Ударих я....

А не - абсолютно подкрепям Радостина тук.  
Иначе накрая стават нещата като мъжът биещ жена си и твърдяш, че тя 'го е докарала до там' или ревнуващ или... Възрастните за това са възрастни - да се контролират. Децата за това са деца, да учат правилата. Не може да се обвинява детето за това, че възрастния не спазва правилата.  

И мен Йони ме изкарва извън нерви и много пъти не знам какво да правя. Каквото и да направя и кажа никога не ме слуша. Много често се чудя как да постъпя и къде е моята грешка, намирам я и в мен грешката, но просто и той не ме слуша. Случвало се е и да му ударя един шамар, но от това няма полза, започва повече да се инати. Особено напоследък става по- зле. Например онази вечер в аптеката да вземем нещо и започна да се бута към витрините, казах му да не го прави, ще ги счупи и започна да се блъска повече. Хванах го за ръце да го удържа. Говорех му, но сякаш не ме чуваше. Излязохме на вън и започнах пак да му говоря, обяснявам му, че добрите деца не се държат така като него и той се разплака. Винаги в магазини и някъде където има повече хора започва да се държи по подобен начин и не ме чува, когато излезем на вън и му каже, че се държи като лошо момче и няма да му купя нещо което иска започва да плаче и да казва, че е много послушен. Просто на моменти не е на себе си. Няма друго такова дете.
 Надявам се да отшуми това с времето, но както пишете явно няма да го бъде. Все си мислех, че няма повече на къде, но явно има.

Аз не само я ударих.
 Аз вложих цялата си сила и злоба,
която ми изби от вътре....

Ощеи по- гадно в цялата ситуация е,
че днес, като се събуди сутринта,
тя беше най- доброто, най- милото и усмихнато дете на света.
.....(както всяка нормолна сутрин)...
...тоя факт ме накара да се намразя още повече...
Цяла вечер снощи тренирах пламенно слово,
а сутринта всичко се разби....
Ох, дали помни? Не помни, нали?
Кажете ми, че е забравила.....
....или пък е мислила върху поведението си и това е резултата?

Изобщо не си спомня, според мен.

Може и да помни,Йоанка има спомени от 5год.
Не се отчайвай,мисли позитивно.
А говорихте ли за случката от снощи?

Не.
Сега подготвям реч за по- късно.

може да пробваш с реч, но говори с нея като с равен. Все пак си мисля, че детето помни, но не иска да го покаже. Едно извинение от твоя страна ще му стопли сърчицето. 

Или я наблюдавай,как се държи с теб.
Станалото станало,може пък да не се повтори.
Извинение също желателно.
Но си прецени в какво ситуация се намираш.

Леле, леле, леле.. с моята почти 5 годишна всеки ден е така... като се почне от преобличането след прибиране, до събличането за миене и лягане...
Пети е казала нещо, което е много вярно, че в тази игра на нерви винаги печелят ТЕ 

Аз също бих се извинила, но не и така че да я оставя да си мисли, че тя е права в ситуацията. Тя не е била права, ти също. Макар, че аз също удрям не смятам, че има особен ефект. Но едно извинение после ще я научи и тя да може да се извини когато не е права, в същото време ще й покаже, че всяко нещо си има граници. Аз дори бих наблегнала на това! Бих казала, че не е правилно да се удря, но че толкова ме е вбесила с едикаквоси, че гневът е надделял над разума ми. Че не бива човек да си играе с гнева на другите като ги предизвиква по този начин и че трябва да се научи къде да спре. Нещо от тоя сорт, щото аз дефакто никога не успявам да кажа това дето съм мислила предварително 

Мислила е и вероятно ще поиска да говори /поне моята прави така след "сблъсък"/. Тогава обяснявам, че поведението й ме е изкарало от нерви, но не пропускам да попитам какво мисли за собственото си поведение. Така се изясняваме, прегръщаме, обещаваме си, че ще се разбираме.

Аз гледам да не удрям. Това не е решения на въпроса, но понякога съм излизала извън контрол и съм пляскала дупето. А що се отнася за извинението, да извинявам се когато съм я обвинила или набедила неправилно. Но като съм я пердашила не съм се извинявала никога и не мисля да го правя, защото я удрям много рядко и само тогава когато вече чашата на търпението ми е преляла.

На мен лично ми допада немският възпитателен метод - възпитавай до 3год. като царче, от 3 до 15 г. като слуга, след 15г. като приятел. Макар че моето дете е много по малко от вашите позволявам си да взема отношение. Когато се вършат нередни неща и когато детето не слуша според мен няма нищо лошо да се наплеска детето. Сега му е времето, защото като пораснат още малко съвсем няма да могат да се озаптят дори и чрез бой. Имам двама братовчеди, бяха невъзможни до побъркване, от двойките които носеха нон стоп до белите които правеха всяка възможна минута оставени без надзор,тях до 18 г. редовно ги биеха, не просто шамари а с какво ли не точилки, маркуч на прахосмукачка и т.н. Е станаха хора, създадоха прекрасни семейства и са много благодарни на родителите си заради крутите мерки взети навреме. Дъщеря ми макар и малка също понякога е невъзможна (зодия Близнак като мен) ами пляскам я по дупето и не и се извинявам. Сдобряваме се после и толкоз след като обещае да не прави повече така. Не ми е гадно нито пък изпитвам угризения на съвестта, правя това което мисля че е правилно като родител. Понякога може и да сгреша да реагирам по остро отколкото трябва, но такъв е живота и нека от малка усеща и знае че за някой неща няма точна мярка и че човек сам определя своята. Сама да избере как да постъпи следващият път за да не се шамаросваме пак. Това определено за мен ще е сигнал мисли ли достатъчно детето ми, взело ли си е поука. Стига да не се прекалява, шамарите си имат свое значение за възпитанието.

 На мен това със слогуването направо ми изправя косата. Не смятам, че ако се отнасям към някого като към слуга, той ще изпитва уважение към мен. По-скоро при такъв подход се постига подчинение, но не и уважение. Същото важи и за шамаренето.
А твоите братовчеди може и на думи да твърдят, че за добро са ги били, но не ми се вярва да смятат, че е в реда на нещата. Ако това е нормалният начин за възпитание, ще позволиш ли твоята дъщеря да я шамаросва някой като порасне? Ще го смяташ ли в реда на нещата и като добра възпитателна мярка, ако гаджето или съпругът използва такива методи?

Аз не мисля,че боя е един вид възпитание.
Без да обидя,Руска и в никъкв случай не я съдя.
Тя се разкайва и това е добре.
Обаче другото е,че самите деца са доста......., доста изнервени от най ранна възраст.
Учениците,са доста натоварени с учебния материал.
Посещението на допълнителни занимания им идва повече.
Да не говорим,че няма игри по-улицата и посещението на село цяло лято.
Информацията им идва в повече и те сами си мислят,че стават господари на жиовта си.
Това е проблема,малко филосовски казано,но аз така мисля.

Абе така е, ама все пак тук не става дума за редовно шамаросване, поради безсилие или поради най-лесния начин за внушаване на страх и дисциплина. Понякога май си трябва едно профилактично плесване, защото не само ни се качват на главите, ми и хоро играят отгоре с кубинки. Старите хора май неслучайно са казали "Бий гъзенце, да не биеш гъзище"