Винаги съм смятала, че децата трябва да получат майчина прегръдка, когато им е нужна.
- Публикувана: 29 май 2008, 01:34 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2008, 12:42 ч.
Бебето на ръце - до кога?
Разбира се. Това кой го оспорва?
имам личен двукратен опит- и двете хлапета си заспиваха сами в своята стая, без лампа, след като им кажем "Лека нощ"
Да, от самото начало. Като плачеха търсех причината. При първия бяха колики, при втория- глад. С второто лесно- храна. С първото съм ходила из къщи и съм правила масаж на корем, а когато стихнеше го оставях на неговот си креватче.
Не виждах още тогава смисъл да го уча да спи при нас.
Не виждах още тогава смисъл да го уча да спи при нас.
. Откакто започна да лази и да стига сам там, където иска съвсем ме елиминира 
. До годинката заспиваше само в ръцете ми, а сега вече сам, защото той поиска да е така.
Гледам, че темата е стара, но да се включа и аз. Нося синът си почти постоянно на ръце когато е буден. Да - тежи ми. Да - ще ми се ръцете ми да са свободни повече време. Да - опитвала съм доста дълго да го оставям да свикне, но той все така си плаче и не желае да стои на едно място. Не - не е гладен. Неее - не иска биберон залъгалка.
На моменти е доста изнервящо и уморително, но който не го е преживял, (в смисъл не е имал ревливо бебе) не би ме разбрал. Понякога плаче дори и в количката, но тогава ми е физически невъзможно да го нося и да я бутам.
Но когато съм у дома ми е трудно да го оставя да посинее от рев и да започне да се дави само защото съм решила да го "възпитавам".
На моменти е доста изнервящо и уморително, но който не го е преживял, (в смисъл не е имал ревливо бебе) не би ме разбрал. Понякога плаче дори и в количката, но тогава ми е физически невъзможно да го нося и да я бутам.
Но когато съм у дома ми е трудно да го оставя да посинее от рев и да започне да се дави само защото съм решила да го "възпитавам".
Винаги съм го носила,когато е имал нужда от това.Когато е неспокоен,когато е любопитен и иска да види нещо което е по-високо,когато е изморен-от разходка ,игра,когато има нужда мама да го гушка.Трудно ми е понякога и е изморително,но не съжалявам и се възползвам от всеки един момент за да съм близо до сина си и да го гушкам.Колкото повече расте,по-малко го нося.Ако дай боже имам и друго дете и него ще нося,въпреки че според мъжа ми го глезя и аз съм виновна че съм го свикнала така.
Никога не съм го носила без нужда, ужасен навик 
И ние така.
Никога не съм го носила без нужда, ужасен навик
И аз съм на това мнение
Приспивахме се на ръце до към 1 г. и 8 м. Сега сме на 2 г. и 3 м. и не искаме в количка , но вървим по малко (ако не тичаме), повечето път вдига ръчички е казва "Мамо, оп!" и не признава, че си натоварен с тежки чанти и т.н. Реве, пищи, тръшка се на земята. Да не говорим колко тежи самата тя. Май изпуснах момента да отуча и сега ще стане по-трудно.
