В мене ли е грешката?

Айдеее, дойдоха майките-героини 
Изнасям се от темата, съветвам и автора да направи същото, защото след няколко писания в този род, не му остава нищо друго освен да се гръмне от ужас какъв изверг е, че не прати жена си на работа, за да си почива тя там, ами я гърчи у дома в робски труд 

Аз мисля, че това е криза. И жена ти най-вероятно се чуди по какъв начин да привлече вниманието ти. Иска да се чувстваш виновен и тя да е жертвата. Спри и за малко парите! Шегувам се. Понеже материално всичко е наред и тя няма за какво да се захване. Това според мен не е саможертва да се отдадеш на децата и семейството. Според е нормално да започне работа. Аз също имам хубава професия, ниско платена, но готина - работя като репортер. Аз да почна ли да се тръшкам като изляза по майчинство живот и здраве при положение, че е супер динамична професия и е свързана с много социални контакти. А и приятелят ми също е журналист и се прибира много късно, работи често без почивни дни. Така, че има и по-тежки случаи! Но ние сме щастливи, че сме заедно! Просто поговори с жена си и нека да направи някаква промяна в живота си. От нея зависи! Тя си е виновна да се чувства по този начин - за това ... работа! Като се върне изморена и трябва да се погрижи за децата няма да има време за глупости! Дано не започне пак да мърмори и след като започне работа! Успех! 

Не бе човече,не казвам че съм майка героиня или че Сме майки-героини,единственото което се опитвам да обясня че понякога дори и привидно всичко да е океи,на човек му писва,изморява се ,отегчава се...хора сме все пак,не роботи!
Гадно е да се дразниш че детето мрънка,както е написал автора на темата,но се случва,нали,просто в един момент главата ти,особено ако е изложена по-продължително време на този вид шум-мрънкането,толкова много се е претоварила че губиш контрол,викваш,кресваш и т.н.
Ако сега кажеш че ти никога не си била изложена на подобен стрес и че стоически издържаш напреженията ,е евала на дитето че те е изобразило така добре хуманоидно кубична.Усетило те е

Albertine ,
ти прочете ли внимателно постовете на господина?
Защото ако си го направила, щеше да ти е станало пределно ясно, че никой не спира съпругата му да започне работа, да се отдаде на хоби, да прави каквото пожелае. Тя винаги може да наеме детегледачка, това стана ясно на всички! Кое я спира да го направи? Тук на мен лично ми се губи нишката...

За щастието - субективно понятие е. Човек се чувства щастлив, когато е постигнал поредната цел, когато се е борил за нея. Тогава и оценява това, което има и гледа на нещата по друг начин.
Давам пример - повечето хора приемат децата за даденост. Радват им се, обичат ги, грижат се за тях, но ги приемат за даденост, сякаш няма нищо по-нормално да имаш дете, когато поискаш.
Когато, обаче, детето е изстрадано, чакано, обиколил си всички клиники и специалисти, подложил си се на какви ли не интервенции - тогава гледаш с други очи на детето си.
С всичко е така. Рядко онова, за което не си се потрудил, ти носи щастие. Дори да донесе, то то е моментно и не представлява кой знае каква ценност за притежателя.

Ribbon, здравей. Ще ти дам моето мнение и предложение за съвет...

Да, това е криза. Не, няма да се повторя с другите дами, защото е изключено да знаеш какво е в душата на някого, но е видно, че е криза. Преживявали сме такива. Не се справихме...
Вярно, аз работех и то много, но кризата си е криза. Съпругът ми не издържа. Вината е на двамата винаги - това по повод моя ли е вината. Разбира се, да се вменява вина е много нездравословно, затова и не го правя, а само отговарям на въпроса ти.

Та предложенията...
Защо не се дистанцираш от нея? Не, не, не прибързвай! Не като изолация, а я остави сама на себе си. Тя сама трябва да стигне до отговорите си. И когато има нужда от теб, просто покажи отношение и я подкрепи.
Кризата ще мине! Само че се иска търпение...

Не знам доколко съм била полезна. Просто много ми хареса подхода ти!
И от мен поздравления и успех!

Приесъединявам се към мнението, че гопожата просто не знае какво иска. Това е като човек, седнал до отрупана с вкуснотии маса - отяжда му се. Като че ли се е поразглезила. Съжалявам, ама така мисля, при това - категорично.

Не щяла да работи, не щяла да стои вкъщи, искала да пътува, искала да си почива... Понякога разбирам защо някои мъже ступват жените си - аз такава не знам как ще я изтрая, честно! А на ribbon шапка му свалям за търпението и желанието да поправи нещата и да и угоди на тази Мис Каприз!

Чудесно, възпитай така и сина си и след време ще влезеш в топ3 на най-мразените свекърви! Нямам думи за човешката злоба (и простотия без извинение, защото никой не може и не трябва да бъде ступван заради това, което е още по-малко да разбира подобна постъпка).

А как реши, че той търпи госпожата, а не тя него например? Щот от страната на единия е едно, от гл.точка на другия е може да е коренно различно. Иди в клуба на родителите, които сами отглеждат децата си, и сама се увери колко разлики може да има в това, което мъжът реално прави, това, което си мисли и казва, че прави и това, което жена му очаква от него.

Много бързо я отписахте тази госпожа. Понеже всички винаги сте знаели какво искате, вероятно. И понеже знаете какво точно означава да си до мъж, изграждащ кариерата си (или развиващ бизнеса си), затова сметнахте, че госпожата нищо не прави. Не прави, ама гледането на деца особено без чужда помощ не било лесна работа (според другите теми). Ама то нейните сами се гледат, ще знаете, по цял ден и тя е много спокойна и доволна от което.

_Hope_ , преди време написах в една друга тема защо съм против наемането на детегледачка за вземането на детето от градина - защото това по един или друг начин ще ощети детето, като даде на нас възможност да се прибираме по-късно, респективно да прекарваме по-малко време с него. А откъде знаеш, че госпожата не иска да наеме детегледачка по сходни причини? Или подразбиране тя е мързеливата к**ка, която виси на врата на съпруга си и затова не може да има никакви други причини да иска/не иска нещо освен мързел, детинско поведение, презадоволеност? А колко лесно си оставяте децата на детегледачки? И всички ли можете да ги оставите на друг човек? Щот в темите за детегледачки / градини / майчинства чета други мнения. И едва ли са продиктувани само от финансовите възможности, а по-скоро от личното усещане на майката. Явно на тази жена не й е комфортно положението, в което се е вкарала. И явно стандартните и очевидни решения за едни, са неприемливи за нея. Докато не знаем нейните доводи не можем да правим заключения що за майка, съпруга и човек е.

*SV* ,
съгласна съм с теб за детегледачките!  Но тук не става въпрос за това. Госпожата спокойно може да комбинира няколко варианта:
 - да работи на половин работен ден и после да е само с децата;
 -  да не работи, но да има детегледачка, която да я сменя за 2 часа дневно, за да може тя да си почива;
 - да се занимава с нещо у дома - работа, хоби - каквото и душа иска
 - да даде децата на градина
 - да наеме домашна помощница, за да има време само за децата и себе си
....т.н
Съгласи се, че ако една майка иска да е неотлъчно до децата си, защото така усеща нещата, то тя никога не би им крещяла и не би казала "писна ми от тия деца"! Напротив, според думите на съпруга и, оставам с впечатление, че тя се нуждае от почивка, за да може да е пълноценна майка.
И тук идва въпроса - защо тя не намери вариант, при който хем да има време и спокойствие, за да възвърне душевния си баланс, хем децата да не са ощетени?

Ама не става само с мрънкане. Да седне, да помисли какво иска, как го иска, да направи някакъв план, да го обсъди със съпруга си...Докато тя самата не се вземе в ръце, нищо няма да се промени!

Жена ти се чувства прецакана. Прецакана в очакванията си. Спасението е да си намери занимание.
Парите не са всичко, колкото и да е изтъркано е вярно, особено когато не са проблем.
Трудно е - започнали сте предполагам с равен старт, ти градиш бизнес, успяваш, предполагам че повечето роднини те хвалят (родителите ви), а тя нищо. И тогава се явява приятелката, която успява........ и други всякакви и тъпото ежедневие и се питаш това ли е всичко.
Аз лично се измъкнах от този порочен кръг, когато си намерих работа и разбрах, че и аз мога много неща, а не само да съм домакиня. Сега определено съм по-добра съпруга и майка.
Колкото и да ти е трудно, постарай се да й покажеш, че цениш това което прави, че то е много важно за вас и вашето семейство. Давай й и някакви конкретни задачи, свързани с бизнеса ти.
Успех.

П.П. И не й угаждай за всичко. Понякога е хубаво да има някой да те сваля на земята.

има и работа и занимания за без пари

ако помага в детски домове благотворително?

Жена ти има нужда от промяна,дано обаче не е същата от която имах нужда аз когато мърморех така!моля ви се бе мъже,разберете,че всеки човек се нуждае от нещо повече от лъскав мезонет и финансова независимост,може би и липсва обичта ти и вниманието ти!

трябва да си много търпелив със съпругата си.
Да и показваш ,че е безценна за теб, най-добрата, най-обичаната .
Създай и емоционална сигурност, вероятно тя и липсва.
Но в никакъв случай не я оставяй проблема да бъде преодолян само от нея.
Всичките и действия не са проблема ,а само симптомите му.
Проблема е между вас двамата. Не мога да знам какъв е конкретно,
както казах вероятно се чувства емоционално несигурна.

Според мен мнение и някакъв съвет могат да ти дадат само жени
- изпадали или все още в подобно емоционално състояние като съпругата ти.
Само те единствено биха могли да я разберат.
Аз я разбирам, защото нещо почти такова чувствах по време на предишният ми брак.
Бившият ми съпруг ме остави да се оправям сама с демоните си-
 липсата на приятели, липсата на съпричастност, многото свободно време  и т.н
Е, за борбата бяха нужни двама и аз просто се отказах да се боря и си тръгнах.
Едва ли искаш нещо подобно да се случи?
Не искаше и съпругът ми
Не чети мнения от рода ,че съпругата ти не знае какво иска и тем подобни.
Те не само ,че са безотговорни, но и опасни.

не съм изчела всички мнения.
Ето няколко идеи:
- питай тя какво иска да прави уикенда? Тя да планира, да се вълнува, че ще е нещо, което тя желае.
- да си намери поне една приятелка. Ако другите ви завиждат за финансовото благополучие, има такива  с вашите възможности сигурно. НАмерете си от вашата среда хора
- определено да си намери хоби, работа
- защо да е съсипала кариерата си? Много жени по света имат деца, тъкмо имат време да решат какво искат да правят, и след няколко години започват отново да учат
- няма ли сестра, брат, родители. Сам човек не може да живее. Да ти си добър, грижовен, но ние жените имаме нуижда и от приятелки, познати, за да се надрънкаме по женски. Ти си навън по цял ден, имаш професионален живот , тя не.
Трудно е човек след токова години да се анбицира и отново да влезе в релси- да си намери работа, среда и т.н.

Докато четях си мислех, има тези проблеми с хората:
-незнам  по на колко години сте, но често се среща кризи в средата на живота( незнам дали има дума на бг з атова). Често хора около 40-те , постигнали доста неща до този момент, решават , че няма накъде да се развива, или постигнатото не им носи удовлетворение и търсят себе си отново. Тогава често изпадат в кризи.
-има така наречения хормонален баланс, много често срещано е при жените хормоните да не са в баланс. Оттам идват много депресии. Нищо лошо няма в това, лекува се с медикаменти. Нищо общо нямя с лудост или нерви.
-да не би скоро да сте имали дете и тя още да е вследродилна депресия?

Хубаво е да си търпелив с нея, д аи показваш, че я обичаш, но ако мислиш, че нещата са по- дълбоки от нормална глезотия, говори с нея. Това не значи, че я обявявяш за луда, просто от любов и загриженост искаш да помогнеш.

Мисля че жена ти е в депресия има нужда от помощ ,поговори с нея  или я мотивирай да излезе от нея !