Чувала съм го селото, даже много ми е познато името, ама не се сещам с какво...А, сетих се, бъркам го с едно до Етрополе. 
Мъжът ми обеща да видим манастира другия път
Мъжът ми обеща да видим манастира другия път
- Публикувана: 14 ян. 2008, 10:51 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2008, 00:42 ч.
За българското село
Приветствам идването на чужденци в нащите села. Необитавани къщи се попритягат, добиват приветлив вид, пък си е инвестиция, хората си идват с пенсиите и ги харчат тук.
Покрай замирането на живота в селата ни изчезват и други неща - породи животни и сортове растения, които изчезват от генния фонд на земята направо. Вече трета година с братовчед ми се оглеждаме по селата за ябълки петровки или жълти сливи - бардачки, ама трънци. Те са като кюстендилски сливи, но по-едри и кехлибарено жълти на цвят.
Покрай замирането на живота в селата ни изчезват и други неща - породи животни и сортове растения, които изчезват от генния фонд на земята направо. Вече трета година с братовчед ми се оглеждаме по селата за ябълки петровки или жълти сливи - бардачки, ама трънци. Те са като кюстендилски сливи, но по-едри и кехлибарено жълти на цвят.
, но определено не съм краен песимист.
В моето село е имало болница с родилно отделение, в него съм роден.
Като бях малък пред нас имаше селско-стопански техникум с общежитие.
На улица Хр Смирненски сега живее само мама.
Тая есен закриха и второто, последно училище на 147г.
Аз нямам село ( и селски спомени), но моята приятелка - да!
Нейната баба беше от Вакарел. И идваха приятелката ми на гости лятото...
И се разхождаме.. из природата. Ами тя от баба си знае всичко което може да се яде!
Като набрахме един ми ти киселец, като направи тя една супа... с ориз! кеф. Като се забихме по едни чукари и едни диви лози за лозов лист. Страхотно й завидях на спомените и на уменията да нахрани сто човека с каквото има и да е вкусно, вкусно.., Помни туршиите как се правят, сеща се как се прави наденица, някакви венчета от цветчета, как да направи питки за нула време,може да плете чорапи .. скри ни топката. Знае от вакарелската си баба и разни народни илачи, пее песни... Много ценни неща. Обича земята, отвътре й идва , нищо че е живяла в града цял живот и само казва "еееех, ако можех да чопля земята“. Като дойде тука ( аз имам градина), като запретна ръкави, прекопа ми доматите за нула време, акъл дава.. не трябвало така, еди как си трябвало.. сладка.
Нейната баба беше от Вакарел. И идваха приятелката ми на гости лятото...
И се разхождаме.. из природата. Ами тя от баба си знае всичко което може да се яде!
Като набрахме един ми ти киселец, като направи тя една супа... с ориз! кеф. Като се забихме по едни чукари и едни диви лози за лозов лист. Страхотно й завидях на спомените и на уменията да нахрани сто човека с каквото има и да е вкусно, вкусно.., Помни туршиите как се правят, сеща се как се прави наденица, някакви венчета от цветчета, как да направи питки за нула време,може да плете чорапи .. скри ни топката. Знае от вакарелската си баба и разни народни илачи, пее песни... Много ценни неща. Обича земята, отвътре й идва , нищо че е живяла в града цял живот и само казва "еееех, ако можех да чопля земята“. Като дойде тука ( аз имам градина), като запретна ръкави, прекопа ми доматите за нула време, акъл дава.. не трябвало така, еди как си трябвало.. сладка.
Питай ме мене за носталгични спомени от село - пълен съм с тях, като лайно с витамини! Щото освен селянин съм и много носталгична натура. Ама си взех поука и вече няма да досаждам с дълги, обсебващи писаници тук, все пак това е клюкарник, не литераурен форум.
Конкретно по темата - да, умира! И това е чудесно. Балканът вече е пълен с изоставени селца, където да бъда единствен жител. Посредством безжичен интернет спокойно си наглеждам онлайн бизнеса, проверявам си авоарите в офшорната сметка и си клатя краката на спокойствие по цял ден....даже и в бг-мамата мога да влизам, когато ми кефне... Рай!
Конкретно по темата - да, умира! И това е чудесно. Балканът вече е пълен с изоставени селца, където да бъда единствен жител. Посредством безжичен интернет спокойно си наглеждам онлайн бизнеса, проверявам си авоарите в офшорната сметка и си клатя краката на спокойствие по цял ден....даже и в бг-мамата мога да влизам, когато ми кефне... Рай!
... Пак повтарям, не всички такива деца станаха престъпници. (Защото повечето деца по време на социализЪма растяха точно така - сами, на улицата). Само онези, които са имали малшанса да "попаднат на хора".
Я чакай малко. От социализЪма насам минаха има-няма 30 години. Тези, днешните пишлемета, станали престъпници - за тях кого да виним? КапитализЪма? Или себе си... А?
Това лято бях на гости,на роднини,на село.Синът ми 3 дена не събу едни гумени ботуши 
.
http://prikachi.com/users/nina_ilieva4/43i.jpg
Мисля,че това ще ми липсва най-много, а и на децата ни(спокойствието,което цари там)
.
.http://prikachi.com/users/nina_ilieva4/43i.jpg
Мисля,че това ще ми липсва най-много, а и на децата ни(спокойствието,което цари там)
. 
В моето село е имало болница с родилно отделение, в него съм роден.
Като бях малък пред нас имаше селско-стопански техникум с общежитие.
На улица Хр Смирненски сега живее само мама.
Тая есен закриха и второто, последно училище на 147г.
Имаш шанс да го поправиш - върни се обратно!
Нали спомена, че селата се оживяват заради чужденците - значи и поминък ще има......Така човек ще разреши и екзистенциалните си дилеми.
В моето село е минало детството ми. Там дядо Коледа ми оставяше на двора подаръци, дядо ми ми носеше току що отсечена елха и я украсявахме, дървата пукаха в печката и миришеше винаги на нещо вкусно, което баба ми е сготвила, а вън тихо се сипеше снега. А лятото, игрите, мириса на цветята, животните, дините, тютюна, безгрижното ми детство.Първата целувка с момче беше пак там. Обичам селото си, но то все повече запустява....Има вече 2 английски семейства, който изкупиха къщите на дядовците и бабите които починаха, които аз познавах 
Един ден гледах предаването " Такъв е живота", за "Новите българи", там едни австралийци си купиха къща в едно село и я разглеждаха, и намериха стари снимки, посуда, дрехи на бабата и дядото....толкова мъчно ми стана, плаках ....Представих си един ден как подобни чужденци, намират вещите на моите баба и дядо. Те ще живеят в дядовата къща, не аз и то защото съм принудена да живея в мръсния, гаден пренаселен град, заради парите. А те се издържат от социални помощи, който общо за цялото семейство за 8 хиляди евро на месец - поне толкова получават англичаните от нашето село. Те не работят, но ще живеят в дядовата ми къща, ще дишат чист въздух и ще прекарат дните си спокойно.... Е затова ми е мъчно, защото аз искам да съм на тяхно място а немога, защото обичната ни държава не ми дава право на избор!
Един ден гледах предаването " Такъв е живота", за "Новите българи", там едни австралийци си купиха къща в едно село и я разглеждаха, и намериха стари снимки, посуда, дрехи на бабата и дядото....толкова мъчно ми стана, плаках ....Представих си един ден как подобни чужденци, намират вещите на моите баба и дядо. Те ще живеят в дядовата къща, не аз и то защото съм принудена да живея в мръсния, гаден пренаселен град, заради парите. А те се издържат от социални помощи, който общо за цялото семейство за 8 хиляди евро на месец - поне толкова получават англичаните от нашето село. Те не работят, но ще живеят в дядовата ми къща, ще дишат чист въздух и ще прекарат дните си спокойно.... Е затова ми е мъчно, защото аз искам да съм на тяхно място а немога, защото обичната ни държава не ми дава право на избор!
Bastet, не във всички села. В някои има холандци, в някои - англичани - в Побит камък, в Пороище.
В нашето един румънски военен пилот си е купил къща за вила. Да му стана градинарче ли?
Трудна работа, в селото ни има румънскоговорящи копанари.
Японските пенсии са около 1000 долара.
В нашето един румънски военен пилот си е купил къща за вила. Да му стана градинарче ли?
Трудна работа, в селото ни има румънскоговорящи копанари.
Японските пенсии са около 1000 долара.
За човека изтупал темата от прахта!!!Моето любимо планинско село"Полетинци"близо до Кюстендил,веднъж е било палено от турците,там са избити партизаните от този окръг,и има огромен паметник...Провеждали са се най-големите събори в околността,да не кажа в тази част на България,точно за това и в момента има твърде много тоалетни стърчащти по баирите...Но сега изглеждат странни...Самотни...Пътищата до там са обрасли и порутени,а някога са се провеждали планински ралита,по стръмните и опасни завои...Църквата е напълно срутена...Училището което е приемало деца с белодробни заболявания също...Сомо част от чифлика все още е запазен,защото баща ми го купи преди десетина години,и го стегна,и имахме 6 каракачавки,които го охраняваха...Но обстоятелствата ни принудиха да се върнем в София,и тази пролет някой беше разбил помещенията,и без да краде нищо конкретно,просто беше зулумясвал...Нямахме време да се качим това лято до там,да оправим нещата...Ако и другото не успеем,и тези помещения ще рухнат,както старата керпичена къща,преди 4 години...А тази къща имаше дух...Тя помнеше историята на много поколения...Но нашето...скъса връзката...прекъсна миналото от бъдещето...Дано намерим пътя за обратно...Защото ние имаме нужда от българското село,не то от нас...И моите деца също...
Bastet, не във всички села. В някои има холандци, в някои - англичани - в Побит камък, в Пороище.
В нашето един румънски военен пилот си е купил къща за вила. Да му стана градинарче ли?
Трудна работа, в селото ни има румънскоговорящи копанари.
Японските пенсии са около 1000 долара.
В нашето един румънски военен пилот си е купил къща за вила. Да му стана градинарче ли?
Трудна работа, в селото ни има румънскоговорящи копанари.
Японските пенсии са около 1000 долара.
Е що да не му станеш градинар?
Българските градинари са били на времето едни от най-ценените в Европа........Предполагам имаш някакви умения и желание да го правиш. А за пенсията в каква връзка беше? Бг пенсиите и в града и на село са се едни и същи. Аз лично се съмнявам , че с този стрес пък изобщо ще доживеем до пенсии, където и да сме. На село стресът (за по-младите хора говоря - икономически активните) е от липса на поминък и доходи, както и безперспективност вероятно (нямам идея - нямам села, нямам винетка дори, просто нямам никакви дори далечни роднини извън Сф). В града стресът е да не намалиш темпото и да се окажеш неактуален, да те изритат и да изпаднеш от достигнатия левъл.
... Е затова ми е мъчно, защото аз искам да съм на тяхно място а немога, защото обичната ни държава не ми дава право на избор!
Виж, те също са дошли да търсят евтиния начин на живот далеч от своята страна именно защото в тяхната не могат да живеят така.
В едното ми село (вече град с 10000 жители) хората даже прииждат, защото има две вилни селища. То е много красиво, на 12 км. от Боровец.
В другото, открай време си живеят едни и същи хора, сборен пункт е в кръчмата, както и в хлебарницата, има си 3- ма дядовци, които сякаш са се срастнали с пейката и ти иде да им кажеш с най- голямо уважение: "Седете, че какво лежане ви чака"
В другото, открай време си живеят едни и същи хора, сборен пункт е в кръчмата, както и в хлебарницата, има си 3- ма дядовци, които сякаш са се срастнали с пейката и ти иде да им кажеш с най- голямо уважение: "Седете, че какво лежане ви чака"
Препоръчани теми