Майки - какво работите и заслужава ли си да прекъснете майчинските си !

Всеки взима решението според обстоятелствата, с които трябва да се съобразява. Аз ако бях обикновен служител щях да си ползвам цялата отпуска, просто защото дилемата не е много голяма. Каквато и да е заплатата и да си загубя мястото пак бих си намерила работа на същата длъжност и щях да стартирам от същото място от което съм спряла. Но ако няколко години си градил кариера или си развивал бизнеса си някак си трябва да намериш баланса между това и детето ти да не чувства липсата ти, и да не си загубиш професионалните позиции. На мен ми е много рано да излизам в майчинство, но мисля че винаги трябва да се стремим към златната среда. Смятам да работя от къщи (аз и сега не съм 8 часа на ден заета с работата си, но пък приходите са отлични) и ако се наложи някой да гледа детето за 1-2 часа докато се върна. Не мисля, че така детето ще страда от липса на майка. А и ще мога да си позволя да му осигуря много повече неща с допълнителните доходи.

Не харесвам крайностите. Не одобрявам за себе си 100% отдаденост на детето, защото ми прави впечатление, че майките си изгубват женската и човешка идентичност. Не одобрявам и да си захвърлиш детето и то да те вижда само за 3-4 часа. Имах позната, която роди двете си деца едно след друго веднага след като завърши. Гледа ги докато тръгнаха на училище. С ръка на сърцето мога да кажа че тази жена освен че затъпя страшно, нямаше и един ден стаж и опит и не можеше да си намери работа, децата й вече не се нуждаеха постоянно от нея и тя остана някъде в периферията на семейството, изпадна в депресия. Не пожелавам такова развитие на нещата за никой. Тя вярваше че прави най-доброто за децата си, но беше забравила за себе си.

Бранч мениджър съм в туристическа агенция,липсва ми много работата и особено социалния контакт.Усещам,че ставам все по-разсеяна и губя инстинктите си каквито имах докато работех.Връщам се след 1 месец на работа,останалото време ще посветя на сина си.

2 пъти се връщах на работа след 2-те раждания. И двата пъти го приех много тежко. Първия път издържах само 2 или 3 месеца. Малкия беше на година и 7-8 месеца. Обичам работата си, но малкия ми липсваше. И се разкъсвах.
Обстоятелствата се стекоха така, че си останах в къщи и го гледах до 4 год.
Втория път започнах нова работа, когато малкия ми син беше на година и 6 месеца. Аз се чувствах добре, но той се адаптира трудно. Въпреки, че го гледаше майка ми.
Затова не съм сигурна кое е по-добре за детето. Дали да сме притеснени финансово, но да си ги гледам аз, или да ходя на работа, а те да растат и да се възпитават от баби и дядовци.
Които дори и да ги гледат перфектно, не са им родители и дребните се разглезват и си позволяват много неща.
Иначе съм икономист.

За съжаление тук дори нямаме майчинство като хората. 6те седмици, които ни се полагат са крайно не достатъчни. Аз си обожавам работата и реших да се върна след като изтекоха и двата пъти. Истина е обаче, че изтърваното време с децата никога няма да ми се върне, което е много жалко.

Аз също харесвам работата си, работя в радио като репортер и водещ, но за съжаление заплатата е повече от нищожна. За още по-голямо съжаление заплатите в повечето фирми във Велико Търново са между 300 и 400 лева. За сметка на това наемите на жилищата са също толкова, билетът за градския транспорт е 0,70 ст, а храната тук е най-скъпа в сравнение с другите градове. Така че и да сменя професията си пак ще взимам малко пари, а така поне ми харесва това, което правя, а и социалните контакти, които ми дава не са за подценяване. Надявам се обаче да не ми се наложи да прекратя майчинството си и да се върна на работа преди детето ми да навърши две години, но човек никога не знае какво ще му се стовари на главата.

От месец имам бавачка на половин ден, възнамерявам да стане на цял ден. Работя като специалист продажби в банка. Работата с хора ми липсва, но сега пробвам нещо ново с гъвкаво работно време в семейната фирма  , а имам още 1 год. майчинстово да се убедя дали  ще потръгне. Смятам се за касметлиика в това отношение. 
Определено си заслужава да опиташ, ако имаш нови възможности за реализация. Така майката става отново и жена и ценен специалист и може да даде на детето си един "сияещ" родител. 

Работя в холдинг и работата ми е много интересна, динамична, но и натоварена. Заплащането е отлично. Бях изцяло отдадена на нея, но вече имам друг приоритет. Леа никога повече няма да е толкова мъничка и затова ще си я гледам поне до 2г. Цял живот работа ме чака, няма за къде да бързам.

Работя в БАН, обичам работата си, но не се чувствам удоволетворена от нея, заплатата е мизерна. И, разбира се, не си заслужава да пекъсвам майчинството си - заплата ми е колкото помощите за майчинство...

и аз така, с разликата, че работя в училище и сериозно се замислям дали да се връщам отново там.

Не си харесвах работата и не бих се върнала там 

Колкото повече време минава, толкова по-трудно ми става да свикна с мисълта, че някой друг ще ми гледа детето....  То си иска само мене и тати.... с бабите ако остане по-дълго започва да плаче... пък и на мен си ми харесва с него...  Заплатата ми не е голяма, но пък сме притиснати финансово и с 220 лв. няма как.... Много ми е тъжно, че трябва да се върна на работа в края на годината... 

П.С. Забравих да напиша... хидробиоложка съм и по принцип работата ми харесва...

Не бих си прекъснала майчинството. Какво по-хубаво от това да си гледаш бебето.

Работя в Архитектурно студио, техник съм.Не вярвам каквато и да е работа да си заслужава повече за една майка от това да си гледа детето.Но някои просто са притиснати..Върнах се когато сина ми беше на 1 год.Радвам се че харесвам работата си, шефката ми е невероятен човек и работното време ми позволява да си водя и да си взимам детето от ясла.Заплатата ми е от най-високите за сферата в която съм, но въпреки това не е кой знае колко.Поне за сега не се водя на работа (така сме се разбрали) за да мога да си взимам цялото майчинство.

Нищо и никаква работа не е способна да ме накара да прекъсна майчинството....то отдавна свърши де, но продължавам да си гледам децата....вси4ко е въпрос на ли4ен избор и възможности........

Строго индивидуално е , а и медала винаги има две страни.Някои наистина са финансово притиснати и връщането на работа е неизбежно, тогава се разкъсваш между това което искаш и това което трябва да направиш. За други нефинансовата страна на нещата е много съществен, все пак едно дете има нужда от една самоуважаваща себе си майка, и ако си градил кариера много време и 2 години майчинство ще ти попречи на развитието и след това ... Сложно е а и винаги се питаш дали си взел правилното решение