Бабиероси в космоса или как се боядисват к

Дежурният по Космос дон Волф опря чело о илюминатора и възкликна като бургъзлия:
  -Въй, въй, въи, истина било, че за всеки влак си имало пътници.
Долу в храстите граф фон Викинг Самотни дес Скандинавски нагъваше доня,
при което ритмично се сгъваха краката й от коленете и напуканите пети го ритаха по бузите.
При това издаваха прещраквания, като при превключчване режимите на йонен двигател.
              А петък не беше още, по корабно време.

имало едно време едно яйцо.
не...

имало едно време едно пиле, синьо и умно.

не, не..., цъ!
наплюнчи молива и отново написа:

имало едно време едно синьо ...

Историята се мъчеше да напише нещо днес, но както се вижда хич не й спореше

  На какъв език говорите тука? 

  Форумски пиянки!

Зефс, напусни. Щом не можеш да различиш прости пияници от префинени дегустатор/к/и на ром и производни, не си за тук.

Доня НеРижа поседна доволно. Беше боядисала яйцата на дон Джонидепио много красиво: червено и златно едното, синьо и сребърно другото. Накрая ги полира с олио, но остана леко учудена, когато донът категорически отказа на намеренията й да сложи яйцата в малко ракитово панерче и да ги изнесе всички да видят каква майсторица е.

Запуши замислено пура. Нещо й убягваше... какво ли беше? Паметта й никога не е била силна, но напоследък съвсем даваше фира.
НеРижата доня седя, пуши и дрема няколко часа. Изведнъж я осени съновидение, което я подсети: беше забравила да отмъсти на доня Дона!
Тя чевръсто подскочи и се запъти към навеса, като не пропусна преди това да затъкне дон Джонидепио под фустите си.

Сеньора Краставиция догледа поредната серия на Дързост и Красота, изключи телевизора и въздъхна отчаяно. Сателитната връзка бе много лоша и разчиташе на записи на любими сериали и предавания. Но дойде моментът, от който най.много се бе страхувала. Записите й започваха да се увреждат, да губят блясъка на картината и стойностите на звука си, прекъсваха, откъсваха я от лирическия герой и предизвикваха аритмия у старческото сердце. Сеньората потропна с надървоядения си бастон, изкихна се мощно чак до другия край на одаята, гдето залепна поредния сапол и тръгна да прави английски чай. Идеше 17 часът. Коя ли ще направи курабии днес? Дано нямат яйца, че напоследък целия свят беше яйца. Накъдето се обърнеш - яйца. А бащата на яйцето? Никой не си даваше сметка какви мъки причинява на яйчените предшественици.. Но туй е друга тема.  Доня Алмунада бе ожадняла за лимонада и си рече, че чай с лимонада не е лоша комбинация. Но беше стагнация. Дали въобще има нещо по- различно от яйца?
В коридорът ухаеше на лимонена есенция. Ах, пусти младини, кога баба месеше и втасваше, ръсеше шекер и черпеше резени и резени вкусън козунак? Кой готви? Пуснал ли е вълшебен косъм за късмети в гозбата? Само чене да не й се падне, мрънкаше под мустак сеньора Алмунада, щото миналогодишния Великден й се падна чене в хапката и я захапа така лошо по горната джука, че се наложи два месеца да ходи със силно червено червило, неподходящо за възрастта й. Само розаво!
В хасиендата имаше само благоухание с догадка за козунац и никой друг, освен бастунената сеньора. Изоставена съм и употребена, но поне ще разполагам със миндера. Там ще пия сам чай съ лимонада и ще радвам на старата си чанта Прада... съгласи се на скуката си бабиейроса и тръгна да търси наргилето си.

Една сълза се търкулна по напудреното лице на доня Лебедуна ди Суейн...Тя остави настрана черпака и въздъхна. Вече трети ден вареше отвари с люспи от лук, орехова шума и листа от ягоди, но цветът не се получаваше. Дали яйцата не са стари, запита се тя, и погледна подозрително към Дон Тембел Ди Суейн, който похъркваше доволно след обилния обяд. Джони Де Депио стрелна се мисъл в главата и, но веднага я отхвърли...Ония ненаситните бяха отмъкнали всичко читаво в околноста. Доня Лебедуна захвърли ядно
черпака и излезе на верандата. На ливадата отпред подскачаше Великденски заек. Без много да му мисли Лебедуна запретна поизвехтялата фуста и с прибежки и припълзявания се запромъква към него, като си мърмореше под мустак...Мам...а ти заешка...Ах, с дребни лукчета...с мащерка...Оооох, бодил...пак не е окосил тревата...казах му аз, ама каляската, та каляската...Докато чистеше тръните от пазвата си, заека се шмугна в една дупка. Проклятие...изруга на глас иначе възпитаната доня. Пак трябваше да ходи на прословутата вечеря у майката на Дон Суейн. Тая дърта вещица и тази година щеше да ги гощава със синьо пиле, приготвено по стара семейна рецепта. От години Лебедуна се опитваше да докопа омазнената тетрадчица на старата Суейн, но все не и се отдаваше. Закуцука обратно към хасиендата, а от небето закапаха едри капки дъжд. Откъм брега някой припяваше Кен лииий...Не можеше да бъде по - зле...

Празниците минаха и заминаха. Дойде по-по-най-празника, доня Анхелина имаше Рожден ден. Едино столетие се бе изтърколило, започваше второто.

Божичко, а 90г дон я бройкаше за младо кьорпе.

Доня Лебедуна скочи като попарена и хукна към гълъбарника. Охх…още нямаше покана за партито у  Анхелина. Сутринта рано дон Суейн беше тръгнал с приятели на конни надбягвания в странство. От вечерта грижливо беше опаковала двете стари яйца – едното сребърно, другото черно, със стрела в чест на лорд Люис 22 –ри граф Макларън. Боята се беше поизтрила тук – там, но стария Тембелио недовиждаше и нямаше да е проблем. Проблема беше как да забърше нещо младо на купона у Анхелина?

Сеньора АЛмунада разтърка око и прогледна. Грееше жежко слънце, къдрави дребни облаци се гонеха по небосвода и бягаха към морската шир, за да потопят къделите си в бъдещия изгрев. Слънцето гаснеше в отсрещния хълм. Не беше обед, а по-късно. Сеньората се възхити на съновиденията си, но и на пропуснатите ползи, докато е хъркала. Погледна календара и разбра, че сънят е бил повече от необходимите 10 дни. Но бръчките бяха по-опънати, погледът ясен, фустата широка. Една подмладена бабиейра се озъби на огледалото, преметна въшлясала розава букла през рамо и се запъти към цивилизацията.
Цивилизацията представляваше набрашнен и наплют с лютеница стар компютюр. Даже лаптоп. Помежду два клавиша бе останал самотен фъстък и сеньората пристъпи към закуска с него. Той пък заседна между два зъба и остана там силно притеснен, каква киселинна случка го очаква, ако бъде преглътнат. Стискаше се в междузъбието, но нещо се ронеше едва едва и то не беше камък, а емайл...
Но да се върнем на технологиите. Сеньора Краставицио натъкми кабелите, позабърса с пижама хапаратурата и включи устройството. Човек би очаквал да нитисне бутон за излитане на ракета след толкоз приготовления, но нищо по-особено не се случи, освен да примигне с угасване един ламп. След усърдие и забележки към цивилизацията и прогресът, лунните цикли и разговор с неприветлив сваровсков кристал, сеньората вдъхна.издъхна, каза си, че трябва позитивна нагласа и реши да пробва цъкането на компютюра за последен път. Разбира се, машината заработи, взе да ломоти и пусна светлини и фанфари.
Имаше съобщение за мадам!
Айх, какъв радост, ай, каква сладост! Някой се сетил за дъртофела, че е жив! Сеньората нацъка всички рекламни банери, че да стори добро дело на съдържателите, без да има представа кои и къде са и въобще добро ли им прави и седна да чете покана за снимки. Разбира се, не особено екзотични. Беше попрекалила с възрастта и не можеше да се очаква, че млад, дългокос, загорял и прежаднял фотограф ще я покани на фотосесия и ще снима превъходното й сластно тяло в чупки и чукари.. Канеха я на телевизия!
Ахой! Камера, Екшън! Ляво, дясно, уважеми зрители.. Сеньората изпадна в мечтание, почеса се и все да обмисля има ли нова перука и достолепна ли е в настоящия си вид за телевизия. Мисли не много и взе решение, че ще отива на телевизия. Поканата беше за дискусия и тя гореше от желание да говори, да спори, да е център на говора и разговора и умерената реч, да пророкува, да диктува, да казва, да показва и наказва и въобщ всичко, каквото е необходимо, само и само да има живец в живота. От радост, сеньората нахлузи синия си чехъл с голяма жълта луна, награби чантата си и хукна да търси билетопродавачка за абтобусен, самолетен, влаков или какъвто и да е тикет. За нещастие, досами изходът на хасиендата бе изоставена кофа с някаква неизвестна бъркоч, от която се разнасяше неприлична воня. За още по-голямо нещастие, сеньората не успя да я види навреме, нямаше очило на носа и разбира се, така се препъна и припадна, че остана да лежи по чехъл и пижам, разхвърлян и разчорлен насред градинката пред къщата. Накацаха я пеперудки, гълъби, поникнаха карамфили и канела, слънцето гаснеше и потъмняваше небесата и никой не забеляза липсата на сеньора Краставицио.

А пък едни сеньорити на брега на голямата вода седнаха, описаха
надлежно приключенията на бабиеросите в космоса и се явиха
на конкурс пред НАСА. И не само се явиха, но го и спечелиха.
Оснаналите синьорити от 155 екипа не спечелиха.
Бабиеросите останаха да ядат сух козунак и да събират трохите с прахосмукачка
в безтегловното пространство. Ей на -
http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=47 … 8&format=html

Кофата с благо-вонята ще да е била експериментално гориво за космична колония. Само едно мощно експериментално гориво може да мирише тъй силно и противно и само едно мощно експериментално гориво може да се озове на потайно скришно място като хасиендата на бабиейросите, може да спъне член на разработващия екип и да го отстрани дълготрайно от Космоса. А може и съботаж да е било. Никой не знай! Карамфиля не говори.

"Тъй, тъй, няма нищо случайно на тази Земя", тихо нареждаше доня Анхелина. Тя забеляза на земята кръшната снага на нейната приятелка и колежка, спътничка и съкафезничка, съекипничка и съдружничка КрасТавицата и се втурна да я вдига от местоположението й.
В пазвата и дремеше сгънат диплом от Националната конференция на Американската космическа агенция във Вашингтон.
Тя вдигна внимателно кофата с миризливото съдържимо и нежно я постави настрани, в безопасност, извън обсег, сякаш нещо свещено се плискаше там ...
Внимателно повдигна бездиханната КарсТавицио, даде и да помирише амоняк (или по-скоро някакъв стар парцал, напоен незнайно с какво) и зачака събуждането й.