Статистика или какбавно намаляваме?

А аз пък не зная защо пишете, че държавата няма отношение колко деца ще имаме! Лично аз искам много деца. Мисля, че 4-5 биха ме радвали много! Но няма да имам толкова деца със сигурност! Е, за сега имам едно. Искрено се надявам скоро да бъде на път второ. Мнооооого ми се иска да бъдат поне 3, но... няма да ме огрее...
Няма да мога да ги издържам! Не можем да си позволим само мъжа ми да работи! За щастие онези 9 месеца болнични ще улеснят много нещата за второто!
Но плащаме ипотека, сина ми има известни здравословни проблеми, покрай които имаме доста разходи... Оказа се, че ако искам да се грижа добре за детето си трябва да плащам доста за 4астни прегледи, нищо, че плащаме доста сериозни здравни осигуровки с мъжа ми!
А като влязохме в болница със сина ми на нас не ни дадоха лекарства, защото сме можели да си ги купим, а на другите там, които нямали възможност им се даваха същите лекарства!
Аз лично се чувствам репресирана от държавата ни! Осигурявам се на пълната си заплата, а в болница не мога да ползвам това, което социално слабите ползват, а трябва да доплащам допълнително...
Е, повярвайте ми ще се разделя с илюзията за трето дете, защото, ако се окаже, че имаме някакъв проблем и с неговото здраве вероятно ще требва да ипотекираме жилището, което може би един ден ще изплатим...
А и не ми се иска единственото, което ще мога да осигуря на децата си да са дрехите на гърба им и храната...
Много добре зная какво е да смениш град, да тръгнеш с пари на заем, които да ти осигурят квартирата и да се надяваш да не се случи така, че следващият месец да няма на какво да разчиташ! Ще се постарая децата ми да са поне една крачка напред!

А ти защо няма да работиш?
Бременността и майчинството не са инвалидност, все пак и наличието на деца не пречи на майката да работи, щом по този начин може да осигури на децата си висок стандарт.
Държавата не е длъжна да гледа децата на тези хора, които искат много деца, а нямат средства да ги издържат.
Не се заяждам. Питам.

Зависи какво разбираме под висок стандарт и какво смятаме за нормално финансово състояние за отглеждане на деца.
Ако ние с мъжа ми бяхме чакали да си купим жилище, кола (или две), всеки да направи кариера, та чак тогава да имаме деца, сигурно щяхме да си стоим бездетни. Лошото е, че в гонитбата за материалното моментът винаги може да се окаже неподходящ или защото има изплащане на заем, или ипотека или точно сега някой от има възможност за повишение или нова диплома или каквото ви дойде на ум.
За отглеждането на 1-2 деца не са нужни обзавеждания по последна мода или кой знае колко голямо жилище. Важното е да са на топло и сухо, да има с какво да се облекат, да се нахранят и да се лекуват като се разболеят. Останалото е отделяне на време и внимание към тях. Когато нашите деца се родиха не бяхме в цветущо състояние (точно след хиперинфлацията), но се справихме. По-скоро децата ни дадоха допълнителен тласък в живота, защото покрай тях и ние така да се каже, пораснахме, а дали сме помъдряли ще се разбере след години.
И сега имаме познати, които нямат деца, защото все нещо не им е достатъчно комфортно финансово, за да родят. Вече си мисля, че никога няма да имат деца, защото започват да развиват навици на стари ергени и моми, а парите и кариерата са само оправдания.

mammaPlam, сега вече те разбрах.
Но отнемането на дете от един, няма да насърчи раждаемостта у друг. Иначе си права, че трябва да се отделя повече внимание на някои семейства.

Не искам да насаждам етническа нетърпимост, но мисля, че раждаемостта на БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ е добра, като се има предвид ромската част от обществото.   Повечето тях, също не могат да дадат качествено образование на децата си, впредвид ниските си доходи и от там в бъдеще ще възникнат много проблеми. Нямам нищо против хората от други етноси, български граждани като мен, но точно при ромите /циганите/ има многобройни социални проблеми. Аз самата не мога да имам повече деца за съжаление, тъй като ми беше направена операция, поради тежко заболяване.

Радостина, права си, но написаното от теб важи за 1-во и /евентуално/ за 2-ро дете.
Лично аз, за да родя 3-то и 4-то, трябва да съм сигурна, че стандартът на живот на нито един член от семейството ни не би пострадал от това решение. А стандартът наистина се определя от вътрешните разбирания на всеки човек - аз също си имам определен стандарт, който правя всичко по силите си да поддържам.
 

Хич не съм за трето, пък и четвърто дете. Парите са едно на ръка, но не мога да се разкъсам между още едно или две деца чисто физически и психически. Ако родя още едно дете, то най-вероятно ще остана и с него докато тръгне на училище, а и голямата разлика ще създава допълнителни трудности. Явно започвам да остарявам.

Аз и сега работя. Но работата ми ми отнема много време, което ограбва детето ми! А поради здравословните му проблеми не мога да разчитам на ясли. Плащам на детегледа4ка и разходите ми се качват доста. Ами какво би се слу4ило, ако аз нямам възможност да работя така добре платена работа? И нямам възможност да плащам на гледа4ка, не мога да си дам детето на градина... Какво правим?
Освен това, ако държавата се притеснява за намалялата раждаемост или демографския проблем би трябвало да помогне на родителите да гледат децата си. Дори на родители, чийто деца имат проблеми...
Не може да слушаме апели към родителите от управниците за повишаване на раждаемостта (чух една подобно лудо изкаване веднъж в ефира на БТВ от г-жа Масларова мисля беше), а да се окаже, че същите тези родители не могат да разчитат на здравната система а трябва даплащат частни прегледи, няма места в яслите и градините за децата им (оказа се, че в много градове го има този проблем) и като чуят работодателите, че са майки с по две (примерно) деца да им кажат, че не ги устройва, защото често ще излизат в болнични...
Поне в тези две-три сфери може да се работи...

mammaPlam, а защо мислиш, че другите държави стимулират раждаемостта като издържат децата ако беше родила например във Франция, щеше да имаш 2 месеца платено майчинство, после - който както може се оправя ...