Докато проходи 
- тогава ще я носиш, когато се измори да щъка насам натам.
- тогава ще я носиш, когато се измори да щъка насам натам. - Публикувана: 29 май 2008, 01:34 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2008, 12:42 ч.
Бебето на ръце - до кога?
Не е до дете - до родители е!
На някои хора явно много им пречи прекия физически контакт с детето
Предполагам, че ще иска да я носиш, докато проходи. Уморително е, но по-хубаво от това да имаш здрава връзка с детето си - няма! Жалко само, че резултатите се проявяват след години и няма как да знаеш отсега дали правилно си постъпвала.
Когато проходи няма да иска на ръце, а ще щъка насам-натам.
На някои хора явно много им пречи прекия физически контакт с детето
Предполагам, че ще иска да я носиш, докато проходи. Уморително е, но по-хубаво от това да имаш здрава връзка с детето си - няма! Жалко само, че резултатите се проявяват след години и няма как да знаеш отсега дали правилно си постъпвала.
Когато проходи няма да иска на ръце, а ще щъка насам-натам.
Не е до дете - до родители е!
На някои хора явно много им пречи прекия физически контакт с детето
Предполагам, че ще иска да я носиш, докато проходи. Уморително е, но по-хубаво от това да имаш здрава връзка с детето си - няма! Жалко само, че резултатите се проявяват след години и няма как да знаеш отсега дали правилно си постъпвала.
Когато проходи няма да иска на ръце, а ще щъка насам-натам.
На някои хора явно много им пречи прекия физически контакт с детето
Предполагам, че ще иска да я носиш, докато проходи. Уморително е, но по-хубаво от това да имаш здрава връзка с детето си - няма! Жалко само, че резултатите се проявяват след години и няма как да знаеш отсега дали правилно си постъпвала.
Когато проходи няма да иска на ръце, а ще щъка насам-натам.
До една година не сме я носили на ръце. Кърменето, гушкането бяха в изобилие, но заспиваше с кърмене и не се е налагало да я разнасяме с тази цел, иначе сигурно бихме го правили.
След това мъжът ми я научи да я приспива на ръце, защото така най-лесно и бързо заспива. Докога - времето ще покаже.
След това мъжът ми я научи да я приспива на ръце, защото така най-лесно и бързо заспива. Докога - времето ще покаже.
Не е до дете - до родители е!
На някои хора явно много им пречи прекия физически контакт с детето
Предполагам, че ще иска да я носиш, докато проходи. Уморително е, но по-хубаво от това да имаш здрава връзка с детето си - няма! Жалко само, че резултатите се проявяват след години и няма как да знаеш отсега дали правилно си постъпвала.
Когато проходи няма да иска на ръце, а ще щъка насам-натам.
На някои хора явно много им пречи прекия физически контакт с детето
Предполагам, че ще иска да я носиш, докато проходи. Уморително е, но по-хубаво от това да имаш здрава връзка с детето си - няма! Жалко само, че резултатите се проявяват след години и няма как да знаеш отсега дали правилно си постъпвала.
Когато проходи няма да иска на ръце, а ще щъка насам-натам.
Напълно сам сагласна
... иавно наистина хората избират такав контакт какавто на тиах им е удобно... защо ли... ами да сварша това онова, чиниите, готвенето... пак да не говорим друго. А за сведение, едни от наи-послушните бебета са тези в домовете за деца... сами си заспиват и изобщо не плачат... защо ли, ами защото са се отказали да плачат понеже никои не ги чува... не че не ги обичат лелите и не се стараиат (в повечето случаи), но просто не смогват... а ефекта е наистина много пагубен. Да, децата които ги носиат и гушкат може от време на време да реват, но не застото са "лигави," а защото са добри комуникатори, и на този етап това им е езика, да плачат, но като се трудиш да им "разбереш езика" а не да им дадеш биберон да млакнат им изграждаш добро, здраво самочувствие...
Голямата дъщеря я носехме почти докато се роди малката-2г.и 7м.Не искаше да се вози в количката и се придвижвахме къде ходейки,къде носейки се.Тежеше ми,защото бях бременна,пък и Жаки беше тежичко дете.Малката като бебе не обичаше да е носим,почти винаги сме с количката навънка,дори и сега кагато навърши 2 годинки.Единствено сутрин я нося до градината,и то го правя за да се привдижим по-бързо,не защото тя иска .Но пък ми е много приятно да я взема отпред на конче,а тя да се гушне в мен и да дреме на рамото ми докато стигнем градинката.Обожавам миризмата на децата си,непрекъснато ги докосвам и търся физически контакт и не ми пречи ако се наложи да ги понося.
Според мен всичко зависи от родителите, както се научи детето така си и кара докато му минава номера. Нито 1 от децата си не съм ги учила да ги приспивам на ръце или непрекъснато само да е в мен и да ги дундуркам.
Но за навън Йони милият нямаше избор и се наложи рано да се научи сам да си ходи или носене, но само с някой друг ако сме, разбираше, че мама чака бебе и не ми мрънкаше да го нося, а и не предприемахме дълги разходки сами с него. Маринка пък не иска да ходи и за това ходим с количка.
Но за навън Йони милият нямаше избор и се наложи рано да се научи сам да си ходи или носене, но само с някой друг ако сме, разбираше, че мама чака бебе и не ми мрънкаше да го нося, а и не предприемахме дълги разходки сами с него. Маринка пък не иска да ходи и за това ходим с количка.
Нека да се спрем на изразите:
1. виси на раце
2. дудуркам го
3. както го свикнеш (не както иска)
Искам само да попитам мамите дето не носиат на раце от каде взеха информатсиата че така е по-добре... прочетоха ли иа ниакаде, ниакои казал ли им е... защото маи нещата се свеждат до "на родителиа" както им е удобно... намерете ми едно изследване или статиа написана прес 90-те коиато не препорачва децата да се 'дудуркат" или там какво друг речник прилагате...
1. виси на раце
2. дудуркам го
3. както го свикнеш (не както иска)
Искам само да попитам мамите дето не носиат на раце от каде взеха информатсиата че така е по-добре... прочетоха ли иа ниакаде, ниакои казал ли им е... защото маи нещата се свеждат до "на родителиа" както им е удобно... намерете ми едно изследване или статиа написана прес 90-те коиато не препорачва децата да се 'дудуркат" или там какво друг речник прилагате...
Всеки си има разум- личен, ръце, гръб, усещания, нужди.
Това, че не си носим бебетата постоянно и предпочитаме да не ги приспиваме на ръце /пък те ако не са научени, действително и не търсят този начин на приспиване, имам личен двукратен опит- и двете хлапета си заспиваха сами в своята стая, без лампа, след като им кажем "Лека нощ"/ не означава, че не ги гушкаме и не играем с тях, че не ги носим, когато се изморят или когато поискат да се глезнат малко. Всяко нещо, обаче, вклбючително и това, когато премине границата на нормалното става вредно и за двете страни.
Всеки човек, а всяка майка е това, освен ако някои правят изключение, има една камара ангажименти, освен разнасяне на бебето. То пък, от своя страна, има право на лично пространство и лично време /А. Бакюс, след 90-те , в къщи мога да дам изд. година и стр./. Аз работя, имам домакинство, имам и голямо дете, не се каня него да го метна някъде, докато бебето го разнасям постоянно. Нямам безплатни слуги в къщи, никой не ни върши работата.
Това, че не си носим бебетата постоянно и предпочитаме да не ги приспиваме на ръце /пък те ако не са научени, действително и не търсят този начин на приспиване, имам личен двукратен опит- и двете хлапета си заспиваха сами в своята стая, без лампа, след като им кажем "Лека нощ"/ не означава, че не ги гушкаме и не играем с тях, че не ги носим, когато се изморят или когато поискат да се глезнат малко. Всяко нещо, обаче, вклбючително и това, когато премине границата на нормалното става вредно и за двете страни.
Всеки човек, а всяка майка е това, освен ако някои правят изключение
, има една камара ангажименти, освен разнасяне на бебето. То пък, от своя страна, има право на лично пространство и лично време /А. Бакюс, след 90-те , в къщи мога да дам изд. година и стр./. Аз работя, имам домакинство, имам и голямо дете, не се каня него да го метна някъде, докато бебето го разнасям постоянно. Нямам безплатни слуги в къщи, никой не ни върши работата.
Аз съм против носенето. Да, гушкам, когато плаче – имаше колики – носих, после – зъби(пак носих), като беше пак по-малка и ревеше – гушках, но въобще не съм привърженик на кенгура и слингове. А най се дразня, когато детето ревне и някоя услужлива роднина притича веднага да го вземе. Заспива сама в леглото, защото нямам намерение да я приспивам на ръце нито ден. Ако е разстроена, стоя до нея, пея й и я галя по косата. Вариантът пълна мивка с чинии, мръсотия и хаос из къщи, аз чорлава и все с детето на ръце ме изнервя, предпочитам да ми е всичко подредено, затова още от малко бебе се стремях да я носят в шезлонга с мен навсякъде, после имахме бънджи или пък едно одеало постилах и й давах разни предмети да тропа с тях. За мен най-добрия вариант е да умее да стои самичко, е, разбира се в една стая с мама, но например на стол или шезлонг. Моята дъщеря вече ходи и иска по-малко гушкане. Наистина прохождането отключва любопитството и ги прави малко по-самостоятелни. Ако на теб не ти тежи, носи до когато искаш, няма правила, както виждаш и в темата има различни отговори по въпроса.
Искам само да попитам мамите дето не носиат на раце от каде взеха информатсиата че така е по-добре... прочетоха ли иа ниакаде, ниакои казал ли им е... защото маи нещата се свеждат до "на родителиа" както им е удобно... намерете ми едно изследване или статиа написана прес 90-те коиато не препорачва децата да се 'дудуркат" или там какво друг речник прилагате...
Вероятно, защото много често има теми като тази или "До кога ще приспивам", "Вече ми тежи", "Уморих се..." и т.н. Това показва, че в 99% от случаите майките съжаляват, че са започнали да го правят и търсят начин да премахнат този навик.
Не помня на каква възраст престанах да я приспивам на ръце, но тя така си реши. Мисля, че беше около 9-10 месечна. Иначе си я разнасям насам-натам все още когато поиска, не ми пречи. 
Ами докато проходи общо взето.
След това моите деца наистина искаха повече да са "самостоятелни".
Винаги съм смятала, че децата трябва да получат майчина прегръдка, когато им е нужна.