Строго индивидуално е , а и медала винаги има две страни.Някои наистина са финансово притиснати и връщането на работа е неизбежно, тогава се разкъсваш между това което искаш и това което трябва да направиш...
... Сложно е а и винаги се питаш дали си взел правилното решение
... Сложно е а и винаги се питаш дали си взел правилното решение
Абсолютно съм съгласна. Щях да си гледам детето докато имах право на майчински но... при положение че взимах мизерни стотинки, а ни виси 20 годишен заем за апартамент за изплащане. От една страна губиш много от прекъснатия контакт с детето, а от друга... искаш да съградиш дом за детето си. Почти всички пари сме заделили за малкия - за храна, за памперси, за лекарства. Имам страхотна приятелка съфорумка, коато ми даваше дрешки и обувчици от нейното детенце. Винаги ще съм й благодарна.
Върнах се на работа когато малкия беше на година и шест месеца. Оставих го на майка ми да го гледа. Ужасно е когато всичко опира до парите, но взимах 10 пъти повече от парите, които държавата ми даваше.
Януари месец останах без работа и два месеца си останах вкъщи. Тогава разбрах колко съм пропуснала и колко ми е хубаво да сме заедно. Толкова ми беше мъчно, но връщането към броенето на всеки лев и взимането на заеми беше като студен душ.
Сега имам прекрасна, интересна и прилично платена работа. Чувствам се добре, но си мисля че винаги ще ми липсва пропуснатото време с детето.
Преди да родя не се замислях особено. Сега, когато мисля за второ, ще гледам да имам заделен някой лев, за да не изпадам в същата ситуация.