За българското село

        

Обожавам селото - независимо кое 
Не съм имала село като малка, но имахме
много семейни приятели, на които сме
ходили на гости и винаги ми е било
страшно приятно. Сега, откакто съм
се запознала с мъжът ми, ходим на
неговото село - невероятно е.
Чист въздух, чуваш единствено песента
на птиците и жуженето на пчелите.
С мъжът ми сме си говорили и живот и
здраве, когато се пенсионираме, ще
отидем да живеем на село.
Отдавна съм прозряла, че възрастните хора
нямат място в големия град откъдето и да го
погледнеш. На село е по-здравословно,
по-евтино и мноооооого по-приятно.

Българското село отдавна  е в агония.Причината е,че трудно се оцелява на село.Земеделието и животновъдството са много трудоемки,а слабо заплатени.А ако говорим за красива природа,чист въздух,спокойствие,романтика....ех,къде сте луди-млади години.Докато тръгна на училище съм израстнала на село при баба и дядо,които ме обграждаха с много любов.Имаше много деца и досега си спомням с умиление тези години.По-късно вече ученици чакахме ваканциите да се съберем отново .То не бяха пързалки през зимата,разходки и къпане в рекичката...Сега живея в малък град,но детето ми иска да ходи на село при баба(каквато вече нямаме).

Благодарение на баба и дядо (лека му пръст, много добър човек беше) имах невероятно щастливо детство, голяма част от което прекарвах на село при тях.Обожавах да съм на село и нямах търпение да дойде някоя ваканция и дядо да ме вземе с колата.Там нямаше скука.По онова време се изживявах малко като д-р Дулитъл и по цял ден разнасях пиленца, прасенца, агънца, кученца, котенца напред-назад.Хранех ги с шишета, приспивах ги, само дето при мен не спяха (майка ми като дойдеше да си ме взима изпадаше в истерия, че нейното съкровище е седнало насред двора в бълхите и калта и целува някоя кокошка).Ходехме на реката, която  минава наблизо, да се къпем, да ловим риба, да се разхождаме, на по-късен етап да се крием, че пушим.Като станах малко по-голяма започнахме да се събираме големи компании, имаше много местни деца и много дошли за ваканцията като мен.Селото е голямо, имаше и дискотека и кафета.Беше постоянен купон и никога не беше скучно.
Сега обаче като си отида (това се случва изключително рядко), чувството вече не е същото, няма я тази радост и еуфория и това много ми липсва, но знам че повече няма да го изпитам.Няма ги моите връстници, почти няма млади хора и много се натъжавам.Мисля за себе си, че съм правена да живея на село и градовете ме задушават.

Моето село, се намира в троянския балкан. Като повечето от вас, прекарвах ваканциите си там като дете. Това са най-скъпите спомени от детството ми. Имаше много деца -  детска градина, училище. Сега преобладават мързеливите роми и шепа пенсионери. Няма училище и градина, а кръчма и "мини маркет" със стоки с изтекъл срок на годност.
Българското село ми помогна много да изградя светогледа си, който е далече от "войнстваща простотия". Поне според мен.

Unknown_lady, ми да те осиновя? И без това сме астрални близначки.....   

Няма лошо, давай 
 

Недей така, LemonDesi. И аз като Василиса съм живяла на село до 7-8 годишна. И то в село, на няколко км, от което има предприятие, в което и днес и тогава се вземат заплати много над средната за страната. Родителите на връстниците ми работеха там, имаше читалище, медицинска служба с двама лекари, зъболекар, голямо училище, дори кино! Като си гледам снимките от 1 клас, били сме към 30 деца. Само циганчетата от този 1 клас останаха до 8-ми в това училище. Всички останали семейства се пренесоха в панелки на 60 км в големия град. И продължиха да работят на същото място пътувайки всеки ден. Баща ми така й не свикна да бъде гражданин, между другото. Идваше в Града веднъж седмично, ние се прибирахме събота и неделя, ходехме на училище, а майка ни пътуваше по 120 км всеки ден до работното си място. Вече като по-голяма питах баща ми, за какво аджеба е купил апартамент в града като така и не живя там. "Ами всички го правеха каза, а нямаше какво друго да правим с парите си. Мислехме и, че ще получите по-добро образование".

Сигурно ви отегчих с фамилната си история. Но изводите все пак. Това село днес е пустош - стари хора, малко млади семейства и много цигани. Работното място със заплатите, за които много от вас мечтаят е пак там. И бившите жители на селото, сега на града пътуват всеки ден до там и обратно. Слизат от време на време в родното си село, за да видят болните си вече и стари родители и си заминават в панелния апартамент. А двуетажни къщи се рушат и когато старите си идат на оня свят, младите ги продават на поредното циганско семейство.

Ако може някой да ми обясни защо опустя това село, ако не следвайки соц. модата "всеки селянин - гражданин в панелка"....Явно причините не бяха икономически. Не вярвам и липсата на театър и оркестър в селото да ги е прокудила.

И така.

А за пияниците в кръчмите - не съм съгласна с babche. Ей сега можеш вече да видиш пияници в селския хоремак, извинете барче. Разведени мъже около 50 - те, прибрали се от града и оставили панелката на бившата си жена или стари ергени, останали в селото, защото майките им едно време не ги пуснали да ходят да си търсят късмета в големия град.

Повечето ви спомени са мили, романтични и детски, но по същия начин ще разкажете може би за планинското село, където сте били за последно на семейна почивка. Да, хубаво, тихо романтично място, мирише на окосена трева и мерудия. Да, но малцина ще идат да живеят там.

Извинете за романа

Бабче, не си права. Ти говориш и даваш примери за нещо съвсем друго. Същата селяния я има и тук, дори и на НДК и около НДК и навсякъде в София. Не ми се рови сега, а съм сигурна, че има подобни клипчета и от центъра на столицата. Няма смисъл просто да си набиваме в канчетата  кой е по-голям селянин - тия дето си харесваме и пази хубави спомени от селата на бабите и дядовците и тези дето не сте имали село и сте кореняк софиянци,. Някак си е обидно, честно!

И тук поднасям извиненията си на всички селяни и граждани, които волно или неволно съм обидила. 
Докато ние си мерехме остроумието, докато чоплехме литературата за подходящи примери, докато разбивахме врати с токчета, ботуши и цървули, докато  злобата диктуваше думите ни, докато брояхме коронките, които се търкалят във вените ни, един гражданин (след месеци  мъчително чакане) подписа  най-после документ, който може би ще спаси едно дете, а безотговорността на други граждани направи така, че двама души бяха почти изядени от кучета в старата българска столица, в същото това време българското село умира заедно с кравите пред министерството и самотните старци, които всички ние обичаме.
На този фон спорът ни е тъп и безмислен, а злобата и обидите нелепи и ненужни.

Надявам се да не замре българското село и децата ми да имат възможност да разберат що е то лятна ваканция на село при баба и дядо. Аз не съм имала този късмет.
За нашите села: В едното село има много млади хора и малки деца. Другото село е предимно с пенсионери. В третото и пенсионери почти няма, а е много хубаво планинско село с невероятна природа

Нямам село и не съм се наслаждавала на летни ваканции из полята, но напоследък имам все по-голямо желание да излезем от предградието, в което живеем и да се заселим някъде сред лозята. Дори не искам да съм част от населено място. Искам да имам само ADSL , SKY, и  пощенска кутия.  Джованотти освободи един имот наблизо, точно като описания, но за момента нямам няколко милиона евро, за да стана селянка...
За българското село мисля, че умря, да. Поне така съм гледала по филмите.
Скоро няма изглед да се промени ситуацията, така, че засега всички оставаме граждани.

Ех, че сте черногледи.......типичното българско село, без ток и течаща вода, може би наистина си отива. Примери много. Но....мен ме изпълва с оптимизъм гледката на англичани, холандци, японци и всякаква другоземска човешка маса, решила да изживее старините си тук. В тях ми е надеждата, колкото и да е абсурдно, да спасят поне малка част от провинцията. Пък току-виж и българите научим нещо полезно от тях.

Най-хубавите спомени от детството ми са като съм била на село.То е малко селце,близо до Мездра,но за мен е най-хубавото!Всяка ваканция ходихме там и беше много хубаво,и забавно,защото се събирахме много деца от различни краища на България.После като пораснахме ходихме по-рядко,но винаги съм искала да ходя по-често.Сега водя всяко лято дъщеря ми за около месец там.Хем да смени климата,хем и аз да се върна мислено в детството ми,което беше прекрасно!Забелязвам,че и на малката и е много добре като сме там.Докато мога и има при кого да остана,ще си водя детето там,за да знае колко е хубаво да имаш село,а не да седим все в града!