Когато децата не виждат баба и дядо

  • 10 710
  • 111
  •   1
Отговори
  • Мнения: 32
Прекратих всякакви контакти на детето ни с родителите на мъжа ми.
Причините не са една или две,а безброй в продължение на години.
От половин година детето не е виждало баба си и дядо си.
След поредния сериозен скандал взех това решение.
Не може да ме обижат в очите,да говорят глупости на всеки по мой адрес,а да искат да ми виждат детето.
Да се извинят нямат и намерение.

Исках да попитам дали има и други,които са взели  това решение.

Последна редакция: пн, 17 дек 2007, 00:49 от Sonnenschein

# 1
  • Мнения: 791
Хммм, определено не ти е било лесно да вземеш това решение  Tired

Когато се омъжих започнаха конфликтите с моя баща, говореше, че щял да направи всичко, за да се разведем и аз съм щяла да си гледам сама детето  Shocked  Тогава си мислих и приложих в действие тотално отдръпване и максимална дистанция.
Нооо... мина се време, нещата се пооталожиха, трудно ми е да забравя много неща, но като виждам как децата се радват на дядо си и ... просто му дадох шанс. Казала съм му, че от него зависи какво ще е отношението на децата ми към него и ,ако го пропилее, да не ме вини мен. Сега дори си позволих на два пъти да му ги оставям на "дедин дом"  Mr. Green  и се справиха чудесно /но са минали 7г. от кулминационния момент в отношенията ни/.

Ситуацията е трудна, в която си попаднала. Но важното е ти и семейството ти да се чувствате спокойни и задружни. В никакъв случай не се чувствай виновна за решението си. Има време, детето расте и само ще вземе страна.
За мен е важно да не намесвам децата в миналите ни спорове с баща ми, защото те може би пък ще успеят да създадат съвсем друг вид връзка и отношения с дядо си  Rolling Eyes  Но и това зависи от хората, които участват в конфликта  Wink

Ще ми бъде интересно да разбера и други мнения по темата...

# 2
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Аз точно не съм го вземала това решение, но преди много време детето си го взе само  Mr. Green

# 3
  • Мнения: 32
Детето ми е много малко,за да може само да вземе това решение.
Но думи като глупава,наивна,истерична,интригантка да ми се казват в очите и да искат да ми виждат детето.Как може грам съвест да нямат.
Сега реват и се тръшкат пред мъжа ми,да им водел детето,а като бях бременна,не пожелаха ни веднъж да попитат не  за мен,поне за детето.
Нито за снаха ме искаха,нито се радваха,че синът им ще става баща.
Дадох им шанс,поднових контактите,допуснах ги до дома си,до детето си.
Но ми се качиха на главата,със съвети,с мешене в отношенията,с лоши приказки.
Да не съм луда да им давам детето?
Та те нямат грам поне заслуга.
А са твърде горди да се извинят.
Много съжалявам за мъжа ми,че е между чук и наковалня.
Но не мога да правя повече отстъпки.
За да сме в къщи наред,не желая да ме притесняват повече с присъствието си,защото наистина ще изпадна в нервна криза.

Последна редакция: пн, 17 дек 2007, 01:42 от Sonnenschein

# 4
  • Мнения: 3 423
Извини ме, но си ми смешна, дечко!

# 5
  • Мнения: 25 655
Това дете, освен твое, е и на мъжа ти, нали? Или греша?  Thinking

# 6
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Не създавай от нищото - герой, е казано.
Хубави-лоши, като ги държиш надалеч, стават невероятни прекрасни и интересни.

Сигурна съм, освен, ако няма някакви изкривявания от средата (в този случай се съмнявам), че може да бъде открит начин за контакт, поради горната причина.

# 7
  • Мнения: 36
А мъжът ти как приема създалата се ситуация? Подкрепя ли те в решението ти?Ако да -тогава всичко е наред ,но в обратния случай не си заслужава да си развалите отношенията заради глупостта на родителите му.

# 8
  • Linz
  • Мнения: 11 619
По този начин наказваш не само тях, но и детето си. Освен това смятам, че нямаш право да го правиш- това дете и на синът им, не само твое.
Всяко дете трябва да има контакт с баби и дядовци, освен ако не се държат гадно със самото дете.

# 9
  • Мнения: 47 996
и аз вече съм в това положение, свекър ми не е виждал никога малкия, но по негово си желание, а свекърва ми след няколко изказвания че ще си има други внуци и тия не я интересуват, както и след множество други изцепки по отношение на децата( да ги наречем злополуки) , вече има червен картон, по настояване на мен и на синът й
майка ми пък е далеч, но също се ограничава само със снимки и радване за половин час на децата, и толкова
не искам да ограничавам и спирам децата, но пък и не съм длъжна да ги събирам с хора, които явно не се интересуват от тях, правят лоши изказвания за нас и дори за тях и по никакъв начин не се съобразяват с тях

# 10
  • София
  • Мнения: 175
Правилно си постъпила.  Peace

# 11
  • Мнения: 3 423
и аз те подкрепям
права си
прекалили са
и доколкото чета от контакта с тях детето няма ,какво да спечели
щом отхвърлят теб ,нямат право да ти искат детето
дръж мъжа си на твоя страна,не се карай с него,мило го убеди, как ти си жертвата
само ако се извинят и променят отношението си към теб можеш да помислиш да ги допуснеш до детето си

# 12
  • Мнения: 2 336
Ние също сме имали много конфликти и често ми се е искало да постъпя по този начин. Но това според мен си беше чиста проба отмъщение. Особено в нашия случай бабата и дядото много обичат внучето и щеше да е престъпление да го дърпам. Не съм го пускала с присипване до като стана на 5, но не съм пречела да го извеждат и да го виждат.
Все пак на първо място трябва да се мисли кое е най - добро за детето.

# 13
  • Тук и сега
  • Мнения: 325
Ако бях на твоето място бих постъпила като теб. Но, детето ти няма ли други баба и дядо, които да компенсират? Честно казано има много родители, които поради една или друга причина не могат да поддържат контакти с родителите си. Разстояние, конфликти и т.н. Децата пак си израстват. Лошото е, че ти се лишаваш от тяхната помощ. А каквото са си дробили, такова ще си сърбат. Ако аз чуя нещо подобно по мой адрес да се говори пред  дъщеря ми, даже няма и да се замисля. Щом не ти помагат, а само настройват детето срещу тебе, не виждам смисъл да ходи. След години то само ще прецени, но щом като е толкова малко ми се струва недопустимо да слуша лоши думи за майка му. Но, ти не си го слагай толкова на сърце. Гледай си само семейството.

# 14
  • Мнения: 83
Правилно си постъпила и аз съм в същото положение и пове4е нямам намерение да правя компромиси !!!

# 15
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 393
След доста основателни причини съм прекратила контакти с майка МИ.
Сина ми е на година и половина и тя го е виждала 2 пъти.
Родителите на мъжа ми са в Щатите и познават внука си само от снимка (но пък с тях искам да има контакти). На сина му никак не му липсва внимание и предпочитам да няма баба, от колкото да има лоша баба.

# 16
  • Мнения: 2 556
Който няма реални проблеми с родители, винаги ще ти каже, че не си права. Аз за себе си не съм взимала решения да не се виждат децата ми с родителите ми, но родителите ми изобщо не са напрели да ги виждат. Радват им се много на снимка в хола и това е. Синът ми, който е първи клас, е убеден, че те са баба и дядо само на братовчед му и така ги и нарича, а малката изобщо не  ги познава. Виждала ги е веднъж преди 2 години, беше на 3 месеца и познайте дали ги помни. Да са живи и здрави, децата имат други баба и дядо, които постоянно им обръщат внимание, така че няма да пострадат кой знае колко от този факт.
 Ако някой си позволи да ме обижда пред детето, бих спряла контакти и още как. Никак няма да съм толерантна даже.

Liska, нищо смешно няма в ситуацията, нито детинско, да не ти идва до главата си казвай само.

Последна редакция: пн, 17 дек 2007, 11:29 от Tess

# 17
  • Мнения: 6 167
Това дете, освен твое, е и на мъжа ти, нали? Или греша?  Thinking

нейно си е. пък.  Mr. Green

Жалко е когато децата биват използвани за разменна монета.
Мъчно ми е за такива дечица, които биват ограбени от толкова важен контакт.


# 18
  • Мнения: 2 556
Има случаи, в които детето нищо не печели от контактите си с баба и дядо. Не бъдете наивни да мислите, че винаги му е от полза.

# 19
  • Мнения: 3 423
Има случаи, в които детето нищо не печели от контактите си с баба и дядо. Не бъдете наивни да мислите, че винаги му е от полза.
разбира се,още повече ,че ако тези му  баба и дядо говорят срещу майка му ,то тогава контакта с тях е във вреда на детето

# 20
  • Мнения: 179
Вече съм на път и аз да ги отрежа мойте,напълно те разбирам и подкрепям  Peace,има ситуации и отношения ,които по-добре да се прекратят,все пак всичко си има граници  Naughty

# 21
  • Русе
  • Мнения: 299
И ние "нямаме" баба и дядо.Абсолютно съм против срещите,но за една година мъжът ми 3 пъти ме пита дали да занесе малката на майка си.Съгласявам се и до 5 мин се връщат/плаче от тях/,а аз се кефя  тайничко.Хем агнето цяло,а вълка сит.Пък и с времето той разбра кой крив,кой прав и е на моя страна.Направих компромис и ги поканихме на кръщенето-не дойдоха.Вече няма и да я видят.

# 22
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
Прекратих всякакви контакти на детето ни с родителите на мъжа ми.
Причините не са една или две,а безброй в продължение на години.
От половин година детето не е виждало баба си и дядо си.
След поредния сериозен скандал взех това решение.
Не може да ме обижат в очите,да говорят глупости на всеки по мой адрес,а да искат да ми виждат детето.
Да се извинят нямат и намерение.

Исках да попитам дали има и други,които са взели  това решение.

аз съм "дете" Rolling Eyes, прекъснало контактите с едни баба и дядо и бих била благодарна на майка ми, ако ми беШе спестила  това "богатство" оЩе в детските години  Confused
но ситуацията беШе много компрометирана...

# 23
  • Мнения: 1 272
Едва ли ще лишиш децата си кой знае колко, като им спестиш контакти с хора, които не заслужават. Попадала съм в подобна ситуация - аз бях детето - да ти кажа по-добре рано да се прекъснат конактите, отколкото после и детето да страда. Ако и двамата със съпруга ти сте единни, не виждам къде е проблемът Peace

# 24
  • Пловдив
  • Мнения: 614
На мога да разбера защо заради конфликт между големите трябва да страда детето да бъде без баба и дядо.Те са му кръв в крайна сметка лоши (за теб), хубави това е. ТОВА РЕШЕНИЕ КАК ГО ВЗЕ-сама или със съпруга ти ,нали и той е родител на това дете????Ако съпругът ти сам вземе такова решение срещу твойте родители ти ще си съгласна ли? Ако те се държат лошо със детето съм съгласна ,но в случая който описваш  не те оправдавам.  Друг е въпроса ако те сами не го искат- което не мога да разбера  newsm78-но хора всякакви.

# 25
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Ако говорят обидни думи по адрес на майката,детето няма какво да прави сред такава среда с такива хора.  Peace

# 26
  • Варна
  • Мнения: 25 255
Има случаи, в които детето нищо не печели от контактите си с баба и дядо. Не бъдете наивни да мислите, че винаги му е от полза.
разбира се,още повече ,че ако тези му  баба и дядо говорят срещу майка му ,то тогава контакта с тях е във вреда на детето

Абсолютно! Нямам дете все още, родителите ми са страхотни, както и тези на мъжа ми, тъй че не говоря от личен опит, но съм убедена, че никой няма право да настройва детето срещу майка му, дори и индиректно, използвайки обидни думи по неин адрес.

# 27
  • Мнения: 25 655
А тя има ли право да настройва децата срещу баби и дядовци?
Питам само от любопитство...  Whistling

# 28
  • Мнения: 3 453
че никой няма право да настройва детето срещу майка му.

Виждала съм подобна картинка, отвратително е! Родителите на детето дори не подозираха за тормоза върху детето. То, горкото, беше подлагано на жесток разпит - какво прави майка му, къде ходи, какво готви, дали чисти и т.н. По време на разпита се правеха коментари от рода "мда, тя майка ти като е нескопосна, мързелива, с две леви ръце, тъпа.....". Или "майка ти чете ли ти приказки като баба, а? Ти кого обичаш повече - мен или майка си? Аз не те обичам, защото ти обичаш само майка си" и т.н....
Детенцето разбираше всичко, въпреки, че беше малко, а онези малоумници изобщо не ги беше грижа! След разпита те го захвърляха в някой ъгъл и никой повече не го забелязваше. То беше изпълнило задачата си.  Confused
То се свиваше и не смееше нищо да каже.
Майката явно усещаше нещата, защото отказваше да пуска детето при баба и дядо си. Но те спретнаха веднага върховна драма - колко обичали внучето си, не можели да живеят без да го виждат - че родителите се принудиха пак да пускат детето.
Бях случаен свидетел на едно такова "гостуване" на това дете у баба и дядо си. Може да е грозно, но отидох и казах всичко на майката. Вече не пускат детето само. Винаги единия родител е там, с него! Peace

# 29
  • Варна
  • Мнения: 25 255
Всеки има право да се защити от лошо отношение. Ако някой настройва детето ми срещу мен, ще има ответна реакция и още как. Ако просто моите отношения с бабата и дядото не са добри, не бих си позволила да ги коментирам пред детето (чисто хипотетично) Mr. Green

# 30
  • Мнения: 197
И аз съм в подобна ситуация. Не искам да се виждам често нито  с моите родители, нито с родителите на съпругът ми. Всъщност натрапливото им гости започна от както се роди детето, преди това дори не им минаваше през ума да идват. И не знам защо, но всички смятат , че аз като снаха нямам право на лично мнение, на свобода и т.н. Обидно ми е това отношение и когато им го кажа стават още по-арогантни. Не знам дали децата губят или печелят от подобни контакти, но нямам доверие на хора, които се държат зле с мен. Според мен има баби и дядовци, които могат много да навредят, особено когато възпитанието на детето  е в техните ръце.

# 31
  • Пловдив
  • Мнения: 614
Тук не става въпрос за хора които ;тормозят; внуците си.Това е отделна тема .Става въпрос за конфликт между големите не се казва че със детето се е държала  БАБАТА зле .НЕ изопачавайте темата.ПРОЧЕТЕТЕ ДОБРЕ КАКВО ПИШЕ АВТОРКАТА НА ТЕМАТА.Никъде не споменава че ,настройват или говорят лошо на детето против нея.

Последна редакция: пн, 17 дек 2007, 15:56 от zi4e57

# 32
  • Варна
  • Мнения: 25 255
Тук не става въпрос за хора които ;тормозят; внуците си.Това е отделна тема .Става въпрос за конфликт между големите не се казва че със детето се е държала  БАБАТА зле .НЕ изопачавайте темата.ПРОЧЕТЕТЕ ДОБРЕ КАКВО ПИШЕ АВТОРКАТА НА ТЕМАТА.Никъде не споменава че ,настройват или говорят лошо на детето против нея.

Ок, де, ако на твоето дете баба му и дядо му започнат да му пълнят главата с глупости и обиди по твой адрес, как ще реагираш? Може би ще си кажеш "е, какво толкова, важното е, че се държат добре с него, сигурно от любов му говорят така", тъй ли? Не ми се вярва.

# 33
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Добре де, ама детето има двама родители и решението за прустановяване на контактите с баби и дядовци не би следвало да е едностранно.
Ако мъжа ми реши, че децата ни няма да се виждат с моите родители, веднага ще намеря причина да не се виждат и с неговите.

# 34
  • Мнения: 3 453
Тук не става въпрос за хора които ;тормозят; внуците си.Това е отделна тема .Става въпрос за конфликт между големите не се казва че със детето се е държала  БАБАТА зле .НЕ изопачавайте темата.ПРОЧЕТЕТЕ ДОБРЕ КАКВО ПИШЕ АВТОРКАТА НА ТЕМАТА.Никъде не споменава че ,настройват или говорят лошо на детето против нея.

Добре де, конкретно по темата - нали се сещаш, че малцина биха разграничили детето от майка му. Дали в този случай е така? Щом тези хора открито обиждат майката, дали няма да започнат да промиват мозъка и на детето?
Все пак решение има, детето не бива да е отделяно от баба и дядо си. Бащата може да го води на гости и да не се отделя от него. Така и детето ще вижда баба и дядо си, и родителите ще са спокойни, че то няма да е подложено на разпити и манипулации.
Деликатна ситуация е и няма точна рецепта. Зависи от хората и отношението им към детето, защото то е най-важното в случая!

# 35
  • Мнения: 2 556
Рени, ако имате нормални отношения с родители, никой не би се противопоставил да се виждат с внучетата си и това се подразбира. Simple Smile

# 36
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Рени, ако имате нормални отношения с родители, никой не би се противопоставил да се виждат с внучетата си и това се подразбира. Simple Smile


Въпросът е там, че авторката е решила да преустанови контактите на детето със свекъра и свекърва си. Позицията на бащата дори не се споменава каква е.

# 37
  • Мнения: 32
Работата е там,че мъжът ми е също обиждан,хулен и злепоставян от родителите си,но той просто им прощава,не го прави на въпрос.
Свикнал е.
Той така е възпитан да им угажда,да му се месят във всичко,да го контролират и винаги да им мълчи.
И ако зависеше само от него би им носил детето,сама да са доволни и да го оставят на мира.
Но казва,че след време би го било срам да разкаже на детето ни за родителите си,как са се държали с нас и колко са ни спъвали.
Като съм го питала,как би  постъпил на мое място,ако моите родители така  се държаха с него и така го обиждаха,той само мълчи.
И с тъга казва,така както ти сега.

С моите родители сме в перфектни отношения.
Детето ми си има баба и дядо,но само от моята страна.

Последна редакция: пн, 17 дек 2007, 17:07 от Sonnenschein

# 38
  • Пловдив
  • Мнения: 614
месечинка-Ти май наистина не си прочела темата добре върни се на 1страница и ще разбереш ,че нищо не пише за това което ти твърдиш.HOPE - -съгласна съм с теб.    Децата не трябва да се оплитат във взаимоотношенията на възрастните.Нека като пораснат те сами да решат искат ли те да са им дядо и баба, а не майката да решава сама защото ТЯ НЕ НАВИЖДА НЯКОГО. СПОРЕД МЕН ТОВА Е ГЛУПАВО.

Последна редакция: пн, 17 дек 2007, 16:49 от zi4e57

# 39
  • Мнения: 2 556
Тук пишат хора, които имат известен опит в подобна ситуация, и други, на които им личи от самолет, че изобщо не схващат за какво става дума.

Аз не бих пращала 3-5-8 годишно дете при хора, които ме обиждат или се държат зле с мен примерно. Това е лошо за самото дете, защото то винаги усеща, ако някой има отрицателно мнение за майка му. Ако ще мъжът ми да настоява, такива баба и дядо не бих зарадвала с внуче. Това е.

Но нямам реален опит. Ние с мъжа ми с готовност пращаме децата при баба и дядо, но само при едните номера минава  Grinning

# 40
  • Мнения: 32
месечинка-Ти май наистина не си прочела темата добре върни се на 1страница и ще разбереш ,че нищо не пише за това което ти твърдиш.HOPE - -съгласна съм с теб.    Децата не трябва да се оплитат във взаимоотношенията на възрастните.Нека като пораснат те сами да решат искат ли те да са им дядо и баба, а не майката да решава сама защото ТЯ НЕ НАВИЖДА НЯКОГО. СПОРЕД МЕН ТОВА Е ГЛУПАВО.
Не съм майна,а майка.
Мога да чета и с малки букви,не е нужо да пишеш с големи.
За мъжа ми вече написах.
За това,че не бяха  щастливи,че ще им се роди внуче също.
Не е ли срамота при девет месеца бременност,ведъж да не попиташ поне сина си zа детето.
И да му мелиш на главата,как е могъл да допусне да забременея.
А като се роди да проявяваш претенции не да го виждаш,ами да го вземаш за седмицата да го гледаш.

Akо продължаваш да се държиш така ,моля те не пиши.Благодаря ти!

Последна редакция: пн, 17 дек 2007, 17:09 от Sonnenschein

# 41
  • Пловдив
  • Мнения: 614
къде е написано майна?   Пък ти самата искаш мнения нали така? Или различните от твойто мнение те дразнят?

# 42
  • Мнения: 32
къде е написано майна?   Пък ти самата искаш мнения нали така? Или различните от твойто мнение те дразнят?
Просто ми се стори груба.Може и да греша.Ако е така,извинявай.Уважавам всяко едно мнение,за това и направих тема тук.

# 43
  • Пловдив
  • Мнения: 614
Не съм те нагрубила само споделях мнения .Ти си си във правото да правиш таквото ти намериш за добре.Само дано да не е във ощърб на детето. А за големите букви нищо лично .Просто бях го написала без да искам и не ми се триеше.

# 44
  • Пловдив
  • Мнения: 614
ИЗВИНЯВАЙ ЗА КОЕТО.

# 45
  • област Софийска
  • Мнения: 1 719
По принцип и аз съм на мнение, че децата не бива да са потърпевши от отношенията между възрастните. Обаче идва един момент, в който ти се качват на главата (предимно свекърите май, доколкото разбирам). В момента и аз съм в едно такова положение. Скарахме се със свеки жестоко, мисля, че и беше за последно. В яда си и казах, че детето повече няма да види. Е, не го и потърси детето, нито пък е поискала да го вземе. Не е минало много време, 2 седмици и нещо, не се знае какво ще стане. Не е хубаво наистина да се лишава едно дете от контакт с баба и дядо, но само при положение, че за детето е добър този контакт. Иначе аз тези думи ги казах наистина в яда си, не и беше за първи път на свекървата да прави шоу. Никога преди не съм спирала детето да ходи при тях, колкото и скарани да сме били. Ама по някой път чашата прелива.
 А категорични квалификации към авторката от сорта, че е "дечко" (някой беше писал), могат да ги дават само хора, на които всичко това им е минавало през главата. Едва ли някой ще търпи хиляди обиди по свой адрес от т.нар. баба примерно, а след това ще каже:"Хайде, мами, отивай при баба" и ще си пусне детето спокойна и доволна. Друг е въпросът, че според мен нещата отшумяват и всичко лека-полека се забравя.

# 46
Родителите на майка ми постоянно злословеха по адрес на баща ми.Може би са имали право на негативно отношение,но не и пред мен.Това ме тормозеше,натъжаваше,натоварваше.Но като дете можех само да плача тайно.Като поотраснах започнах яростно да защитавам баща си и чувах приказки от рода "Ти обичаш повече баща си,а виж майка ти колко прави за вас".В един момент се научих да парирам подобни приказки,но лошото чувство е все още в мен.Иначе с мен се отнасяха добре.Ето ви ситуация,в която баба и дядо се държат добре с детето,но го тормозят без да искат.


В момента съм в конфликт със свекър и свекърва - избълваха се много тежки думи,които не се забравят лесно.Виждат детето,но рядко,пък и той е малък и не разбира.НО! Разбера ли,че злословят за мен пред него,ще спра контактите му с тях и никой не е в състояние да ми попречи.

Ако мъжа ми не ме подкрепи,то значи той не е съпричастен с моята болка,което е достатъчно основателна причина да пренебрегна неговото мнение в такъв момент.

# 47
  • Мнения: 2 439
В крайна сметка - какво толкова ще стане, ако детето не вижда баба и дядо? Ами нищо няма да му стане на детето. #Crazy

# 48
Животът на майка ми мина по подобен начин като твоя.Това почти я съсипа.Докараха я до нервен срив и попадна в клиника със страхова невроза.Тя не ни спираше да се виждаме с баба и дядо ,(заради татко естествено) но това й костваше много.А аз от позицията на дете пораснало в такава среда мога да ти кажа, че е много объркващо и травмиращо любимите ти баба и дядо да говорят колко противна е майка ти ,която обожаваме с брат ми.Сега от позицията  на годините мога да ти кажа: Не крий чувствата си от тях.Кажи им че си обидена.Говори с мъжа си много по темата.И ако може пускай понякога детето,защото връзката с баба и дядо все пак е специална,но  без да забравят ,че ти си шефа и всичко зависи и от поведението им.Успех и много, много сили.

# 49
  • Мнения: 41
Родителите на първият ми съпруг, или по-скоро майка му се държеше ужасно с мен- лицемерка си е жената и много обичаше да ми лази по нервите!!! И на мен ми се наложи просто да ги изолирам от живота на дъщеря ми- решението си беше мое, но беше с възпитателна цел, т.е. да си обмислят постъпките- дадох им време за размисъл около 2 месеца и после възстанових контактите им с детето. Взеха си поука де- умни хора излязоха, но пък аз реших да се разведа Mr. Green Така че съм на принципа "Майка съм на внучето им - длъжни са да ме уважават, ако и аз ги уважавам!"
Успех, дано да се променят в отношението си към теб и към съпругът ти също  bouquet

# 50
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 988
Аз нямам опит. Но съм напълно съгласна с авторката! За самото дете не би било добре някой, пък било то и родната му баба, да плюе мама или тати.
Не мисля, че ще бъде голяма загуба да го лишиш от "такива" баби...
Предполагам хората, които реагират остро, никога не са се сблъсквали с подобен проблем. На чужд гръб и 100 тояги...

Бившата ми свекърва беше... страховита! Направо е богатство да познаваш такъв екземпляр! Лош, искрено, откровено лош човек! Гледа да навреди на познати и непознати, често и без причина. Аз не исках да се карам с нея и просто избягвах контактите. Успешно, и на ней не й беше зор за мен. Мъжът ми не настояваше, знаеше си стоката. Когато забременях, не прояви никакъв интерес. Когато загубих бебето, не обади поне от любезност. Ако имахме дете, нямаше да й го дам! Не мисля, че проблемът е бил в мен. Тя просто ненавижда всички жени около сина си. Настоящата направо я изгони. В съвсем буквален смисъл. Принуди младото семейство да напусне къщата и да отиде под наем.
Настоящата ми свекърва е прекрасен човек! Детето я обожава, тя него също! На нея имам доверие, колкото и на себе си!

# 51
  • Мнения: 1 802
Това съм се заричала и аз няколко пъти да го направя, но сметнах че е много крайно и проява на слабост от моя страна и не го направих.
Във случая ти си си права, но дали детето ти мисли или ще мисли за в бъдеще че си постъпила правилно!?
На твое място бих отстъпила още един път за да видя как ще се развият нещата занапред и ако видя отново лошо отношение тогава да взема някакво решение, но ще гледам да е такова, че мъжа ми да не се чувства между чука и наковалнята. Защото съм убедена, че и на него сега не му леко или приятно, а предполагам, че и на теб не ти е олекнало, като си постъпила по този начин, след като си пуснала тема от такова допитващо естество.
Другото което си мисля, е че отношенията с мъжа ти биха могли да се влошат занапред ... заради това ти решение!
Така че, желая ти да се измъкнеш от тази ситуация като победител! И да вземеш най-правилното решение!  Peace Успех!

# 52
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Решението трябва да е общо- и от двамата родители. Иначе не е справедливо, а може да стане и много комплицирано в един момент. Освен това решението трябва да е в интерес на детето, а не то да се използва за отмъщение.

# 53
  • Мнения: 263
И аз смятам, че моето отношение към свекърите не бива да рефлектира върху детето! НО, ако зная, че те говорят пред детето зле за мен и се опитват да го настройват срещу мен (трябва да съм сигурна в това) първо ще уведомя мъжа ми, ще отправя директни предупреждения, че няма да търпя подобно нещо и ако това не спре и аз няма да допусна детето си при тях.
Това като че ли би била единствената причина, която би ме накарала да възпра детето си да вижда баба си и дядо си.
Иначе това, че аз съм им ядосана или обидена за нещо може само да ме накара аз да не ходя в тях.

# 54
  • София
  • Мнения: 13
Преди да ми дойде до главата и аз съм осъждала родители, които не дават децата си на баба им и дядо им. Не съм ги разбирала и ми е било странно това. Но ето, че сега и аз съм в същото положение. Не всеки има късмета да попадне на ХОРА. Свекърва ми така и не успя да ме приеме, а заради мен се настрои и срещу съпруга ми. Първите години след сватбата всячески ни манипулираше, разиграваше и обиждаше, а свекър ми я подкрепяше. Отделихме се от тях и им показахме, че няма да им се дадем. Спряха да ни говорят. Въпреки, че не ни помагаха с нищо (е, да, те не са ни длъжни), решиха, че ние сме длъжни да им даваме децата да им се радват. Та преглътнахме обидите и всяка неделя им се "издължавахме" за по 3-4 часа. Обаче свекърва ми започна да изпитва болезнена ревност към децата ми от мен. Непрекъснато дори пред мен ги питаше кого повече обичат баща си или мен и много се дразнеше, ако посочат мен. В нейно присъствие се чувствах виновна, ако ги гушкам, трябваше да ги гушкат само тя, дядо им или баща им. Моят мъж нямаше право като му ги поискат да ме пита мен дали може да им ги заведе.  Та коя ли пък съм аз? Та как да имам доверие на такива "хора" да им оставя децата си? От доста време не са ги виждали дори на снимка. И нито аз, нито баща им страдаме от това.

Последна редакция: вт, 18 дек 2007, 16:16 от Stela_77

# 55
  • Мнения: 2 309
И аз ще се намеся от позицията на опита. Никога не съм виждала майката и бащата на биологичния ми баща. Всъщност и него отдавна не съм виждала, но това е тема на друг разговор. Спомням си, че за една нова година получих картичка от тях / признавам живееха извън България, но пък надали това би било пречка за хора, милеещи за внучето си/. Абсолютно никога не ми е липсвал този контакт. Огромната любов, грижа и внимание идваха от цялата фамилия на майка ми. Не съм изпуснала нищо. Разбира се за децата / че и за нас възрастните /, когато става дума за обич, важи принципа - колкото повече, толкова повече. Но в случая не виждам смисъл детето да контактува с тези баба и дядо, след като те обиждат майката. За едно дете това може да е много объркващо. Поддържам решението на авторката да ограничи контакта с тези хора, или моя съвет е поне да го запази до най-периферният такъв - по празници най-вече. Наистина, на който не му е било до главата, може само да теоритизира.

# 56
  • Мнения: 817
Съжалявам, че е трябвало да вземеш това решение! Сигурно е имало причина.

Но си казвам съвсем честно, че съжалявам съпруга ти! Дано никога не ми се налага да бъда на негово място!

# 57
  • Мнения: 650
Браво! Аз и мъжът ми взехме подобно решение. Лицемери и егоисти в семейството си не искам Peace Всеки си понася последствията от извършените глупости. Дала си им достатъчно възможности да се поправят. Не пожелавам на никои да е в подобна ситуация Peace

# 58
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Недопустимо е някой да обижда родителите в присъствието на децата. Лично аз първо не бих допуснала подобно отношение към мен ,но в твоя случай след като ти си гледаш детето,ти си преценяваш кой да допускаш до него и в какви взаимоотношения да бъдеш с подобни личности.

# 59
  • Мнения: 5 301
Напълно подкрепям авторката  Peace!  Познавам семейство в подобна ситуация, с тази разлика, че съпругът е винаги на страната на своите родители. Постоянно промиваха мозъка на детето, колко е лоша мама. Резултат  - пораснало дете, враг на майка си. Много е страшно.

# 60
  • Мнения: X
Аз не насаждам представа за бабите и дядовците на детето ми. Оставам то само да си изгради такава и повярвай ми, реагира безпогрешно.

# 61
  • Пловдив
  • Мнения: 614
 newsm10 smile3501правилно и аз мисля така.

# 62
  • Мнения: 1 195
и аз те подкрепям
права си
прекалили са
и доколкото чета от контакта с тях детето няма ,какво да спечели
щом отхвърлят теб ,нямат право да ти искат детето
дръж мъжа си на твоя страна,не се карай с него,мило го убеди, как ти си жертвата
само ако се извинят и променят отношението си към теб можеш да помислиш да ги допуснеш до детето си

абсолютно
и аз съм на мнение че правилно си решила
не може пред детето ти да се държат с теб по този начин
в утрешния ден и то няма да има уважение към теб след като вижда как се държат!

# 63
  • Мнения: 2 556
Аз не бих пуснала малко дете само да си гради представите за проблемни хора чрез контакти с тях . Децата приемат нещата много по-различно от нас, нямат нашия опит и могат много по-лесно да се травмират при контакт с неприятни персони (независимо роднини или не).

# 64
  • Мнения: 127
месечинка-Ти май наистина не си прочела темата добре върни се на 1страница и ще разбереш ,че нищо не пише за това което ти твърдиш.HOPE - -съгласна съм с теб.    Децата не трябва да се оплитат във взаимоотношенията на възрастните.Нека като пораснат те сами да решат искат ли те да са им дядо и баба, а не майката да решава сама защото ТЯ НЕ НАВИЖДА НЯКОГО. СПОРЕД МЕН ТОВА Е ГЛУПАВО.
Не съм майна,а майка.
Мога да чета и с малки букви,не е нужо да пишеш с големи.
За мъжа ми вече написах.
За това,че не бяха  щастливи,че ще им се роди внуче също.
Не е ли срамота при девет месеца бременност,ведъж да не попиташ поне сина си zа детето.
И да му мелиш на главата,как е могъл да допусне да забременея.
А като се роди да проявяваш претенции не да го виждаш,ами да го вземаш за седмицата да го гледаш.

Akо продължаваш да се държиш така ,моля те не пиши.Благодаря ти!
Мисля, че не постъпваш правилно. Отношенията са между теб и свекърите ти , и детето няма никаква вина за тях. Това ,че го лишаваш да контактува с тях те прави една от масата хора ,които не могат да защитят позициите си и възгледите си пред други и използват силата / в случая детето/ за това. По този начин на първо място обиждаш себе си и след това мъжа си.
А тези отношения не се раждат от въздуха... те са виновни да, обидили са те, но  за да го направят дали не е имало причина? Явно и те и ти сте си виновни и сега детето не се вижда с тях, защото си мислиш че така те ще страдат, мъжа ти мълчи, защото е израснал в семейство в което се е  съобразявал доста с родителите си,  и сега го прави с теб и цирка е пълен. Нито един от всички Вас според мен не е на мястото си и не постъпва като интилегентен човек. Въпреки това пожелавам Ви всичко да си дойде на мястото, ако поне един Вас започне да мисли трезво!
По повод цитата, предполагам, че моя пост ще предизвика нещо подобно в теб, но прочети го бавно защото правописните грешки не са най важното в него, а и още повече когато ги няма!

# 65
  • Мнения: 2 556
soni4ka, ако беше ти в тази ситуация, щях с кеф да изчакам да споделиш как си постъпила като интелигентен човек и си се справиал перфектно. Има моменти, в които никакъв разум не може да надделее над хора, които са решили че единствено само те са прави за всичко. Но разбира се, отстрани е супер лесно да се дават съвети  Simple Smile Само дето чудно защо не могат после да се прилагат навсякъде на практика.

# 66
  • Мнения: 127
soni4ka, ако беше ти в тази ситуация, щях с кеф да изчакам да споделиш как си постъпила като интелигентен човек и си се справиал перфектно. Има моменти, в които никакъв разум не може да надделее над хора, които са решили че единствено само те са прави за всичко. Но разбира се, отстрани е супер лесно да се дават съвети  Simple Smile Само дето чудно защо не могат после да се прилагат навсякъде на практика.

Не се притеснявай за моята ситуция!  С бившия си мъж бях в същата, ако това те успокоява ще се радвам ! 

# 67
  • Мнения: 2 556
Изобщо не го пожелавам на никого да е в тази ситуация. Просто ако си била, трябва да си наясно, че нещата не винаги имат интелигентно решение Simple Smile Поне това сочи моят опит, който не е свързан с родителите на мъжа ми обаче.

# 68
  • Мнения: 851
Изобщо не се чувствай гузна Naughty. За какво му е на детето от малко да го обработват. Като го водиш при тях ще му говорят глупости за теб и постепенно ще го настроят! Може в пубертета точно когато децата и без друго се дърпат от родителите си точно заради тия хора то да се отдръпне от теб напълно. Познавам много примери за това колко е лесно да се настрои едно дете ако го обработваш от малко!
Според мен родителите трябва да разрашават на детето да контактува само със свестни хора. Няма значение дали са му рода или не. За какво са ти роднини ако са само анти-пример!

# 69
  • Мнения: 14
Здравей,аз също бях пред подобна дилема в края на миналата година.Родителите на мъжа ми ми скъсаха нервите,направо беше ужас.Нещата се развиха по този начин донякъде и защото бях прекалено толерантна и допуснах всичко това.Резултатът-не съм виждала свекър си от 1година,а и свекърва ми с малки,но неприятни изключения.Вече се чувствам по-спокойна и не се терзая за така развилите се събития.Но не съм отдръпнала детето си от тях.Синът ми е на3години и обича дядо си и баба си.Но разбира се обича най-много мен и не би търпял и една дума срещу ми.Слава богу бабата и дядото явно усещат това и до сега не е имало проблеми.Решението си е само твое.Аз съм на мнение,че колкото повече хора обичат сина ми той ще е по-добре.Но,ако говорят на детето ти срещу теб това ще го обърква и натъжава.В този случай наистина е по-добре без баба и дядо отколкото с лоши такива.

# 70
Отчасти и аз съм на твоя хал, и аз мисля като теб. Не може постоянно да ми казват в очите, че само ям парите на сина им и друго нищо и да си пускам детето в техния дом, че кой знае какви неща може да му кажат.

# 71
  • Мнения: 650
soni4ka, ако беше ти в тази ситуация, щях с кеф да изчакам да споделиш как си постъпила като интелигентен човек и си се справиал перфектно. Има моменти, в които никакъв разум не може да надделее над хора, които са решили че единствено само те са прави за всичко. Но разбира се, отстрани е супер лесно да се дават съвети  Simple Smile Само дето чудно защо не могат после да се прилагат навсякъде на практика.

Не се притеснявай за моята ситуция!  С бившия си мъж бях в същата, ако това те успокоява ще се радвам ! 
Ето го и другото решение-отрязваш ги до корен със синът им, ако не вижда каква е реалността. Защото не е само да се говори срещу теб Peace

# 72
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Понеже се говори за интелигентни решения, да взема да попитам и аз нещо. Както написах по-горе, моето дете на времето само си прекрати отношенията с бившите ми свекъри. Не съм се намесвала, а трябваше да го направя, и то по-рано, за което съжалявам. Та за какво интелигентно решение може да става въпрос, след като на 5 и половина годишното дете му бяха втълпили, че аз ще умра скоро и след като умра, той ще остане съвсем сам, но те виждаш ли, са много добрички и ще го приберат да живее с тях за да не ходи по улиците гладен, мърляв и окъсан като циганите и да няма при кого да се прибере... Той им казал, че само старите баби умират, ама те му казали - аа, умират и по-млади хора, даже и деца умират Twisted Evil По това време съм била на 24, не че не  умират и млади хора , но не е съвсем типично... Години наред след това, чак докато порасна до определена възраст, все ме уговаряше - мамо, моля ти се не умирай, не искам да живея с тях - и не искаше да стои сам за да не взема да умра случайно докато ме няма, страхът стигаше чак до невроза ... И това само беше последната капка, а колко простотии е имало преди това, за някои знам, за други - не, но явно са били достатъчно за да може толкова малко дете само да си вземе твърдо решение да не иска да ги вижда изобщо ... Уважих решението му, тъй като смятам, че контактът с отровни хора е вреден както за възрастните, така и за децата.
Та какво точно е интелигентното решение в такъв случай?

Последна редакция: чт, 20 дек 2007, 23:41 от Unknown_lady

# 73
  • Мнения: 32
Понеже се говори за интелигентни решения, да взема да попитам и аз нещо. Както написах по-горе, моето дете на времето само си прекрати отношенията с бившите ми свекъри. Не съм се намесвала, а трябваше да го направя, и то по-рано, за което съжалявам. Та за какво интелигентно решение може да става въпрос, след като на 5 и половина годишното дете му бяха втълпили, че аз ще умра скоро и след като умра, той ще остане съвсем сам, но те виждаш ли, са много добрички и ще го приберат да живее с тях за да не ходи по улиците гладен, мърляв и окъсан като циганите и да няма при кого да се прибере... Той им казал, че само старите баби умират, ама те му казали - аа, умират и по-млади хора, даже и деца умират Twisted Evil По това време съм била на 24, не че не  умират и млади хора , но не е съвсем типично... Години наред след това, чак докато порасна до определена възраст, все ме уговаряше - мамо, моля ти се не умирай, не искам да живея с тях - и не искаше да стои сам за да не взема да умра случайно докато ме няма, страхът стигаше чак до невроза ... И това само беше последната капка, а колко простотии е имало преди това, за някои знам, за други - не, но явно са били достатъчно за да може толкова малко дете само да си вземе твърдо решение да не иска да ги вижда изобщо ... Уважих решението му, тъй като смятам, че контактът с отровни хора е вреден както за възрастните, така и за децата.
Та какво точно е интелигентното решение в такъв случай?
Unknown_lady,това което ти и детето ти сте преживяли е ужасно.Няма думи просто. CryПотресена съм! Confused

# 74
  • Пловдив
  • Мнения: 614
И аз също съм потресена от тези зли хора. Абе ти що не им дръпна един бой на тези. bash box smile3538 newsm66 та да си гушнат букетчето навреме?

# 75
  • Варна
  • Мнения: 4 969
И аз съм в това положение- баща ми не е виждал малкия от 2 години, след като реши да продава апартамента (съответно ние на квартира ) и да даде парите на любовницата си (реши да го продава тъй като ние отказахме да живеем заедно с нея и нейното дете.Той не е и изявявал желание да го вижда де, нито се е обадил нито нищо.
Мъжът ми също е решил скоро да приключва контакта с майка му, и аз го подкрепям Twisted Evil

# 76
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Какъв бой да им дръпна като са невменяеми, каквото и да се предприеме, даже с добро, все измисляха нова и нова простотия и то със завидна фантазия. Хич и не са си дали сметка колко много са наранили внука си, целта била детето да ме намрази, защото пък те не ме харесвали и да го "вземат" - бил "тяхна си кръв", обичали го, щели да си го гледат, а аз съм излишната. Можеш ли да се разбереш с прости хора...Винаги са били такива, такива си и останаха. Написах го за да се види, че не винаги може да има интелигентен вариант за справяне, колкото и да има желание от едната страна поне. Децата имали нужда от контакта с баба и дядо на всяка цена, глупости, как ли пък не. По-скоро старите имат нужда от тях. Децата на първо място имат нужда от родителите си. А ако бабата и дядото отравят детската душа, изливайки злоба към майката, която е най-близкото същество на всяко дете, полезен ли е такъв контакт? С какво точно това обогатява детския мироглед? И какъв модел на семейни взаимоотношения се налага по тази начин и то още от най-ранна възраст? Никой няма право да наранява децата по такъв гаден и садистичен начин. Сега вече, от позицията на възрастта и опита, никога не бих допуснала повече такова овче примирение и толкова излишни компромиси в името на нещо си. Конфликти не създавам, но първо предупреждавам и ако няма ефект, едностранно прекъсвам контакта, при това без никакви угризения.
Контакта със свестните и нормалните хора, който носи радост и удовлетворение и на двете страни си е много естествен и не го коментирам изобщо.

# 77
  • Мнения: 32
Какъв бой да им дръпна като са невменяеми, каквото и да се предприеме, даже с добро, все измисляха нова и нова простотия и то със завидна фантазия. Хич и не са си дали сметка колко много са наранили внука си, целта била детето да ме намрази, защото пък те не ме харесвали и да го "вземат" - бил "тяхна си кръв", обичали го, щели да си го гледат, а аз съм излишната. Можеш ли да се разбереш с прости хора...Винаги са били такива, такива си и останаха. Написах го за да се види, че не винаги може да има интелигентен вариант за справяне, колкото и да има желание от едната страна поне. Децата имали нужда от контакта с баба и дядо на всяка цена, глупости, как ли пък не. По-скоро старите имат нужда от тях. Децата на първо място имат нужда от родителите си. А ако бабата и дядото отравят детската душа, изливайки злоба към майката, която е най-близкото същество на всяко дете, полезен ли е такъв контакт? С какво точно това обогатява детския мироглед? И какъв модел на семейни взаимоотношения се налага по тази начин и то още от най-ранна възраст? Никой няма право да наранява децата по такъв гаден и садистичен начин. Сега вече, от позицията на възрастта и опита, никога не бих допуснала повече такова овче примирение и толкова излишни компромиси в името на нещо си. Конфликти не създавам, но първо предупреждавам и ако няма ефект, едностранно прекъсвам контакта, при това без никакви угризения.
Контакта със свестните и нормалните хора, който носи радост и удовлетворение и на двете страни си е много естествен и не го коментирам изобщо.
smile3501

# 78
  • Пловдив
  • Мнения: 614
Аз пък щях да и  bash bash bambam box НАБИЯ КАНЧЕТО поне да ми олекне  за това  дето ми е травмирала детето.

# 79
  • Мнения: 127
Явно навсякъде проблемите са от подобен род... което е много неприятно , но аз искам да запитам, след като проблема със свекърите, които са родители на съпруга, се задълбочава постоянно, каде остава той - Мъжът, Съпругът, Бащата, Главата на семейството? Не е ли редно той да вземе мерки и да се разбере с родителите си по повод тяхното поведение към детето му? Не е ли това дете и негово, освен на майката, която решава кой с кого и кога ще се вижда или не?

90 % от тези проблеми как така все са със родителите на съпрузите ? Те са все лошите, грубите,искат да навредят на внуците - странно, а пък обичат синовете си, които пък са бащите на тези внуци........ newsm78

Ако такива родители са възпитали по подобен начин сина си, от който ние пък сме решили да родим дете, защото сме видяли в него идеалния мъж, баща и съпруг , къде сме гледали???

# 80
  • Мнения: 650
Много буквалне Соничка Laughing Имало е свестни баби които са отгледали съпрузите и освен това ние до кое коляно мислиш че е нужно да проучваме. Подобни баба и дядо никога не са били заинтересовани родители в общия случай детето е било самостоятелно и откъснато от тях. Аз не говоря жената само да каже край-трибжа да е взимно решението иначе настъпва и края на твоето семейство за съжаление. И аиде, главата на семейството съм колкото тои толкова и аз-21 век е:) И не не става въпрос само за свекъра и свекървата, а за съществата застанали зад това име-може да са майки, бащи,зълви, бивши жени...-просто хора непоносими егоисти. Тук се разцъква този случай, за друг не е свекървата.. Като се има предвид че над 90% от списващите тук са жени и който е недоволен си излива душата. Има такива които се хвалят-супер-честно казано им завиждам.

# 81
  • Мнения: 2 657
Прекратих всякакви контакти на детето ни с родителите на мъжа ми.
Причините не са една или две,а безброй в продължение на години.
От половин година детето не е виждало баба си и дядо си.
След поредния сериозен скандал взех това решение.
Не може да ме обижат в очите,да говорят глупости на всеки по мой адрес,а да искат да ми виждат детето.
Да се извинят нямат и намерение.

Исках да попитам дали има и други,които са взели  това решение.

Все едно,че аз съм го писала PeaceИ ние сме на вашето дередже,но при нас чашата преля,след като чух неща казани от свекърва ми по адрес на детето,а иначе пред нас е най-голямия мазньоч дето може да съществува #Crazy
Не съжалявам за решението си!Детето ни няма нужда от нея,досега не е видял нищо,та е все тая Peace

п.п.Никога не съм го настройвала против нея,но който и да го пита за баба и дядо-той споменава баща ми и майка ми.

# 82
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Дано срещаш подкрепата на мъжът ти. За мен си взела правилно решение.

# 83
И аз имам какво да кажа по темата.Моят свекър напълно иска да обсеби детето ми.Ние живеем в съседни апартаменти и това допълнително влошава нещата.Той иска детето да е постоянно при тях.Когато ни чуе по стълбите или в коридора веднага излиза грабва го от ръката ми и го вкарва у тях.Сина ми иска да ходи у тях защото там няма никакви забрани.Свекърът ми ми отнема най хубавите ми моменти.Аз не мога да си видя детето.Тъй като работя понякога се налага те да го гледат.Не зная дали му говорят нещо или не.Но в един момент сина ми не искаше да си стои изобщо в къщи.Със съпруга ми сме на мнение че това е непоносимо,но не знаем какво да правим.Не може да не го пускаме изобщо при тях,но това е наистина непоносимо.В един момент детето ми започна да ми вика отивай си на работа аз искам с баба и дядо.Много ми тежи.Моля ви ако някой може да ми даде съвет да го направи.Не знаем как да се справим с положението.Искам детето ми да общува с баба си и дядо си,но да има някаква граница.МОЛЯ ВИ ЗА ПОМОЩ !

# 84
  • София
  • Мнения: 191
И аз имам какво да кажа по темата.....МОЛЯ ВИ ЗА ПОМОЩ !
Вземете се в ръце с мъжа си и вие поставете границите. Как така "не знаем какво да направим"?!?!Варианти има много. Определяте дни и времетраене на посещенията при баба и дядо - напр. вторник и четвъртък по 1 час, събота и/или неделя - по 2 часа. И ако случайно свекърът понечи да дръпне детето у тях, ти или мъжът ти или заедно любезно, но твърдо отказвате - а, не, днес ние ще му се радваме на сина, ще излизаме на разходка и каквото ви хрумне друго. Но без да се оправдавате и обяснявате, а от позицията на тези, които разрешават или не. Обяснявате постановката и на детето, разбира се.
Изобщо, щом искате да прекарвате повече време с него, просто прекарвайте!

# 85
  • Мнения: 81
аз да питам имате ли чувство че свекървите делят внуците си?при нас така се получава за едното може за другото не ,...какво правите в такива ситуации?На мен ми става много обидно ама гледам да не им обръщам внимание

# 86
  • Мнения: 4 292
Честно казано, тази тема ме отврати. Колкото и крайно да звучи. Винаги ми е било чудно, как повечето жени непрекъснато проявяват нетърпимост към родителите на мажът си, но тяхните собствени винаги са света вода ненапита. Според кого, обаче? Забелязала съм, че мъжете проявяват много по-голяма търпимост и много по-малко дребнавост.
За мен е твърде крайно решение да лишиш детето си от баба и дядо, както и тях от него. И са ми много грозни изказвания от рода на "детето не винаги има полза от баба си и дядо си". Чакайте бе хора, вие все ползата ли търсите?  И като няма полза - шут в задника и далеч. ooooh!
И преди някой да ме обвини, че не знам какво е, да си кажа, че много добре знам. И аз съм имала конфликти със свекърите и то много. Те са казвали тежки думи, аз също. Не мога да кажа, че съм била кротката овчица, която е подлагала и другата си буза за удар. Дразнила съм се, че са се месили, че са давали акъли, дразнила съм се на разни подмятания и намеци, но с времето се научих да не им обръщам внимание, защото един живот живея и не ми се пропилява за глупости. Освен това, успях да проумея, че и аз не винаги съм била права. Въпреки проблемите ни в началото, никога не съм си позволявала да изпозвам детето за да ги нараня. Случвало се е с месеци да не ходя у тях, но детето ми е ходило. И смятам, че съм постъпила правилно, защото те го обичат, както и той тях. Освен това съществува и съпругът ми, него не мога и не искам да го лиша от родителите му. Защото колелото се върти.  Wink
Не давам акъл на никой, всеки сам си решава. Знам, че има случаи когато решение като това е просто необходимо. Но ми се ще, преди да се предприеме такава стъпка, всички тези жени, които го правят добре да си помислят, дали наистина е единственият останал изход.  Peace

# 87
  • Мнения: 474
Не съм чела всичко изписано по-горе, но само мога да ти кажа- дано животът не ти поднесе някоя гадничка изненада и да трябва да разчиташ на свекърите ти. Всичко се случва, катогорични прекратявания на взаимоотношения с най-близки роднини не са ми по вкуса. Житейският ми опит показва, че не може човек за предвиди мноооого неща и като се обърне каруцата, образно казано, пак се опира до най-близките. А свекърите са такива. Аз съм за поддържането на някакви дипломатични връзки с всички, били те и не особено интелигентни. Самата аз изпаднах в ситуация, след много влошени отношения със свеки, да нямам никакъв друг вариант, освен пак да я извикам на помощ. И наистина тя направи необходимото, да, по неин си начин, но на детето нищо не му стана, от това, че не е точно моята представа за гледане. Докато премине кризисният момент се оказа, че със свеки- зле, но без нея- още по-зле. Та искам да ти кажа- не бъди крайна, защото не можеш да предвидиш всичко, което би те накарало да търсиш помоща й.

# 88
  • Мнения: 2 556
Това, че поддържаш с някого дипломатични отношения, не значи че имаш някакви нормални отношения.

# 89
  • София
  • Мнения: 1 109
Като чета такива теми и направо зле ми става.Имам две деца - момче и момиче и ми се изправя косата като си помисля ,ако след години някой от техните половинки решат ,че нямат полза от мене и от мъжа ми и че не ги харесваме достатъчно и ни лишат от такова богатство - внуци. Да пази Господ! Praynig

# 90
  • Мнения: 804
Честно казано, тази тема ме отврати. Колкото и крайно да звучи. Винаги ми е било чудно, как повечето жени непрекъснато проявяват нетърпимост към родителите на мажът си, но тяхните собствени винаги са света вода ненапита. Според кого, обаче? Забелязала съм, че мъжете проявяват много по-голяма търпимост и много по-малко дребнавост.
За мен е твърде крайно решение да лишиш детето си от баба и дядо, както и тях от него. И са ми много грозни изказвания от рода на "детето не винаги има полза от баба си и дядо си". Чакайте бе хора, вие все ползата ли търсите?  И като няма полза - шут в задника и далеч. ooooh!
И преди някой да ме обвини, че не знам какво е, да си кажа, че много добре знам. И аз съм имала конфликти със свекърите и то много. Те са казвали тежки думи, аз също. Не мога да кажа, че съм била кротката овчица, която е подлагала и другата си буза за удар. Дразнила съм се, че са се месили, че са давали акъли, дразнила съм се на разни подмятания и намеци, но с времето се научих да не им обръщам внимание, защото един живот живея и не ми се пропилява за глупости. Освен това, успях да проумея, че и аз не винаги съм била права. Въпреки проблемите ни в началото, никога не съм си позволявала да изпозвам детето за да ги нараня. Случвало се е с месеци да не ходя у тях, но детето ми е ходило. И смятам, че съм постъпила правилно, защото те го обичат, както и той тях. Освен това съществува и съпругът ми, него не мога и не искам да го лиша от родителите му. Защото колелото се върти.  Wink
Не давам акъл на никой, всеки сам си решава. Знам, че има случаи когато решение като това е просто необходимо. Но ми се ще, преди да се предприеме такава стъпка, всички тези жени, които го правят добре да си помислят, дали наистина е единственият останал изход.  Peace

  bouquet  bouquet  bouquet
Стигнала си до едно много важно прозрение.
Животът е обидно кратък, за да си позволим да го пропиляваме в дребнавост.

# 91
  • София
  • Мнения: 397
 Клото, май наистина не знаеш какво е. Оставяш им детето и за най- малкото нещо, което не им изнася- "Кой ти каза да правиш така? Мама ли?" И понеже детето още нищо не разбира, на повечето въпроси отговаря с "да". И се почва-" Ето, то детето не лъже, тя незнам какво си го учи или говори!" и тн Кому са нужни подобни нерви, простотии и скандали? На детето ли? Или на таткото, щото са му родители? Оф, добре че моите такива свекъри са бивши, че още ме хващат нервите!

# 92
  • Мнения: 4 292
Клото, май наистина не знаеш какво е. Оставяш им детето и за най- малкото нещо, което не им изнася- "Кой ти каза да правиш така? Мама ли?" И понеже детето още нищо не разбира, на повечето въпроси отговаря с "да". И се почва-" Ето, то детето не лъже, тя незнам какво си го учи или говори!" и тн Кому са нужни подобни нерви, простотии и скандали? На детето ли? Или на таткото, щото са му родители? Оф, добре че моите такива свекъри са бивши, че още ме хващат нервите!
Напротив мила, знам. Като не ми отърва, няма да  оставям да  гледат детето, без да присъства единият родител. Но не бих прекъснала изцяло контакт. Много важна в случая е позицията на съпругът - моят никога не си е мълчал, никога не е позволявал да ме оплюват, без да ме защити. Имала съм винаги неговата подкрепа и поради тази причина съм склонна да проявявам търпение. Много ми дреме на мен дали ще кажат, че еди-какво-си научил малкия от мен. Децата не са от порцелан, пък аз имам уста за да я използвам, когато сметна за необходимо и по начин, който ще се възприеме. На никому не са нужни нерви и дрязги, но в този живот нищо не е идеално, ако не ме изнервят свекърите, ще го прави някой друг.  Mr. Green
Пак казвам - знам, че понякога с приказки, търпение и дипломатичност не става. На никой не съм в къщата. При мен обаче се получи. От време не време си затварям очите, от време на време пускам разни реплики покрай ушите си. Голяма работа. Ще го преживея.  Simple Smile

П.П. babche     bouquet

Последна редакция: нд, 03 фев 2008, 17:28 от Клото

# 93
# 94
  • Мнения: 340
Напълно подкрепям казаното от Клото!

90% от оплакванията от свекърви и свекъри, които чета в тоя форум са дребнави и едностранчиви. 

Ама, Клото, Бабче, май само си хабим клавиатурите като ги пишем тия неща-- досега не съм видяла един, едничък пример на някоя оплакваща се снаха да се замисли дали тя има някаква вина за лошите отношения и дали не трябва да направи малко компромис.

Ще взема да почна във всяка подобна тема да пускам по едно "Ти замисли ли се дали имаш някаква вина също?".  Да видим дали поне една ще ме удостои с отговор. 

# 95
  • София
  • Мнения: 5 074
Отговор няма да получиш. Ще те подминат, даже без да прочетат. Stop

# 96
  • Мнения: 25 655
Отговор няма да получиш. Ще те подминат, даже без да прочетат. Stop

Напротив, ще прочетат и ще те обвинят, че си злобна и само се заяждаш. И изобщо, щом не щеш да блееш с тях, нямаш право да пишеш в темата.  Mr. Green

# 97
  • Мнения: 289
Чета и тази тема, и си мисля за пореден път, защо невиждането с баба и дядо се драматизира чак толкова  Thinking ето, ще си призная сега, че АЗ съм изцяло виновната детето ми да не вижда родителите на мъжа ми, ей така, заради едната ми лошотия просто  Mr. Green не сме скарани, никога не съм имала конфликт с тях, не живеем далеч, но на мен не ми е приятно да общувам с тях, и толкова. До момента, в който детето ми започне да преценява само с кого да се вижда, ще е така. И точка по въпроса. Не смятам, че губи нещо, или че го ощетявам по някакъв начин. Моята майка винаги е уважавала и свекърва си, и майка си, опитваше се да бъда по равно и при двете, и въпреки това съм силно привързана към едната ми баба, и изобщо не съм привързана към другата.. ако не бях общувала с нея, че и с другата.. едва ли щеше да повлияе силно на оформянето ми като личност.
Не виждам никаква трагедия в невиждането с някой...

# 98
  • Мнения: 4 292
Не виждам никаква трагедия в невиждането с някой...
За теб не е трагедия, сигурна съм!

# 99
  • Мнения: 121

Пак казвам - знам, че понякога с приказки, търпение и дипломатичност не става. На никой не съм в къщата. При мен обаче се получи. От време не време си затварям очите, от време на време пускам разни реплики покрай ушите си. Голяма работа. Ще го преживея.  Simple Smile


Съгласна съм. За моя радост имам страхотни свекъри. Но си спомнят проблемите между прабаба ми и баба ми като бях малка. Много обичах да стоя при баба ми през лятото, но понякога се налагаше да остана с прабаба ми за няколко часа. Е, тая жена за нула време успяваше да ми наговори всякакви гадории за баба ми!! Като съвсем малка малко се обърквах, защото приемах, че щом възрастен човек ми казва нещо и то трябва да е истина. Сигурно след това съм наранявала с някой и друг въпрос баба ми. По-късно разбрах, че всъщност прабаба ми е голяма проклетия и с нея оправия няма, но едно малко дете се обърква. В такъв случай бих ограничила контакта с този човек в началото. Нека се виждат само в мое присъствие. Ако и в този случай ответната страна се държи неподобаващо, смятам, че бих ограничила срещите, докато дадените хора не се научат на повече уважение. Но за съжаление има и непоправими случаи!!

# 100
  • Пловдив
  • Мнения: 614
Чета и тази тема, и си мисля за пореден път, защо невиждането с баба и дядо се драматизира чак толкова  Thinking ето, ще си призная сега, че АЗ съм изцяло виновната детето ми да не вижда родителите на мъжа ми, ей така, заради едната ми лошотия просто  Mr. Green не сме скарани, никога не съм имала конфликт с тях, не живеем далеч, но на мен не ми е приятно да общувам с тях, и толкова. До момента, в който детето ми започне да преценява само с кого да се вижда, ще е така. И точка по въпроса. Не смятам, че губи нещо, или че го ощетявам по някакъв начин. Моята майка винаги е уважавала и свекърва си, и майка си, опитваше се да бъда по равно и при двете, и въпреки това съм силно привързана към едната ми баба, и изобщо не съм привързана към другата.. ако не бях общувала с нея, че и с другата.. едва ли щеше да повлияе силно на оформянето ми като личност.
Не виждам никаква трагедия в невиждането с някой...
Имам няколко въпроса които искам да задам  и да отговориш сама на себе си.

Майка ти вижда ли го?--- и ако да- защо нейните привилегии са повече от на другите -заради едната ти лошотия .. както се определяш.
Какво би направила ако съпругът ти вземе същото решение срещу твоите родители?
Мислиш ли че детето ти с примера си на лошотия/ както сама  се определяш/ще получи човешки ценности?
Мога още да изброя но ще е достатъчно да СИ отговориш на тъх .Аз отговор не искам защото знам какъв ще е.
Клото е права че за теб не е трагедия аз също съм убедена в това.

# 101
  • Мнения: 289
И аз това казвам, не е трагедия... всъщност, за какво решение говорим: на мен не ми е приятно да общувам с тях, следователно не ходя. НО не съм им забранявала да идват... т.е., колкото имам "вина" аз, толкова и те.. ей така цивилизовано и негласно сме разрешили ситуацията, като сме свели срещите до минимум..
Майка ми вижда детето всеки ден. Мъжът ми няма претенции.
Като цяло АЗ решавам кое е добро за детето на този етап. И няма недоволни. Затова не разбирам това съчувствие към децата, които са "ощетени" от срещи с едните баба и дядо.. ами ако бяха далеч, или не бяха живи  Thinking от първостепенно значение са родителите, не бабите и дядовците и останалата "рода".

Това ли беше очакваният отговор  Wink

# 102
  • Мнения: 32
АЗ съм като Еделия.Не може да ти вдигат кръвното на всяка крачка и да очакват уважение от мен.А това,че съм им родила внуче,че то продължава името им не е ли малко?Поне За това да имат малко уважение?АЗ отстъпката я направих преди време.Отново да опитаме да сме семейство,въпреки че никой не ме потърси девет месеца докато бях бременна.Но всеки си zнае неговата.Затова всеки по пътя си.
АЗ също бих иЗтърпяла присъствието на свекър си и свеърва си,ако дойдат да видят детето,но те са горди и не желаят да стъпват.Искат детето да им бъде водено там.Хем голи,хем големи.

# 103
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Аз съм на път да взема такова решение.Преди да си отиде с приятелят ми Cry, поддържахме някакви сносни вззаимоотношения с майка му, а с баща му и тогава, дори не разговарях(отвратителен тип, който освен да ме обижда, друго не ми е казвал).
Мисля, ако някой от тях иска да види детето ми - да заповяда.Ако обаче имат намерение да се държат гадно с мен и да се опитват да ми докопат по един или друг повод детето - няма да стане

# 104
  • Мнения: 327
мисля.4е си постъпила правилно,щом имате проблеми по добре е детето да няма контакт с тях.След време то самото ще разбере.Аз бих постъпила по същия на4инЩом с мъжът ти се разбирате тогажа какъв е проблема.Майка ми има едно правило ;ако не можеш да помагаш не пре4и;

# 105
  • София
  • Мнения: 1 741
Връзката между баби,дядовци и внуци е много полезна за децата.Знам го от опит.Моите деца не познават  родителите ми,защото те са починали педи много години.Но  изживяха детството си със свекъра и свекървата ми.Имаха  голямата им обич и това изгради в тях много качества.Сега когато вече са големи,аз виждам,колко много полза е имало от това.Аз самата не винаги съм била в добри отношения със  баба им и дядо им,но кой знае защо никога не съм им пречела да общуват.Смятам,че най-вече децата имат нужда от връзката с възрастните.А ние всички обичаме децата си.

# 106
  • Мнения: 4 362
Моята свекърва и свекър са свеотдайни хора.С желание давам на дъщеря си да отиде при тях.Разбира се има минуси,после една седмица има тръшкане и др.,но не бих ги лишила въпреки някой главоболия.
Виж за моите родители е друго.Баща ми не е виждал дъщеря ми никога,може би на снимка,но не и на живо.Майка ми я е виждала 2-3 пъти,но никога не съм я оставяла на нея!

# 107
  • София
  • Мнения: 3 880
да, аз не говоря със свекърва ми вече почти 4 години. чувствам се чудесно. мъжът ми ме подкрепя изцяло, самият той от 2 месеца не разговаря с нея. през последните 6 години на няколко пъти по няколко месеца не разговаряше с нея и бяха скарани. сега твърди, че повече наистина не издържа да се напъва да я направи част от живота си. аз изцяло го подкрепям, каквото и да реши. никога не съм му пречела на възможността си да опитва да поддържа отношения с нея, но случаят наистина е непоправим...
убедена съм, че сина ни само ще спечели от липсата си на контакт с нея! Peace

# 108
# 109
  • Мнения: 2
аз също не пускам синът ни при майката на съпругът ми.тя просто е непоправим простак,оставам настрана приказките и за мен,но злобното отношение към детето ни НИКОГА.малкият няма никакъв достъп до нея,дори до известно време,като се разминавахме по улиците не реагираше,че познава тази жена.съпругът ми също не ми прави проблем,дори и преди като ходеше понякога никога не е искал да го води у тях.тя е природно проста и злобна към детето,и за какво-защото той бил задоволен от всичко а пък другите и внуци/защото за нея само те са и внуци/мизерствали.е как да го пускам?какво е виновно детето,че баща му се трепе от работа,не го вижда по 6месеца,че другата баба ни помага много.според нея мъжът ми трябва да издържа и нея и другите и внуци.ДА АМА НЕ.и така ми е много добре,е като я срещна случайно цялата започвам да играя,но аз ,а не детето.не мисля че за нещо съм виновна пред нея,или пред когото и да е.за детето ще си решавам аз,кое е добро и кое не

# 110
  • Мнения: 17
Свекър ми и свекърва ми НИКОГА не са виждали децата ми.До  като бях  бремена с близначките те ме обиждаха ругаеха ме  и искаха да ми отнемат децата  съпругът ми беше на моя страна от тогава той също  не ги в виждал.  И ако мислиш че е по добре да го отделиш от тях направи го.

# 111
  • Мнения: 2 908
Аз съм била дете,спряно от контакти с родителите на майка ми,но не съжалявам и грам-такива смотани хора,грам не се интересуваха от мен толкова години,по-добре беше така.Родителят преценява как и кое е най-добре за детето.Щом си преценила така-значи това е най-доброто за теб и детето.И наистина не са най-добрите баба и дядо,тези,които оплюват майката под път и над път-а дали някой ден няма това дете да чуе тези оплювания?И как ще се почувства?Според мен абсолютно нищо няма да загуби от такива баба и дядо Crossing ArmsКаквото уважение имат към майката,такова ще имат и към детето-лицемерно.Такива хора си остават такива с всеки.Ами те не обичат детето заради това,че им е внуче,а сигурно,заради това,че има тяхната кръв,знам ли...заради нещо користно-такива хора винаги обичат по този начин.Те не обичат и сина си,за да не приемат избора му.Вълкът козината си мени...... Peace

Общи условия

Активация на акаунт