Тъгувате ли за майките си?
Аз самата съм майка отскоро, ама все по ми е тежко на сърце, че сме далече една от друга.
Уж съм вече голям човек, аз самата съм майка, а все по често ми се пълнят очите като се сетя за МОЯТА МАЙЧИЦА.
Ето сега: така ми е затъжено, че си плача, а тати не може да ни закара сега там, защото чакаме гости тия дни, много е зает, неможе да пътува, а така ми е мъчно, че направо.....
И тя толкова се е затъжила анас, ама тая пуста работа, все тия пари
И все си мисля, как все нещо изскача, как все другия месец,а тя е с болно сърце, трудно пътува, пак беше на лекар тия дни, все казва, че е добре, ама не е първа младост, и оня ден се събудих в 2 през нощта и си мислях, боже колко ли е още ще е жива, а после............
Замайчена съм си по принцип, ама такава чак лиготия бива ли или е нормално.
Мъжът ми е по-суров и тия неща много не ги говорим, а пък и отношенията им са типични за зет-тъща.
Ще прощавате ако натъжавам някого, ама само аз ли съм така?
Аз самата съм майка отскоро, ама все по ми е тежко на сърце, че сме далече една от друга.
Уж съм вече голям човек, аз самата съм майка, а все по често ми се пълнят очите като се сетя за МОЯТА МАЙЧИЦА.
Ето сега: така ми е затъжено, че си плача, а тати не може да ни закара сега там, защото чакаме гости тия дни, много е зает, неможе да пътува, а така ми е мъчно, че направо.....
И тя толкова се е затъжила анас, ама тая пуста работа, все тия пари
И все си мисля, как все нещо изскача, как все другия месец,а тя е с болно сърце, трудно пътува, пак беше на лекар тия дни, все казва, че е добре, ама не е първа младост, и оня ден се събудих в 2 през нощта и си мислях, боже колко ли е още ще е жива, а после............
Замайчена съм си по принцип, ама такава чак лиготия бива ли или е нормално.
Мъжът ми е по-суров и тия неща много не ги говорим, а пък и отношенията им са типични за зет-тъща.
Ще прощавате ако натъжавам някого, ама само аз ли съм така?
Но с баща ми не е така- вчера разбрах, че е духнал по чужбина... заминал да работи без да ми се обади, а си има скайп 
От септември не съм ги виждала, но за Коледа сме там 
Много ми липсва. Как щеше да се радва на внуците! Добре, че тя видя поне двама от тях.Синът ми беше на 1 годинка и сигурно няма да я помни. 
Успкоих се с тази тема 
Тъгувам единствено за детето и съпругът ми.Родителите ми сами се дистанцираха от мен,с желанието си да запазят чарът на ергенските си години,и сега за наше общо съжаление сме като едни добри познати.
