Публикувана: 4 дек. 2007, 18:18 ч.
Последно мнение: 14 дек. 2007, 09:26 ч.

За мама

4 773
70
1

# 30 5 дек. 2007, 16:16 ч.

Мнения: 2 622

Цитат на: geiza1979 в ср, 05 дек 2007, 16:09

Родителите ми сами се дистанцираха от мен,с желанието си да запазят чарът на ергенските си години,и сега за наше общо съжаление сме като едни добри познати.
Благородно завиждам на всички,които имат топли отношения с родителите си Weary

подобна е ситуацията с майка ми.Да,дистанция е най-точното определение на поведението й.Аз също завиждам на всички,които имат топли,лишени от притворство и лицемерие отношения с родителите си.

# 31 5 дек. 2007, 16:44 ч.

Мнения: 41

ами не, на мен не ми липсва, сега аз съм майка, не се възприемам толкова като дъщеря

# 32 5 дек. 2007, 17:02 ч.

Мнения: 2 723

Всяка събота или неделя им ходим на гости.
А през седмицата те минават да ни видят за малко след работа.
Късметлийка съм в това отношение, живеем съвсем наблизо.

# 33 5 дек. 2007, 17:09 ч.

Мнения: X

Не, не ми става мъчно. Всъщност тежи ми точно това, че ми е добре, когато съм далече от тях.
Но майка ми е много труден човек, налагащ за всичко своето мнение. Така и не ме възприе, като отделен човек с други мисли и чувства.
Та ние един телефонен разговор не можем да проведем, без да се скараме. Като се замисля, най-много тормоз и тревоги съм видяла точно от нея.
Винаги се е грижила за мен, по начин, който тя счита за най-добър. Тя ме обича и аз я обичам, но не можем да живеем заедно, не се разбираме и вече прекратих дългогодишните опити да стигна до нея. Сега сме просто роднини.
Виждам, че сестра ми минава през същото денонощно мърморене и изисквания, изисквания, изисквания.....
Тъжно е......

# 34 5 дек. 2007, 17:13 ч.

Мнения: 165

Липсват ми и двамата. Особено майка, защото идва по-рядко. А пък най-ми е гадно като са ми били на гости и си тръгнат. После 3 дена не съм на мене си. Cry

# 35 5 дек. 2007, 17:17 ч.

Мнения: 243

Много ги обичам, липсват ми, съжалявам че не можем да се виждаме по-често. И ми е адски тежко като си помисля за деня, когато ще знам, че няма да я има. Не искам да идва този ден, но....дано поне да е по-далеч във времето Praynig

# 36 5 дек. 2007, 18:15 ч.

Мнения: 158

Ужасно ми липсват и двамата, за съжаление не са на този свят вече, но аз зная, че са с мен! Cry

# 37 5 дек. 2007, 18:31 ч.

Варна
Мнения: 25 251

Затъжвам се, да. Добре, че са наблизо

Цитат на: azaf в ср, 05 дек 2007, 10:52

.... поне нямам усещането, че съм далеч от тях. В същото време, сме си самостоятелни и отделно от родителите, но е хубаво да знаеш, че са наблизо и ако ти е кофти - можеш да прескочиш за по кафе. Heart Eyes

# 38 5 дек. 2007, 20:16 ч.

Мнения: 2 908

Не тъгувам за майка си-нямало я е до мен 11 години,не съм свикнала с нея,не ми и липсва.Тъгувам за баба-тя ми е като майка.Не тъгувам и за баща си-изостави ме сама като бях на 17 години да се оправям от тук нататък сама-и така до сега.А той се ожени за някаква и гледаше децата и.Тъгувам за дядо-бог да го прости,много го обичах,беше ми като баща.

# 39 5 дек. 2007, 21:12 ч.

София
Мнения: 903

Напълно те разбирам. Моята майка е на 12 000 км от мен и понякога страаашно много ми липсва. Иска ми се да я видя, да ми даде съвет или просто да я прегърна, но... Сигурна съм, че и тя се чувства по същия начин, че иска да прегръща внучето си и мен, но... какво да се прави , такъв е живота. Надявам се скоро ( след около 1-1.5г.) живот и здраве да се прибере в БГ и да бъдем най-после отново близо една до друга.

# 40 6 дек. 2007, 03:01 ч.

София
Мнения: 228

Липсват ми и майка и татко. Виждам ги почти всяка седмица, чуваме се всеки ден и въпреки това ми липсват.
Много се притеснявам за тях. Мъкна ги по доктори при всяка болежка... какво да се прави, опитвам се максимално да се грижа за тях така както те са се грижили за мен. Няма същество на тази планета, което да обичам повече от тях.

# 41 6 дек. 2007, 17:00 ч.

Мнения: 5 178

Липсват ми, как да не ми липсват.. когато има възможност идват ние ходим, 140 км са все пак ..
А телефонния разговор е задълже секи ден!!!

# 42 6 дек. 2007, 22:08 ч.

Това написах за мама наскоро,и нищо,че живее при мен,имам толкова много неща да й казвам.и все не достига мигът...
МОМИЧЕТА, РАДВАЙТЕ СЕ НА МАЙКИТЕ СИ,,,ИМАТ НУЖДА ОТ ВАС!

Бях твоето пъстро момиче...

Здравей МАМО.
Аз пак пиша.
Пак нощ е...
Ти кротко си спи.
Помня твоите думи,
изричани нежно,
но бях глуха за тях
призори.
А казваше ми тъй 4есто--
''ПООГЛЕЖДАЙ СЕ ДЪЩЕ-
НЕ БЪРЗАЙ.
ВСИЧКО С ВРЕМЕ.
ЩЕ СТИГНЕШ И ТИ.''
Но аз МАМО пак тичах.
И се спъвах дори.
А бях твоето пъстро моми4е.
Днес ти казвам --ПРОСТИ!!!
И май късно е вече.
Но напомняй ми често
как да стигна най-- честно
до мойте мечти.

ОЩЕ ВЕДНЪЖ--БЛАГОДАРЯ МАМО!!! bouquet

# 43 6 дек. 2007, 22:50 ч.

Мнения: 791

Имах си майчица една, с нежни очи и топла прегръдка... Разбираше ме в трудност, подкрепяше ме в радост... Липсва ми безумно и често подсещам своите приятели да обръщат повече внимание на майките си, повече да ги изслушват, както те нас са ни изслушвали, да се опитват да ги разберат в грижата и тревогата им за нас.
Всеки ден като общувам с децата си ми изплуват моменти от моето детство, как моята майка е постъпила и оценявам нейната всеотдайност и безрезервност към мен.

Хубаво е да имаш майка, обичайте я и се грижете за нея! Макар и далече да живеете, може и да не се виждате често, но сами се убеждавате, че мислено винаги сте заедно и чувствате тревога, когато другия също е тревожен. Казвайте на майките си, че ги обичате! Не пропускайте тези безценни думички, които галят майчиното сърце!

# 44 6 дек. 2007, 23:32 ч.

Мнения: 1 586

Не си сама и при мен е така - те живеят в Габрово и се виждаме почти всеки месец и понякога когато са ни били на гости и си тръгнат с Хриси им махаме от прозореца и аз се просълзявам,че толкова много неща не можем да изживеем заедно!

Препоръчани теми

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Защо искате деца ?

Сексуално несъвместими в семейството

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: