Публикувана: 13 юни 2008, 12:04 ч.
Последно мнение: 16 юни 2008, 14:20 ч.

В очакване на раждането

4 040
51
1

1
2
3
4
Всички

13 юни 2008, 12:04 ч.

Мнения: 2 660

Как прекарахте последните седмици на бременността си момичета? Как се чувствахте?

Като пред изпит, на който не знаете точната дата?
Като че ли трябва да си поживеете само двама "за последно"?
Щастливи и нетърпеливи да гушнете бебето?
Уплашени, че скоро действително ще има още един човек в семейството завинаги?
Изнервени от болежки и т.н.?
Тъжни, че ще се разделите с корема?
Безметежно, като че ли ще бременеете още години?
и.. и.. и...

Как преживяхте това време, хубаво ли беше, как се справяхте с емоциите, какво ви избавяше от отрицателните и какво предизвикваше хубавите?

yes

# 1 13 юни 2008, 12:14 ч.

кв.Изток
Мнения: 1 219

С първата ми бременност имах усещането, че вечно ще съм бременна Wink

.Не можех да си представя новият човек в семейството.Гледах креватчето, чаршафчетата, малките чорапки и още не можех да повярвам, че ще се появи малкото човече.Сега със второто дете вече нещата бяха коренно различни.Чувсвах се много по-спокойна, уверена и по-наясно с това, което предстои.Чаках бебка с нетърпение и само исках да я нагушкам Hug

И двете бременности бяха много желани, но втория път определено бях по-спокойна.Успех и само приятни емоции оттук нататък bouquet

# 2 13 юни 2008, 12:16 ч.

Мнения: 1 763

Аз май бях по-скоро изнервена и нямах търпение бебето да се роди. Коремът ми беше огромен, тежеше ми, бебето беше така разположено, че ми пречеше да дишам нормално, постоянно се задъхвах. Времето беше ужасно, мъжът ми работеше постоянно и не можехме да ходим да избираме дрешки за бебето, оставих тази задача на бабите. Май нямам добри спомени от последните седмици на бременността, но хубавото беше, че въобще не се страхувах от раждането. Чаках го с нетърпение.

# 3 13 юни 2008, 12:29 ч.

София
Мнения: 4 589

Нямах търпение да родя вече, много ми тежеше накрая, не можех вече да се разхождам дълго, краката ми страшно се подуваха...
А и уж преносих, та съвсем не издържах. Simple Smile

Имах притеснения относно раждането, какво ще е, как ще протече, но ми се искаше да се случва вече, да минава и да си гушкам бебето. Heart Eyes

# 4 13 юни 2008, 12:39 ч.

Мнения: 3 929

С много смесени чувства. Понеже пренасях 9 дена и вече нямах търпение да родя и да започна да се грижа за бебето, да го извеждам на разходка и т.н. В същото време изпитвах неописуем страх от предстоящото раждане - не толкова от очакваната болка, колкото от неизвестността, от това, че не знаех, какво ме чака, какво представлява самото раждане и т.н. От друга страна, като че ли не исках да се разделя с корема си, защото буквално се бях "срастнала" с него, исках още да съм бременна. Толкова много чувства и емоции бушуваха в мене, че е невъзможно да ги опиша.
Майчинското чувство изпитах, едва след като родих. Дотогава грам не знаех, какво е да имаш дете, какво е да го обичаш и т.н. Но когато ми го дадоха да го кърмя, осъзнах, че съм станала майка.

# 5 13 юни 2008, 12:41 ч.

Мнения: 9 776

Първата бременност ми беше адски скучно, времето едва се нижеше, нямах търпение да се оттърва от корема и да започне разнообразието в живота ми. Сега отново карам най-леката бременност на света, пак ми е малко скучно, но поне се грижа за дъщеря си, чувствам се добре /може би защото качвам по малко засега /, и все пак нямам търпение да дойде септември. От друга страна като си помисля, че това трети път едва ли ще ми се случи, ме наляга лека носталгия. Но най-хубаво е да си вече родила и да се заемеш с грижите за бебето. За тези, които чакат първите си деца мога да кажа само едно - наслаждавайте се максимално на последните си безгрижни дни. Родите ли - край на спокойствието. Цял живот ви чакат грижи, притеснения, разбира се и много щастие, но всичките ви мисли ще бъдат подвластни само и единствено на децата. Мога да обобщя за себе си, че в края на бременността нямах търпение просто да свърши.

# 6 13 юни 2008, 12:50 ч.

Мнения: 884

Последните седмици бяха скучни за мен, почти обездвижена от големия корем и килограмите...

# 7 13 юни 2008, 12:55 ч.

София
Мнения: 5 079

Бях нетърпелива КОГА точно ще реши да се появи на бял свят.
Беше ме страх от раждането, пред мен стоеше като огромна неизвестна...
Изпитвах ужас от болници, тъй като никога не съм лежала в подобни заведения, а им се носи ужасна слава...
Страх ме беше от отговорността и новият ми живот, които следваха оттам - насетне.
Умирах от нетърпение да гушна рожбата си, да видя на кой прилича... Heart Eyes

# 8 13 юни 2008, 13:17 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Последния месец бях нетърпелива и ми се искаше по-скоро да родя ...ноооооооо с набилжаване на термина се бях ошашкала нещо и хич не ми се раджаше Crazy

Преносих 3 дена Whistling

Даже като почнаха симптомите за раждане , казах на мЪжо че няма да тръгвам никъде докато не си изгледам вечерта серията от "Изгубени" и тогава Laughing

.... вЕ страх си ме беше, добре че тогава не бях мн. активна тук иначе съвсем щях да "изперкам"от някои теми пр. секцио или естествено раждане

# 9 13 юни 2008, 13:18 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

опс

# 10 13 юни 2008, 13:21 ч.

Мнения: 610

Последните месеци чаках с нетърпение.Толкова много пъти сънувах как ще изглежда.Съвсен накрая броях дните до заветния момент.Толкова много исках да прегърна бебека. Hug

# 11 13 юни 2008, 13:34 ч.

в Надежда-та
Мнения: 4 983

Ми аз си знаех, че ще родя точно на датата на термина и до последно си правих планове как два дена преди раждането ще ходя до Пловдив.... всички мн ми се смяха, ама аз верно си родих на определената дата.
Бях абсолютно спокойна.

# 12 13 юни 2008, 14:09 ч.

София
Мнения: 430

Нямах идея какво ми предстои, по цял ден бях ангажирана с обзавеждането на новия ни дом и не се замислях за раждането. Все едно големият ми корем вървеше с мен и щеше да е дълго време част от мен, не го забелязвах. Като ми изтекоха водите една нощ не ми се тръгваше, макар че аз до последно обяснявах, че болката е измислица от страхливите раждащи. Исках да почакаме още и още, но мъжът ми имаше други планове Laughing

Като цяло последните седмици са смесица от невярване на това, което предстои до лек страх от раждането, гледане на бебешки дрешки и ореваването им, защото хормоните са ти с главата надолу и т.н. Обаче ще дам един съвет - насладете се на последните дни от бременността, защото първите месеци след раждането са най-натоварени, недоспали, дебели и прочие Laughing

И не си изхвърляйте дрехите, мислейки си, че няма да ги облечете после. Laughing

# 13 13 юни 2008, 14:12 ч.

Мнения: 672

Първата бременност сякаш нямаше край. Имах чувството, че съм бременна от години. При втората бременност времето мина неусетно. Може би, защото работех. До 17 ч бях на работа, в 20 ч отидох да раждам. Преди това цял ден бях по банки и нотариуси. Как не родих там не зная. Laughing

ПП И двата пъти родих по-рано. При втората бременност ми беше много мъчно за корема.

# 14 13 юни 2008, 14:28 ч.

София
Мнения: 17 592

Знаех датата.
И нямах време за такива мисли - опдготвях преместване след раждането...

# 15 13 юни 2008, 14:54 ч.

София
Мнения: 604

нетърпение, приятно вълнение, страх от раждането, оттегчение вкъщи по цял ден-това беше общо взето Crazy

# 16 13 юни 2008, 15:12 ч.

Мнения: 872

Последните безгрижни дни минаха в довършване на ремонти и тичане по магазини. Не се терзай и не го мисли,използвай времето да се наспиш.Успех и леко раждане Peace

# 17 13 юни 2008, 15:46 ч.

Мнения: 16

Последните седмици от бременността ми, особено след като спрях да работя, минаваха бавно. Нямах търпение да родя, защото корема страшно ми тежеше, бебо беше голям - роди се 4,400 кг. В същото време се страхувах от раждането, защото първото си дете го родих с форцепс и не исках отново да има усложнения. Когато настъпи момента чак не повярвах, че края наближава. Сякаш нещата не се случваха на мен. Основното обаче беше желанието ми да родя живо и здраво бебе и нетърпението ми да го гушна в обятията си...

Последна редакция: пт, 13 юни 2008, 16:36 от capricorn_vnk

# 18 13 юни 2008, 15:55 ч.

Мнения: 741

Имах чувсвото,че времето е спряло.Мислех си,че всеки момент ще се пръсна.И изпитвах огромен страх от самото раждане и от това,което после ме очаква.
Успех и леко раждане!

# 19 13 юни 2008, 15:58 ч.

Мнения: 2 447

Цитат на: ricare в пт, 13 юни 2008, 12:14

Не можех да си представя новият човек в семейството.Гледах креватчето, чаршафчетата, малките чорапки и още не можех да повярвам, че ще се появи малкото човече.

И аз бях по същия начин

# 20 13 юни 2008, 16:01 ч.

Мнения: 4 753

Родих две седмици предварително, та още не ме беше разтресло като хората... Peace

# 21 13 юни 2008, 16:09 ч.

Мнения: 2 622

Първата бременност мина тягостно.Накрая така бях отекла,че буквално всеки ден се молех да родя,за да се отърва от корема,надутите крака и всички др.неразположения #Crazy

За моя радост родих 10 дена преди термин.Иначе очаквах раждането с нетърпение,страх и много копнеж да гушна бебето.
Втората бременност беше през зимата,нямаше отоци,изкарах я далеч по-леко.Очаквах раждането с голяма тръпка,защото вече знаех какво е да имаш бебе.Емоциите бяха по-положителни и в пъти по-силни Wink

Раждането беше планово секцио,което определихме в понеделник за срадя,така че нямах много време да се втрисам и паникьосвам.

# 22 13 юни 2008, 16:30 ч.

гр.София
Мнения: 380

Макар въпросът ти да е отправен по-скоро към вече родилите майки, ще се включа и аз като една бременна в 37-ма седмица. Все още не съм се паникьосала, даже очаквам раждането с нетърпение. Говоря си на корема и се "договаряме" с бебенцето да не ме мъчи много като тръгне да излиза. Радвам се на всяко негово движение, продължавам да се движа много, както и през цялата си бременност с надеждата, че това ще ми помогне да съм в по-добра форма и да родя по-лесно. Тревогите ми са свързани с това, че това ми е първо раждане, а съм на 32 години. Постарала съм се да се настроя позитивно, подготвила съм това, което зависи от мен-чела съм доста за родилния процес, избрала съм си лекар, ще разчитам на моралната подкрепа на таткото, който ще присъства и се надявам всичко да мине добре. Правя планове как ще си върна формата по възможно най-бързия начин, как ще си гушкам бебенцето. Не позволявам на страха да ме обзема. Изтласкала съм всички мрачни мисли много надълбоко. Пожелавам на всички бъдещи майки повече оптимизъм и спокойствие в последните дни преди дългоочакваното събитие.

# 23 13 юни 2008, 16:37 ч.

Мнения: 2 090

Както се чувствах през цялата си бременност,така се чувствах и през последните седмици-спокойна и щастлива.С единствената разлика че бях много нетърпелива накрая,докато в началото беше толкова хубаво,че не исках да свършва Crazy

.Не съм се паникьосвала накрая,не съм била нервна,нито притеснена.Само много нетърпелива Wink

# 24 13 юни 2008, 16:44 ч.

Мнения: 4 784

Съвсем нормално се чувствах.
Единственото, което исках, е да се отърва час по - скоро от повръщането и киселините.

# 25 13 юни 2008, 17:12 ч.

Мнения: 2 818

Хем нямах търпение, хем имах, защото знаех че бебо ще избере най-подходящия момент. И въпреки че корема ми беше грамадански, той се роди точно на термин...

# 26 13 юни 2008, 17:33 ч.

София
Мнения: 1 228

С първото - бебешки магазини, бебешки приготовления, нетърпение да се появи бебчо... Роди се в неделя срещу понеделник - този уикенд - разходка на Витоша, сладкарничка, вечерта - игра на карти (изтекоха ми водите, докато цаках Crazy

)... Все неща, дето си мислех, че скоро няма да ми паднат Crazy

Паника не съм имала, даже свекърва ми (която е имала кошмарно първо раждане) се шегува и до ден днешен, казвала съм (аз не помня Embarassed

): "Е, какво толкова, едно раждане Party

"

Второто - в патологията Sad

Преди да родя пак бях два дни градска отпуска - трескаво приготовление на бебешките неща - пране на дрешки, гладене (така и не успях), приготвяне на големия и баща му за престоя без мен... Бтакото беше обзет от ужасна ревност (започна с приемането ми в патологията) - ей с това основно се занимавах Simple Smile

Въобще, появи се по - раничко малкият, объркахме приготовленията, вълненията и пр. Mr. Green

Паника от раждането - никаква. Паника за бебето по - скоро, че бях с проблеми (в патологията, както казах) Wink

# 27 13 юни 2008, 17:51 ч.

Мнения: 191

От самото начало на бременността си, винаги съм очаквала, че ще родя преди термина и последните седмици бях в нервно очакване. Но уви, преносих с 10 дни и бях стигнала дотам, че не вярвах, че ще родя някога, мислех че ще съм си все бременна.
Дотолкова бях обсебена в желанието си да раждам вече, че въобще не съм се и замисляла да се страхувам. А времето беше непоносимо жегаво и си стоях вкъщи на компа и не излизах от форума, четяйки ужасии за раждането.

# 28 13 юни 2008, 17:59 ч.

Мнения: 4 335

Много ме беше страх,знаех,4е ще е секцио и само за това мислех.Радвам се,4е така и не до4аках датата,защото сигурно последните дни нямаше да се живее около мен.Беб4о ни изненада рано рано и8 нямах време да му мисля Laughing

Леко раждане и успех Hug

# 29 13 юни 2008, 18:43 ч.

Мнения: 140

Бях общо взето спокойна, защото бях планово секцио. Мъжа ми не беше в София и аз предния ден си приготвих багажа, хванах си такси и хайде в Болницата, а на другата сутрин родих Simple Smile

# 30 13 юни 2008, 18:49 ч.

Мнения: 1 775

нетърпелива да гушна бебето...иначе бях спокойна, отидох да раждам с усмивка Grinning

# 31 13 юни 2008, 19:10 ч.

София
Мнения: 2 381

Въпросът е към вече родилите, но и аз ще се включа. Вече съм в 38-та седмица. От неделя почнах леко да се притеснявам. Причината е, че моят д-р е в чужбина. Ще се върне в деня преди термина след обяд. Thinking

Моля се само бебчо да го дочака и да цъфна в болницата на 23 юни, когато е терминът. Praynig

Обнадеждих се, като прочетох, че тук няколко мами са родили точно на термина, а други са преносили. На мен коремът не ми тежи - да чукна на дърво. Само ходя вече много често до тоалетната и това ме изнервя. Когато ми се разхожда си се разхождам, когато ми се спи си лягам и толкова.

# 32 13 юни 2008, 19:46 ч.

Стара Загора
Мнения: 6 391

Бях нетърпелива и през двете бременности

# 33 13 юни 2008, 19:53 ч.

Мнения: 488

И аз не съм от раждалите,но чакам с нетърпение newsm03

.Терминът ми е на 07.07,но все си мисля,че ще излезе по-рано!Най-вече защото нямам търпение да видя малкото съкровище,но и заради огромната тежест Sad

Коремът ми пречи почти за всичко,краката ми така са отекли,че не мога да ги позная...
Иначе още в седмия месец накупихме всичко-приготвени и чакаме!
С всеки изминал ден си мисля,че наистина малко ме е страх,но засега не мога да говоря за паника.Дори по-скоро е любопитство-как ще ми изтекат водите,какво са контракциите,дали ще родя наистина по естествен път както планирам,кога ще ми подадат бебето,какви ще са очите,дали ще има косичка и т.н.
Дано не се ошашкам накрая!!! Sick

Но мисля,че ще се справим чудесно!!! Peace

УСПЕХ!!!

# 34 13 юни 2008, 22:42 ч.

Мнения: 191

Пожелавам на бъдещите майки много спокойствие и сили, за да донесат нови рожби на този свят.
Най-важното е да мислите за раждането като нещо, което ще ви направи много щастливи и да забравите за страховете си. Мислете само за миличките дечица, които чакат да ги гушнете и да им дарите цялата си любов.
Успех!

# 35 13 юни 2008, 23:40 ч.

Мнения: 2 660

Цитат на: Kia в пт, 13 юни 2008, 19:10

...Въпросът е към вече родилите ...

Напротив! Всички бременни, очакващи и вълнуващи се също да заповядат Grinning

И аз ще се отчета. Чувала съм понятието предродилна депресия. Мен ме е хванало предродилно пощръкляване. Вече нямам търпение да родя, да се оттърва от корема и всички бременни екстри. От друга страна въобще не мога да си представя как ще се промени живота ни изведнъж и завинаги. Никога не съм общувала с бебета, така да се каже Blush

Всъщност чувството е много по-сложно Mr. Green

# 36 13 юни 2008, 23:46 ч.

Варна
Мнения: 4 969

Цитат на: ricare в пт, 13 юни 2008, 12:14

С първата ми бременност имах усещането, че вечно ще съм бременна Wink

Абсолютно същото и при мен.

# 37 14 юни 2008, 00:12 ч.

Мнения: 391

Цитат на: Лола в пт, 13 юни 2008, 16:30

Тревогите ми са свързани с това, че това ми е първо раждане, а съм на 32 години.

Малко извън темата, но какво притеснително има да си на 32 и да ти е първо раждане? Аз родих на 31. Средната възраст на французойките за първо раждане е 31. Чак след 38 се считат за рискови бременностите. 32 е прекрасна млада възраст, идеална за раждане!леко раждане!!!

По темата- цалата бременност пиех хапчета против контракции и изобщо всичко едва ли не висеше на косъм, треперех постоянно. Тук се счита че от 35та седмица натам можеш да родиш в което и да е родилно, преди 35та трябва да ходиш в такова; което има неонатологично отделение. Та мина ли 35та седмица и аз започнах да ставам нетърпелива. Беше ми писнало да не мога да спя по корем, да ме задминават хората по улиците, да не мога сама да си вържа връзките на обувките, да ми се схваща гърба и пр. Всеки ден бях готова да родя. Нямах търпение да видя на какво прилича малкото човече. Е да, ама така изкретах до 40та семица, родих 5 дена преди термина. Laughing

# 38 14 юни 2008, 00:17 ч.

Мнения: 250

Хем нямах търпение,хем си ме беше малко шубе от неизвестното въпреки доста четях тук.До последно не спирах да се разхождам.Помня много добре че всяка сутрин през последния месец местех показалеца на календара и броях дните които остават.Молех се на бебчо да бърза да се ражда преди да започне зодия Овен и той ме послуша.Сега си имаме в къщи стадо овчици-мама,тати и бебче.

Бързо и леко раждане.И само позитивни мисли. Hug

# 39 14 юни 2008, 01:26 ч.

Мнения: 132

Бременността ми беше лека след гаденето до края на 4-ти месец - и като килограми, без отоци, киселини и други екстри. Затова пък все се притеснявах заради закъсняващия ни ремонт ooooh!

С влизането в 9-тия направо се паникьосах при мисълта, че вече всеки момент мога да родя...
Вече имам дата за секцио (по медицински причини) и си я чакам, но с голяма доза носталгия - мъчно ми е за корема, в който мърда малката мишчица Heart Eyes

, бих била бременна и за по-дъллго без проблем, някак си ми е хубаво така Wink

# 40 14 юни 2008, 01:55 ч.

Мнения: 1 367

Последните седмици ми бяха доста трудни.Бях качила много кг,тежеше ми,движех се с походка на пингвин-клатушкайки се наляво-надясно. Laughing

Имах киселини и злобно отекли крака.По пък вече нямах търпение да се запозная очи в очи с това малкото,дето все ми обръщаше чашата с кафе,като си я сложех на корема. Laughing

Дори изпитвах смътно разочарование,когато след поредния преглед лекарят казваше,че още е рано да раждам.Хубаво ми беше и ще направя всичко възможно да го изпитам пак.

# 41 14 юни 2008, 03:39 ч.

Мнения: 625

При първата ми бременност постоянно мислих за раждането,навивах се ,че няма да е толкова трудно щом милиони жени са го правили,постоянно си определях дати за раждане и не спях спокойно,мислейки си,че може би раждането ще започне през нощта.Исках да видя бебето,как изглежда,на кого прилича,но реално нямах никакъв опит с бебета и не знаех какво точно да очаквам.А и корема ми беше доста голям,трудно ставах и лягах,въпреки,че не се оплаквах и всичко сама си върших.Даже в края на деветия месец се покатерих да мия прозорци,куражлийка бях.После раждането беше много трудно,с месеци ме болеше епизиотомията,а за капак и мастит направих.Слава на Бога детето се роди живо и здраво и растеше безпроблемно.
Сега съм бременна за втори път и знаейки какво изживях не съм толкова смела,от сега ме е страх как ще мине раждането,а и последните месеци с огромния корем(то още от сега ми пречи и е голям,а съм едва в края на пети месец) знам,че ще бъдат тежки.После ме е страх да не получа пак мастит,а много ми се иска този път да мога да кърмя.Общо взето такива са моите мисли...

# 42 14 юни 2008, 08:29 ч.

Мнения: 1 931

Последните седмици очоквах и нямах търпение да се роди, но при всяка сутрин дето си казавх днес ще е и вечерта когато все още бяхме 2 в 1 си казвах тази вечер ще е, но уви така минах много дни и той се роди 10 дни след термина. Вторият път мислех, че пак ще пренося, но неочаквано тя реши, че няма да е така и се роди 7 дни преди термина. Имах си грижи по мъничкият ми бати и не съм мислила за раждането, единствено ме беше много страх защото вече знаех какво е.

# 43 14 юни 2008, 08:56 ч.

Мнения: 257

Мале, изпитвах страх от очакваното. Особено след като мина датата на термина почти не съм спала, задавах си много въпроси, размишлявах над това как ще изглежда рожбата ми, дали ще има всичко 2 ръце, 2 очи и т.н., но в крайна сметка се успокоявах с това, че нито съм първата, нито ще бъда последната и както и да изглежда бебо ще е моето дете и ще се грижа за него.След раждането ми падна камък от сърцето и сега бебо е най- прекрасното нещо в моя живот. Така че много кураж и сили и ще се радваш на най- прекрасната рожба в твоите очи. Peace

Леко и без инцидентно раждане Peace

# 44 14 юни 2008, 09:02 ч.

Мнения: 9 776

сладуранка, като чета това, което си писала, си спомням, че мен също много ме беше страх дали бебето ще си има всичко, дали ще бъде нормално и тем подобни. Сега почти не се замислям за това. Дано при всички всичко да е наред. Иначе от раждането не се страхувах и мина много леко. Сега пак съм куражлийка. Дано самоувереността ми не ме предаде.

# 45 14 юни 2008, 09:11 ч.

Мнения: 5 026

Щастлива и нетърпелива да гушна бебето Heart Eyes

Страх от предстоящото раждане-как ще е....

# 46 14 юни 2008, 09:17 ч.

Мнения: 3 034

бях спокойна, за което благодаря на лекарите тук и на практиката да не се правят твърде чести прегледи ако бременността протича нормално. знам, че много жени го намират за притеснително, но се убедих, че ако има нещо, ще го хванат навреме. ако няма - виждахме се рядко. бях и малко изморена, работих до деветия месец, макар и на половин ден накрая, все пак се изморявах. физически не беше кой знае какво, имах лека бременност и бях убедена, че всичко му е наред на бебето.
малко късно ремонтирахме и обзавеждахме бебшката стая и това също ме ангажираше доста. пазрувах доста за сина си. ходехме на курсовете за родители и усилено зубрехме разни неща за раждането (партньорство със съпруга и т.н.), но се оказа, че ще е секцио. това ме шашна малко, защото ни остана никакво време до операцията и изведнъж застрашително наближи момента Laughing

иначе беше странно, шегувахме се, че изведнъж през две стаи ще се нанесе нов човек, когото трябва да познаваме добре, но всъщност никога не сме се запознавали Grinning

като цяло нито сме се фокусирали само върху това, нито пък сме го пренебрегвали - животът си течеше що-годе нормално, но се съобразявахме с някои неща, за да ми бъде на мен по-леко. вечерта преди секциото гледахме филми, проверихме пак багажа ми и си легнахме, не съм се шашкала, не ме е било страх Peace

# 47 14 юни 2008, 09:45 ч.

Мнения: 645

Някак си ми се искаше още мъничко да сме си заедно само двамата, но пък от друга страна много исках да мога да го гушна. Изобщо противоречиви чувства. Беше ми интересно как изглежда, колко е мъничък, ей такива неща. Имаше и притеснения за това как ще протече раждането....
Леко раждане! bouquet

# 48 15 юни 2008, 11:27 ч.

Мнения: 9 973

исках да родя по-бързо

# 49 16 юни 2008, 09:21 ч.

Терминът ми е на 19.07 и вече нямам никакво търпение, искам да видя бебчо и да задоволя любопитството си как изглежда това малко човече ,с което сме едно цяло вече осем месеца,все още нещата ми се струват малко невероятни , пък и аз имам леки страхове от рода ,дали всичко ще бъде наред с бебето, дано няма проблеми. Praynig

# 50 16 юни 2008, 10:50 ч.

София, в момента в любимото ми село Железница
Мнения: 1 674

Тъй като родих в 8м. нямах възможността да им се наслаждавам, но този път мисля да го направя!

# 51 16 юни 2008, 14:20 ч.

Мнения: 4 406

изнервяше ме неизвестността -кога ще се роди бебето не зависеше от мен, а това ме тревожеше. всяка сутрин през последните 3 седмици ставах с идеята, че това е ДЕНЯТ. Laughing

Препоръчани теми

Гинеколог д-р Атанас Чернев

Гниди без въшки

Въшки

1 313
Детско здраве

Сглобяеми къщи 5

431
Жилища и имоти

Причина:

Причина: