Какво ще кажете за любимия ми Мариус Куркински? Обичате ли го? Не ли?

Уффф, хайде ще преглътна за малко неприязънта си към нежните мъже, но не мога да разбера какво сте разперили криле като орлици над Мариус?! Страх ги било да не би нещо да го унищожи? Ами, че той да не е от захар, че да се разтопи от дъжда! За да уважавам един човек, то той трябва да притежава най-малкото достатъчно сила за да може да оцелява в този свят. Ако ли не...то извинете, но може би се нуждае от някакъв вид помощ.... Както се казва (перифразирам) ако не можеш да си помогнеш сам и Бог не може да ти помогне. Ужасно ми е неприятно някой мъж да ми се изживява като аутсайдер от типа Многострадална Геновева. Нека си бъде какъвто си иска, но нека да изглежда малко по-адекватно да му се не види! Извинете ако съм малко остра, но ужасно ме боли зъб и гледам да пиша, че да се разсея малко 

Мелания ... отиди на зъболекар, моля те.

Невероятно е, че той съществува такъв. Как успява, от какво живее? Тук, сега!
Елена Пенева го нарича "последният човек".

Сега разбираш ли?

  Оххх, сутринта рано отивам. Гледам, че почна леко да отшумява болката. А за Мариус, да е жив и здрав човека, но като се сетя за него винаги правя асоциация с "Шу-шу-шу". (е "Пътувам" с Ирина Флорин беше сравнително добро парче, ако трябва да съм откровена). Защо Мариус се захвана също така и с пеене и после също така бързо го заряза?

Ето да четеш за музикалната му кариера:

http://music.pop.bg/biography84.html

Всъщност се разрових заради това:

" Наред със зашеметяващия си успех в България, през януари 1997 г. на фестивала МИДЕМ в Кан, Франция, видео клипът печели голямата награда в категорията "Нискобюджетни клипове". Френският музикален телевизионен канал МСМ обяви "Ти-ри-ри-рам" за един от най-добрите европейски клипове за 1996 г. "

Крехкостта не означава слабост, а финост, мила ми Мелания. Но малцина имат очите за това.
Кристалът е изключително чуплив, но го ценят именно заради деликатността му (обратното на грубост) и познавачите не го бъркат с обикновено стъкло.

Ха, Жозефина, аз също накарах майка да ми купи Капитала в събота, че отдавна не го бях поглеждала, подсети ме за него, пък и да хвърля един поглед, да взема да пообозра оная ти мисъл -  доста ме ошашка... А за заглеждането с друго око в платната - виж колко е непопулярно това изкуство - литературата борави с думи, при нея, също при киното, театъра, има случки, разбираемо е за хората; музиката, танца са също много в същността на човека, докато за рисуването - ми то е нещо далечно, несвойствено, ако човек не се е опитвал, не е направил своите малки постижения, не се заглежда много много в него.


"Простете параноята ми, но аз живея в постоянен страх, че нещо може да унищожи Мариус."

Аз пък мисля, че ще доживее до дълбока старост.
Някъде съм срещала разни негови мисли в духа на че ако  си умре дори утре няма да съжалява, нещо в смисъл на това, че е живял много и направил много, е, по-скромно беше изразено някак.
Но мисля, че Мариус има още много, което би могъл да направи, и че Господ няма да му го вземе живота.
 
"Но ми е странно и даже малко ме е срам да говоря за Мариус публично, във форум" - Sciura Piccolina (какво означава името ти?), мен да не би да не ме е срам?...
Вече получих меки и не дотам меки приятелски критики.
Но... в един момент ми падна пердето...(Един приятел веднъж ми каза през смях - Ти си такова перде като Мариус, затова го харесваш)
Исках да видя - само Мой ли е Мариус? Абсурдно, нали, то се знае, ама нека да го чуя...
И друго - една от причините той да е толкова обичан, е, че не се свени да казва и изказва наяве всичко това, дето хората ги е срам да го кажат, но имат нужда да бъде изявено... (И не толкова обичан, което също си го знаем - вижте Мелания. Perta, така казваш нещата! Имаш душа на поет, реже.)
И аз едно време си мислих - през половината от времето си ще работя за пари, през другата половина ще си рисувам картините си и няма да ги показвам на никого, че да не би... После разбрах, че такива "възгледи" са високомерни спрямо хората - защо смяташ, че никой няма да оцени...
И ето - доказва се за пореден път - мислех си, че това ще е крайно непопулярна тема, пък... хубаво е да кажеш едно "обичам те". Хубаво е да го чуеш, тези неща се носят във въздуха.

Приятелката ми ми каза, че вчера видяла Мариус. Удовлетворително е. Значи съществува.

Малко е трудно да се обясни, така че да се схване смисъла, но ще опитам.
На италиански е.
"Sciura" (чете се "шура") означава "госпожа" на диалект. От "signora".
Малко като Гиньо Ганев, който казваше на всички депутатки "Абе, г'ша ......".
"Piccolina" е "малка, дребна".
Шура Пиколина е малко абсурдно и иронично като комбинация.
Истината е, че в началото се регистрирах тук само като Пиколина, а Шура си го лепнах после за повече достолепност.

Вижте, аз не се притеснявам за здравословното състояние на Мриус Куркински. Надявам се, че ще доживее до дълбока старост, да.
Аз се стрхувам да не изчезне, да не се скрие, да не се откаже от нас - от неговата публика. Този човек дава толкова много, а не знам какво ли получава в замяна. Ето, той сам казва в интервюто, че контатктът с публиката е все по-труден и бавен, все по-сдържан. И това е от страна на публиката. Ами не може снощи да си в Биад, утре да си в театъра на Мариус, мне.
Дали няма в един момент да ни остави да си мятаме гюбеци и да спре да се хаби за нас?
От това ме е страх. Това е унищожението, за което писах.

импресийки разни... не си зле.
харесвам го, да.
а теб е удоволствие да те чета.

"Аз се стрхувам да не изчезне, да не се скрие, да не се откаже от нас - от неговата публика."

Не, не е така, мила Piccolina.  То е въпрос на вътрешна потребност и тя е непреодолима.
Публиката е нещо желателно, но вторично, колкото и да казва, че е важна за него.

Не смятам, че той би допуснал да бъде заглушен при него инстинкта за създаване. Твърде далеч е стигнал.

Наистина...кой може да каже дори за себе си щастлив ли е, не е ли? Що е туй щастие? Всеки има своите мигове споделенст и своите мигове самота.Кой може да каже дори за себе си разбран ли е или не? Разбиран от някои ... понякога, друг път, от други - не. извинявам се, харесва ми темата затова се отплеснах. За Мариус - чувствам го истински, чувствам го близък ... може би защото ми напомня мой любим човек, може би заради неговия талант, а може би и заради двете. Мисля че има дълбока душевност. От все сърце  желая пътя му да е осеян със светлина

Sedada,

Оттеглям всичките си "обвинения" към Мариус! Всъщност го харесвам и то много. Всичко беше само един театър от моя страна за да хвърля в тиквите няколко интересни мами от друг раздел на този форум.

Ти си наистина една изключително начетена и интелигентна жена е поетична душа, която заслужава уважение. Бъди щастлива мила! 

Ох...  да си отдъхна.
А ти от срам ли си смени и картинката, и името дори?...
(Като спомена за зъбобола тогава, ме накара да поомекна, че и ти си ми човек...)

Получила съм позволение тука да цитирам част от личната си кореспонденция с Krisal, това е "доуточняване" на нейното мнение за режисурата на Мариус.

Да припомня какво беше написала:
Според мен не е съвсем в ред, но точно това му харесвам. Нестандартен, иновативен...талантът му пък не искам да коментирам, само ще кажа, че според мен е гигантски. Харесвам всичките му моноспектакли - винаги съм излизала от залата "пияна" от емоции..."Сътресение" пък още го сънувам, а го гледах преди година почти...Не харесвам режисьорските му опити обаче...Неговите представи за театър сякаш пасват само на самия него...не знам, не съм експерт, но това е мнението ми.



Sedada:
Да ти кажа честно, тъжно ми стана като прочетох това за режисьорските му "опити" и представите му за театър.
Защото със сигурност той се е наслушал на същите приказки. И защото знаеш, че да се направи нещо коства толкова усилия и отдаване, а хората после ти казват... това.
Какво не ти харесва в "режисьорските му опити"? Според мен моноспектаклите му му играят номер, защото така човек неминуемо сравнява, а неговото присъствие дава много, и съответно интуитивно "дразни" неговото отсъствие... и оттам тази настройка против режисурата му. Ако беше само режисьор, никой нямаше да се "дразни"... Ти какво не одобряваш?


Krisal:
Нямам много време за театър (не и толкова , колкото ми се иска), та затова подбирам нещата, които гледам...и честно казано, може да ти прозвучи тъпо, но режисьорските опити на Мариус не ми допадат не заради това, че са слаби (гледала съм три неща), а защото в тях има "Мариус на парченца" и ми липсва "пълнотата" на образа му на сцената..сякаш все чакам да се появи по средата, да ''завземе'' сцената, да "събере" парченцата от себе, пръснати в другите актьори и да си остане само той...Мисля, че е ограничено, че дори е недостатък това, че се чувствам така неудовлетворена след края на спектакъла, но все пак...това е истината. Тъпо! Вероятно трябва да ''поработя'' над това - ограничава ме. Осъзнавам го. То е като да излезеш след края на "LORD OF THE DANSE", неудовлетворен от видяното само защото Майкъл Флетли(чувала си за него) не благоволил да дойде в България за спектакъла и  пратил дубльор (ама, че другият е невероятен танцьор, че е дори по-красив...няма значение...) - нещо такова
Гледала съм "Кървава сватба", "Кралят-елен", "Свекърва"(това ми хареса най-много). Но пак ти казвам, моите "проблеми" с режисурата са си мои глупости, които осъзнавам и които се надявам да преодолея. Вероятно харесвам личността на самия Мариус повече от таланта му, (което е абсурдно, но има хора, които, каквито и да са, каквото и да правят или не правят, те вълнуват по един духовен, необясним начин, зареждат те с енергия от собствената си аура, без дори да го целят). Някаква харизма има този малък човек и ми е приятно да черпя от личната му енергия .


Sedada:
А... ти не го мислиш точно както си го казала мимоходом...
Мисля, че много добре си го обяснила, и че много хора го чувстват така.

Чувстам нуждата от едно много дълго доуточнение на думи, които споменах по-напред като на шега - „...за степените на любовта според йогите“

А каква е връзката с Мариус –  решавайте сами.


Знае се, че целта на йогата е освобождението. На „духа“ от материята, от зависимостта от желанията и т. н. Те казват обаче, че Йогата на Любовта е най-висшия вид йога, защото при нея е изчезнало дори това последно желание – желанието за освобождение е също „желание“, нали?
Изчезнало е, защото никой не желае да бъде свободен от обекта на своята любов.

Та, според йогите, любовта се дели на „спокойна“ и „неспокойна“.

Спокойна е топлата умиротворена любов, която изпитваш към хората като цяло, към всички хора, към човечеството.

Неспокойната екстазна любов има степени.

Първата степен е благоговението. Любовта започва с харесване, с обожание, каквито щете синоними. Но в тази любов има страх, тя е страхопочитанието към някого, когото, обичайки го, го считаш по-горе от себе си, поставил си го на пиедестал. Колко хора намират тази любов за най-голямата възможна, а старите йоги – ето – казват, че е едва първата степен.
Всъщност ние, обикновенните хора не отиваме отвъд тази любов в отношението си към Бога, смятаме, че страхопочитанието е единственото подобаващо отношение към него. (някой спомена - „фенско“, да, това е.)
Аз ПОД тебе.

Втората степен е приятелската любов. Чудех се защо. Докато не срещнах отговора в един стих от Рабиндранат Тагор – „Пиян от сладостта на песнопението, забравям себе си, и се обръщам като към приятел към Тебе, който си ми Господар.“(Това, разбира се, е обърнато към Бога, от Гитанджали е.) При приятелството има взаимодействие, има отговор.
Аз До тебе.

Третата степен е родителската любов. Когато започне да те е прекалено много грижа за „приятеля“ ти. (Както моята приятелка ми казва – не ми бъди майка! Или „крилете като орлица“ на бившата Мелания.) Това е любовта-грижа. Невъзможността да го запазиш това твое любимо същество от всичкото възможно Лошо...
Това го има и в християнската религия – култа към детето Христос.
Аз НАД тебе.

При четвъртата степен на неспокойната любов изчезва дори идеята за грижата. Това е еротичната любов. Това е жестока любов. Не съм аз тази, която ще тръгне сега да обяснява на света какво представлява еротиката.
Аз СРЕЩУ тебе.

Петата степен (има и пета!)... не я разбирам и не желая да я разбера. Йогите я наричат „Маха бава“. Тя е разрушителност. Това представлява нещо като достигането до желанието за пълно унищожение на въпросния ти любовен обект. Любов-омраза.
Не вярвам да е нещо като оправдание на убийството от ревност например, но само Господ знае какво да оправдава.
Представям си, че това е нещо като негодувание срещу цялото мироздание от невъзможността по дефиниция на Постигане на любовта. Колкото и да го мъдря логически, няма да го измъдря.
В християнството е имало монаси-отшелници, които са влизали в църквите и са замервали с камъни иконите.Не са им казвали нищо, защото са знаели, че са свети люде.


Господ дарява на човека да изпитва тези видове любов, като повдига булото от очите му спрямо КОНКРЕТНИ хора. Не съм съгласна, че любовта е сляпа, тя е единственото Зрящо нещо – Той вдига булото на незнанието и ти виждаш Красотата на Именно Този Човек! За красотата на другите си сляп. Те казват, че е „сляпа“ като имат предвид че е отдадена, разбира се.

Така животите ни стават едни несвършващи Упражнения по Любов.
Не е важен кой е „обекта ти“(въпреки, че за теб той е най-важното нещо на света!), важно е вътрешното ти състояние.

И, милиони години учейки се да обичаш, накрая ще можеш да избереш Бога за свой обект. Това е нещо, което не го разбирам, защото не го усещам непосредствено, но не ми и трябва. Утешавам се с думите на Лао Дзъ:
„Който няма страсти вижда безпределното.
Който има страсти вижда пределното.
От едното към другото – врата на всяка тайна“


Това е. Написах го, защото може да има хора, които да го прочетат и да го запомнят.
(Защото обикновено любовта-страхопочитание (към Бог) се има за “по-висша” например по отношение на еротичната любов, която пък е низвергната...)




Между другото, съвсем „самовлюбено“ ако щете го наречете, но ще пусна тези философии и като отделна тема. Защото аз мисля за тях от години, и ме интересува и вие какво мислите.

(Ако ми кажете – а къде да вместим така наречения „секс“ в тази схема?
Ми където успеете.
Знайно е, че Любовта е нещо повече от „секса“. Без да го пожелавам на никого да го изпита  на собствения си гръб.)

Да слезем на земята - между другото, знае ли някой откъде може да се поръча онлайн гореспоменатия диск на Сътресение?