Поздравления за темата,Руска! 
Малко страни от това което се е случило.
Много време си мисля по едни въпрос.
И той е:"Как да разчупим леда-отношение дете с родител"?
За щастие при нас беше същото,не съм я удряла никога.
Но пък затова крещя,и тя знае че е момент в който трябва да направи това което е необходимо.
Радостина,е много права,че това е детския пубертет.
Ако мен ме е хванал пуберя 8 клас,при тях запачва доста по-рано.
Рецепта:Многоооо.....,здрави нерви и търпение.
Нормален тон повече любезности,малко се правиш на артист.
С времето нещата се нареждат.
Малко страни от това което се е случило.
Много време си мисля по едни въпрос.
И той е:"Как да разчупим леда-отношение дете с родител"?
За щастие при нас беше същото,не съм я удряла никога.
Но пък затова крещя,и тя знае че е момент в който трябва да направи това което е необходимо.
Радостина,е много права,че това е детския пубертет.
Ако мен ме е хванал пуберя 8 клас,при тях запачва доста по-рано.
Рецепта:Многоооо.....,здрави нерви и търпение.
Нормален тон повече любезности,малко се правиш на артист.
С времето нещата се нареждат.
/.
Между другото, точно миналата година, т.е. когато е била на 8 г. Съжалявала съм само 50% за постъпката си – вярно, че съм си изпуснала нервите, но пък съм дала ясно да се разбере, че има граници, които не позволявам да се прекрачват. 
Аз също като Иса, говоря за чувствата си и се извинявам.
искам да съм добър родител и с нея да се разбираме с разговори,а не с бой и да я е страх,че ще я ударя само и после пак да си прави нейното. 
колкото повече ръсте,толкова по-сложен характер става и толкова повече се страхувам ,че ще се проваля като родител! 
