нетърпелива да гушна бебето...иначе бях спокойна, отидох да раждам с усмивка 
- Публикувана: 13 юни 2008, 12:04 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2008, 14:20 ч.
В очакване на раждането
Въпросът е към вече родилите, но и аз ще се включа. Вече съм в 38-та седмица. От неделя почнах леко да се притеснявам. Причината е, че моят д-р е в чужбина. Ще се върне в деня преди термина след обяд. 
Моля се само бебчо да го дочака и да цъфна в болницата на 23 юни, когато е терминът. 
Обнадеждих се, като прочетох, че тук няколко мами са родили точно на термина, а други са преносили. На мен коремът не ми тежи - да чукна на дърво. Само ходя вече много често до тоалетната и това ме изнервя. Когато ми се разхожда си се разхождам, когато ми се спи си лягам и толкова.
Моля се само бебчо да го дочака и да цъфна в болницата на 23 юни, когато е терминът. Обнадеждих се, като прочетох, че тук няколко мами са родили точно на термина, а други са преносили. На мен коремът не ми тежи - да чукна на дърво. Само ходя вече много често до тоалетната и това ме изнервя. Когато ми се разхожда си се разхождам, когато ми се спи си лягам и толкова. 
И аз не съм от раждалите,но чакам с нетърпение 
.Терминът ми е на 07.07,но все си мисля,че ще излезе по-рано!Най-вече защото нямам търпение да видя малкото съкровище,но и заради огромната тежест 
Коремът ми пречи почти за всичко,краката ми така са отекли,че не мога да ги позная...
Иначе още в седмия месец накупихме всичко-приготвени и чакаме!
С всеки изминал ден си мисля,че наистина малко ме е страх,но засега не мога да говоря за паника.Дори по-скоро е любопитство-как ще ми изтекат водите,какво са контракциите,дали ще родя наистина по естествен път както планирам,кога ще ми подадат бебето,какви ще са очите,дали ще има косичка и т.н.
Дано не се ошашкам накрая!!!
Но мисля,че ще се справим чудесно!!!
УСПЕХ!!!
.Терминът ми е на 07.07,но все си мисля,че ще излезе по-рано!Най-вече защото нямам търпение да видя малкото съкровище,но и заради огромната тежест Коремът ми пречи почти за всичко,краката ми така са отекли,че не мога да ги позная...Иначе още в седмия месец накупихме всичко-приготвени и чакаме!
С всеки изминал ден си мисля,че наистина малко ме е страх,но засега не мога да говоря за паника.Дори по-скоро е любопитство-как ще ми изтекат водите,какво са контракциите,дали ще родя наистина по естествен път както планирам,кога ще ми подадат бебето,какви ще са очите,дали ще има косичка и т.н.
Дано не се ошашкам накрая!!!
Но мисля,че ще се справим чудесно!!!
УСПЕХ!!!
Пожелавам на бъдещите майки много спокойствие и сили, за да донесат нови рожби на този свят. 
Най-важното е да мислите за раждането като нещо, което ще ви направи много щастливи и да забравите за страховете си. Мислете само за миличките дечица, които чакат да ги гушнете и да им дарите цялата си любов.
Успех!
Най-важното е да мислите за раждането като нещо, което ще ви направи много щастливи и да забравите за страховете си. Мислете само за миличките дечица, които чакат да ги гушнете и да им дарите цялата си любов.
Успех!
...Въпросът е към вече родилите ...
Напротив! Всички бременни, очакващи и вълнуващи се също да заповядат
И аз ще се отчета. Чувала съм понятието предродилна депресия. Мен ме е хванало предродилно пощръкляване. Вече нямам търпение да родя, да се оттърва от корема и всички бременни екстри. От друга страна въобще не мога да си представя как ще се промени живота ни изведнъж и завинаги. Никога не съм общувала с бебета, така да се каже
Всъщност чувството е много по-сложно
С първата ми бременност имах усещането, че вечно ще съм бременна 
.Не можех да си представя новият човек в семейството.Гледах креватчето, чаршафчетата, малките чорапки и още не можех да повярвам, че ще се появи малкото човече.Сега със второто дете вече нещата бяха коренно различни.Чувсвах се много по-спокойна, уверена и по-наясно с това, което предстои.Чаках бебка с нетърпение и само исках да я нагушкам 
И двете бременности бяха много желани, но втория път определено бях по-спокойна.Успех и само приятни емоции оттук нататък 
.Не можех да си представя новият човек в семейството.Гледах креватчето, чаршафчетата, малките чорапки и още не можех да повярвам, че ще се появи малкото човече.Сега със второто дете вече нещата бяха коренно различни.Чувсвах се много по-спокойна, уверена и по-наясно с това, което предстои.Чаках бебка с нетърпение и само исках да я нагушкам И двете бременности бяха много желани, но втория път определено бях по-спокойна.Успех и само приятни емоции оттук нататък Тревогите ми са свързани с това, че това ми е първо раждане, а съм на 32 години.
Малко извън темата, но какво притеснително има да си на 32 и да ти е първо раждане? Аз родих на 31. Средната възраст на французойките за първо раждане е 31. Чак след 38 се считат за рискови бременностите. 32 е прекрасна млада възраст, идеална за раждане!леко раждане!!!
По темата- цалата бременност пиех хапчета против контракции и изобщо всичко едва ли не висеше на косъм, треперех постоянно. Тук се счита че от 35та седмица натам можеш да родиш в което и да е родилно, преди 35та трябва да ходиш в такова; което има неонатологично отделение. Та мина ли 35та седмица и аз започнах да ставам нетърпелива. Беше ми писнало да не мога да спя по корем, да ме задминават хората по улиците, да не мога сама да си вържа връзките на обувките, да ми се схваща гърба и пр. Всеки ден бях готова да родя. Нямах търпение да видя на какво прилича малкото човече. Е да, ама така изкретах до 40та семица, родих 5 дена преди термина.
Хем нямах търпение,хем си ме беше малко шубе от неизвестното въпреки доста четях тук.До последно не спирах да се разхождам.Помня много добре че всяка сутрин през последния месец местех показалеца на календара и броях дните които остават.Молех се на бебчо да бърза да се ражда преди да започне зодия Овен и той ме послуша.Сега си имаме в къщи стадо овчици-мама,тати и бебче.
Бързо и леко раждане.И само позитивни мисли.
Бързо и леко раждане.И само позитивни мисли.
Бременността ми беше лека след гаденето до края на 4-ти месец - и като килограми, без отоци, киселини и други екстри. Затова пък все се притеснявах заради закъсняващия ни ремонт 
С влизането в 9-тия направо се паникьосах при мисълта, че вече всеки момент мога да родя...
Вече имам дата за секцио (по медицински причини) и си я чакам, но с голяма доза носталгия - мъчно ми е за корема, в който мърда малката мишчица
, бих била бременна и за по-дъллго без проблем, някак си ми е хубаво така
С влизането в 9-тия направо се паникьосах при мисълта, че вече всеки момент мога да родя...Вече имам дата за секцио (по медицински причини) и си я чакам, но с голяма доза носталгия - мъчно ми е за корема, в който мърда малката мишчица
, бих била бременна и за по-дъллго без проблем, някак си ми е хубаво така
Последните седмици ми бяха доста трудни.Бях качила много кг,тежеше ми,движех се с походка на пингвин-клатушкайки се наляво-надясно. Имах киселини и злобно отекли крака.По пък вече нямах търпение да се запозная очи в очи с това малкото,дето все ми обръщаше чашата с кафе,като си я сложех на корема. Дори изпитвах смътно разочарование,когато след поредния преглед лекарят казваше,че още е рано да раждам.Хубаво ми беше и ще направя всичко възможно да го изпитам пак.
Имах киселини и злобно отекли крака.По пък вече нямах търпение да се запозная очи в очи с това малкото,дето все ми обръщаше чашата с кафе,като си я сложех на корема. Дори изпитвах смътно разочарование,когато след поредния преглед лекарят казваше,че още е рано да раждам.Хубаво ми беше и ще направя всичко възможно да го изпитам пак.
При първата ми бременност постоянно мислих за раждането,навивах се ,че няма да е толкова трудно щом милиони жени са го правили,постоянно си определях дати за раждане и не спях спокойно,мислейки си,че може би раждането ще започне през нощта.Исках да видя бебето,как изглежда,на кого прилича,но реално нямах никакъв опит с бебета и не знаех какво точно да очаквам.А и корема ми беше доста голям,трудно ставах и лягах,въпреки,че не се оплаквах и всичко сама си върших.Даже в края на деветия месец се покатерих да мия прозорци,куражлийка бях.После раждането беше много трудно,с месеци ме болеше епизиотомията,а за капак и мастит направих.Слава на Бога детето се роди живо и здраво и растеше безпроблемно.
Сега съм бременна за втори път и знаейки какво изживях не съм толкова смела,от сега ме е страх как ще мине раждането,а и последните месеци с огромния корем(то още от сега ми пречи и е голям,а съм едва в края на пети месец) знам,че ще бъдат тежки.После ме е страх да не получа пак мастит,а много ми се иска този път да мога да кърмя.Общо взето такива са моите мисли...
Сега съм бременна за втори път и знаейки какво изживях не съм толкова смела,от сега ме е страх как ще мине раждането,а и последните месеци с огромния корем(то още от сега ми пречи и е голям,а съм едва в края на пети месец) знам,че ще бъдат тежки.После ме е страх да не получа пак мастит,а много ми се иска този път да мога да кърмя.Общо взето такива са моите мисли...
Последните седмици очоквах и нямах търпение да се роди, но при всяка сутрин дето си казавх днес ще е и вечерта когато все още бяхме 2 в 1 си казвах тази вечер ще е, но уви така минах много дни и той се роди 10 дни след термина. Вторият път мислех, че пак ще пренося, но неочаквано тя реши, че няма да е така и се роди 7 дни преди термина. Имах си грижи по мъничкият ми бати и не съм мислила за раждането, единствено ме беше много страх защото вече знаех какво е.
Мале, изпитвах страх от очакваното. Особено след като мина датата на термина почти не съм спала, задавах си много въпроси, размишлявах над това как ще изглежда рожбата ми, дали ще има всичко 2 ръце, 2 очи и т.н., но в крайна сметка се успокоявах с това, че нито съм първата, нито ще бъда последната и както и да изглежда бебо ще е моето дете и ще се грижа за него.След раждането ми падна камък от сърцето и сега бебо е най- прекрасното нещо в моя живот. Така че много кураж и сили и ще се радваш на най- прекрасната рожба в твоите очи.
Леко и без инцидентно раждане
Леко и без инцидентно раждане
сладуранка, като чета това, което си писала, си спомням, че мен също много ме беше страх дали бебето ще си има всичко, дали ще бъде нормално и тем подобни. Сега почти не се замислям за това. Дано при всички всичко да е наред. Иначе от раждането не се страхувах и мина много леко. Сега пак съм куражлийка. Дано самоувереността ми не ме предаде.
Препоръчани теми