Радвам се искрено, че ми е на две улици разстояние, по някакво щастливо стечение на обстоятелствата. 
- Публикувана: 4 дек. 2007, 18:18 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2007, 09:26 ч.
За мама
И аз понякога се натъжавам за нея и и се обаждам,но някакси вече я чувствам доста далечна и чужда.Знам,че след време ще съжалявам,но сега толкова съм щастлива с моето семейство и си гледаме нашия живот и като се прибера в нашите изобщо не ми е приятно ,а само гледам да си се прибера там където живея в момента.
Много си ги обичам и мама и татко. Както и семйството на сестра ми. 400 км. ни делят, почти всеки ден се чуваме по телефона, но рядко се виждаме. Много мие мъчно 
От септември не съм ги виждала, но за Коледа сме там Между другото когато нещо много ми тежи на душата и имам проблеми сънувам майка си и баща си. Накяк си ми поолеква
От септември не съм ги виждала, но за Коледа сме там Между другото когато нещо много ми тежи на душата и имам проблеми сънувам майка си и баща си. Накяк си ми поолеква 
Много ми липсва. Как щеше да се радва на внуците! Добре, че тя видя поне двама от тях.Синът ми беше на 1 годинка и сигурно няма да я помни.
Напълно разбирам как се чустваш. Моята майчица е на 400 км от мен работи и не може да идва често, а от както забременях а после и родих и аз не мога да пътувам
Последния път като ми беше на гости не можах да я изпратя защото усетих как ми се насълзяват очите и ми се свива гърлото
Иначе всеки ден се чуваме поне по 4-5 пъти но не е същото
А аз си мислех че съм единствена
Успкоих се с тази тема
Последния път като ми беше на гости не можах да я изпратя защото усетих как ми се насълзяват очите и ми се свива гърлото
Иначе всеки ден се чуваме поне по 4-5 пъти но не е същото
А аз си мислех че съм единствена
Успкоих се с тази тема Радвам се искрено, че ми е на две улици разстояние, по някакво щастливо стечение на обстоятелствата.
Само дето щастливото стечение си го направихме сами - с мъжа ми специално търсихме апартамент в квартала и близо до нашите.
Сега ги виждам почти всеки ден - дори и за 5 мин. да е, поне нямам усещането, че съм далеч от тях. В същото време, сме си самостоятелни и отделно от родителите, но е хубаво да знаеш, че са наблизо и ако ти е кофти - можеш да прескочиш за по кафе.
.... поне нямам усещането, че съм далеч от тях. В същото време, сме си самостоятелни и отделно от родителите, но е хубаво да знаеш, че са наблизо и ако ти е кофти - можеш да прескочиш за по кафе.
Точно така мисля и аз.
Ох, ние сме на 20 мин път с автобус едни от други, виждаме се почти всеки ден, и въпреки това като си тръгва от нас всеки път ми домилява и не ми се иска да я пусна... От друга страна осъзнавам, че не е възможно постоянно да е край мен, вече си имам свое семейство, дете... Но така ми липсва миналото... Айде да не пиша повече...
Не, и никога не съм тъгувала за нея. 
Тъгувам единствено за детето и съпругът ми.Родителите ми сами се дистанцираха от мен,с желанието си да запазят чарът на ергенските си години,и сега за наше общо съжаление сме като едни добри познати.
Благородно завиждам на всички,които имат топли отношения с родителите си
Тъгувам единствено за детето и съпругът ми.Родителите ми сами се дистанцираха от мен,с желанието си да запазят чарът на ергенските си години,и сега за наше общо съжаление сме като едни добри познати.Благородно завиждам на всички,които имат топли отношения с родителите си