Майки - какво работите и заслужава ли си да прекъснете майчинските си !

Работя в телевизия, печеля достатъчно. Но не прекъснах майчинството си. Дадох малката на ясла на 2 г. и 2м., започнах работа след 3 месеца.

Аз съм програмист.
Не бих си прекъснала майчиството.
Всъщност аз и сега се опитвам да поработвам като ми остава време, но не и за сметка на детето. Не бих я дала на някой друг да ми я гледа, за да работя 

Аз работя срещу много добро заплащане.
Това, обаче, не може да ме накара да се върна на работа, вместо да си гледам беба

Заради жилищния заем се върнах като беше на 1 г. и 1м. бебето, оставих я на майка ми я да я гледа, сега си ходи на детска. Беше ми много мъчно, имах чувството че съм роб на някаква си кутия с 4-ри стени, която трябва обаче да се изплаща.

Строителен инженер съм.
Прекъснах майчинството си, когато синът ми беше на година и половина, а преди това работих от вкъщи.
За мен си заслужаваше, защото да работя от вкъщи и едновременно с това да се грижа за едно доста буйно и палаво дете, което отнемаше всичкото ми време, внимание и енергия, особено в последните месеци се оказа непосилно. А и за самото дете не беше от полза да има една насреща си една преуморена, поизнервена и вечно препускаща насам-натам майка.

Върнах се на работа /в банка - SWIFT администратор/ 2 дни преди Алекс да навърши 1 годинка. Беше ми мъчно, сега ми е два пъти по-мъчно ... Който не го е изпитал, не може да ме разбере. Някой веднага ще каже - ми стой си вкъщи, кой те кара ... всеки се простира според чергата си ...

Заслужава си ако си притеснен финансово и ти липсва социалният живот. Не си заслужава, защото това време с детето никога не може да се върне....

Ами евентуално прекъсване на майчинство зависи не само от самата работа, но и от семейните обстоятелства.

Аз съм счетоводител и две години да не ходя на работа ми се виждат адски много.За този период ще настъпят толкова много промени. Но засега не планирам да си прекъсвам майчинството, евентуално на частно по-малко ще си работя вкъщи.
Но имам време дотогава.

Съдружник съм във фирма. Имам интересна и добре платена работа. Върнах се когато малкия беше на 1г 6 мес., а него го дадох на ясла. Не мисля, че съм го пренебрегнала по някакъв начин с това мое решение, а и яслата му се отрази доста добре - научи се от рано на много неща и се чувстваше добре сред децата.

 Работя в голяма фирма.Печеля относително добре и си обичам работата.Но нищо и никога не си е заслужавало да си прекъсна майчинството.В банкнотите няма да видя отражението на детето ми как е пораснало без мен, нито най-хубавите му моменти!

Харесвам си работата, но за съжаление не е добре платена.Синът ми го гледах до 3г.,  бебка е още малка, но поне на този етап не мисля за скорошно връщане на работа.

Със сина ми не работех, така че си го гледах вкъщи и го дадох на градина на 2 години и 8 месеца. А сега с бебчо се надявам да си остана вкъщи докато навърши 2 години. Между впрочем работя в банка. Ако не сме притеснени финансово ще си остана с него възможно най-дълго.

Работата ми е всичко за което съм мечтала. Динамична интересна в много добър колектив от млади хора и добре платена най-важното.
Проблемът обаче е ще трябва да се върна, че даже май и преди деветия месец на дъщеря ми. Това от сега ме измъчва много

Върнах се на работа когато малката беше на 10м. - , работата ми е добре платена/не за това се върнах/ и я обичам.Мисля че сега съм по-добра майка.Не издържах повече в къщи.Обожавам дъщеря си.

Работата ми е горе-долу добре платена и ми харесва пак горе-долу. Мисля да се върна на когато дъщеря ми навърши 1 година и то заради това, че изплащаме кредит. Знам, че миговете с детето са незаменими, но пък и без пари не се стои  .

Харесвам си работата - интересна и динамична, и колегите, но не ми се иска да си прекъсвам майчинството. За щастие можем да си го позволим и съм решила да отгледам дъщеря си поне до 2 г.

И аз си харесвам работата, но предпочетох да удължа майчинството си с още 2 години и да отгледам децата си наведнъж
Предпочитам да си ги гледам аз, работа така и така ме чата още доста дълго време, няма къде да избяга

Работя в общинско предприятие, човешки ресурси и касиер. Още си гледам детенцето, но мисля скоро да се връщам, разбира се, ако някои неща се наредят в моя полза. Финансово можем да се оправяме и само със заплатата на мъжа ми, но някак на мен вече ми се иска да правя и друго, освен да сменям памперси и да храня малчо. Време е той да тръгва по собствения си път в живота  шегувам се, разбира се 

Аз също харесвам работата си,но не смятам да се връщам скоро.Мисля да си гледам детето до 2 годинки стига да не изтреща дотогава вкъщи

Аз също си харесвам работата, пък и работя на 2 места управител и изп.директор. Нямаше начин на третия месец се върнах. Най ми е тежко, когато бебчо е болен, а аз не съм с него.

Това е и моето мнение....

Върнах се на работа,когато Боби беше на 1.3г.Мърчандайзер бях.При връщането играеше роля и финансовият фактор,но също и следродилната депресия.Започнах да си стъпвам на краката,когато започнах работа.Не съжалявам,въпреки,че имах доста тежки моменти.Всеки сам си решава.

не си харесвам работата и няма да се върна

За моя радост работата ми е такава,че ходя когато мога и искам.Но ако не си добре финансово не виждам нищо в това да се върнеш на работа.

Аз също си харесвам работата, но няма да се връщам. Ще изчакам, да навърши 2г., пък и ф-мата се мести в нови офиси  Та, ще почна "начисто" 

Всичко е много относително и зависи от куп обстоятелства.  Моята работа е интересна, изключително социална, а и аз съм много социален тип (не мога да си представя да се затворя между четири стени), добре платена бих казала, престижна. Когато родих дъщеря ми се върнах на работа, когато тя направи 2 месеца и половина. Но работата ми е такава, че позволява да ходя, когато реша и за колкото време реша. Така че продължих да си я кърмя, докато имах кърма - тоест 8 месеца, и да си я гледам. Не пропуснах нито един важен миг от развитието й. Не е била на ясла, а тръгна директно на градина тази есен. Вярно, вкъщи има и кой да ми помага - майка ми, за което съм й страшно благодарна.  Но комбинацията от гледане на бебе и работа, ми се отрази много добре. Сега с малкия съм си вкъщи предимно, но пак работя - само че от дома. При всички случаи, стане ли на 1 годинка, ще се върна на работа. Усещам как започва да ми липсва.  Така че работа или майчинство е въпрос, на който няма еднозначен отговор. При мен нещата са съвместими, но не при всички професии е възможно подобно нещо.

Сътрудник кантора съм...Както повечето мами са писали и аз харесвам работата си, най-вече имам свястна шефка, която винаги е зад гърба ми - и за това ще се върна(макар, че заплащането не е много на ниво...) Но ще се върна след като си използвам и последният полагащ ми се ден платен отпуск...

Наистина времето прекарано с детето-никой не може да ти го плати...скоро ще тръгне на ясла, после училище и докато се опомня - ще подготвям сватбата й...така, че за мен детето е на първа линия...

п.п а и никой не ме притиска да работя

Обичам работата си.Печеля много добре.Но няма да се лиша от всички моменти със сина ми заради заплащането, каквото и да е то.Цял живот работа ме чака.А тези незабравими дни няма да ги преживея отново.

Нищо не е по-важно от децата ми  . Какъв социален живот, какви глупости  ?! Цял живот можеш да работиш , а времето , което имаш за детенцето отлита така бързо и безвъзвратно , че за нищо на света не бих го пропуснала  . А иначе си обичам работата  . Но няма такъв вариант да пренебрегна бебчо заради нея !  

Аз имам магазин, обичам си работата в него и по него. Не бих се върнала на работа скоро. За мен е важно детето ми да усеща моята близост, да мога аз да си го възпитавам (като добро възпитание се дава при постоянен контакт с детето, а не вечер след работа или сутрин преди нея) Също така за нищо на света не бих искала да пропусна важните моменти от развитието й заради работата.

Така е, за съжаление ние сме от първите  има време и ще помисля, така ми се иска да си гледам съкровището поне докато проходи 

Журналист съм. Редактор. Обичам си много работата. Върнах се, когато Калоян беше на 1 година и 3 месеца. Единствено и само по финансови причини. Имаме три заема, единият ипотечен. Просто не смогвахме със сметките. Много съжалявам, детето ми липсва, но като родител съм длъжна да му осигуря нормален живот. А затова трябват финанси.

Работя технически сътрудник в държавна институция, получавам средна заплата и започнах работа, когато дъщеря ми беше на 6 месеца, защото парите не ни стигаха. Върнах се на работа доста рано...но така се стекоха обстоятелствата.

Обичам си работата, обожавам я. Работя няколко неща, свързани с професията ми. Парите, които получавам, са доста.
Ползвах си цялото майчинство, защото исках да съм до децата си, но не съм спирала да работя всичките допълнителни неща ("почивах" си само от "основната" работа).
Нямах желание да се откъсвам от работата си, а от парите не бих се лишила (свикнала съм на тях, а и децата ми "струваха" сериозни разходи като бебета, защото бяха недоносени и 2 наведнъж). Въпреки това, не исках да се отделям и от тях и за мен това беше перфектният вариант.
Сега съм убедена, че (живот и здраве), когато имаме още 1 дете - няма да остана вкъщи повече от 10-тина месеца, но поне 1-2 наистина няма да работя.

Ветеринарен лекар съм и работя в едно Министерство, парите са средна хубост.
Върнах се на работа, когато Лази бе на 1г и 8 месеца - щях да умра от мъка и яд, че се върнах, а не го гледах поне до 2г.
За моя най-голяма радост още на 1-вия месец, след като се върнах разбрах че съм бременна за 2 път
Сега ще си я гледам до 2 години, нищо не може да компенсира пропуснатото време с децата.

Работя в помощно училище. До сега си го гледах, сега е на ясла. Не ми е минавало през ум да си прекъсвам майчинството.

Обичам работата си но сина си обичам повече!
Единствената причина която би ме накарала да се върна на работа е финансовата но за сега категорично нямам намерение да оставя детето си, пък то и няма на кои не бих го оставила на чужд човек да го гледа. Бабите няма как едната е далече а другата е възрастна.

съгласна съм с теб

Бях доволна от работата си,сама си бях шеф и давах отчет на управителя на ф-та.Лошото е,че почивах само в сьбота.А другото раб. време е по 12часа/дневна и нощна смяна/.Не спирам да мисля за това,и все стигам до извода,че с тези 2 деца вече не ме устройва.Искам раб.време от8до17ч., и сьбота и неделя почивка.Не знам дали в Бьлгария работодател предлага такава "екстра"

Много харесвам работата си и малко ми липсва, също така е и добре платена. Но не смятам да се връщам преди 2г на бебо и даже сме решили с таткото да си сливам майчинствата и живи и здрави, скоро да си правим братче или сестриче на Стефчо  Така, че май работата ще почака има няма 4 години 

Аз работя (на "основното място") от 8:30 до 17 ч. Почивам събота и неделя и за всички официални празници. Преди официалните празници обикновено работим до обяд (последният ден преди празниците). Официално съм на ненормиран работен ден - т.е. налага се някои дни да оставам до по-късно, но после ме компенсират с 1/2 почивен ден. А, заради ненормираното работно време, мога винаги (при нужда) да отида по-късно, да си тръгна по-рано) или да изляза през деня.
 


А как си уплътнявате свободното време?
На мен, въпреки работата от вкъщи, ми беше скучно, когато децата спяха, например и се окажеше, че нямам проект в този момент.

Бих се върнала на работа само ако сме притеснени финансово.
Нищо друго не може да ме принуди да се отделя от сина ми.

Ето ви една тема за майките, избрали да останат вкъщи и да се занимават изцяло с отглеждането и възпитанието на децата си:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=272767.340

 azaf свободно време рядко имам за да се налага да го оплътнявам.Малкия спи максимум по 1 час(в най-добрия случай 2 часа общо).Този час използвам, за да си изпия кафето с удоволствие.А и къщна работа винаги има.

Върнах се на работа в началото на февруари - бебо беше на 10 месеца. Все още ми е болна тема.
Причините вече са казани в по-горни постинги - плащане на заем (кой ли няма заем днес), липса на пълноценен социален живот, малко скука и еднообразие. Сега нямам време за нищичко, най-малко за самата мен, но се чуствам по-добре. Постоянно поддържаме връзка по кю-то и тел. с бебо и баба  

Направо ме изумяваш, честно Какви са тия твоите деца, бе, че и две Аз с едно нямах никакво свободно време, спеше по 40 минути на ден, през останалаото време не само, че будно, ами и иска някой да си играе с него
По темата - хубава ми е  работата, печеля прилично, не си прекъснах първото майчинство, сега също няма да го направя. Така чувствам нещата, така постъпвам. Въпрос на избор

Занимавам се с недвижими имоти, и, за моя радост, е напълно възможно да свършвам някой работа от вкъщи, т.е. когато има работа. Спестено ми е висенето в офиса без нужда. И не, няма да си прекъсна майчинството, още повече, че нямам твърда заплата там. Даже обмислям наесен да се договоря да продължа да работя от вкъщи и да си погледам детето до 3 години. В края на краищата, имам телефони и компютър - то си е готов офис. Върл противник съм на яслите, баба, за съжаление, ни остана само една

Мога да кажа, че времето, прекарано вкъщи с детето е чудесно за мен - нито скучая, нито затъпявам, имам време за къщата, за четене, за всичко!

При мен положението е аналогично,само дето тя ще е на 1г. и 3м.,когато започна....не ми се мисли как ще свикна.

Точно, защото са 2 - нямат толкова голяма нужда от мен. 
 

Ако нямаше тъпачки на работното ми място, които се опитват да ми го вземат, нямаше и да помисля да си прекъсвам майчинството.

Харесвам работата си, горе-долу е добре платена. Не ми се прекъсва за сега майчинството, но вероятно като стане малката на 9 месеца ще се връщам на работа. Сметките трябва да се плащат, а с тези 200 лв. майчинство - какво по-напред да купя на бебчо.

Извинявам се , грешчица !

Не, при мен не си заслужава. Работя като лаборантка (нищо че съм инженер химик и доктор по Органична химия) за 250лв. Майчинството заедно с детските е повече.

Максимално дълго си останах вкъщи. Толкова максимално, че загубих работата си, но не съжалявам изобщо, въпреки, че ми харесваше - работех в рекламна агенция /и още нещо.../. Просто си направих сметката, че с две деца никога повече няма да мога така да се отдам на служебните си ангажименти и да съм толкова перфектна и незаменима служителка. Не обичам половинчати неща, затова дори се зарадвах, когато ми съкратиха щата /на четвъртата година/.
От две години пак работя, но вече не е същото - имам много повече отговорности вкъщи и към децата и сериозно се замислям да хвърля едната диня, която мъкна под мишница.

На настоящото си работно място не си заслужава да се върна.
Единствено поради политиката на компанията спрямо възнаграждението, което не ме удовлетворява.
Останалото ще ми липсва.

Искам да съм до дъщеря ни във всеки един момент. Досега, а тя е на 7 месеца, нито за миг не ми е било скучно.
Социални контакти поддържам не ходейки на работа.

Но ако ми бъде предоставен шанс за развитие, който съм очаквала дълго, ще се възползвам.

Химик съм,обичам си работата,но повече си обичам детето.Не е добре платена работата ми,но със заплатата на мъжа ми връзваме двата края и реших да си гледам детето до 2 години.Ако нямахме никакви възможности,щях да се върна,но само при тези условия-затворен човек съм,не ми липсва социалният колектив.

аз работя в банка. харесвам си работата- динамично ежедневие, но за сега нямам желание да се върна и дори не съм се замисляла. а преди да родя си мислех, че след 9ия месец най-вероятно ще се върна. е определено не искам и си мисля че ако се наложи да е преди втората годинка ще ми е много мъчно за беба.

Преди бях влюбена в работата си. Лудо влюбена.
Сега не мога да не се взирам в очичките на бебо... това ме прави щастлива....
За радост, мога да работя от вкъщи  
Смятам да оставя бебо чак на три годинки в детска градина. ( ако дотогава всичко е така, както сега )

Работя като счетоводител .
Да , харесвам работата си и много обичам колегите си .
Прекъснах майчинството си , за да се върна защото така исках .
Не съжалявам , ама никак .
Напротив , чувствам се щастлива и вярвам че не количеството , а качеството на времето прекарано с детето е истински важно .

Аз съм преводач в патентна агенция. Със сигурност ще гледам сина си поне докато стане на две години. Парите не са чак толкова, че да се юрна обратно към офиса и да си оставя детето когато има най-голяма нужда от мен. А и така се стекоха обстоятелствата, че не мога да разчитам на помощ от бабите, а мъжа ми работи поне по 8-10 часа на ден и няма кой да гледа Алекс. Но дори и да имах възможност да се върна по-рано знам, че щях да се упреквам и нямаше да изживея достатъчно пълноценно тези първи и толкова вълнуващи моменти от превръщането му от бебе в детенце. А те няма да се повторят, дори и срещу всичките пари на света. Така мисля аз. 

Работя в туристическа агенция. По принцип не получавам голяма заплата, но при всички случаи не бих се върнала преди детето да навърши поне 2 годинки. Така и направих - месец след като дъщеричката ми навърши 2 г. - се върнах на работа.

За мен си заслужава засега. Започнах януари, Лора е на ясла от ноември. Добре е засега и не съжалявам.
Не съм била притисната финансово, но в сравнение с майчинството и дума не може да става че е по-добре сега. Всъщност започнах, защото се чувствах изтощена психически и емоционално и имах нужда от социалне живот. Сега повече и се радвам вечер и си играя с нея, отколкото като бяхме заедно по цял ден и бях вечено изнервена и преуморена.

Много е гадно да започнеш работа когато не искаш. Затова за всяка майка е различно и няма добро или лошо.

Медицинска сестра съм.Печеля горе-долу добре /е,може и още по-добре/.
Не бих си прекъснала майчинството.

Бих изкарала болничните и после бих се върнала на работа. От седенето вкъщи първия път, за малко да изперкам!

другия месец се връщам на работа, няма как, много е отговорна работата ми, обожавам я, а и е доста добре платена  ще се върна на намален работен ден и ще търся баланса и вярвам, че ще го намеря 

Лелеее!  Много малко сме тези, които не харесват работата си  ! Аз даже се чудя, как още издържам! Ако не е що-годе приличната заплата, да съм отпрашила с мръсна газ в неизвестна посока 
 Завиждам на всички, които имат работа , която харесват ( разбира се благородно  ) На този етап, дори, би ме удовлетворило ,поне, нормално работно време, което не започва в 4.00 сутринта и 12 часови дежурства събота или неделя, както и работа на всички празници , вкл. Нова Година 
 Но..., какво да се прави ? Такъв ми бил избора! Прекалено тесен специалист съм , за да мога да избирам
 Та, по въпроса... Бих се възползвала от целият период майчински. Работата ми е тежка, не толкова като физически усилия, а като психическо натоварване. Имах една неуспешна бременност и тежко понасях сутрешните ставания и среднощни бдения . Бременността ми не беше неуспешна заради работата ми, но следващият път ще внимавам повече и няма да "горя"  в служебните си задължения толкова , колктото сега. Ще я давам по-кротко. Не мога да си позволя да напусна, заради заем и куп др. неща, но ако се наложи ...не бих се поколебала. Детето е по-важно . А и мъжът ми ме подкрепя и ме успокоява с факта, че неговите доходи ще са ни напълно достатъчни . Дано !

 

ако не ме притеснява финансовия момент НЕ бих се върнала, не че не харесвам работата си, но усмивката й харесвам повече...
Силно се надявам нещо да се промени за да не се налага.

Това е и моето мнение .

Адвокат съм. Печеля добре. Върнах се на работа когато синът ми беше на два месеца, защото:
1. заплатата на мъжа ми е 300 лева месечно;
2. никому нищо не дължа, парите си ги изкарвам сама и задоволявам нуждите на детето си;
3.имам клиенти, които не мога да изоставя;
4. работното ми време е гъвкаво.


Аз пък познавам майки, които си остават в къщи, но пак не обръщат внимание на децата си. Много ми е интересна теорията на две-три майки, които познавам - давам го/я на ясла и после съм свободна като птичка за това няма да си прекъсна майчинството, ама в тва време мрънкам на мъжо, че не изкарва достатъчно пари.

Учител съм. Работя на две места - в частната фирма не съм прекъсвала да работя, дори се наложи да ръководя офиса сама. Това ми струваше много ...в постоянни спорове съм със съпругът ми. Хонорара не е голям, но съм поела ангажимент, който искам да изпълня. Плащах на детегледачка за няколко часа на ден, докато ходех в офиса, част от работата мога да я върша от дома, така че не се е налагало да ходя до офиса често. На държавната работа първо исках да се връщам - не можех да приема факта, че ще си бъда в къщи толкова дълго време, но после свикнах и ми хареса, на два пъти отлагах прекъсването на майчинството и после дори сериозно се скарах с директорката, защото тя не искаше да ми разреши платения годишен отпуск за 3 години през, които съм била в отпуск по майчинство. Успях да ползвам голяма част от отпуска си и много се радвам....

Работя във фирма,печеля добре,но ще се върна на работа когато малката стане на 3 години 

Подкрепям за изперкването - и на мен дълго след това само памперси и пюрета ми бяха в главата. Този път няма да направя същата грешка - по полезна съм на семейството си като съм на работа. Казвам на "семейството си" защото считам, че не целия свят се върти около детето а е необходимо да се обръща нужното внимание и на съпруга и на теб самата. Поне така са ме възпитавали мен - така правя и аз.
Обожавам работата си и не мога да си представя и ден без да съм ангажирана с нещо свързано с нея. Този път съм решила да съм у дома докато детето навърши три-четири месеца и след това ще наема жена да го гледа докато направи годинка и го дам на ясли. Първото тръгна ясли като направи 1год. и 1м. и смело мога да твърдя, че му се отрази много добре във всяко едно отношение. За боледуване - боледувал е, но мисля, че всяко дете трябва да мине по този път на адаптация.
Иначе работя като адвокат.

Е, това наистина е приказка! Да е жив и здрав нашия тати, все така да си ни гледа и да не се налага да си прекъсвам заради пари най-хубавото нещо до сега в моя живот!

Работя в банка точно работата, която исках в сектора, но не прекъсвам майчинството и за петорна заплата.Ден след ден, вече почти пет месеца  и не мога да се нарадвам на Маги.

  И аз съм учител. И двете си деца съм гледала и гледам докато не тръгнат на детска градина / не на ясла/.  В момента пък и големия ми син е второкласник ,така че няма мърдане от къщи, защото работех в училище  и знам ,че не мога да разчитам на занималнята. Изкарах си платеното майчинство и взех и неплатените шест месеца и накрая напуснах, защото мисля да си търся ако не друга работа ,то поне по близко училище.
  Иначе....не съм изперкала .., ами имам чувството ,че мозъка ми е атрофирал..., но ще се оправя някак.

Всеки взима решението според обстоятелствата, с които трябва да се съобразява. Аз ако бях обикновен служител щях да си ползвам цялата отпуска, просто защото дилемата не е много голяма. Каквато и да е заплатата и да си загубя мястото пак бих си намерила работа на същата длъжност и щях да стартирам от същото място от което съм спряла. Но ако няколко години си градил кариера или си развивал бизнеса си някак си трябва да намериш баланса между това и детето ти да не чувства липсата ти, и да не си загубиш професионалните позиции. На мен ми е много рано да излизам в майчинство, но мисля че винаги трябва да се стремим към златната среда. Смятам да работя от къщи (аз и сега не съм 8 часа на ден заета с работата си, но пък приходите са отлични) и ако се наложи някой да гледа детето за 1-2 часа докато се върна. Не мисля, че така детето ще страда от липса на майка. А и ще мога да си позволя да му осигуря много повече неща с допълнителните доходи.

Не харесвам крайностите. Не одобрявам за себе си 100% отдаденост на детето, защото ми прави впечатление, че майките си изгубват женската и човешка идентичност. Не одобрявам и да си захвърлиш детето и то да те вижда само за 3-4 часа. Имах позната, която роди двете си деца едно след друго веднага след като завърши. Гледа ги докато тръгнаха на училище. С ръка на сърцето мога да кажа че тази жена освен че затъпя страшно, нямаше и един ден стаж и опит и не можеше да си намери работа, децата й вече не се нуждаеха постоянно от нея и тя остана някъде в периферията на семейството, изпадна в депресия. Не пожелавам такова развитие на нещата за никой. Тя вярваше че прави най-доброто за децата си, но беше забравила за себе си.

Бранч мениджър съм в туристическа агенция,липсва ми много работата и особено социалния контакт.Усещам,че ставам все по-разсеяна и губя инстинктите си каквито имах докато работех.Връщам се след 1 месец на работа,останалото време ще посветя на сина си.

2 пъти се връщах на работа след 2-те раждания. И двата пъти го приех много тежко. Първия път издържах само 2 или 3 месеца. Малкия беше на година и 7-8 месеца. Обичам работата си, но малкия ми липсваше. И се разкъсвах.
Обстоятелствата се стекоха така, че си останах в къщи и го гледах до 4 год.
Втория път започнах нова работа, когато малкия ми син беше на година и 6 месеца. Аз се чувствах добре, но той се адаптира трудно. Въпреки, че го гледаше майка ми.
Затова не съм сигурна кое е по-добре за детето. Дали да сме притеснени финансово, но да си ги гледам аз, или да ходя на работа, а те да растат и да се възпитават от баби и дядовци.
Които дори и да ги гледат перфектно, не са им родители и дребните се разглезват и си позволяват много неща.
Иначе съм икономист.

За съжаление тук дори нямаме майчинство като хората. 6те седмици, които ни се полагат са крайно не достатъчни. Аз си обожавам работата и реших да се върна след като изтекоха и двата пъти. Истина е обаче, че изтърваното време с децата никога няма да ми се върне, което е много жалко.

Аз също харесвам работата си, работя в радио като репортер и водещ, но за съжаление заплатата е повече от нищожна. За още по-голямо съжаление заплатите в повечето фирми във Велико Търново са между 300 и 400 лева. За сметка на това наемите на жилищата са също толкова, билетът за градския транспорт е 0,70 ст, а храната тук е най-скъпа в сравнение с другите градове. Така че и да сменя професията си пак ще взимам малко пари, а така поне ми харесва това, което правя, а и социалните контакти, които ми дава не са за подценяване. Надявам се обаче да не ми се наложи да прекратя майчинството си и да се върна на работа преди детето ми да навърши две години, но човек никога не знае какво ще му се стовари на главата.

От месец имам бавачка на половин ден, възнамерявам да стане на цял ден. Работя като специалист продажби в банка. Работата с хора ми липсва, но сега пробвам нещо ново с гъвкаво работно време в семейната фирма  , а имам още 1 год. майчинстово да се убедя дали  ще потръгне. Смятам се за касметлиика в това отношение. 
Определено си заслужава да опиташ, ако имаш нови възможности за реализация. Така майката става отново и жена и ценен специалист и може да даде на детето си един "сияещ" родител. 

Работя в холдинг и работата ми е много интересна, динамична, но и натоварена. Заплащането е отлично. Бях изцяло отдадена на нея, но вече имам друг приоритет. Леа никога повече няма да е толкова мъничка и затова ще си я гледам поне до 2г. Цял живот работа ме чака, няма за къде да бързам.

Работя в БАН, обичам работата си, но не се чувствам удоволетворена от нея, заплатата е мизерна. И, разбира се, не си заслужава да пекъсвам майчинството си - заплата ми е колкото помощите за майчинство...

и аз така, с разликата, че работя в училище и сериозно се замислям дали да се връщам отново там.

Не си харесвах работата и не бих се върнала там 

Колкото повече време минава, толкова по-трудно ми става да свикна с мисълта, че някой друг ще ми гледа детето....  То си иска само мене и тати.... с бабите ако остане по-дълго започва да плаче... пък и на мен си ми харесва с него...  Заплатата ми не е голяма, но пък сме притиснати финансово и с 220 лв. няма как.... Много ми е тъжно, че трябва да се върна на работа в края на годината... 

П.С. Забравих да напиша... хидробиоложка съм и по принцип работата ми харесва...

Не бих си прекъснала майчинството. Какво по-хубаво от това да си гледаш бебето.

Работя в Архитектурно студио, техник съм.Не вярвам каквато и да е работа да си заслужава повече за една майка от това да си гледа детето.Но някои просто са притиснати..Върнах се когато сина ми беше на 1 год.Радвам се че харесвам работата си, шефката ми е невероятен човек и работното време ми позволява да си водя и да си взимам детето от ясла.Заплатата ми е от най-високите за сферата в която съм, но въпреки това не е кой знае колко.Поне за сега не се водя на работа (така сме се разбрали) за да мога да си взимам цялото майчинство.

Нищо и никаква работа не е способна да ме накара да прекъсна майчинството....то отдавна свърши де, но продължавам да си гледам децата....вси4ко е въпрос на ли4ен избор и възможности........

Строго индивидуално е , а и медала винаги има две страни.Някои наистина са финансово притиснати и връщането на работа е неизбежно, тогава се разкъсваш между това което искаш и това което трябва да направиш. За други нефинансовата страна на нещата е много съществен, все пак едно дете има нужда от една самоуважаваща себе си майка, и ако си градил кариера много време и 2 години майчинство ще ти попречи на развитието и след това ... Сложно е а и винаги се питаш дали си взел правилното решение

Абсолютно съм съгласна. Щях да си гледам детето докато имах право на майчински но... при положение че взимах мизерни стотинки, а ни виси 20 годишен заем за апартамент за изплащане. От една страна губиш много от прекъснатия контакт с детето, а от друга... искаш да съградиш дом за детето си. Почти всички пари сме заделили за малкия - за храна, за памперси, за лекарства. Имам страхотна приятелка съфорумка, коато ми даваше дрешки и обувчици от нейното детенце. Винаги ще съм й благодарна.
Върнах се на работа когато малкия беше на година и шест месеца. Оставих го на майка ми да го гледа. Ужасно е когато всичко опира до парите, но взимах 10 пъти повече от парите, които държавата ми даваше.
Януари месец останах без работа и два месеца си останах вкъщи. Тогава разбрах колко съм пропуснала и колко ми е хубаво да сме заедно. Толкова ми беше мъчно, но връщането към броенето на всеки лев и взимането на заеми беше като студен душ.
Сега имам прекрасна, интересна и прилично платена работа. Чувствам се добре, но си мисля че винаги ще ми липсва пропуснатото време с детето.
Преди да родя не се замислях особено. Сега, когато мисля за второ, ще гледам да имам заделен някой лев, за да не изпадам в същата ситуация.