Щастлива и нетърпелива да гушна бебето 
Страх от предстоящото раждане-как ще е....
Страх от предстоящото раждане-как ще е....
- Публикувана: 13 юни 2008, 12:04 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2008, 14:20 ч.
В очакване на раждането
бях спокойна, за което благодаря на лекарите тук и на практиката да не се правят твърде чести прегледи ако бременността протича нормално. знам, че много жени го намират за притеснително, но се убедих, че ако има нещо, ще го хванат навреме. ако няма - виждахме се рядко. бях и малко изморена, работих до деветия месец, макар и на половин ден накрая, все пак се изморявах. физически не беше кой знае какво, имах лека бременност и бях убедена, че всичко му е наред на бебето.
малко късно ремонтирахме и обзавеждахме бебшката стая и това също ме ангажираше доста. пазрувах доста за сина си. ходехме на курсовете за родители и усилено зубрехме разни неща за раждането (партньорство със съпруга и т.н.), но се оказа, че ще е секцио. това ме шашна малко, защото ни остана никакво време до операцията и изведнъж застрашително наближи момента
иначе беше странно, шегувахме се, че изведнъж през две стаи ще се нанесе нов човек, когото трябва да познаваме добре, но всъщност никога не сме се запознавали
като цяло нито сме се фокусирали само върху това, нито пък сме го пренебрегвали - животът си течеше що-годе нормално, но се съобразявахме с някои неща, за да ми бъде на мен по-леко. вечерта преди секциото гледахме филми, проверихме пак багажа ми и си легнахме, не съм се шашкала, не ме е било страх 
малко късно ремонтирахме и обзавеждахме бебшката стая и това също ме ангажираше доста. пазрувах доста за сина си. ходехме на курсовете за родители и усилено зубрехме разни неща за раждането (партньорство със съпруга и т.н.), но се оказа, че ще е секцио. това ме шашна малко, защото ни остана никакво време до операцията и изведнъж застрашително наближи момента
иначе беше странно, шегувахме се, че изведнъж през две стаи ще се нанесе нов човек, когото трябва да познаваме добре, но всъщност никога не сме се запознавали
като цяло нито сме се фокусирали само върху това, нито пък сме го пренебрегвали - животът си течеше що-годе нормално, но се съобразявахме с някои неща, за да ми бъде на мен по-леко. вечерта преди секциото гледахме филми, проверихме пак багажа ми и си легнахме, не съм се шашкала, не ме е било страх
Някак си ми се искаше още мъничко да сме си заедно само двамата, но пък от друга страна много исках да мога да го гушна. Изобщо противоречиви чувства. Беше ми интересно как изглежда, колко е мъничък, ей такива неща. Имаше и притеснения за това как ще протече раждането....
Леко раждане!
Леко раждане!
Терминът ми е на 19.07 и вече нямам никакво търпение, искам да видя бебчо и да задоволя любопитството си как изглежда това малко човече ,с което сме едно цяло вече осем месеца,все още нещата ми се струват малко невероятни , пък и аз имам леки страхове от рода ,дали всичко ще бъде наред с бебето, дано няма проблеми. 
Препоръчани теми