На какво си играят децата днес?

Май времената тогава бяха по-спокойни /през комунизма /. Сега с тази пресъпност ,интернет извращения и зарибявки , трафик на хора , наркотици ... Всяко време с преимуществата и недостатъците си.
И аз не знам. Как да я оставя /на 6 г./ да играе пред блока ,а аз да си ида в къщи да готвя? Не мога.
Макар,че има една майка , която оставя двете си дъщери на 6 и на 4 год. да играят сами по цял следобед /без надзор/ и разчита ,че голямата ще се грижи за малката и то на пощадка ,която не е пред блока . Много се чудя как се осмелява . Аз ли съм страхлива или тя е прекалено смела- не знам.

Ех, а беше време, когато...... играехме на ластик, народна топка, криеница. А сега?! ТВ, компа,плейстейшъна заместват всички наши начини за забавление. Не съм сигурна дали децата изобщо знаят как се играят игрите от нашето детство? Не сте ли забелязали, че когато се съберат деца /например на някакво роднинско събиране/ не знаят какво да правят. Имам племенници на около 9-10 години и могат само да се похвалят с GSM-ите. Много ми е гадно за децата.

Моята щерка все още рядко гледа тв, а пред компа не й даваме да припарва. Може да ме осъдите за това, тук имаше тема за компютърните игри за бебета! Но аз предпочитам детето ми да играе с кукли, да тича и скача, а не да виси по цели часове бездействайки.

  Цитирам един пост от един друг форум:
"Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма. "

radivdani голямата щерка е колкото твоя син. И тя обича да стои пред компютъра - играе в кефчето, рисува, също обича да гледа jetix - има няколко сериала които следи, да слуша музика на мр4, да танцува. Също обича да рисува, апликира и изрязва.
Вярно е, че днес децата не излизат пред блока. Но времената са страшни и аз не бих я пуснала, а и тя за сега не изявява желание да играе сама пред блока.

ние живеем на спокойна улица и през лятото оставям децата (без фифо) да играят сами на улицата, макар че са малки и макар че имаме доста голям двор - друго си е през лятото сами си играят на нинджи (особено като се съберат повечко) и страшно много обичат да се завират в задния двор, където държим дървата. кво толкова има в тоя заден двор така и не можах да разбера. катерят се по крушата и си правят "гнезда" или "офиси", ходят по парапета на терасата като по греда и после скачат от него с пликове като с парашути. много обичат да играят с вода. имат си надуваемо басейнче, което през лятото им пълним и в него могат да киснат с часове. обичат да си слагат чаши пълни с вода на парапета и после да ги целят с камъни, топки или пръчки и да гледат как водата се разплисква като падат долу. тази игра се наричала "чашата преля"  по двора също има много камъни, които те събират и си правят с тях град. признавам си, че първоначалната идея за това беше моя, но откакто я дадох не престанаха. обичат да рисуват с тебешир. също обичат да играят на ластик, но не им се отдава много-много още. играят предимно на "република" и "звездичка", но с мое участие. опитах се да ги науча на "да бият да бият камбаните" ама май още не им беше много интересно. не се сещам други летни игри, но като дойде лятото сигурно ще се присетя

през зимата си направихме пързалка в двора и започнахме иглу, но метеорологичните условиа го прецакаха (както и снежния човек) игрите за вътре са им също нинджи и разни "хватки", които правят на нашето легло. измислили са си някакво "упражнение", което наричат топка и представлява следното нещо: тони застава на нашето легло на колене. линка и фифо сядат на гърба му. той прави кълбо напред и ги изстрелва. голямо весело е  играят на влак (всички плюшени животни наредени едно до друго), строят роботи или животни със строител, играят също че фифо е бебе а те са му майка и татко  доскоро детската беше превърната в океан и преобладаваха игри с морска тематика - риболов, кораб, пирати... дори русалки и немо. обичат да се преобразяват на различни животни, а криеницата и гоненицата са актуални целогодишно. през зимата обаче повече аз се занимавам с тях. нямаме телевизор от вече 5 години, но гледат филмчета. понякога не сядат на компютъра с дни, понякога седят по повече. като се занимават с нещо полезно (енкарта, буквенка, цифренка, други образователни занимания) ги оставям по повече време. като си играят игрички - максимум час. прави ми впечатление, че като им дойдат на гости приятели все искат да са на компа, докато моите деца предпочитат да играят на живо. не че не ме молят по три пъти на ден да им разреша да играят на игрите с нинджите, но ако имат приятел на гости предпочитат да си прекарат времето с него не пред компа.

радивдани, колко тъжно много от тези неща важат и за мен адски ми липсва доброто старо време... 

Дияна ако не е на компа - рисува. Ако не рисува - дразни котарака и му скача по главата. Рядко играе сама в стаята, винаги трябва да е с нас в хола. Навън сама е била 1-2 пъти, като постоянно някой от нас виси на прозореца да я гледа какво прави. Даже и в редките случаи когато сме били на село и Дияна е сама в двора все някой казва "какво прави сама навън?". А моето детство е минало в това село и помня какво беше. Липсва ми онова време.

Не виждам нищо трагично в това, че игрите на нашите деца са много по-различни от нашите навремето. Това само показва колко са достигналите нови технологиите в нашата затънтена държавица в последните 30 години. Нашите игри са по-близки до тези на родителите ни, отколкото до тези на децата ни.
И днешните деца играят на ластик, дама и въже. Какво да се направи, средата е различна. Няма какво да въздишаме по нашето шляене по улиците навремето, защото то е безвъзвратно отминало. Ние направо си живеехме в някакво безгрижно безвремие. Нашите родители също са живяли в това безвремие с мисълта, че ние ща се погрижим са себе си или разчитаха на комшиите да ни се скарат като видят какви ги вършим. Не виждам нищо лошо в компютърните игри и всякакви високотехнологични играчки. Децата пак намират време да играят на шах, табла и карти, да рисуват и да пеят.

Ако е сама - рисува или, по-рядко, играе на компютъра. С нас играе на скрабъл, сантасе и "Не се сърди човече". Ако дойдат гостенчета - на скрабъл, разни игри с кукли или просто си разказват истории.
Освен това я пускам навън, има доста деца в махалата (повечето са момчета) - ритат топка, играят на криеница, на звездни рейнджъри, вечер си разказват вицове и страхотии - почти като нас, навремето. Е, периметърът им е доста по-ограничен, ама и на това са доволни.

radivdani чудесно е казано. Ужасна носталгия ме обзе по "онова време"!

Много често си мисля за"онова време",липсва ми........ееееех...........

..az съм расла в центъра на софия,без село,не съм играла навън до среднощ и не ми липсва нищо от изброеното, не намирам детството си за непълноценно
...на какво играят децата ни зависи не на последно място и от нас,затова намирам въздишките по 1970 за не особено продуктивни
..засега са малки,играят на каквото ги научим/покажем ние-топка,федербал,тебешири,колелета в парка, кънки,домино,рисуват,правят гердани,учат се на оригами,имат къмпинг в мазето,играят на "майка и бебе",творят пластелинови чудеса,карат скутери в хола..каним им приятели,возим,връщаме..и на пс играе дъщеря ни,не виждам нищо фатално, ако не се злоупотребява.
..дали са празни градинките пак зависи от нас на 1во място..децата се учат,от нас зависи на какво ги учим..

На шише.

И аз съм расла в центъра и детството ми протече точно, както е посочила авторката в първия пост.
Относно моите деца - и аз не пускам сами пред блока. Не ги виждам и не бих могла да да ги пусна и да се чувствам спокойна Големия го водех в парка до 12-годишен.(ние живеем срещу парка и на практика от 17 години в почти всяка свободна минута живея в парка ) После се роди малкият, големият отказа вече да излиза с мен и тогава го....изпуснах в това отношение. Компютър.....телевизор....ужааас!!! С малкия сме непрекъснато навън (в почивните дни и след работа, когато времето го позволява - иначе е но детска) и така ще бъде, докато зависи от мен!

Да, казвала съм го сто пъти
Днешните деца не умеят да играят
И това е защото им липсва фантазия
Фантазия нямат, защото никой не им я развива
Всичко им се дава наготово
Още от тригодишни гледат филмчета, всички образи им се дават готови, смляни, обработени...
Родителите не се интересуват, все нямат време
Госпожите в градината не са на това ниво, което беше навремето, тъжно, но безспорен факт с много малки изключения
Допълнителните занимания са под всякакво ниво
Компютри, телевизор, телефони денонощно
Нямате си идея колко е сериозно положението

Напълно заставам зад цялото ти мнение... 
Изобщо не си представям да пусна дъщеря ми сама на вън да си играе, нито сега, нито след 10 години 

Моята дъщеря е на 7 год. Играе на учителка най-често, понякога играе на компютъра. А когато времето е хубаво е на вън.

Естествено отговорът зависи от възрастта на детето, а в Канада и от сезона ( с 30 см сняг сме в момента  ), така че през лятото Дамян си играе на площадката, пускаме лодка в реката, има си въдица-ловиме риба (УЖ де), рисуваме с тебешири, правме пикници, басеин, колело...не мисля, че има деца,  ощетени от съвремието си, по-скоро има незаинтересовани, нямащи време, уморени...родители, за които е много по-лесно да включат компа или ДВД-то.

Зимата е малко по-кофти с игрите на открито-от време на време ски, шейна, ходим в библиотеката, по-често вкъщи-рисуване, апликации, играчки, домино, конструктор, правим бисквити или играем на компа (не повече от 30 мин), а вечер приключваме с филмче.

...Нещо такова са игрите на моето дете днес,
намирам ги за нормални, образователни и сримулиращи развитието му,
към днешен момент фантазия не му липсва!

Въпреки, че съм изживяла точно детството със скиторенето и стоенето до късно, с фунийките, стражарите и апашите, с ластика и дамата, не смята, че детството на дъщеря ми е по-лошо от моето. Дори може и по-добро да е. Единствено само за мен е гадно, че не мога без притеснение да я пусна до магазина или да поиграе с децата зад блока(ако някое се излъже да излезе). Това обаче идва от факта, че вече има какви ли не изроди. Така, че не излизаното и не игрането зад блока е мое решение, а не поради нейно нежелание.

Иначе от малка си играе сама на какво ли не. Прави куклени театри, книжки рисува и им прави кратки текстчета, картички си прави, готви и обгрижва куклите си. Това, че си играе вкъщи никога не е значело, че ще виси нон стоп на компа или пред телевизора. Игрите, които едно дете може да играе вкъщи развиват дори много повече въображението му от безцелното скиторене из квартала.
Сега като по-голяма играе разни игри на компа, но те са логически и разни с оцветяване, а не тези дето се стрелят нон стоп. Чати си с приятели или си пише в любимия форум.

А за да не затлъстява ходи редовно на плуване и не се тъпче по всяко време и с каквото и падне.

Моята дъщеря е почти на 6 , но ме е страх  да я оставя сама пред блока. Винаги стоя там където играе. В нас си играе много с играчките, рисува и вече гледа по малко филмчета. Но наистина в нашето детство играехме много навън, въздухът и храната ни бяха по чисти, затова и бяхме по здрави деца може би. Не мисля, че децата ни сега не могат да играят, могат но времената станаха много по различни.

а ако знаете на мен как ми се скача на ластик.
Ако имах момичета, задължително щях да ги науча.

И още нещо се сетих - едно време много обичах да играем на нещо от типа "Следите остават" - да търсим престъпници. В нашата "банда" си имахме строга () организация, разделени бяхме на подгрупи, водим бележки, следим хора, коли. Ле-ле, какъв благодат е в момента!

А колко съм висяла по дърветата - едно дърво беше корабът от "Седморката на Блейк".

Преди време синът ми ме изненада много приятно - в училище играели на народна топка. Добре, че е  училището. Там в междучасието с приятелчета на воля им се вихри фантазията. Правят си бази, водят си някаквибитки наужким. Ритат много футбол. По 3 март бяха заформили Руско-турската освободителна война. Долу-горе прилича отчасти на нашето детство. Иначе вкъщи играе на ЛЕГО. Слава богу, напоследък позабрави геймбоя. Обича компютри, дори е много добър, но е много умерен. Играе доста шах. Но големият проблем е НАВЪН. Винаги е с нас. Кара колело или ролери. Нямаме приятели-съседи, така че е все едно къде сме навън. А си е голяма тръпка да те чака "бандата" пред блока. В наши дни има заместител - детските клубове. Наговаряме се с родителите на някое негово приятелче и в по-лощо време играят там.

  Хей ти да не си от Надежда ІV. Там една вишня ни беше корабът на Блейк. Аз обикновено бях Кали.
 

не , но май е имало много такива кораби.

  Явно!... Правехме си бластери от къса пръчка и продупчена капачка от буркан.javascript:void(0);
hahaha

а ние дрехи от черен найлон - полички, панталони

Старая се да осигуря подобно на моето детство и за моите деца - винаги, когато времето е хубаво ги водя в кварталната градинка, където те се срещат с много приятелчете и играят на "нашите игри" - момчетата ритат топка, момичетата скачат на ласти, на дама, редят си кукли, тичат, гонят се, карат колелета, игрят на народна топка. За жалост такъв вид забавление не може да се състои без присъствието и на родителите, но и за нас е приятно след напрегнатия ден по работните места, да се отдадем на сладки клюки, кафенца /а през лятото и биричка/.
Децата ми са вече почти на 8 и 7 г., но нямат плейстейшън, нямат достъп до компютъра вкъщи, нямат геймбой или каквото и да е друго устройство за вдебиляване.
Честно казано, като видя някое дете, вперило поглед в съответния капан за мозъци, напълно откъснало се от заобикалящия го свят и потопено до степен на хипноза в идиотско натискане на клавишчета, ми иде да напляскам и самото дете, и родителите му.
Не мога да приема, че такива занимания са полезни и няма да  позволя да запълват на 100 %ежедневието на децата ми.

Мен ми идва само родителите да напляскам.
Вместо да се вайкате, да си търсите оправдания, че сега не е като едно врама, ами въведете ред в ползването на компютъра и гледането на телевизия. Детето има нужда от малко поддтик  и фантазията му заработва.
Но ако и вие не му давате по- различен пример от кесене пред ТВ-то, няма да стане работата.

Моята дъщеря най-много обича да рисува,да нарежда понитата си,да играе с една сладкарница,да гледа филмчета.Когато сме навън,пързалката й е любима.Не мисля,че децата ми имат по-лошо детство от моето,не страдам от излишна носталгия.

Плашат ме изключителните контакти само с компа, ТВ и другите подобни джаджи, затова ограничих умишлено този достъп у нас.
На децата днес им липсва неподправения и жив контакт със себеподобни извън времето, организирано от училището и институциите за извънучебни занятия, нормалните отношения между деца и игрите, измислени от самите тях.
Умишлено подтиквам детето да излиза с топката и скейборда навън, да играе на площадката с връсници или по- големи деца. През зимата- с шейната навън. Разходки в друг град, в балкана, на море, гостуване на деца у нас и на нашето в друго.
Той е най- щастлив след игра навън с децата. Играят на народна, на жомашка, гонят се или просто си приказват, строят база в близката горичка и т.н.
Умишлено избрахме по- закътан квартал, когато купувахме жилище. До блока няма оживен път. В съседство има чудесна пързалка, кварталче с къщички и горичка. Училището е на една спирка разстояние.
Говоря за осем годишно момче. Това има значение също.
Не въздишам по нищо минало. Не издигам в култ настоящето. Те са различни за всеки човек и обстановка. Направила съм избора за децата въз основа на доста размишления в периода преди да се появят.

Как така не са полезни? Тогава защо родителите им се надпреварват да се хвалят чие дете  по-рано сяда на компа и колко добре се справя с клавиатурата му и дистнационното на ТВ-то?

РС-то е само едно ново оръдие на труда. Разликата с мотиката е в това, че предоставя възможности за забавление. На моите това не им пречи да играят на народна, ластик, дама, футбол, въже и всякакви игри от моето детство. Само дето играят в училище, защото няма как да ги оставя на улицата. Същото е и с другите видове игри и забавления.

Компютърът също е едно любимо занимание на моето дете,но не давам да се прекалява с него.Единствения сайт,в който тя си играе за момента е www.mylittlepony.com

Аз с такива не си играя!

Подкрепям на 100% мненията на Judy и baibibi. Основно насърчавам игрите на открито и в компанията на други деца. Компютър у дома няма, няма и да има скоро. Телевизора никога не пускаме "за фон", слушаме радио, дискове, или си пеем сами. Когато съм навън на площадката, децата обожават да се струпват около мен, защото винаги им давам някакви идеи за игри, разказвам им ние как сме играли като малки - интересно им е, определено се забавляват. И още един детайл - децата "попиват" всяка проява на внимание, така че - играят на това, на което ги научим. Друг е въпросът колко майки изобщо се наемат да организират децата, да им дадат някакъв съвет или насока, или предпочитат да стоят и да гледат отстрани (че и да се чудят защо не си играят  - ами защото не сме ги научили, за това!).

syglasna sym 100%; баща им работи на пс от дома ни,има офис с маса джаджи,как точно да им обясня че това к баща им прави е "вредно"? има си време за всичко,ако е с мярка -  нито пс,нито тв,нито играта на ластик вреди само по себе си..освен това тук пс има в предучилищната като част от курикулума..

Не е вредно - човекът си изкарва прехраната, такава е професията му. Тук говорим за вманиаченото отдаване на компютърни игри, а не за работа с компютър изобщо. Едва ли има някой, който би отрекъл компютрите като средство за производство и набавяне на информация.
И едва ли в предучилищната ги учат на игрички.

и на какво да ги учат в предучилищната? На диференциално смятане? Естествено, че децата се учат чрез игри.
Спомням си как като видях за пръв път windows за пръв път видях и мишка и изобщо не знаех как да се справя. Научих се точно чрез игрите на мини и карти.

..мисля че никой от не-зачеркващите-100%-пс родители не говори за вманиачаване..но за мен и обратното е прекалено,ненужно, и както казах,в нашия дом,неприложимо..учим децата си с личен пример на всичко,за да ядем ползваме пс,абсурд е да не е част от живота им,но по никой начин не намалява топките,скутерите,парка и приятелите,защото си има време и място за всичко..
*
..определено се учат чрез игра..пример-свържи точките от 1 до 20,получава се картинка; маймуната да скача само по четни числа за да вземе бананите ; 2 котки играят хокей-ако на шайбата е буквата която пише на таблото и я нацелиш-печелиш точка..глас казва куче на испански-има много картинки на животни-ако клинкеш кучето печелиш и пр..аз нашите деца има ефект,научиха неща които аз не съм се сещала да им показвам,тези игри се правят от специалисти и си имат мястото