Рони, не го оспорвам, даже подкрепям.
С теб говорим за различни неща, затова пък с потребителката babche - не.
С теб говорим за различни неща, затова пък с потребителката babche - не.
- Публикувана: 14 ян. 2008, 10:51 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2008, 00:42 ч.
За българското село
Имам много хубави спомени от село.Особенно през лятото,когато пристигнеха и братовчедките ми,до среднощ сме играли и щурели.
Сутрин още в зори дядо ми (лека му пръст)ни натоварваше всичките деца и ни водеше в гората на пикник.Еххххх,че хубаво беше.
Сега,селото се е променило много.Зимата е някак си безлюдно,не е както едно време,но пък лятото оживява.
Опитвам се децата ми да изживеят поне частица от това което аз съм изживяла там.
Миналата година така се случи,че си бяхме почти цяло лято на село със децата.Мъжът ми се връщаше сутрин на работа а вечер се прибираше на село при нас.
Имахме си за всеки ден предначертан план.
Сутринта децата ставаха,като по часовник.Гледаха животинките как отиват на паша.Лудешко къпане във басейна,тръгнали и двамата хванати за ръчичка,във подредената градинка на майка ми,да обират ягодите и малинките,ехххххххххххххххххххх.
Синът ми непрекъснато повтаря,че няма търпение да дойде лятото за да иде пак на село.
Сутрин още в зори дядо ми (лека му пръст)ни натоварваше всичките деца и ни водеше в гората на пикник.Еххххх,че хубаво беше.
Сега,селото се е променило много.Зимата е някак си безлюдно,не е както едно време,но пък лятото оживява.
Опитвам се децата ми да изживеят поне частица от това което аз съм изживяла там.
Миналата година така се случи,че си бяхме почти цяло лято на село със децата.Мъжът ми се връщаше сутрин на работа а вечер се прибираше на село при нас.
Имахме си за всеки ден предначертан план.
Сутринта децата ставаха,като по часовник.Гледаха животинките как отиват на паша.Лудешко къпане във басейна,тръгнали и двамата хванати за ръчичка,във подредената градинка на майка ми,да обират ягодите и малинките,ехххххххххххххххххххх.
Синът ми непрекъснато повтаря,че няма търпение да дойде лятото за да иде пак на село.
Описането много ми напомня за наше село....
Мегдана и читалището през лятото. Снимката е от преди 2-3 години, защото сега има детска площадка в дясно.
http://i027.radikal.ru/0801/cf/f6067cf99ec4.jpg
С децата прекарваме лятото в това село от както са родени. Харесва им. Чувстват се свободни.
Чакат с нетърпение да си отидем или просто да отидем за няколко часа дори.
Мегдана и читалището през лятото. Снимката е от преди 2-3 години, защото сега има детска площадка в дясно.
http://i027.radikal.ru/0801/cf/f6067cf99ec4.jpg
С децата прекарваме лятото в това село от както са родени. Харесва им. Чувстват се свободни.
Чакат с нетърпение да си отидем или просто да отидем за няколко часа дори.
Рони, не го оспорвам, даже подкрепям.
С теб говорим за различни неща, затова пък с потребителката babche - не.
С теб говорим за различни неща, затова пък с потребителката babche - не.
Точно факта че нямам носталгични спомени от цървулите на дЕдо ми ме прави безпристрастен наблюдател. Това че не съм прекарвала ваканциите си на село , а бабите ми живееха от двете страни на НДК не ме прави априори кьорава и неосведомена, още повече, че тогава съм била възрастен човек, а не сополиво хлапе.
В повечето села кипеше як социалистически ентусиазъм, имаше един смесен магазин и един хоремаг в който уморените мъже се напиваха до безпаметност, имаше и пълчища от бригадири и войници, които "спасяваха" реколтата.
Естествено имаше и избрани села, които ги показваха на дипломатическия корпус.
Българското село не е баба, баир, боза и баница.
Яко бачкане е падало и хората са се чудили как да се справят с всичко.
В замяна на това столицата "растеше, но не старееше", а Кремиковци и подобни недоразумения бълваха отрова и брак.
Това е мила моя - "социалистически реализъм" му се вика.
И се питам още нещо, много прост въпрос - като всичко е било тъй хубаво, тъй оптимистично и романтично, чий го търсите извън селото?
Бабчето е права.
Май аз съм единствената, която е ЖИВЯЛА на село. Бях на седем години, когато семейството ми напусна София и отиде да живее в село на 50 км. от града. За нас селото не е романтика, нито скъп спомен. А и в селото не ни се радваха, много странни им се виждахме.
Вече тридесет години сме чужденци там.
Така де. Ходехме на гости на баба и дядо в София и в Бургас. Ние бяхме селяните, така да се каже.
Вярно е, така и не се запознах със селското стопанство отблизо, но поне живеех близо до тези хора. Познавам ги. Не демокрацията унищожи селото. Комунистите му разказаха играта. Още преди двадесет и кусур години хората нямаха поминък. Младите бягаха в градовете, за да имат лека работа и да са на заплата. Престижно беше да живееш в нов панелен блок.
Всичко, което е написало Бабчето, е самата истина. Уви.
Май аз съм единствената, която е ЖИВЯЛА на село. Бях на седем години, когато семейството ми напусна София и отиде да живее в село на 50 км. от града. За нас селото не е романтика, нито скъп спомен. А и в селото не ни се радваха, много странни им се виждахме.
Вече тридесет години сме чужденци там.Така де. Ходехме на гости на баба и дядо в София и в Бургас. Ние бяхме селяните, така да се каже.
Вярно е, така и не се запознах със селското стопанство отблизо, но поне живеех близо до тези хора. Познавам ги. Не демокрацията унищожи селото. Комунистите му разказаха играта. Още преди двадесет и кусур години хората нямаха поминък. Младите бягаха в градовете, за да имат лека работа и да са на заплата. Престижно беше да живееш в нов панелен блок.
Всичко, което е написало Бабчето, е самата истина. Уви.
...като всичко е било тъй хубаво, тъй оптимистично и романтично, чий го търсите извън селото?
Не мога да разбера, защо трябва и в тая тема да се вмъкне тая неясна за мен злобица... Имам чувството, че на кореняците ако ви раздадат автомати, може и до саморазправа да стигнете Не смятам, че картинката, описваща т.нар. от теб социалистически реализъм е вярна. Имало е хора, които са предпочели по една и друга причина да живеят в града, но това масово обезлюдяване и безперспективност, които царят сега - в никакъв случай. И това за хоремага и дъра-бъра не е вярно - принизяваш нещата, имаше и много ценни и интересни неща.
Мила..., мила моя...
като всичко е било тъй хубаво, тъй оптимистично и романтично, чий го търсите извън селото?
Аз нямам село...
нямам носталгични спомени от цървулите на дЕдо ми
бабите ми живееха от двете страни на НДК
...но съм сигурна...
Не ме наричай „мила” и „моя”, че не са уместни за мен.
И ме объркват как, последно, да си те представям с моите сополиви хлапашки нагласи и твоите две баби до ДНК.
Ангелинка или леля Дъмша все пак?
http://balgarin.bravehost.com/elinpelin/angelink.htm
ПП Кинопрегледите навремето са ти дошли вповече. А класиците – в по-малко, май.
Дано се зачетеш и в другите разказчета от цитирания сайт, че в христоматиите вече ги няма, а са ценни за попълване на представите ти за разцвета на българското село - преди „социалистическия реализъм” да го "умори".
http://balgarin.bravehost.com
http://www.slovo.bg
Като малка мечтаех да имаме къща на село.Всички деца отиваха някъде през лятото и беше скучно да си в града.За мое щастие с и купихме къща на село преди 1 година.Има язовир на 200 метра от вратата , невероятно звездно небе /нещо ,което няма как да видиш в града /,простор ......
Нямам търпение да дойде петък и да заминем за село и се радвам ,че моето дете ще има къде да прекарва ваканциите си.
Нямам търпение да дойде петък и да заминем за село и се радвам ,че моето дете ще има къде да прекарва ваканциите си.
като всичко е било тъй хубаво, тъй оптимистично и романтично, чий го търсите извън селото?... нямам носталгични спомени от цървулите на дЕдо ми...бабите ми живееха от двете страни на НДК
babche, Холограма я ме светнете за какво точно спорите?
АНГЕЛИНКА
Леля Станка имаше някаква далечна роднина, гражданка, която живееше в София, дето имаше собствена къща и получаваше пенсия за не знам какви заслуги на покойния й мъж. Тя се казваше леля Дъмша. Нямаше ден, през който леля Станка да не помене най-малко три пъти за тая своя роднина. Нямаше срещнат човек, пред когото да пропусне да не каже нещо за нея. И как тя произнасяше името й! Каква щастлива усмивка озаряваше нейното червено лице...
Леля Дъмша! Това беше великата гордост на леля Станка.
Ние дечурлигата никога не бяхме виждали леля Дъмша. Тя съществуваше в нашето детско въображение като далечна, всемогъща и непостижима вълшебница, която живее някъде си в някакъв приказен град и държи сметка за всички наши добри и лоши постъпки. Нейният образ ни се представяше прекрасен и усмихнат, обкръжен от светъл ореол...
На същото небе, върху което на своя слънчев трон седеше леля Дъмша, живееше още едно създание, кротко и добро, русокосо като звездица. Това беше мъничката Ангелинка, детето на леля Дъмша. Нейното име се споменаваше винаги редом с името на леля Дъмша и будеше в нашите сърца затаена завист.
Аз бях тогава на дванадесет години. Моята служба у лелини беше да паса овцете и всяка събота, възседнал на магарето, да нося храна на говедарите в планината, дето преспивах по две нощи, две чудни планински нощи под самите звезди. Легнал край тлеещия огън в малката колиба, аз слушах вълшебните приказки на пастирите, гледах как по техните изпечени лица играе отражението на пламъка и заспивах магьосан като в скутите на някоя горска самодива. Вън цареше върховно планинско мълчание и аз чувах смо лекия шум на самодивските хора...
И да прочете разказа докрай, не на всеки ще му светне за какво говоря.
Лошото е, че трябва да е чел и други разкази на човека (за кое време са и как описват българско село те)
Напускам темата с един тест:
Кой е авторът на "Ангелинка":
а) Даниел Вълчев
б) авторът "На браздата"
в) авторът на "Градушка"
г) авторът на "По жицата"
д) Нихат Кабил
e) юзър с две баби до НДК
Юзърът с верен отговор да ме номинира за най-дразнещ потребител.
Човека можеш да го изкараш от село, но селото от човека не можеш...!
Умряло е озавна българското село ми се струва. Не съм имала село - едните ми баба и дядо живееха на главната улица в Пловдив до разкопките, а другите в София на паметника Левски. Родителите ми обаче бяха инженери-геолози и непрекъснато имаха обекти и съответно командировки из страната. Много време от ваканциите съм изкарала с тях по села из Бургаско, Радомирско, из Родопите и т.н. Личеше си дори за дете, че там липсват много неща за хранене дори - кашкавал си носеха селяните от града, бяха петимни и за театър и за кино (и там си имаше будни хора) и нови книги (в градовете тогава се редяха хората на опашки пред книжарниците като пускаха нови книги). Естествено ми бяха тия хора тогава в някаква степен задръстени (те не са виновни, разбира се) - нямаха доста елементарни неща, често им спираха я ток, я вода, не бяха чували да доста работи...но каквото такова. Сега като сравнявам селата ни от тогава (сега май е още по-зле картината) със селата из Австрия и Швейцария, се убеждавам, че селото е умряло - нямам идея как държавата ще се справи с проблема за връщане на хора обратно, стимулиране на определени бизнеси и мотивация у живеещите и работещите там....