Родителите ни и местния език.

при нас живот и здраве предстои гостуване от бабата, но за кратко 
колкото само да ни види
няма да има бебепомощ, а и детето ни е голямо, ще бъде пътеводител един вид
та така поставеният въпрос не стои не дневен ред

за нищо на света не бих си пуснала БГ телевизия
даже и за майка ми
като знам как се беше вманиачила по разни сериали, тук ще се наложи една кратка терапийка
а и ще дойде лятото
тогава ще имат доста пълна програма за всеки ден с плаж и излети

но за курсовете - да, има курсове за възрастни
първите 2 месеца са на едно общо ниво
после си зависи от теб колко бързо ще напреднеш с езика

зарибяване за езика не е хеобходимо
в наше село англ много не се говори

нашите няколко пъти са идвали,и майка поназнайва ве4е няколко думи от езика-арабски,а и децата са големи и превеждат,ина4е може сама да излезе знае къде да слезе от микробуса за да отиде до дадено място,но пък не може да се върне сама,понеже тук маршрутките не са с номера а са с изписана линия в/у тях
курсове има но са на книжовния език,който много се разли4ава от говоримия=така 4е няма да са им от полза,а и мйак работи така 4е пове4е от 20 дена не може да остане
за тв-имам ITV partner

Майка ми знае отлично английски, а и голяма част от холандците го говорят. Миналата есен беше дошла на гости и ми беше много странно как не смееше да излезе сама, защото няма да се оправила. След това набра инерция и по цели дни я нямаше. Не знам дали би учила холандски ( а и са малко възможностите тук).

Но познавам една българка, чиято майка живее тук от години. Тя все се ядосва, че майка й не научила езика за толкова години, че не създала контакти. Аз все я защитавам, защото жената е болна ( с не знам колко инсулта), мъчно ходи, холандците са трудни за общуване и т.н. Но , може би донякъде е права, че инициативност липсва от страна на майка й.

Майка ми иска да й вкл. ИТВ партнер, за да гледа българска телевизия, но аз, както казах мисля, че това е нож с две остриета.
Страхувам се, да не се изолира твърде така. Иначе, говори английски ( останалите не, обаче, хи-хи), много държи да е самостоятелна, т.е да излиза на разходки, на пазар сама.  Дори си говори с една съседка на някакъв странен език и най-смешното е, че се разбират и обменят информация. Опитва се да научи нещо от езика, но за няколко години научи само няколко думи, а с възрастта ( казва) по-трудно запомня. Сега, като дойде лятото мисля да я посвещавам аз в основи на езика,
да може да се справя поне с елементарни изречения...От това ми зависи и това как ще се чувства, защото искам все по-дълго да е с нас....

Майка ми е адски трудна по отношение на езиците (опредлено на нея съм се метнала в това отношение ), мотивира се от време на време научава по една-две думи и след това 2-3 години се кани за следващите думички.... много ме изморява и изнервя постоянното"питай мъжа си....", "питай майка си...." но се дразня, че дори и с жестове не им идва отвътре и на двамата( и на мъжа ми и на майка ми) да се опитат(!!)  да се разберат поне за някои дребни нещица
от друга страна мъжа ми постоянно повтаря, че когато иска майка ми може да дойде да живее с нас
положителното е, че ходи сама до магазина с кеш пари и пазари

Баща ми и на български не е особено словоохотлив , на испански знае някоя и друга дума, но абсурд да се оправи сам тук.
Майка ми едно време е учила френски, и като ни бяха на гости в Швейцария, се оправяше, разбираше какво я питат, и се опитваше да отговаря. Но в Испания - почти нищо. Ако го види написано, добре, но да говори - не. Въпреки това реши да предприеме самостоятелна разходка из града, което беше достатъчно да ми изкара акъла.  Върна се росна-прясна след 4 часа, и каза, че и да иска, вече не може да се загуби. Хората я упътили 
Та така. Мисля, че когато се наложи, родителите ни, въпреки езиковата бариера, биха се справили.
А, и нямам българска телевизия у дома.

Баща ми е с перфектен английски (доста лекции е изнесъл на него и продължава), майка ми го поназнайва малко. Обаче не желаят да стъпят в Канада и това е Свекърва ми не знае езици, но и тя не желае да дойде. Само свекър ми е идвал и се чувстваше тук като у дома си, не спря на едно място. Но пък и голяма част от живота му е преминал по чужди страни. Та при нас проблемът не е с езиците, а в това, че изобщо не искат да дойдат.

Майка ми е била тук за 5 месеца и понаучи някои думи, интересно й беше, даже си беше направила малък речник, определено можеше много добре да се справя с американските ми съседки. Как се разбираха с жестове и знаци, не знам, но като ми кажеха "майка ти ни каза", се оказваше, че вярно са се разбрали. Посприятели се с тях, помагаха си в гледането на децата, отиде си в България разплакана и натоварена с подаръци.
Курсове по английски има, но не съм виждала безплатни. Има обаче квалифицирани доброволци, които учат хората на английски в удобно за тях време, индивидуални уроци са, и са безплатни.

При мен положението е следното:


За който не е разбрал от цитатите - родителите ми и мъжът ми нямат общ език, всичко се предава през мен. Освен това, нашите не са ме посещавали прес петте години от както съм емигрирала, обещали са ми да го направят скоро, но се съмнявам, че дори и като родя, ще ме посетят за повече от две седмици. Езикът няма го учат поради абсолютна липса на желание, а за общуването с децата от сега ми се повтаря, че трябва да ги науча да говорят на български.
Трудни хора са, иначе на мен много ми се иска да идват от време на време и да се научат за някои малки неща да се оправят и сами тук - да отидат на пазар, да вземат автобуса, за да се разходят в града и пр. Първото им посещение е планирано като туристическо - с цел да обиколят и разгледат страната, после ще видим (но следя темата с интерес, все нещо ще науча от нея  )

Нашите родители не говорят местния език. Гостували са ни, но не им харесва. Не мисля, че биха имали нещо против да идват за по месец максимум да се порадват на внуците си, но само толкова издържат. Не са се и опитвали да  го учат.

блажка, при нас се намират и безплатни - имам доста познати, които се възползваха от тях, включително и баби, но при нас % на мексиканските американци е много висок и мисля че безплатността  е начин да ги стимулират. Но приемат и други инакоговорящи.

От двата комплекта родители само свекър ми говори английски. Майка ми говори само немски (който тук е супер екзотичен), но е толкова експресивна  , че някак си се оправя. Последния път успя да се разбере с един мексиканец, който пък не говореше английски, какво точно авокадо иска да купи от него  и докато се усетя, разменяха рецепти на немско-испански, примесен с български думи и много ръкомахане  . Баща ми и свекърва ми се плашат от дългия полет 

Бях в абсолютно същата ситуация до миналият август. Майка ми въобще не искаше да дойде . Като дойде, не искаше да си тръгне ( въпреки че,  само негативните неща тук ми открояваше, а в България колко е по.... ) Не би могла да живее без България и само това ми повтаря. Сега говори по телефона колко хубаво било и със сигурност иска да дойде пак ( тук следва другият проблем, че понеже е труден характер и виждам леко не искане в половинката, защото не бяха супер лесни 3 месеца, докато беше тук.) не би дошла да живее тук в никакъв случай.
Може би, и при твоите родители ще е така: само веднъж да дойдат и ще свикнат.  

Аз пък съм много горда от майка ми, която учеше английски от касети и понаучи някое друго изречение. С четене на надписи определено се оправяше, както и сама по магазини. На нас по-скоро ни беше проблем, че градският транспорт куца в САЩ  , а тя не шофира и е много зависима от нас. Но според мен би дошла пак и пак за дълго. Аз ги подбутвам, да идват по-често, като цяло и да са при мен повече. Баща ми знае английски, но каза че не можел да разбира американския акцент  .

Maйка обикновено ни гостува за няколко месеца през зимата. Ако не води и прибира децата от детските институции и е доста скучно, затова съм доволна че винаги сме имали българска телевизия в къщи. Тя се справя добре с малко английски, комуникира със самочувствие. И в училището и в детската градина на децата вече познават "баба". 
Тази тема ме подсети за едно изненадващо за мене мнение на жена от съседна на нас улица. Жената изразила учудване пред наши съседи, как аз мога да лишавам майка си от личната и свобода за толкова месеци. За този аспект на отношенията ни не бях се замисляла. Но факт е, че мама идва с радост, но и с голямо нетърпение си заминава...

Калинке, благодаря ти за подкрепата!    Аз съм сигурна, че баща ми ще бъде точно като майката ти 

Това, че не харесват мястото, по-скоро е израз на това, че не им харесва, че живеем далече от тях... което е разбираемо, жалко, че по такъв начин се отразява...

Съжалявам за оф-топика  спирам се 

П.П. Само ще вметна, че при нас има курсове за възрастни хора (за учене на език), но обикновено са с по-дълга продължителност от предполагаемия престой - иначе са на всякакви нива!

Същите ги имам и аз ! Нито на сватбата ми дойдоха, нито за някое раждане, нито след раждане ... Все си намират причини, все ги било страх да не се оправят по летището, че не знаят език  Скоро пък ми снесоха че не искали да ме притесняват финансово  , че у нас било тясно и т.н. Та затова не мога да спеделя как се приспособяват на чужда земя, та те не искат даже да стъпят на нея 

не, не пожела госпожа майка ми да нау4и поне малко италиански. в последните години кара тук зимата, демек едно 3 месеца, а една година по4ти 9 изкара. за толкова време преди години аз проговорих доста сносно.
не и е приятно да седи тук, оплаква се постоянно, 4е и е ску4но и иска на всяка цена бг телевизия. понеже по най_разни при4ини, въпреки, 4е донесе декодер от България, не успях да и го инсталирам, то не бе цупене, не бе 4удо 
и децата не у4и на български, само се жалва за какво аз не съм ги нау4ила. не знам дори дали осъзна, 4е малката и вну4ка (която разбира перфектно), запо4на да и отговаря на български, въпреки малкото им контакти и как това не и послужи за стимул.
въобЩе, една такава неприятна ситуация, а можеШе другоя4е да е 

На мен ми е абсурдно майка ми или баща ми да седнат да учат чужд език, те не са учили когато е трябвало, та сега ли...

на мен ми е абсурдно, 4е можеШ да седиШ с месеци някъде, без да "прихванеШ" поне малко от езика. аз не съм ходила на у4илиЩе тук : един самоу4ител и много телевизия _ това беШе в на4алото. после книги и преглед на някои основни грамати4ески правила. не претендирам втората 4аст, но първата ми е непонятна 

Не мисля, че е абсурдно. По-скоро е абсурдно че все още има 'трябвало' време за нещо, като учене.
Не очаквам роднините ми да зачетат Данте в оригинал, а по-скоро най-близките  освен да се оправят на елементарно ниво в тукашното битие  ми се ще  и  да знаят да подадат някоя дума на децата ми на тукашния език. Аз не съм Богинята не езиците и не гарантирам 100 процентов успех с българския. Но ако най-близките ми  понаучат нещо, хей така да докажат, че и за тях е важна комуникацията с децата - ще съм много щастлива. Сигурно звучи, като мой личен бунт, но ми се иска да не сме само ние 'търсещата' комуникация страна. Така се радвам на родителите на моя приятелка ( с 3 деца), които говорят български с внуците, но са абсолютно в час да ги разбират бръщолевенията и на английски. А ако детето ми каже на баба си " бабо, много ме боли корема" и не включи как беше на бъгларски, тя ако не го разбере..все на тръни ли ще съм....хипотетично де. Възрастният е по-отговорен. Би трябвало.

Е как ще е абсурдно?!? Неподходящо време за учене на езици след 10-15 годишна възраст няма, преди това е естествено, че е по-добре да се учат, ама не всички започват тогава. Аз започнах английски на 12, е, сега ми е първият чужд език, а и другите все още ги поназнайвам. И сега на почти 35  не съм се отказала да уча френски, само време да намеря. А имам познати, които на 40+ научиха сносен китайски.

Ученето на език е чудесно занимание и много хора го правят и на по-късна възраст, само желание е нужно. Освен това предлага прекрасни упражнения за паметта, много полезни за възрастните, както и интелектуална стимулация. А ако се запишат на курс в страната, ще им предложи и социален кръг, в който да не се чувстват неудобно, че не знаят езика.

Тъкмо това имах предвид - не става дума да се четат Шекспир, Гьоте или пък Балзак в оригинал.
Дори и при посещения като турист в някоя страна се опитваш да кажеш "Добър ден!", "Благодаря" на местния език. Бих оценила усилието да се вземе един разговорник... нещо такова (по-горе писаха за водене на бележки и учене на изрази - значи не е невъзможно). Но да рискуваш отношенията (близостта, комуникацията) със семейството си или да ги оставиш да бъдат зависими от усилията на един-единствен човек - отправени към мен това са твърде високи очаквания. Просто ми е трудно  

Пресен слу4ай от днес.Баба ми в момента е тук.Жената е на по4ти 75 години да ми е жива и здрава,пенсионирана на4ална у4ителка ако изобЩо има някакво зна4ение. ОбЩо и се събира престой в Италия около 3 месеца. Понеже голямата ми дъЩеря е болна в момента и днес не отиде на детска градина та свекърва ми ( тукаШна,набор на баба ми  )  взела и звъннала следобяд в къЩи да пита как е детето въпреки,4е знае ,4е аз съм на работа.ДъЩеря ми,която обикновенно превежда в момента спяла и баба ми не знам как успяла да скалъпи едно "Вси4ко е наред.Спи в момента " Направо останах ШаШната като ми го каза.
Е ина4е жената не говори езика,разбира много малко,но поне няколко думи4ки като Благодаря,Моля,Добър ден,Добър ве4ер и подобни ги знае. Много са смеШни с дъЩеря ми като се у4ат взаимно.Баба ми и казва кое как е на български ако тя не го знае а после дъЩеря ми и казва " Бабо,а това на италиански се казва еди как си"
Ина4е сестра ми знае италиански много добре,та нея хи4 не я мисля,майка ми и баЩа ми знаят перфектно френски и оттам нау4иха доста и на италиански та се разбират с родата макар,4е майка ми е много срамежлива и от страх да не сбърка неЩо отказва да говори,макар,4е може а баЩа ми си пляпма бе з да му пука.

Да ви кажа, не познавам майката и бащата на pepelyashka, нито нея самата, но се чувствам некомфортно от начина, по който ги коментирате и сравнявате, защото са й родители, и на нея това едва ли й е приятно. Не знам дали ви се е случвало вашите родители да бъдат коментирани във ваше присъствие - не е забавно. Представете си някой да коментира вас пред вашите деца...  Да са живи и здрави хората, това им пожелавам!

Що, какво казахме? 
изобЩо не сме коментирали родителите на моми4ето, а мнението, което тя изказа.
може ли да не търсим под вола теле?

пп. даже това, 4е тя смята за абсурдно у4енето на 4ужд език на "стари" години, не е на всяка цена мнението на родителите и. на тях може да им се у4и 

блажка, никой не коментира конкретно родителите на Пепеляшка, аз лично коментирам собствените си родители, струва ми се, че и другите правят същото. На теб може и да ти е трудно да го разбереш, но човек може да се чувства огорчен от родителите си (без това да означава, че не ги уважава или обича  ), а форумът е място и за това - да споделиш какво ти тежи 

Мисля си, че има значение и езика. Например немският и холандският са много по-трудни от някои други езици. 

Аз също не коментирам родителите на пепеляшка.
Коментирах твърдението й, че език се учи, когато 'трябва'.
Съжалявам, ако е прозвучало по друг начин.

те само да пожелаят да дойдат, пък хич не ми дреме знаят ли език, мераци имат ли да учат. и бг тв ще имат, баща ми и мачове в оригинал ще гледа , ще им готвя, ще им правя тортички, десертчета, ще ходим по екскурзийки, ама ...

майка ми само е идвала- оправяше се, научи някои и други думички, водеше детето на училище, пазареше, оправна е, ама в момента е незаменима в работата.

И аз не възприех мнението на пепеляшка, като коментар за родителите ѝ, а като нейно мнение за това, коя възраст е подходяща за изучаване на език. Имаше няколко мнения споделени тук за родители, които не смятам за етично или моя работа да коментирам, защото са действително много лични.

моята майка е ветеранка в щатите, има натрупан повече от две и половина години живот тук. опрява се идеално с наличния си английски - но енглиш!, хай!, бай!, тенкЮ! и още няколко от този вид. но пък готварските канали на телевизията! гледаше ги непрестанно, всичко разбираше, тук-таме питаше за някоя дума какво означава и ни готвеше от записаните рецепти. честно казано, предпочитам да не научава повече, защото тя като не разбира, децата са принудени да проговарят български когато тя е тук.

Вай, вай сега пък аз и моите родители   Ами те са хора пенсионери, средата е била и е такава, че нищо не ги стимулира да се (само)образоват.  На майка ми не е било позволено да продължи образованието си, за да може големият и брат да учи. Такива са били времената следвоенни. На баща ми само футбол му е бил в главата. Преди да тръгна от България молех майка ми да и покажа поне как се пише Е-Мейл, но тя отказа. Не мога да ги променя, затова аз се напасвам към тяхното положение и децата ми ще могат да се разбират с тях, живот и здраве.
 

пепеляшке, аз го започнах това за твоите родители, май не трябваше, съжалявам. Беше от позицията на човек, за чиито родители също много неща са "абсурд", и нито мога, нито вече искам да ги променям, мога само да се радвам, че са живи, макар и не съвсем здрави.

Е ние май от мухата слон направихме, не сме се разбрали.  Те като не искат, значи не става, няма на сила да ги караме. Аз говорех, ако им се иска. Майка ми искаше, за да може да се разбира с приятелите, които ни идват на гости и да може да проведе разговор елементарен, защото е много социална. И в процеса на учене, разбра, че и допада самото учене и научаването на нови думи и това, че повече разбира от езика.
Мир моля 

Нашите понаучиха някоя и друга фраза на туземски, но холандския е ужасен език за учене Помогнаха им познанията по немски малко. Макар че майка ми не смее да каже нищо на немски от излишни притеснения колко е правилно граматически Баща ми пък с 100-те си думи на немски се разбира с всички тук, без да има каквито и да е притеснения.
Неприятно се получава само ако имаме гости и тогава се чувстват малко изолирани. Дразня се тогава на разни забележки от други хора, че нашите трябвало да научат английски. И друг път съм го споменавала, че тук едва ли не се прави някаква асоциация между владеенето на чужд език и интелигентността. Всички холандци по принцип говорят английски, друг е въпросът на какво ниво. Та при всяко подхвърляне, че нашите не говорят английски питам:"А вие руски говорите ли?" и се приключва с темата .
За по- голям престой имат сателитна телевизия, справят се с компа и Интернет и не се притеснявам дали ще се загубят, ако излязат сами. Едно от преимуществата да живееш на село- няма как да се загубиш Баща ми иначе като го стегне шапката сам ходи до Амстердам и няма проблеми да си купи билет от автомат или да се върне сам. Майка ми не смее. Но и двамата пазарят и помагат в къщи с каквото могат.
Разбира се, ако престоят им е повече от месец ги избива да родолюбие и тогава няма нищо по- хубаво от България. Не бих казала, че тук им харесва особено и не мисля, че биха живели при нас. Всяко идване тук е свързано по- скоро с възможността да ни се порадват и да прекарат колкото може повече време с нас .

БаЩа ми не мога да го давам zа пример, след 30години в Германия се оправя отли4но тук  но се сеЩам как ни гостуваха баба и дядо, лека йм пръст. Пътуваха с влак от Варна до Берлин (2500км, 3 дена път) и по време на пътя се zапоzнали с кого ли не, веднъж йм бяха подарили Шоколад Милка и бяха много горди (това беШе в края на 70те години). От нас отидоха във Франция при леля ми, пак с влак. Баба ми ходеШе до магаzина беz да zнае грам немски и дори питала къде се намира ориzа    А те бяха хора беz обраzование, баба ми дори не можеШе да пиШе    До 4овек си е.

Тя мойта и аз незнам каква е с езиците. В къщи се говорят 3 езика, аз с мъжо Английски, той с детенце немски, и аз с мама и детенце Български.
Та мама като ми беше на гости (подарък за коледа), беше на седмото небе от всичко, но разговорите с зетя минаваха през мен винаги, един ден ги оствих сами и после слушах и от двете страни колко е трудно като не знаят езика. Иначе желание от страна на мама не липсва, и сега от както съм си тук в БГ - то на почивка, все повече започвам да си мисля че е крайно време да си я взема при мен. Та като дойде тоя момент, ще неще ще го научи немският.
 

Майка ми е флуент във френския, обаче не и върши работа тук, за съжаление. С английския също е много напред, но не се престрашава да го перка както френския, въпреки, че според мен, спокойно може да говори - тя си и говори, но някак си не и идва отвътре, като другия език. Татко се разхожда с един речник и разговорник, записва си неща в една тетрадка, учи си сам, говорят си с мъжа ми, къде със знаци, къде на глас. На дечко му говорят на български, с цел, но на майтап понякога обръщат на английски също. Нямам притеснения за тях, прекарват доста време тук, така че и слушат телевизия, четат по вестници и списания каквото могат, питат ме много кое какво и защо е така; вземат ми колата и ходят сами до магазина, изобщо - напредничави са ми.