Родителите ни и местния език.

И аз не възприех мнението на пепеляшка, като коментар за родителите ѝ, а като нейно мнение за това, коя възраст е подходяща за изучаване на език. Имаше няколко мнения споделени тук за родители, които не смятам за етично или моя работа да коментирам, защото са действително много лични.

моята майка е ветеранка в щатите, има натрупан повече от две и половина години живот тук. опрява се идеално с наличния си английски - но енглиш!, хай!, бай!, тенкЮ! и още няколко от този вид. но пък готварските канали на телевизията! гледаше ги непрестанно, всичко разбираше, тук-таме питаше за някоя дума какво означава и ни готвеше от записаните рецепти. честно казано, предпочитам да не научава повече, защото тя като не разбира, децата са принудени да проговарят български когато тя е тук.

Вай, вай сега пък аз и моите родители   Ами те са хора пенсионери, средата е била и е такава, че нищо не ги стимулира да се (само)образоват.  На майка ми не е било позволено да продължи образованието си, за да може големият и брат да учи. Такива са били времената следвоенни. На баща ми само футбол му е бил в главата. Преди да тръгна от България молех майка ми да и покажа поне как се пише Е-Мейл, но тя отказа. Не мога да ги променя, затова аз се напасвам към тяхното положение и децата ми ще могат да се разбират с тях, живот и здраве.
 

пепеляшке, аз го започнах това за твоите родители, май не трябваше, съжалявам. Беше от позицията на човек, за чиито родители също много неща са "абсурд", и нито мога, нито вече искам да ги променям, мога само да се радвам, че са живи, макар и не съвсем здрави.

Е ние май от мухата слон направихме, не сме се разбрали.  Те като не искат, значи не става, няма на сила да ги караме. Аз говорех, ако им се иска. Майка ми искаше, за да може да се разбира с приятелите, които ни идват на гости и да може да проведе разговор елементарен, защото е много социална. И в процеса на учене, разбра, че и допада самото учене и научаването на нови думи и това, че повече разбира от езика.
Мир моля 

Нашите понаучиха някоя и друга фраза на туземски, но холандския е ужасен език за учене Помогнаха им познанията по немски малко. Макар че майка ми не смее да каже нищо на немски от излишни притеснения колко е правилно граматически Баща ми пък с 100-те си думи на немски се разбира с всички тук, без да има каквито и да е притеснения.
Неприятно се получава само ако имаме гости и тогава се чувстват малко изолирани. Дразня се тогава на разни забележки от други хора, че нашите трябвало да научат английски. И друг път съм го споменавала, че тук едва ли не се прави някаква асоциация между владеенето на чужд език и интелигентността. Всички холандци по принцип говорят английски, друг е въпросът на какво ниво. Та при всяко подхвърляне, че нашите не говорят английски питам:"А вие руски говорите ли?" и се приключва с темата .
За по- голям престой имат сателитна телевизия, справят се с компа и Интернет и не се притеснявам дали ще се загубят, ако излязат сами. Едно от преимуществата да живееш на село- няма как да се загубиш Баща ми иначе като го стегне шапката сам ходи до Амстердам и няма проблеми да си купи билет от автомат или да се върне сам. Майка ми не смее. Но и двамата пазарят и помагат в къщи с каквото могат.
Разбира се, ако престоят им е повече от месец ги избива да родолюбие и тогава няма нищо по- хубаво от България. Не бих казала, че тук им харесва особено и не мисля, че биха живели при нас. Всяко идване тук е свързано по- скоро с възможността да ни се порадват и да прекарат колкото може повече време с нас .

БаЩа ми не мога да го давам zа пример, след 30години в Германия се оправя отли4но тук  но се сеЩам как ни гостуваха баба и дядо, лека йм пръст. Пътуваха с влак от Варна до Берлин (2500км, 3 дена път) и по време на пътя се zапоzнали с кого ли не, веднъж йм бяха подарили Шоколад Милка и бяха много горди (това беШе в края на 70те години). От нас отидоха във Франция при леля ми, пак с влак. Баба ми ходеШе до магаzина беz да zнае грам немски и дори питала къде се намира ориzа    А те бяха хора беz обраzование, баба ми дори не можеШе да пиШе    До 4овек си е.

Тя мойта и аз незнам каква е с езиците. В къщи се говорят 3 езика, аз с мъжо Английски, той с детенце немски, и аз с мама и детенце Български.
Та мама като ми беше на гости (подарък за коледа), беше на седмото небе от всичко, но разговорите с зетя минаваха през мен винаги, един ден ги оствих сами и после слушах и от двете страни колко е трудно като не знаят езика. Иначе желание от страна на мама не липсва, и сега от както съм си тук в БГ - то на почивка, все повече започвам да си мисля че е крайно време да си я взема при мен. Та като дойде тоя момент, ще неще ще го научи немският.
 

Майка ми е флуент във френския, обаче не и върши работа тук, за съжаление. С английския също е много напред, но не се престрашава да го перка както френския, въпреки, че според мен, спокойно може да говори - тя си и говори, но някак си не и идва отвътре, като другия език. Татко се разхожда с един речник и разговорник, записва си неща в една тетрадка, учи си сам, говорят си с мъжа ми, къде със знаци, къде на глас. На дечко му говорят на български, с цел, но на майтап понякога обръщат на английски също. Нямам притеснения за тях, прекарват доста време тук, така че и слушат телевизия, четат по вестници и списания каквото могат, питат ме много кое какво и защо е така; вземат ми колата и ходят сами до магазина, изобщо - напредничави са ми.