Бабиероси в космоса или как се боядисват к

Пфу, от вчера предиобед никой тук!
Признавам трудно ми беше да ви открия...
Пък дали не е време за вливане на нова бабиероска кръв 
Питам? Просто питам...

Кокоче седеше на същата полянка, на която беше и преди няколко дни. Нито една бабиейрос не му подаде ръжица да стане. Бе дошло време за крути мерки. Той събра всичката останала в него енергия (все пак мързелът е голяма работа) и отвори широко гърло:

- Невольоооооооооооооооооооо! Невольооооооооооооооооооо! Де си, ма?

  Когато всичко приключи и утихна, Мамзел го измъкна изпод фустите си.
/Донът сигурно никога не би излязъл./
Донът попремига, докато свикне със светлината.
Наивно бе се надявал, че първо ще остриже доня, после ще я свали.
А донята пред него бе естествено наситено рижа.
 - Извинете, мадмоазел Мамзел, имате ли нещо против да ви острижа, в знак на благодарност.
И щракна два три пъти във въздуха с ножицата. Мамзел рязко си затисна фустите с две ръце между краката.
 - О, не, Мамдмоазел Мамзел, нямам предвид моравката!

Мамзел се поуспокои. Безплатна фризура в знак на благодарност, боже, до сега най-голямата благодарност която беше получавала от мъж, прекарал известно време под фустата й, беше свързана със сърбеж и потапяне до шията в каца с керосин.
     Реши да не чака втора покана. Съдейки по модния, леко опърлен вид на веждите и стърчащите от ушите на Дона косми, щеше да се сдобие с умопомрачителен фасон. Погледна го изпод мигли, изцвили закачливо, плювна си на показалеца и заглади дясната вежда. Самата свенливост. Гърдите й се надигаха бързо-бързо, от вълнение се позатресоха и пазвата й се разшава като цяло котило прасенца-сукалчета.  Донът, с ножица в едната ръка, я тупна окуражително с другата по гърба. Флуидите и резонансът от допира превърнаха Мамзел в огромно, сочно малеби, разлюляно от кубински бриз. Тя притвори очи и зачака. Ножицата защрака пъргаво, а Донът започна да издава звуци, показващи подозрително задоволство. Ножицата щракаше все по-бързо и по-бързо, последните двайсет пъти много бързо ....и Донът въздъхна облекчен. Ножиците изтропаха на пода.Дон Волфио беше зареял поглед в главата й и тъкмо посягаше с треперещи пръсти  към темето й.

В този миг някой изхълца сепнато и Мамзел отвори очи. Пред нея, сгърчен в безмълвна  агония, огромен, лъскав като абанос негър  я гледаше с оцъклен поглед. “Брей, оставям го безмълвна с прелестта си” – възрадва се тя.  Нямаше нужда от огледало, за да се убеди в резултата- реакцията на онзи едричкия, черничкия, беше красноречива! Мамзел се изпълни с топло чувство към коафьора.

"Невольоооооооооооооооооо........маааааа-ааа-аааа"
 
Благуна оцъкли оцъклени очи. Някой врещеше до премала на няколко метра само от нея. Гласът бе....басов, с очарователен тембър . Поозърна се наляво , поогледа се надясно - никаква Неволя не засичаше взорът й освен собственното й огромно четирибуквие, което се поклащаше кротко на метър зад нея. И тогава я осени блестяща идея  . Усмивка грейна на устата й, в миг хълцането й секна, а сополите, де се точеха отдеве по безвъзвратно загубеното, секнаха рязко като пари от еврофонд. Нежните й ръчици потрепераха, сърцето й заигра и слабините й забушуваха като вулкан пред изригване. В следващият миг тя вече летеше по посока на " маааа-аааа-ааа"- то като пътьом поприглаждаше лекинко фризурата си, поотупваше фустите и хапеше устни от нетърпение.
И ей я - цялата тръпнеща тя се изтъпани пред очарователно същество от мъжки пол, което се бе простряло кат мръсният й комбенизон на една полянка.
- Извинете, уважаеми - запърха с мигли Благунка - мога ли с нещо да ви бъда полезна?

На въпросния поглед на дона, доня Мамзел отвърна:
  - Кисело мляко и желатин, от тях прекрасна косата ставала.
При което погледът на дона стана още по-въпросителен.
След миг от банята се чу кански писък.

Мамзел пищеше.
Благодарение на типичните за жените от фамилия Безкюлот развита гръдна обиколка и наситен алт, писъка строши на сол три-четири бутилки  ром (слава богу, празни)в кухнята, напука полепналата по мивката в банята столетна мръсотия и накара кубинските стоножки, изпаднали в летаргия под едно сбръчкано от неупотреба корито, да потрошат стотици крака от препускане по посока канала.
За нейна най-голяма мъка обаче огледалото си стоеше непокътнато. А оттам я гледаше Хъмпти Дъмпти. Облечен в нейната рокля, с амалгамени зъби и прекрасна тройна гуша, досущ нейните...
Без да спира да пищи, Мамзел потърка темето си. Допира би бил приятен, ако пошляпваше някой паж  по голото дупе в конюшнята, докато пажът полага определени грижи за кобилата на мадам и за самата мадам.
Главата й беше приятно закръглена, гладка и леко проблясваща под кубинското слънце, а последното, очаровано от възможността да си пръска лъчите на неизвестна до сега  територия, ги пръскаше, та пушек се вдигаше.

Заслепена от блясъка Мамзел примига, и все така пищяща  се врътна на пети, наведе рамене напред и  със засилката на слон в атака  се върна в кухнята.

Ехото повтаряше последното, което бе чуло. Звънко "маа-аа-аа..." огласяше джунглата около мулата. Изведнъж земята се разтресе. Пукот и гръм нарушиха спокойствието на природата. Кокоче видя как нещо тичаше към него и много се уплаши, защото то говореше нещо, само дето май никой не би могъл да го разбере.