Някой ден може и да разберете защо няма нищо вредно, а даже напротив в носенето. Никой не пита бебето и не се съобразява с неговите потребности, ако те твърде много са в разрез с интересите на майката или другите роднини(определят се като каприз и т.н.) Което е жалко, но не ми се навлиза в обяснения и спорове. Казвам, че един ден може и да се светнете за някои истини. А може и да не. Всеки е прав за себе си (но това не означава, че е прав спрямо детето.) Едно бебе може да разбере скритото послание на майката още от момента на раждането си и да не иска много внимание. Това са т.нар 'лесни' деца като малки, които като порастнат, изведнъж стават много 'трудни'. Убедена съм, че почти всички такива са получили много по-малко внимание, защото не са смеели да си го поискат и не са били 'претенциозни', изискващи, инати. А другите, които са били такива, струва ми се по-добре са успявали да изпросят нужното за емоционалното си оцеляване и точно затова от трудни са израстнали в лесни деца - ами психо-емоционалните щети при тях са били по-малки.
- Публикувана: 29 май 2008, 01:34 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2008, 12:42 ч.
Бебето на ръце - до кога?
Синът ми е на годинка. Едва последно време (покрай прохождането) предпочита да е на земята и да чопли нещо. Сама го гледам, но никога не съм му отказвала да го взема. През по-голямата част от деня е бил в мен (на ръце, в кенгуру или слинг). Изключително му е интересно да разглежда какво се случва от високо. И аз, и той се чувстваме чудесно. Щом ми дава знаци, значи има потребност от това да е до мен, а аз - изпълнявам. Не мисля, че е просто лош навик, напротив.
Не съм си задавала въпроса до кога ще продължи, носенето не ме притеснява, дори го приемам като гимнастика за ръцете (фитнеса ряпа да яде).
Не съм си задавала въпроса до кога ще продължи, носенето не ме притеснява, дори го приемам като гимнастика за ръцете (фитнеса ряпа да яде).
Някой ден може и да разберете защо няма нищо вредно, а даже напротив в носенето. Никой не пита бебето и не се съобразява с неговите потребности, ако те твърде много са в разрез с интересите на майката или другите роднини(определят се като каприз и т.н.) Което е жалко, но не ми се навлиза в обяснения и спорове. Казвам, че един ден може и да се светнете за някои истини. А може и да не. Всеки е прав за себе си (но това не означава, че е прав спрямо детето.) Едно бебе може да разбере скритото послание на майката още от момента на раждането си и да не иска много внимание. Това са т.нар 'лесни' деца като малки, които като порастнат, изведнъж стават много 'трудни'. Убедена съм, че почти всички такива са получили много по-малко внимание, защото не са смеели да си го поискат и не са били 'претенциозни', изискващи, инати. А другите, които са били такива, струва ми се по-добре са успявали да изпросят нужното за емоционалното си оцеляване и точно затова от трудни са израстнали в лесни деца - ами психо-емоционалните щети при тях са били по-малки.
И аз мисля така. Бебетата и нуждите им не са удобни. Ако ги дресираме да са ни удобни, те са силно ощетени. Някой ден може и да разберете защо няма нищо вредно, а даже напротив в носенето. Никой не пита бебето и не се съобразява с неговите потребности, ако те твърде много са в разрез с интересите на майката или другите роднини(определят се като каприз и т.н.) Което е жалко, но не ми се навлиза в обяснения и спорове. Казвам, че един ден може и да се светнете за някои истини. А може и да не. Всеки е прав за себе си (но това не означава, че е прав спрямо детето.) Едно бебе може да разбере скритото послание на майката още от момента на раждането си и да не иска много внимание. Това са т.нар 'лесни' деца като малки, които като порастнат, изведнъж стават много 'трудни'. Убедена съм, че почти всички такива са получили много по-малко внимание, защото не са смеели да си го поискат и не са били 'претенциозни', изискващи, инати. А другите, които са били такива, струва ми се по-добре са успявали да изпросят нужното за емоционалното си оцеляване и точно затова от трудни са израстнали в лесни деца - ами психо-емоционалните щети при тях са били по-малки.
И аз мисля така! Но ми е доста трудно да го обясна на хората около мен. 
А понякога и на мен ми идва в повече и когато няма кой да ме подкрепи, започвам да се съмнявам в собствената си теория... слава богу, като си почина ми минава 
Докато можеш 
Аз носих моя юнак в слинг почти до три години. И винаги когато е пожелал също съм го вдигала. Малко след рождения му ден разбрах, че съм бременна и беше много трудно да му обясня, че няма да го нося, но се разбрахме - когато поиска - сядам и той сяда в мен. И си иска! Сега на морето му казах, че мога да го нося във водата, защото не ми тежи. Беше много щастлив. Попита ме дали като се роди бебето ще мога пак да го нося. Обещах му, че винаги, когато пожелае ще го гушкам.
Нали се сещаш, въпросът не е в самото физическо преместване от точка А до точка В, а в контакта.
Аз носих моя юнак в слинг почти до три години. И винаги когато е пожелал също съм го вдигала. Малко след рождения му ден разбрах, че съм бременна и беше много трудно да му обясня, че няма да го нося, но се разбрахме - когато поиска - сядам и той сяда в мен. И си иска! Сега на морето му казах, че мога да го нося във водата, защото не ми тежи. Беше много щастлив. Попита ме дали като се роди бебето ще мога пак да го нося. Обещах му, че винаги, когато пожелае ще го гушкам.
Нали се сещаш, въпросът не е в самото физическо преместване от точка А до точка В, а в контакта.