За мен е твърде крайно решение да лишиш детето си от баба и дядо, както и тях от него. И са ми много грозни изказвания от рода на "детето не винаги има полза от баба си и дядо си". Чакайте бе хора, вие все ползата ли търсите? И като няма полза - шут в задника и далеч.
И преди някой да ме обвини, че не знам какво е, да си кажа, че много добре знам. И аз съм имала конфликти със свекърите и то много. Те са казвали тежки думи, аз също. Не мога да кажа, че съм била кротката овчица, която е подлагала и другата си буза за удар. Дразнила съм се, че са се месили, че са давали акъли, дразнила съм се на разни подмятания и намеци, но с времето се научих да не им обръщам внимание, защото един живот живея и не ми се пропилява за глупости. Освен това, успях да проумея, че и аз не винаги съм била права. Въпреки проблемите ни в началото, никога не съм си позволявала да изпозвам детето за да ги нараня. Случвало се е с месеци да не ходя у тях, но детето ми е ходило. И смятам, че съм постъпила правилно, защото те го обичат, както и той тях. Освен това съществува и съпругът ми, него не мога и не искам да го лиша от родителите му. Защото колелото се върти.
Не давам акъл на никой, всеки сам си решава. Знам, че има случаи когато решение като това е просто необходимо. Но ми се ще, преди да се предприеме такава стъпка, всички тези жени, които го правят добре да си помислят, дали наистина е единственият останал изход.
Стигнала си до едно много важно прозрение.
Животът е обидно кратък, за да си позволим да го пропиляваме в дребнавост.