Бабиероси в космоса или как се боядисват к

- Ех, най-сетне!
Нерижата е видна бабиейроса-кърмачка, мачка, чка, ка, аааа ... - провикна се Анхелина и близкото възвишение разнесе звуците в пространството. Част от тах достигнаха и дон Голем Праз.
- Кой ще ме мачка? - почуди се Празът и запретна ръкави.

Брееееййййй - почеса се не много умно по сплъстената косица доня Благуна - какво е това чудо тук? Рожденни дни, мрожденни такива и разни гащи се развяват гледам...Дали пък да не се поприсламча? Току виж някой си е оставил чашката нейде за малко и да сръбна на аванта...
Такива разни размишления обсебваха ума на Благуна наблюдавайки от храсталака групата бабийероси . Дълго време се бе скитала из пустощта и сега на  всяка минута жаждата напомняше за себе си с мощни хълцукания и изблик на лиги от пресъхналата й уста. Очите й, истински водопади, не спираха да леят сълзи по безнадеждно загубеното  имане - цял кашон Метакса, който някой си наглец бе отмъкнал под ярко зачервеният й нос... Оставаше единственно да се надява, че ще успее да се слее с тълпата ....

На парче шперплат, написан с червен лак за нокти се мъдреше надпис  " Премахвам пъпки, бръчки и черни точки". Какво пък, поне сервират безплатна Метакса, каза си доня Лебедуна и прекрачи прага на козметичния салон.Охооо, ето от къде тези изкуфели дъртофелници се снабдяваха с маркови помади. Бабиеросите се бяха скупчили около Флоринда и оживено коментираха пристигането на младия, загадъчен дон (с) Голем Праз.

Ще дойде Нерижата и ще помете 

Хоризонта тъкмо беше запалил вечерен огън, а от отражението му във водата вълните имаха цвета на изветрял ром. На брега опърпана лодка, с олющена като бабешки маникюр боя , се плъзваше с хода на вълните напред, после дръпната от прибоя се връщаше в плиткото. От единия й борд, там където трябваше да е греблото,  се виждаше провесена ръка с изгризани нокти  и пиринчен пръстен с огромен пластмасов диамант, а от задната й част стърчеше крак с пета, черна като съвестта на Хитлер. Големия пръст на гореспоменатия крак се размърда, после крака се прибра навътре и от лодката се надигна.... нещо, което само преди няколко дни беше достолепна, едрогърда и дългоноса Почтена Дама.  Ма`моазел Елеонор дьо Безкюлот, известна в светските среди с пронизителния си кикот(наподобяващ стадо подплашени кози, спускащи се по чакълест склон)  и  със слабостта си към дъвчащи бонбони (поради което оградата й беше подменена с прекрасни, блестящи, амалгамени протези, а корсетите й винаги бяха покапани с лепкави лиги),  определено в момента не беше в най-добрия си вид. Което, предвид обичайния и  изглед, предполагаше кошмарна гледка.  Мамоазелата се поизправи тромаво, отупа солта, пясъка и две-три умрели чайки от фустите си(последните се споминаха поради неблагоразумието да кацнат в скута й, незнаейки горките, че мамоазелата по семейна традиция не носи гащи и не се къпе често,  вредно било) и с несигурно клатушане се затътри по брега. Не й беше ясно къде е подпаднала, но в оная лодка не би седнала отново за нищо на света. 
Частичната амнезия беше добре дошла за мамоазелата. Последния й спомен е как се качва на приятно украсен кораб за приятно обилен обяд с приятно закръглен морски офицер.  Супата - помнеше. Охлювите в собствен сос - помнеше... И до там. Къде, по дяволите, беше?

Мамоазел се огледа, избра си напосоки накъде да поеме и, решително подхванала фусти, закрачи поосеферена към неизвестното. Тайно се надяваше да попадне в плен на някое племе от полуголи, мускулести воини, които, о, ужас, може и да я изнасилят, много пъти! Ех, къде ти такъв късмет...
Замечтана, мамоазелата се шмугна в изпречилата се на пътя й горичка и пое по някаква пътека.

  Но пътеката я отведе в прохладна горичка, а след няколко минути до малка тучна полянка. И О!чудо. На полянката се бяха усамотили полугол дивак и бляскава дама само по къси панталонки, боса и вече без потник, иначе с безупречно одебелени многообещаващи устни. И О!още-едно-чудо. В храста до полянката се беше скрила една доня и воайорстваше с нескрита завист. От нерви пушише цигара и не се усещаше даже, че димът може да издаде прикритието и... Ма`моазел Елеонор дьо Безкюлот погледа сеир, а после махна отегчено с ръка и отмина. Отиваше да търси своето щастие нататък по пътеката.

Флоринда беше доволна. Инвестирането на наследството в пластични операции явно беше отлично решение. Дори и без потник тя изглеждаше на не повече от 40. Ех, ако горкият Голем праз знаеше, че всъщност е на 89.... Пу, пу!- каза си Флоринда и нацупи по- силно устните си.

- *&$&%*$%#!!! - изфуча ядно НеРижата, докато метеше толкова злобно с метлата от клечки, че прахолякът покри Анхелина от глава до пети и последната се разкиха и разкашля неудържимо. 'Все на мен чакат, проклетници ниедни! А като дойде време за торти, никой не дава, нали?' пуфтеше тя, като замиташе последните угарки от пури и празни бутилки ром под полата на Анхелина, която се мъчеше да изтупа праха от напластеното си с грим лице и не забеляза диверсията.

Доня НеРижа беше много ядосана. Беше силно разочарована от скорошно посещение в националната кубинска телевизия, където вместо всички да паднат ниц и да викат 'Осанна', я бяха тикнали в публиката да ръкопляска, а на следващия ден посети университета си, за да разбере, че 58 години след като се е дипломирала, още не са й написали дипломата. Комодският варан, който гледаше за домашен любимец, се беше споминал и тя не знаеше защо. Все пак реши да препарира трупа и да го използва за някаква забава, само трябваше да измисли каква.
'Това на нищо не прилича!' изсъска НеРижата, връцна се и се упъти към кухнята, като пътьом подпря метлата и слисаната Анхелина зад входната врата.

- В кухнята? Как ли пък не! - яростно се възпротиви Хуанита и запречи входа като истински Матросов. - Да се разберем с добро: Джонидепио за теб, кухнята и всичко в нея - за мен. Добре де, може да ми дадеш буркана с комодския варан да ти го пазя.

НеРижата погледна Хуанита с нескрито учудване.
- Диос мио! - помисли си тя - Днес се опълчва на бабиейрос, утре ще започне и да псува, без да се изчервява! накъде отива тоя свят!
След което НеРижата направи няколко лъжливи манерви, които объркаха Хуанита и тя се спусна на ляво, докато НеРижата ловко мина отдясно, добра се до шкафа с рома, който й беше целта, грабна две бутилки, мушна ги в джоба си и зи излезе, като не пропусна на излизане да пъхне буркана с варана под ластика на кюлота на стенещата на земята зашеметена Хуанита, на съхранение.

Дон Волф трябваше да се прибере след РД-то на кораба, който висеше на геостционарна орбита, но не знаеше как. След мозъчен щурм организиран от бабиероси, се спряха на варианта на доня Ксенония. Донът изпи галон пепси на екс и глътна шепа дъвки ментос уинтърфреш. Сега беше важно да си държи езика зад зъбите и устата затворена. Реактивната тяга не закъсня, и донът набра скорост нагоре. Донът едва успя да наведе поглед надолу и да види смаляващите се дони пред хасиендата. Наса ряпа да яде. Едната доня, най вероятно Ксенония махаше с перфектна кърпичка за сбогом. От скоростта космите в ушите и носа на дона се опърлиха, което беше отбелязано по-късно като положителен страничен ефект.

От драпане из храстите Мамоазел Еленор съвсем се запухтя. ХИляда пъти се препоти, което, в додатък към аромата, с който се сдоби по време на корабокрушението, я доведе до ароматно състояние с почти материална консистенция. Около нея замаяни падаха мухи и дребни птици, а обитателите на кубинския лес се пръсваха с писъци щом талазите от телесата й достигнеха до муцунките им.

Вече почти бясна от глад, мамзел се озова изневиделица пред някаква постройка. От вътре се чуваше кудкудякане. "Ура! Ще ям!" Видение на печена кокошка успя да пробие ароматния облак, който я обгръщаше и с нови сили, в свински тръст, Елеонор се понесе към вътрешността на постройката.

Устрема й угасна, когато видя три бабишкери да се надвикват нещо. Едната беше запречила с клечави крака и ръце вратата, другата, яхнала метлата, обикаляше със син найлонов чувал на главата около нея и кълнеше нещо за това, че била ТВ звезда и да й ядат умрелия гущер да й ядат!, а третата се опитваше да закрепи кирлива панделка на темето си.

Тази с метлата в крайна сметка успя да изманеврира и профуча край клечавата, след малко се изнесе със същата бясна скорост , а под мишниците й стърчаха две бутилки. Изнесе се навън със скорост, на която би завидял и двукратен шампион по спринт, без дори да разбере, че на кражбата й ма и друг свидетел.

Елеонор се втурна да помогне на падналата на земята бабишкера, но не прецени силата на аромата си. Последния доведе почти до ступор лежащата, която точно в този момент се радваше, че е на пода, та да не се налага тепърва да припада.

"Извинете"-  изчерви се Елеонор - " Не исках да преча, таковата, аз  да помогна..."

Джедей Кокоче разтърка очи. Не му бе лесно да се ориентира в пространството след продължителния зимен сън. В космоса ли бе... на Земята ли... Чуваше клъчка в далечината, но пусто, не можеше да си помръдне телесата. Лежеше на хълбок и се пънеше да стане. Жално изстена с молба някой да го чуе и да му даде една ръка да сатне. Старост - нерадост!

- Тц,тцмтц,тц - цъкаше с език доня Анхелина и се опитваше да се изправи. Стана и изтупа полите си и от тях се посипа облак прах.
- Не стига, че яде торта до припадък, ами не може и да чете. Нали неин ред беше да мете? Ей туй пише в оня списък, закачен на врата на банята. Днес е неин ред. Тц, тц, тц ...
Думата "баня" и навя спомен, че деня, в който щеше да се къпе тази година беше след 2 седмици, но сега ще се наложи да е днес, освен ако не искаше да разнася прахоляк и угарки още няколко дни.
Анхелина с запъти към банята, отвори вратат с трясък и ченето и увисна - във ваната, обвит от кълбета пяна и грачещ колкото му глас държи някаква пиянска песен, се плацикаше нейния благоверен дон Антонио де Бандерасио, бащата на невръстния Лисабончо.
- Ах, ух и ох! - възкликна Анхелина и отново припадна.

Потънала в своите си размисли тежки и точейки сълзи и сополи по загубеното безвъзвратно  доня Благуна се затътри без цел и посока...
- Ще се поразходя така, ще се поослушам.....чакай.... ... апарата ми ли не работи или тук наистина нищо не се чува? ...Ама пък......
Тъкмо се бе притеснила, че от едната пустощ бе попаднала в друга, по-голяма пустош и доня Благуна долови нещо, което се носеше на талази във въздуха.Нещо, което не издаваше звук, но тежеше като бой по тъпани... Нещо, което трудно би могла да нарече и аромат... Нещо, което дори и зачервеният й и запушен с точещите се секрети нос усещаше твърде.....ярко. Нещо, което я накара да изпадне в несвяст