В мене ли е грешката?

Ами да започне работа. И аз да си седя само вкъщи с децата, и в палат да живеех, щеше да ми писне. Има жени, на които това им се отдава префектно. Твоята явно не е от тях.

Мда, не прави глупости. Всички жени мрънкат, по твоите думи твоята мрънка малко повече. Може би и липсва нещо, вероятно вътрешна мотивация. Стимулирай я да започне да прави нещо (не само да не си против, а да я насърчиш)... да учи, да работи, да развива хоби... Не съм сигурна, че съветът ми е абсолют, просто идея!

накарай я да работи,да носи някаква отговорност,да се 4увства полезна.Според мен проблемът й е в това,4е се 4увства нереализирана,едва ли не безполезна.А пък ти спри да й поднасяш вси4ко на тепсия,покажи и лошата си страна

Е хубаво де, ако седнете и я попиташ честно какво и се прави, тя какво отговаря или би отговорила?
Аз имам 100 готови схеми, ама няма инвеститори засега.

  Ами ти сам си дал отговора. Не е повредата в твоя телевизор. На това му се казва "малки сърдити презадоволени домакини". Сигурно няма да ти стане приятно, но за мен жена ти е лишена от собствена идентичност и най-вероятно винаги е било така. При положение, че имате пари да си подсигурите гледачка и помощничка, немога да и разбера проблема. И реплики от сорта "нямам място сред лелки с по 300 лева заплата" или "аз за 300 лв. няма да стана от леглото" са ми сред любимите.
Такива хора просто си нарочват някой, който да тормозят, обвинявайки го за "скапания" си живот. За кариерата няма да коментирам. Хората и по 2 и по 3 деца раждат и отглеждат и пак си я правят.
Просто според мен трябва да седнеш и право куме в очи да я попиташ какво точно иска от живота. Ами подсигури и някакъв малък собствен бизнес, като толкова иска да се мери с големите.

Успех!

Така като чета,на жена ти май й е рано за климакс? Явно си е поизгледала децата и са я хванали съжаленията за"пропиляната"младост. Сигурно сте се оженили много млади и тя сега има усещането за нещо пропуснато. Я,кариера,я по-различни и повечко мъже...И,естествено,потърпевшия си ти.
Човек би си помислил,че госпожата си няма проблеми. Може и да е така...ако е ПРЕзадоволена материално. Щом не ще за 300 лева да работи не социалните контакти й липсват,ами по-малко глезотии...

Като влезнем в тунела всички сме така. На тебе сигурно никога не ти се случва  Айде сега....

Според мен трябва да поговориш с нея истински, откровено, на място, където не се чуват мрънканията на децата, а ти си концентриран само и единствено върху този разговор!
Мисля си, че тя просто се чувства...несигурна! Вижда, че ти вървиш напред, градиш нещо, докато тя стои само у дома, с децата! Някъде между многото стаи на мезонета ви и материалната сигурност тя навярно е загубила себе си! Ако наистина държиш на нея, както пишеш, помогни й да се намери! И не с думите: “Ама аз ти давам всичко, какво още искаш!“. А се опитай да разбереш какво наистина иска и откъде идва разочарованието й.
Не мисля, че тя не иска да се промени, може би се страхува от промяната! Тук е твоята роля, да й помогнеш да направи промяната! Не може да няма никакви идеи за бъдещето си! Разбери какви са те и ако можеш, мотивирай я да направи крачка напред!
Пожелавам ти успех!  Не се отказвай, а и никой не ти е обещал, че ще е лесно, нали? 

ееееее!Ти пък съвсем ли искаш да не мрънка!Те,такова животно НЕМА!Май,много й угаждаш.Колкото й да угаждаш на една жена,тя все за нещо ще мрънка

Колко пъти ти си оставал вкъщи, за да гледаш болните ви деца (ако са боледували досега, де)? Колко пъти ще излезеш в болничен заради децата си, ако жена ти почне работа? Ако не си склонен да поемаш повечето грижи за децата, докато тя навлезе в новата работа (независимо дали собствен бизнес или не), то каква свобода въбоще има тя? И какъв старт?  

Въобще не ви е проблема в презадоволяването, а в това, че не общувате и ти си на светлинни години от нея - не знаеш какво я вълнува и какво иска. Но пък смяташ, че с пари  и свобода всичко се постига и в този смисъл си и дал всичко.

Решението според мен е не хаотично да й се предлага да започне работа, а конкретен план - с какво ти ще промениш ежедневието си, за да можеш да й осигуриш възможността да се реализира професионално. Така, както тя ти е осигурила тази възможност, когато си е останала вкъщи и е гледала децата ви, зарязвайки кариера и т.н.
Няколко познати семейства имам, с различни финансови възможности и със сходни на твоя проблем. И това, което наблюдавам при тях, доколкото съм запзната е, че мъжете дават възможности само на думи. Даже не си помислят как ще стане тъй, че жена им да ходи на работа и да прибира децата в 17:30, и да почне нова работа, но да излиза пред седмица в болничен, и кой и как ще чисти и готви при новото положение и още много в този дух... В твоите постове също не виждам ти конкретно какво ще направиш, за да й дадеш тази възможност.

може да има физиологичен проблем. повечето от заболяванията на жлезите дават отражение и на психиката. не искам да кажа, че жена ти е луда или нещо подобно, но понякога тази цикличност или прекалена нервност на моменти може би просто имат физиологична причина. обмисли и този вариант, да се консултираш, най-добре с нея, с лекар.

На мен ми се струва, че колкото повече и ходиш по дупето, толкова повече ще те прави на кукувица. Я вземи пробвай другия вариант - очи в очи й кажи, че взимаш гледачка на децата, взимаш домашна прислужница за останалата домакинска дейност и й спираш издръжката. Да ходи да работи да я видя дали ще има време да мрънка. А като не иска да си седи вкъщи без пари.

Все едно слушам как разказваш за бившия ми. Разбира се нещата винаги има две страни, но не ми се струва нормално една майка да каже, че и писнало от децата. Предполагам, че жената е изпаднала в някаква дупка, някаква неудвлетвореност. Но ако тя не поиска да тръгне напред и да заживее собствения си живот - ти няма как да се справиш.
Моят съвет е (макар, че не ми е работа да давам съвети) да и кажеш, че би и помогнал да намери себе си. Само да ти каже начина, защото все пак не четем мисли и чувства. Ама точно - как и по какъв начин можеш да помогнеш. Хубаво е, че помагаш за децата. Похвално е,че търсиш съвет от жени, за да можеш да се справиш с положението. Явно си готов да се бориш за тази жена!
Предполагам, че е трудно да търпиш постоянното мрънкане. Пожелавам ти повечко стабилни нерви и успех!

Сигурно ще се повторя , но разговори , разговори , разговори - това е решението. Накарай жена си да те чуе. Чуй и тя какво иска !
Прочети отговорите тук по няколко пъти и вероятно ще се ориентираш как да подхванеш жена си.
 TheRibbon , поздравявам те за това , че търсиш решение преди да си започнал с глупостите 

 

Проблемът на съпругата ти е, че всъщност няма проблеми!

Може би има нужда от психолог, на мен това описание ми звучи като депресия.

Регистрирай я тук и може да забравиш за нея!   

Да,хабсилютну!
Ами какво да ти кажа,ако искаш да направиш нещо,излизайте по-често.Ако имате възможност да оставите на някого децата,оставете ги,организирай един приятен уикенд на някое място,където си сигурен че ще се збавлява,изобщо с две думи приятелю,размърдай си задника и стига с тези чехли пред телевизора събота и неделя.Заведи я на някой приятен ресторант,бар...с две думи направи нещо специално за нея.
Да ти кажа правичката и моя мъж е ужасен домошар,дай му да кибичи пред тв-то,ко знаех че след това нямаше да се разведе с мен,досега да съм му изперкала всичките Ти-Ви-та!Бил изморен,цяла седмица бил бачкал,ималнужда от почивка.Ми аз да не те карам случайно да ходиш да чукаш камъни на кариерата.Карам те да излезем,да глътнеш малко свеж въздух,да се поцувстваш малко по- човек.Не че не излизаме,но все с голямо врънкане от моя страна.И като излезем,все едно са му изяли десерта.Един намусен все безучастен...еeeeeeeeeeeeee стига де,покажи малко признаци на живот!

Абсолютно! Тя направо се чуди за какво да се скарате...Някой "добросъвестен" да не и налива акъли? На колко години е жена ти? Нещо инфантилна ми се вижда... И това отношение към децата...Като не е доволна от живота си да не си го изкарва на тях. Хиляди мечтаят да са нейно място, това ясно ли и е? Много си я разлигавил май... Ама като се замисля това си е до манталитет- и с мен се държат като принцеса, но такива изпълнения няма... Като и е скучно да си намери хоби, кви са тия глупости?!
Много си ми симпатичен, успех и щастие ти желая!

Рибон ,пак прочетох отново,хм,ко слючсйно стигнете до развод,бади ми се бе ч'век,не се знае какво ще излезе .

Така, много съм съгласна!Да почне работа например в офис сред млади и енергични хора, не "сред лелки". ЩЕ я завърти на момента динамиката.Ще видиш как само ще с емоли за малко свободно време и почивка и ще благодари за всеки свободен миг със семейството. Просто става лошо, ак оскуката обхване една жена. Аз в неделя следобят чакам с нетърпение раб. седмица вече. 
Дано да не е е късно, когато оцени всичко, което си и осигурил

Вземи мен! Аз няма да се оплаквам  !


Когато човек няма проблеми си ги създава сам, за по интересно ! Ангажирай я с нещо от твоя професионален живот, ако има такава възможност. Да хвърля сили в тази посока.....

Като чета мненията на повечето, не се изненадвам, че жената на автора има такова поведение. Защо ли почти всички смятат, че с финансово осигуряване трябва да приключват проблемите й. И щом има жилище и пари, то няма никакви други нужди.

Не й завиждайте, не я укорявайте. Едва ли й е толкова лесно, колкото ви се струва острани.

И да не забравяме, че тук имаме изложена едната гледна точка само А щом има конфликт, явно другата гледна точка е доста по-различна.


Към автора: жена ти има ли приятелки/приятели, с които споделя? Има ли шанс някой от приятелското й обкръжение да ти подскаже евентуалните причини за това поведение?

Подкрепям с две ръце!
До тук всички мнения пропускат един много съществен момент. Човекът написа, че я обича и не иска да прави глупости - такива от рода на това да й спре издръжка и пр.
И да, грешката е и в двамата... за нейните грешки няма да говоря, че всички преди мен са го направили, но неговата е, че е поизпуснал нещата да стигнат до тук, а съм сигурна, че е имало признаци за идващата депресия...

Аз бих те посъветвала, ОБИЧАЙ жена си, ама без да се чудиш и без да питаш... гушкай я и й говори мили неща и я поощрявай... и я целувай и й показвай, че най-страхотната на света!

В дългосрочен план й е време да започне да се занимава с нещо, за да няма тази скука, която може би й вреди... Да започне да отглежда цветя или да плете, или да се запише на курс за икебана или за маникюр... ако не й се работи... или да започне някаква работа дето й е много интересна, без значение какви доходи й носи... Спортът също е добър вариант...
Само не позволявай на скуката така да я залее, че или ти да й станеш безинтересен и да потърси нещо извън къщи, или тя да ти омръзне с вечното си хленчене и ти да потърсиш нещо извън къщи!

И още нещо: материалната осигуреност не винаги означава пълна удовлетвореност, така че помисли какво е това, дето може би й липсва! Както казва един мой приятел: " Виждаш ли ми обувките? Хубави са нали? И лъскави? Всички ги харесват много... ама никой не знае къде ме убиват."

Успех!

Много точно и на място казано 

Това с приятелите ми е много познато 
Създайте си кръг от добри познати, със сходни на вашите възможности и интереси. Такива, с които ще си изкарвате приятно на маса, на гости и няма да ви коментират какво имате  и нямате и как така е станало, че сте дръпнали напред.
Трудно е, но не е непостижимо.

Накарай жена си да се регистрира в някой форум или сайт. Интернета може да й е полезен много: от връзването на приятелства до анонимното споделяне.

Друга възможност - уреди си час при психолог или семеен терапевт и му разкажи какви са отношенията ви, какви са проблемите ви. Вероятно ще ти даде добри съвети без да е нужно да водиш жена си с теб и по този начин тя да смята, че искаш да я изкараш луда.  Без въобще тя да разбира, че се консултираш с такъв специалист. При него ще можеш да споделиш и по-лична информация, която в Интернет не би посмял да напишеш поради възможността всеки  твой познат/роднина/ колега да прочете и да те разпознае.

На твое място бих заминала някъде  с децата за празниците за няколко дни ... нека остане сама, с приятелките си  ...оставала ли е някога сама за ден, два ... понякога човек психясва от това, че няма лично пространство и време за себе си

Според мен тя се задушава, чувства се като в клетка. Нищо не е постигнала като личност( в професията), усеща, че времето минава, а тя няма вече и приятели. Децата ще я напуснат един ден, ти отново ще си на работа, а тя ще е сама и бавно ще полудява. Държи се лошо с вас, защото сте и най-близките и трябва да си го изкара на някой, иначе ще гръмне от насъбрана отрицателна енергия и усещане са безпътие. Обича те, но иска да е свободна като дух и да има цялото време пред себе си. А това няма как да стане вече. Сигурна съм, че е много умна и интелигентна. Тези хора никога не са щастливи, когато са само у дома, защото знаят, че призванието им е и другаде..

И как по-точно го разбра това? Това, че някой е задоволен финансово, има деца и любвеобилен съпруг, означава ли задължително, че трябва да е щастлив? Понякога амбициите на човек стигат доста по-нависоко.
Моите адмирации към автора на тази тема - видно е, че държиш на тази жена и щом и тя те обича, значи нещата един ден ще си дойдат отново на мястото. И аз се чувствам по подобен начин от известно време насам и съм непоносима. Смятам, че и съпругата ти осъзнава факта, че се държи меко казано странно, но емоциите понякога са по-силни от разума. Аз реших горе-долу проблема си, като се записах да уча отново. Срещам се с нови хора, излизам от омагьосания кръг на памперсите, храненето и приспиването и ми е по-добре.
Желая ти успех! 

Че кой е спрял съпругата на господина да следва амбициите си? До колкото разбрах, той я подкрепя безрезервно. Тя би могла да започне работа, да развие свой бизнес, да прави каквото си пожелае, когато пожелае! Но тя май няма желание за нищо. Един деен човек винаги ще си намери занимание - работа, хоби - каквото и да е. Тогава ще се чувства удовлетворен, полезен за себе си и за околните. Кое спира госпожата да направи нещо за себе си?
Отношението към децата...няма да го коментирам, достатъчно красноречиво е. Има хиляди начини да си изкараш нервите, без да намесваш децата, нали?
Често не осъзнаваме това, което е пред очите ни. Когато се прибави и липсата на проблеми, става страшно.
Всички живеем, стремейки се към нещо. Животът ни преминава в опити да постигаме целите си. Когато нямаме такива - ежедневието става сиво и подтискащо. Дори проблемите са за предпочитане, пред скуката.

За щастието - всички неща са важни, но да не забравяме най-важните!

Ами тогава нека да пробва другият вариант, а? Нека да кара с една заплата от 400 лева, мъжът й да й изневерява, да влачи торбите сама, да пътува с градския транспорт и да е щастлива. Да видим как ще стане. Старите хора са казали - "Когато мизерията влезе през вратата, любовта излиза през прозореца". Помислете си над това.

Продължавам да си мисля, че просто жената не знае какво иска, но и май не оценява какво има. Психолог й трябва.

Hope, подкрепям напълно
Скуката наистина е смазващо явление, но има милион начини тя да се преодолее...особено, когато имаш и пари, и любов, и свобода! Което, доколкото разбрах, господинът и дава напълно...

Абсолютно вярно и според мен!

Колкото повече угаждаш на един човек той толкова повече ти се качва на главата, не знам защо така сме устроени, но е факт.
Щом си решил да  дадеш  на жена си да прочете написаното тук, нека и тя се изкаже по въпроса, със сигурност ще разбереш някои неща.

Защо? Задължително всички, които ходят на работа за по 400 лв и ползват градски транспорт са нещастни и мъжете им изневеряват ли? Айде, стига с тези глупости. Щастлив може да е и бедния човек. Богатият също може да е нещастен. Само че по-сериозния му проблем е, че остава и неразбран, заради точно такива "доброжелателни" реакции на околните. Отношението ви тук много добре го демонстрира. Щом има пари, мъж и деца, значи няма за какво да я съжаляваме, така ли? 

Сигурна съм, че мъжът й прави много неща, за да показва и доказва любовта си. Но вероятно не прави нещо, от което тя има нужда (а може би и при всичкото си желание не може и да запълни част от липсите - като липса на приятели например). Според мен жената е объркана и защото не намира разбирането, което й е нужно. Вероятно не среща и признание за това, което е правила и прави в името на децата си и на семейството си.

И аз мисля така, създай и някаква работа. Накарай я да се почувства полезна и ценна в семейството. Седни да поговориш с нея и се опитай да разбереш от къде всъщност идва недовлството и.

Подписвам се под това! Нека не отъждествяваме парите с щастието.

А може би се чувства несигурна .Не и трябва собствен бизнес а място в твоя .Ангажирай я с някакви по-леки задачи но ежедневни .Ако обърка нещо не я хокай а обясни как е правилно. Така постепенно ще свикне ще придобие самоувереност и решителност, които се надявам да прогонят проблемите ви.
 

До колкото разбирам аз,жена ти има нужда от разнообразие в дните си.
Защо не пробваш да излизате повече или да ходите някъде,било то с компания или сами.

Искаш ли да я смениш с мен  Не мрънкам,  не изпадам в нервни кризи, секс не отказвам, че си и търся, ходя на работа, готвя чудесно... 

Абе какво ви става бе хора?! Да не говорим за дете в пубертета, айде моля ви се! Жената не знае какво иска явно, си създава изкуствено проблеми! Защо все той? Направи това, направи онова, ти не я разбираш... Тя да не би да се мъчи да го разбере? Ангажирай я с по-леки задачи...Бе, какво ви става?! Да не е болна от нещо? Той да я ангажирал, тя малка ли е, кво? Човека и е предложил 100 варианта ама на нея все не и харесва, е кво е тва?! Слабохарактерност бих казала!

Точно така.Много добър пост.Абсолютно се пръсъединявам.Човека няма какво повече да направи.Тя трябва или да хване или правият път,или.......гората.Просто е прекалено нейното поведение и истерии.Успех.

И съм съгласна и не съвсем! Проблема не е толкова прост, колкото се мъчим да го изкараме. Нали знаете, сивото, нюансите....
Към автора: надявам се скоро всичко да се оправи между вас! Търпение и постоянство ти желая!   

Мисля, че жената просто е в някаква душевна криза и дано скоро излезе от нея, защото авторът съм сигурна, че в едни момент вече няма да издържи, колкото и толерантен и разбиращ да е...

Ти откъде знаеш доколко тези варианти я устройват? Какво й липсва? За автора предложенията може и да са работещи, но това не означава, че трябва да са такива и за нея и тя трябва да ги приеме. Както и по-рано подчертах, не забравяйте, че тук е изложено само мнението на съпруга й.
В едната от книгите на М.Алгафари много добре е описано какви са проблемите на  красивите и богати жени. Ако не си в тази категория, и не говориш от личен опит, поне прочети нещо преди да кажеш "какъв й е проблема, да не е болна, да не е в пубертета" или "тя няма проблеми, затова".  От всички подобни отговори прозира неразбиране и известна доза женска завист.  Как пък почти никой не се сети, че вероятно жената има много достойнства, щом тя е съпруга на автора (виждам, че така описал се, много се котира тук) и щом той е готов на всичко, за да разреши проблема и да запази семейството си?

Хм, и докато автора се опитва да разреши проблемите в семейството си, чудейки се къде е проблемът, съпругата му дали не пуска междувременно теми като тази или десетките подобни, пръснати в този така уважаван подфорум???

Ако един човек сам не осъзнае, че има проблем, не прави опити да го формулира и да намери решението му, дали изобщо заслужава някой друг да го прави вместо него? Ясно е, че човекът държи на семейството си и иска да го запази, но това е двустранен процес, не е редно единият да се пъне, а на другия да не му пука.
Ако са се сдухали нещата и възможността за диалог е нулева, тогава какво правим? Питам, защото когато авторката на подобна тема е жена, мненията са "разведи се", "разкарай го", "к`ъв е тоя, бе" и прочие, а тук съветите са едва ли не човека да завърши по спешност психология, за да угоди на очевидно нежелаещата да съдейства съпруга... Аман от двойни стандарти, честно 

Офффф, пак ще обяснявам... Чети ме бавно, за да разбереш! Айде, ако обичаш, без да ми даваш категории, а? Без да знаеш оценки ми даваш! Аз на 23 съм постигнала толкова, колкото ти едва ли и на 40 ще постигнеш! Не исках да се заяждам, тука сме да помагаме на човека, не ти на мене акъли да даваш! И не ме пращай да чета книги на някакви психоложки незнайни, нямам време за губене и си имам глава на раменете, с която да мисля и да взимам решения! Няма да ти казвам аз в коя категория съм, няма да ти кажа и приятелят ми в коя категория е, не обичам да се хваля... Не казвам, че жената на господина няма достойнства, казвам че няма волята да си реши проблемите и противоречията в собствената си глава! Ако ми прочетеш по-внимателно постовете и тези на господина, ще разбереш за какво иде реч! Не само да даваш акъли на сляпо! Айде не се занимавай с мен!
Още веднъж успех на автора на темата!

Аз лично не бих издържала и 5 дена с мрънкащ и недоволен от всичко субект наоколо 
Поговорете, дано си промени отношението 
Човек не може да бъде толерантен и влизащ в положение на някой, който дори не знае какво иска 

 

 Според мен жената е в депресия и обвинява за скучния си еднообразен живот мъжа си като излива агресията си срещу децата, които той и е направил и които и тежат като воденичен камък по пътя към бляскавия успех. Според мен мацката е презадоволена и чете много булевардна литература. Мисля, че си е представяла семейния живот по различен начин и ако мъжът и иска да си я върне трябва да действа по-строго. Възлагай и задачи - да отиде някъде си, да чака на някоя опашка за документи, да ходи при нотариус, адвокат, да вземе или занесе фактура някъде ( нямам идея какъв ви е бизнеса, но все ще измислиш нещо). Третирай я като равна - с права и ЗАДЪЛЖЕНИЯ като твоите, а за децата наеми бавачка, която да се грижи за тях поне по половин ден.
Успех!

Мили ми Рибончо,мисля че вие мъжете,ходейки на работа си мислите че жените ви просто нищо не правят у вас.По цял ден с краката на дивана пред тв-то.Разбирам напълно че ролята на един мъж в обществото,особено на такъв ,който се е заел с тежката задача да се грижи за издържането на деца и жена не е никак лесна,но с това факта че понякога оставате слепи за неимоверният стресс по отглеждането на децата ви и къщата в която да живэте цомфортно,изгладени,изпрани и наяни,не е за омаловажаване.в семейство където спокойствието цари,винаги има пръст разбирането на проблемите на другият.Аз примерно не работя,водя почти същият живот ,който описваш че води съпругата ти.Приятелките ми,които ходят на работа казват"боже,добре че ходя на работа за да си почивам,че в къщи направо се скапвам".Да си майка означава да си на 100%непрекъснато в полза на децата.Означава че когато си изморен,болен или просто скапан от подедния цикъл,нямаш правото да се тръшнеш и да постоиш неподвижно 1 час докато се почувстваш свеж,стото примерно трябва да готвиш за обяд на дечурлигата,да почистиш жилището,така че да могат да играят и на пода,а не да се търкалят между прах и трохи,да им изперш дрехите(децата се цапат непрекъснато),да им изгладиш,да им сложиш масата,след това да им измиеш чиниите ит.н. докато те през цялото това време докато ти въртииш на бързи обороти те дърпат за полата с вечното"мамо,мамо,мамо,мамооооо",придружено най-често с мрънкане и плачене.Трябва ежедневно,не!,ежесекундно да бъдеш приветлива ,засмяна и да им обръщаш внимание,за да им огодиш и да не ги караш да се чувстват пренебрегнати.Тъкмо си ги сложил да спят -какво започваш да правиш?Да гладиш ризи и панталони за разнообразие.После стават,събуждат се,закуски,чистене метене,внимание игрички,хоп време за вечеря,готвене,слагане на вечерята,миене на чинии приготвяне на децата за спане...и т.н.
Ти колко време би издържал да се въртиш на този ритъм на тези обороти без да изпушиш тотално?Ние жените нямаме право да се оплачем,да сме недоволни,да сме криви.За да сме лицеприятни на един съпруг трябва винаги да сме усмихнати,довоооолни като на Великден и никога,ама никога да не споменаваме че имаме нужда от нещо/някого.
Разбирам че на жена ти не и се работи.Не че не иска,но ты като аз съм на същата вълна си мисля"ако сега ми е супер трудно да се оправям,как сте се справя ако на всичкото това отгоре и работех".Защото в крайна сметка приятелките ми които бачкат имат жена,майка или свекърва които всеки ден кибичат в тях да гледат децата им ,да домакинстват и пр.,а доколкото разбрах вие родители на близо нямате....така че...
Правилно са ти казали момичетата,за да я накараш да се почувства по-пълноценна единственото което би могъл да направиш е да изразиш малко повече съпричастност,да отцениш онова което прави,да я похвалиш за това колко добре се справя,признателност бе братче!Нека не се чувства неотценена.

Не знам кой какво ти е написал досега, но да ти кажа и аз вече взех да откачам като жена ти, въпреки че бебето ми е само на 8 месеца. Толкова много съм се изнервила, че ми се иска да скоча от терасата. Най-добрият вариант според мен е да вземете детегледачка, защото на жена ти всъщност й липсват социални контакти. На мен това ми липсва страшно много, въпреки че излизам всеки ден с детето, виждам се с хора, но не е като да ходиш на работа и да имаш колектив. Магазините и фризьорските салони не могат да й заместят нуждата от среда, в която да се чувства добре, колкото й пари да има. Вярно има такива жени, които не чувстват потребност да работят, а им стига да харчат на мъжа си парите, но твоята не е като тях.  Ако може да оставя децата на някоя добра възрастна жена да й ги гледа за няколко часа, а тя да релаксира просто, или да отидете само двамата някъде за два-три дни да си почине смятам, че ще се оправят нещата. Дано сме ти помогнали със съвети, похвали се!

А ти показваш ли и,че я обичаш?Казвай и го по често.

Айдеее, дойдоха майките-героини 
Изнасям се от темата, съветвам и автора да направи същото, защото след няколко писания в този род, не му остава нищо друго освен да се гръмне от ужас какъв изверг е, че не прати жена си на работа, за да си почива тя там, ами я гърчи у дома в робски труд 

Аз мисля, че това е криза. И жена ти най-вероятно се чуди по какъв начин да привлече вниманието ти. Иска да се чувстваш виновен и тя да е жертвата. Спри и за малко парите! Шегувам се. Понеже материално всичко е наред и тя няма за какво да се захване. Това според мен не е саможертва да се отдадеш на децата и семейството. Според е нормално да започне работа. Аз също имам хубава професия, ниско платена, но готина - работя като репортер. Аз да почна ли да се тръшкам като изляза по майчинство живот и здраве при положение, че е супер динамична професия и е свързана с много социални контакти. А и приятелят ми също е журналист и се прибира много късно, работи често без почивни дни. Така, че има и по-тежки случаи! Но ние сме щастливи, че сме заедно! Просто поговори с жена си и нека да направи някаква промяна в живота си. От нея зависи! Тя си е виновна да се чувства по този начин - за това ... работа! Като се върне изморена и трябва да се погрижи за децата няма да има време за глупости! Дано не започне пак да мърмори и след като започне работа! Успех! 

Не бе човече,не казвам че съм майка героиня или че Сме майки-героини,единственото което се опитвам да обясня че понякога дори и привидно всичко да е океи,на човек му писва,изморява се ,отегчава се...хора сме все пак,не роботи!
Гадно е да се дразниш че детето мрънка,както е написал автора на темата,но се случва,нали,просто в един момент главата ти,особено ако е изложена по-продължително време на този вид шум-мрънкането,толкова много се е претоварила че губиш контрол,викваш,кресваш и т.н.
Ако сега кажеш че ти никога не си била изложена на подобен стрес и че стоически издържаш напреженията ,е евала на дитето че те е изобразило така добре хуманоидно кубична.Усетило те е

Albertine ,
ти прочете ли внимателно постовете на господина?
Защото ако си го направила, щеше да ти е станало пределно ясно, че никой не спира съпругата му да започне работа, да се отдаде на хоби, да прави каквото пожелае. Тя винаги може да наеме детегледачка, това стана ясно на всички! Кое я спира да го направи? Тук на мен лично ми се губи нишката...

За щастието - субективно понятие е. Човек се чувства щастлив, когато е постигнал поредната цел, когато се е борил за нея. Тогава и оценява това, което има и гледа на нещата по друг начин.
Давам пример - повечето хора приемат децата за даденост. Радват им се, обичат ги, грижат се за тях, но ги приемат за даденост, сякаш няма нищо по-нормално да имаш дете, когато поискаш.
Когато, обаче, детето е изстрадано, чакано, обиколил си всички клиники и специалисти, подложил си се на какви ли не интервенции - тогава гледаш с други очи на детето си.
С всичко е така. Рядко онова, за което не си се потрудил, ти носи щастие. Дори да донесе, то то е моментно и не представлява кой знае каква ценност за притежателя.

Ribbon, здравей. Ще ти дам моето мнение и предложение за съвет...

Да, това е криза. Не, няма да се повторя с другите дами, защото е изключено да знаеш какво е в душата на някого, но е видно, че е криза. Преживявали сме такива. Не се справихме...
Вярно, аз работех и то много, но кризата си е криза. Съпругът ми не издържа. Вината е на двамата винаги - това по повод моя ли е вината. Разбира се, да се вменява вина е много нездравословно, затова и не го правя, а само отговарям на въпроса ти.

Та предложенията...
Защо не се дистанцираш от нея? Не, не, не прибързвай! Не като изолация, а я остави сама на себе си. Тя сама трябва да стигне до отговорите си. И когато има нужда от теб, просто покажи отношение и я подкрепи.
Кризата ще мине! Само че се иска търпение...

Не знам доколко съм била полезна. Просто много ми хареса подхода ти!
И от мен поздравления и успех!

Приесъединявам се към мнението, че гопожата просто не знае какво иска. Това е като човек, седнал до отрупана с вкуснотии маса - отяжда му се. Като че ли се е поразглезила. Съжалявам, ама така мисля, при това - категорично.

Не щяла да работи, не щяла да стои вкъщи, искала да пътува, искала да си почива... Понякога разбирам защо някои мъже ступват жените си - аз такава не знам как ще я изтрая, честно! А на ribbon шапка му свалям за търпението и желанието да поправи нещата и да и угоди на тази Мис Каприз!

Чудесно, възпитай така и сина си и след време ще влезеш в топ3 на най-мразените свекърви! Нямам думи за човешката злоба (и простотия без извинение, защото никой не може и не трябва да бъде ступван заради това, което е още по-малко да разбира подобна постъпка).

А как реши, че той търпи госпожата, а не тя него например? Щот от страната на единия е едно, от гл.точка на другия е може да е коренно различно. Иди в клуба на родителите, които сами отглеждат децата си, и сама се увери колко разлики може да има в това, което мъжът реално прави, това, което си мисли и казва, че прави и това, което жена му очаква от него.

Много бързо я отписахте тази госпожа. Понеже всички винаги сте знаели какво искате, вероятно. И понеже знаете какво точно означава да си до мъж, изграждащ кариерата си (или развиващ бизнеса си), затова сметнахте, че госпожата нищо не прави. Не прави, ама гледането на деца особено без чужда помощ не било лесна работа (според другите теми). Ама то нейните сами се гледат, ще знаете, по цял ден и тя е много спокойна и доволна от което.

_Hope_ , преди време написах в една друга тема защо съм против наемането на детегледачка за вземането на детето от градина - защото това по един или друг начин ще ощети детето, като даде на нас възможност да се прибираме по-късно, респективно да прекарваме по-малко време с него. А откъде знаеш, че госпожата не иска да наеме детегледачка по сходни причини? Или подразбиране тя е мързеливата к**ка, която виси на врата на съпруга си и затова не може да има никакви други причини да иска/не иска нещо освен мързел, детинско поведение, презадоволеност? А колко лесно си оставяте децата на детегледачки? И всички ли можете да ги оставите на друг човек? Щот в темите за детегледачки / градини / майчинства чета други мнения. И едва ли са продиктувани само от финансовите възможности, а по-скоро от личното усещане на майката. Явно на тази жена не й е комфортно положението, в което се е вкарала. И явно стандартните и очевидни решения за едни, са неприемливи за нея. Докато не знаем нейните доводи не можем да правим заключения що за майка, съпруга и човек е.

*SV* ,
съгласна съм с теб за детегледачките!  Но тук не става въпрос за това. Госпожата спокойно може да комбинира няколко варианта:
 - да работи на половин работен ден и после да е само с децата;
 -  да не работи, но да има детегледачка, която да я сменя за 2 часа дневно, за да може тя да си почива;
 - да се занимава с нещо у дома - работа, хоби - каквото и душа иска
 - да даде децата на градина
 - да наеме домашна помощница, за да има време само за децата и себе си
....т.н
Съгласи се, че ако една майка иска да е неотлъчно до децата си, защото така усеща нещата, то тя никога не би им крещяла и не би казала "писна ми от тия деца"! Напротив, според думите на съпруга и, оставам с впечатление, че тя се нуждае от почивка, за да може да е пълноценна майка.
И тук идва въпроса - защо тя не намери вариант, при който хем да има време и спокойствие, за да възвърне душевния си баланс, хем децата да не са ощетени?

Ама не става само с мрънкане. Да седне, да помисли какво иска, как го иска, да направи някакъв план, да го обсъди със съпруга си...Докато тя самата не се вземе в ръце, нищо няма да се промени!

Жена ти се чувства прецакана. Прецакана в очакванията си. Спасението е да си намери занимание.
Парите не са всичко, колкото и да е изтъркано е вярно, особено когато не са проблем.
Трудно е - започнали сте предполагам с равен старт, ти градиш бизнес, успяваш, предполагам че повечето роднини те хвалят (родителите ви), а тя нищо. И тогава се явява приятелката, която успява........ и други всякакви и тъпото ежедневие и се питаш това ли е всичко.
Аз лично се измъкнах от този порочен кръг, когато си намерих работа и разбрах, че и аз мога много неща, а не само да съм домакиня. Сега определено съм по-добра съпруга и майка.
Колкото и да ти е трудно, постарай се да й покажеш, че цениш това което прави, че то е много важно за вас и вашето семейство. Давай й и някакви конкретни задачи, свързани с бизнеса ти.
Успех.

П.П. И не й угаждай за всичко. Понякога е хубаво да има някой да те сваля на земята.

има и работа и занимания за без пари

ако помага в детски домове благотворително?

Жена ти има нужда от промяна,дано обаче не е същата от която имах нужда аз когато мърморех така!моля ви се бе мъже,разберете,че всеки човек се нуждае от нещо повече от лъскав мезонет и финансова независимост,може би и липсва обичта ти и вниманието ти!

трябва да си много търпелив със съпругата си.
Да и показваш ,че е безценна за теб, най-добрата, най-обичаната .
Създай и емоционална сигурност, вероятно тя и липсва.
Но в никакъв случай не я оставяй проблема да бъде преодолян само от нея.
Всичките и действия не са проблема ,а само симптомите му.
Проблема е между вас двамата. Не мога да знам какъв е конкретно,
както казах вероятно се чувства емоционално несигурна.

Според мен мнение и някакъв съвет могат да ти дадат само жени
- изпадали или все още в подобно емоционално състояние като съпругата ти.
Само те единствено биха могли да я разберат.
Аз я разбирам, защото нещо почти такова чувствах по време на предишният ми брак.
Бившият ми съпруг ме остави да се оправям сама с демоните си-
 липсата на приятели, липсата на съпричастност, многото свободно време  и т.н
Е, за борбата бяха нужни двама и аз просто се отказах да се боря и си тръгнах.
Едва ли искаш нещо подобно да се случи?
Не искаше и съпругът ми
Не чети мнения от рода ,че съпругата ти не знае какво иска и тем подобни.
Те не само ,че са безотговорни, но и опасни.

не съм изчела всички мнения.
Ето няколко идеи:
- питай тя какво иска да прави уикенда? Тя да планира, да се вълнува, че ще е нещо, което тя желае.
- да си намери поне една приятелка. Ако другите ви завиждат за финансовото благополучие, има такива  с вашите възможности сигурно. НАмерете си от вашата среда хора
- определено да си намери хоби, работа
- защо да е съсипала кариерата си? Много жени по света имат деца, тъкмо имат време да решат какво искат да правят, и след няколко години започват отново да учат
- няма ли сестра, брат, родители. Сам човек не може да живее. Да ти си добър, грижовен, но ние жените имаме нуижда и от приятелки, познати, за да се надрънкаме по женски. Ти си навън по цял ден, имаш професионален живот , тя не.
Трудно е човек след токова години да се анбицира и отново да влезе в релси- да си намери работа, среда и т.н.

Докато четях си мислех, има тези проблеми с хората:
-незнам  по на колко години сте, но често се среща кризи в средата на живота( незнам дали има дума на бг з атова). Често хора около 40-те , постигнали доста неща до този момент, решават , че няма накъде да се развива, или постигнатото не им носи удовлетворение и търсят себе си отново. Тогава често изпадат в кризи.
-има така наречения хормонален баланс, много често срещано е при жените хормоните да не са в баланс. Оттам идват много депресии. Нищо лошо няма в това, лекува се с медикаменти. Нищо общо нямя с лудост или нерви.
-да не би скоро да сте имали дете и тя още да е вследродилна депресия?

Хубаво е да си търпелив с нея, д аи показваш, че я обичаш, но ако мислиш, че нещата са по- дълбоки от нормална глезотия, говори с нея. Това не значи, че я обявявяш за луда, просто от любов и загриженост искаш да помогнеш.

Мисля че жена ти е в депресия има нужда от помощ ,поговори с нея  или я мотивирай да излезе от нея !

Евала! Заставам си зад всички постове и зад тези на някои други съфорумки, само потвърди утвърденото ми мнение!  Още веднъж ти желая успех! Само още един съвет-недей да раздаваш подкупи, остави я сама да се справи!

Извинявай за въпроса, но сега колко често правите секс?

Твоята жена не е единствената, която не би оставила децата си при свекърите си. Ако разгледаш из форума, има доста такива теми.
Жена ти не е и единствената, която не може да се довери на детегледачка.

Така, че дотук нищо ново под слънцето. Тя много добре знае какво иска, но не знае как да го постигне. Защото е раздвоена м/у желанието да работи (или поне да разнообрази ежедневието си) и привързаността си към децата.

Вариант 1: започнете да оставяте децата за по малко. Вземете жена, която да е с жена ти и децата по цял ден. Когато се опознаят достатъчно, вероятно и ще започне да й оставя децата. Аз бях цяла седмица със детегледачката, преди да се престраша да изляза от нас и да я оставя сама с детето за кратко. Мъжът ми нямаше никакви притеснения и съответно не разбираше тези мои терзания.
Вариант 2: казвай й колко цениш това, което тя прави. И че когато стане готова да се отдели от децата, ти ще й съдействаш да навакса в професионален план това, което сега е пропуснала. Не настоявай да местиш родителите си наблизо, щом не ги харесва. Това само ще ви задълбочи проблемите.

Боже, какви лигавщини!!! На Банско- що на Банско, в къщи - що в къщи! Баба ми викаше: "...пусти шамари..."!

Аз и не го казвам в смисъл да я шамаросваш! Не съм за насилието , но жена ти явно има проблем който ти не можеш да решиш, колкото и да и го набиваш в главата. Този проблем тя трябва да си го разреши сама и да осъзнае как те натоварва и теб и цялото ви семейство, обратното би било твърде егоистично и некоректно. А на теб ако ти харесва този вид мазохизъм, продължавай! Със сигурност децата не са щастливи от подобни сцени!

Както предположих в предният си пост- мид-лайф крайзес. Много често срещано на запад. Може би не толкова често в Б-я, по простата причина, че няма много хора да са постигнали много като вас до тази възраст.
Жените най-често сменят професиите си. Или тепърва започват да градят кариери, след отглеждане ан децата.
Мъжете си купуват кабрио. Започват да носят по- тинейджърски дрехи.
Възрастта, в която доста семейства се разделят, без особено видими проблеми. 
Проблем да се справяш с възрастта, чувството, че едва ли не живота се изнизва....

Дано намерите начин да се справите! Успех!

Пълно щастие няма,това е животът.

не желая да обидя нито теб,нито жена ти,но за мен тя е абсолютна лигла.Много важно,4е има 2 деца и къща на главата си.Питам се,ако работеше по цял ден като луда за жълти стотинки,след което да вла4и торбите,тепърва в 7 ве4ерта да запо4ва да готви,4исти,мие 4инии,проверява домашни и т.н. до към 00.00 4аса,ТА дали тогава щеше да се 4увства реализирана и пълноценна жена?АБСУРД.Маникюр4е,при4еска,козметик-какво ли е това?????Тя просто е намерила църква да се прекръсти.И да,смятам,4е за това имаш вина и ти.

Аз не ти вярвам на нито една дума.  Такъв съвършен, направо противно съвършен.

Ако е истина, Панделчо, повтарям офертата си 

Да, бе! Той толкова съвършен, а жена му е онази к...чка, дето все е недоволна. Така и не чухме според теб твоята вина каква е за настроенията на жена ти.
Дано тя самата не прочете какво мислят за нея тук, че съвсем ще изпадне в депресия.
То и моя мъж, ако го питате, е съвършен, ама питайте ме мене де!

Ех, TheRibbon!
Дано има повече мъже като теб...по това което чета виждам, че ти всячески се опитваш да угодиш на жена си....която явно не е толкова заинтересована от брака ви. Но за съжаление понякога така се случва. Тя като няма проблеми и е презадоволена започва да си измисля такива и тогава става много тягостно....
Пожелавам ти и на твоята улица да грейне слънчице...какво да бъде ти сам ще решиш 

И според мен е кризата на средната възраст. Наближава 40-те, започват промени във външния й вид - появява се нова бръчица, тялото не е така стегнато вече, сигурно се опитва да се поддържа, но това и струва много повече усилия и нерви. Пък тя за какво и да се поддържа - има теб, почти идеалния съпруг, който и дава всичко. От много време сте заедно и си знаете и кътните зъби, няма я онази тръпка от началото на новата любов, няма я вече тръпката от трудно изкараните пари. Ако някога е имала интереси и хобита, вече сигурно ги е зарязала и нищо не може да я зарадва, дори и усмивките на децата, даже са й бреме. Ако я разпознаеш в моето описание ще ти кажа, че ще е нужно нещо много разтърсващо да и се случи, за да я изкара от тази дупка - добро или лошо.

Мнението на KAS напълно покрива моето ! Просто има такива жени - вечно недоволни , вечно мрънкащи ... На това аз му казвам " Пази Боже сляпо да прогледа "  
Вземи нещата в ръце и и обясни , че така не може да се живее ... И освен това съм забелязала , че най много говорят за пропусната си кариера , хора , които не са имали никакъв шанс за такава  
Извинявай , ако съм ти се сторила груба , но това ми е мнението  

Кой знае какво става, за да се е изнервила така жената. Може ти да си досаден и нетърпим в някои отношения (нищо лично към теб, но така си мисля). Успех в преодоляване на семейната криза.

Замисли се за какво реално мисли или мечате жена ти, не гледай само на повърхността. Към 40 и аз ако само уют на мъжа ми съм създавала и съм гледала децата, бих изперкала, и то значително повече от нея.

Точно така е! Аз имах една приятелка, която бе вечно недеволна от живота. Нямало вече свестни мъже на земята, само я използвали, изнемогвала с децата, все тичала на някъде, парите не й стигали, секса не й стигал, нямала динамичен личен живот, скучно й било, работела много, майка й я дразнела. По цял ден се оплакваше. Тя бе главен счетоводител в частна фирма, изключително уважавана и добре платена. Майка й живееше с нея и й гледаше децата, готвеше, переше и т.н. Бившият й съпруг я подкрепяше финансово, помагаше за децата. Изобщо положението й не бе прекрасно, но не бе и никак лошо. 
И така, майка й се разболя и влезе в болница. Моята приятелка се стегна и започна съвсем сама да се справя с всички задачи по домакинството, отглеждането на децата и работата. И се справи, просто нямаше как - опрял бе ножът до кокала. Сутрин ставаше в 6.00 и си лягаше вечер в 12,00 часа. Идваше на работа бодра, ентусиазирана, "набрала" скорост. Оплакванията спряха. Казваше ми - "толкова много задачи имам, толкова неща трябва да свърша, че нямам време да се оплаквам". Започна и да цени майка си, защото разбра какво всъщност прави тази жена за нея. Този период бе преломен в живота й и след него тя промени цялостно мирогледа си.
Та мисълта ми за твоята жена е, че когато си абсолютно безметежен и безгрижен, не цениш това което имаш и искаш майка си и баща си. Ревяли децата, боледували, ангажирали я много...Един хубав бой с точилката по дупето, за да се осъзнае на кой свят е! Хората плачат, че нямат деца, а  тя има, пък... Хората нямат какво да ядат и гпак не се оплакват, тя намерила на хляба мекото и пак недоволна. Аман от глезотия! Аз ако съм на теб ще взема крути мерки и ще я оставя гладна и жадна, че да знам поне за какво се оплаква.

Изумена съм,колко много съвпадения с моето семейство намирам. Изцяло вярвам и се възхищавам на автора на темата. Идентифицирам се с жена му,поздравявам го за усилията. Смятам,че жената има някакво дълбоко лично неудовлетворение-от външния си вид или нереализирана професия. То е дълбоко в нея,колкото и да и повтаряш,че е страхотна-тя не вярва и не е съгласна. Напълно подкрепям всички постове на *SV*.Проблема на жената е,че е по умна,отколкото трябва и се замисля повече. И аз така правя-не е полезно,повярвайте ми. От личен опит мога да посъветвам мъжа да настоява за работа,която тя иска. Каквото и да му струва това. Не се отказвай!