Как да се адаптирам(е) по-бързо в чужбината?

Здравей,всичко си зависи от човека,ако ти си държиш да бъдеш такава каквато си,ниама да се промениш.Аз тръгнах от бг само защото мантелитета на Българина в последните ниаколко години много се промени,това много ме дразнеше и видях един страхотен шанс да се махна от там в Испания.Смея да твърдя,че не съм се променила.Тук срещтнах сегашната си половинка и само той ми дава сили да продължавам напред,защото много ми е мъчно за родителите ми и приятелите ми,но вече свикнах с абсолютно всичко тук и съм много щастлива(много зависи и от това каде точно ще бъдеш).Езика не го бях учила докато бях в бг,но тук на място се учи много бързо,ако говориш с хората от самата страна и гледаш много телевизия се учи много бързо.Успех.

Това дали ще се интегрираш или не zависи до голяма от това колко добре и старателно учиш еzика. Запиши се на курсове в БГ zа иzучаване, а след това ги продължи и там. Още по добре ще е да се zапишеш в някой университет по твоята си специалност zа 1 семестър като слушател. Така ще си в контакат не само с чужденци, а и с местни хора, които ще ти помагат.

Не се капсуловай само сред българи!
Играй по правилата. И ще се адаптираш.

най-важното е да имаш желание и мотивация - без тях няма адаптация 

Зависи къде отиваш ...
Зависи в каква среда ще попаднеш, колко различна или близка е културата на държавата с българската.
Зависи дали ще си сама или ще бъдеш с някого ... дали ще създадеш контакти с местните или ще се капсулираш и ще общуваш само с българи.
От много неща зависи ...
Важното е да имаш желание и мотивация, както казаха и да не се отчайваш.
А и някои езици са по-трудни за учене от други :Р

Ти къде заминаваш?

рецепта няма... всичко е индивидуално ( на мен ми трябваха хъм... 4-5 години само )

Не се събирай само с българи (или само с чужденци), не се и изолирай от тях, но в носталгията, човек е склонен да започне само с такива да общува, а не помага с интеграцията. Научи добре езика, опитай се да общуваш с хора, различни от приятелите на съпруга ти, просто се опитай да намериш своя среда. Моя приятелка се записа на курсове, езикови групи (нещо типично само за САЩ) и накрая имаше доста добри познати и сред тях няколко добри приятели. Най-добре започни да учиш нещо, така най-лесно се създават приятелства.


ама ти така и не се обади, пиши кога заминаваш

Присъединявам се към мнението ти, като бих добавила - позитивната настройка и позитивното мислене ще бъдат само в плюс на аваторката на темата, колкото по-позитивно е настроен човек, толкова адаптацията ще се осъществи по-лесно.
Малък пример- наши познати живяха тук 7 години ( познавахме се в последните 3) през цялото това време, в рамките на кратките ни контакти, слушахме колко са тъпи американците, колко е тъп езика и пр. Жената така и не научи езика, дори шофьорска книжка не можа да вземе, контактите им бяха ограничени предимно с българи. Така или иначе адаптация не се осъществи и образно казано системата малко или повече ги изплю, наскоро си заминаха за България.
Дано са щастливи поне там.

Загърби тюхкания от типа на "еех, в БГ не е така", "колко ми липсва бозата", "тук  нищо не е както в БГ".

Това е най-важното. Комуникирай много с местните, не се притеснявай примерно, че не  говориш перфектно езика, опитвай се, дори и с грешки, никой няма да ти се смее.
Не сравнявай непрекъснато с България - приемай нещата такива, каквито са.
Колко време ще ти отнеме, зависи само и едиствено от теб.

В коя държава ще се местите? Може би ще ти е полезно да прочетеш из темите на мамите от съответната държава.

И ние сме в същото положение... мъжа ми вече е там, а аз с детето заминаваме след месец 
Мисля че е много важна мотивацията, няма ли я, няма успех и дори и 10 г да изкараш там, ще ти е мъчение и накрая ще се върнеш 
За възрастта никой не е споменал, а това е много важно нещо. Над 30-35 вече доста по-трудно се възприемат такива премествания и глобални смени на общество, език, работа, училище, приятели и тн. Да не говоря за езика, с всяка година нагоре, все по-трудно се учи  но всичко това пак с уговорката, че има ли мотивация, нещата са по-обнадеждаващи.
За обграждането с българи в чужбина, за съжаление е много вярно. По-добре по по-трудния начин, но да вървиш напред и да учиш езика, щото иначе тъпчеш на място, не си повишаваш квалификацията, не учиш езика.... 

Тарик, тук даже ти се радват и те насърчават да говориш ... дори и с грешки
Грейват им лицата като чуят чужденец да реди думички на техния език
Ако ги заговоря на английски, се притесняват дали ще отговорят правилно ... но като обясня горе-долу на някакъв норвежки - грейват
Имах скорошна случка в голям магазин за мебели, исках да питам за едни конкретни столове дали имат брошурка, дали имат други цветове и дали имат снимки на сайта и по навик започнах на английски, а жената ме поля със студен душ като каза на чист норвежки: Съжалявам, не говоря английски.
За втори път попадам на човек, който не говори английски тук.
И аз с моя скромен норвежки и с помощта на жестове й обясних какво искам и получих информацията, за която бях отишла.
Тук-там пропусках глагол или друга дума, но тя ме разбра и грейна като слънце, докато ме слушаше, даже ми помагаше с думи-предположения като запецвах в търсене на думата 
Та ... друго си е 
Да не говорим, че употребата на езика е най-бързия начин да се научи - гледаш телевизия, четеш вестници, ровиш в Интернет за сайтове на съответния език.
Избягвам да търся препратката към английската версия на сайтовете, гледам да се оправям и с норвежките ... а колко нови думи научих така ... 

Гмурни се в дълбокото. Бъди смела, не се свивай, не се срамувай, говори езика максимално, чети, гледай хората как се държат, какво искат, как се случва всичко въобще, бъди активен наблюдател и попивай максимално.
Ако мъжът ти е българин, ще ти е по-бавна адаптацията, защото винаги ще клоните повече към българското - език, навици, храна, поведение - няма начин.
Ако много държиш да се адаптираш бързо, ракийката, салатката, картите и безкрайно дългите "кафета'' по разни срещи с българи няма да са ти от полза.
Не си казвай "ама то в БГ е така, пък тука гледай как е", не търси да чуеш българска реч и да се лепнеш за първия срещнат българин само заради идеята.

В Рим прави като римляните. Ако можеш.

Остави всички очаквания в България- нищо няма да е както ти си го представяш, нито както го очакваш.
Зареди се с търпение, оптимизъм и най- вече самочувствие. Ще чуеш доста подигравателни забележки и коментари по повод на произхода си Ако заминаваш заради семейството си за чужбина, то тръгваш и със съответната мотивировка.
Заложи на езикът- трябва ти за ежедневната комуникация и за евентуална реализация. В повечето случай, когато се говори за интеграция, се има пред вид владеенето на езикът.
Българите могат да са ти и полезни, ако случиш на свестни. Те могат да ти дадат много ценна информация за неща, с които те вече са се сблъсквали, а туземците и идея си нямат. Но не забравяй, че и местните могат да ти бъдат полезни. Ако помолиш за помощ, обикновено се отзовават.
Успех с адаптирането ти и дано си щастлива там, където отиваш

si*, не мисля че възрастта е определяща. Индивидуално е- колко бързо се приспособяваш, отдават ли ти се езиците, каква ти е психическата настройка. Така, че не бих казала че с годините става по- трудно.
Аз бях на 30 когато дойдох в Холандия. За 6 месеца си взех изпита по холандски и се записах да уча в университет. А холандският език е един от най- трудните езици. След 4 години държах магистърска степен в ръцете си. А по време на следването се роди и синът ми. 
Човек се учи цял живот

щастлива, облекчение е да знаеш, че хората са снизходителни, когато чужденец говори норвежки с грешки. Тук, в Холандия (вярвам Звездичка ще ме подкрепи), се прави връзка между коефициентът на интелигентност и нивото на владеенето на езикът. След като те чуят, че си чужденка и са се осведомили от къде си, следва въпросът :"А от колко време си тук?". Ако си отскоро и говориш добре, тогава си умна. Ако ли не, сори, не си се класирала

Норвежците са безкрайно възпитани хора и няма да ти се подиграят.
Поне не в твое присъствие.
Постоянно попадам на норвежци (да кажем във втората половина на живота си), които не се чувстват комфортно да общуват на английски и веднага питат: Имаш ли нещо против да си говорим на норвежки?
По принцип нямам против, стига да ги разбирам 
Ако не говорят някой от изчанчените диалекти и изговарят думите достатъчно ясно и не много бързо ... разбирам голяма част от това, за което се говори.
И всеки път ми казват: Ако нещо не разбираш, питай и ще ти обясня с други думи.

Или аз попадам само на милите норвежци, или просто са си такива.

В някои части на Норвегия са вдигнали ръце от имигранти и чужденци, които говорят на техните си езици и нищо не разбират от норвежкия.
Там са станали много чувствителни на тази тема и гледат на теб по-добре, ако говориш норвежки.
Та езикът наистина е ключ към Норвегия .... дори в полицията има закачен такъв плакат с една ключалка и надпис, че ключът към Норвегия е норвежкия език, възможностите, които се откриват пред теб са много повече и по-добри, ако владееш езика.
Не само за работа, за всичко.
Дори се въведе такова изискване към желаещите да живеят тук постоянно след 1 септември 2005 - да карат поне 300-часов курс по норвежки език, 50 часа от които са посветени на норвежките бит и култура.

Тази тема много ми харесва; има сьвсем положителен тон и поне до тук, никой не е започнал да мрьнка както обикновено се получава. За пьрви пьт ми се случва да чета и да сьм сьгласна с абсолютно всичките мнения. Това което мога да добавя по отношение на езика е следното: Не чети или пиши на бьлгарски, докато изучаваш езика на страната в която ще си. Не зная до каква степен владеш новия език, но ако имаш някакво ниво, дори не използвай бьлгарски преводач. Аз си бях купила един тьлковен речник на английски, който ти обеснява думите на английски. След това преминах на синонимен речник. Бьлгаро-английския ми речник го използвах само когато исках да си преведа имена на  храни и подправки. Според мен най трудната част от научаването на един език е да са откьснеш от нуждата да си превеждаш всичко на бьлгарски и да тьрсиш бг еквивалент на думи и изрази. Дори в началото да имаш ограничен контакт с местни хора, има много начини да  научиш езика. Аз си взимах книги от библиотеката, подслушвах разговорите на хората по улицата за да свикна с ритьма на езика и начина на изразяване; гледах доста телевизия, взимах курсове. Разбира се нищо не може да замени живото общуване. Нормално е в началото да минеш през период, през който ще се претесняваш като говориш; ще видиш че с времето ще ти пука все по малко и в даден момент дори няма да се замисляш по този вьпрос.
Най-важното от всичко е да имаш положителна нагласа кьм промените, а останалото ще си дойде на място с времето.     

Благодаря ви за чудесните съвети
Съгласна съм с всичко, което сте казали и знам, че сте го казали от опит, не са просто общи приказки
И аз мисля, че да си оптимист е много важно. Заедно с това обаче трябва и да си трудолюбив и любознателен, за да може да научиш езика и да си намериш твоя среда, с която да общуваш пълноценно.
И все пак има хора, които се приспособяват по- бързо и следователно успяват да се реализират по-бързо. Искам да съм от тях, искам след една година да знам английски прилично, да съм се ориентирала професионално и да работя по това, с което съм избрала да се занимавам.Искам също да си идвам всяка година до България без да ме притесняват цените на билетите. Не е много засега, нали.
Ако можете с две думи да дефинирате най-важните качества или обстоятелства или настройка и вътрешна нагласа, ще ги споделите ли с мен, да си ги набия в картуната ,че да си ги повтарям всеки ден, докато се превърнат в част от мен и спра да ги мисля и просто в един момент да се почувствам нормален средностатистичен имигрант, част от обществото и част от ...цивилизования свят   

Най-важната дума, според мен, която трябва да забравиш, докато е свикнеш е "сравнението " . Тук как е, а в България как е по-добре, или по-зле. И двете крайности не са полезни,защото, ако си в първата ( в България всичко е най) се въртиш в отрицателни мисли. Ако пък превъзнасяш всичко в новата държава, то след време, когато навлезеш във всички области на дадената страна, ( "след 5 години", както казва една позната), то разочарованието може да е много голямо.

" Упоритост" е другата дума. Не забравяй, че все пак това е втора държава за теб, а пътрва за някои, които по право ще си мислят, че повече могат от теб ( не ги упреквам, защото ако бях в България също бих мислила по този начин). Бъди упорита да се доказваш всеки ден, във всяко едно нещо. Става често пъти с падане и ставане, но всяка една малка победа е толкова сладка.

Успех!

Нормален средностатистически имигрант ще се станеш в момента, в който имигрираш   
... да се почувстваш част от обществото - това е друго нещо 

Положителната нагласа помага много - на мен от самото начало ми харесваше страната и хората (за тяхно учудване ), така че не съм мърморила много колко са ми криви другите - тях, както е известно, не мога да променя 

Ако в началото се чувстваш чужда, то ще е, защото не познаваш порядките, езика, хората. Ще се справиш, спокойно  Туко-виж ти харесало и имигрираш в трета страна 


Темата ти предизвика написването на много интересни мнения, от които най-силно подкрепям съвета за учене на език и избягване на явлението "самокапсулиране в малка имигрантска общност"  Много важни неща!

Много не съм съгласна, че езикът е едно от най-важните неща за адаптиране. Да, важен е за една прислойка хора, но не и за всички. Съдя го по доста хора, които познавам от различна националност. Тези, които не работят, а си стоят в къщи и си общуват със свои си хора, са също добре адаптирани към дадената страна. Дори си мисля, че аз много повече съм се терзала, отколкото те за това как и дали съм си намериал мястото тук или не. 

Адаптирани са към своята си общност, но не и към страната, в която живеят - има разлика, според мен  За каква адаптация говорим, ако човек не знае и не може да се оправи в елементарна ситуация* без чужда помощ? (*да се обадят на "Справки", да напазаруват, да отидат на лекар)


Не мисля, че това е мерило за адаптацията им, а по-скоро за това доколко осъзнават ситуацията, в която се намират + доколко преживяват емоционално въпросната ситуация. 



Ще добавя, че невладеенето на език може да е проблем, но поне е разрешим проблем - аз самата дойдох без да знам дума на местния език, а година по-късно бях приета за магистратура, а и от прочетеното до тук разбирам, че съвсем не съм единствена [size]

И аз подкрепям мнението, че езикът е най-основното нещо за адаптиране.
Не е единственото, но без него няма как да се адаптираш. Дори да не си в англоговоряща страна и да знаеш английски - да евентуално ще си намериш работа, по един или друг начин ще си говориш с колегите си, но какво ще правиш в обикновени ситуации - като пазаруване или общуване с институциите например?

Но това не е случая на авторката, на нея точно английски и трябва.

За мен най-важните лични качества са:
-самочувствие (и ти си ходила на училище и си работила)
-вяра, че ще успееш (дори по глупавия начин - като си кажеш - ето колко хора са успели, значи мога и аз)
-желание да учиш и да се развиваш (всеки език и всяка култура са едно богатство)

Успех от мен

Повярвай, че не са един и двамата тук, които не говорят езика или го говорят много зле ( имаше някаква статистика, че са повече от половин милион). На практика езим им трябва за лекар или документи, но децата им вършат тази работа отлично. Те или не работят, или са в бранш, където не им трябва език или работят няколко от същата националност и някой друг превежда кое, кога трябва да се изчисти, примерно.

Според мен адаптацията зависи от това какво искаш да правиш ( по принцип) и какво разбираш под адаптация. За едни може да е работене с холандци ( примерно), а за други просто да са с любимите си хора и да се чувстват добре в дадената страна.


anna i mamma, извинявай за отклонението. Малко размишления от друга страна от моя страна, без да имам конкретно твоят случай като пример. 

Както и да е...  (извинявам се за изтритото мнение)
Стигаме до един момент, в който всеки казва "зависи какъв смисъл влагаш в понятието..."

Мисля,4е вси4ки се променяме излизайки извьн Бьлгария.
Адаптацията?Зависи ,всеки се адаптира до толкова до колкото иска.
Езика е важен,на всеки му трябва разли4но време за да вьзприеме даден език.НАЙ_ВАЖНОТО е да имаШ желание....другото....от само себе си разбираШ какво трябва да промениШ в себе си за да се адаптираШ по добре кьм обстановката.

Абе важно е да не се притесняваш и да имаш вяра, че ще успееш. Не можем да ти кажем дали нещата, които искаш ще са реалност след година, защото зависи от професия, бранш, възраст, език, семейна среда и пр. Една година за до-научаване на език и намиране на работа ми се струва малко оптимистично, но не знам точно каква ти е ситуацията, така че е възможно да греша. Едно е сигурно - винаги ще бъдеш различна и винаги ще си имигрант, важното да е свикнеш с това и да го приемаш нормално.

Според мен тотална адаптация, или интеграция няма никьде.
Има нагаждане кьм обществото и порядките му. А те са и ще бьдат винаги коренно различни от тези в Бьлгария. Решавайки да отидеш да живееш в друга дьржава ти моментално ставаш друг човек и пускаш в действие тези си черти от характера чрез които можеш да се нагодиш кьм новата обстановка.

Имаш доста смели мечти, език се учи трудно, но за 1 година ще успееш да започнеш сьс задьлбоченото му изучаване. След това зависи каква професия имаш и колко тя е тьрсена в страната.

Според мен си зависи поне 80% от човека .Дали си достатъчно комуникативна ,дали ще можеш да се внедриш в средата...било то и на външен вид(облекло) .Тук например,на някои българки си им личи от километър от кое село са ...сложила златата,ама с дрешките хич не се справила милата(такива неща също се набиват на очи...или поне за мен ).

ако си отворена 3а нови неЩа и въ3гледи, толерантна си към другите хора и мнения, готова си на промени било то във вънШния вид или вътреШно, имаШ хъс и искаШ да постигнеШ неЩо в живота ти, тогава мисля 4е би била лесно се адаптирала.
И никога не сравнявай или си 3адавай въпроса какво би станало ако си бях остнала в бг, или както мои братов4ед ка3ва, гледай философски на живота, бе3 да се тер3аеШ 3а това или онова. Приеми ситуацията такава каквато е и направи най-доброто от нея 3а теб самата.

Повярвай в себе си, това е
За една година няма да донаучиш езика,но можеш да си намериш хубава работа.
Поне тук (в Канада) става. Визирам себе си. След година и половина, английския ми е все още на "плажно" ниво, но това въобще не притеснява работодателите. Приятелите ни са и българи и канадци. Но наистина ти трябва езика, за да можеш да общуваш. А и те се радват като се опитваш да говориш на родния им език.

Toчно 
Лично за мен, истинското адаптиране е равно на реализиране на всички цели, които човек си е поставил и разбира се важна е и финансовата цел
Аз май съм склонна да си поставям цели, които впоследствие не съумявам да постигна и така малко по-малко в мен се заражда разочарование. Когато това се повтори няколко пъти за няколко различни цели, започвам примерно да се приспособявам по-трудно и да не съм толкова отворена за нови предизвикателства , както обикновено.
Може би не мога да преценям реално ситуацията и възможностите си и искам от себе си прекалено много. Тогава вместо да направя съответния компромис и да смъкна лентата, продължавам във все същия омагьосан кръг

Та костваше ли ви на вас Вашата адаптация някакви компромиси със себе си и ако да-какви? Благодаря ви за споделените мисли

С всяко по-продължително живеене в чужбина научваш нещо за себе си и се променяш. Много е вероятно сега преди да си заминала да имаш едни цели, а една година по-късно те да ти се струват глупави и неподходящи за ситуацията и мястото. За това най-добре замини без всякакви очаквания, защото ако заминеш с такива със сигурност ще бъдеш разочарована. Иди с идеята да пробваш и да видиш какво ще излезе, но без големи планове.
Също трябва да те предупредя, че местото където отиваш е пълно с мили хора, но не особено лесно създаващи приятелства с пришълци, били те чужденци или от друг щат. Не са студени, просто си поддържат приятелствата със съученици и не смятат, че имат нужда от други. Естествено има изключения, но като цяло не очаквай да намериш дълбоки приятелства още в първата година например.

Съгласна съм с съветите на почти всички 100%, но бих искала да добавя и нещо от мен

Привлече вниманието ми факта, че си си поставила доста твърди срокове и планове, а това за мен е предпоставка за разочарование. Както Биз тактично каза "оптимистични" Защото една добра 1-ва работа вече изглежда по различен начин след година, нивото на владеене на език, което е напълно приемливо и задоволително за нея се оказва смешно ограничено за работа и средата, за които мечтаеш и към които се стремиш след първоначалния културен шок... мисълта ми е, че езиковото и професионално, че и социално развития са непрекъснати процеси, а човек все иска още и още...

Бъди отворена към различията, не сравнявай с БГ нито позитива нито негатива, не очаквай, че хората са по-добри и/или умни, само защото са чужденци... приеми, че отпуските не са това, което са в БГ Остави си път за връщане назад и път в трета посока Шегувай се с носталгията и СПАЗВАЙ ПРАВИЛАТА НА ИГРАТА + законите на страната! Никога, НИКОГА не карай, ако си пила!

Има разлика между чисто битовата адаптация и ... социалното интегриране.
Първото се постига много лесно - разбираш от къде идва храната и разни други работи и готово.
Много хора познавам, които са на това ниво и мислят, че са адаптирани. До колкото си вярват, аз ги приемам за такива, не ми влиза в работата да ги опровергавам. Обаче за мен второто е нещо по-трудно и много по-дълговременно - за него  трябва да знаеш езика , да имаш опит в социална среда, да познаваш културните х-ки, да нямаш пречки ( езикови, поведенчески и т.н) да търсиш реализацията, която искаш за себе си без условността, че си емигрант и по дифолт - ограничен. Да се интересуваш от обществото, да имаш политически, граждански позиции и т.н. За това трябват години, аз лично за скромните 3 години откакто съм в Италия мога да кажа, че първото го постигнах за около месец, след което започнах лека полека да напредвам с второто. Езикът разбира се е номер едно.
Спазването на правилата е номер две.  За останалото си отварям очите много и нямам краен срок.
Успех!

10¢'s caffè&lounge мерси и много хубаво си го казала, точно така се чувствам, битовото оцеляване ще го преживея някак си, но колкото до социалното и личностното ми осъществяване, надявам се да имам късмет и да не се изгубя всред тълпата-"екзистенциалисти"

"Потребност от самоактуализация се изразява в желанието ни да станем такива каквито можем да станем като достигнем върха на нашия потенциал, това е и високото ниво на пълното използване на нашите талант и способности. Според Маслоу самоактуализация достигат едва 1% от населението на планетата, тъй като хората не предполагат колко понтенциал е заложен у тях. Като доказателство към това твърдение той излага няколко довода:комплекс на Йон – страх от успех, който пречи на човека да се стреми към величие и самоусъвършенстване; влияние на социалната и културната среда; силното влияние на потребността от безопасност, която пречи да се преме риска на развитието."

Вие чувствате ли се успели по тези земи за времето, което сте имали досега?

Зависи какво разбираш по "успяла".

 Аз се чувствам доволно удовлетворена от това, което съм постигнала.

anna i mamma хубав вьпрос. Проблема е че неудовлетворението си е заложено в човешката природа; човек винаги има стремеж за повече, след като постигне тьрсеното ниво. Аз лично сьм доволна от това което сьм на този етап, но не мисля да спра до тук. Така че кьдето и да си в Бьлгария или извьн, винаги ще се стермиш кьм нещо повече или различно.

На мен пък много ми харесва идеята на Biskara - така е.
И аз пак ще повторя другите - чуждият език е много, много важен. Един чужденец може да се чуства много добре в една страна и без да знае езика, но това не е интеграция.

Адаптация и интеграция са две различни неща. От там и моето по-различно мнение за езика.

Абсолютно съм съгласна, но без да се интегрираш не може да се адаптираш. Мое мнение.

Prosecco Dolce  има логика в това, което казваш.
Но има хора, както казва Калинка, които се адаптират много бързо и без да знаят езика.
Не, аз нямам тях предвид и затова си оправям заглавието.
Иначе успеха е субективно понятие и за някой може да не е свързан с  интегриране в обществото въобще. За други пък се измерва почти само с пари и т.н.

Chrisimommy може би човек ще е успял, ако се чувства удовлетворен от себе си в дадения етап и е постигнал настоящите си цели, а за успеха като константна величина не говоря

Искам просто да успея да намеря себе си там, че в противен случай тая интеграция ще ми излезе през ...

към авторката..четейки страховете ти все едно се слушам аз години преди да замина...
избягвай да контактуваш с българи всеки ден.......
.....ще ти пречат да научиш езика
.....по голямата част постоянно нещо се оплакват ще те натоварят психически
.....или пък ще се опитват да те използват по един или друг начин
научи се .да уважаваш хората при които работиш
.....така те ще се чувстват добре че са ти помогнали и са те наели на работа
.....ще виждат че имат насреща човек който наистина им помага в бизнеса им
.....ще ти дават и евентуално доброоо парично възнаграждение
вземи от бг нещо което те кара да релаксираш
......например една снимка която ще ти напомня в трудни моменти нещо хубаво
......едно умно писмо към теб от някой твой близък на когото мнението тачиш
......едно мече подарено от любимия
ще имаш мнооого трудни моменти в адаптацията си но едно такова нещо не можеш да си представиш колко ще ти помогне
езикавсеки език когато е непознат е труден затова
......бъди търпелива когато правиш грешки питай на момента кой е правилния вариант за да го научиш
......не се страхувай и панирай когато сгрешиш това е напълно нормално дори някои хора се забавляват с учащите и сами им помагат
......вземи си всички нужни помагала от бг за да не се налага да търсиш на место може и да няма там
......винаги се опитвай да контактуваш дори и без причина винаги можеш да отидеш в някой магазин или фурна и да попиташ нещо..така де да си упражниш познанията
друго не се сещам в момента..... ....успех от мен където и да отидеш каквито и цели да си поставиш 

Като чета това и започвам да се замислям какви са белезите на една добра интеграция ?
Според вас турците в Германия, които живеят там от 20 + години интегрирани ли са ? Гръцките, индииските общности из УСА и Канада с техните закусвални, магазинчета и живот само в съответното комюнити? Какво мислите ?

Във Виена има един квартал, който от стар виенски стана нов турски - магазини, ресторанти, кафенета - само турци живеят там. Навсякъде турски надписи, в магазините хората не говорят на друг език освен на турски, ако им заговориш на немски понякога изобщо не те поглеждат (защото не знаят езика), възпитават децата си в любов към Турция и в омраза към Австрия. Не, те не са се интегрирали. Нито адаптирали и обществото няма да ги приеме никога като свои.
Всъщност обществото те интегрира а ти се адаптираш. От социологична  гледна точка.

Турците в Германия дошли преди 20 години, не. НО техните деца са интегрирани.

Аз пък започнах да се чудя какво точно разбирате под интеграция?
Да, турците в Германия не са се интегрирали, ама са се адаптирали много добре. И тази борба за интеграция не звучи ли малко като:ето аз сега съм тук и ще направя всичко по силите си за да ме приемете?
Като един от вас, като част от вашата система??
Защото по презумпция излиза, че вие сте по-умни и добри от мен?


просто разбирам колко ми е било широко около врата досега в България, без да плащам данък обществено мнение

Да , и на мен това ми беше идеята - май всички се адаптираме, но си оставаме неинтегрирани понеже процеса е двустранен. За второто поколение - моите наблюдения са , че и на по голямата част тях не им е розово - поне по това което виждам в Монтреал - адаптирани но не и 100% интегрирани.

Мисих си по вьпроса за интегрирането и за мен лично това е следното:
-свободно владеене на  езика
-да имам работа, за която сьм кандидатствала на равно с местните и са ме избрали заради качества, познания и опит. Поне тук в Канда, в работата не гледат на теб като емигрант или роден в страната, а като колега. Не те питат какьв си, от кьде си, какво ти е семейството. Ако си гледаш работа сьвестно, те уважават професионално, ако си способен с времето се издигаш в службата си или си намираш още по квалифицирана работа.
- да си сьздадеш нови познанства и приятелства, без значение националността
- да се вьлнуваш/ интересуваш или поне да имаш известна представа от политическия и социалния живот, да знаеш какво е храктерно за нацията, на какво се смее........
- известно познание на културата и историята на страната
-когато се врьщам след пьт, да чуствам че се прибирам у дома си.

То е ясно че никога няма да стана 100% местна. Винаги ще има неща които ще са ми непонятни и неприемливи, дьлбоко в себе си сьм си бьлгарка и това ми харесва. Най-важното е да се чуствам добре с това което имам и сьм заобиколена.

anna i mamma  сетих се да ти кажа още нещо, много е вьзможно да срещнеш разочерования и нещата да не вьрвят както си ги планирала. Важното е да не се отчайваш и да помниш че хилидя хора са минали по този пьт. Например, вьзможно е пьрвата ти работа да е супер загубена и ниско платена или пьк да ти вземе много повече време да се реализираш отколкото си очаквала. Просто се подготви за добри и лоши времена. Аз когато заминавах, не исках нищо да зная или да питам за да не се разочеровам. Не сьм сигорна дали ще ше да ми е по лесно. Понякога трябва сам да се сбльскаш с проблемите за да оцениш ситуацията най-добре. 

 

Говори за себе си, по-лесно е.
Аз се интегрирам много успешно, като се замисля, но нямам краен срок и не го превръщам в никаква драматична цел - това в крайна сметка е и до някаква степен двустранен процес. Дори не мисля " Айде сега да се интегрирам".

Що се отнася до турци/китайци/индийци и т.н. общности, не мисля, че и второто поколение е интегрирано. Общностите са много затворени, говорят на китайски, ядат китайските манджи, контактуват само с китайски семейства, водят си начина на живот.  Имам един доставчик тук е от 20 години, който е страхотен пример - има си бизнес, няма нужда дори език да знае, защото продажбите от това не му се увеличават. Жена му кара луксозен Мерцедес ( забелязали ли сте, колко хубави коли карат някои китайци), имената им вече не са китайски, но изцяло съществуват в средата си и не помислят изобщо , че децата ще са нещо друго. Така, че не съм сигурна дали на малкото китайче му се пише нещо различно. А и не съм сигурна как ги гледат в училище съучениците им - не вярвам в толерантността на средния италианец.
От др. страна, като се замисля това 'кой съм' не винаги има нещо общо със средата, но това е друг разговор.

Първо да ви благодаря на всички за куража и подкрепата! 

А иначе, ако правилно съм те разбрала 10¢'s caffè&lounge , при мен това 'кой съм', много зависи от средата в която съм и не искам да съм който и да съм  въпреки, че не винаги ми е възможно да съм на точното си място, но се боря и полагам усилия, за да сбъдна желанието си.

Ти не мислиш "Айде сега да се интегрирам" и много добре за теб, но аз се безспокоя и си имам моите си причини за това, една от тях е, че има един такъв предумишлен натиск от мъжо и не искам да го разочаровам.

В крайна сметка ще си извървя моя си път и може би ще се окаже не толкова трудно, колкото си го представям. Просто трябва да се настроя психически, че ще се държа по различен начин и ще любезнича повече, което ще си малко или много 'зорлен' !

А ако представете си бяхте индийско семейство, щяхте ли да искате да сте интегрирани?
Индийци в Америка примерно
Как стои при тях този въпрос, някой да е наясно?

Ами вие говорите за цели общности, а както много от нас препоръчаха на авторката, да не се събира само с българи и само с такива да се сприятелява (Анна и мама - аз съм изключение  ). Цяла общност не се интегрира, индивид се.

anna i mamma аз така и не разбрах за кьде заминаваш, разбира се стига да не е тайна.

По вьпроса за интегрирането, китайцити и индийците, оставате ги тези нации и стига сте ги давали за пример. Аз мога да ви дам точно обратните примери за сьвсем интегрирани пьрво и второ поколение, от тези които не носят типичните индийски рокли или си влачат краката като ходят. Прави ви впечетление, защото и китайците и индийците да билионно население. Например тук в Канада китайците се водят за най-голямото видимо малцинство. Разбира се че виждате повече китайци и индийци да си стоят в затворени групи, но вьпроса е дали в процентово сьотношение малки нации като нашата водят по затворен живот.
Моето наблюдение за Канада е че си зависи предимно от семейството дали децата ще се чустват като граждани на страната или като второ-трето поколение имигранти. Децата имат достьп до абсолютно всичко, до което деца родени в Канада имат. Ако родителите имат пари, могат да ги пратят и на частни училища. Децата ходят на училища по местоживеене. Сьщото важи за колежите и университетите-достьпни за всички. Образованието не е толкова скьпо и сьщо дьржавата ти дава нисколихвени заеми за учене. Допьлнително се дават в училищата и стипендии, така че ако родителите не могат да си позволят, но имат надарени деца, тези деца имат сьщите шансове като богатите канадски семейства. Допьлнително сьществуват закони които те предпазват от дискриминация. Като се подава за работа, не се дават снимки, лични данни, семейно положение. Вьпроси от личен характер са забранени и може да се сьди работодателя. С две думи, допуснат ли те в страната с легален статус, си зависи предимно от теб как ще живееш. За това и питах в коя страна ще заминаваш, защото от други теми в този форум, ми прави впечетление че в различните дьржави, хората се третират различно. Например сьм чувала много пьти за положението на турците в Германия, но никога не ми е било ясно, дали Германия прави спьнки за интегрирането им или има други причини. 

Дааа, отговорността си е индивидуална, мерси Биз нямаше смисъл  да намесвам индийците в случая

За Щатите заминаваме Chrisimommy, за това и се притеснявам за интегрирането, защото там просто трябва  да  се интегрира човек, трябва да стане част от тяхното гражданско общество, докато в Европа по моите наблюдения не е така, но да не задълбаваме този въпрос къде е по добре и т.н.
Колкото до турците в Германия сякаш има някаква неприязън от самите тях към немците, която се долавя в рап песни примерно и в отношението им към тях зад гърба им, но това е лично мое мнение  базирано на лично мои наблюдения, а и е от преди няколко години, незнам в момента как е. А иначе по медиите турците и тяхната интеграция се дискутираха ежедневно на всяко едно ниво, та мисля че политиката  на страната е много сериозна спрямо тях. Ако някой може да даде актуално и адекватно мнение, ще ми е интересно и на мен да разбера повече,
аз не съм в час с политиката по принцип .

Мисля, че най-важна е положителната нагласа. Да бъдеш отворена към новият опит, който ти предстои да трупаш. Да вярваш в себе си, че имаш сили да се справиш с каквото ще се сблъскаш.

Също толкова важно е  да знаеш езика, за да можеш да общуваш свободно

Мисля че Biz и още някой много хубаво го бяха обобщили за Сащ,наколко странци по назад. Канада и Щатите са подобни в доста отношения. Някьде беше споменала, че сьпругьт ти е този, който настоява ти да се интегрираш, което ми дава основание да си мисля, че той е или американец или бьлгарин живял доста години там. Ако това е така, за теб няма да е толкова трудно и ти ще имаш предимство пред бьлгарско семейство, което тепьрва заминава. Имам предвид, че сьпруга ти ще те вьведе в неговата  среда и ще имаш вьзможност да общуваш с различни хора, което ще ти даде добра представа за нравите и порядките. Моя сьвет е научи английски много добре, за да не се притесняваш да общуваш, защото ще ти трябва както за рабта, така и за социални контакти.

хахаха, точно гледах една индийка на летището и си го помислих, че всички си влачат краката