За българското село

  • 10 829
  • 145
  •   1
Отговори
14 ян. 2008, 10:51 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Умира ли българското село, как мислите?
Снощи гледах темата на Нова, размислих се и за моето село, може би ме хвана носталгия.
Струва ми се, че селото постепенно ще изчезне съвсем, знам ли.
Детството ми е свързано с много хубави спомени на село, но пък сега не обичам да ходя, може би защото къщите ни се занемариха и градините са обрасли с треволяци.
Разкажете селски спомени  Grinning

# 1 14 ян. 2008, 10:58 ч.
  • Мнения: 6 029
Селски спомени колкото щеш. Обожавах зимата, снега беше мнооого, копаехме тунели и се заривахме целите. Лятото пък скитосвахме из ливадите или в гората, палехме си огън и ядяхме разни джвъчки. Обожавах цели картофи изпечени във фурната. С масло и сирене  Flutter
Спомням си една зима... беше се пукнала някаква тръба, вода беше заляла цялата улица и беше станала на ледена пързалка. От единия край до другия. Такова пързаляне ви казвам  Grinning
Имам много спомени, цялото си детство прекарах на село. Сега искам пак да се върна. Но не може, продадохме къщата след като баба ми почина.
Уф, сега ще ми е криво цял ден  Tired

# 2 14 ян. 2008, 11:04 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Умира бавно и много мъчително.
Пълни се с "градски селяни" - хора като родителите ми, напуснали го на младини и завръщащи се след пенсионирането. А се връщат, защото в града се чувстват не на място. Оставили са селото, за да осигурят на нас със сестра ми по-добър старт, по-добро училище, по-добър живот.
Та тези млади пенсионери отиват на село, за да изживеят старините си спокойно, а не да развиват селото. У тях няма амбиция да развиват бизнес, да речем.
Младите бягат по причината, посочена по-горе. И след 30 години някои от тях може би пак ще се върнат. Но ще са много малко.

# 3 14 ян. 2008, 11:05 ч.
  • Мнения: 3 447
Има обезлюдени села и обезлюдени села. По различен начин ми действат. Изоставените села в Родопите не ме натъжават, излъчват някакво достойнство, като старци, които са живели дълъг и пълен живот. Може би заради старите къщи. Едно село в Ивайловградско пък беше направо магично, сюрреално, красиво... Виж, селата в Северозападна България много ме потискат. Новите къщи, изоставени, сякаш хората са ги напуснали за една нощ. Счупени прозорци. Парчета от кукли и кални топки се търкалят по дворовете. Усещане за бедствие, за някаква масова гибел, все едно хората са се стопили изведнъж...
Иначе на въпроса ти, Дафо - някои села ще умрат, други обаче процъфтяват, да е жив и здрав туризмът. Селата в Странджа например. Тези, които са сравнително близо до морето, започват да се превръщат в алтернатива на застроените и оакани Варвара, Синеморец, Резово. Тези по-навътре пък залагат на нестинарството. Да, вярно, че се губи автентичността. Но пък има живот.

# 4 14 ян. 2008, 11:10 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Да, тия, които развиват туризъм, живват. Но такива като нашето ми се струват обречени, макар че е голямо и що-годе добре развито. Сякаш след поколението на бабите и дядовците ни селата си загиват безвъзвратно. Може би е естествен процес, и аз не бих отишла да живея на село, поне на тоя етап.
Обаче селото ми се е загнездило някак в душата и ревах когато отсякоха боровете пред къщата ни, а сега, като знам, че трябва да се продаде тая къща, понеже не се стопанисва, нещо вътрешно ми се съпротивлява, не искам да я продавам.

# 5 14 ян. 2008, 11:11 ч.
  • Мнения: X
Мен пък именно тези на юг ме натъжават...големи, богати села и сега никой. Маточина например още не мога да я забравя - какво голямо и красиво село...и живеят двама-трима човека...а сега и изгоря.

# 6 14 ян. 2008, 11:12 ч.
  • Мнения: 3 405
От селото на баба и дядо в Плевенско младите хора почти са се изселили. Старите си отиват от този свят.
Заселили са се много цигани.

# 7 14 ян. 2008, 11:13 ч.
  • Мнения: 2 070
Някои вече ги закриха или пък се превърнаха в места за посещения само от художници по разни пленери. Може би зависи колко близо до кой град е... също до река ли е, до планина ли е, колко голямо е било, бива ли го за селски туризъм или за производство на нещо. Сигурно в бъдеще някои от селата ще са нещо като вилни зони - само за почивка през уикенда.

Аз нямам много спомени за разказване, едното ми село е на пътя Плевен - Никопол и е полувлашко-полутатарско. По майчина линия ми се водят наполвина власи роднините, омешали са се с някакви от еленския балкан. Баба и дядо са се принудили да бягат в Плевен, прогонени от комунистите, още като деца, взели са се рано-14-15 годишни. Нещо като трето поколение гражданка съм и на това село ходехме само за Великден по няколко дни, на гости на семейството на брата на баба ми. Топлите ми спомени от там са свързани с правенето на козунаците, разказвала съм го в темата Армаган, която бях пускала. Вуйната на майка ми е от съседно село на католици - потомци на банатските българи. Те правят огромни козунаци в огромни пещи ги пекат, в които могат да влязат по няколко човека. Месят ги, наплитат ги, стават наполвина жълти, наполвина розови, с маково семе, локум..чудни. Беше приключение да присътваме на великденските приготовления. От там имам спомени и за огромни сватби с много северняшки хора и ситно влашко хоро... Едни големи шатри, като циркове, на стадиона се разпъваха, опъваха се дълги маси, така че не виждаш кой е в края им, имаше от старата лимонада, сещате се. И яко музика и джънгър. Всичките ми роднини по тая линия са пълнички селски хорица, с червени бузки. И прасешки заколения съм гледала там като малка. Но ходехме най-много пет пъти в годината. Баба и дядо като се пенсионираха си купиха къща там и се опитаха да живеят там, но с годините и влошаването на здравето им ставаше все по-трудно и пак се върнаха в Плевен, а и тук са също в къща с двор. Чичо ми ходи да наглежда къщата и двора на село, който още ражда разни неща. Семейството на дядо ми имаше мелница там, били са най-богатите в селото, после мелницата става държавна, после я върнаха, но се дели между сто роднини, в крайна сметка спря да функционира и се разграби. ходим с дядо от време на време да видим мястото, на брега на река Осъм...тъжна работа, той си разказва детските спомени. Имали са много коне...  бе много мога да разказвам, но не му е тук мястото.

# 8 14 ян. 2008, 11:18 ч.
  • Мнения: 1 180
Ха, какво съвпадение - и аз имам впечатления от селата в Ивайловградско и северозападна България - по-точно Видинско. В района на Ивайловград съм виждала такива села... къщите, покрити с каменни плочи, 5-6  старци, седнали пред някоя къщурка, щъкащи животни...едни планини,  огромния язовир. Докато Видинските села са доста по-"живи" - племенницата ми е почти 18-годишна, но всяка ваканция предпочита да прекарва при баба си на село - събират се деца откъде ли не. Тъжното е, че почти половината село се е изнесло в Италия, Щатите, ЮАР...Но пък лятото е направо прекрасно!
Израснала съм на село и имам невероятни спомени! Тази свобода и спокойствие вече май ги няма никъде.

# 9 14 ян. 2008, 11:19 ч.
  • Мнения: 5 940
Зависи за кои села става въпрос. Селата в Родопите не само, че не умират, но и намират нов живот. Все повече хората не се страхуват да отидат на  своето си място, защото вече технологиите позволяват да работиш пълноценно и от вкъщи. Умират селата в североизточна и северозападна България.
 Благодарение и на англичаните у нас, селата стават едновременно автентични и променени. Ако отидете в селата около Габрово, Дряново, Велико Търново, ще разберете за какво говоря.

# 10 14 ян. 2008, 11:21 ч.
  • Мнения: 3 423
Едва ли някога е живвало българското село.
Ако е било родно място на някой партиен или
друг отговорен другар, може би най-много да
има жепе-гара в центъра, барабар с ресевето.
Но иначе - умряла работа. Никога не съм била
през ваканциите на село, та не знам какво е, но
съм посещавала разни селца около София и ми е
било крайно неприятно да виждам как ходят там
облечени, какви са им ноктите на хората, какви
са им сламени косите, да не говорим за езика, дето
говорят. Представям си какво е навътре в страната.
Струва ми се, че сексуално узряват много рано по
селата, женят се рано, сбабичосват се рано, всичко
правят рано, щото може би нямат време за друго.
Жалко е, че има едно училище на 10 села, че няма
информация за транспорта, че не се знае кога ще
се зареждат магазините, такива ми ти допотопия.
Иначе, ако си имаш къщата, колата, спокойствието,
капаците на очите и носа, българското село е муци.

# 11 14 ян. 2008, 11:23 ч.
  • Мнения: 6 029
Ех, Лиске...

# 12 14 ян. 2008, 11:24 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Цитат на: Анджелина в пн, 14 яну 2008, 11:12
От селото на баба и дядо в Плевенско младите хора почти са се изселили. Старите си отиват от този свят.
Заселили са се много цигани.
И моето село е в Плевенско, и там само старци останаха. Обожавам да се връщам там, цялото си детство изкарах по прашните улици. Но сега всеки път когато пристигам нещо ме стяга за гърлото и ми става все по- мъчно и по- мъчно. Не е това, което беше, няма и да бъде. Всичко тъне в една разруха и мизерия.... Има някои млади хора, но се единици и не ги е грижа за нищо извън дворовете им. Красиво е, има и река и баири и поляни, обаче едва ли ще става за туризъм. И май предпочитам да не става. Не знам дали няма да ми бъде по- мъчно ако се нароят хотелчета с високи оградки и цветни чадърчета!?
Цитат на: Julie в пн, 14 яну 2008, 10:58
Уф, сега ще ми е криво цял ден  Tired
И на мен!  Sad

Последна редакция: пн, 14 яну 2008, 11:37 от Северина

# 13 14 ян. 2008, 11:27 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Е, що да не му е тук мястото  Laughing
Нашата къща на село е долепена до къщата на баба ми и дядо ми, а тяхната е с огромен двор. Дядо ми все кибичеше с един маркуч да полива люцерната, таблите с пипера...На оградата на двора имаше едно пълзящо лилаво цвете с големи лилави цветове, много котки в плевнята, много цветя в градината, лятна кухня с пещ зад къщата. Дядо ми бил овчар и в хоремага имаше закачена негова снимка с един огромен коч, а като метеше двора, си пееше винаги "Момиче, малък дяволо..." Аз обичах да вися привечер при бабите на пейката, чепкаха вълна, предяха, плетяха, оттам са ми уменията за плетене. Разправяха ни за национализацията през 45та, как дошли и насила им събрали животните. Голям апетит имах на село, стигала съм до 5 намазани филии  Laughing
Един от най-ярките ми спомени е как се чудя откъде конят знае пътя, като ходим с каруцата на нивата. Нямах идея, че се управлява с поводите.  Grinning

# 14 14 ян. 2008, 11:29 ч.
  • Мнения: 2 070
Другото ми село е разположено в каньон, на 16 км от Плевен по пътя за Ловеч. Близо до селото на Слави Трифонов и това на Гена Димитрова. От там съм взела гена - високи на ръст хора са, влашката ми рода са все нисички и сестра ми се е метнала на тях. Дядо по едно време беше кмет на това село и направи доста - изчисти реката, която скоро сигурно нищо чудно и да пресъхне, оправиха улиците, площадчето на т.н. център, намери пари и реставрираха църквата, гробищата, оправи земите на хората, което беше затлачено там... Но има само възрастни хора и малко цигани, но не от крадливите. Уж се води вилна зона, доста е чист въздуха, разни богаташи си накупиха къщи, оправиха си улиците около къщите, редовно си ходят хората, защото града е близо, но няма млади хора, пет-шест ученика може би ходят на училище в близкото по-голямо село или в Плевен. Климатът е подходящ за ягоди и лук и чесън, баба и дядо като за пенсионери си изкарват доста добри пари от това сезонно, но вече и те не могат, все по-трудно им е физически, ние не помагаме особено, баща ми е в Испания, а други деца нямат. Там си ходех с не много голямо желание, защото нямаше много деца, с които да играя, всимките си бяха в Плевен и ми беше малко скучно. доста книжки четях, разхождахме се със сестра ми, къпахме се на реката, но чак супер мили спомени нямам. Много обичах баба да ми прави печен кашкавал или яйце "на книжка" - на вестник и върху котлона директно.
Дали има 100-200 души в селото не знам, трябва да питам дядо, но едва ли ще станат повече.

# 15 14 ян. 2008, 11:30 ч.
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 831
Селото умира. Живеят селата, които са близо до по-големи градове. Част от живеещите там работят в града и пътуват редовно, но предпочитат къща на село заради по-ниски цени и т.н.; друга част се трудят земеделски.
Трета част са като родителите ми (и мен някой ден, надявам се) - преселници от града в селото. Тишина, спокоен живот и т.н., а пътуването до офиса е все едно минаваш през центъра на града от краен квартал.
Но онези села от детството ти никога няма да ги има вече, Даф.

# 16 14 ян. 2008, 11:31 ч.
  • Мнения: 3 405
Северина, сякаш за същото село говориш. То е Стежерово, но там селцата си приличат.  Grinning Последните ми детски спомени за него са от около шестата ми година, после само съм минавала от там. Знам, че дядовата къща си стои все в същия вид.

# 17 14 ян. 2008, 11:43 ч.
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
"Ех, Лиске...", ама е права.
Старосел - има две избирателни секции, значи има над 1000 избиратели. До преди 2 години пътят до него беше на практика непроходим. Село, което е на 45 км от Пловдив, на средата на България. През него в настоящия момент минават 2 автобуса за Карлово и 4 - за Пловдив. Ако нямаш кола, си загубен.
Да речем, че преодолееш битовите неволи... С един интернет не се живее. Даже и с Булсатком.
Жалко е, че това са села, които имат богата земя. Земя, която ражда от рози до дюли. Но не се ли заеме държавата да поощри малкото хора, които имат кураж да се занимават със земеделие, селото ще си умре. Ама истински да се занимават, не да посеят 20 декара пипер и да се тупат в гърдите, че са земевладелци.

# 18 14 ян. 2008, 11:44 ч.
  • Мнения: 335
Унищожаването на българското село е днешна държавна политика.
Не знам дали са грозни или смешни, трагични или просто тъпи изказванията на хора, които не знаят какво е било българското село в конкретна част на страната преди, но знаят, че било "жалко", "мизерно" и каквото там друго роди специално сресаната им "на път" мисъл със студено накъдрена стилистика за разкош.

Който е пил истинско прясно мляко при бабите си, ходил е в истинска гора край техните къщи, виждал е селска овощна градина от онова време или бостан, купувал е като хлапе хляб за 23 стотинки от хоремага и "лимонаТа" за 6, само той може да вдене, че осечените голи чукари край днешните села, ограбените селски къщи, обезкостените бивши кооперации, изнасилваните от цигани 90-годишни селски бабички, продадените на безценица на пенсионери-чужденци възрожденски къщи и пр. скръб са пустинята, дето сега й викат "българско село".

Човек или трябва да има лични спомени от онова време,  или да си има баби и дядовци с такива, за да говори по темата.
Иначе просто ще се прави на интересен, кършейки мисъл в любим еднотипен словесен фитнес.

# 19 14 ян. 2008, 11:51 ч.
  • Мнения: 153
Искам си моето село, с два магазина и един ресторант. Сега моето село е градче с развиваща се инфраструктура и изгубения селски чар. Сега то няма излъчването от спомените ми, а в следващите години съвсем ще изгуби чара си.

# 20 14 ян. 2008, 11:51 ч.
  • Мнения: 2 070
Лиске, за много малко неща съм съгласна с теб. Хората си знаят и траснспорта и кога и  с какво ще се зареждат магазините, имаше си училища доскоро. Дори през 80тте, когато бях дете селата бяха много оживени и много пълни с млади хора. Имаше заводи или някакви производства в близост, имаше ТКЗС-та, все пак до 60тте хората са живели масово по селата и общностите си ги имаше, семействата и родовете си поддържаха контакти. Имаше читалища, по места и кино, в много малкото ми село даже ходих на гостуващ театър през 90тте! което разбира се е супер изключение, после ги бяха нападнали протестантски активисти и промиваха мозъците на бабичките, ми добре, че дядо ми ги изгони. Във влашкото ми село, което е голямо, доскоро имаше и всеки петък и събота дискотеки, чалга разбира се, но и идваха някакви музиканти, които свиреха народна музика и младежите се събираха и играеха хора. там са много танцувални хората, така си отпускат душата. че си е селска работа, селска си е, но доскоро си имаше живец. Младежта май вече е основно по Белене, Никопол и Плевен.
Даф и аз много обичах с бабите по пейките, програми сме им изнасяли, като им омръзне да дърдорят и ние почваме да им пеем и сценки някви да им правим.

# 21 14 ян. 2008, 11:52 ч.
  • Мнения: 3 423
Цитат на: Холограма в пн, 14 яну 2008, 11:44
Човек или трябва да има лични спомени от онова време,  или да си има баби и дядовци с такива, за да говори по темата.
Холограма, не всеки ще успее да пророни сълза по
темата и да заговори с носталгия и патос, но пък
знаем, че емоцията често пречи на обективността.

ДеЩо, хората, които живеят по тези села, може би
наистина имат някакви ориентировъчни часове за
пристигането или тръгването на маршрутката, но
на мен ми се наложи преди две години да чакам под
някакъв изкормен навес с още няколко души, минаваха
местни усмихнати люде и на въпроса ни кога ще дойде
транспортът, отговаряха, че все някога... Времето по
селата е спряло, това е истината. И никому не пука,
че е така. Както не пука никому за училището, за
библиотеката, за надписите по улиците, за дупките,
за толкова много неща. И това на 20 км от София.

# 22 14 ян. 2008, 12:03 ч.
  • Мнения: 335
Цитат на: mycynkata в пн, 14 яну 2008, 11:51
Искам си моето село, с два магазина и един ресторант...

А колко много хора искат същото, но по обратна причина - защото селата им са били с огромни читалища, гимназия, с чисти, подредени български къщи, а сега - читалищата им са магазини за "маркови дрехи" втора ръка, "Всичко по левче" или друг битак, училищата - складове на чужди "инвеститори", горите им осечени, бившите стопанства - окрадени, земите им - разпродадени на безценица (щото трябва вече да плащат огромни за възможностите на хората данъци върху тях),  бившата обща техника - "приватизирана" за стотинки от някой пришълец, бившите кооперативи - унищожени до основи, породистите животни от тях - изклани още по времето на Филип Димитров, оцеляващите и все още мърдащи дребни стопани - мачкани с чудовищно ниски изкупни цени (литър прясно мляко се изкупува колкото струва 200 гр. кладенчова - "трапезна" вода), собствените ни фуражни заводи - затрити, торовите - също... Няма нещо недомислено така, че човек (българин) случайно да оцелее на село...

Как ви хрумна тази тема?


# 23 14 ян. 2008, 12:04 ч.
  • Мнения: 1 080
Фактите говорят ,това е мойто село - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BA , напълно умряло е вече ,много жалко .

# 24 14 ян. 2008, 12:11 ч.
  • Мнения: 335
Мога да говоря само с цифри - ама как ще се правят след тях риторични салта за стилистична самонаслада - хич не знам.

ПП Това - към виртуозите на перфектния изказ  Laughing

# 25 14 ян. 2008, 13:00 ч.
  • Мнения: 25 676
Е, аз пък знам за села, в които продължават да се раждат деца, не само циганчета, но и българчета.  Grinning
Майка ми живее в едно от тях. Дали защото е било бивша келтска столица ( Mr. Green), дали защото е голям транспортен възел, но във въпросното село има не само много магазини, често заредени по-добре от тези в Ст. Загора, не само в селската библиотека има повече книги, отколкото две квартални в града, но и това е селото, в което не се закри училището, а се построи ново. Хубаво, съвременно училище, с компютърен кабинет. В селото има и интернет.
Целогодишно има деца, въпреки че по обясними причини населението е главно от пенсионери. Но всеки, който е излязъл от него на младини, след пенсионирането си се завръща отново там. (И си води и внучетата.  Laughing)
Има клуб на пенсионера, читалището развива активна дейност. И най-важното - има много деца. Особено през ваканциите - събират се деца не само от цялата страна, но вече и от чужбина. Щом 15-годишният ми син продължава да ходи с удоволствие там, смятайте.
И това село няма да умре скоро. Което много ме радва.  Heart Eyes

# 26 14 ян. 2008, 13:10 ч.
  • UK/София
  • Мнения: 7 681

  Много ми е мъчно за моето село.Откакто баба и дядо починаха не съм ходила.Чух, че почти не са останали хора в селото и къщите са занемарени.

  От там са най-хубавите ми детски и тинейджърски спомени.Събирахме се по много деца в дворовете, играехме на какви ли не игри.Ходихме в планината почти всеки ден, беряхме гъби и билки, имаше и един извор в планинска вода.До нашият двор минаваше река(сега пресъхнала) и лятото падаше голяма игра.

 Един път едно магаре се отвърза и ме подгони JoyГолям купон беше за зрителите, но аз тичах пред магарето из центъра на селото ревейки по-силно и от него JoyСега ми е смешно, но какъв ужас изживях, само аз си знам.Успях да се скрия в един двор и затворих вратата под носа му.

 Като пораснахме започнахме да ходим на летището и да гледаме парашутни състезания.Загаджихме се с парашутистите, първи любовни трепети, ех Simple SmileВечерно време в центъра на селото прожектираха филми, мнооооого хубави години бяха.

   Сега и мен ме хвана носталгията Sad

# 27 14 ян. 2008, 14:13 ч.
  • Мнения: 30
Моето село съща е в северозападна България, само че е близо до Враца и Мездра. Няма много хора, главно пенсионери са. Не бих продала къщата там, въпреки че в нея никой не живее, доста е спокойно и с удоволствие бих ходила пак там поне за малко да си почина от града.  Simple Smile
Моите спомени от там са от 90те години, от пролетните и летните ваканции. Като бях малка изкарвах там цялото лято, тогава идваха деца от къде ли не и също седяха там по цяло лято при бабите и дядовците си. Играехме по улиците, в дворовете или в паркчето около църквата. Още помня как играехме на криеница и залягахме зад храсти,огради или се катерехме по дърветата. Вмъквали сме се в градините на изоставени къщи да берем ябълки. Едно лято баба ми и дядо ми гледаха малки зайчета в една стара дървена ракла покрита отгоре с мрежа. Те все успяваха да се измъкнат от там, бяха си пробили някаква дупка и всяка сутрин баба ми ме будеше с викове от двора: "Зайците пак са избягали, идвай да ги хванеш!" Grinning. Те обикновено се шмугваха зад една стара плевня, където беше обрасло с коприва и беше доста тясно, защото почти беше долепена до зида на съседите. Горе-долу по това време идваха да ме викат приятелките ми, за да ходим да си играем и идваха и те да помагат и дебнехме зайците по 1/2 или 1 час докато изловим всички (6-7 бяха). Ходили сме в гората над селото на разходки, пролетта сме брали минзухари, иглики и синчец там и сме се връщали много кални и много весели. Ходили сме също да берем къпини на края на селото, растяха край един черен път, а бабите ни се караха, че в треволяците там имало змии. А като бях по-голяма в една фурна в селото месеха хляб през нощта и рано сутринта го разкарваха по околните села. Чакали сме до 2-3 часа докато си изпече хляба и се примолвахме на лелките там да ни продадат няколко, сядахме пред фурната да ядем топъл хляб, обикновено някой отскачаше набързо до тях и донасяше буркан с мед, а веднъж даже и течен шоколад (в селото не продаваха Simple Smile)
Тази тема направо ме пренесе в детството.....от града нямам толкова много хубави спомени.

# 28 14 ян. 2008, 15:55 ч.
  • Мнения: 3 622
Имам чудесни спомени от детството си и ваканциите прекарани на село. Събирахме се много деца и обикаляхме от рано сутринта до късно вечер селото и горите около него.  Даже не се сещахме да се приберем да обядваме. Докато бяха там баби ми и дядо ми се събирахме за Коледа и Великден родата, но вече няма никой там и къщата пустее. Родителите ми си купиха също къща на село преди няколко години и си я направиха много хубаво в битов стил. Синът ми много обича да ходи там защото се чувства свободен да играе и бяга на воля. С мъжа ми все по често се замисляме дали и ние да не си купим къщичка в някое близко село, да си я направиме като виличка и да ходим там сами или с приятели.

# 29 14 ян. 2008, 15:58 ч.
  • Мнения: 1 937
Спомените ми за село-то са свързани с коленето на прасе и събирането на сливи за ракия.
Ами да умре дано  Mr. Green
Е, излизаше и по някоя четирилистна детелина, имаше и поляни с маргаритки - обича ме, не ме обича...
После село-то стана просто "терен" - бумтяща камина и среднощни китари.
После стана "наследство" и "спомен" - не искам да се връщам, не искам да продавам. Остарявам.

# 30 14 ян. 2008, 17:12 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Цитат на: Verdad в пн, 14 яну 2008, 15:58

 не искам да се връщам, не искам да продавам

Ох, и аз, много тъпо.

# 31 14 ян. 2008, 19:26 ч.
  • Мнения: 648
    Често се чуваме с баба и дядо, онази вечер, като се обадих им бяха спрели тока,  и двамата се ослушваха около печката- сега са окопирани и от снега, светските събития се свеждат до шопинг от смесения магазин и вземането на пенсиите.
Израстнала съм там, копнеех в края на седмицата да си идем, ваканциите бяха моите сбъднати мечти. Правехме си горски разходки, пикници, риболов на язовира, къпехме се и се пръскахме с вода до отливника, ходила съм с дядо на мандра, обожавах прясно мляко, надробено с хляб, медена дъвка, извадена от  пчелните пити през май, щастливите вечери на всички деца от махалата под един голям орех. Безгрижното ми детство премина там, в едно китно тракийско селце.
Не мога да забравя гроздовете по асмата, розовите домати от градината, узрелите, червени дини,топлата млечна царевица, катмите и пилешката каша на баба, аромата на моето спокойствие Heart Eyes
Даф, отдавна и в моето село не  е същото, и аз съм променена много, но сега като си гледам поста се радвам, че аз не съм забравила.

# 32 14 ян. 2008, 19:35 ч.
  • Мнения: 908
Това е линка към репортажа, за който говори daffodil Simple Smile http://www.neterra.tv/bg/playstream.php?epid=36718&q=1&plid=3
Започва на 32-рата минута. И на мен ми стана много тъжно и носталгично след като го гледах  Cry

# 33 14 ян. 2008, 20:08 ч.
  • Мнения: 4 585
Аз съм роден в моето село в буквалния смисъл. Имало е болница с лекари, медицински сестри, санитари, леглова база, родилно отделение, акушерки. Болницата е на три етажа, в алпийски стил, сред борова гора. Е сега няма нищо. Преди две три години
кооперацията обяви фалит и продаде сграда, в която беше детската градина. В ОУ май учат още 20-30 деца от 1 до 8 клас, през зимата се събират 3 класа в една стая. През 1971г бяхме 37 деца в един клас.
Полека лека търговци и производители на зеленчуци изкупуват по-съборени къщички заради дворните места. В някои дворове отглеждат зеленчуци под открито небе, а в някои - в парници. Някой ден в селото ще останат двама - трима по-едри земевладелци и няколко семейства на механизантори.
В някои по-живописни села се наставямат чужденци. Няма лошо да си харчат спестяванията и пенсиите у нас. В нашето село още няма. Строят се бунгала, има рибарник, ще има и тенис кортове. Може пък и в нашето село да дойдат.
Сага от цялата болница селското джипи ползва чакалнята и една приемна. До обяд.

# 34 14 ян. 2008, 20:26 ч.
  • Поморие
  • Мнения: 51
Няма да разказвам спомени.В селото на баба една разкошна детска градина /с размери на прогимназия/,която се пукаше по шевовете от деца /когато аз бях дете/,в момента е преустроена в един разкошен "Дом за възрастни хора"с различни увреждания.А самото село - бабките го наричат вече "квартала на богатите".Англичаните станаха мнозинство.  #Puppy dog А иначе обичам да ходя и в моето и в селото на баба,даже си беше чист кеф,когато лятото моите 2 момчета направиха една яка народна топка ,на площада в селото с тайфата на сина ми/аз си гушках беба нямаше как да се включа/.Просто осъзнах колко време е минало като в лицата на играещите деца разпознавах лицата на моята тайфа от преди 20 и няколко години.Чувството е неописуемо  Grinning .А по повод коментарите на Liska винаги сме имали кола и съм обиколила може би цяла България точно докато живеех в село.Хайде, че се унесох....  Laughing

# 35 14 ян. 2008, 20:34 ч.
  • Мнения: 335
Като построят при вас и игрище за голф, победата на цивилизацията над селянията ще е окончателна Laughing.
По стара българска традиция разпускащи обветрени хора в клинове ще размахват пръчици за голф и ще се любуват на екзотиката по дизайн, отговарящ на всички европейски стандарти.
Със СПА и още някое друго решение, тип "цивилизационен избор", типични за китно българско местенце за бизнес и почивка.


Корените ми са от Еленския Балкан. Точно така си го представям като символ на българското  Laughing/ Cry

ПП Тази тема си е за подфорум "Сълза и смях"

# 36 14 ян. 2008, 22:55 ч.
  • Мнения: 57
Има села и села.
Елате в наш`то селУ. Къщята вървят около 40 000 евро- кирпич с дворче. Инфраструктура, канализация, телефонация, интернеть - къде ти душа сака, даже и на мегданя. Има жп, авто- и въздушен транспорт и с `хтумубил се пристига в голямото село за по-малко от 20 минутки. Не можеш ме излъга да се върна в града вече. Цъ. Не съм се състарила преждевременно, поради факта, че съм "селянка", имам поддържан маникюр, не копая домати, мъжа ми коси райграс, денят ми започва с върба и борове, не говоря на диалект, чела съм "Война и мир" в оригинал, децата лятото до късно играят навън, знаят какво е това "стражари и апаши". За нашту селу може да прочетете в " Записките" на Захарий Стоянов. Читалището отбеляза 150 години юбилей- все още функционира, но не на оборотите от моето детство. Френският съпруг на  приятелка е влюбен в нашето късче България.  Въпреки, че живее в Париж. Мога да изброявам още, но в интерес на истината- има и други села. Последното такова селце, което посетих се намира на гръцката граница, близо до Ивайловград. На един хълм, около 15-тина къщи, електрифицирано, но обезлюдено. Там няма магазин- хората се "самозадоволяват". Произвеждат всичко- от меда до брашното, с което месят хляб (много вкусен). Мирише на чисто, на гора, на  гниещи листа и се чуват само три шума- на капчуците, на вятъра и на блеещи овце.

# 37 14 ян. 2008, 23:37 ч.
  • Мнения: 187
Не знам защо, но като чета мнението на ЛъЧиста имам чувство, че говори за моето село.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%BE
http://www.sestrimo.com/about1_bg.htm

# 38 15 ян. 2008, 11:07 ч.
  • Мнения: 232
Е,да ви кажа,че представата ви за днешното село до една степен е малко грешна.В смисъл не всучки села са пусти.Аз живея на село-североизточната част на България,на 90 км от Варна.При нас кипи от живот и все още топлата пита е реалност.В момента със тоя сняг,белеещ се по гората и склоновете, е като приказка.А навън каква гълчава от радостни деца,спускащи се по леда.Да, деца, защото тук си имаме и детска градина и СОУ, и интернет зала, дискотека и модерни моми и ергени.Вярно,че има много живеещи в града,но като слушам как им вдигат наемите...Аз лично бих искала да живея в град/признавам само Варна/, но засега сме тук.

# 39 15 ян. 2008, 12:36 ч.
  • Мнения: 1 470
Лиске да те питам като ходиш да пазаруваш какви зеленчуци предпочиташ?!От тези вносните изкарани като от калъп,без вкус и мирис...Или от тези селските примерно домати,които като ги разрежеш и розовеят и са толкова сладки,че не можеш да спреш да ядеш?!Защо ли си мисля че знам отговора на въпроса си,и за това направо ме караш да те съжалявам...

Аз до голяма нямах село,защото съм четвърто поколение Софиянка,но имахме вила на Асамблеята,и макар почвата там да не става за нищо,баба ми се опитваше да засади нещо...Обичах мръсните и нокти,и мазолестите и ръце,когато ми подаваше току що откъснат домат...Или пресно яйчице...Обичах да ходя със дядо ми когато косеше,и да ми мерише на току що окосена трева...Но тя въобще не мирише на окосен с косачка рейграс,а на множество билки,които са отрязани,а не намачкани...

Като по голяма,вече момиче,се оказа че имаме село над кюстендилско,планинско село със 10жители на по сто години,там дори видях и неграмотни хора...Но обожавах да ходя там...Красотата,спокойствието,6 каракачанеца които пазеха къщата ни,ме правеха съвсем друг човек...Едната ни къща старата беше от преди сто години-плетена,но по уютно място в живота си не съм срещала,зимата бе топло,дори и без да палиш печката,коятао беше на дърва,и вътре съм пекла най-вкусните си баници,лятото пък беше студено,без некакви климатици и пр.Имахме и огромно помещение,цех и къща,но те са нови,и не създават същият уют...За жалост след като се омъжих,спряхме да се качваме на горе,и тази година като ходихме,за първи път от 10години,старата къща беше паднала...Градината отпред унищожена...Само лозето бе родило много,но не беше узряло,и се качихме след седмица да го оберем,но пилците бяха го изклюцали...Всичко беше мъртво...Но някой ден ще се върнем там с мъж ми,решили сме...Само тук да стабилизираме нещата,за да имат избор децата ни,пък после ако искат с нас там,ако искат да се правят на граждани,тяхна воля...Но и те обичат много да ходят горе...

# 40 15 ян. 2008, 12:47 ч.
  • Мнения: 2 891
Най-омразното ми място! За мен е като наказание до ден днешен, да ходя там! Нямах приятели и само четях книги  Crossing Arms

# 41 15 ян. 2008, 17:12 ч.
  • Мнения: 27
Как' Сийке, струва ми се, че си описала моето село. И моите деца чакат да започне ваканциата и на следващия ден вече са там.
Извинявам се на другите, но най-малко мнение за селото могат да дават "родените на жълтите павета", които си изуват обувките пред вратата.
Познавам няколко такива и мога само да кажа че "селянин" може и да е морална категория.
Винаги съм обичала да си ходя на село. От няколко години майка ми и баща ми отново са там и почивката, която получавам там не мога да я сравня с нищо друго. Това, че селото расте ме радва. Децата са много - училището от основно вече е гимназия, магазини и ресторанти - също доста. Телевизия и интернет - колкото искаш - ако ти трябват Rolling Eyes. От отгледаните от баща ми зеленчуци и плодове по-вкусни няма - повярвайте ми. Натъжава ме само гледката на пустеещите ниви, овощните градини, които са орязани. Въобще - идилия ако не излизаш извън границите на селото.
Много ми е жал за децата, които някои държат само в града, а те не знаят какво може да се направи в природата - откъде идва млякото напр.

# 42 15 ян. 2008, 18:36 ч.
  • Мнения: 335
Цитат на: koleva_na в вт, 15 яну 2008, 17:12
... най-малко мнение за селото могат да дават "родените на жълтите павета"...

Веднъж пътувахме с трима колеги-„компютърджии”.
Единият – системен администратор, другият – програмист, третият – хардуерист. Познавахме се повече от 10-15 години, за приятелчета се имахме – що общи кръчми и купони ни бяха зад гърба.
...Та чуваме как по радиото в новините съобщават, че пред парламента дошли млеко-производители от страната – щели да изливат мляко в знак на протест срещу ниските изкупни цени.
Тъкмо да кажа – „Обръщай към парламента – давай да протестираме с тях...”, админът вика:
„Ще изливат ами! Кат’ ги мързи. Ниски им били цените..., щот’ не им се бачка.”.
Другият, програмистът, обясни:
„Ами! мързи ги... Селяните са тъпи – то си има породи, фуражи и пр. номера как да си увеличават производителността. Ама, ако мислиш, че са чували за т’ва...”

Потрес ме потресе!
Толкоз изпита ракия с тях и да не знам кви експерти по животновъдство и млеконадой били. Друго освен кабел и платка не видели, но...
Питам единия: „Знаеш ли разликата между „права лопата” и „бел” или само биволи си доил?”
Той... аха да ми я обясни  „разликата”. Че и за биволите да потвърди.
По случайност не отидох на кръчма повече с тях .
То не е едно и също да си търкаш гъза в Арбанашкия хан или в кръчма в Боженци... и да налягаш този си орган, когато те напъне да коментираш други подробности от селския живот.

# 43 15 ян. 2008, 18:41 ч.
  • Мнения: 81
Моето село е в Странджа. Бедно и грозно е. Цигани няма, но и няма как да има, то всичко е окаляно там, земята бедна, хората сиромаси . Повсеместна неграмотност и оскотяване из селото.

Последна редакция: вт, 15 яну 2008, 19:28 от бананка

# 44 15 ян. 2008, 19:03 ч.
  • Мнения: 1 470
Скоро по БТВ,в малък въпрос,питането към децата беше "Какво е селянин?",а масовият отговор-мръсен,беден,клошар,и пр....Втрещих се!И попитах моите деца за мнение по въпроса,а те...Потвърдиха!!!Много ме хвана срам,за това че като родител не съм ги научила да уважават труда на полето,че дори не са чували за него,и не знаят всъщност какво значи селянин...Цяла вечер говорихме за това...Те много обичат да ходят на село,но им се е случвало два пъти...А иначе и ние имаме градина,но от модерните-райграс,барбекю,басейн,люлки,пясък,шезлонги...Май другото лято ще засадим и една леха домати,и царевица,за да се научат...

Прекланям се на хората които ни хранят!!!Които със толкова труд изкарват мляко на 20ст,за да пият и най-елитните мами,кафе с мляко...

Моят мъж е завършил това,и сме мислели да се занимаваме със животновъдство,но трябва голям капитал,много труд,и много любов...А ние за сега го нямаме капитала...

# 45 15 ян. 2008, 19:25 ч.
  • Мнения: 25 676
Цитат на: Червената Шапчица в вт, 15 яну 2008, 19:03
Скоро по БТВ,в малък въпрос,питането към децата беше "Какво е селянин?",а масовият отговор-мръсен,беден,клошар,и пр...

Провокирана от поста ти, зададох въпроса и на сина си (онзи същият, който все още обича да ходи на село през ваканциите) и зачаках с любопитство отговора му. А той беше: "Човек, който живее на село." Зададох въпроса и по други начини, отговорът беше все същият.  Thinking

# 46 15 ян. 2008, 19:37 ч.
  • Мнения: 335
Цитат на: Червената Шапчица в вт, 15 яну 2008, 19:03
"Какво е селянин?"...

Моят син каза "Не знам".
Май не е чувал тази дума от нас.
В детската е отскоро...
А в селото, дето ходи понякога да играе, децата не си викат така.

Сега трябва да му я обясня - с мръсни нокти и кво беше там за "езика"...? Laughing


# 47 15 ян. 2008, 23:05 ч.
  • Мнения: 1 800
И двете ми села са в Плевенския край. На едното съм прекарала почти всички ваканции и уикенди, на другото ходехме много рядко. За съжаление бабите и дядовците ми починаха. Не съм си ходила отдавна, но последния път доста занемарени ми се видяха, особено това, където съм прекарала детството си. Много ми е тъжно. Къщата още не е продадена и дано скоро не влезе такава муха в главата на  близките ми. Дори и да е  занемарена малко, толкова много спомени имам оттам, че сърце и душа не ми дава да се разделя с нея. Имам надежда, че един ден ще я стегнем отново и детето ми ще има поне няколко спомена оттам.

Иначе си спомням топлия хляб от местната фурна, с дебела кора. Мажехме с масло и ръсехме натрошено домашно сирене и ръпахме с домати от бабината градина. Под асмата след вечеря  баба сладкодумно ни разказваше как е било по нейно време и разни други истории, никога не ми омръзваше да я слушам. Всяка ден се събирахме деца в центъра по пейките и си разказвахме вицове, филми, играехме разни игри. Много сме обикаляли по близките баири. След това направиха едно-две заведения, имаше дискотека, музика всеки петък и събота, много хора идваха през тези дни, дори и от съседните села. 

Много се надявам, никога да не умре българското село.....

# 48 15 ян. 2008, 23:28 ч.
  • Мнения: 1 470
Като ви чета в тази тема,ми се струва,че не само в мен умира нещо със смъртта на поредното село...Тогава защо оставяме нещата така?!Може би след години ще се срещнем някъде там по мегдана...

# 49 15 ян. 2008, 23:32 ч.
  • tardis
  • Мнения: 329
Цитат на: Холограма в вт, 15 яну 2008, 18:36
Тъкмо да кажа – „Обръщай към парламента – давай да протестираме с тях...”, админът вика:
„Ще изливат ами! Кат’ ги мързи. Ниски им били цените..., щот’ не им се бачка.”.
Другият, програмистът, обясни:
„Ами! мързи ги... Селяните са тъпи – то си има породи, фуражи и пр. номера как да си увеличават производителността. Ама, ако мислиш, че са чували за т’ва...”

Цитат на: Червената Шапчица в вт, 15 яну 2008, 19:03
Скоро по БТВ,в малък въпрос,питането към децата беше "Какво е селянин?",а масовият отговор-мръсен,беден,клошар,и пр...
ooooh!

Из форумите също се обиждат "на селяни".
Интересно кой/какво насажда такова мнение...
Може би именно онази част от "обществото", избягала от село, но само физически, и желаеща неистово да каже "не съм от тях..." (защото смята, че е срамно); когато човек иска да се разграничи от нещо, той има склонност да го очерня. Много жалко, защото се образува омагьосан кръг, който дълго време няма да бъде разкъсан - някои места наистина са изоставени, бедни и мръсни (обикновено това са села, доста отдалечени от големите градове). И хората, които минават оттам, си казват прибързано (защо ли да се замислят?) - да, по селата е голяма мизерия и там остават само негодни и стари хора. На селското стопанство се гледа по същия презрителен начин. А то е едно от нещата, които могат да съживят селата.

Сигурно сме в някакъв 'цикъл'  Laughing - всички са се юрнали към големите градове като невидели. Правят пари, все пак. Надеждата ни е, че както на запад се наблюдава завръщане към селото (дотолкова, че е станало лукс за богати), след време това ще се случи и тук. Но защо ли ми се струва, че там винаги са уважавали селото, за разлика от нас.
Имам алергия към телевизията, но напоследък, покрай мъжа ми, следя "Новите българи" по бТВ и там  има много интересни истории на чужденци, които идват да живеят именно в спокойни български села (е, донякъде защото у тях ще им излезе много по-скъпо; но все пак), реставрират стари къщи и въобще са въодушевени като малки деца от всичко в селски, автентичен стил. Едни се радваха на някакъв стар счупен чайник, например (бяха го почистили и сложили цветя в него). И на какви ли не други неща, които други биха изхвърлили с досада. Радваха се, че си имат градина и могат да я обработват.
Не отричам обаче, че голямо значение имат парите. Тези хора просто имат и финансовата възможност да се оттеглят на село, не само желанието.

Едното ми село (там, където съм ходила най-често като малка) се е запазило външно такова, каквото го помня. Хората са може би по-бедни, но съвсем не е обезлюдено. Има доста млади семейства. Но то е, защото е от най-големите села и е много близо до един крайдунавски град; почти колкото някои от кварталите на този град. Много от хората имат прилични доходи, защото работят в града.
Хубавото е, че е запазен някогашният му вид, няма  нови  супермодерни сгради в бездушен стил по ценътра, например. Засега.

# 50 16 ян. 2008, 00:21 ч.
  • Мнения: 3 569
Аз съм кореняк софиянец - нямам село.

# 51 16 ян. 2008, 03:37 ч.
  • Мнения: 27 524
Ако беше по-широко скроен човек, бих казала много неща...

# 52 16 ян. 2008, 04:17 ч.
  • Мнения: 200
На село ми  е минало детството.....първата любов, първата целувка, първия цикъл. Незабравими спомени. Лятото по цял ден скитосвахме, мажехме едни големи филии или си правихме циганска баница(откога не съм яла) имаме и язовир и само се чудихме каква беля да направим....имаше една песничка "детсво мое" точно ми напомня моето детство. Зимата имаше супер много сняг и дядо Мраз (тогава неговия колега дядо Коледа го нямаше още) ми оставяше в двора пълна торба с подаръци, а аз стоях залепена на прозореца да го видя кога се промъква.Дядо си идваше целия в сняг с отсечена от близката горичка елха, а баба така наклаждаше печката че бузите ми горяха. Абе незабравимо детство.....сега като си отида  и ми се свива сърцето....останали са шепа хора в цялото село, като си отидем и всички се събират да ни видят (то това им е радостта), къщатата не ни е занемарена, защото баба се грижи денонощно за нея, но тя е вече на 75години. Един ден като се споминат баба и дядо няма кой да отиде там и така ще си останат само спомените....

# 53 16 ян. 2008, 08:35 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Цитат на: Блонди в ср, 16 яну 2008, 03:37
Ако беше по-широко скроен човек, бих казала много неща...

Аз ли или перето?  Thinking

# 54 16 ян. 2008, 08:45 ч.
  • Мнения: 39
Безкрайно ми е мъчно за нашите села.Наистина там са най-хубавите ни спомени,а сега децата дори няма къде да отидат.Лошото е,че никой не прави нищо,за да възроди провинцията изобщо.Не е нормално да има само столица и още няколко града,останалото вълците го яли.Аз като една видна патриотка и селянка(не по диагноза) ще си купувам тази пролет къща на село-супер Heart EyesМечтая си да имам една беседка,геранче,скаричка и.....бирата в герана да мре от студ,мръвчиците на скаричката......Представям си кучето ми как ще се радва на свободата.Е,това ще се случва не много често,но достатъчно .

# 55 16 ян. 2008, 09:18 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 686
Прекарала съм най-хубавите си ваканции на село - селото на мама, защото баба ми и дядо ми от страна на татко са починали преди да се родя. ДеЩо ще е горе-долу наясно за какво говоря, защото то е също банатско село - предполагам, че тя говори за Гостиля или Брегаре, а моето е  Бърдарски геран - до Бяла Слатина се намира.
Пиша и плача, защото знам, че нещо завинаги се откъсна от сърцето ми, защото знам, че ги няма повечето от хората, защото дори ме е страх да отида там сега и да гледам полусрутената къща, и опустелия двор, в който цъфтяха прекрасните цветя на баба (е, също така и растяха най-вкусните домати  Wink)
Улиците - равни, равни - ако щете вярвайте - там и 80-годишни бабки караха колело Simple Smile.
Не мога да изброя всичко - само ще кажа, че като си спомням за тогава,
спомените ми връщат едно усещане за хубава реалност - мога да почувствам дори аромата на спомена.
Абе прекрасно беше! Липсва ми това време...
Другото ми село е в противополжна посока - Габрене - то се намира точно в ъгъла, долу - на границата ни с Гърция и Македония. От там спомените ми са как бродим с татко по Беласица и ядем вкусни черници  Simple Smile
Аз съм една македоно-баначанка, инсталирана в Шопско  Mr. Green
Иска ми се по някакаъв начин геоикономическата локализация да върне живот в нашите села, но... не ми се вярва.
Бих искала, и ще направя всичко възможно, в спомените на моите деца да присъства същия колорит, както в моите - а много голяма част от него дължа на хубавите ми села   bouquet 

# 56 16 ян. 2008, 16:52 ч.
  • Мнения: 200
Зюмбюла и аз си мечтая за една такава къщичка, така ме влече селото, то ми е в сърцето. Големият град не е за мен. И така сме се разбрали с мъжо един ден като имаме възможност, да си вземем една скромна къщичка в някое селце и да се наслаждаваме на природата...незнам кога ще стане това, но важното е че го мислим! Според мен до 10 години нещата ще се обърнат  и селата до големите градове ще се превърнат в градове, то вече е така в по-големите градове. Всеки гледа да избяга от големият град и голямата лудница.

# 57 16 ян. 2008, 17:12 ч.
  • Мнения: 2 070
LemonDesi, селото на баба и дядо по майчина линия е Дебово, а съседното, което е с католици, потомци на банатските българи е Асеново. Твоето е може би по-западно, към врачанско, а моето е директно на север от Плевен в посока Никопол. Но картинката, която описваш ми е позната. Дълги прави улици с къщи от двете им страни, тротоари, над които има асми от единият край на селото до другия, които правят сянка и минавайки може да си късаш грозде. И всички се придвижват с тези огромни стари колелета, включително и най-възрастните баби и дядовци, облечени в дочени престилки и с каскети обикновено мъжете, а жените рядко със забрадки. От малка помня тези велосипеди, селото е дълго, може би 3-4 километра, трябва да попитам. От едната му страна е Осъма, а от другата го затварят едни баири и хълмове.
Имаме роднини в близко село - Муселиево, преди няколрко години предприемчивият мъж на братовчедката на майка ми разбрал, че има някакви сини птичи, ама врани ли да бяха или нещо друго, от някакъв вид, който го има на две-три места само в Европа. Човекът посреща вече немци в къщата си, такива, които са любопитни да видят птиците, нещо между селски и еко туризъм, ще строи нещо като местенце, където да ги приютява занапред любопитните чужденци, защото се увеличават. Много се зарадвах, това от години ставало, аз разбрах едва тази пролет, дори не знам, че има интересни птици там.

# 58 16 ян. 2008, 17:18 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 268
ДеЩоВиди така си и знаех, че за Дебово говориш.  Grinning Моето е през едно - Санадиново. Толкова е малко, че почти никой не го е чувал. Не е на главния път, а се отбива и пътя свършва на площада.  Grinning
Ох, толкова ми е милно като говоря за това.... Много ми липсва...

# 59 16 ян. 2008, 17:43 ч.
  • Мнения: 599
Страхотни спомени имам от село.Всички ваканции изкарвах там,беше пълно с деца-от различни градове.Имаше училище,детска,градина,цех за производство на дограма и врати,цех за безалкохолни,ресторант,магазини.Имаше и живот.Вече няма нищо  Sad За съжаление.

# 60 16 ян. 2008, 18:27 ч.
  • София
  • Мнения: 1 105
Цитат на: *Selena* в пн, 14 яну 2008, 14:13
Моето село съща е в северозападна България, само че е близо до Враца и Мездра.

Аз също имах баба в едно селце там, казва се Лик, може да си го чувала. За съжаление като се разведоха нашите спрях да ходя там, а откак баба умря, нямам и причина. Все се каниме с брат ми да минеме някой път, ама все не минаваме. Спомените ми оттам са много, много мили. Разцъфнали ябълки и праскови, стръмни поляни, скали и призказките на баба за гяволи и самодиви. Всяка сутрин имаше мекици със сирене за закуска, аромата още помня. Помня и мазето - хладно и мирише на старо вино. Когато ходех там имаше режим на водата и цялото село ходеше да си пълни вода за пиене от една селска чешма. Това ми беше любимият момент, привечер с двете баби, с по една тубичка, а те разказват приказки. Другото ми село също е в този район, около Монтана обаче. Там ми е хвърлен пъпа и въпреки, че вече почти няма хора, аз няма да се откажа да ходя там. Все пак това е единственото място, което през целия си живот не съм сменяла. Спомени, спомени... Grinning

Последна редакция: ср, 16 яну 2008, 18:36 от hey_ya

# 61 16 ян. 2008, 19:07 ч.
  • Мнения: 335
Цитат на: ДеЩоВиди в ср, 16 яну 2008, 17:12
... Дълги прави улици с къщи от двете им страни, тротоари, над които има асми от единият край на селото до другия, които правят сянка и минавайки може да си късаш грозде...

А какъв сорт е гроздето, а?
Регламентирано ли е?
Откакто е европеец е препоръчително родният селянин да ходи с педикюр, да не шпреха диалект, но е задължително да изкорени всички забранени от ЕС лози.

Единична забранена лоза дОма може.
Ма да не прати на някой полубългарин в странство дамаджнка с винце за армаган, че ако сортът е от забранените, може съвсем да я закъса, май.

Ще ги видим тези лози по Дебово дали не подлежат на изкореняване - пък и цели километри... на длъж и шир... хм


# 62 16 ян. 2008, 19:19 ч.
  • Мнения: 335


http://dnes.dir.bg/2008/01/16/news2550917.html
Камион с умрели крави стовариха пред Кабил/16 януари 2008
Млекопроизводители паркираха камион с пет умрели крави пред Министерството на земеделието и продоволствието. С това те искат да докажат в какво състояние се намира животновъдството у нас.

# 63 16 ян. 2008, 19:28 ч.
  • Мнения: 25 676
Това не са какви да е умрели крави, а умрели от глад крави!

# 64 16 ян. 2008, 19:35 ч.
  • Мнения: 2 070
Холограма, явно си доста навътре с информацията, не ти завиждам. За лозите по пътя дали още ги има и какви са не мога да ти кажа. Иначе аз и друг път съм писала какво вино става от гроздето дето там го гледат роднините - черно-лилаво с розова пяна, силно. Тая година не стана обаче, май поради сушата. От грозде, което те си наричат белгия и терзия, не знам това диалекти ли са...ти кажи, сигурно разбираш, малки ситни тъмнолилави зрънца на грозда, много нагъсто наблъскани едно до друго, почти няма отлепване. Не стават за ядене, само за това руйно вино.

# 65 16 ян. 2008, 19:50 ч.
  • Мнения: 335
Какво има за разбиране. То си е окръжно на Брюксел:

Държавите-членки са длъжни да изключат от своята класификация следните
сортове винено грозде:
а)
Noah,
б) Othello,
в) Isabelle,
г)
Jacquez,
д) Clinton,
е)
Herbemont.

Засаждането, пресаждането или повторното присаждане на некласифицирани
сортове винено грозде се разрешават само с научноизследователска и
експериментална цел

По ме вълнуваше за домашната ракия, ама вече не ползувам и такава...

# 66 16 ян. 2008, 19:55 ч.
  • Мнения: 2 070
Цитат на: Холограма в ср, 16 яну 2008, 19:50
Какво има за разбиране. То си е окръжно на Брюксел:

Държавите-членки са длъжни да изключат от своята класификация следните
сортове винено грозде:
а)
Noah,
б) Othello,
в) Isabelle,
г)
Jacquez,
д) Clinton,
е)
Herbemont.

Засаждането, пресаждането или повторното присаждане на некласифицирани
сортове винено грозде се разрешават само с научноизследователска и
експериментална цел

По ме вълнуваше за домашната ракия, ама вече не ползувам и такава...

хехе, айде сега им напиши и диалектните названия, ама българските такива...  Wink

# 67 16 ян. 2008, 20:29 ч.
  • София
  • Мнения: 61
Човека можеш да го изкараш от село, но селото от човека не можеш...! Laughing

# 68 16 ян. 2008, 22:25 ч.
  • Мнения: 187
Цитат на: Butaloto в ср, 16 яну 2008, 20:29
Човека можеш да го изкараш от село, но селото от човека не можеш...! Laughing

smile3521 smile3501

# 69 17 ян. 2008, 12:09 ч.
  • София
  • Мнения: 4 412
Моето мнение - Не ми харесваше да ходя на село като малка, най-вероятно ме е било страх от различното. Започнах да откривам селото след 8-ми клас, като ходих рядко и за малко. Моето село също е в района на Мездра и Враца и с доста от вас сме в близки села.
В последните 10 години корено си промених отношението. Не гледам на селото като възможност за работа и живот, а като място за почивка и връщане към корените. Там е мястото, където мога да видя как растат тревите, да видя красиви гледки, да откъсна домат и други неща. Майка ми в последните години преди пенсия си направиха къща в селото, а миналата година купихме място да тях и ще започваме да строим. Това ми е нещо като предизвикателство и не знам как ще се справим.

Та мисля, че дължа на детето си възможността да отива за няколко дни на чист въздух. В изминалите 10 години изпробвахме всички възможности за кратки почивка - планински курорти, вили под наем, пикници на открито, но не е същото като собствен дом. А и толкова хора се събират в почивните дни по откритите места, не е пълната почивка.

Иначе в това село има живот, понеже е до по-голям град, но не мога да го похваля, че е същото като в града, а и не е нужно. Основно идват млади пенсионери и българи, работещи като помощен персонал в Южна Европа.  Има много красива детска площадка. Но дворовете се подържат, хората се познават, чак се притеснявам ще успея ли да подредя добър двор, да отгледам китки, защото всичко е на показ и хората работят с ръцете си.

# 70 17 ян. 2008, 14:40 ч.
  • Мнения: 804
Българското село отдавна е в агония.
Не от 10 или 20 години а от мига в който мегаломански проекти докараха цели родове в градовете и ги заселиха в сиви панелки. От мига в който на хората работещи по ниви и градини им плащаха жълти стотинки и младите се юрнаха да стават ватмани и удърници. От мига в който са взели земята и добитъка на хората и са ги направили селскостопански труженици.
Аз нямам село и никога не съм прекарвала ваканциите си там, но съм сигурна, че вашите спомени са от романтичното детство при баба и просто не сте забелязвали, че всъщност българското село и тогава е било "на умиране".

# 71 17 ян. 2008, 19:09 ч.
  • Мнения: 335
Цитат на: babche в чт, 17 яну 2008, 14:40
Българското село отдавна е в агония.
Не от 10 или 20 години а от мига в който мегаломански проекти докараха цели родове в градовете и ги заселиха в сиви панелки. От мига в който на хората работещи по ниви и градини им плащаха жълти стотинки и младите се юрнаха да стават ватмани и удърници. От мига в който са взели земята и добитъка на хората и са ги направили селскостопански труженици.
Аз нямам село и никога не съм прекарвала ваканциите си там, но съм сигурна, че вашите спомени са от романтичното детство при баба и просто не сте забелязвали, че всъщност българското село и тогава е било "на умиране".

Твоята аутопсия на българското село е изключително ценна, факт!
Надявам се да си съставител поне на един нов учебник по история на българското село.
И за да хване дикиш, непременно започни предговора с най-железния аргумент:

Цитат на: babche в чт, 17 яну 2008, 14:40
Аз нямам село и никога не съм прекарвала ваканциите си там, но съм сигурна

За учебника не знам, но тук все някой ще ти повярва - не са много младите мамчетата, които четат и пишат сега и в същото време да имат лични спомени на съзнателна възраст от средата и края на 80-те.
Затова е резонно да се "припомнят" "сигурните" свидетелства за "онзи кошмар".
За целия шок и ужас, терор, тормоз и истински гърч: в селата - глад, мизерия, пустиня - само китайски чесън и турски домат. Училищата - концлагери! със затворници в униформи, с "дружинни", "отрядни", с правила... истински скаутски режим. По морето и планините - саде пущинак, селяния и дивотия, без грам 5-звезден хотел...

Така е! Още тогава е трябвало да се самоубием ние, а то - селото да вземе да умре!

# 72 17 ян. 2008, 19:30 ч.
  • Мнения: 7 114
Бабчето е права. Романтиката и прекрасните спомени от селата са свързани с конкретен човек, създавал уют в дадено китно или не чак толкова китно селце. Когато бабите и дядовците вече не са между живите, духът на любимото в детството село се е изпарил.  Peace

# 73 17 ян. 2008, 19:38 ч.
  • Мнения: 335
Цитат на: рони в чт, 17 яну 2008, 19:30
...Когато бабите и дядовците вече не са между живите, духът на любимото в детството село се е изпарил.  Peace

Въпросът е, че за няколко години се изпариха самите села - барабар с всичко, което имаше в тях.
Фактите не биват "сантиментални" и "други".
По' биват просто факти.

Романтиката от детството е съвсем друга тема.

# 74 17 ян. 2008, 19:41 ч.
  • Мнения: 7 114
Холограма, това е твоето мнение. Аз си имам мое.  Peace

# 75 17 ян. 2008, 19:46 ч.
  • Мнения: 335
Рони, не го оспорвам, даже подкрепям.
С теб говорим за различни неща, затова пък с потребителката babche - не.


Последна редакция: чт, 17 яну 2008, 19:54 от Холограма

# 76 17 ян. 2008, 20:16 ч.
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
Имам много хубави спомени от село.Особенно през лятото,когато пристигнеха и братовчедките ми,до среднощ сме играли и щурели.
Сутрин още в зори дядо ми (лека му пръст)ни натоварваше всичките деца и ни водеше в гората на пикник.Еххххх,че хубаво беше.

Сега,селото се е променило много.Зимата е някак си безлюдно,не е както едно време,но пък лятото оживява.
Опитвам се децата ми да изживеят поне частица от това което аз съм изживяла там.
Миналата година така се случи,че си бяхме почти цяло лято на село със децата.Мъжът ми се връщаше сутрин на работа а вечер се прибираше на село при нас.
Имахме си за всеки ден предначертан план.
Сутринта децата ставаха,като по часовник.Гледаха животинките как отиват на паша.Лудешко къпане във басейна,тръгнали и двамата хванати за ръчичка,във подредената градинка на майка ми,да обират ягодите и малинките,ехххххххххххххххххххх.
Синът ми непрекъснато повтаря,че няма търпение да дойде лятото за да иде пак на село.

Mr. Green Mr. Green Mr. Green

# 77 17 ян. 2008, 20:37 ч.
  • Мнения: 15 256
Цитат на: Как` Сийка в пн, 14 яну 2008, 13:00
.........
Описането много ми напомня за наше село....
Мегдана и читалището през лятото. Снимката е от преди 2-3 години, защото сега има детска площадка в дясно.
http://i027.radikal.ru/0801/cf/f6067cf99ec4.jpg

С децата прекарваме лятото в това село от както са родени. Харесва им. Чувстват се свободни.
Чакат с нетърпение да си отидем или просто да отидем за няколко часа дори.

# 78 17 ян. 2008, 21:14 ч.
  • Мнения: 804
Цитат на: Холограl … 7 яну 2008, 19:46
Рони, не го оспорвам, даже подкрепям.
С теб говорим за различни неща, затова пък с потребителката babche - не.
Мила потребителко Хологлама,
Точно факта че нямам носталгични спомени от цървулите на дЕдо ми ме прави безпристрастен наблюдател. Това че не съм прекарвала ваканциите си на село , а бабите ми живееха от двете страни на НДК не ме прави априори кьорава и неосведомена, още повече, че тогава съм била възрастен човек, а не сополиво хлапе.
В повечето села кипеше як социалистически ентусиазъм, имаше един смесен магазин и един хоремаг в който уморените мъже се напиваха до безпаметност, имаше и пълчища от бригадири и войници, които "спасяваха" реколтата.
Естествено имаше и избрани села, които ги показваха на дипломатическия корпус.
Българското село не е баба, баир, боза и баница.
Яко бачкане е падало и хората са се чудили как да се справят с всичко.
В замяна на това столицата "растеше, но не старееше", а Кремиковци и подобни недоразумения бълваха отрова и брак.
Това е мила моя - "социалистически реализъм" му се вика.
И се питам още нещо, много прост въпрос - като всичко е било тъй хубаво, тъй оптимистично и романтично, чий го търсите извън селото?

Последна редакция: чт, 17 яну 2008, 21:27 от babche

# 79 17 ян. 2008, 21:41 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Бабчето е права.
Май аз съм единствената, която е ЖИВЯЛА на село. Бях на седем години, когато семейството ми напусна София и отиде да живее в село на 50 км. от града. За нас селото не е романтика, нито скъп спомен. А и в селото не ни се радваха, много странни им се виждахме.  Laughing Вече тридесет години сме чужденци там.
Така де. Ходехме на гости на баба и дядо в София и в Бургас. Ние бяхме селяните, така да се каже. Laughing
Вярно е, така и не се запознах със селското стопанство отблизо, но поне живеех близо до тези хора. Познавам ги. Не демокрацията унищожи селото. Комунистите му разказаха играта. Още преди двадесет и кусур години хората нямаха поминък. Младите бягаха в градовете, за да имат лека работа и да са на заплата. Престижно беше да живееш в нов панелен блок.
Всичко, което е написало Бабчето, е самата истина. Уви.

# 80 17 ян. 2008, 22:09 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 686
Цитат на: babche в чт, 17 яну 2008, 21:14
...като всичко е било тъй хубаво, тъй оптимистично и романтично, чий го търсите извън селото?
Намирам точно тази част от изказването ти типична за човек, чиито две баби са живели от двете страни на НДК. Confused Не мога да разбера, защо трябва и в тая тема да се вмъкне тая неясна за мен злобица... Имам чувството, че на кореняците ако ви раздадат автомати, може и до саморазправа да стигнете  Confused
Не смятам, че картинката, описваща т.нар. от теб социалистически реализъм е вярна. Имало е хора, които са предпочели по една и друга причина да живеят в града, но това масово обезлюдяване и безперспективност, които царят сега - в никакъв случай. И това за хоремага и дъра-бъра не е вярно - принизяваш нещата, имаше и много ценни и интересни неща. 

# 81 18 ян. 2008, 11:28 ч.
  • Мнения: 335
Цитат на: babche в чт, 17 яну 2008, 21:14
Мила..., мила моя...
Цитат на: babche в чт, 17 яну 2008, 21:14
като всичко е било тъй хубаво, тъй оптимистично и романтично, чий го търсите извън селото?
Цитат на: babche в чт, 17 яну 2008, 14:40
Аз нямам село...
Цитат на: babche в чт, 17 яну 2008, 21:14
нямам носталгични спомени от цървулите на дЕдо ми
Цитат на: babche в чт, 17 яну 2008, 21:14
бабите ми живееха от двете страни на НДК
Цитат на: babche в чт, 17 яну 2008, 14:40
...но съм сигурна...



Не ме наричай „мила” и „моя”, че не са уместни за мен.
И ме объркват как, последно, да си те представям с моите сополиви хлапашки нагласи и твоите две баби до ДНК.
Ангелинка или леля Дъмша все пак?

http://balgarin.bravehost.com/elinpelin/angelink.htm


ПП Кинопрегледите навремето са ти дошли вповече. А класиците – в по-малко, май.
Дано се зачетеш и в другите разказчета от цитирания сайт, че в христоматиите вече ги няма, а са ценни за попълване на представите ти за разцвета на българското село - преди „социалистическия реализъм” да го "умори".

http://balgarin.bravehost.com
http://www.slovo.bg

Последна редакция: пт, 18 яну 2008, 11:34 от Холограма

# 82 18 ян. 2008, 11:43 ч.
  • ТАМ КЪДЕТО ИМА ВОДИЧКА
  • Мнения: 82
Като малка мечтаех да имаме къща на село.Всички деца отиваха някъде през лятото и беше скучно да си в града.За мое щастие с и купихме къща на село преди 1 година.Има язовир на 200 метра от вратата , невероятно звездно небе /нещо ,което няма как да видиш в града /,простор ......
Нямам търпение да дойде петък и да заминем за село и се радвам ,че моето дете ще има къде да прекарва ваканциите си.

# 83 18 ян. 2008, 11:48 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 268
babche, Холограма я ме светнете за какво точно спорите?
Авторката пита умира ли селото. 90% от хората са категорични, че "да", и вие също.
Е, сега причините ли търсите или начин за съживяването му? Или ще се надприказваме за спорта?

# 84 18 ян. 2008, 16:54 ч.
  • Мнения: 335
Цитат на: babche в чт, 17 яну 2008, 21:14
като всичко е било тъй хубаво, тъй оптимистично и романтично, чий го търсите извън селото?... нямам носталгични спомени от цървулите на дЕдо ми...бабите ми живееха от двете страни на НДК

Цитат на: Холограма в пт, 18 яну 2008, 11:28
Ангелинка или леля Дъмша все пак?
http://balgarin.bravehost.com/elinpelin/angelink.htm

Цитат на: Северина в пт, 18 яну 2008, 11:48
babche, Холограма я ме светнете за какво точно спорите?

АНГЕЛИНКА
        Леля Станка имаше някаква далечна роднина, гражданка, която живееше в София, дето имаше собствена къща и получаваше пенсия за не знам какви заслуги на покойния й мъж. Тя се казваше леля Дъмша. Нямаше ден, през който леля Станка да не помене най-малко три пъти за тая своя роднина. Нямаше срещнат човек, пред когото да пропусне да не каже нещо за нея. И как тя произнасяше името й! Каква щастлива усмивка озаряваше нейното червено лице...
        Леля Дъмша! Това беше великата гордост на леля Станка.
        Ние дечурлигата никога не бяхме виждали леля Дъмша. Тя съществуваше в нашето детско въображение като далечна, всемогъща и непостижима вълшебница, която живее някъде си в някакъв приказен град и държи сметка за всички наши добри и лоши постъпки. Нейният образ ни се представяше прекрасен и усмихнат, обкръжен от светъл ореол...
        На същото небе, върху което на своя слънчев трон седеше леля Дъмша, живееше още едно създание, кротко и добро, русокосо като звездица. Това беше мъничката Ангелинка, детето на леля Дъмша. Нейното име се споменаваше винаги редом с името на леля Дъмша и будеше в нашите сърца затаена завист.
        Аз бях тогава на дванадесет години. Моята служба у лелини беше да паса овцете и всяка събота, възседнал на магарето, да нося храна на говедарите в планината, дето преспивах по две нощи, две чудни планински нощи под самите звезди. Легнал край тлеещия огън в малката колиба, аз слушах вълшебните приказки на пастирите, гледах как по техните изпечени лица играе отражението на пламъка и заспивах магьосан като в скутите на някоя горска самодива. Вън цареше върховно планинско мълчание и аз чувах смо лекия шум на самодивските хора...

И да прочете разказа докрай, не на всеки ще му светне за какво говоря.
Лошото е, че трябва да е чел и други разкази на човека (за кое време са и как описват българско село те)

Напускам темата с един тест:
Кой е авторът на "Ангелинка":
а) Даниел Вълчев
б) авторът "На браздата"
в) авторът на "Градушка"
г) авторът на "По жицата"
д) Нихат Кабил
e) юзър с две баби до НДК

Юзърът с верен отговор да ме номинира за най-дразнещ потребител.


# 85 18 ян. 2008, 16:56 ч.
  • Мнения: 804
Цитат на: Daanitoo в ср, 16 яну 2008, 22:25
Цитат на: Butaloto в ср, 16 яну 2008, 20:29
Човека можеш да го изкараш от село, но селото от човека не можеш...! Laughing

smile3521 smile3501
Холограма   bouquet  bouquet  bouquet

# 86 19 ян. 2008, 00:47 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 701
Аз пък нямам село и никога не съм имала, ама сега ми се иска да имам. И ако може да е по-близо до морето. Сбъркана ли съм  newsm78

# 87 21 ян. 2008, 16:58 ч.
  • Мнения: 3 094
Умряло е озавна българското село ми се струва. Не съм имала село - едните ми баба и дядо живееха на главната улица в Пловдив до разкопките, а другите в София на паметника Левски. Родителите ми обаче бяха инженери-геолози и непрекъснато имаха обекти и съответно командировки из страната. Много време от ваканциите съм изкарала с тях по села из Бургаско, Радомирско, из Родопите и т.н. Личеше си дори за дете, че там липсват много неща за хранене дори - кашкавал си носеха селяните от града, бяха петимни и за театър и за кино (и там си имаше будни хора) и нови книги (в градовете тогава се редяха хората на опашки пред книжарниците като пускаха нови книги). Естествено ми бяха тия хора тогава в някаква степен задръстени (те не са виновни, разбира се) - нямаха доста елементарни неща, често им спираха я ток, я вода, не бяха чували да доста работи...но каквото такова. Сега като сравнявам селата ни от тогава (сега май е още по-зле картината) със селата из Австрия и Швейцария, се убеждавам, че селото е умряло - нямам идея как държавата ще се справи с проблема за връщане на хора обратно, стимулиране на определени бизнеси и мотивация у живеещите и работещите там....

# 88 21 ян. 2008, 17:24 ч.
  • Мнения: 804
http://www.zazz.bg/play:de651c8f

# 89 21 ян. 2008, 17:36 ч.
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 686
Божееееее, бабче, как не е успял културният ти произход да позамаже простотията и злобата ти? Ти дори не можеш да защитаваш интелигентно тезата си.

# 90 21 ян. 2008, 17:38 ч.
  • Мнения: 804
Цитат на: LemonDesi в пн, 21 яну 2008, 17:36
Божееееее, бабче, как не е успял културният ти произход да позамаже простотията и злобата ти? Ти дори не можеш да защитаваш интелигентно тезата си.
  bouquet   bouquet   bouquet

# 91 21 ян. 2008, 17:52 ч.
  • София
  • Мнения: 2 623
Обожавам селото - независимо кое  Hug
Не съм имала село като малка, но имахме
много семейни приятели, на които сме
ходили на гости и винаги ми е било
страшно приятно. Сега, откакто съм
се запознала с мъжът ми, ходим на
неговото село - невероятно е.
Чист въздух, чуваш единствено песента
на птиците и жуженето на пчелите.
С мъжът ми сме си говорили и живот и
здраве, когато се пенсионираме, ще
отидем да живеем на село.
Отдавна съм прозряла, че възрастните хора
нямат място в големия град откъдето и да го
погледнеш. На село е по-здравословно,
по-евтино и мноооооого по-приятно.

# 92 21 ян. 2008, 18:24 ч.
  • Мнения: 95
Българското село отдавна  е в агония.Причината е,че трудно се оцелява на село.Земеделието и животновъдството са много трудоемки,а слабо заплатени.А ако говорим за красива природа,чист въздух,спокойствие,романтика....ех,къде сте луди-млади години.Докато тръгна на училище съм израстнала на село при баба и дядо,които ме обграждаха с много любов.Имаше много деца и досега си спомням с умиление тези години.По-късно вече ученици чакахме ваканциите да се съберем отново .То не бяха пързалки през зимата,разходки и къпане в рекичката...Сега живея в малък град,но детето ми иска да ходи на село при баба(каквато вече нямаме).

# 93 21 ян. 2008, 19:24 ч.
  • Мнения: 347
Благодарение на баба и дядо (лека му пръст, много добър човек беше) имах невероятно щастливо детство, голяма част от което прекарвах на село при тях.Обожавах да съм на село и нямах търпение да дойде някоя ваканция и дядо да ме вземе с колата.Там нямаше скука.По онова време се изживявах малко като д-р Дулитъл и по цял ден разнасях пиленца, прасенца, агънца, кученца, котенца напред-назад.Хранех ги с шишета, приспивах ги, само дето при мен не спяха (майка ми като дойдеше да си ме взима изпадаше в истерия, че нейното съкровище е седнало насред двора в бълхите и калта и целува някоя кокошка).Ходехме на реката, която  минава наблизо, да се къпем, да ловим риба, да се разхождаме, на по-късен етап да се крием, че пушим.Като станах малко по-голяма започнахме да се събираме големи компании, имаше много местни деца и много дошли за ваканцията като мен.Селото е голямо, имаше и дискотека и кафета.Беше постоянен купон и никога не беше скучно.
Сега обаче като си отида (това се случва изключително рядко), чувството вече не е същото, няма я тази радост и еуфория и това много ми липсва, но знам че повече няма да го изпитам.Няма ги моите връстници, почти няма млади хора и много се натъжавам.Мисля за себе си, че съм правена да живея на село и градовете ме задушават.

# 94 22 ян. 2008, 13:02 ч.
  • Мнения: 193
Моето село, се намира в троянския балкан. Като повечето от вас, прекарвах ваканциите си там като дете. Това са най-скъпите спомени от детството ми. Имаше много деца -  детска градина, училище. Сега преобладават мързеливите роми и шепа пенсионери. Няма училище и градина, а кръчма и "мини маркет" със стоки с изтекъл срок на годност.
Българското село ми помогна много да изградя светогледа си, който е далече от "войнстваща простотия". Поне според мен.

# 95 22 ян. 2008, 14:23 ч.
Здравейте
Незнам дали замира българското село, но имам много мили спомени от мойте села и сега като се сещам ми се насълзяват очите.Майка ми е от едно село до Видин в което съм отгледана и израстнала.В момента баба ми живее там сама и за съжаление много рядко и ходим на гости.Баща ми е от едно приказно балканско селце.Неговите родители починаха когато бях малка и там ходехме веднъж годишно.Въпросът беше къде искате за ваканцията на море или на село и ние естествено-на село.Там бяха всичките ни приятели и всичко ти беше позволено.Нямаше НЕ.Където искаш ходиш,каквото искаш правиш.Сега там е заключено и скоро ще се продава.
Сестра ми учи в Пловдив и няма да се връща в родния карй.Аз вече живея в Димитровград и също няма да се върна.Родителите ми са в чужбина за да могат да ни изучат и като се приберат ще дойдат да живеят при нас.За съжаление никога няма да се върна там и това ужасно ме натъжава.
Натъжава ме също факта,че мойте деца никога няма да изживеят такива лета ...

Поздрави!

# 96 22 ян. 2008, 15:24 ч.
  • Мнения: 274
Цитат на: Unknown_lady в сб, 19 яну 2008, 00:47
Аз пък нямам село и никога не съм имала, ама сега ми се иска да имам. И ако може да е по-близо до морето. Сбъркана ли съм  newsm78
Unknown_lady, ми да те осиновя? И без това сме астрални близначки.....  Hug  bouquet

# 97 22 ян. 2008, 19:15 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 701
Цитат на: rali_smiles в вт, 22 яну 2008, 15:24
Цитат на: Unknown_lady в сб, 19 яну 2008, 00:47
Аз пък нямам село и никога не съм имала, ама сега ми се иска да имам. И ако може да е по-близо до морето. Сбъркана ли съм  newsm78
Unknown_lady, ми да те осиновя? И без това сме астрални близначки.....  Hug  bouquet
Няма лошо, давай  Mr. Green
 Hug

# 98 22 ян. 2008, 21:30 ч.
  • Мнения: 4 651
Цитат на: LemonDesi в чт, 17 яну 2008, 22:09
Цитат на: babche в чт, 17 яну 2008, 21:14
...като всичко е било тъй хубаво, тъй оптимистично и романтично, чий го търсите извън селото?
Намирам точно тази част от изказването ти типична за човек, чиито две баби са живели от двете страни на НДК. Confused Не мога да разбера, защо трябва и в тая тема да се вмъкне тая неясна за мен злобица... Имам чувството, че на кореняците ако ви раздадат автомати, може и до саморазправа да стигнете  Confused
Не смятам, че картинката, описваща т.нар. от теб социалистически реализъм е вярна. Имало е хора, които са предпочели по една и друга причина да живеят в града, но това масово обезлюдяване и безперспективност, които царят сега - в никакъв случай. И това за хоремага и дъра-бъра не е вярно - принизяваш нещата, имаше и много ценни и интересни неща. 

Недей така, LemonDesi. И аз като Василиса съм живяла на село до 7-8 годишна. И то в село, на няколко км, от което има предприятие, в което и днес и тогава се вземат заплати много над средната за страната. Родителите на връстниците ми работеха там, имаше читалище, медицинска служба с двама лекари, зъболекар, голямо училище, дори кино! Като си гледам снимките от 1 клас, били сме към 30 деца. Само циганчетата от този 1 клас останаха до 8-ми в това училище. Всички останали семейства се пренесоха в панелки на 60 км в големия град. И продължиха да работят на същото място пътувайки всеки ден. Баща ми така й не свикна да бъде гражданин, между другото. Идваше в Града веднъж седмично, ние се прибирахме събота и неделя, ходехме на училище, а майка ни пътуваше по 120 км всеки ден до работното си място. Вече като по-голяма питах баща ми, за какво аджеба е купил апартамент в града като така и не живя там. "Ами всички го правеха каза, а нямаше какво друго да правим с парите си. Мислехме и, че ще получите по-добро образование".

Сигурно ви отегчих с фамилната си история. Но изводите все пак. Това село днес е пустош - стари хора, малко млади семейства и много цигани. Работното място със заплатите, за които много от вас мечтаят е пак там. И бившите жители на селото, сега на града пътуват всеки ден до там и обратно. Слизат от време на време в родното си село, за да видят болните си вече и стари родители и си заминават в панелния апартамент. А двуетажни къщи се рушат и когато старите си идат на оня свят, младите ги продават на поредното циганско семейство.

Ако може някой да ми обясни защо опустя това село, ако не следвайки соц. модата "всеки селянин - гражданин в панелка"....Явно причините не бяха икономически. Не вярвам и липсата на театър и оркестър в селото да ги е прокудила.

И така.

А за пияниците в кръчмите - не съм съгласна с babche. Ей сега можеш вече да видиш пияници в селския хоремак, извинете барче. Разведени мъже около 50 - те, прибрали се от града и оставили панелката на бившата си жена или стари ергени, останали в селото, защото майките им едно време не ги пуснали да ходят да си търсят късмета в големия град.

Повечето ви спомени са мили, романтични и детски, но по същия начин ще разкажете може би за планинското село, където сте били за последно на семейна почивка. Да, хубаво, тихо романтично място, мирише на окосена трева и мерудия. Да, но малцина ще идат да живеят там.

Извинете за романа Simple Smile

# 99 22 ян. 2008, 22:06 ч.
  • София
  • Мнения: 1 105
Бабче, не си права. Ти говориш и даваш примери за нещо съвсем друго. Същата селяния я има и тук, дори и на НДК и около НДК и навсякъде в София. Не ми се рови сега, а съм сигурна, че има подобни клипчета и от центъра на столицата. Няма смисъл просто да си набиваме в канчетата  кой е по-голям селянин - тия дето си харесваме и пази хубави спомени от селата на бабите и дядовците и тези дето не сте имали село и сте кореняк софиянци,. Някак си е обидно, честно!

# 100 22 ян. 2008, 22:48 ч.
  • Мнения: 804
И тук поднасям извиненията си на всички селяни и граждани, които волно или неволно съм обидила. 
Докато ние си мерехме остроумието, докато чоплехме литературата за подходящи примери, докато разбивахме врати с токчета, ботуши и цървули, докато  злобата диктуваше думите ни, докато брояхме коронките, които се търкалят във вените ни, един гражданин (след месеци  мъчително чакане) подписа  най-после документ, който може би ще спаси едно дете, а безотговорността на други граждани направи така, че двама души бяха почти изядени от кучета в старата българска столица, в същото това време българското село умира заедно с кравите пред министерството и самотните старци, които всички ние обичаме.
На този фон спорът ни е тъп и безмислен, а злобата и обидите нелепи и ненужни.

# 101 22 ян. 2008, 23:05 ч.
  • Мнения: 1 172
Надявам се да не замре българското село и децата ми да имат възможност да разберат що е то лятна ваканция на село при баба и дядо. Аз не съм имала този късмет.
За нашите села: В едното село има много млади хора и малки деца. Другото село е предимно с пенсионери. В третото и пенсионери почти няма, а е много хубаво планинско село с невероятна природа Sad

# 102 22 ян. 2008, 23:48 ч.
  • Мнения: 6 167
Нямам село и не съм се наслаждавала на летни ваканции из полята, но напоследък имам все по-голямо желание да излезем от предградието, в което живеем и да се заселим някъде сред лозята. Дори не искам да съм част от населено място. Искам да имам само ADSL , SKY, и  пощенска кутия.  Джованотти освободи един имот наблизо, точно като описания, но за момента нямам няколко милиона евро, за да стана селянка...
За българското село мисля, че умря, да. Поне така съм гледала по филмите.
Скоро няма изглед да се промени ситуацията, така, че засега всички оставаме граждани.

# 103 23 ян. 2008, 09:30 ч.
  • Мнения: 274
Ех, че сте черногледи.......типичното българско село, без ток и течаща вода, може би наистина си отива. Примери много. Но....мен ме изпълва с оптимизъм гледката на англичани, холандци, японци и всякаква другоземска човешка маса, решила да изживее старините си тук. В тях ми е надеждата, колкото и да е абсурдно, да спасят поне малка част от провинцията. Пък току-виж и българите научим нещо полезно от тях.

# 104 23 ян. 2008, 11:33 ч.
  • Варна
  • Мнения: 311
Най-хубавите спомени от детството ми са като съм била на село.То е малко селце,близо до Мездра,но за мен е най-хубавото!Всяка ваканция ходихме там и беше много хубаво,и забавно,защото се събирахме много деца от различни краища на България.После като пораснахме ходихме по-рядко,но винаги съм искала да ходя по-често.Сега водя всяко лято дъщеря ми за около месец там.Хем да смени климата,хем и аз да се върна мислено в детството ми,което беше прекрасно!Забелязвам,че и на малката и е много добре като сме там.Докато мога и има при кого да остана,ще си водя детето там,за да знае колко е хубаво да имаш село,а не да седим все в града!

# 105 7 авг. 2008, 00:36 ч.
  • Мнения: 4 380
Убедена съм, че българското село няма да умре. Хората няма цял живот да бъдат сляпи и ще прозрат колко ценни имоти са оставили, а също, че в селото има много повече хляб отколкото в града.
Открих тази тема, прочетох я на един дъх и реших да я вдигна защото смятам че въпросът е много актуален. Има огромна километражна тема за малък бизнес, но нито една свързана с възможностите на селски бизнес. А те са огромни. Страната ни е туристическа и като красотите на България няма никъде.
От известно време насам ми е бръмнала главата за село до такава степен, че не мога място да си намеря. Confused Колко слепи сме били, колко слепи...! ooooh!
Преди да тръгна по чужбините смятах, че селото ми умира. Толкова жалка картина бяха рушащите се изоставени къщи, че сърцето ми се късаше и нямах никакво желание да стъпвам там за да не виждам. Някога родата ми продаде огромни имоти за някакви жалки 1000 лв. Каква непоправима глупост! ooooh!
Сега цените растат катастрофически и скоро може да стане лукс завръщането. #Crazy

За тези години взех да проглеждам...Селата не умират по волята Божия, за това сме виновни ние.  И сигурно трябваше да прелетя океана за да разбера някои истини, защото точно като притчата разказана от Стивън в "Такъв е животът", ние сме като онзи който грабващ всичко по пътя си престава да го забелязва и да го оценява. Confused
Ако нямаше глупав народ, нямаше да има печелещи от тази глупост.  Само се чудя защо трябваше да бъда от страната на глупавите...

# 106 7 авг. 2008, 07:58 ч.
  • Мнения: 4 585
Ееех, Ксения.
Нали за да разберем защо сме от страната на глупавите, трябва да сме умни.

# 107 3 ноем. 2008, 20:43 ч.
  • Мнения: 0

Удивително, че точно в този „женски” сайт трябваше да открия интересни разсъждения за българското село. Удивителното е и това, че  за разлика от други места за изразяване на позиции, тук се спазва относителна поносимост към мнението на другия. (С малки изключения, разбира се, иначе по какво щеше да си личи, че сайтът е български!).

Българското село определено е важна тема, още повече че точно оттам дойдоха българските бандити. Произходът на така наречените „мутри” си е селски откъдето и да го погледнеш, друг въпрос е как българското село можа да  произведе такива изроди. Като отчетем и факта, че със селски произход са почти 100 процента от бившата комунистическа номенклатура, днес вече застъпена от синове, дъщери, внуци и правнуци, темата става още по-любопитна за обсъждане.  Ето тези два аспекта на българското село предлагам да дискутираме. 

Тъй като подозирам, че някои от участниците във форума живеят зад граница,  ще цитирам една дългогодишна емигрантка, която твърди, че „българинът е най-голямото зло на България и не се нуждае от демокрация”. ({Целият текст може да се види в http://morningseeker.wordpress.com )

А иначе спор няма: България е страна с великолепна природа. Проблемът са хората и вече никого не можем да заблудим – нито Европа, нито останалия свят. 

# 108 4 ноем. 2008, 10:25 ч.
  • Мнения: 592
Викторе - за мутрите мога да поспоря, защото каквито качествени мутри е дал моя град, надали някой такъв след Сф и Варна може да се похвали. Но това е друга тема. Друга тема е и комунистическата номенклатура - сега искаш да кажеш че няма номенклатура или какво? Щом толкова си обичаме селата защо не и направим канализации, защо не им пуснем вода, нормален ток, а не при първия дъжд и всичко да спре първо там. Затова според мен селото загива все повече. Няколко изцепки на изпаткали от снобизъм бизнесмени нищо няма да променят, защото я няма държавната политика за селото. Има държавна политика само за Сф. Добре че са тимаджии и чеченците да може Варна сама да си се оправя. Всичко друго гризе корите на лимона.
А иначе от село имам малко, но качествени спомени - за първи и последен път там хванах коса и се развъртях като нинджа. Дядо ми и баща ми лека им пръст се бяха  Shocked, като ме видяха. За първи и последен път яздих кон там, за първи път ходих на излет и се изгубих в гората.... Но винаги имаше слънце!

# 109 4 ноем. 2008, 10:53 ч.
  • Мнения: 712
Нямам си село... Като дете майка ми няколко пъти ме заведе на гости при познати, може би за да видя и аз, като другите деца, село от близо. Че само питах по картинките "Мамо, колко е голяма кравата?" Mr. Green.
Не са ми мили спомените от там. Беше голямо село, все още доста живо по онова време - самото начало на 90-те... Спомням си миризмата на обор, широко застроената къща, как за да стигнеш до тоалетната (която беше вътрешна, но в едната част на къщата), трябваше да минеш през двора. Спомням си как лелята, на която гостувахме, се втурна да ме прегръща и целува, а аз се дръпнах, защото ми миришеше на мас и дробсърма  Blush, може би съм я обидила  Sad... И после ходихме на сбор и на панаир, цялото село се струпа на площада на центъра и имаше сергии с най-различни панаирджийски стоки, повечето безполезни... А нощта беше тъмна, толкова тъмна, че се уплаших да не съм ослепяла - когато станах, за да загася лампата, едва успях да се върна пипнешком до леглото с тежък юрган.
А на следващия ден майка ми си тръгна с идеята да остана при познатите ни за уикенда. Не се получи - всичко ми беше толкова чуждо, че се покатерих на черешата, накълвах каквото можах от там и отказах да сляза, докато не се обадят на майка ми да дойде да ме вземе  Mr. Green Детски работи...
Сега си мисля, че бих била щастлива да стана "модерна селянка". Заглеждам се за къща в околностите на София - търся село с добра инфраструктура и удобства, на не повече от час път от града. Бихме си живяли щастливо и доволно, само че цените са безбожни  Sad Мечтая си да си имам градина с раиграс, рози, жив плет около оградата. Бих си направила малък басейн с люлка около него и барбекю малко по-встрани... Искам спокойния живот на село... такова каквото си го представям. В моята селска къща няма да има пилета, прасета, пръчки с домати - и без това в сръчните ми ръце едва ли ще оцелее нещо. Искам градския си дом в селския пейзаж. Ама дали ще ме огрее?
Някак така си го представям възраждането на българското село - ако пътищата ни станат по-човешки, все повече семейства ще отглеждат децата си на 50-60 км от града, в една спокойна и много по-сигурна обстановка. И селцата ще се превърнат в предградия. Няма лошо, според мен...

# 110 4 ноем. 2008, 11:27 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Като от гражданче на село са моите спомени от същото. Мразеха ни, защото сме живеели по-лесно от тях и не се свеняха да ни го казват в очите. Гагаузландия.
Не ми е мъчно за селото от моето детство.

# 111 4 ноем. 2008, 11:44 ч.
  • Мнения: 2 018
С така задаващата се криза, едва ли българското село ще загине. Ще има вълна от завръщащи се хора.

# 112 4 ноем. 2008, 11:51 ч.
  • Мнения: 3 094
Имало е много икономически кризи още от преди първата световна война - никой не се е завърнал. И унас и в чужбина процесите са сходни.

Нашето село не е производително, не е ефективно и рентабилно, може някому да е романтичен спомена, но уви - голата романтика не прави рястящ икономически темп.

Иначе аз като 5 поколение софиянка предпочитам да се върнат придошлите обратно, за да си гледам спокойно кефа и по-натам старините.

# 113 4 ноем. 2008, 11:59 ч.
  • Мнения: 2 018
Във всеки проблем прозира възможност.
Безработицата ще ги принуди. Връщането към земята /в пряк и преносен смисъл/ ще е неизбежно.

# 114 4 ноем. 2008, 12:03 ч.
  • Мнения: 5 228
Цитат на: Bastet в вт, 04 ное 2008, 11:51
Иначе аз като 5 поколение софиянка предпочитам да се върнат придошлите обратно, за да си гледам спокойно кефа и по-натам старините.

Няма да стане тази работи. Но пък за сметка на това, софиянци започнахме да се изнасяме по селата (или поне да си мечтаем за това).

# 115 4 ноем. 2008, 12:11 ч.
  • Мнения: 121
Скъпи приятели, българското село има и друго лице, макар и по-рядко срещано – лицето на развитието и детските усмивки. До преди около месец живеех в едно село с такова лице – на 40 минути разстояние с кола до София, около 4 000 жители. Брат ми все още живее там и за нищо на света не би заменил комфорта и спокойствието си за градската лудница... Аз се преместих в близкия град – на 3 км. от селото и се чувствам чудесно, защото мога да се прибера по всяко време Grinning

Селото е прекрасно – невероятна природа в полите на Стара планина, здравна служба, основно училище, просторни и ремонтирани детска градина и ясла, 2 градинки в центъра, няколко приятни заведения, хубави магазинчета и 2 големи супермаркета с отлични цени. В общи линии си има всичко – водо- и електроснабдяване, канализация, на места газификация, през последните години започнаха ремонтни дейности по пътната настилка...

През лятото бях на 3 сватби.  Peace За безработица не се говори, защото хората си имат доходоносен занаят (бъчварството), работят в шивашкия или сладкарски цех или просто пътуват 5 минути, за да стигнат до близкия град, където спокойно може да се говори и за кариера.

Или казано с други думи... за някои български села все още има надежда, особено ако след като завършат образованието си, младите хора решат да се завърнат по родните си места, а не да превръщат София в България. Rolling Eyes

# 116 4 ноем. 2008, 12:59 ч.
  • Мнения: 6 996
Рея, гледам, че си в Ботевград, за кое село говориш? Поназнайвам района и ми е любопитно. Grinning

# 117 4 ноем. 2008, 13:31 ч.
  • Мнения: 2 070
аз живея на село.в бащината ми къща.обстоятелствата се стекоха така.
на 8 км.е, от Пазарджик.плодородна земя,за жалост ,няма кой да я работи.децата ни учат в града,и на детска градина пак там ходят.не че в селото няма.изобщо селата в пазарджишкия край ,нямат мизерията ,която описвате.богати къщи,големи дворове.вярно ,не се раждат много деца ,но пък и в градовете е така.

# 118 4 ноем. 2008, 14:09 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Искам да се намеся с едно уточнение. Мутрите и пр. личности са онези деца, които ги взимаха рано-рано от село и ги пращаха в спортни училища. Къде бяха тези спортни училища? В градовете.
А най-големите тарикати, престъпници и пр. сволоч, пак да ме прощавате, се децата на преселниците (как по-меко да го кажа)? Тоест, граждани първо-второ поколение. (Моля, не става дума за правило.  Laughing). Това са децата, които израснаха сами в крайните квартали, с баби и дядовци на село (т.е далеч) и татко и майка на работа. Деца без надзор.
Пак повтарям, не всички такива деца станаха престъпници. (Защото повечето деца по време на социализЪма растяха точно така - сами, на улицата). Само онези, които са имали малшанса да "попаднат на хора".


# 119 4 ноем. 2008, 14:13 ч.
  • Мнения: 121
Еовин, имам предвид Врачеш. Не зная дали си идвала, но ако не си, ти препоръчвам манастира "Св. Четиридесет мъченици" - много е хубаво  Grinning

# 120 4 ноем. 2008, 14:25 ч.
  • Мнения: 6 996
Чувала съм го селото, даже много ми е познато името, ама не се сещам с какво...А, сетих се, бъркам го с едно до Етрополе. Crazy
Мъжът ми обеща да видим манастира другия път Grinning

# 121 4 ноем. 2008, 22:14 ч.
  • Мнения: 4 585
Приветствам идването на чужденци в нащите села. Необитавани къщи се попритягат, добиват приветлив вид, пък си е инвестиция, хората си идват с пенсиите и ги харчат тук.
Покрай замирането на живота в селата ни изчезват и други неща - породи животни и сортове растения, които изчезват от генния фонд на земята направо. Вече трета година с братовчед ми се оглеждаме по селата за ябълки петровки или жълти сливи - бардачки, ама трънци. Те са като кюстендилски сливи, но по-едри и кехлибарено жълти на цвят.

# 122 4 ноем. 2008, 22:21 ч.
  • Мнения: 435
Днес бях в командировка в едно българско село, което скоро няма да умре. На път за него минахме и през други села, които едва ли скоро ще ги сподели обезлюдяване, а може и да е започнало newsm78, но определено не съм краен песимист.

# 123 4 ноем. 2008, 22:42 ч.
  • Мнения: 4 585

В моето село е имало болница с родилно отделение, в него съм роден.
Като бях малък пред нас имаше селско-стопански техникум с общежитие.
На улица Хр Смирненски сега живее само мама.
Тая есен закриха и второто, последно училище на 147г.

# 124 4 ноем. 2008, 23:06 ч.
  • Мнения: 5 710
Аз нямам село ( и селски спомени), но моята приятелка - да!
Нейната баба беше от Вакарел. И идваха  приятелката ми на гости лятото...
И се разхождаме.. из природата. Ами  тя от баба си знае всичко което може да се яде!
Като набрахме един ми ти киселец, като направи тя една супа... с ориз! кеф. Като се забихме по едни чукари и едни диви лози за лозов лист. Страхотно й завидях на спомените и на уменията да нахрани сто човека с каквото има и да е вкусно, вкусно.., Помни туршиите как се правят, сеща се как се прави наденица, някакви венчета от цветчета, как да направи питки за нула време,може да плете чорапи .. скри ни топката. Знае от вакарелската си баба и разни народни илачи, пее песни... Много ценни неща. Обича земята, отвътре й идва , нищо че е живяла в града цял живот и само казва "еееех, ако можех да чопля земята“. Като дойде тука ( аз имам градина), като запретна ръкави, прекопа ми доматите за нула време, акъл дава.. не трябвало така, еди как си трябвало.. сладка.

# 125 5 ноем. 2008, 11:58 ч.
  • Мнения: 24
Питай ме мене за носталгични спомени от село - пълен съм с тях, като лайно с витамини! Щото освен селянин съм и много носталгична натура. Ама си взех поука и вече няма да досаждам с дълги, обсебващи писаници тук, все пак това е клюкарник, не литераурен форум.

Конкретно по темата - да, умира! И това е чудесно. Балканът вече е пълен с изоставени селца, където да бъда единствен жител. Посредством безжичен интернет спокойно си наглеждам онлайн бизнеса, проверявам си авоарите в офшорната сметка и си клатя краката на спокойствие по цял ден....даже и в бг-мамата мога да влизам, когато ми кефне... Рай!

# 126 5 ноем. 2008, 12:10 ч.
  • пак там
  • Мнения: 2 885
Цитат на: Василиса Умница в вт, 04 ное 2008, 14:09
... Пак повтарям, не всички такива деца станаха престъпници. (Защото повечето деца по време на социализЪма растяха точно така - сами, на улицата). Само онези, които са имали малшанса да "попаднат на хора".


Я чакай малко. От социализЪма насам минаха има-няма 30 години. Тези, днешните пишлемета, станали престъпници - за тях кого да виним? КапитализЪма? Или себе си... А?

# 127 5 ноем. 2008, 12:18 ч.
  • Мнения: 285
Това лято бях на гости,на роднини,на село.Синът ми 3 дена не събу едни гумени ботуши  Mr. Green.
http://prikachi.com/users/nina_ilieva4/43i.jpg
Мисля,че това ще ми липсва най-много, а и на децата ни(спокойствието,което цари там) Wink.

# 128 5 ноем. 2008, 12:27 ч.
  • Мнения: 3 094
Цитат на: Вълкът с дълъг ник в вт, 04 ное 2008, 22:42

В моето село е имало болница с родилно отделение, в него съм роден.
Като бях малък пред нас имаше селско-стопански техникум с общежитие.
На улица Хр Смирненски сега живее само мама.
Тая есен закриха и второто, последно училище на 147г.

Имаш шанс да го поправиш - върни се обратно! Peace Нали спомена, че селата се оживяват заради чужденците - значи и поминък ще има......Така човек ще разреши и екзистенциалните си дилеми.

# 129 5 ноем. 2008, 12:31 ч.
  • Мнения: 200
В моето село е минало детството ми. Там дядо Коледа ми оставяше на двора подаръци, дядо ми ми носеше току що отсечена елха и я украсявахме, дървата пукаха в печката и миришеше винаги на нещо вкусно, което баба ми е сготвила, а вън тихо се сипеше снега. А лятото, игрите, мириса на цветята, животните, дините, тютюна, безгрижното ми детство.Първата целувка с момче беше пак там. Обичам селото си, но то все повече запустява....Има вече 2 английски семейства, който изкупиха къщите на дядовците и бабите които починаха, които аз познавах Sad Един ден гледах предаването " Такъв е живота", за "Новите българи", там едни австралийци си купиха къща в едно село и я разглеждаха, и намериха стари снимки, посуда, дрехи на бабата и дядото....толкова мъчно ми стана, плаках ....Представих си един ден как подобни чужденци, намират вещите на моите баба и дядо. Те ще живеят в дядовата къща, не аз и то защото съм принудена да живея в мръсния, гаден пренаселен град, заради парите. А те се издържат от социални помощи, който общо за цялото семейство за 8 хиляди евро на месец - поне толкова получават англичаните от нашето село. Те не работят, но ще живеят в дядовата ми къща, ще дишат чист въздух и ще прекарат дните си спокойно.... Е затова ми е мъчно, защото аз искам да съм на тяхно място  а немога, защото обичната ни държава не ми дава право на избор!

# 130 5 ноем. 2008, 21:51 ч.
  • Мнения: 4 585
Bastet, не във всички села. В някои има холандци, в някои - англичани - в Побит камък, в Пороище.
В нашето един румънски военен пилот си е купил къща за вила. Да му стана градинарче ли?
Трудна работа, в селото ни има румънскоговорящи копанари.
Японските пенсии са около 1000 долара.

# 131 5 ноем. 2008, 23:20 ч.
  • Мнения: 1 470
  bouquet  bouquet  bouquetЗа човека изтупал темата от прахта!!!


Моето любимо планинско село"Полетинци"близо до Кюстендил,веднъж е било палено от турците,там са избити партизаните от този окръг,и има огромен паметник...Провеждали са се най-големите събори в околността,да не кажа в тази част на България,точно за това и в момента има твърде много тоалетни стърчащти по баирите...Но сега изглеждат странни...Самотни...Пътищата до там са обрасли и порутени,а някога са се провеждали планински ралита,по стръмните и опасни завои...Църквата е напълно срутена...Училището което е приемало деца с белодробни заболявания също...Сомо част от чифлика все още е запазен,защото баща ми го купи преди десетина години,и го стегна,и имахме 6 каракачавки,които го охраняваха...Но обстоятелствата ни принудиха да се върнем в София,и тази пролет някой беше разбил помещенията,и без да краде нищо конкретно,просто беше зулумясвал...Нямахме време да се качим това лято до там,да оправим нещата...Ако и другото не успеем,и тези помещения ще рухнат,както старата керпичена къща,преди 4 години...А тази къща имаше дух...Тя помнеше историята на много поколения...Но нашето...скъса връзката...прекъсна миналото от бъдещето...Дано намерим пътя за обратно...Защото ние имаме нужда от българското село,не то от нас...И моите деца също...

# 132 6 ноем. 2008, 09:44 ч.
  • Мнения: 3 094
Цитат на: Вълкът с дълъг ник в ср, 05 ное 2008, 21:51
Bastet, не във всички села. В някои има холандци, в някои - англичани - в Побит камък, в Пороище.
В нашето един румънски военен пилот си е купил къща за вила. Да му стана градинарче ли?
Трудна работа, в селото ни има румънскоговорящи копанари.
Японските пенсии са около 1000 долара.

Е що да не му станеш градинар?  Peace Българските градинари са били на времето едни от най-ценените в Европа........Предполагам имаш някакви умения и желание да го правиш.

А за пенсията в каква връзка беше? Бг пенсиите и в града и на село са се едни и същи. Аз лично се съмнявам , че с този стрес пък изобщо ще доживеем до пенсии, където и да сме. На село стресът (за по-младите хора говоря - икономически активните) е от липса на поминък и доходи, както и безперспективност вероятно (нямам идея - нямам села, нямам винетка дори, просто нямам никакви дори далечни роднини извън Сф). В града стресът е да не намалиш темпото и да се окажеш неактуален, да те изритат и да изпаднеш от достигнатия левъл.

# 133 6 ноем. 2008, 09:59 ч.
  • пак там
  • Мнения: 2 885
Цитат на: Aquariel в ср, 05 ное 2008, 12:31
... Е затова ми е мъчно, защото аз искам да съм на тяхно място  а немога, защото обичната ни държава не ми дава право на избор!

Виж, те също са дошли да търсят евтиния начин на живот далеч от своята страна именно защото в тяхната не могат да живеят така.

# 134 6 ноем. 2008, 10:10 ч.
  • Мнения: 654
В едното ми село (вече град с 10000 жители) хората даже прииждат, защото има две вилни селища. То е много красиво, на 12 км. от Боровец.
В другото, открай време си живеят едни и същи хора, сборен пункт е в кръчмата, както и в хлебарницата, има си 3- ма дядовци, които сякаш са се срастнали с пейката и ти иде да им кажеш с най- голямо уважение: "Седете, че какво лежане ви чака" Wink

# 135 6 ноем. 2008, 10:18 ч.
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Цитат на: Рися в ср, 05 ное 2008, 12:10
Цитат на: Василиса Умница в вт, 04 ное 2008, 14:09
... Пак повтарям, не всички такива деца станаха престъпници. (Защото повечето деца по време на социализЪма растяха точно така - сами, на улицата). Само онези, които са имали малшанса да "попаднат на хора".


Я чакай малко. От социализЪма насам минаха има-няма 30 години. Тези, днешните пишлемета, станали престъпници - за тях кого да виним? КапитализЪма? Или себе си... А?
Няма да чакам, ами ще ти отговоря. Ставаше дума за първите мутри. Моят пост е отговор на друг (вж. назад в темата).
Днешните пишлемета обаче не са по-различни - пак са деца без грижа.

# 136 6 ноем. 2008, 10:22 ч.
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
 Аз си нямам село и съвсем искрено завиждам на всички с такова. Поради тази причина и изпитвам едно такова умиление към българските села, като мина през такова и ми става едно мило, а как харесвам къщичките сгушени сред дворове с овощни дръвчета и малки градинки, ех! Дори бабите седнали пред портите на дървени пейки със своите забрадки и сбръчкани чела са ми мили.

 Това е вместо запис, понеже нямам какво да споделя по същество.

# 137 6 ноем. 2008, 10:23 ч.
  • пак там
  • Мнения: 2 885
Цитат на: Василиса Умница в чт, 06 ное 2008, 10:18
Цитат на: Рися в ср, 05 ное 2008, 12:10
Цитат на: Василиса Умница в вт, 04 ное 2008, 14:09
... Пак повтарям, не всички такива деца станаха престъпници. (Защото повечето деца по време на социализЪма растяха точно така - сами, на улицата). Само онези, които са имали малшанса да "попаднат на хора".


Я чакай малко. От социализЪма насам минаха има-няма 30 години. Тези, днешните пишлемета, станали престъпници - за тях кого да виним? КапитализЪма? Или себе си... А?
Няма да чакам, ами ще ти отговоря. Ставаше дума за първите мутри. Моят пост е отговор на друг (вж. назад в темата).
Днешните пишлемета обаче не са по-различни - пак са деца без грижа.

И затова отново ли е виновен строят, в който живеем? Аз пък мислех, че отговорността е на родителите...

# 138 6 ноем. 2008, 10:41 ч.
  • Мнения: 54
   Пролетта като ходих в Македония ми направи впечатление, че селата там не са обезлюдени. Има живот нищо, че раьона е планински. Живеят хора на всякаква възраст, строят се много хубави, големи, раздвижени къщи и как минеш границата и навлезеш в България една нова къща не можеш да видиш километри наред само някоя разрушена плевня на 100 години. Много тъжна гледка!

# 139 6 ноем. 2008, 10:44 ч.
  • Мнения: 2 386
Моето ''село'' е Мъглиж. Природа, история, балкан.. Липсва ми, но няма къде да се върна вече там.

# 140 6 ноем. 2008, 10:50 ч.
  • Мнения: 3 094
Цитат на: Caraline в чт, 06 ное 2008, 10:41
   Пролетта като ходих в Македония ми направи впечатление, че селата там не са обезлюдени. Има живот нищо, че раьона е планински. Живеят хора на всякаква възраст, строят се много хубави, големи, раздвижени къщи и как минеш границата и навлезеш в България една нова къща не можеш да видиш километри наред само някоя разрушена плевня на 100 години. Много тъжна гледка!

 В коя част на Мокедония си била? И аз преди време (преди 2 години ) се зачудих и впечатлих от тия къщи - оказа се (почти 2 години работих в Женева), че са връщали емигрантите от Швейцария обратно в Македония (най-вече шиптери) със скромната сума от 100 000 СНF. От 2 години сумата е намалена на 20 000 CHF (тъй като и срещу 100 000 франка не успяват да се освободят от безобразния наплив от косовари, албане-та, шиптери и юго-та (така те си ги наричат)).

Последна редакция: чт, 06 ное 2008, 13:01 от Bastet

# 141 6 ноем. 2008, 12:01 ч.
  • Мнения: 54
  Мисълта ми бе за Кюстендилските села, които са много обезлюдени, а щом се мине границата на Гюешево картината се променя.

# 142 6 ноем. 2008, 12:51 ч.
  • Мнения: 68
Селата се стопяват.Млади хора няма,а и как да има като масово закриват училища,работа -липсва ,развитие също.Хората нямат абсолютно никакъв стимул да бъдат задържани ,единствения  плюс е спокойствието ,но само със спокойствие не се живее.

# 143 13 ноем. 2008, 23:24 ч.
  • Мнения: 2 697
На мен пък всеки път като се заговори за това как оредявали селата, как София се пренаселвала и пр. ми става някак любопитно колко ли хора са чели внимателно учебниците по география в средния курс. Там е споменато едно понятие "урбанизация", което съвсем не сме го открили ние, а си е световен феномен. Дали ни харесва или не, това е положението.

# 144 14 ноем. 2008, 00:31 ч.
  • Мнения: 2 386
Стига, де, Шехи, а къде остана сантиментализма? Нормално е да им е мъчно, особено на по-възрастните, чувстват се свързани. Урбанизацията е процес, който се развива с една идея по-бързо от нормалното у нас.

# 145 14 ноем. 2008, 00:42 ч.
  • Мнения: 1 470
Цитат на: Шехина в чт, 13 ное 2008, 23:24
На мен пък всеки път като се заговори за това как оредявали селата, как София се пренаселвала и пр. ми става някак любопитно колко ли хора са чели внимателно учебниците по география в средния курс. Там е споменато едно понятие "урбанизация", което съвсем не сме го открили ние, а си е световен феномен. Дали ни харесва или не, това е положението.
Това че си намерила дума за болестта,прави ли я по-малко болезнена,или лечима?!

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата