На какво си играят децата днес?

  • 2 577
  • 39
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 6 206
Да, казвала съм го сто пъти
Днешните деца не умеят да играят
И това е защото им липсва фантазия
Фантазия нямат, защото никой не им я развива
Всичко им се дава наготово
Още от тригодишни гледат филмчета, всички образи им се дават готови, смляни, обработени...
Родителите не се интересуват, все нямат време
Госпожите в градината не са на това ниво, което беше навремето, тъжно, но безспорен факт с много малки изключения
Допълнителните занимания са под всякакво ниво
Компютри, телевизор, телефони денонощно
Нямате си идея колко е сериозно положението

# 16
  • София
  • Мнения: 6 999
Не виждам нищо трагично в това, че игрите на нашите деца са много по-различни от нашите навремето....

Напълно заставам зад цялото ти мнение...  Peace
Изобщо не си представям да пусна дъщеря ми сама на вън да си играе, нито сега, нито след 10 години  Stop

# 17
  • Мнения: 745
Моята дъщеря е на 7 год. Играе на учителка най-често, понякога играе на компютъра. А когато времето е хубаво е на вън.

# 18
  • Мнения: 3 932
Естествено отговорът зависи от възрастта на детето, а в Канада и от сезона ( с 30 см сняг сме в момента  Sick), така че през лятото Дамян си играе на площадката, пускаме лодка в реката, има си въдица-ловиме риба (УЖ де), рисуваме с тебешири, правме пикници, басеин, колело...не мисля, че има деца,  ощетени от съвремието си, по-скоро има незаинтересовани, нямащи време, уморени...родители, за които е много по-лесно да включат компа или ДВД-то.

Зимата е малко по-кофти с игрите на открито-от време на време ски, шейна, ходим в библиотеката, по-често вкъщи-рисуване, апликации, играчки, домино, конструктор, правим бисквити или играем на компа (не повече от 30 мин), а вечер приключваме с филмче.

...Нещо такова са игрите на моето дете днес,
намирам ги за нормални, образователни и сримулиращи развитието му,
към днешен момент фантазия не му липсва!

# 19
  • Мнения: 2 567
Въпреки, че съм изживяла точно детството със скиторенето и стоенето до късно, с фунийките, стражарите и апашите, с ластика и дамата, не смята, че детството на дъщеря ми е по-лошо от моето. Дори може и по-добро да е. Единствено само за мен е гадно, че не мога без притеснение да я пусна до магазина или да поиграе с децата зад блока(ако някое се излъже да излезе). Това обаче идва от факта, че вече има какви ли не изроди. Така, че не излизаното и не игрането зад блока е мое решение, а не поради нейно нежелание.

Иначе от малка си играе сама на какво ли не. Прави куклени театри, книжки рисува и им прави кратки текстчета, картички си прави, готви и обгрижва куклите си. Това, че си играе вкъщи никога не е значело, че ще виси нон стоп на компа или пред телевизора. Игрите, които едно дете може да играе вкъщи развиват дори много повече въображението му от безцелното скиторене из квартала.
Сега като по-голяма играе разни игри на компа, но те са логически и разни с оцветяване, а не тези дето се стрелят нон стоп. Чати си с приятели или си пише в любимия форум.

А за да не затлъстява ходи редовно на плуване и не се тъпче по всяко време и с каквото и падне.

# 20
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Моята дъщеря е почти на 6 , но ме е страх  да я оставя сама пред блока. Винаги стоя там където играе. В нас си играе много с играчките, рисува и вече гледа по малко филмчета. Но наистина в нашето детство играехме много навън, въздухът и храната ни бяха по чисти, затова и бяхме по здрави деца може би. Не мисля, че децата ни сега не могат да играят, могат но времената станаха много по различни.

# 21
  • Мнения: 4 877
а ако знаете на мен как ми се скача на ластик. Grinning
Ако имах момичета, задължително щях да ги науча.

# 22
  • Мнения: 4 877
И още нещо се сетих - едно време много обичах да играем на нещо от типа "Следите остават" - да търсим престъпници. В нашата "банда" си имахме строга (Simple Smile) организация, разделени бяхме на подгрупи, водим бележки, следим хора, коли. Ле-ле, какъв благодат е в момента!

А колко съм висяла по дърветата - едно дърво беше корабът от "Седморката на Блейк".

Преди време синът ми ме изненада много приятно - в училище играели на народна топка. Добре, че е  училището. Там в междучасието с приятелчета на воля им се вихри фантазията. Правят си бази, водят си някаквибитки наужким. Ритат много футбол. По 3 март бяха заформили Руско-турската освободителна война. Долу-горе прилича отчасти на нашето детство. Иначе вкъщи играе на ЛЕГО. Слава богу, напоследък позабрави геймбоя. Обича компютри, дори е много добър, но е много умерен. Играе доста шах. Но големият проблем е НАВЪН. Винаги е с нас. Кара колело или ролери. Нямаме приятели-съседи, така че е все едно къде сме навън. А си е голяма тръпка да те чака "бандата" пред блока. В наши дни има заместител - детските клубове. Наговаряме се с родителите на някое негово приятелче и в по-лощо време играят там.

# 23
  • Мнения: 673


А колко съм висяла по дърветата - едно дърво беше корабът от "Седморката на Блейк".

  Хей ти да не си от Надежда ІV. Там една вишня ни беше корабът на Блейк. Аз обикновено бях Кали.
 

# 24
  • Мнения: 4 877


А колко съм висяла по дърветата - едно дърво беше корабът от "Седморката на Блейк".

  Хей ти да не си от Надежда ІV. Там една вишня ни беше корабът на Блейк. Аз обикновено бях Кали.
 

не Simple Smile, но май е имало много такива кораби.

# 25
  • Мнения: 673
  Явно!... Правехме си бластери от къса пръчка и продупчена капачка от буркан.javascript:void(0);
hahaha

# 26
  • Мнения: 4 877
  Явно!... Правехме си бластери от къса пръчка и продупчена капачка от буркан.javascript:void(0);
hahaha

а ние дрехи от черен найлон - полички, панталони Simple Smile

# 27
  • Мнения: 8 999
Старая се да осигуря подобно на моето детство и за моите деца - винаги, когато времето е хубаво ги водя в кварталната градинка, където те се срещат с много приятелчете и играят на "нашите игри" - момчетата ритат топка, момичетата скачат на ласти, на дама, редят си кукли, тичат, гонят се, карат колелета, игрят на народна топка. За жалост такъв вид забавление не може да се състои без присъствието и на родителите, но и за нас е приятно след напрегнатия ден по работните места, да се отдадем на сладки клюки, кафенца /а през лятото и биричка/.
Децата ми са вече почти на 8 и 7 г., но нямат плейстейшън, нямат достъп до компютъра вкъщи, нямат геймбой или каквото и да е друго устройство за вдебиляване.
Честно казано, като видя някое дете, вперило поглед в съответния капан за мозъци, напълно откъснало се от заобикалящия го свят и потопено до степен на хипноза в идиотско натискане на клавишчета, ми иде да напляскам и самото дете, и родителите му.
Не мога да приема, че такива занимания са полезни и няма да  позволя да запълват на 100 %ежедневието на децата ми.

# 28
  • София
  • Мнения: 1 783
Старая се да осигуря подобно на моето детство и за моите деца...
.......та, ми иде да напляскам и самото дете, и родителите му.
Мен ми идва само родителите да напляскам.
Вместо да се вайкате, да си търсите оправдания, че сега не е като едно врама, ами въведете ред в ползването на компютъра и гледането на телевизия. Детето има нужда от малко поддтик  и фантазията му заработва.
Но ако и вие не му давате по- различен пример от кесене пред ТВ-то, няма да стане работата.

# 29
  • Мнения: 3 268
Моята дъщеря най-много обича да рисува,да нарежда понитата си,да играе с една сладкарница,да гледа филмчета.Когато сме навън,пързалката й е любима.Не мисля,че децата ми имат по-лошо детство от моето,не страдам от излишна носталгия.

Общи условия

Активация на акаунт