В мене ли е грешката?

Мнението на KAS напълно покрива моето ! Просто има такива жени - вечно недоволни , вечно мрънкащи ... На това аз му казвам " Пази Боже сляпо да прогледа "  
Вземи нещата в ръце и и обясни , че така не може да се живее ... И освен това съм забелязала , че най много говорят за пропусната си кариера , хора , които не са имали никакъв шанс за такава  
Извинявай , ако съм ти се сторила груба , но това ми е мнението  

Кой знае какво става, за да се е изнервила така жената. Може ти да си досаден и нетърпим в някои отношения (нищо лично към теб, но така си мисля). Успех в преодоляване на семейната криза.

Замисли се за какво реално мисли или мечате жена ти, не гледай само на повърхността. Към 40 и аз ако само уют на мъжа ми съм създавала и съм гледала децата, бих изперкала, и то значително повече от нея.

Точно така е! Аз имах една приятелка, която бе вечно недеволна от живота. Нямало вече свестни мъже на земята, само я използвали, изнемогвала с децата, все тичала на някъде, парите не й стигали, секса не й стигал, нямала динамичен личен живот, скучно й било, работела много, майка й я дразнела. По цял ден се оплакваше. Тя бе главен счетоводител в частна фирма, изключително уважавана и добре платена. Майка й живееше с нея и й гледаше децата, готвеше, переше и т.н. Бившият й съпруг я подкрепяше финансово, помагаше за децата. Изобщо положението й не бе прекрасно, но не бе и никак лошо. 
И така, майка й се разболя и влезе в болница. Моята приятелка се стегна и започна съвсем сама да се справя с всички задачи по домакинството, отглеждането на децата и работата. И се справи, просто нямаше как - опрял бе ножът до кокала. Сутрин ставаше в 6.00 и си лягаше вечер в 12,00 часа. Идваше на работа бодра, ентусиазирана, "набрала" скорост. Оплакванията спряха. Казваше ми - "толкова много задачи имам, толкова неща трябва да свърша, че нямам време да се оплаквам". Започна и да цени майка си, защото разбра какво всъщност прави тази жена за нея. Този период бе преломен в живота й и след него тя промени цялостно мирогледа си.
Та мисълта ми за твоята жена е, че когато си абсолютно безметежен и безгрижен, не цениш това което имаш и искаш майка си и баща си. Ревяли децата, боледували, ангажирали я много...Един хубав бой с точилката по дупето, за да се осъзнае на кой свят е! Хората плачат, че нямат деца, а  тя има, пък... Хората нямат какво да ядат и гпак не се оплакват, тя намерила на хляба мекото и пак недоволна. Аман от глезотия! Аз ако съм на теб ще взема крути мерки и ще я оставя гладна и жадна, че да знам поне за какво се оплаква.

Изумена съм,колко много съвпадения с моето семейство намирам. Изцяло вярвам и се възхищавам на автора на темата. Идентифицирам се с жена му,поздравявам го за усилията. Смятам,че жената има някакво дълбоко лично неудовлетворение-от външния си вид или нереализирана професия. То е дълбоко в нея,колкото и да и повтаряш,че е страхотна-тя не вярва и не е съгласна. Напълно подкрепям всички постове на *SV*.Проблема на жената е,че е по умна,отколкото трябва и се замисля повече. И аз така правя-не е полезно,повярвайте ми. От личен опит мога да посъветвам мъжа да настоява за работа,която тя иска. Каквото и да му струва това. Не се отказвай!

по-малоумно изказване по тема, която е абсолютно непонятна не бях чела.
тя - съпругата , какво е?
Домашният любимец ли?
Дето като се изака на килима му се бута носа в акото да помирише и да се поправи?
Ако наистина темата е истинска и проблема между двамата брачни партньори съществува
се надявам съпругът да се обърне към брачен консултат .
Или просто да поговорят открито, разисквайки отношенията си и преценявайки добрите и лошите неща, които ги съпътстват.
Защото имането- материалното имам предвид , не решава всички проблеми в света.
Не прави хората щастливи.
Хората дето си мислят ,че парите дават щастие или никога не са ги имали или за тях щастието е да са нахранени, затоплени и извеждани.
Ама това е кучешко щастие.
И ако това ги удовлетворява, заслужават и кучешко отношение./да ме извинят животинчетата/
Една интелигентна жена обаче заслужава , освен материалното и духовно удовлетворение.
Да се чувства полезна , да има свой кръг от приятели, където "тежи",.
Да чува благодаря и  браво, но не защото е перфектна майка и домакиня
 и други дребни неща, които карат някои  жени да се радва сутрин ,когато се събудят.

Аз мисля, че той я обича повече, отколкото тя него...

Добре, какво още да направи горкият човечец според теб? Какво още? Той е направил всичко по силите си - осигурил е дом, храна, помага с децата, опитва се да разнообрази живота й с пътувания, ето и сега търси помощ и казва, че си я обича и иска да е с нея...Какво да направи още? Самият факт, че търси помощ, значи, че той е активната страна и се опитва всячески да оправи всичко. Аз, може би защото съм малоумна, но неразбирам, защо този човек трябва да търси сам пътя за подобряване на ситуацията. Тя, съпругата кога ще направи усилие, тя защо не си задава въпроса, какво аз направих, правя и бих направила за този човек и семейството. Защото май не е достатъчно. Нито може да я накара на сила "да тежи на мястото си", "да започне работа", "да потърси нови приятели". А и не разбирам "браво" кога и защо да й каже -защото мрънка и се оплаква постоянно и е вечно недоволна?

Абе хора, не е в него проблема и тя го знае! Жената не се е оплаквала от мъжа си, а от положението в което е в момента. Тя трябва да си вземе решение, не той! Просто дамата не може вече да го сдържа в себе си(неудовлетворението) и си го изкарва на близките. Когато не съм доволна от себе си, ако ще петдесет апартамента, сто коли и двеста детегледачки да ми дадат , няма да изляза от депресията си и това е! Тази жена не се харесва в момента! Убедена съм!

Не не е в тебе грешката. Понякога човек изпада в такива емоционални дупки ( не знам може и това да е депресията). Не ти се прави нищо, нищо не ти харесва, всичко ти изглежда глупаво и безсмислено, кипваш от най-малкото нещо и за всичко обвиняваш другите. Изпадала съм в такива състояния . И най-добрата комедия не може да те разсмее. В такива моменти човек преосмисля живота си. И много е важно да си зададе въпроса какво точно искам и как да го постигна.
Вероятно жена ти е именно в такава емоционална дупка. Суката е опасен враг. Безделието ражда пороци.
Приятелите могат да изиграят решаваща роля за преодоляване на проблема. Много е важно да има на кого да изплачеш душата си в такъв момент. Аз след като се омъжих се отдалечих от приятелките си. От начало като че ли не ми липсваха много но с течение на времето и натрупване на проблемите започнах да усещам липсата им. Децата обаче са чудесен повод за запознансва и създаване на приятелства.
 Когато на главата ти се стовари и някой сериозен проблем, застрашаващ семейството например  тогава наистина мобилизираш всичките си сили и нямаш време за мрънкане . Стресът всъщност оказва благотворно влиявние. Подложен на стрес ,човек е способен да се справи с много задачи и е по-организиран. Забързаното ежедневие така те повлича, че нямаш време и да се огледаш, камоли да се оплакваш. Тогава свободното време предпочиташ да го прекараш в къщи на тишина и спокойствие, които допреди това може и да са те дразнили. Та мисълта ми е , че може примерно да товариш жена си с плащането на всички сметки например или пък някое ремонтче да спретнете например и да я натовариш с търсенето на майстори или избора на цвят боя , мебели или нещо друго, или пък организирането на новогодишен купон или нещо друго. Но най-важното е човек сам да се осъзнае , че нещо не е наред и да се мобилизира да се бори с всички сили. Иначе няма да стане, каквото и да направиш все ти ще си виновен. Но все пак е от особена важност да получава подкрепа от близките.
Имам една съседка , която е горе-долу в същото положение- материално осигурена от съпруга си, неработеща, родителите й през ден са у тях да им помагат за децата и тази жена знаете ли как се разнообразява? Ами започва да тормози съседите. Набелязва си някой, започва да ръси простотии по негов адрес , тормози го по телефона, напълва му ключалките с канаколит и други такива. Цялата кооперация е пропищяла от нея. Обаче най-големия проблем е , че съпруга й не признава , че има проблем. Миналата седмица той ме заплаши, че щял да се разправя с мене понеже съм се подсмихвала като съм се разминавала с нея . Е, такива к'во ги пра'иш?  Моля, не правете това в къщи!!!

krasi72, описаната от теб съседка едва ли е станала такава от "скука". По-скоро има някакво психично отклонение.

Жена ти просто има нужда да бъде нещо повече от майка. Иска да има и своя кариера, свой професионален живот. Нормално е да й писне да се занимава само с децата. А в уикенда иска разнообразие - и аз така. Не й се сърди. Не са само парине важни - тя няма задоволена една важна потрибност - личностната си реализация. Ако нямах своя професия и кариера аз лично щях да лудна. Чесно! Сега ми е кеф, гледам си детето. Ще го гледам до 3г., после обаче си се връщам на работа, а то на градина. Ама си знам, че си имам място дето ще се върна, дето хората ме ценят, уважават и т.н.