Как да се адаптирам(е) по-бързо в чужбината?

Турците в Германия дошли преди 20 години, не. НО техните деца са интегрирани.

Аз пък започнах да се чудя какво точно разбирате под интеграция?
Да, турците в Германия не са се интегрирали, ама са се адаптирали много добре. И тази борба за интеграция не звучи ли малко като:ето аз сега съм тук и ще направя всичко по силите си за да ме приемете?
Като един от вас, като част от вашата система??
Защото по презумпция излиза, че вие сте по-умни и добри от мен?


просто разбирам колко ми е било широко около врата досега в България, без да плащам данък обществено мнение

Да , и на мен това ми беше идеята - май всички се адаптираме, но си оставаме неинтегрирани понеже процеса е двустранен. За второто поколение - моите наблюдения са , че и на по голямата част тях не им е розово - поне по това което виждам в Монтреал - адаптирани но не и 100% интегрирани.

Мисих си по вьпроса за интегрирането и за мен лично това е следното:
-свободно владеене на  езика
-да имам работа, за която сьм кандидатствала на равно с местните и са ме избрали заради качества, познания и опит. Поне тук в Канда, в работата не гледат на теб като емигрант или роден в страната, а като колега. Не те питат какьв си, от кьде си, какво ти е семейството. Ако си гледаш работа сьвестно, те уважават професионално, ако си способен с времето се издигаш в службата си или си намираш още по квалифицирана работа.
- да си сьздадеш нови познанства и приятелства, без значение националността
- да се вьлнуваш/ интересуваш или поне да имаш известна представа от политическия и социалния живот, да знаеш какво е храктерно за нацията, на какво се смее........
- известно познание на културата и историята на страната
-когато се врьщам след пьт, да чуствам че се прибирам у дома си.

То е ясно че никога няма да стана 100% местна. Винаги ще има неща които ще са ми непонятни и неприемливи, дьлбоко в себе си сьм си бьлгарка и това ми харесва. Най-важното е да се чуствам добре с това което имам и сьм заобиколена.

anna i mamma  сетих се да ти кажа още нещо, много е вьзможно да срещнеш разочерования и нещата да не вьрвят както си ги планирала. Важното е да не се отчайваш и да помниш че хилидя хора са минали по този пьт. Например, вьзможно е пьрвата ти работа да е супер загубена и ниско платена или пьк да ти вземе много повече време да се реализираш отколкото си очаквала. Просто се подготви за добри и лоши времена. Аз когато заминавах, не исках нищо да зная или да питам за да не се разочеровам. Не сьм сигорна дали ще ше да ми е по лесно. Понякога трябва сам да се сбльскаш с проблемите за да оцениш ситуацията най-добре. 

 

Говори за себе си, по-лесно е.
Аз се интегрирам много успешно, като се замисля, но нямам краен срок и не го превръщам в никаква драматична цел - това в крайна сметка е и до някаква степен двустранен процес. Дори не мисля " Айде сега да се интегрирам".

Що се отнася до турци/китайци/индийци и т.н. общности, не мисля, че и второто поколение е интегрирано. Общностите са много затворени, говорят на китайски, ядат китайските манджи, контактуват само с китайски семейства, водят си начина на живот.  Имам един доставчик тук е от 20 години, който е страхотен пример - има си бизнес, няма нужда дори език да знае, защото продажбите от това не му се увеличават. Жена му кара луксозен Мерцедес ( забелязали ли сте, колко хубави коли карат някои китайци), имената им вече не са китайски, но изцяло съществуват в средата си и не помислят изобщо , че децата ще са нещо друго. Така, че не съм сигурна дали на малкото китайче му се пише нещо различно. А и не съм сигурна как ги гледат в училище съучениците им - не вярвам в толерантността на средния италианец.
От др. страна, като се замисля това 'кой съм' не винаги има нещо общо със средата, но това е друг разговор.

Първо да ви благодаря на всички за куража и подкрепата! 

А иначе, ако правилно съм те разбрала 10¢'s caffè&lounge , при мен това 'кой съм', много зависи от средата в която съм и не искам да съм който и да съм  въпреки, че не винаги ми е възможно да съм на точното си място, но се боря и полагам усилия, за да сбъдна желанието си.

Ти не мислиш "Айде сега да се интегрирам" и много добре за теб, но аз се безспокоя и си имам моите си причини за това, една от тях е, че има един такъв предумишлен натиск от мъжо и не искам да го разочаровам.

В крайна сметка ще си извървя моя си път и може би ще се окаже не толкова трудно, колкото си го представям. Просто трябва да се настроя психически, че ще се държа по различен начин и ще любезнича повече, което ще си малко или много 'зорлен' !

А ако представете си бяхте индийско семейство, щяхте ли да искате да сте интегрирани?
Индийци в Америка примерно
Как стои при тях този въпрос, някой да е наясно?

Ами вие говорите за цели общности, а както много от нас препоръчаха на авторката, да не се събира само с българи и само с такива да се сприятелява (Анна и мама - аз съм изключение  ). Цяла общност не се интегрира, индивид се.

anna i mamma аз така и не разбрах за кьде заминаваш, разбира се стига да не е тайна.

По вьпроса за интегрирането, китайцити и индийците, оставате ги тези нации и стига сте ги давали за пример. Аз мога да ви дам точно обратните примери за сьвсем интегрирани пьрво и второ поколение, от тези които не носят типичните индийски рокли или си влачат краката като ходят. Прави ви впечетление, защото и китайците и индийците да билионно население. Например тук в Канада китайците се водят за най-голямото видимо малцинство. Разбира се че виждате повече китайци и индийци да си стоят в затворени групи, но вьпроса е дали в процентово сьотношение малки нации като нашата водят по затворен живот.
Моето наблюдение за Канада е че си зависи предимно от семейството дали децата ще се чустват като граждани на страната или като второ-трето поколение имигранти. Децата имат достьп до абсолютно всичко, до което деца родени в Канада имат. Ако родителите имат пари, могат да ги пратят и на частни училища. Децата ходят на училища по местоживеене. Сьщото важи за колежите и университетите-достьпни за всички. Образованието не е толкова скьпо и сьщо дьржавата ти дава нисколихвени заеми за учене. Допьлнително се дават в училищата и стипендии, така че ако родителите не могат да си позволят, но имат надарени деца, тези деца имат сьщите шансове като богатите канадски семейства. Допьлнително сьществуват закони които те предпазват от дискриминация. Като се подава за работа, не се дават снимки, лични данни, семейно положение. Вьпроси от личен характер са забранени и може да се сьди работодателя. С две думи, допуснат ли те в страната с легален статус, си зависи предимно от теб как ще живееш. За това и питах в коя страна ще заминаваш, защото от други теми в този форум, ми прави впечетление че в различните дьржави, хората се третират различно. Например сьм чувала много пьти за положението на турците в Германия, но никога не ми е било ясно, дали Германия прави спьнки за интегрирането им или има други причини. 

Дааа, отговорността си е индивидуална, мерси Биз нямаше смисъл  да намесвам индийците в случая

За Щатите заминаваме Chrisimommy, за това и се притеснявам за интегрирането, защото там просто трябва  да  се интегрира човек, трябва да стане част от тяхното гражданско общество, докато в Европа по моите наблюдения не е така, но да не задълбаваме този въпрос къде е по добре и т.н.
Колкото до турците в Германия сякаш има някаква неприязън от самите тях към немците, която се долавя в рап песни примерно и в отношението им към тях зад гърба им, но това е лично мое мнение  базирано на лично мои наблюдения, а и е от преди няколко години, незнам в момента как е. А иначе по медиите турците и тяхната интеграция се дискутираха ежедневно на всяко едно ниво, та мисля че политиката  на страната е много сериозна спрямо тях. Ако някой може да даде актуално и адекватно мнение, ще ми е интересно и на мен да разбера повече,
аз не съм в час с политиката по принцип .

Мисля, че най-важна е положителната нагласа. Да бъдеш отворена към новият опит, който ти предстои да трупаш. Да вярваш в себе си, че имаш сили да се справиш с каквото ще се сблъскаш.

Също толкова важно е  да знаеш езика, за да можеш да общуваш свободно

Мисля че Biz и още някой много хубаво го бяха обобщили за Сащ,наколко странци по назад. Канада и Щатите са подобни в доста отношения. Някьде беше споменала, че сьпругьт ти е този, който настоява ти да се интегрираш, което ми дава основание да си мисля, че той е или американец или бьлгарин живял доста години там. Ако това е така, за теб няма да е толкова трудно и ти ще имаш предимство пред бьлгарско семейство, което тепьрва заминава. Имам предвид, че сьпруга ти ще те вьведе в неговата  среда и ще имаш вьзможност да общуваш с различни хора, което ще ти даде добра представа за нравите и порядките. Моя сьвет е научи английски много добре, за да не се притесняваш да общуваш, защото ще ти трябва както за рабта, така и за социални контакти.

хахаха, точно гледах една индийка на летището и си го помислих, че всички си влачат краката