Здравейте, това ми е въпроса "Бебето на ръце - до кога?". Дъщеря ми е на почти 7 месеца и се носим почти постоянно. Е, заиграва се доста повече отколкото преди, но .......... Интересно ми е при вас как беше и до кога носихте вашите бебоци на ръце. Аз лично тайничко се надявам скоро да преключим с носенето, че вече и кг са ни повечко, ама да видим. Споделете до кога се носихте вие.
- Публикувана: 29 май 2008, 01:34 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2008, 12:42 ч.
Бебето на ръце - до кога?
Носила съм го изключително рядко-само когато е имал колики, никнело му е зъбче или е чувствал някакъв друг дискомфорт.
Грижих се за него сама, а бабите идваха само на 'свиждане' , така че и те не успяха да го научат на този вреден навик.
Незнам какво да те посъветвам, бебето ще тежи все повече и повече...Опитай се да я отучиш постепенно.Няма ли вариант като за начало да опиташ да я приспиваш в люлеещо се кошче или в количката, която да побутваш лекичко напред-назад?
Грижих се за него сама, а бабите идваха само на 'свиждане' , така че и те не успяха да го научат на този вреден навик.
Незнам какво да те посъветвам, бебето ще тежи все повече и повече...Опитай се да я отучиш постепенно.Няма ли вариант като за начало да опиташ да я приспиваш в люлеещо се кошче или в количката, която да побутваш лекичко напред-назад?
Моя син не си пада по носенето, носила съм по време на силните колики, сега само си лежи и се заиграва и реша ли да го взема да го мандахерцам 
се започва едно мрънканеее.
За сметка на това пък винаги когато имам възможност гушкам (много е сладко да гушкаш бебенце), гушкам и целувам много докато имам възможност все още
:
се започва едно мрънканеее.За сметка на това пък винаги когато имам възможност гушкам (много е сладко да гушкаш бебенце), гушкам и целувам много докато имам възможност все още
:
Ами аз мисля,че е до дете,а не само дали така е научено.Не вярвам,че от няколко гушкания ще се научи и ще иска да се носи постоянно.Синът ми иска да го гушкам само когато е разстроен.До скоро през деня заспиваше с гушкане,но вече си заспива сам,без да съм го "учила".Той тежи 12 кг ,не е лек,но когато иска го гушкам,след няколко години аз ще искам да го гушкам,но тогава той няма да иска...
Носила съм го изключително рядко-само когато е имал колики, никнело му е зъбче или е чувствал някакъв друг дискомфорт.
И ние бяхме така.Но моя син не беше ревливо бебе.Като изключим горните случаи си стоеша в шеслонга, количката, столчето за хрнанене (а ела да го видиш сега 
) и т.н.Ако плачеше естествено, че нямаше да го оаставям да се дере 
Аз мисля, че си до дете и няма научаване-отучаване. Моят син заспиваше на ръце, докато имаше колики. В момента, в който спряха, започна да си заспива сам в кошарата. Сега иска да го нося само, когато му е скучно и играчките са му омръзнали. В момента, в който му се приспи, се размрънква и докато не го сложа в кошарата, не заспива.
Чета чета в този форум и просто съм изумена от митове, включително и този че децата не триабва да се 'учат" да се носиат на ръце... ами нека малко да прочетем за това какво значи за едно бебе неприкосновениа контакт с маиката, защо то има нужда от такъв, и какво значи това за развитието му. Неприкосновенниа и постоианнен контакт с мама повишава имунитета на детето, и наи-важното неговата сигурност че е добар комуникатор... Е, че на мама ще и е малко сложно да мие чинии, да готви, да пие кафе, и да пуши това е Ясно...
Не съм го приспивала на ръце. Заспиваше сам в креватчето си. Носила съм го, защото имах нужда да го гушкам и той беше много спокоен в прегръдката ми. А сега понякога ми се иска да го нагушкам и дори да го понося малко, но той вече е самостоятелна единица 
и ми отказва. Предпочита да си тича наволя. При всяко детенце е индивидуално, но винаги съм смятала, че майчината прегръдка е нещо много важно.
и ми отказва. Предпочита да си тича наволя. При всяко детенце е индивидуално, но винаги съм смятала, че майчината прегръдка е нещо много важно. 
Аз съм от тези които от началото го нося постоянно. По цял ден гушкане, обаче от 6-7 месец насам започнах да избягвам защото вече е достатъчно голям за да разбира и помни и следователно да свикне само на ръце. Не ми тежи да го нося/макар да е 9 км.вече/, като станат 3-4 деца у нас може и да съм на друго мнение 
И аз я нося само когато е неспокойна и плаче нещо-коликите преди,сега-зъбките 
.Иначе си играйка,занимава се,любимо ни е да се търкаляме по спалнята. 
Има значение според мен това,че я гледам сама,без баби,които цял ден да я носят и тя си се научи да си играе с играчките,за да мога да посвърша това-онова. Опитай първо заедно да си играете,но бебчо да си седи и ти до него!После постепенно опитай да го оставяш за малко.Дано свикне. 
.Иначе си играйка,занимава се,любимо ни е да се търкаляме по спалнята. Има значение според мен това,че я гледам сама,без баби,които цял ден да я носят и тя си се научи да си играе с играчките,за да мога да посвърша това-онова. Опитай първо заедно да си играете,но бебчо да си седи и ти до него!После постепенно опитай да го оставяш за малко.Дано свикне. 
Готова формула няма. Има различни схващания по въпроса- толкова, колкото са горе- долу и хората. 
Моят начин беше да не привиквам децата си към това /говоря за възраст над 5-6 месеца, до тогава не мисля, че те придобиват такива навици/. Точно това съм прочела. Излишно е да свикват на нещо, което първо не е необходимо за тях, второ- ще тежи на мен и на другите, които се занимават с грижите по децата и трето, един ден ще се наложи да бъдат "отвиквани".
Ако имаш здрави ръце и гръб, ако имаш желание можеш да го носиш и до първи клас, нищо лошо няма да се случи.
Моят начин беше да не привиквам децата си към това /говоря за възраст над 5-6 месеца, до тогава не мисля, че те придобиват такива навици/. Точно това съм прочела.
Излишно е да свикват на нещо, което първо не е необходимо за тях, второ- ще тежи на мен и на другите, които се занимават с грижите по децата и трето, един ден ще се наложи да бъдат "отвиквани". Ако имаш здрави ръце и гръб, ако имаш желание можеш да го носиш и до първи клас, нищо лошо няма да се случи.
Чета чета в този форум и просто съм изумена от митове, включително и този че децата не триабва да се 'учат" да се носиат на ръце... ами нека малко да прочетем за това какво значи за едно бебе неприкосновениа контакт с маиката, защо то има нужда от такъв, и какво значи това за развитието му. Неприкосновенниа и постоианнен контакт с мама повишава имунитета на детето, и наи-важното неговата сигурност че е добар комуникатор... Е, че на мама ще и е малко сложно да мие чинии, да готви, да пие кафе, и да пуши това е Ясно...
), гушкането, приласкаването са от огромно значение за детето. Откакто седи стабилно и се "придвижва" чрез пълзене е доста "по- самостоятелна". Преди около 2 месеца самичка реши, че вече не иска я приспивам на ръце. 
Не нося на ръце, в смисъла, в който питаш. През повечето време си седи и си играе или сама или заедно или с баща си. Разбира се, че я гушкам и ако се разплаче за нещо я взимам или просто защото така съм решила , но не я разнасям по цял ден и нощ и не приспивам на ръце 
. Според мен това не е добро за никой.
, но не я разнасям по цял ден и нощ и не приспивам на ръце . Според мен това не е добро за никой. 
Ние още се гушкаме и носим. Дъщеря ми е на 1 г. и 4 м. Да, тежи ми, но... щом тя иска да я гушна и да я нося, не отказвам. За мен гушкането е едно от нещата, които няма аз да й откажа, тя ще реши кога. И носенето също.
Уикенда бяхме на планина, и по баирите я носих.
Съседите ме бъзикат, че дъщеря ми била най-носеното дете в квартала. Все ми разправят, че "лошо" съм я свикнала.
За мен няма нищо по-прекрасно на света от две протегнати ръце и думичката "мама". Обичам да я гушкам, обичам да вдъхвам аромата й, да се заравям в косата й. А тя не признава друг да я носи, дори баща й.
Докато мога физически да я вдигам и докато тя иска, ще го правя. Мисля, че това значи много и за двете ни.
Естествено хората са различни, децата също. Никого не задължавам с мнението.
Уикенда бяхме на планина, и по баирите я носих.
Съседите ме бъзикат, че дъщеря ми била най-носеното дете в квартала. Все ми разправят, че "лошо" съм я свикнала.
За мен няма нищо по-прекрасно на света от две протегнати ръце и думичката "мама". Обичам да я гушкам, обичам да вдъхвам аромата й, да се заравям в косата й. А тя не признава друг да я носи, дори баща й.
Докато мога физически да я вдигам и докато тя иска, ще го правя. Мисля, че това значи много и за двете ни.
Естествено хората са различни, децата също. Никого не задължавам с мнението.
И ние не сме се носили, бабите искаха и малкия не би отказал, но аз не разрешавах. Носих го когато имаше колики и когато е болничак естествено. През 6-ия месец бяхме в болница за операция и там се гушкахме и носихме много. После все на ръце го приспивах, но за около месец пак го свикнах самичък да заспива, а в количката, на шезлонга и на спалнята докато е буден си играехме. И не мисля, че близоста с мама може да се осъществи само с носене на ръце. Моя съвет към мамите е да внимават с носенето още от началото, защото желаещи много(баби и т.н.), но после е за сметка на майката ( освен ако не е много силна в ръцете и над 10 кг. не са нищо за нея
Не съм изчела мненията и се извинявам
пускам ти този линк !http://semeistvo.rozali.com/dnevnik-bebe/p6895.html
пускам ти този линк !http://semeistvo.rozali.com/dnevnik-bebe/p6895.html
Не нося на ръце, в смисъла, в който питаш. През повечето време си седи и си играе или сама или заедно или с баща си. Разбира се, че я гушкам и ако се разплаче за нещо я взимам или просто защото така съм решила , но не я разнасям по цял ден и нощ и не приспивам на ръце . Според мен това не е добро за никой.
, но не я разнасям по цял ден и нощ и не приспивам на ръце . Според мен това не е добро за никой.
Още като се роди Калоян и се върнахме вкъщи, показах ясно на всички баби, лели и тем подобни желаещи да го разнасят, че това не искам да се случва с моето дете. Имало е случаи, когато съм го носила и гушкала да заспи, но това са определени моменти. Разбира се, че не съм го избегнала на цяло, не мога да не се наслаждавам на детето си като го гушкам, но да се разнасяме на ръце из къщи, а и не само... .
.
Докато слезе само, около годинката. Пропълзя на 10-тина месеца, но пак се гушкаше, особено като имахме гости. После като се заизправя и почна да пристъпва не искаше толкова носене. След като проходи почти не се задържа в ръцете, а и в количката, та понякога разходките са приключение
Моята пък не ще вече да я нося. На 8 месеца е, но поне от месец не ще. Като я взема се радва, ама защото е на високо и има повече видимост. Започва да ми се катери по раменете, за да докопа шнолата ми за коса, голяма атракция.
Не дава да я приспивам на ръце. Като я взема, започва да се опитва да се обърне по корем или да докопа всяко интересно нещо, което вижда и веднага и минават мераците за сън. Заспива само като я остава да си играе с нещо в леглото. Даже си пее за приспиване.
Аз пък бих я приспивала на ръце до когато иска. Като по-малка редовно я носех. Непрекъснато. Приспивах я само на ръце. По моя инициятива, пристрастена съм, не можех да спра да я гушкам. Като тръгнех да я оставам в леглото и седях по 15-20 минути с бебето на ръце и не можех да се реша да я оставя с леглото, защото не ми стигаше гушкането. И сега не ми стига, ама тя вече не дава. Представям си колко щеше да ми е гадно, ако не я бях гушкала изобщо, заради тъпотиите, че щяла да "свикне".
Не дава да я приспивам на ръце. Като я взема, започва да се опитва да се обърне по корем или да докопа всяко интересно нещо, което вижда и веднага и минават мераците за сън. Заспива само като я остава да си играе с нещо в леглото. Даже си пее за приспиване.
Аз пък бих я приспивала на ръце до когато иска. Като по-малка редовно я носех. Непрекъснато. Приспивах я само на ръце. По моя инициятива, пристрастена съм, не можех да спра да я гушкам. Като тръгнех да я оставам в леглото и седях по 15-20 минути с бебето на ръце и не можех да се реша да я оставя с леглото, защото не ми стигаше гушкането. И сега не ми стига, ама тя вече не дава. Представям си колко щеше да ми е гадно, ако не я бях гушкала изобщо, заради тъпотиите, че щяла да "свикне".
Ние още се гушкаме и носим. Дъщеря ми е на 1 г. и 4 м. Да, тежи ми, но... щом тя иска да я гушна и да я нося, не отказвам. За мен гушкането е едно от нещата, които няма аз да й откажа, тя ще реши кога. И носенето също.
Уикенда бяхме на планина, и по баирите я носих.
Съседите ме бъзикат, че дъщеря ми била най-носеното дете в квартала. Все ми разправят, че "лошо" съм я свикнала.
За мен няма нищо по-прекрасно на света от две протегнати ръце и думичката "мама". Обичам да я гушкам, обичам да вдъхвам аромата й, да се заравям в косата й. А тя не признава друг да я носи, дори баща й.
Докато мога физически да я вдигам и докато тя иска, ще го правя. Мисля, че това значи много и за двете ни.
Естествено хората са различни, децата също. Никого не задължавам с мнението.
Уикенда бяхме на планина, и по баирите я носих.
Съседите ме бъзикат, че дъщеря ми била най-носеното дете в квартала. Все ми разправят, че "лошо" съм я свикнала.
За мен няма нищо по-прекрасно на света от две протегнати ръце и думичката "мама". Обичам да я гушкам, обичам да вдъхвам аромата й, да се заравям в косата й. А тя не признава друг да я носи, дори баща й.
Докато мога физически да я вдигам и докато тя иска, ще го правя. Мисля, че това значи много и за двете ни.
Естествено хората са различни, децата също. Никого не задължавам с мнението.
Много ми хареса това мнение
...Дъщеря ми е на почти 7 месеца и се носим почти постоянно. Е, заиграва се доста повече отколкото преди, но .......... Интересно ми е при вас как беше и до кога носихте вашите бебоци на ръце. Аз лично тайничко се надявам скоро да преключим с носенето, че вече и кг са ни повечко, ама да видим. Споделете до кога се носихте вие.
И така и аз намирам, че "гушкане" и "носене" са различни понятия не само като съчетания от звуци, а и като смисъл.
Не е до дете - до родители е!
На някои хора явно много им пречи прекия физически контакт с детето
Предполагам, че ще иска да я носиш, докато проходи. Уморително е, но по-хубаво от това да имаш здрава връзка с детето си - няма! Жалко само, че резултатите се проявяват след години и няма как да знаеш отсега дали правилно си постъпвала.
Когато проходи няма да иска на ръце, а ще щъка насам-натам.
На някои хора явно много им пречи прекия физически контакт с детето
Предполагам, че ще иска да я носиш, докато проходи. Уморително е, но по-хубаво от това да имаш здрава връзка с детето си - няма! Жалко само, че резултатите се проявяват след години и няма как да знаеш отсега дали правилно си постъпвала.
Когато проходи няма да иска на ръце, а ще щъка насам-натам.
Не е до дете - до родители е!
На някои хора явно много им пречи прекия физически контакт с детето
Предполагам, че ще иска да я носиш, докато проходи. Уморително е, но по-хубаво от това да имаш здрава връзка с детето си - няма! Жалко само, че резултатите се проявяват след години и няма как да знаеш отсега дали правилно си постъпвала.
Когато проходи няма да иска на ръце, а ще щъка насам-натам.
На някои хора явно много им пречи прекия физически контакт с детето
Предполагам, че ще иска да я носиш, докато проходи. Уморително е, но по-хубаво от това да имаш здрава връзка с детето си - няма! Жалко само, че резултатите се проявяват след години и няма как да знаеш отсега дали правилно си постъпвала.
Когато проходи няма да иска на ръце, а ще щъка насам-натам.
До една година не сме я носили на ръце. Кърменето, гушкането бяха в изобилие, но заспиваше с кърмене и не се е налагало да я разнасяме с тази цел, иначе сигурно бихме го правили.
След това мъжът ми я научи да я приспива на ръце, защото така най-лесно и бързо заспива. Докога - времето ще покаже.
След това мъжът ми я научи да я приспива на ръце, защото така най-лесно и бързо заспива. Докога - времето ще покаже.
Не е до дете - до родители е!
На някои хора явно много им пречи прекия физически контакт с детето
Предполагам, че ще иска да я носиш, докато проходи. Уморително е, но по-хубаво от това да имаш здрава връзка с детето си - няма! Жалко само, че резултатите се проявяват след години и няма как да знаеш отсега дали правилно си постъпвала.
Когато проходи няма да иска на ръце, а ще щъка насам-натам.
На някои хора явно много им пречи прекия физически контакт с детето
Предполагам, че ще иска да я носиш, докато проходи. Уморително е, но по-хубаво от това да имаш здрава връзка с детето си - няма! Жалко само, че резултатите се проявяват след години и няма как да знаеш отсега дали правилно си постъпвала.
Когато проходи няма да иска на ръце, а ще щъка насам-натам.
Напълно сам сагласна
... иавно наистина хората избират такав контакт какавто на тиах им е удобно... защо ли... ами да сварша това онова, чиниите, готвенето... пак да не говорим друго. А за сведение, едни от наи-послушните бебета са тези в домовете за деца... сами си заспиват и изобщо не плачат... защо ли, ами защото са се отказали да плачат понеже никои не ги чува... не че не ги обичат лелите и не се стараиат (в повечето случаи), но просто не смогват... а ефекта е наистина много пагубен. Да, децата които ги носиат и гушкат може от време на време да реват, но не застото са "лигави," а защото са добри комуникатори, и на този етап това им е езика, да плачат, но като се трудиш да им "разбереш езика" а не да им дадеш биберон да млакнат им изграждаш добро, здраво самочувствие...
Голямата дъщеря я носехме почти докато се роди малката-2г.и 7м.Не искаше да се вози в количката и се придвижвахме къде ходейки,къде носейки се.Тежеше ми,защото бях бременна,пък и Жаки беше тежичко дете.Малката като бебе не обичаше да е носим,почти винаги сме с количката навънка,дори и сега кагато навърши 2 годинки.Единствено сутрин я нося до градината,и то го правя за да се привдижим по-бързо,не защото тя иска .Но пък ми е много приятно да я взема отпред на конче,а тя да се гушне в мен и да дреме на рамото ми докато стигнем градинката.Обожавам миризмата на децата си,непрекъснато ги докосвам и търся физически контакт и не ми пречи ако се наложи да ги понося.
Според мен всичко зависи от родителите, както се научи детето така си и кара докато му минава номера. Нито 1 от децата си не съм ги учила да ги приспивам на ръце или непрекъснато само да е в мен и да ги дундуркам.
Но за навън Йони милият нямаше избор и се наложи рано да се научи сам да си ходи или носене, но само с някой друг ако сме, разбираше, че мама чака бебе и не ми мрънкаше да го нося, а и не предприемахме дълги разходки сами с него. Маринка пък не иска да ходи и за това ходим с количка.
Но за навън Йони милият нямаше избор и се наложи рано да се научи сам да си ходи или носене, но само с някой друг ако сме, разбираше, че мама чака бебе и не ми мрънкаше да го нося, а и не предприемахме дълги разходки сами с него. Маринка пък не иска да ходи и за това ходим с количка.
Нека да се спрем на изразите:
1. виси на раце
2. дудуркам го
3. както го свикнеш (не както иска)
Искам само да попитам мамите дето не носиат на раце от каде взеха информатсиата че така е по-добре... прочетоха ли иа ниакаде, ниакои казал ли им е... защото маи нещата се свеждат до "на родителиа" както им е удобно... намерете ми едно изследване или статиа написана прес 90-те коиато не препорачва децата да се 'дудуркат" или там какво друг речник прилагате...
1. виси на раце
2. дудуркам го
3. както го свикнеш (не както иска)
Искам само да попитам мамите дето не носиат на раце от каде взеха информатсиата че така е по-добре... прочетоха ли иа ниакаде, ниакои казал ли им е... защото маи нещата се свеждат до "на родителиа" както им е удобно... намерете ми едно изследване или статиа написана прес 90-те коиато не препорачва децата да се 'дудуркат" или там какво друг речник прилагате...
Всеки си има разум- личен, ръце, гръб, усещания, нужди.
Това, че не си носим бебетата постоянно и предпочитаме да не ги приспиваме на ръце /пък те ако не са научени, действително и не търсят този начин на приспиване, имам личен двукратен опит- и двете хлапета си заспиваха сами в своята стая, без лампа, след като им кажем "Лека нощ"/ не означава, че не ги гушкаме и не играем с тях, че не ги носим, когато се изморят или когато поискат да се глезнат малко. Всяко нещо, обаче, вклбючително и това, когато премине границата на нормалното става вредно и за двете страни.
Всеки човек, а всяка майка е това, освен ако някои правят изключение, има една камара ангажименти, освен разнасяне на бебето. То пък, от своя страна, има право на лично пространство и лично време /А. Бакюс, след 90-те , в къщи мога да дам изд. година и стр./. Аз работя, имам домакинство, имам и голямо дете, не се каня него да го метна някъде, докато бебето го разнасям постоянно. Нямам безплатни слуги в къщи, никой не ни върши работата.
Това, че не си носим бебетата постоянно и предпочитаме да не ги приспиваме на ръце /пък те ако не са научени, действително и не търсят този начин на приспиване, имам личен двукратен опит- и двете хлапета си заспиваха сами в своята стая, без лампа, след като им кажем "Лека нощ"/ не означава, че не ги гушкаме и не играем с тях, че не ги носим, когато се изморят или когато поискат да се глезнат малко. Всяко нещо, обаче, вклбючително и това, когато премине границата на нормалното става вредно и за двете страни.
Всеки човек, а всяка майка е това, освен ако някои правят изключение
, има една камара ангажименти, освен разнасяне на бебето. То пък, от своя страна, има право на лично пространство и лично време /А. Бакюс, след 90-те , в къщи мога да дам изд. година и стр./. Аз работя, имам домакинство, имам и голямо дете, не се каня него да го метна някъде, докато бебето го разнасям постоянно. Нямам безплатни слуги в къщи, никой не ни върши работата.
Аз съм против носенето. Да, гушкам, когато плаче – имаше колики – носих, после – зъби(пак носих), като беше пак по-малка и ревеше – гушках, но въобще не съм привърженик на кенгура и слингове. А най се дразня, когато детето ревне и някоя услужлива роднина притича веднага да го вземе. Заспива сама в леглото, защото нямам намерение да я приспивам на ръце нито ден. Ако е разстроена, стоя до нея, пея й и я галя по косата. Вариантът пълна мивка с чинии, мръсотия и хаос из къщи, аз чорлава и все с детето на ръце ме изнервя, предпочитам да ми е всичко подредено, затова още от малко бебе се стремях да я носят в шезлонга с мен навсякъде, после имахме бънджи или пък едно одеало постилах и й давах разни предмети да тропа с тях. За мен най-добрия вариант е да умее да стои самичко, е, разбира се в една стая с мама, но например на стол или шезлонг. Моята дъщеря вече ходи и иска по-малко гушкане. Наистина прохождането отключва любопитството и ги прави малко по-самостоятелни. Ако на теб не ти тежи, носи до когато искаш, няма правила, както виждаш и в темата има различни отговори по въпроса.
Искам само да попитам мамите дето не носиат на раце от каде взеха информатсиата че така е по-добре... прочетоха ли иа ниакаде, ниакои казал ли им е... защото маи нещата се свеждат до "на родителиа" както им е удобно... намерете ми едно изследване или статиа написана прес 90-те коиато не препорачва децата да се 'дудуркат" или там какво друг речник прилагате...
Вероятно, защото много често има теми като тази или "До кога ще приспивам", "Вече ми тежи", "Уморих се..." и т.н. Това показва, че в 99% от случаите майките съжаляват, че са започнали да го правят и търсят начин да премахнат този навик.
Ами докато проходи общо взето.
След това моите деца наистина искаха повече да са "самостоятелни".
Винаги съм смятала, че децата трябва да получат майчина прегръдка, когато им е нужна.
Винаги съм смятала, че децата трябва да получат майчина прегръдка, когато им е нужна.
имам личен двукратен опит- и двете хлапета си заспиваха сами в своята стая, без лампа, след като им кажем "Лека нощ"
Да, от самото начало. Като плачеха търсех причината. При първия бяха колики, при втория- глад. С второто лесно- храна. С първото съм ходила из къщи и съм правила масаж на корем, а когато стихнеше го оставях на неговот си креватче.
Не виждах още тогава смисъл да го уча да спи при нас.
Не виждах още тогава смисъл да го уча да спи при нас.
Гледам, че темата е стара, но да се включа и аз. Нося синът си почти постоянно на ръце когато е буден. Да - тежи ми. Да - ще ми се ръцете ми да са свободни повече време. Да - опитвала съм доста дълго да го оставям да свикне, но той все така си плаче и не желае да стои на едно място. Не - не е гладен. Неее - не иска биберон залъгалка.
На моменти е доста изнервящо и уморително, но който не го е преживял, (в смисъл не е имал ревливо бебе) не би ме разбрал. Понякога плаче дори и в количката, но тогава ми е физически невъзможно да го нося и да я бутам.
Но когато съм у дома ми е трудно да го оставя да посинее от рев и да започне да се дави само защото съм решила да го "възпитавам".
На моменти е доста изнервящо и уморително, но който не го е преживял, (в смисъл не е имал ревливо бебе) не би ме разбрал. Понякога плаче дори и в количката, но тогава ми е физически невъзможно да го нося и да я бутам.
Но когато съм у дома ми е трудно да го оставя да посинее от рев и да започне да се дави само защото съм решила да го "възпитавам".
Винаги съм го носила,когато е имал нужда от това.Когато е неспокоен,когато е любопитен и иска да види нещо което е по-високо,когато е изморен-от разходка ,игра,когато има нужда мама да го гушка.Трудно ми е понякога и е изморително,но не съжалявам и се възползвам от всеки един момент за да съм близо до сина си и да го гушкам.Колкото повече расте,по-малко го нося.Ако дай боже имам и друго дете и него ще нося,въпреки че според мъжа ми го глезя и аз съм виновна че съм го свикнала така.
Никога не съм го носила без нужда, ужасен навик 
И ние така.
Никога не съм го носила без нужда, ужасен навик
И аз съм на това мнение
Приспивахме се на ръце до към 1 г. и 8 м. Сега сме на 2 г. и 3 м. и не искаме в количка , но вървим по малко (ако не тичаме), повечето път вдига ръчички е казва "Мамо, оп!" и не признава, че си натоварен с тежки чанти и т.н. Реве, пищи, тръшка се на земята. Да не говорим колко тежи самата тя. Май изпуснах момента да отуча и сега ще стане по-трудно.
Никога не съм го носила без нужда, ужасен навик
Може и в някои случаи да е вреден навик, но не е така ако имате ревливо бебе, на нас и пъпчето ни беше изкочило от рев, не съм си и помисляла да го оставям да реве докато изпадне в истерия!
Никога не съм го носила без нужда, ужасен навик
И аз не смятам, че тук пишат мазохистки
, на които им харесва да носят постоянно бебетата си напред назад докато останат без ръце. Просто в някои случаи тази "нужда" е постоянна, но в никакъв случай целта не е създаването на "ужасен навик". 
Нормално е бебето да има нужда от физически контакт. Все пак е живяло вътре в теб 9 месеца, а извън теб - 8. Ти си всичко, което познава в началото. А всеки се стреми към познатото, то го успокоява и му дава чувство за сигурност. Ще гушкам и носч детето си винаги, когато аз или тя поискаме. АЗ имам нужда от физически контакт с нея, а какво остава за малкото човече, за което всичко, освен мама, е ново и понякога плашещо.
Гледам, че темата е стара, но да се включа и аз. Нося синът си почти постоянно на ръце когато е буден. Да - тежи ми. Да - ще ми се ръцете ми да са свободни повече време. Да - опитвала съм доста дълго да го оставям да свикне, но той все така си плаче и не желае да стои на едно място. Не - не е гладен. Неее - не иска биберон залъгалка.
На моменти е доста изнервящо и уморително, но който не го е преживял, (в смисъл не е имал ревливо бебе) не би ме разбрал. Понякога плаче дори и в количката, но тогава ми е физически невъзможно да го нося и да я бутам.
Но когато съм у дома ми е трудно да го оставя да посинее от рев и да започне да се дави само защото съм решила да го "възпитавам".
На моменти е доста изнервящо и уморително, но който не го е преживял, (в смисъл не е имал ревливо бебе) не би ме разбрал. Понякога плаче дори и в количката, но тогава ми е физически невъзможно да го нося и да я бутам.
Но когато съм у дома ми е трудно да го оставя да посинее от рев и да започне да се дави само защото съм решила да го "възпитавам".
Имахме подобен период, когато Симона беше на вашата възраст. Съвпадна с големите й мераци да сяда, а аз не й давах много. Щом се научи да седи седнала сама, обаче, нещата доста се промениха. Сега иска пък да е на крачета, а не е стабилна много, но поне вече не ми е само в ръцете.
Предполагам, че това е пырвото Ви дете. Сыгласна сым, че всяко дете е различно, но мислия, че пырвото се носи най-дылго. Моята дыщеря е на 2.5 години и още се гушкаме нагоре-надолу по стылбите, особено когато види, че нося новото бебе братче. Ако имате вызможност слагайте бебето си в кенгуру тип люлка или раничка на гырба си, така ще е по-лесно.
Мина
Мина
Нормално е бебето да има нужда от физически контакт. Все пак е живяло вътре в теб 9 месеца, а извън теб - 8. Ти си всичко, което познава в началото. А всеки се стреми към познатото, то го успокоява и му дава чувство за сигурност. Ще гушкам и носч детето си винаги, когато аз или тя поискаме. АЗ имам нужда от физически контакт с нея, а какво остава за малкото човече, за което всичко, освен мама, е ново и понякога плашещо.
Моят син е малък, но и на ръце го нося, и спи при нас. Не вижда нещо лошо в това, въпреки че много хора, включително и баща му напоследък, повтарят колко лоши навици съм щяла да създам. Ако ги създам, детето само ще си ги премахне, когато реши, че е готово. Засега и аз, и то се чувстваме по-добре заедно, плътно
Някой ден може и да разберете защо няма нищо вредно, а даже напротив в носенето. Никой не пита бебето и не се съобразява с неговите потребности, ако те твърде много са в разрез с интересите на майката или другите роднини(определят се като каприз и т.н.) Което е жалко, но не ми се навлиза в обяснения и спорове. Казвам, че един ден може и да се светнете за някои истини. А може и да не. Всеки е прав за себе си (но това не означава, че е прав спрямо детето.) Едно бебе може да разбере скритото послание на майката още от момента на раждането си и да не иска много внимание. Това са т.нар 'лесни' деца като малки, които като порастнат, изведнъж стават много 'трудни'. Убедена съм, че почти всички такива са получили много по-малко внимание, защото не са смеели да си го поискат и не са били 'претенциозни', изискващи, инати. А другите, които са били такива, струва ми се по-добре са успявали да изпросят нужното за емоционалното си оцеляване и точно затова от трудни са израстнали в лесни деца - ами психо-емоционалните щети при тях са били по-малки.
Синът ми е на годинка. Едва последно време (покрай прохождането) предпочита да е на земята и да чопли нещо. Сама го гледам, но никога не съм му отказвала да го взема. През по-голямата част от деня е бил в мен (на ръце, в кенгуру или слинг). Изключително му е интересно да разглежда какво се случва от високо. И аз, и той се чувстваме чудесно. Щом ми дава знаци, значи има потребност от това да е до мен, а аз - изпълнявам. Не мисля, че е просто лош навик, напротив.
Не съм си задавала въпроса до кога ще продължи, носенето не ме притеснява, дори го приемам като гимнастика за ръцете (фитнеса ряпа да яде).
Не съм си задавала въпроса до кога ще продължи, носенето не ме притеснява, дори го приемам като гимнастика за ръцете (фитнеса ряпа да яде).
Някой ден може и да разберете защо няма нищо вредно, а даже напротив в носенето. Никой не пита бебето и не се съобразява с неговите потребности, ако те твърде много са в разрез с интересите на майката или другите роднини(определят се като каприз и т.н.) Което е жалко, но не ми се навлиза в обяснения и спорове. Казвам, че един ден може и да се светнете за някои истини. А може и да не. Всеки е прав за себе си (но това не означава, че е прав спрямо детето.) Едно бебе може да разбере скритото послание на майката още от момента на раждането си и да не иска много внимание. Това са т.нар 'лесни' деца като малки, които като порастнат, изведнъж стават много 'трудни'. Убедена съм, че почти всички такива са получили много по-малко внимание, защото не са смеели да си го поискат и не са били 'претенциозни', изискващи, инати. А другите, които са били такива, струва ми се по-добре са успявали да изпросят нужното за емоционалното си оцеляване и точно затова от трудни са израстнали в лесни деца - ами психо-емоционалните щети при тях са били по-малки.
И аз мисля така. Бебетата и нуждите им не са удобни. Ако ги дресираме да са ни удобни, те са силно ощетени. Някой ден може и да разберете защо няма нищо вредно, а даже напротив в носенето. Никой не пита бебето и не се съобразява с неговите потребности, ако те твърде много са в разрез с интересите на майката или другите роднини(определят се като каприз и т.н.) Което е жалко, но не ми се навлиза в обяснения и спорове. Казвам, че един ден може и да се светнете за някои истини. А може и да не. Всеки е прав за себе си (но това не означава, че е прав спрямо детето.) Едно бебе може да разбере скритото послание на майката още от момента на раждането си и да не иска много внимание. Това са т.нар 'лесни' деца като малки, които като порастнат, изведнъж стават много 'трудни'. Убедена съм, че почти всички такива са получили много по-малко внимание, защото не са смеели да си го поискат и не са били 'претенциозни', изискващи, инати. А другите, които са били такива, струва ми се по-добре са успявали да изпросят нужното за емоционалното си оцеляване и точно затова от трудни са израстнали в лесни деца - ами психо-емоционалните щети при тях са били по-малки.
И аз мисля така! Но ми е доста трудно да го обясна на хората около мен. А понякога и на мен ми идва в повече и когато няма кой да ме подкрепи, започвам да се съмнявам в собствената си теория... слава богу, като си почина ми минава
Докато можеш
Аз носих моя юнак в слинг почти до три години. И винаги когато е пожелал също съм го вдигала. Малко след рождения му ден разбрах, че съм бременна и беше много трудно да му обясня, че няма да го нося, но се разбрахме - когато поиска - сядам и той сяда в мен. И си иска! Сега на морето му казах, че мога да го нося във водата, защото не ми тежи. Беше много щастлив. Попита ме дали като се роди бебето ще мога пак да го нося. Обещах му, че винаги, когато пожелае ще го гушкам.
Нали се сещаш, въпросът не е в самото физическо преместване от точка А до точка В, а в контакта.
Аз носих моя юнак в слинг почти до три години. И винаги когато е пожелал също съм го вдигала. Малко след рождения му ден разбрах, че съм бременна и беше много трудно да му обясня, че няма да го нося, но се разбрахме - когато поиска - сядам и той сяда в мен. И си иска! Сега на морето му казах, че мога да го нося във водата, защото не ми тежи. Беше много щастлив. Попита ме дали като се роди бебето ще мога пак да го нося. Обещах му, че винаги, когато пожелае ще го гушкам.
Нали се сещаш, въпросът не е в самото физическо преместване от точка А до точка В, а в контакта.