вече си избира и чете по своя инициатива. Пак обсъждаме, пита ме за непознати думи и какво точно е искал да каже авторът. Никога не ми омръзва да им отговарям. Хари Потър го прочетохме двете на глас нищо, че тя вече можеше и сама. Просто за удоволствието да четем заедно. Последната книга от поредицата даже я четохме свалена от Интернет на руски и аз синхронно превеждах та малко тромаво се получаваше.
Изобщо, мога да кажа, че с книгите са свързани едни от най-хубавите ми емоции и с удоволствие предадох щафетата на децата. По първите ми впечатления се очертава да са маниаци като мен.
А вие, драги родители, не оставяйте нищо на течението. Продължавайте да четете, че децата ще станат тийнейджъри и пак трябва да се съветват, да споделят и да се кискате заедно на някои глупости. В литературата непрекъснато идват нови добри неща. Аз обожавам Исабел Алиенде. С нетърпение очаквам дъщеря ми да стане достатъчно зряла, за да прочете нейните книги и да седнем да си ги разказваме и споделяме.

# 36
Grinning  Grinning  Grinning
Това, горното, много дълго се получи но се бях вдъхновила. От разговори с майки в градинките малко съм отчаяна, че на днешните деца не им се чете много, не им се обръща вниманието към книгата. Вие малко ме поуспокоихте.
Много целувки на всички години мами и татковци, които не са забравили, че са деца и, освен това, знаят, че някой трябва да ти покаже шареното на живота.   Kissing Heart

# 37
  • Мнения: 9 903
май съм прочела на времето всички детски книги - като се почне от приказките на братя Грим, Шарл Перо и Андерсен, та се стигне до Героите на Васюкивка и Остров Тамбукту:)/не знам колко е детска последната/.
Настолни ми бяха обаче Приключенията на Желъдчо и Приключенията на Лиско от Борис Априлов.
Добре, че всички детски книги са запазени грижливо от майка ми.

# 38
  • Мнения: 1 383
Ние много четем от две годишна възраст. Синът ми беше научил много приказки , някои доста дълги, наизуст. Можеше да вземе книжката и да я "прочете" дума по дума. Като поотрасна вече не иска, явно му мина тая тръпка, но съм свидетел, че четенето резвива паметта и речника. И в градината, и други хора ми казват, че детето ми има много богат речник за възрастта си. А той дори е роден през декември, от най-малките е. Освен това при четенето въображението играе много голяма роля, докато при филмчетата/на които също сме фенове/ всичко е поднесено наготово. Нещо различно от четенето е разказването на приказки. Виждам, че за него е много специално удоволствие да се гушнем в тъмното и да му разкажа нещо. Като беше мъничък ми беше омръзнало да повтарям приказката за Снежанка, в момента сме на Джак и бобеното зърно/моя версия по филма на Холмарк/, баба му му разказва за Златка златното момиче и т.н. Това като че ли още повече развинтва въображението му. Опитвам се да го запозная с класическите приказки, но някои по-тъжни на Андерсен все още му ги спестявам. Към народните съм по-придирчива, някои от тях отразяват много посредствена народопсихология.

# 39
# 40
  • Мнения: 1 413
Като казахте български... татко ми беше купил "Най-хубавото птиче" -доколкото помня това беше сборник народни приказки,адаптирани от Ангел Каралийчев,не съм сигурна...обожавах тази книга,така ми четеше татко,че ме омагьосваше.Баща ми много често измисляше сам приказки и одеалата и възглавниците се превръщаха в хралупи, дървета,масички от жълъди...така обикнах словото и съм му вярна и до днес.

# 41
  • Мнения: 33
"Емил от Льонеберя"
"Пипи Дългото Чорапче"
"Алиса в страната на Чудесата"
"Каролсон който живее на покрива"
"Братята с лъвските сърца"

И още толкова много.....,но първо трябва да го науча да обича книгите!Аз като бях малка,нямаше  typeuu  и много smile3529 ,а сега по-някой път ми иде да  comp03
Абе какво да ви разправям,знаете......

# 42
  • Мнения: 6 315
Пипи Дългото Чорапче и всичко останало на Астрид Линдгрен!

Мечо Пух - още сега му я чета, макар че е малък.

Български народни приказки и произведенията на българските автори, например Елин Пелин, Ангел Каралийчев и т.н.

Приказките на Андерсен, Братя Грим и т.н.

Джани Родари - имам доста негови книжки Simple Smile.

Като поотрастне - детските романи на Кестнер, Малкия Принц....

И още МНОГО!

# 43
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Ние вече четем приказки и бебко много ги обича, може би защото лягам до него, той се сгушва до мен и аз му чета, а той нещо си говори и гледа картинките...понякога е толкова тих и така внимава, че имам увството, че ме разбира.....

Досега сме чели:" Дядовата ръкавичка", '' Бодливко- мързеливко", " Къщата на котето", "Кой открадна сиренцето",
" Горската аптека", " Трите мечета"," Песни на животните"

Някои много бързо му писнаха, но " Горската аптека","Трите мечета" и "Дядовата ръкавичка" са му любими, защото си преправям гласа и той много се радва Grinning

# 44
  • Мнения: 3 562
Фаворити са ми "Мечо Пух" и "Пипи дългото чорапче".
За сега четем "Червената шапчица", "Вълкът и седемте козлета" ...
"Мечо Пух" го гледаме на DVD Laughing
Има няколко поредици на издателство "Хермес" - "Петелът и лисицата", "Момиченцето и кокошката", "Котаракът с чизми"
Много обича книжките за най-малките (картонените) - "Кой как ходи", "Кой какво яде" и т.н.

Общи условия

Активация на акаунт