Бабиероси в космоса или как се боядисват к

Don Wolf Des Deliormanos приключи с боядисването на яйцата и остана доволен.
Сега имаше две плътнобоядисани яйца - синьо и зелено.
Разклати ги за да изсъхнат по-бързо.
Остава панделка. Панделка от кутия пури ще свърши работа.
Кръсти по-голямото Фобос, по-малкото - Деймос.
Страх и ужас за бабиейрос.

Доня Василиндра изпълзя от храстите, където се беше крила през цялото време, за да си навива косата на книжки. Беше облякла най-новата си рокля на ситни цветчета и си беше вързала фишу с черепчета. Чувстваше се неустоимо красива и привлекателна. Да, беше забравила да свали книжките от косата си, но какво от това?
Василиндра заподскача наоколо с цел да бъде забелязана.
- Юху! - викаше тя. - Ойларипи!

Космосът... Как обичаше космически историЙ сеньора Краставицио, как бленуваше за звезден корабъл с гологлав капитан и разнопланетни премеждия.. Айх!
Нещо почука настойчиво връз перуката на дъртата госпожа и заскуба пембените изкуствени космалаци. Туй беше едно пролетно щиче с черен клюн, но синя гуша. То бе дошло за поредната дажба натрошен козунак, който изпадаше от рехавата на зъби уста на уважаемата сеньора. Поради любовта си към вси живи твари, госпожата Алмунада бе принудена да яде редовен козунак, за да остават трохи за птици и бръмбари, мравки и божи козички. Или крави.. Все тая. Все божи твари... Боза..
Също така, уважаемата госпожа бе принудена да яде и месо с кокали, за да остават последните за "бедните" кучета, които бабиейрата срещаше при разходките си и черпеше с радост с кокал, скрит из пазвите й, а при по-големи количества и размери - из батуша й. Място винаги се намираше, но и гладници винаги имаше.
Накрая, тъкмо за Великденския празник, сеньора Краставизия констатира, че е с добре оформена кръгловата фигура и реши да спести от покупка и боядисване на яйца. Реши, че може да се самобоядиса, понеже имаше идеалния яйчен овал. Разполагаше и с достатъчно гримове, макар останали от предни епохи, които щяха да й придадат великолепен, че и оригинален великденски вид. Уважаемата сеньора си възхити от въображението си, надигна фусти, зада стане от продъненото кресло и се накокони пред най-близкото огледало. Пред него тя направи самопризнание, че малко захар на едри кристали върху прическа тип "кифлен козунак с мармалад" ще предизвика фурор сред приятелките. Тоз гений мозъчен така се въодушеви от идеите си, че примлясна самодоволно и отиде да приготви още трохи за нахалната птица със сини пилешки гърди.. Топено сирене и силно загрята фурна..
Сминдухът да не забравим! .- мислеше за вси кулинарни чудодейства охранената бабиера.

Хуанита огледа книжките по косата на Василиндра и мандибулата и увисна от възмущение - там се кипреше готварската и книга "Великденски чудеса", накъсана на ленти. За всеки косъм - лента. Хуанита преброи набързо космите /не беше трудно/ и прецени, че най-вкусните рецепти все пак са останали цели. Но как да стигне до тях, как?

Флоринда беше бясна на едно хлапе, което и каза :" Добър ден, дона Флор!"
Айде, бе! До вчера и викаха девойко. А сега дори подмладитерния бъркоч, който и препоръча младата вятърничава сеньорита Лулуто, не действаше. А плати с последните 3 бутилки ром за него. Животът е несправедлив, каза си Флоринда и отправи замечтан поглед към Джонито. Бабийеросите усилено боядисваха яйца, но Флоринда не искаше да бъде бабишкера. Тя е все още неотразима, нецелулитена и неврастеничка. Последното май не беше за хвалба. Я да взема да се боядисам в цветовете на пролетта, си каза тя и посегна към огромната кошница с остарели гримове на Краставицио.

Доня Анхелина се протегна, тръсна дългите си коси, на които се мъдреше неизменната бяла панделка (абе, кой я излъга, че с нея изглежда по-млада?!). Пръстите на дясната й ръка трескаво затърсиха метлата, а тези на лявата ... те бяха изтръпнали, защото от около 100 години стискаха гърлото на бутилка сребърен ром.
Паякът Пимпоци изпищя пронизително и се скри в миша дупка, вече не му беше скучно - метлата се раздвижи. Раздвижи се и спря, понеже благородната доня видя нещо, което я накара да остави метлата и да посегне към пазвата си, където беше скрила три флакона боя - синя, червена и жълта. Само и трябваха яйца, върху които да сътвори деветото, десетото и единайстото чудеса на света. Първата и мисъл бе за Джонидепио, но тя бързо я отхвърли, той имаше само две.

Доня Дона бе проснала Джонито върху кухненската маса и усилено тренираше за месенето на козунаци.
- Тъй - рече тя и го обърна по гръб - бухнал е достатъчно, сега остава да си спомня как се правеше онуй с яйцата.

Той, че е бухнал, бухнал е, ама ефектът с бръчките как го постигаш? Набръчкана точилка ли си взела или е от масата?
- злобно подметна ламелиндиня дебелинда кебапчидзе, току що влизайки в кухнята с цукало на главата

- Ахааа! Победоносно вресна Хуанита - Ето кой ми е свил останалата част от книгата. Обаче пък каква доза е замесила, нещо с пропорциите е омотала...
Ха, не било козунак туй, но пък изглежда също толкова апетитно.

- Къш, къш, уруспии завистливи - развика се доня Дона и размаха точилката, мъчейки се да опази бухналото... нещоситам от алчните им артритни пръсти.

Мишонита Рафаела Бенитес по мъж Врещунцел дебнеше иззад ъгъла на кварталната фурната некой по-презрел пенсионер и като го докопаше го набутваше в близките храсти...
Всеки влизаше в храстите с усмивка и готовност, но излизаше възмутен и огОрчен, защото хамавата Мишонита, едно време бая дашна на втасали цицори, сега само преджобваше за жълти стинки и бегаше до фурната да пригепса някоя и друга козуначена кифла.

"Ще меся! Друг път" - помисли Мишонита и загащи поредния пенсионер. "Яйца носиш ли?"
"Не, Миш, напръй ма щастлив душо и ща меся докато съм жив" - измънка бай Аурелио от 15-ти блок и подсмърка, а Мишонита с един сватбарски шут го изпрати по живо по здраво.
"И без яйца тръгнал! Ми тя Анхелина трябва да му ги е изстискала на последния Великден, безобразницете ньедна!" - и се врътна зад ъгъла в очакване на поредната жертва.

Донът бе отворил "Наръчник на галактическия дон" на глава "козунак в космоса"
и тренираше месене на козунак с гърдите на съгласна доня. Така като гледаше,
можеше да оттренира и следващото упражнение "Сплитане на козунак на плитка"

Доня Аманда въздъхна и посегна към готварската си тетрадчица, където прилежно си лепеше всички изрезки по темата "Какво да сготвим от спихнал козунак". Страниците бяха залепнали от нещо клисаво.
"Поврага!" - заяви тя. Възрастта има своите речникови предимства. Междувременно откъм картона яйца на масата се чу почукване...

и потропване...

... и отново почукване, попукване и подпръхване, докато оттам не излезе
Космическата огнена птица.
Само че беше още мъничка и можеше да лети колкото от изкуствената трева до буркана с разтворената боя.

Доня Василиндра видя излюпването на Космическата огнена птица и "Ойларипи"-то й секна.
- Бре! - викна донята. - Ето ти основното ястие за великденския обяд. Пълнена Космическа огнена птица с...
Именно. С какво?
Василиндра започна да скубе книжките от буйните си руси коси, белким намери точната рецепта.
- Въшки ли имаш, мари? - питаха другите дони със съчувствие.

- Пълнена космическа птица с въшки! Мътните да ви вземат! - взе да кълне Аманда, въпреки че никога не беше била наясно кои точно безалкохолни са мътните и къде вземат хората.
- Няма ми пипате пилето. Въшките си ги яжте с ориз, и на дроб-сърма може. Това пиле ще си го отгледам по предназначение и...

...междувременно пилето тупна в буркана със синята боя и отчаяно пърхаше, за да излезе...

Запъхтяна, дотърча доня Ивон фон Снейкън. Тя беше млада тъдява - едва наченала сиптомите на критическата, както млада мома помирисва свенливо нарочно изпусната ергенова кърпичка...
Ще наобиколи... ще нагледа - мирише на козунаци и току-снесени яйца. А фон Снейкън до сега сал с едни други яйца си е поигравала. Докато дойде време да и уври акъла, той изврял...

"Тия бабишкери се скъсаха от плюскане, а все кльощави стоят" -помисли си Флоринда с огромна доза завист и отвратено загриза стрък целина. Знаеше, че Василиндра прави някакви магии в някакъв Дюкян. Обаче така и не научи, къде е това тайнствено  място.

- Хахаха - закиска се доня Анхелина, тъй като чу последните думи на Флоринда (а тя си мислеше, че ги приказва на ум, да, ама не).
- Ти за къдет' си тръгнала, аз от там се връщам. Дюкяна ми свали 10 килца от грамадата и сега съм фина и само леко заоблена. Ще ти издам тайна - пилето може да ядеш, яйцата тоже, но Великденското агне не!
"Тъкмо ще има повече за мен" - ехидно си помисли Анхелина и запретнала поли се запъти към кошарата. На прибежки и припълзявания се добра до нея, огледа се крадешком и се шмугна вътре. Бялата й панделка издайнически се развя, закачена на една клонка над вратата на кошара, където кротко спеше Великденското агне.

Другите бабетки се суетяха около синьото пиле и не забелязаха липсата на Анхелина, старата хиена.

Доня Дона поприключи с месенето и излезе от кухнята, бършейки ръце в престилката си. В другия край на двора бабиейросите се бяха скупчили и възбудено ръкомахаха. Изведнъж оттам изскочи нещо наперено, дребно и боядисано в яркосиньо, прекоси двора тичешком, крещейки "Фрийдъъъъъм" и се шмугна в плевнята.
Доня Дона се опули невярващо.
- Уилям Уолъс? Виж ти, виж тиии...
И тя се запъти към плевнята, завладяна от поизбледнели, но приятни спомени за свободно развяващ се килт, приютил чифт юнашки великденски атрибути...

Вятърът довя чуден слух. Никога няма да повярвате, наоколо се навъртал Мел Гибсън (ама на млади години).
Василиндра натъпка в устата си сурово козуначено тесто (като се оглеждаше да не я спипа някой Дюкян) и хукна да търси смъртоносното оръжие!

-Хи хи, смъртоносното оръжие, чашка D, е останало някъде в миналото, при троловете... Ама няма да и казвам, ехидно се усмихна Хуанита. Знае ли човек кой какви козове държи в...пазвата си.

- Още е "Д" - гордо вдигна блузата си Василиндра и от сутиена й паднаха две торби. Бум!
- Подплънки, а? - ухили се злорадо Хуанита. - Мамиш, а?
Василиндра се огледа и прошепна:
- Ти да не мислиш, че току така се прави сексапил? Знаеш ли какво имам в гащите?
- Не ми казвай, че и бразилското ти дупе е фалшиво - викна потресена Хуанита.
- Не само то - намигна Василиндра и си свали дългите крака.
Хуанита избяга с писъци.
- Завист, черна завист - замърмори Василиндра и си прибра такъмите по местата. Къде се беше скрил Мел Гибсън на млади години? Къде?

- Да се чудиш няма за какво.
Заглавието разшифровай и зад думата кодова "К квадратче" ще откриеш скривалището негово ти - тайнствен шепот се изви около Василндра.

Дзоро /Дон Рамбо/ залепи ченето си с "Корега", сложи черната си маска и яхна триколката си за да се притече на помощ на нещастното синьо пиле.
В миг срещу него изкочиха чорлави и разпенени бабиеросите, сплели "жива верига".
Той хвърли жаден поглед към Василиндра и изфъфли:
- Дай на дядко да те цунка по красивата муцунка.

В този миг се чу крясък.Покрай него профуча Доня Дона подгонила пилето.
То падна на колене пред Дзоро и речИ:
- Абе, къде е Батко?

Посинелият от априлския студ и дъжд  бройлер недоумяваше какво предизвика спонтанният интерес към него. Не стига,че прекара дълги нощи във фризера на Пепилия, в отчаян опит да забрави как и с какво точно го заклаха, ами сега и това!!!
На всичкото отгоре беше засрамен от тена си..."Наближава лято ", каза си той:"Как ще се лансирам в този търговски Невид, и аз не знам " и скочи във най-близката фурна,сгуши се до бухващия козунак и зачака мълчаливо и замечтано така бленувания и прословут бронзов загар.

През това време прясно боядисаното Космическо огнено птиче усърдно кълвеше просото от торбата размер Д, забравена на пода от твърде заетата с мисълта за Мел Гибсън Василиндра. Покрай тях, струва ми се, нагълта и няколко пайети с недоказана хранителна стойност.
Скоро достигна размерите на подрастващ щраус.

Флоринда уби човек. Стана случайно и съвсем без да иска. Гладът си беше казал думата и тя изпадна във временно умопомрачение. Когато се освести, се оказа с карантия в ръцете и безжизнен труп на красив млад непознат в краката си. Приличаше малко на Мел Гибсън. Учудващо за самата нея, я  обзе блажено спокойствие. Флоринда тръгна лекичко към брега, за да се поизмие, припявайки си тихичко : Кен лиииий, либидиби датюююю.....

Доня НеРижа мързеливо се протегна и се разбуди от зимния си сън. Тя беше практична. Преди да й замирише на козунак, изобщо не си даваше труд да става от леглото. Лягаше след Коледа с печено свинско бутче и бутилка ром под ръка и дремеше до Великден.

След протяжката опипа леглото. Беше празно и студено.

Доня НеРижа скочи моментално, едва за седем минути. Шокът беше голям. Някоя подла разгонена бабичка беше откраднала нейния Дон Джонидепио! Тя подрънка веригите, висящи пусти, и видя, че някой ловко беше отворил катинара с нокът. Че е с нокът тя разбра веднага, щом го видя да виси от ключалката.

Вдигна го. Въздълъг, с малко черничко отдолу и боядисан с олющен червен лак.

- Донооооооооооо! - изкрещя НеРижата, обзета от силен бяс. Пустата му проклетница, сякаш жарава имаше в гащите, само дебнеше да докопа чуждите джонидепиовци (те си имаха имена, но доня НеРижа не си даваше труд да ги запомни. Имаше дон Джонидепио и някакви други мъже).

Изтърча към кухнята с куцукане, защото ставите й се бяха схванали от дълго лежане. Там намери горкия дон Джонидепио, покрит с брашно и синки. "Мъчила се е да го меси, проклетията!" разбра НеРижата.
Внимателно вдигна Джонидепио и го мушна в долната си фуста.

После го занесе в лятната кухня. Предстоеше й важна работа и тя искаше спокойствие. Трябваше да му боядиса яйцата, все пак идеше Великден.

БабиЕроси в космоса или как се боядисват курави яйца, останали здрави след 38годишно чукане.
В космоса яйцата се боядисаха добре. В безтегловност нямаше стичане на боята и отпечатък от вестник, на който са били сложени да съхнат. Но като ги излонви, донът установи, че липсва едно, синьо.
На второто кръстовище донът установи, че яйцето му идва, реейки се по коридора на височината на главата му. Върна се, взе сак за пеперуди и когато реши, че наближава, бавно го срожи пред нето. Чуха се обаче трели и в сака се заби малко жар-птиче. На гърба си имаше полепнала черупка, червена. Значи не е от яйцето на дона.
Ювага, Ювага, ахтунг, атансион, внимание! На кораба има боядисани сурови яйца!

Василиндра разбра, че е изтървала де що има яйца за боядисване. Всички се спасиха - Джонидепио, и Мел Гибсън, и дон Волфио и дори онзи сладур Дон Рамбо.
Тя седна на прага на хасиендата и нагласи единия си чувал (размер "Д") така, че да стърчи предизвикателно. Другият кой го знай къде се беше запилял. Дали не го беше свил Дон Рамбо, целувайки я по сладката муцунка?
Донята извади огледало от джоба си и се огледа. Още хващаше окото, още!
- Особено, ако окото е с катаракта - гъгниво каза огледалото.

Дзоро като видя какво се случи на Джонидепио и други яйценоси си плю на гумите на триколката и  закрета с мръсна газ.
- Ми те после и ваденки шъ искат да лепят, склерозите му със склерози.

Внезапно пътя му пресече Кървавата Флоринда, пеейки.
Дон Рамбо се оцъкли и пукна на място.

Флоринда пъргаво забърса ръце в престилката:
- Яйчицаааа....

Флоринда пъргаво забърса ръце в престилката:
- Яйчицаааа....
След минута Доня НеРижа я нокаутира и задърпа Дон Рамбо към хасиендата. Флоринда беше опечалена. Забеляза, че все още е кървава и реши все пак да се измие.
Изкъпа се в океана и дори улови 2 рака. - От раците май не се дебелее - си каза тя и трескаво започна да мисли, коя доня може да ги сготви. Флоринда така и не усвои това виШо изкуство. След кратър разбор се спря на Анхелина и тъкмо щеше да  припне към нея, когато нещо огромно и топло се стовари върху нея. Флоринда беше ошашавена. В прегръдките и беше вкопчен млад синеок красавец. "Итс рейнинг мен. Алелуя!" - извика Флоринда и писъкът и озвучи целия остров. Само след миг ято запъхтени бабишкери я обградиха... А някъде в далечината едно синьо пиле продължаваше да търчи зашеметено.

Василиндра прибра някъде из диплите си нетактичното огледало и хукна с всички сили.
-Валят мъже, валят мъже - крещяха бабиейросите.
- Къде? Къде? - викаше Василиндра и тичаше, ама много трудно се тича на обувки с толкова тънки токчета, че и с чантичка на глезена.
Нищо, че чантичката беше празна. 

... разфучаха се ония ми ти фусти засукани,
раздвижиха се артритни крайници, напукаха
се де що има пети, включително и ахилесови,
а лекият бриз, роден от тези нечувани подскоци,
донесе лепкавото ухание на крем "Нивеа", тъкмо
запълнил бръчки и подноктие у бабиеросите.
"Млад синеок красавец, вец, вец, ец, ец, ец",
се чу чак до другия остров. Ейц, завидя и слънцето.
Винаги става така, помисли си Лизелоте, като една
бабиера повлече лабии, всичко живо се засили и то.

Хуанита не се вълнуваше от валящите мъже. По-скоро я занимаваше мисълта за панделката на Анхелина и разплисканата синя боя. А квадратчето в заглавието пък и бодеше очите...

вся  суматоха проследи с поглед доня Ивечинда, като взглядът и се спря на разкрашенното лицо на доня Краставицио.  току що пристигналата от далечно червено странство доня Ивечинда хочеше да създаде добро впечатление по Великден. затова по примера на доня Краставицио тя реши да се самооцвети, като въйбра за тази си цел не какво да е, а хубавите  си буйни волоси. скри се в хасиендата и след няколко время се появи с краснъйе и синие кичури. беше забъйла да ги измие обаче и след известен брой минути те добиха леко мухлясал вид.
това не я смути и тя заметна двете си щраусови яйца, въйдающи се от набръчканата й пазва, на раменете и се включи в гонитбата.

Доня Дона седеше в будоара си и умуваше как да закове отново Били Уолъс. Все пак, предишният път беше доста отдавна...
Като за начало, засмука бутилка уиски за свеж дъх и блясък в очите. Сетне докопа мазилата на Алмунада и грижливо боядиса лицето си синьо. Навлече карирана фуста, но кюлоти не сложи. Планът й бе да срази Били, като се надупи и му покаже задните си полушария (зер, именно тъй я бе свалил той предишния път). Опъна още един гълток и излезе наперено и кръшно.
На двора попадна на Аманда, която се щураше със сатър в ръка и крещеше "Дръжте гоооо!". Тя се блъсна в доня Дона, оцъкли се и изпищя "Поврага! Космическото пиле се е превърнало в птицата Рух!". След което подгони горката доня, бълвайки незнайни багдадски ругатни.

А Дон Рамбо отлетя в космоса /душата му/.
Срещна лутащо се яйце:
- Ай сиктир. Писна ми с това синьо.Що си синьо, бе?

- Синьо пиле ме снесе,
  в синя боя цопнах,
   само Левски, оле!

- Твойта мама синя....***** -побесня Дон Рамбо и посини окото на яйцето...

Доня Елфиния Де Логопедия ненадейно излезе от така дълго продължилия унес или по поетичному "зимна забрава", намести си лявата леща  и успя да съзре шарената тълпа от съмнително ухаещи на спирт, одеколон и афродизиаци бабиеросити. Мозъчните и гънки бавно се понаместиха и тя с ужас разбра, че почти е изтървала празника. Трбяваше да действа бързо. Бръкна в кухненското чекмедже и измъкна от там 11 яйца. Беше ги издухвала системно и последователно в продължение на много време. Първо смяташе да ги засмуче, за да излезе едни гърди напред на кастинга за Мюзик Бабиерита с меден гласец, но Доня Флор вече беше изпяла хита "Кен лий".

Бабушкерите седнаха да си поемат дъх и да гаврътнат малко ром.
От толкова емоции бяха забравили, че имат артрит.Нахлузиха наколенките и космодиска и се зататрузиха обратно по домовете си да довършат приготовленията.
Само една остана замислена: "Ще ми дойде, няма да ми дойде. Ще ми дойде, няма да ми...Кое по-точно трябва да ми дойде?" "

Дежурният по Космос дон Волф опря чело о илюминатора и възкликна като бургъзлия:
  -Въй, въй, въи, истина било, че за всеки влак си имало пътници.
Долу в храстите граф фон Викинг Самотни дес Скандинавски нагъваше доня,
при което ритмично се сгъваха краката й от коленете и напуканите пети го ритаха по бузите.
При това издаваха прещраквания, като при превключчване режимите на йонен двигател.
              А петък не беше още, по корабно време.

имало едно време едно яйцо.
не...

имало едно време едно пиле, синьо и умно.

не, не..., цъ!
наплюнчи молива и отново написа:

имало едно време едно синьо ...

Историята се мъчеше да напише нещо днес, но както се вижда хич не й спореше

  На какъв език говорите тука? 

  Форумски пиянки!

Зефс, напусни. Щом не можеш да различиш прости пияници от префинени дегустатор/к/и на ром и производни, не си за тук.

Доня НеРижа поседна доволно. Беше боядисала яйцата на дон Джонидепио много красиво: червено и златно едното, синьо и сребърно другото. Накрая ги полира с олио, но остана леко учудена, когато донът категорически отказа на намеренията й да сложи яйцата в малко ракитово панерче и да ги изнесе всички да видят каква майсторица е.

Запуши замислено пура. Нещо й убягваше... какво ли беше? Паметта й никога не е била силна, но напоследък съвсем даваше фира.
НеРижата доня седя, пуши и дрема няколко часа. Изведнъж я осени съновидение, което я подсети: беше забравила да отмъсти на доня Дона!
Тя чевръсто подскочи и се запъти към навеса, като не пропусна преди това да затъкне дон Джонидепио под фустите си.

Сеньора Краставиция догледа поредната серия на Дързост и Красота, изключи телевизора и въздъхна отчаяно. Сателитната връзка бе много лоша и разчиташе на записи на любими сериали и предавания. Но дойде моментът, от който най.много се бе страхувала. Записите й започваха да се увреждат, да губят блясъка на картината и стойностите на звука си, прекъсваха, откъсваха я от лирическия герой и предизвикваха аритмия у старческото сердце. Сеньората потропна с надървоядения си бастон, изкихна се мощно чак до другия край на одаята, гдето залепна поредния сапол и тръгна да прави английски чай. Идеше 17 часът. Коя ли ще направи курабии днес? Дано нямат яйца, че напоследък целия свят беше яйца. Накъдето се обърнеш - яйца. А бащата на яйцето? Никой не си даваше сметка какви мъки причинява на яйчените предшественици.. Но туй е друга тема.  Доня Алмунада бе ожадняла за лимонада и си рече, че чай с лимонада не е лоша комбинация. Но беше стагнация. Дали въобще има нещо по- различно от яйца?
В коридорът ухаеше на лимонена есенция. Ах, пусти младини, кога баба месеше и втасваше, ръсеше шекер и черпеше резени и резени вкусън козунак? Кой готви? Пуснал ли е вълшебен косъм за късмети в гозбата? Само чене да не й се падне, мрънкаше под мустак сеньора Алмунада, щото миналогодишния Великден й се падна чене в хапката и я захапа така лошо по горната джука, че се наложи два месеца да ходи със силно червено червило, неподходящо за възрастта й. Само розаво!
В хасиендата имаше само благоухание с догадка за козунац и никой друг, освен бастунената сеньора. Изоставена съм и употребена, но поне ще разполагам със миндера. Там ще пия сам чай съ лимонада и ще радвам на старата си чанта Прада... съгласи се на скуката си бабиейроса и тръгна да търси наргилето си.

Една сълза се търкулна по напудреното лице на доня Лебедуна ди Суейн...Тя остави настрана черпака и въздъхна. Вече трети ден вареше отвари с люспи от лук, орехова шума и листа от ягоди, но цветът не се получаваше. Дали яйцата не са стари, запита се тя, и погледна подозрително към Дон Тембел Ди Суейн, който похъркваше доволно след обилния обяд. Джони Де Депио стрелна се мисъл в главата и, но веднага я отхвърли...Ония ненаситните бяха отмъкнали всичко читаво в околноста. Доня Лебедуна захвърли ядно
черпака и излезе на верандата. На ливадата отпред подскачаше Великденски заек. Без много да му мисли Лебедуна запретна поизвехтялата фуста и с прибежки и припълзявания се запромъква към него, като си мърмореше под мустак...Мам...а ти заешка...Ах, с дребни лукчета...с мащерка...Оооох, бодил...пак не е окосил тревата...казах му аз, ама каляската, та каляската...Докато чистеше тръните от пазвата си, заека се шмугна в една дупка. Проклятие...изруга на глас иначе възпитаната доня. Пак трябваше да ходи на прословутата вечеря у майката на Дон Суейн. Тая дърта вещица и тази година щеше да ги гощава със синьо пиле, приготвено по стара семейна рецепта. От години Лебедуна се опитваше да докопа омазнената тетрадчица на старата Суейн, но все не и се отдаваше. Закуцука обратно към хасиендата, а от небето закапаха едри капки дъжд. Откъм брега някой припяваше Кен лииий...Не можеше да бъде по - зле...

Празниците минаха и заминаха. Дойде по-по-най-празника, доня Анхелина имаше Рожден ден. Едино столетие се бе изтърколило, започваше второто.

Божичко, а 90г дон я бройкаше за младо кьорпе.

Доня Лебедуна скочи като попарена и хукна към гълъбарника. Охх…още нямаше покана за партито у  Анхелина. Сутринта рано дон Суейн беше тръгнал с приятели на конни надбягвания в странство. От вечерта грижливо беше опаковала двете стари яйца – едното сребърно, другото черно, със стрела в чест на лорд Люис 22 –ри граф Макларън. Боята се беше поизтрила тук – там, но стария Тембелио недовиждаше и нямаше да е проблем. Проблема беше как да забърше нещо младо на купона у Анхелина?

Сеньора АЛмунада разтърка око и прогледна. Грееше жежко слънце, къдрави дребни облаци се гонеха по небосвода и бягаха към морската шир, за да потопят къделите си в бъдещия изгрев. Слънцето гаснеше в отсрещния хълм. Не беше обед, а по-късно. Сеньората се възхити на съновиденията си, но и на пропуснатите ползи, докато е хъркала. Погледна календара и разбра, че сънят е бил повече от необходимите 10 дни. Но бръчките бяха по-опънати, погледът ясен, фустата широка. Една подмладена бабиейра се озъби на огледалото, преметна въшлясала розава букла през рамо и се запъти към цивилизацията.
Цивилизацията представляваше набрашнен и наплют с лютеница стар компютюр. Даже лаптоп. Помежду два клавиша бе останал самотен фъстък и сеньората пристъпи към закуска с него. Той пък заседна между два зъба и остана там силно притеснен, каква киселинна случка го очаква, ако бъде преглътнат. Стискаше се в междузъбието, но нещо се ронеше едва едва и то не беше камък, а емайл...
Но да се върнем на технологиите. Сеньора Краставицио натъкми кабелите, позабърса с пижама хапаратурата и включи устройството. Човек би очаквал да нитисне бутон за излитане на ракета след толкоз приготовления, но нищо по-особено не се случи, освен да примигне с угасване един ламп. След усърдие и забележки към цивилизацията и прогресът, лунните цикли и разговор с неприветлив сваровсков кристал, сеньората вдъхна.издъхна, каза си, че трябва позитивна нагласа и реши да пробва цъкането на компютюра за последен път. Разбира се, машината заработи, взе да ломоти и пусна светлини и фанфари.
Имаше съобщение за мадам!
Айх, какъв радост, ай, каква сладост! Някой се сетил за дъртофела, че е жив! Сеньората нацъка всички рекламни банери, че да стори добро дело на съдържателите, без да има представа кои и къде са и въобще добро ли им прави и седна да чете покана за снимки. Разбира се, не особено екзотични. Беше попрекалила с възрастта и не можеше да се очаква, че млад, дългокос, загорял и прежаднял фотограф ще я покани на фотосесия и ще снима превъходното й сластно тяло в чупки и чукари.. Канеха я на телевизия!
Ахой! Камера, Екшън! Ляво, дясно, уважеми зрители.. Сеньората изпадна в мечтание, почеса се и все да обмисля има ли нова перука и достолепна ли е в настоящия си вид за телевизия. Мисли не много и взе решение, че ще отива на телевизия. Поканата беше за дискусия и тя гореше от желание да говори, да спори, да е център на говора и разговора и умерената реч, да пророкува, да диктува, да казва, да показва и наказва и въобщ всичко, каквото е необходимо, само и само да има живец в живота. От радост, сеньората нахлузи синия си чехъл с голяма жълта луна, награби чантата си и хукна да търси билетопродавачка за абтобусен, самолетен, влаков или какъвто и да е тикет. За нещастие, досами изходът на хасиендата бе изоставена кофа с някаква неизвестна бъркоч, от която се разнасяше неприлична воня. За още по-голямо нещастие, сеньората не успя да я види навреме, нямаше очило на носа и разбира се, така се препъна и припадна, че остана да лежи по чехъл и пижам, разхвърлян и разчорлен насред градинката пред къщата. Накацаха я пеперудки, гълъби, поникнаха карамфили и канела, слънцето гаснеше и потъмняваше небесата и никой не забеляза липсата на сеньора Краставицио.

А пък едни сеньорити на брега на голямата вода седнаха, описаха
надлежно приключенията на бабиеросите в космоса и се явиха
на конкурс пред НАСА. И не само се явиха, но го и спечелиха.
Оснаналите синьорити от 155 екипа не спечелиха.
Бабиеросите останаха да ядат сух козунак и да събират трохите с прахосмукачка
в безтегловното пространство. Ей на -
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=47 … 8&format=html

Кофата с благо-вонята ще да е била експериментално гориво за космична колония. Само едно мощно експериментално гориво може да мирише тъй силно и противно и само едно мощно експериментално гориво може да се озове на потайно скришно място като хасиендата на бабиейросите, може да спъне член на разработващия екип и да го отстрани дълготрайно от Космоса. А може и съботаж да е било. Никой не знай! Карамфиля не говори.

"Тъй, тъй, няма нищо случайно на тази Земя", тихо нареждаше доня Анхелина. Тя забеляза на земята кръшната снага на нейната приятелка и колежка, спътничка и съкафезничка, съекипничка и съдружничка КрасТавицата и се втурна да я вдига от местоположението й.
В пазвата и дремеше сгънат диплом от Националната конференция на Американската космическа агенция във Вашингтон.
Тя вдигна внимателно кофата с миризливото съдържимо и нежно я постави настрани, в безопасност, извън обсег, сякаш нещо свещено се плискаше там ...
Внимателно повдигна бездиханната КарсТавицио, даде и да помирише амоняк (или по-скоро някакъв стар парцал, напоен незнайно с какво) и зачака събуждането й.

Доня Василиндра Философия де Дървенида преяде с яйца, козунак и всякакво месо (без куче!) по Великден. Това й докара стомашни проблеми и тя клеча десетина дена в едни храсти, където размишляваше за житейските превратности и разни други неща (става това листо за бърсане или не).
На десетия ден си сповни, че милата Анхелина има рожден ден!
- Сповних си - изкрещя Василиндра.
Тя си сповни, че й се яде нещо сладичко и хукна да търси Анхелина, за да й честити и съответно, тя да я почерпи с торта. По пътя събра едно цесекарско шалче, паднало от Космоса. Чудесен подарък, как щеше да се радва милата Анхелина!
Василиндра дотича запъхтяна и какво да види? Нито торта, нито празненство. Анхелина махаше с един парцал под носа на полегналата в лехата Краставицио.
- Браво, бе! - кресна Василиндра. - Пак сте изпили всичко без мен.
Тя си взе шалчето и се врътна обидено. Реши да се направи, че не й пука, замаха цесекарското шалче и запя:
- Само "Левски"-и-и шампион! Можеше, Анхелино-о-о, поне едно парче торта да запазиш, скръндзо-о-о!

Дон Волф беше отворил люка да се проветри от миризмата на развалени яйца и
биогориво и сега люкът се падаше отдолу. Донът можеше да гледа седнал, през люка между краката.
На земята между два храста имаше бяла тиква. Донът отдавна не беше ял и започна да си припомня ястия с тиква - печена тиква, сиропиран тиквеник, комбастия, тиква печена пълна
с овче мляко, ориз и поръсена с канела, и за други не можа да се сети.
В тоя момент бялата тиква се размърда и се забърса с листо.
От изненада донът си изтърва късметлийското цесекарско шалче.

"... кииии шампион" довя вятърът откъс от песен до чувствителното Анхелинино ухо, при което ответната реакция беше тя да извика "к** за Левски" и да свирне с два пръста. Свирна донята, ама се усети, че не е на стадиона, а се мъчеше да свестява Краставицът.
Стори и се, че в далечината се ветрее розовата фуста на Василиндра. Нещо и се губеше напоследък старата й бойна другарка Василндра де Дървенида. А откога и пазеше специално питие, още от рождения си ден.
Сеньора Анхелина бръкна в пазвата си, където до дипломата се мъдреше плоско шишенце, пълно със сребърен ром. Тя го грабна и се втурна след Василиндра. Едно цесекарско шалче се вееше без ентусиазъм в здрача пред нея.
Краставицио се беше надигнала и поемаше жадно глътки роден кубински въздух.

- А торта? - попита намусено нахалната Василиндра.

Коя бабиероса имаше син Кирил, аммака му, да почерпи.
Тътреше си краката дон Волф, и се ядосваше на склерозата.
Изведнъж се сети, че неговият син също се казва Кирил, и зави към кръчмата, сам да се почерпи.
Това реши и въпроса.

Милата, мила Анхелина беше скътала и половин торта, та Василиндра спря да се муси и я наметна с цесекарското шалче. После двете хапнаха, пийнаха и пак пийнаха. Пяха до три часа стари градски песни и заспаха, щастливи и опиянени.
Василиндра продължи да празнува и насън. Присъни й се Джонидепио (най-после избягал от Нерижата ужасница). Джонидепио шепна поне един час любовни слова в ушите на Василиндра (и в двете!). После я награби да я целува.
Ох, каква целувка бе това! Василиндра видя звезди, луни и двадесет планети, които кръжаха около нея. О, не изчезвай, чуден сън! - молеше се Василиндра, обаче за зла беда се събуди.
Над нея стоеше надвесен тъмен силует. Докосна я нещо мокро.
- Джонидепио? - попита с плаха надежда Василиндра.
- Грух - рече Джонидепио.

- Грух? - изпищя Василиндра. - Какво означава "Грух"?
Грух означаваше прасе. Не какво да е прасе, а огромен, див нерез, който скиташе из джунглите на три континента и пренасяше бяс и зарази. Обаче Василиндра нямаше никаква представа за това. Тя така се вбеси, че се метна връз нереза и го удуши с кълки.
Огромната планина месо лежеше на плажа, а Василиндра седеше върху нея и размишляваше. Какво да го прави? Да го изяде? Тя погледна разпенената муцуна. Блякс. Дори Силия няма да се навие да прави суджуци от това.
Тогава на Василиндра й хрумна брилянтна идея. Брилянтна, гениално-финансова идея!
- Аз съм финансов гений и до един месец ще стана финансов магнат - тропна с крак Василиндра. - Ще продам месото в България. Там няма никакъв контрол, за нула време ще го направят на колбаси, даже на Лионска наденица. А аз ще забогатея неимоверно!
Василиндра чувстваше, че нещо в плана може да я провали. Сети се.
- За покриване на следите ще кажа, че е бразилско свинско. Ако е кубинско, току виж ме хванали. Сега нека ме търсят в Бразилия, ха-ха-ха!

В този момент Василиндра получи халюцинация, не, направо божие прозрение! Пред временно заслепените й алчни очища се появиха чудни кадри - как  това може да се преработи в това, от продажбата на което да се снабди с това и това.
А да видим тогава чий ще е Джонидепиото, а? 

Нерижата имаше неблагоразумието да изпусне Джонидепио от поглед и окови и той избяга, защото умираше от глад. Скита се два-три часа из обраслия двор на хасиендата, но не намери нищо, освен няколко изсъхнали миналогодишни краставици, приличащи на змийски кожи.
Това приключение му се стори прекалено екстремно и той се върна към по-приличния двор пред къщата. Погледна към брега и съзря една грамада, която удивително напомняше на утрепан шопар.
Джонидепио доволно потри ръце, засука мустак и се завтече към храната.
Василиндра се отърси от халюцинацията точно в мига, в който Джонидепио, разпалил няколко въглена, допичаше петнайстата пържола от прасето. Вече бе погълнал четиринайсет, глада му беше поутихнал и той весело си тананикаше.
Силия, пак в този миг, дочу позната песен и надникна през прозореца.
После всичко се разви много бързо, зашумоляха фусти, разлетяха се котлети, Джонидепио се оказа в мощните прегръдки на две благородни дони - Силия и Василиндра.

Почти по същото време Анхелина, изпаднала в екзистенциални размисли, реши, че ще пише поема. Тя наплюнчи молива и го насочи към парче омазнена амбалажна хартия, в която доскоро бе увито парче шпек.
"О, музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила!" - започна тя и се размечта.
- Вече го възпях - сърдито рече Музата - разпери музешките си криле и отлетя. Анхелина остана така, заблеяна нейде в пространството.
Около нея се носеше аромата на печени свински пържоли.

На една тръстика самотно се вееха съдраните гащи на Джонидепио. Откъм брега се чуваха жалните му вопли прекъсвани на моменти от припрян кикот, песни и възгласи на доволство. Доня Лебедуна беше практична жена. Тя набързо прецени, че няма шансове пред Силия и Василиндра и реши да се задоволи с прасето (или това, което беше останало) Чевръсто отряза един бут, клъцна малко сланинка и тичешком се отправи към хасиендата. По пътя се замисли откога не беше хапвала свински пръжки с лук, червено винце и благи подправки. В този миг пред очите и се мярна една цепеница и стана тъмно.

Ха, ето Какво правело Това Червеничкото копченце - си каза полусмаяно Зелената Мичтатилкъ, дали да включа пак тока или по-скоро да проверя кой от множеството има инфрачервено зрение... и докато мисълта си пробиваше път през наблъсканата с какви ли не Мичти  зелена главица, в мрака кат гигантски прожектори се стрелнаха няколко чифта полуфокусирани взорове, единия чифт беше непълен... Василиндра Де... с дървениците... беше закрила мощността на единия източник. Джонидепио трескаво издимя накуцвайки към безкрайността, благославяйки тъмнината и шептейки молитви. Бабийеросите за пореден път се убедиха, че сребърния ром прави чудеса със зрението и седнаха да пишат писмо - препоръка към Световния съюз на галактическите офтамолози! Неволен и произволен тик на указателния пръст на Мичтателкътъ възпроизведе натиск върху гореспоменатото копче и хоп ... пак биде светлина

Доня Лебедуна изпълзя от драките и се огледа. Дааа, някой беше задигнал драгоценните мръвки. Изведнъж се сепна и бръкна в пазвата си. Ох, там бяха... Май прешъс...екзалтирано пророни тя и измъкна гащите на Джонидепио. Бели, на червени сърчица. Тук - там личеше червилото на Нерижата. Хм, имаше вкус проклетницата - пастелно, в моден цвят. Тихичко отвори вратата на хасиендата и на пръсти се вмъкна в будоара си. Изрови изпод масичката празна кутия от вафли "Чайка", сложи гащите вътре и я завърза с атлазена панделка. Днес Лебедуна имаше рожден ден, и щеше да се изненада с подарък. Сърцето и тупкаше радостно, а очите и светеха като на стар зил фаровете. Дааа...животът е прекрасен, помисли си доня Лебедуна и се унесе в мечти.

Като истински телец дон Волф Делиормански знаеше от какво има нужда една телица.
Нещо за в къщи трябва да е, но в безкрайните трюмове имаше само неща за вкосмоса.
Накрая донът се спря на фар от Москвич 408 с четири фара, чистак нов.
Ако и го монтира за сачака на хасиендата, на дълги нощем ще може да осветява храстите,
от които се подучуват съмнителни звуци.
Донът си пусна и хепи бърдей тую, защото се налагаше репептиция.
Хепи бърдей, доня Лебедуна!

Голем праз! - каза си Флоринда, съзирайки мускулестия неадекватен тип, който слизаше от сала. Късите му панталонки разкриваха приятна гледка за очите.
Мдаа, Голем праз! - Флоринда посегна към розовия гланц и с отработено движение направи устните си да изглеждат двойни. После с поклащаща се походка тръгна към младока. Първо щеше да го въведе в обстановката, да го запознае с ония дъртофелници, като му подшушне недостатъка на всяка една. И, естествено, щеше да го държи далеч от доня Нерижа. Флоринда беше вдъхновена. Най- после мъж, който щеше да бъде само за нея!

  Хъм? - каза Голем Праз, който слизайки от сала съзря адекватна сеньорита само по потник и къси панталонки. Хъм, хъм - пак си помисли той. Мдааа, какви розови устни, какъв заслепяващ блясък, какъв обем! Каква жена!!! И какво правят тези недодялани дъртофелници в нашия сън? Най после ослепителната сеньорита ще е само моя. Хъм - отново си помисли глуповатия, но иначе мусколест младеж, - коя ли е пък тази Нерижата доня, хеееей там? Хъм, хъм.....

- Ех, най-сетне!
Нерижата е видна бабиейроса-кърмачка, мачка, чка, ка, аааа ... - провикна се Анхелина и близкото възвишение разнесе звуците в пространството. Част от тах достигнаха и дон Голем Праз.
- Кой ще ме мачка? - почуди се Празът и запретна ръкави.

Брееееййййй - почеса се не много умно по сплъстената косица доня Благуна - какво е това чудо тук? Рожденни дни, мрожденни такива и разни гащи се развяват гледам...Дали пък да не се поприсламча? Току виж някой си е оставил чашката нейде за малко и да сръбна на аванта...
Такива разни размишления обсебваха ума на Благуна наблюдавайки от храсталака групата бабийероси . Дълго време се бе скитала из пустощта и сега на  всяка минута жаждата напомняше за себе си с мощни хълцукания и изблик на лиги от пресъхналата й уста. Очите й, истински водопади, не спираха да леят сълзи по безнадеждно загубеното  имане - цял кашон Метакса, който някой си наглец бе отмъкнал под ярко зачервеният й нос... Оставаше единственно да се надява, че ще успее да се слее с тълпата ....

На парче шперплат, написан с червен лак за нокти се мъдреше надпис  " Премахвам пъпки, бръчки и черни точки". Какво пък, поне сервират безплатна Метакса, каза си доня Лебедуна и прекрачи прага на козметичния салон.Охооо, ето от къде тези изкуфели дъртофелници се снабдяваха с маркови помади. Бабиеросите се бяха скупчили около Флоринда и оживено коментираха пристигането на младия, загадъчен дон (с) Голем Праз.

Ще дойде Нерижата и ще помете 

Хоризонта тъкмо беше запалил вечерен огън, а от отражението му във водата вълните имаха цвета на изветрял ром. На брега опърпана лодка, с олющена като бабешки маникюр боя , се плъзваше с хода на вълните напред, после дръпната от прибоя се връщаше в плиткото. От единия й борд, там където трябваше да е греблото,  се виждаше провесена ръка с изгризани нокти  и пиринчен пръстен с огромен пластмасов диамант, а от задната й част стърчеше крак с пета, черна като съвестта на Хитлер. Големия пръст на гореспоменатия крак се размърда, после крака се прибра навътре и от лодката се надигна.... нещо, което само преди няколко дни беше достолепна, едрогърда и дългоноса Почтена Дама.  Ма`моазел Елеонор дьо Безкюлот, известна в светските среди с пронизителния си кикот(наподобяващ стадо подплашени кози, спускащи се по чакълест склон)  и  със слабостта си към дъвчащи бонбони (поради което оградата й беше подменена с прекрасни, блестящи, амалгамени протези, а корсетите й винаги бяха покапани с лепкави лиги),  определено в момента не беше в най-добрия си вид. Което, предвид обичайния и  изглед, предполагаше кошмарна гледка.  Мамоазелата се поизправи тромаво, отупа солта, пясъка и две-три умрели чайки от фустите си(последните се споминаха поради неблагоразумието да кацнат в скута й, незнаейки горките, че мамоазелата по семейна традиция не носи гащи и не се къпе често,  вредно било) и с несигурно клатушане се затътри по брега. Не й беше ясно къде е подпаднала, но в оная лодка не би седнала отново за нищо на света. 
Частичната амнезия беше добре дошла за мамоазелата. Последния й спомен е как се качва на приятно украсен кораб за приятно обилен обяд с приятно закръглен морски офицер.  Супата - помнеше. Охлювите в собствен сос - помнеше... И до там. Къде, по дяволите, беше?

Мамоазел се огледа, избра си напосоки накъде да поеме и, решително подхванала фусти, закрачи поосеферена към неизвестното. Тайно се надяваше да попадне в плен на някое племе от полуголи, мускулести воини, които, о, ужас, може и да я изнасилят, много пъти! Ех, къде ти такъв късмет...
Замечтана, мамоазелата се шмугна в изпречилата се на пътя й горичка и пое по някаква пътека.

  Но пътеката я отведе в прохладна горичка, а след няколко минути до малка тучна полянка. И О!чудо. На полянката се бяха усамотили полугол дивак и бляскава дама само по къси панталонки, боса и вече без потник, иначе с безупречно одебелени многообещаващи устни. И О!още-едно-чудо. В храста до полянката се беше скрила една доня и воайорстваше с нескрита завист. От нерви пушише цигара и не се усещаше даже, че димът може да издаде прикритието и... Ма`моазел Елеонор дьо Безкюлот погледа сеир, а после махна отегчено с ръка и отмина. Отиваше да търси своето щастие нататък по пътеката.

Флоринда беше доволна. Инвестирането на наследството в пластични операции явно беше отлично решение. Дори и без потник тя изглеждаше на не повече от 40. Ех, ако горкият Голем праз знаеше, че всъщност е на 89.... Пу, пу!- каза си Флоринда и нацупи по- силно устните си.

- *&$&%*$%#!!! - изфуча ядно НеРижата, докато метеше толкова злобно с метлата от клечки, че прахолякът покри Анхелина от глава до пети и последната се разкиха и разкашля неудържимо. 'Все на мен чакат, проклетници ниедни! А като дойде време за торти, никой не дава, нали?' пуфтеше тя, като замиташе последните угарки от пури и празни бутилки ром под полата на Анхелина, която се мъчеше да изтупа праха от напластеното си с грим лице и не забеляза диверсията.

Доня НеРижа беше много ядосана. Беше силно разочарована от скорошно посещение в националната кубинска телевизия, където вместо всички да паднат ниц и да викат 'Осанна', я бяха тикнали в публиката да ръкопляска, а на следващия ден посети университета си, за да разбере, че 58 години след като се е дипломирала, още не са й написали дипломата. Комодският варан, който гледаше за домашен любимец, се беше споминал и тя не знаеше защо. Все пак реши да препарира трупа и да го използва за някаква забава, само трябваше да измисли каква.
'Това на нищо не прилича!' изсъска НеРижата, връцна се и се упъти към кухнята, като пътьом подпря метлата и слисаната Анхелина зад входната врата.

- В кухнята? Как ли пък не! - яростно се възпротиви Хуанита и запречи входа като истински Матросов. - Да се разберем с добро: Джонидепио за теб, кухнята и всичко в нея - за мен. Добре де, може да ми дадеш буркана с комодския варан да ти го пазя.

НеРижата погледна Хуанита с нескрито учудване.
- Диос мио! - помисли си тя - Днес се опълчва на бабиейрос, утре ще започне и да псува, без да се изчервява! накъде отива тоя свят!
След което НеРижата направи няколко лъжливи манерви, които объркаха Хуанита и тя се спусна на ляво, докато НеРижата ловко мина отдясно, добра се до шкафа с рома, който й беше целта, грабна две бутилки, мушна ги в джоба си и зи излезе, като не пропусна на излизане да пъхне буркана с варана под ластика на кюлота на стенещата на земята зашеметена Хуанита, на съхранение.

Дон Волф трябваше да се прибере след РД-то на кораба, който висеше на геостционарна орбита, но не знаеше как. След мозъчен щурм организиран от бабиероси, се спряха на варианта на доня Ксенония. Донът изпи галон пепси на екс и глътна шепа дъвки ментос уинтърфреш. Сега беше важно да си държи езика зад зъбите и устата затворена. Реактивната тяга не закъсня, и донът набра скорост нагоре. Донът едва успя да наведе поглед надолу и да види смаляващите се дони пред хасиендата. Наса ряпа да яде. Едната доня, най вероятно Ксенония махаше с перфектна кърпичка за сбогом. От скоростта космите в ушите и носа на дона се опърлиха, което беше отбелязано по-късно като положителен страничен ефект.

От драпане из храстите Мамоазел Еленор съвсем се запухтя. ХИляда пъти се препоти, което, в додатък към аромата, с който се сдоби по време на корабокрушението, я доведе до ароматно състояние с почти материална консистенция. Около нея замаяни падаха мухи и дребни птици, а обитателите на кубинския лес се пръсваха с писъци щом талазите от телесата й достигнеха до муцунките им.

Вече почти бясна от глад, мамзел се озова изневиделица пред някаква постройка. От вътре се чуваше кудкудякане. "Ура! Ще ям!" Видение на печена кокошка успя да пробие ароматния облак, който я обгръщаше и с нови сили, в свински тръст, Елеонор се понесе към вътрешността на постройката.

Устрема й угасна, когато видя три бабишкери да се надвикват нещо. Едната беше запречила с клечави крака и ръце вратата, другата, яхнала метлата, обикаляше със син найлонов чувал на главата около нея и кълнеше нещо за това, че била ТВ звезда и да й ядат умрелия гущер да й ядат!, а третата се опитваше да закрепи кирлива панделка на темето си.

Тази с метлата в крайна сметка успя да изманеврира и профуча край клечавата, след малко се изнесе със същата бясна скорост , а под мишниците й стърчаха две бутилки. Изнесе се навън със скорост, на която би завидял и двукратен шампион по спринт, без дори да разбере, че на кражбата й ма и друг свидетел.

Елеонор се втурна да помогне на падналата на земята бабишкера, но не прецени силата на аромата си. Последния доведе почти до ступор лежащата, която точно в този момент се радваше, че е на пода, та да не се налага тепърва да припада.

"Извинете"-  изчерви се Елеонор - " Не исках да преча, таковата, аз  да помогна..."

Джедей Кокоче разтърка очи. Не му бе лесно да се ориентира в пространството след продължителния зимен сън. В космоса ли бе... на Земята ли... Чуваше клъчка в далечината, но пусто, не можеше да си помръдне телесата. Лежеше на хълбок и се пънеше да стане. Жално изстена с молба някой да го чуе и да му даде една ръка да сатне. Старост - нерадост!

- Тц,тцмтц,тц - цъкаше с език доня Анхелина и се опитваше да се изправи. Стана и изтупа полите си и от тях се посипа облак прах.
- Не стига, че яде торта до припадък, ами не може и да чете. Нали неин ред беше да мете? Ей туй пише в оня списък, закачен на врата на банята. Днес е неин ред. Тц, тц, тц ...
Думата "баня" и навя спомен, че деня, в който щеше да се къпе тази година беше след 2 седмици, но сега ще се наложи да е днес, освен ако не искаше да разнася прахоляк и угарки още няколко дни.
Анхелина с запъти към банята, отвори вратат с трясък и ченето и увисна - във ваната, обвит от кълбета пяна и грачещ колкото му глас държи някаква пиянска песен, се плацикаше нейния благоверен дон Антонио де Бандерасио, бащата на невръстния Лисабончо.
- Ах, ух и ох! - възкликна Анхелина и отново припадна.

Потънала в своите си размисли тежки и точейки сълзи и сополи по загубеното безвъзвратно  доня Благуна се затътри без цел и посока...
- Ще се поразходя така, ще се поослушам.....чакай.... ... апарата ми ли не работи или тук наистина нищо не се чува? ...Ама пък......
Тъкмо се бе притеснила, че от едната пустощ бе попаднала в друга, по-голяма пустош и доня Благуна долови нещо, което се носеше на талази във въздуха.Нещо, което не издаваше звук, но тежеше като бой по тъпани... Нещо, което трудно би могла да нарече и аромат... Нещо, което дори и зачервеният й и запушен с точещите се секрети нос усещаше твърде.....ярко. Нещо, което я накара да изпадне в несвяст

Какво?

Нещо усмъртяващо. Отровна смес между алкохолни изпарения, дълго немити женски анатомии, коняк, пури и още нещо...Имаше лек оттенък на починали чайки и още по-починали гларуси. Долавяше се също неповторимият аромат на застаряващи , почернели петички....
Всичко това хвърли горката доня Благуна амок. Комата обещаваше да е дълга, ако нещо свежо не разсееше това, което се носеше из въздуха....

Доня Мишонита се суетеше около набързо стъкнатия огън, примираше от глад и се чудеше дали да попита съдедката или благоверния й дъл случайно не са оставили от унуй пиле дето по ВелиГден го прайха нещо.
В тоз момент изкочи съседната доня и се разписка:
 - Мишонито ньеднъ твар, да са махаш с тоз найлон и тоз бензин от пред балкона ми! Ши нъ запалиш ма, оу!

- Що бе?! Аз само огънец за унуй пиле съм приготвила, дай гу!

- Щи дам аз идна пужарна щи дам! - ревна съпружеското тяло на съседката и за туй Мишонита си търти на петите и изчезнА в пушилката.

Доня Лебедуна Ди Суейн се събуди с ужасно главоболие. Спомни си...Не трябваше да слага всички свещи на тортата. Вместо "хепи бъртдей" гостите крещяха фалцетно "помощ, пожар". Пълен провал. Трескаво разгони ято виненки, сложи торба лед на челото си и се просна възнак на кушетката. Помнеше, че пиха много, пяха соло и в дует, но какво стана после? Уж купи марков ром - черен етикет, отлежал, и почти оригинал ала  Киро Де Мангуста. Дон Тембелио още след втората бутилка  падна под масата и опразни място за прииждащите гости. Оплюскаха всичко хрантутниците недни, даже фикуса не пожалиха. Имал фибри... Дон Волф дойде късно, но за сметка на това си тръгна ефектно. Една от бабиеросите предложи да играят  гол белот. За после не искаше да си спомня...

В горещата Кубинска нощ дон Волф се потеше.
Под него със пръсти доня земята ореше.
По едно време рече,
            като със ръкав потта от чело му попи:
- Ех, дон Волф, да има сега кой да те отмени!