Какво ще кажете за любимия ми Мариус Куркински? Обичате ли го? Не ли?

Правилно мислиш, само режисира 

Едно лирично отклонение към авторката Седада - мило момиче, докато ти четох постингите, имах усещането, че чета приложението на "Капитал"  - "Капитал Лайт". Апропо, мисля, че носиш късче от неговата душевност и светоусещане, защото, както си писала, ти не се отнасяш към личността му като фенка. По-скоро напомняш на дете, което гледа с благоговение и разбираща възхита към Големия (дано ме разбереш).
Допадаш ми, интересен човек си, смятам аз. Караш ме да се замислям над някои твои тези.....което не се случва често във форумно пространство.
П.С. И аз да попитам - защо не пишеш?

Уникален талант! Много скромен 4овек. Дава вси4ко от себе си в театъра! Нямам търпение за новата постановка.

"Сътресение", доколкото прочетох в един блог, вече се предлага в големите магазини от типа на Била, в културните центрове на по-големите градове. Ако някой засече DVD-то някъде из столицата, моля да пише. Много бих искала да видя спектакъла

Sedada, твоите постове са балсам за литературното ми "око", а и усещам, че са искрени, което ги прави силно въздействащи, поне за мен.

Много интелигентен и талантлив!

Да, в този смисъл бяха думите му, на представянето на ДВД - то на "Сътресение" /беше си с костюма и грима от спектакъла/. Дискът ще се продава и на касата на Сатирата, най - вероятно. Направен е наистина добре 

Мисля, че пише.
  Това ли, Бим Бам?

Жозефина! (не, не знам откъде е това, но ако беше "Добър вечер, Жозефина!"- тривиално, но пък комфортно като обръщение...)
Милото момиче ти благодари за милите думи.

"Носиш късче..." - не, не мога да преценя, не мога да се видя острани. Виждам само Него. (Боже, аз съм като обсебена.)
"...дете, което гледа с благоговение и разбираща възхита към Големия"- това си го казала красиво... (Въпреки, че обикновено не децата са тези, които са разбиращите, по-скоро големите се възхищават на непостижимата невинност на дечицата.) Ако под "дете" разбираш тези, които са между 14 и 20... на мене сериозните ми възхити са дори от по-късно... когато си още емоционално съхранен и толкова остро чувстваш за пръв път съществуването на Големи неща...

А за "тезите" - не те разбирам, всичко, което съм писала досега са толкова естествени и подразбиращи се неща, всеки ги знае. Аз нямам тези.

Шехина, какви са тези "балсами"... караш ме да се червя от смущение.

Това "защо не пишеш?" става вече твърде натрапчиво. Нека изплюя камъчето - не пиша, защото се изживявам като художник.
Пространството на платното ми е достатъчно. (Казах гордо аз.)

Нещо съм се разписала сега, в този форум, сигурно като терапия срещу "социалния вакуум", в който едно време психолога на Академията ни предупреди, че ще изпаднем, с тази "самотна" професия, имаше предвид. Пък и установявам, че в това да пишеш за хипоттична аудитория има извесна тръпка, може би писателите усещат точно такава.
Имам живия пример на дядо си, който също беше художник, но, вместо да рисува, беше се отдал на писане на разни феноменални писания... Да цитирам израза му - "Мисли плават из водата и похапват зеленчук" (това съм го писала и друг път, незнайно къде или на кого) - но е знаменателно! Като че очертава ясно целия процес, свързан с човешкото мислене и безсмислието му. То е перефраза на "Патки плават из водата и похапват зеленчук" - така и не стигнах дотам да го попитам това цитат ли е, или негово съчинено съчетание... Не искам да попадам в тоя кръг, искам да ми е свободна главата от "мисли"... В рисуването е възможно, пластичното мислене е друго мислене... Макар че картината е "няма" и не може да се защити, виси си, подминаваш я... Но аз съм кротичка, свикнала съм.

Може би да престана да се крия под маската на Ousmane Sow и да сложа картите на масата. Знам, че много ще загубя. Очарованието от незнайното. Ще видите каква съм наивничка. Ето тука  http://www.snimka.bg/album.php?album_id=225103&photo=1   съм сложила мои работи, макар да съзнавам, колко непредставително и непрофесионално е да напъхаш картините си в един сайт за фотографии... става само за приятели. Ще ме зарадва всеки, който има да ми каже нещо по тях, не тук, разбира се, а или в темата за художниците  http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=272775.0  или, в краен случай, на ЛС.
Аз гледам на работите си малко отстрани, не знам защо излизат такива. Трябва ли да ми служи като утешение това, че и Борхес е казвал, че открива себе си понякога много повече в неща, писани от други, отколкото в своите собствени...

Еееее, Седада.....!!!
Ето някой, който да си свали маската (какавидения костюм)... Ама какви са ти безбрежни крилата!!!
Акварелите са ми любими.

Седада, така увлекателно пишеш....беше ми приятно да чета постовете ти и със сигурност ще те запомня като потребител.Не, че това е от особено значение ....
Харесвам Мариус, много даже!На мен също ми се струва, че е тъжен човек, но не и самотен - мисля, си, че той и сам на себе си е достатъчен 
На момченти ми прилича на Хю Грант - хем нямат кой знае какво общо, хем ми прилича ...
Интересна тема 

Perteto, ухажванията...

Дамаянти, а това за Хю Грант ми го е казвала и майка ми или не помня кой, странно. Аз повече си обичам Мариуса.

Да, това.

Седада, вчера си купих "Капитал" и приложението му и веднага си помислих за тебе-знаеш защо.
Ти си човек, който може да накара даже и не особено интересуващи се от, хм, рисуване и живопис люде като мене да се загледат с друго око в платна и репродукции. Честна дума.

А няма причина

Знаеш, че си талантлива

Много, много го обичам.
Следя темата още от началото и ми е много приятно да ви чета.
Но ми е странно и даже малко ме е срам да говоря за Мариус публично, във форум.
Този човек е толкова истински, дълбок, откровен, интимен. А светът ни е все повече... дори не знам как да го нарека... еднократна употреба.
Простете параноята ми, но аз живея в постоянен страх, че нещо може да унищожи Мариус.

Sedada,


http://gilax.multiply.com/photos/hi-res/22/1?xurl=http%3A%2F%2Fg … lbum%2F22%2F1%231