За българското село

Убедена съм, че българското село няма да умре. Хората няма цял живот да бъдат сляпи и ще прозрат колко ценни имоти са оставили, а също, че в селото има много повече хляб отколкото в града.
Открих тази тема, прочетох я на един дъх и реших да я вдигна защото смятам че въпросът е много актуален. Има огромна километражна тема за малък бизнес, но нито една свързана с възможностите на селски бизнес. А те са огромни. Страната ни е туристическа и като красотите на България няма никъде.
От известно време насам ми е бръмнала главата за село до такава степен, че не мога място да си намеря. Колко слепи сме били, колко слепи...!
Преди да тръгна по чужбините смятах, че селото ми умира. Толкова жалка картина бяха рушащите се изоставени къщи, че сърцето ми се късаше и нямах никакво желание да стъпвам там за да не виждам. Някога родата ми продаде огромни имоти за някакви жалки 1000 лв. Каква непоправима глупост!
Сега цените растат катастрофически и скоро може да стане лукс завръщането.

За тези години взех да проглеждам...Селата не умират по волята Божия, за това сме виновни ние.  И сигурно трябваше да прелетя океана за да разбера някои истини, защото точно като притчата разказана от Стивън в "Такъв е животът", ние сме като онзи който грабващ всичко по пътя си престава да го забелязва и да го оценява.
Ако нямаше глупав народ, нямаше да има печелещи от тази глупост.  Само се чудя защо трябваше да бъда от страната на глупавите...

Ееех, Ксения.
Нали за да разберем защо сме от страната на глупавите, трябва да сме умни.

Удивително, че точно в този „женски” сайт трябваше да открия интересни разсъждения за българското село. Удивителното е и това, че  за разлика от други места за изразяване на позиции, тук се спазва относителна поносимост към мнението на другия. (С малки изключения, разбира се, иначе по какво щеше да си личи, че сайтът е български!).

Българското село определено е важна тема, още повече че точно оттам дойдоха българските бандити. Произходът на така наречените „мутри” си е селски откъдето и да го погледнеш, друг въпрос е как българското село можа да  произведе такива изроди. Като отчетем и факта, че със селски произход са почти 100 процента от бившата комунистическа номенклатура, днес вече застъпена от синове, дъщери, внуци и правнуци, темата става още по-любопитна за обсъждане.  Ето тези два аспекта на българското село предлагам да дискутираме. 

Тъй като подозирам, че някои от участниците във форума живеят зад граница,  ще цитирам една дългогодишна емигрантка, която твърди, че „българинът е най-голямото зло на България и не се нуждае от демокрация”. ({Целият текст може да се види в http://morningseeker.wordpress.com )

А иначе спор няма: България е страна с великолепна природа. Проблемът са хората и вече никого не можем да заблудим – нито Европа, нито останалия свят. 

Викторе - за мутрите мога да поспоря, защото каквито качествени мутри е дал моя град, надали някой такъв след Сф и Варна може да се похвали. Но това е друга тема. Друга тема е и комунистическата номенклатура - сега искаш да кажеш че няма номенклатура или какво? Щом толкова си обичаме селата защо не и направим канализации, защо не им пуснем вода, нормален ток, а не при първия дъжд и всичко да спре първо там. Затова според мен селото загива все повече. Няколко изцепки на изпаткали от снобизъм бизнесмени нищо няма да променят, защото я няма държавната политика за селото. Има държавна политика само за Сф. Добре че са тимаджии и чеченците да може Варна сама да си се оправя. Всичко друго гризе корите на лимона.
А иначе от село имам малко, но качествени спомени - за първи и последен път там хванах коса и се развъртях като нинджа. Дядо ми и баща ми лека им пръст се бяха  , като ме видяха. За първи и последен път яздих кон там, за първи път ходих на излет и се изгубих в гората.... Но винаги имаше слънце!

Нямам си село... Като дете майка ми няколко пъти ме заведе на гости при познати, може би за да видя и аз, като другите деца, село от близо. Че само питах по картинките "Мамо, колко е голяма кравата?" .
Не са ми мили спомените от там. Беше голямо село, все още доста живо по онова време - самото начало на 90-те... Спомням си миризмата на обор, широко застроената къща, как за да стигнеш до тоалетната (която беше вътрешна, но в едната част на къщата), трябваше да минеш през двора. Спомням си как лелята, на която гостувахме, се втурна да ме прегръща и целува, а аз се дръпнах, защото ми миришеше на мас и дробсърма  , може би съм я обидила  ... И после ходихме на сбор и на панаир, цялото село се струпа на площада на центъра и имаше сергии с най-различни панаирджийски стоки, повечето безполезни... А нощта беше тъмна, толкова тъмна, че се уплаших да не съм ослепяла - когато станах, за да загася лампата, едва успях да се върна пипнешком до леглото с тежък юрган.
А на следващия ден майка ми си тръгна с идеята да остана при познатите ни за уикенда. Не се получи - всичко ми беше толкова чуждо, че се покатерих на черешата, накълвах каквото можах от там и отказах да сляза, докато не се обадят на майка ми да дойде да ме вземе  Детски работи...
Сега си мисля, че бих била щастлива да стана "модерна селянка". Заглеждам се за къща в околностите на София - търся село с добра инфраструктура и удобства, на не повече от час път от града. Бихме си живяли щастливо и доволно, само че цените са безбожни  Мечтая си да си имам градина с раиграс, рози, жив плет около оградата. Бих си направила малък басейн с люлка около него и барбекю малко по-встрани... Искам спокойния живот на село... такова каквото си го представям. В моята селска къща няма да има пилета, прасета, пръчки с домати - и без това в сръчните ми ръце едва ли ще оцелее нещо. Искам градския си дом в селския пейзаж. Ама дали ще ме огрее?
Някак така си го представям възраждането на българското село - ако пътищата ни станат по-човешки, все повече семейства ще отглеждат децата си на 50-60 км от града, в една спокойна и много по-сигурна обстановка. И селцата ще се превърнат в предградия. Няма лошо, според мен...

Като от гражданче на село са моите спомени от същото. Мразеха ни, защото сме живеели по-лесно от тях и не се свеняха да ни го казват в очите. Гагаузландия.
Не ми е мъчно за селото от моето детство.

С така задаващата се криза, едва ли българското село ще загине. Ще има вълна от завръщащи се хора.

Имало е много икономически кризи още от преди първата световна война - никой не се е завърнал. И унас и в чужбина процесите са сходни.

Нашето село не е производително, не е ефективно и рентабилно, може някому да е романтичен спомена, но уви - голата романтика не прави рястящ икономически темп.

Иначе аз като 5 поколение софиянка предпочитам да се върнат придошлите обратно, за да си гледам спокойно кефа и по-натам старините.

Във всеки проблем прозира възможност.
Безработицата ще ги принуди. Връщането към земята /в пряк и преносен смисъл/ ще е неизбежно.

Няма да стане тази работи. Но пък за сметка на това, софиянци започнахме да се изнасяме по селата (или поне да си мечтаем за това).

Скъпи приятели, българското село има и друго лице, макар и по-рядко срещано – лицето на развитието и детските усмивки. До преди около месец живеех в едно село с такова лице – на 40 минути разстояние с кола до София, около 4 000 жители. Брат ми все още живее там и за нищо на света не би заменил комфорта и спокойствието си за градската лудница... Аз се преместих в близкия град – на 3 км. от селото и се чувствам чудесно, защото мога да се прибера по всяко време

Селото е прекрасно – невероятна природа в полите на Стара планина, здравна служба, основно училище, просторни и ремонтирани детска градина и ясла, 2 градинки в центъра, няколко приятни заведения, хубави магазинчета и 2 големи супермаркета с отлични цени. В общи линии си има всичко – водо- и електроснабдяване, канализация, на места газификация, през последните години започнаха ремонтни дейности по пътната настилка...

През лятото бях на 3 сватби.  За безработица не се говори, защото хората си имат доходоносен занаят (бъчварството), работят в шивашкия или сладкарски цех или просто пътуват 5 минути, за да стигнат до близкия град, където спокойно може да се говори и за кариера.

Или казано с други думи... за някои български села все още има надежда, особено ако след като завършат образованието си, младите хора решат да се завърнат по родните си места, а не да превръщат София в България.

Рея, гледам, че си в Ботевград, за кое село говориш? Поназнайвам района и ми е любопитно.

аз живея на село.в бащината ми къща.обстоятелствата се стекоха така.
на 8 км.е, от Пазарджик.плодородна земя,за жалост ,няма кой да я работи.децата ни учат в града,и на детска градина пак там ходят.не че в селото няма.изобщо селата в пазарджишкия край ,нямат мизерията ,която описвате.богати къщи,големи дворове.вярно ,не се раждат много деца ,но пък и в градовете е така.

Искам да се намеся с едно уточнение. Мутрите и пр. личности са онези деца, които ги взимаха рано-рано от село и ги пращаха в спортни училища. Къде бяха тези спортни училища? В градовете.
А най-големите тарикати, престъпници и пр. сволоч, пак да ме прощавате, се децата на преселниците (как по-меко да го кажа)? Тоест, граждани първо-второ поколение. (Моля, не става дума за правило.  ). Това са децата, които израснаха сами в крайните квартали, с баби и дядовци на село (т.е далеч) и татко и майка на работа. Деца без надзор.
Пак повтарям, не всички такива деца станаха престъпници. (Защото повечето деца по време на социализЪма растяха точно така - сами, на улицата). Само онези, които са имали малшанса да "попаднат на хора".

Еовин, имам предвид Врачеш. Не зная дали си идвала, но ако не си, ти препоръчвам манастира "Св. Четиридесет мъченици" - много е хубаво