Как да се адаптирам(е) по-бързо в чужбината?

  • 4 743
  • 56
  •   1
Отговори
  • Мнения: 139
Здравейте всички вие, поели по далечни пътища и избрали одисеята да създадат живота си отначало. Интересно ми е как се приспособихте, променихте ли се много и ако да-как, кой/какво ви даваше сила да продължите напред, как се справихте с езика, бързо ли го научихте, а общуването   куцаше ли ви когато допускахте грешки???
След само месец и половина и аз ще съм една от вас и много искам да се адаптирам по-бързо.
За това много ви моля дайте  мнения и съвети, които ще ми бъдат от полза! Praynig
И колко време ви отне докато свикнете или още не сте?

# 1
  • Мнения: 1 505
Здравей,всичко си зависи от човека,ако ти си държиш да бъдеш такава каквато си,ниама да се промениш.Аз тръгнах от бг само защото мантелитета на Българина в последните ниаколко години много се промени,това много ме дразнеше и видях един страхотен шанс да се махна от там в Испания.Смея да твърдя,че не съм се променила.Тук срещтнах сегашната си половинка и само той ми дава сили да продължавам напред,защото много ми е мъчно за родителите ми и приятелите ми,но вече свикнах с абсолютно всичко тук и съм много щастлива(много зависи и от това каде точно ще бъдеш).Езика не го бях учила докато бях в бг,но тук на място се учи много бързо,ако говориш с хората от самата страна и гледаш много телевизия се учи много бързо.Успех.

# 2
  • Мнения: 945
Това дали ще се интегрираш или не zависи до голяма от това колко добре и старателно учиш еzика. Запиши се на курсове в БГ zа иzучаване, а след това ги продължи и там. Още по добре ще е да се zапишеш в някой университет по твоята си специалност zа 1 семестър като слушател. Така ще си в контакат не само с чужденци, а и с местни хора, които ще ти помагат.

# 3
  • Мнения: 3 423
Не се капсуловай само сред българи!
Играй по правилата. И ще се адаптираш.

# 4
  • Мнения: 871
най-важното е да имаш желание и мотивация - без тях няма адаптация  Peace

# 5
  • Мнения: 2 786
Зависи къде отиваш ...
Зависи в каква среда ще попаднеш, колко различна или близка е културата на държавата с българската.
Зависи дали ще си сама или ще бъдеш с някого ... дали ще създадеш контакти с местните или ще се капсулираш и ще общуваш само с българи.
От много неща зависи ...
Важното е да имаш желание и мотивация, както казаха и да не се отчайваш.
А и някои езици са по-трудни за учене от други :Р

Ти къде заминаваш?

# 6
  • Мнения: 7 914
рецепта няма... всичко е индивидуално Peace( на мен ми трябваха хъм... 4-5 години само Mr. Green)

# 7
  • Мнения: 1 783
Не се събирай само с българи (или само с чужденци), не се и изолирай от тях, но в носталгията, човек е склонен да започне само с такива да общува, а не помага с интеграцията. Научи добре езика, опитай се да общуваш с хора, различни от приятелите на съпруга ти, просто се опитай да намериш своя среда. Моя приятелка се записа на курсове, езикови групи (нещо типично само за САЩ) и накрая имаше доста добри познати и сред тях няколко добри приятели. Най-добре започни да учиш нещо, така най-лесно се създават приятелства.


ама ти така и не се обади, пиши кога заминаваш Grinning

# 8
  • Мнения: 179
най-важното е да имаш желание и мотивация - без тях няма адаптация  Peace
Присъединявам се към мнението ти, като бих добавила - позитивната настройка и позитивното мислене ще бъдат само в плюс на аваторката на темата, колкото по-позитивно е настроен човек, толкова адаптацията ще се осъществи по-лесно.
Малък пример- наши познати живяха тук 7 години ( познавахме се в последните 3) през цялото това време, в рамките на кратките ни контакти, слушахме колко са тъпи американците, колко е тъп езика и пр. Жената така и не научи езика, дори шофьорска книжка не можа да вземе, контактите им бяха ограничени предимно с българи. Така или иначе адаптация не се осъществи и образно казано системата малко или повече ги изплю, наскоро си заминаха за България.
Дано са щастливи поне там.

# 9
  • Мнения: 2 253
Загърби тюхкания от типа на "еех, в БГ не е така", "колко ми липсва бозата", "тук  нищо не е както в БГ".

# 10
  • Монреал
  • Мнения: 1 469
Не се капсуловай само сред българи!
Играй по правилата. И ще се адаптираш.

Това е най-важното. Комуникирай много с местните, не се притеснявай примерно, че не  говориш перфектно езика, опитвай се, дори и с грешки, никой няма да ти се смее.
Не сравнявай непрекъснато с България - приемай нещата такива, каквито са.
Колко време ще ти отнеме, зависи само и едиствено от теб.

В коя държава ще се местите? Може би ще ти е полезно да прочетеш из темите на мамите от съответната държава.

# 11
  • Мнения: 1 958
И ние сме в същото положение... мъжа ми вече е там, а аз с детето заминаваме след месец  Mr. Green
Мисля че е много важна мотивацията, няма ли я, няма успех и дори и 10 г да изкараш там, ще ти е мъчение и накрая ще се върнеш  Peace
За възрастта никой не е споменал, а това е много важно нещо. Над 30-35 вече доста по-трудно се възприемат такива премествания и глобални смени на общество, език, работа, училище, приятели и тн. Да не говоря за езика, с всяка година нагоре, все по-трудно се учи  Peace но всичко това пак с уговорката, че има ли мотивация, нещата са по-обнадеждаващи.
За обграждането с българи в чужбина, за съжаление е много вярно. По-добре по по-трудния начин, но да вървиш напред и да учиш езика, щото иначе тъпчеш на място, не си повишаваш квалификацията, не учиш езика....  ooooh!

# 12
  • Мнения: 2 786
Тарик, тук даже ти се радват и те насърчават да говориш ... дори и с грешки Simple Smile
Грейват им лицата като чуят чужденец да реди думички на техния език Simple Smile
Ако ги заговоря на английски, се притесняват дали ще отговорят правилно ... но като обясня горе-долу на някакъв норвежки - грейват Simple Smile
Имах скорошна случка в голям магазин за мебели, исках да питам за едни конкретни столове дали имат брошурка, дали имат други цветове и дали имат снимки на сайта и по навик започнах на английски, а жената ме поля със студен душ като каза на чист норвежки: Съжалявам, не говоря английски.
За втори път попадам на човек, който не говори английски тук.
И аз с моя скромен норвежки и с помощта на жестове й обясних какво искам и получих информацията, за която бях отишла.
Тук-там пропусках глагол или друга дума, но тя ме разбра и грейна като слънце, докато ме слушаше, даже ми помагаше с думи-предположения като запецвах в търсене на думата  Joy
Та ... друго си е  hahaha
Да не говорим, че употребата на езика е най-бързия начин да се научи - гледаш телевизия, четеш вестници, ровиш в Интернет за сайтове на съответния език.
Избягвам да търся препратката към английската версия на сайтовете, гледам да се оправям и с норвежките ... а колко нови думи научих така ...  Crazy

# 13
  • Мнения: 2 257
Гмурни се в дълбокото. Бъди смела, не се свивай, не се срамувай, говори езика максимално, чети, гледай хората как се държат, какво искат, как се случва всичко въобще, бъди активен наблюдател и попивай максимално.
Ако мъжът ти е българин, ще ти е по-бавна адаптацията, защото винаги ще клоните повече към българското - език, навици, храна, поведение - няма начин.
Ако много държиш да се адаптираш бързо, ракийката, салатката, картите и безкрайно дългите "кафета'' по разни срещи с българи няма да са ти от полза.
Не си казвай "ама то в БГ е така, пък тука гледай как е", не търси да чуеш българска реч и да се лепнеш за първия срещнат българин само заради идеята.

В Рим прави като римляните. Ако можеш.

# 14
  • Мнения: 1 550
Остави всички очаквания в България- нищо няма да е както ти си го представяш, нито както го очакваш.
Зареди се с търпение, оптимизъм и най- вече самочувствие. Ще чуеш доста подигравателни забележки и коментари по повод на произхода си Rolling Eyes Ако заминаваш заради семейството си за чужбина, то тръгваш и със съответната мотивировка.
Заложи на езикът- трябва ти за ежедневната комуникация и за евентуална реализация. В повечето случай, когато се говори за интеграция, се има пред вид владеенето на езикът.
Българите могат да са ти и полезни, ако случиш на свестни. Те могат да ти дадат много ценна информация за неща, с които те вече са се сблъсквали, а туземците и идея си нямат. Но не забравяй, че и местните могат да ти бъдат полезни. Ако помолиш за помощ, обикновено се отзовават.
Успех с адаптирането ти и дано си щастлива там, където отиваш Hug

si*, не мисля че възрастта е определяща. Индивидуално е- колко бързо се приспособяваш, отдават ли ти се езиците, каква ти е психическата настройка. Така, че не бих казала че с годините става по- трудно.
Аз бях на 30 когато дойдох в Холандия. За 6 месеца си взех изпита по холандски и се записах да уча в университет. А холандският език е един от най- трудните езици. След 4 години държах магистърска степен в ръцете си. А по време на следването се роди и синът ми. 
Човек се учи цял живот Peace

щастлива, облекчение е да знаеш, че хората са снизходителни, когато чужденец говори норвежки с грешки. Тук, в Холандия (вярвам Звездичка ще ме подкрепи), се прави връзка между коефициентът на интелигентност и нивото на владеенето на езикът. След като те чуят, че си чужденка и са се осведомили от къде си, следва въпросът :"А от колко време си тук?". Ако си отскоро и говориш добре, тогава си умна. Ако ли не, сори, не си се класирала Rolling Eyes

Последна редакция: сб, 21 юни 2008, 20:38 от Милен@

Общи условия

Активация на акаунт