Младите майки (включвам и себе си) са много чувствителни като се разболее детето и се чувстват объркани, че и направо паникьосани. Липсва им опита и търпението да преценят кога да оставят нещата да се развиват без лекарства и кога да дават лекарства. И в този момент са много уязвими и им се иска някой друг да поеме част от отговорността и да им каже какво и как да правят. Затова много често съм си мислила дали всъщност хомеопатията не запълва точно този момент на неизвестност и притеснения и използвайки едно или друго хомеопатично лекарство всъщност не толкова да въздейства върху организма на детето, а върху психиката на майката тя да се чувства по-сигурна в себе си и в обгрижването на детето. Точно затова на мен повече хомеопатията ми прилича на плацефо ефект, насочен към майката, която предава това си усещане на детето.
Някой каза за страшните болести. В тази връзка се сещам, че в медицината има описани много случаи на самовъзстановяване от много тежки болести, особено рак, наречено "спонтанна ремисия". Никой не може да го обясни точно защо и как става, но е факт. И въпросът е доколко и каква част от ремисиите са спонтанни или са следствие от лечението.
Мерси за предложената тема за ГНМ. Ще я прегледам.
Не искам да изпадам в сблъсъци "за и против". Споделям впечатления и мнение.