Осиновени и осиновители, обичайте се!

Мила Bambola,
хубави думи. Искрено се надявам един ден да се запознаем лично 

       Bambola,Благодаря ти,за това,което написа! 

 

 Много вярно и точно си го написала! Благодаря!  Мисля, че имаме нужда да си припомним простите истини!Като храна за душата!     

Имам два въпроса:

А)  Ти  си убедена, че ние не си обичаме родителите по презумпция

или

това, което четеш от деца тук, те води до този извод ?

Б)  Казваш :"Питала съм се дали щеше да бъде по щастливо с биологичните си родители?" - Според теб там ли ни е болката, че не сме с био-родителите ?

 

Ух, все по-тежко ми става да чета тук ... ще си дам отпуска оттук, от ей този момент, веднага.  Не точно заради тази тема, просто така. Ами честно да ви кажа, много ме натоварват нападките един срещу друг, ама и такива розови, бонбонени послания, простооооо

Май започвам да разбирам пишещите тук осиновени деца, които казват, че никой не ги разбира...

Аз съм осиновител. Никога няма да мога сто процента да вляза в кожата на сина ми, просто защото аз не съм изоставена от майка ми. Но мога да опитам да усетя болката му, която винаги ще присъства в живота му. Да, надявам се лекувана от любовта ни, но присъстваща.

Ще опитам да дам пример с нещо, което вероятно всеки е изпитвал, затова всеки ще разбере.  Загубата на близак човек

Загубих баща си преди 10 години. Мина ли ми болката - не ни най-малко.  Получавам ли любов от близките си - всеки ден ежедневно, замества ли ми тя липсата - ни най-малко. Раната си остана и винаги ще ме боли. Болката е отвъд рационалното, отвъд думите, отвъд обясненията, отвъд самоубеждението, че така е трябвало, че бог така е отредил, че никой няма вина.

Предполагам, такава е болката на осиновените деца. Няма да мине с розови балони и Барби обещания.

Извинявай, Бамбола, не е срещу теб лично, изобщо. Убедена съм, че си писала искрено и с най-добро желание да дадеш кураж, като напишеш нещо хубаво.

Чао на всички до след време

Фуссии, не мисля, че вината за „развалянето” на форума е в някои от страните конкретно. По-скоро нещо в начина на комуникация и интерпретация куца…

Никога не съм виждала така празно от присъствие това място. Е, поне от година и нещо насам.
Може би е време повечето от „старите пушки” да излезем от затворения двор на осиновяването и да погледнем отвъд него. Пък и да оставим малко поле за действие на нови хора.
Идва момент на изчерпване и това е в реда на нещата. Или пък не е.

Факт е, че дори физическата болка е субективно понятие. Всеки от нас я понася по различен начин, какво остава за другата болка – душевната, емоционалната? Нека уважим правото на всеки да я живее по начина и за времето, от които се нуждае. Както и правото на радост. Правото на разбиране и неразбиране и т.н., и т.н.

Аз като ви казах, че трябва да слушате повече Боб Марли, вие - не! 

Като чета във форума оставам с впечатление , че голяма част от пишещите не понасят чуждо мнение тоест различно от тяхното.Хора осъзнайте се всеки има право на лично мнение, колкото повече и по различни толкова по добре.Всеки чувства и преживява нещата по различен начин , не виждам за какво се нападате. Всеки който напише нещо по различно бива нападан анализиран какво е искал да каже защо го е казал ,а това е просто едно мнение можеш да го приемеш или не това е твой личен избор.За това според мен много от мамите не пишат. Тук се делим на осиновители , осиновени и не знам още какви. Независимо какъв си и аз мисля че сам избираш как да изживееш живота си ,ти сам избираш дали да се чувстваш щастлив или нещастен. Анализираме постоянно постъпките на децата си през призмата на осиновяването , а ако правеха същите неща и не бяха осиновени тогава какво щяхме да анализираме или ако родителите ни се държаха лошо с нас но ние сме техни биологични деца тогава къде щяхме да търсим причината.

Мислите ли, че ще получа  отговор ?

Все се говори тук за непонасяне на чуждо мнение, пък аз не мога да разбера какво имате предвид. Ако под спор се разбира това, то не съм съгласна, че го има. Спорове има да, просто явно всеки разбира спора различно и го приема различно.

Не разбирам какъв е проблемът, когато някой не е съгласен с нещо и зададе въпрос или каже противоположно мнение, защо се приема като нападка и каква е разликата спопед вас между спор и неприемане на чуждо мнение?

Bambola  ще влезе ли някога пак ?

Може и да е регистрация за едно писане и повече като този ник да не се появи.

Дано да се лъжа.

Ами може и аз да съм я обидила.....

Категорична съм, че не си я обидила.


Тя никога няма да отговори на въпросите точно. Или е регване за едно писане или ще има тонове пожелания, но отговор на въпросите май няма да има.

Фусси, с нищо и никого не си обидила, ти не си и в контингента, към който се цели.

С това не съм съгласна.Честност и доверие-да,но ako осиновителите крият истината ,то не е от липсата на такива,а от други съображения,които за мен са най-често просто проява на чисто човешка слабост.
Родителите ми са крили от мен доста време факта,че съм осиновена от страх,но аз ги разбирам прекрасно и научаването и за мен не доведе до катастрофа в никакъв случай.
Тук също не съм съгласна.Просто при мен не е така.

E, и аз да спечеля един бас!
Бях се обзаложила, че няма да отговориш на нито един въпрос.

Не отговаряш на въпросите,  а тон обяснения.

Аз си чакам отговорите.

Това са въпросите й.

Мамче Галя, на тези въпроси е отговорено. Ето ги отговорите:

Дарена,

И двете с мама Галя сме грамотни, аз съм по-неграмотна технически , де, но да чета мога.

Помолих за отговор, това са разсъждения, а аз моля за простички отговори.

Аз ли нещо не вдявам или... не мога да разбера от къде се пръкват от време на време темички, водещи до дискусия относно форума.
на лични, ми не чети бе.
Смея да твърдя, че съм кротък и търпелив човек, ама взе да ми писва

Интересно... аз пък да не зная, че ние тук не разсъждаваме върху проблемите на осиновените, осиновителите и биологичните родители . Е, благодаря ти, може и да се замислим и да поразсъждаваме.
Ау ти си някакъв рядък екземпляр, хем биологичен родител, хем осиновител. Моля ва-ва да пусне фанфарите, щото нямахме такъв случай до момента. 

Ще спра до тук, но за мен самото заглавие на темата ти е обидно. Както казах аз съм кротък човек и мразя конфронтацията, особено за глупости, затова и си замълчах, но ми писна. Възпитанието изисква когато влезеш в нов форум първо да попрочетеш насам - натам, да видиш, какво обсъждат хората, да разбереш дали с темата си ще кажеш нещо ново, да се представиш, все такива ми ти работи. Много е лесно да влезнеш и да цвъкнеш една нова темичка в нищото, призоваваща към всеобща любов, все едно ние тук изпитваме единствено и само омраза.

Последно

Съжалявам те и се моля някой ден и аз да не стана като теб.

Айде, със здраве.

Бамбола,

Друг  ден ще напиша какво преживах като ти прочетох първи постинг.



Сега само питам, абе ти к"во пиеш докато ги сътворяваш тия бисери ?

Не можеш да ми развалиш настроението - кефя се много за Таня и пак гоня от тука Фоксчето, че да не се трови на лошия въздух.

А, че имаш две деца и че те боли, личи,
 мерси на нашите, че ми отговориха на молбите и ме пратиха на математика за напреднали от 2 клас,  разбрах го преди да го напишеш.

Мислех, че друг ден ще пиша, но не се стърпявам и пиша сега.

Ти си с маска. Защо на мен това ми приписваш ?

Като прочетох първия постинг на Бамбола мъчително ме заболя и си плаках тихо от безсилие и мъка, а си седях и си пишех, беше сутрин, тогава го  прочетох. Колегата три пъти влиза и а да пита кой е починал, пък се откаже, вземе си нещо и излезе.
После в трамвая пак си пътувам седнала, гледам тъпо в стъклото, а сълзите ми сами си падат.

Излиза, че като сме искрени и само болка пораждаме. Че нямаме никакво право на съществуване в този си вид.
Че ако сме искрени няма никакъв шанс да ни възприеме човек сигналите ясно, а те са -
и с най-добрите осиновители рана си има.
Никой осиновител не ни е крив.
Раните не се дължат на лоши осиновители.
Ние други родители нямаме.
Обичам майка си безумно и друга не ми и хрумва да си помислям дали искам, татко също обичам по свой начин.

Предполагам, че от небето аз съм избрала тези двама човека  - майка и баща (осиновителите ми) и съм ги избрала за да им стане малко по-светло и радостно. И ако животът ми свършва сега и трябва с 3 изречения да кажа какъв е бил, само хубаво ще кажа и че пак тях бих избрала.

С другите деца като мен имаме прекалено много еднакви усещания и болки - и тези с прекрасното детство и с по-обикновеното детство, и с много милите родители, и младите и старите, с   различните професии и полове, с образование и без, с различна възраст и страна на живеене.
Но ако ще се налага да чета подобни на това писмо, мъчителни и злобни  вопли, остава само анонимна група за нас.
 
Бамбола е същият социален и емоционален тип като първата жена, от която получих "мило" и  "незаплашително" писмо на лични. Даже помислих, че е един и същи човек. Тя се страхува от себе си, от това, че животът се развива, децата растат, а тя не смее да се отпусне от страх да не би да ги обича различно, но проектира емоциите си върху външен обект и по стечение на обстоятелствата това ставам аз.
С всеки изминал ден разбирам болката и безсилието на тази жена. Има и съзнанието, че първото дете и е дало спокойствието да зачене второто - ами прекрасно, магия Божия, тя никому нищо не дължи за това.
 
Ако и кажа, че е свестен и достоен човек и че обича и двете си деца и никой не би и си помислил, че ги дели поради произхода им, тя не би повярвала.
Ако обича децата различно, то е защото те като характери са различни, като възраст, като много неща, но не и защото едното не е био.
Ако и кажа, че никое дете нама да престане да я обича само защото научава, че е осиновено, не би ми повярвала.

 Не коментирам болката на мамите, защото не я разбирам, не съм я преживяла, но да ги насилвам да декларират, както нас ни насилват - никое дете не го прави. Замисляли ли сте се над това ?

Не страдам, защото осиновителите ми са лоши или недостойни. Това сто пъти го чух на лични и че ако били други, нямало да съм такава, каквато съм.
С мен те са били най-добрите по начина, по който те са мислели, че е най-добър и полезен за мен. А осъзнатото страдание може би ми е  дало енергия за да пиша тук достатъчно дълъг период. Децата, които декларират, че не са наранени или са: кандидат-осиновители или след 5 изречения повече не навлизат в нищо и не пишат тук. Това е тяхно право.

Цялото писмо не е призив към любов, отдавна се научих да ме води съдържанието, а не заглавието.
 То е грачене - вопъл на самотна, ужасена и нещастна жена. 

В тия постинги, в които някой праща другиго "на м...та си" има повече любов, защото някой на момента е ядосан на някого или нещо, но не си е загубил душата. Предполагам пишещите са две приятелки.

Благодаря на Фусси много, много, много. Благодаря за това, че написа как се чувства, и че долавя, как се чувстваме, и че си тръгва за малко, понеже не може да издържи на емоците от това писмо.
Предполагам, тя се е потопила в света ни и затова усети нещата с нашата кожа много осезателно. Така дават съвети да се учи език - да се потопшиш в него за 6 мес. (извинете за примера, но от там ми дойде това, казва се "погружение в ...")
И мен ми идеше никога повече да не се появя тук,  но се въздържах, дадох си време и зададох ясни и прости въпроси.
Не очаквам отговор.
Няма да има такъв, то е ясно.

Мираетке, почисти си ЛС.

готово

и плодете се ...
Много странно "писмо". Не можах да схвана посланието. Май не ми е ден за мислене днес. И аз се влючвам неподготвена много пъти, и не успявам да изразя мисълта си, но това което прочетох ми се стори много ... объркано. Как да се обичаме? Аз се опитвам да се "запозная", да се "открия", да "почувствам".
Опитвам се понякога да се включа в други форуми, но там не откривам своя живец, нещо което да ме провокира. Не си падам по латиносериалите и захрния памук.

За да сложа край на дискусията на тема, за която невиждам смисъл за спор,хора различни и съдби различни,ще напиша нещо,може би ще прозвучи несмислено :
Аз си се обичам - осиновена и осиновител.

на тези, които всяват смут, обиждат и се правят на велики само ще кажа, че е гадно. един новодошъл и един анонимен. страхотна комбинация. и набелязаната жертва, мираета. много достойно, няма що. за да изкарате фоксче извън нерви си трябва наистина талант. да казвате какви проблеми има мираета също е много мило, трябва да си голям, свестен и добър човек, за да бъркаш с мръсни пръсти в отворена рана, че и да ги завърташ. радвам се, че някои са страхотно наясно със себе си и поучават останалите. аз викам да я убием мираета с камъни, що се морите да пишете. познавам лично мираета, имаме си и нашите пререкания, но знам че е свестен човек и е нечовешко да я нападате вкупом.

мираетич, успокой и ти малко топката душа........

В никакъв случай не мога да се съглася с това, не ми е  минавало и през ума.

потресена съм от тази желязна логика. никакво казване за осиновяването, за да не ни намразят децата ни. да му мислят тези, които са осиновили по-големи деца. те от влизането вкъщи си ги мразят, щото си знаят. интересно ми е това за българия ли само важи или за навсякъде. защото има държави без тайна на осиновяването. там кой знае каква омраза се вихри. впрочем чичо ми беше осиновен от сестрата на  биологичната си майка. дали той я е мразил.
чудя се защо ли още чета тази тема. самото и заглавие е парадоксално. и не разбрах дали призива е да обичаме собствените си деца, като осиновители или осиновените от форума. щото аз например съм осиновителка. познавам зойка и мираета и ги обичам, значи ли това, че съм изпълнила пионерското поръчение. и детето си обичам..........
що не мислите малко като пускате теми бе хора.

ааааа, и госта да го светна. мираетка не е осиновителка, а е осиновена. като четеш. чети внимателно.

......

Потресени или не, обидени или не, съгласни или не, жената просто сподели собствените си мисли. И сега като й казахте какво трябва да мисли, как трябва да го прави и доколко да го прави, по-добре ли се почувствахте? Защо просто не кажете собственото си мнение без да я нападате?
Понякога, тук намирам помощ за проблемите си, много ценни идеи, мисли, а поняга не съм съгласна с много от написаното, но това не ми дава право да нападам когото и да било.
Хубав ден ви желая.

По-различно е от споделяне на мисли. Децата се страхуваме от написаното, от това осиновител да не приеме за чиста монета това, за което се претендира в постинга на дамата.
Зададените въпроси са ясни и полезни за всички ни.


Ва ва,

Не намирам темата за нецензурна или по какъвто и да е начин противоречаща на закона и морала, че да я заключваш. Изразните ни средства са в рамките на общоприетото.
Ако на теб лично ти създава дискомфорт, то моля да бъда извинена и да поема вината за личния ти дискомфорт, но не заключвай темата.

заключи, а и изтрии. да не ни гледат срамотиите

Въобще не са срамотии, те срамотиите са си ни хубави.

Дасе разпиша преди 12 и аз.

На мнение съм да я оставим тази темичка - другите си имат спамо-чат темичка, на ние под гръмкото заглавие за любов може да покажем вижданията си за любовта 
Всеки има право на собствено мнение, всеки има право да не е съгласен с другите, както и да не вижда гредата в собственото си око /или да я вижда, ама да му е комфортно с нея и да не иска да я вади/.

Мира, ако някой осиновител приеме за чиста монета каквото и да е писано във форума/без да го пречупи през призмата на собствените си виждания/ - тежко му на детето на този осиновител.
Колкото броя а осиновителите и осиновените, толкова терзания, проблеми, въпроси и всевъзможни случки ни се случват /ух, израз за чудо и приказ/. Дори и начина, по който обичаме децата си е различен /моя е най, ама не го правя на въпрос/
Важното е, да няма личностни нападки.
Ето, изказах се и аз неподготвена и не по темата.

ПП.Срамота - отново три листа глупости и заяждания /мое виждане/ и три реда всичко на всичко в двете важни теми.

Аз не виждам нищо лошо в темата. Тя е поредното доказателство за това, че когато някой има различно мнение от друг, този другият се врътва, понеже не му харесва и после е много е лесно да говориш, че някой не търпи твоето различно мнение. Защото тук не става въпрос за различно мнение, а за това, което Фокси е написала - за впускане в писаници, без да си се представил и да си се запознал с темите във форума. Никой не се е родил научен, това е ясно, ама този менторски тон нещо не е на място. Тази тема не е пусната, за да предизвиква дискусии, а за да ни научи, щото ние не ги разбираме нещата.

ок след като има повече за, оставям темата

a може ли да се караме, щото в това май е поантата. пу аз ще се карам с кудкудяка

Ако ще се обичаме, ще се караме възпитано и завоалирано. Като ЕНТЕЛЕКТУАЛКИ 
а може би темата щеше да тръгне по правлния път, ако заглавието беше - осиновени и осиновители, разбирайте се или поне се опитвайте да погледнете на света през очите на другите и да ги изслушате. На мен замисъла преди да се изкриви после темата ми звучеше точно така. Може и да не съм права. 

Е, мата, дай да не разваляме боя с разправия

Не бий Мата, чакам клоунския костюм от нея.

Имам 4 писма от деца - меко казано сме разтърсени от "любовта". Най-емоционалния вика : "аз на кого казвах, че там работа нямаш" до "з..би и зарежи" и "и аз ревах, ама все някога ще пораснем и ще сме по-силни и ще го приемем като теренинг " .

А вие как бихте отговорили на въпросите, но кратичко и делово.
И какво ви казва авторката, пак делово.

Искам да имаме всички хубава неделя и наздраве !
Днес ми е ден за почерпване на близките ми от този клуб

Ако не искаш да набие мата, ще трябва да отидеш да я пазиш днес, ама дори и да я набие, ние ще отидем у тях да вземем клоунския костюм от мъж й, ката че спокойно, костюмът не се губи.

На първия ти въпрос - нито едното, нито другото, нито трето, не е така.

На втория ти въпрос - Не

Какво ми казва авторката няма да ти отговоря - няма смисъл, дай да я оставим жената на мира с нейните си демони, а те не са малко, а аз ще се боря с моите

На въпросите: Не виждам тук някой да мрази когото и да било и няма нищо, което да ме насочва към такива мисли.
А що се отнася до нападките, аз пак питам: каква е според вас разликата между спора и нападките. И защо ако аз например, не се съглася с някого, то непременно го нападам. Ми не съм съгласна с написаното от Бамбола и не съм длъжна да се съгласявам. И кво сега да се врътна и да кажа: "Ми няма да пиша повече тук, щото тук не се търпи различно мнение". Ами големи хора сме, кво толкова се е случило ако някой не е съгласен с мен или аз с него. Ми няма да спра да пиша, само щото някой ще реши, че не търпя чуждо мнение, само защото съм си позволила да изкажа несъгласие. В крайна сметка не може всички да сме на едно и също мнение и всеки има право да си го изказва.

Мооооже - при комунизЪма!Пък ако не си, изкажи си го тогава и гледай...Сори за спама

Кудкудяка, едва ли питаш сериозно за разликата между спора и нападките- но при спора според мен излагаш аргументите си по определен въпрос, без да засягаш личността на спорещия с теб, а нападка е когато  ти свършат аргументите по темата, нападаш човека.

Бамбола според мен не обиди никого с първия си постинг. Някои казаха, че се е изказала неподготвена. Мигар всички тук се подготвят предварително?! Аз възприех нейните думи както и мама Галя .
За едни розови, за други черни- много хора я поздравиха за думите й!Бих цитирала призива на фоксче към този на който не му харесват думите й- "...ми не чети , бе". Разбира се , че ще има несъгласни с нея. Тя не се е врътнала , и не си е тръгнала. За разлика от няколкото души тук, които само заплашват, че ще си отидат и повече няма да пишат, защото са много обидени - тя  наистина  се отдръпна и то много интелитентно от темата.  Не я познавам, просто ми направи впечатление , че хора, които изобщо не прецезират думите си, влизат тук и на прима виста пишат каквото им хрумне ,  я обвиняват за ....не е ясно защо. Аз съм от доста време тук и знам колко теми бяха изтрити - и сега който иска да се сърди- ама след като са ти трили псувните във форума , да учиш хората какво и как да пишат- не става.

Поредната омаскарена тема. И  темата за непълното  е пълна с обиди, нецензурни думи... Ами това е форум- който не му харесва да прилага съвета на Фоксче"...ми не чете , бе". Като гледам доста от тези, които познавам отпреди в този форум са го приложили- Дидка, Ивка10, Април, Мирааа, Мими-С, Д-ива, Бонита,Ани-М, Тонни, Сиска-79, Мародиди - списъкът може да бъде продължен. Имаше една тема - Къде изчезнаха някои от мамите? Вече е ясно къде.
Приятен ден на всички!   

Дарена,

Има простичък критерий - ами отговори на въпросите.


Май  форумецът "на лични"  най ти е на сърце.

Аз и още няколко безкрайно дразним и разваляме фона.
Мисля, че е защото самият факт, че ни има и пишем, руши представата, че питат и разсъждават болезнено по темите само социално неадаптирани  деца.
А е повече от видно, че сме поне среднограмотни, не сме пропаднали, не сме лумпенизирани, не сме си зарязали родителите, градивни сме и пр., та затова сме "омаскарили" форума.



 

Мираета, критерий за какво са тези въпроси? Кой го е определил този критерий? Да не са нещо като тест- ставаш ли за осиновител?  Ако ти отчиташ резултатите от теста, така де- от въпросите, каквото и да отговоря- знам ти мнението.  Лошо няма- твое право е да имаш такова мнение.
А! - Този който ми е на сърце не е форумец.

Не смятам да влизам в спорове по въпроса повече, само едно ще кажа: с времето приоритетите, интересите количеството свободно време на хората се променят, текучеството във всички форуми е голямо и непрекъснато се сменят хората, които пишат тук или там. Може и много хора да не пишат тук вече, но пък има нови, които също са ценни и това са нормални процеси. Изобщо не смятам, че само несъгласието по различни теми е причината за неписането на много от участниците. Пък и това да е, всеки си решава какво да прави. За мен форумът е важен, но не живея с него, макар и да му отделям много време в момента.

Направо съм изумена как от едно свободно изразено мнение, което при това май е съвсем дъбронамерено (поне така усетих постингът на Bambola), темата се превърна в поредното "бойно поле". Абе че сме болезнено чувствителни на "нашата" си тема- спор няма. И осиновени, и осиновители. Обаче е крайно време наистина да проумеем, че сме си взаимно полезни (оставам с усещането, че само на думи сме го проумяли) и нападки от рода на "търсене под вола теле" са направо безумни.
В спора се ражда истината. Ама нека не превръщаме всеки спор в битка, че в битките много жертви падат. А душите ни нямат нужда от повече рани  .
Иначе съм 100% съгласна с казаното от Бианка.
А това, че намразваме родителите си, когато разберем, че сме осиновени... Bambola, ти напраУ мЪ уби  . Тук вече съм съгласна, че някои се изказват неподготвени .

Моля, не ме нападайте ако не сте съгласни с написаното от мен или то ви е подразнило- аз само изразих свободно мнение на свободен човек! Просто приемете, че имам право на това!
(ще взема да си сложа последните редове за подпис )
 

Взех, част от поста ти, който ме накара да се върна към част от моите въпроси към себе си . Доколко проблемите на дъщеря ми са свързани с това че сме лоши "осиновители". Казвам го в кавички, защото ако бяхме просто биологични родители, щях да кажа, ами лоши родители сме и толкова. То като осиновители ние е трябвало да бъдем не само такива, но и хора знаещи за раната, и за начините на адекватно поведение. Добре де, не знаехме и какво?Страхотни проблеми на 14-15 г. Ясно, причината е в нас.Сериозно, така го чувствам..

Аз не съм осиновител. Аз съм родител, независимо от това, че съм осиновила децата. Мен ме вбесява отказа на хората да ме приемат като родител. И ако се проваля във възпитанието на децта си няма да е виновна първичната рана, а аз и баща им. Защото първичната може да източник на болка, но аз мога да дам на децата си оръжието, с което да се борят с тази болка. Ще направя и невъзможното!

Дарена както обикновено ме вкара в размисъл. Защо нещо, което в реалния живот е мнение, тук е нападка - ми много просто - в реалния живот говорим очи в очи и тогава на всеки му е ясно, че се опонира на неговите думи.
Във форума пишем, други пишат след нас, и като решим да опонираме на точно определено мнение, то става под формата на цитат и обръщение към човека, който е изказал мнението.
Е, да ама това не е нападка, а е спор по темата.
Така ги виждам аз нещата.
Е, има си и нападки, но като цяло в повечето случаи според мен от това произтичат неразбирателствата. Ниска форумна култура /е, сори сигурно ще се засегне някой, ама това е най обобщено казано/

Родител, които е осиновил детето си.
Имам проблеми с формулировките и приемането им.

Когато непознат ме нарече осиновител нещо ми става. Когато ми е от мама Галя, например, ми звучи нормално. Много е крехък и фин нашия свят. Не е ясно при кого какво се задейства и от невинни думи. Затова се получава така. Този призив ме подразни по много нелогичен начин, но наистина ме подразни.

Калина, да ти кажа и мен ме подразни призивът. Прозвуча ми като "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!"
По стечение на обстоятелствата съм и осиновена и осиновител, но НЕ ГО ЧУВСТВАМ ТАКА.
Аз съм дете на мама и татко и съм майка на децата си. ТОВА Е!

Амо повече от ясно за какво - за желанието да споделиш конкретно мнение по темата.



Едно е да иска да сподели мнение човек (независимо какво е то), а съвсем друго -  твоето "каквото и да отговоря- знам ти мнението".
Амо като на теб и приятелката ти съм толкова неприятна - ми не ме четете бе, даже и повече свободно време  ще имате.
А и заплахите време си искат, що да си го губите.
 

Думата "осиновители":''  И за мен са осиновители само докато трае процеса в съда и преди това -административния по вписването им, че иначе няма как да ги нарича човек. Ако се легитимираш като адвокат на био-тата ще вземеш данни от папката по делото точно когато "цъфнат налъмите". А после ми е некомфортно да я ползвам думата осиновители.

Думата "осиновени": Също ми е некомфортно да я ползвам, освен в процеса. Това не е главмното, което ме характеризира като човек. Ако нещо ми е създало болка то не е това, че съм осиновена. По-точно сме първично изоставени деца. А осиновяването е крачка към градивност.

На никого не му е проблем, че е осиновен. Добре, че седнахме и за думите да си поговорим.

По-голяма глупост в скоро време не бях чела,първоначално и аз подходих с убеждението,че темата е добронамерена и съвсем миролюбиво споделих някои от собствените си възгледи,които са в разрез със вижданията на авторката,но това изречение просто ме уби
Просто ми е чудно,че е написано от осиновител....

Всчки сме родители.Съжалявам ,че трябва да използвам другата дума.Сигурно и за това не исках хората да знаят, за да не  възприемат по различен начин децата ми .Да, исках да докажа, че ако се справям или не, то не е защото съм о.......л.И продължавам да се опитвам. Да, ама не.Как лекувам раните на по-малката, а на голямата не успявам.Поне за сега. Защото и малката си има своите рани, чувствителност, проблеми....
Радвам се за всички останали, че вие малко или много сте наясно с какво трябва да се справяте.

Съгласна съм и аз не обичам думата "осиновител",употребих я просто в контекста на темата,въпреки,че много пъти съм я отхвърляла като понятие и никога не съм  я ползвала във връзка с родителите си.

Марш от тука, заедно с Фоксчето !

Не е от осиновител, от най-дълбоката утайка и мътилка на душата му е.

За неаналитичния и бърз поглед е само пожелание, но ако му видиш уродливата  муцуна на посланието, страх те хваща. Фусси защо избяга? Защото го видя.
Аз с усилия на волята се озаптих и си дадох няколко дни и миролюбиво зададох прости въпроси, именно за да не би у мен да е грешката. Едни директни и ясни отговори (независимо какви) щяха да ми покажат, че греша. Ама отовори няма от авторката, а други неща.

Ако са ти оголени сетивата до живо месо - виждаш доста различни неща от едно мнение.



Е това не е случай, в който става дума за различни мнения, това не е мнение. 

Който разбира, разбира какво казвам, а останалите - моля, да ме извинят.

Miraetta,

Замислих се по темата. Хората са различни, възгледите им - също.
Някой родители на небиологични деца сами поставят бариерата. Дано не ме разберете погрешно.
Едно изречение, изречено от свекърва ми ми направи много силно впечатление:
"Ние те отгледахме като свое дете!".  Тогава аз попитах - "Какво значи "като свое дете"? Не е ли ваше? Ако не е ваше, чие е тогава?!"
Отговор не получих.
Как обществото да приеме тази жена като родител, като тя самата вътре в себе си не се възприема като такъв?
Стана ми тъжно. Какво ли е да живееш в кошмар, сътворен от самия теб....

Продължавам да твърдя, че децата са си деца и те имат едни родители, независимо какви. Осиновяването не е причина да намразят родителите си, напротив. Те всячески се стараят да бъдат идеалните деца, с цената на всичко. Всички негативни емоции насочват към себе си.

Аз таковатаааа аа, обещах си, че няма да чета известно време, но едно писание в друг подобен форум ме провокира и затова се връщам баш в тая, няма да се извинявам, поп фолк тема.

Сега, това е форум, в който пишат хора, обединени около една тема. Пишем осиновители, пишат осиновени деца и пр. Пишем за твърде сериозни неща като болките ни, страховете ни, радостите ни, копнежа на сърцата ни, за да се плескат необмислени писания... Мисля, че писането по принцип е отговорна работа и не можеш да "треснеш" всяка мисъл, която прекоси главата ти. Не можеш, ако уважаваш другите...

Пиша за да отговоря на хората, които писаха, че не можем да приемем хубавите мисли и пожелания... Пиша, защото аз подхванах негативните мнения...


т.е. по презумпция, осиновените се чувстват непълноценни. Това е обидно


Продължава в същия дух.... ами много се извинявам, но аз не се чувствам аутсайдер, а ако някой сметне детето ми за такъв, ще получи един през ашиците. Не знам защо, четейки това се сетих за "състрадателната"  българска поговорка "куцо, кьораво и сакато"

Въпреки ... 

Това изречение означаваедно единствено нещо. Отворила жената форума, не прочела нищо преди това, сега от позицията на абсолютната истина реши да ни светне къде им е проблема на осиновените деца.  Ами, съжалявам, но това е такова неуважение, неглижиране и невежество, че простооооо......

И накрая, понеже се отнася лично до мен:

Не, драга Бамбола, не аз виждам нещата розово. В постинга си имах предвид, че твоето писание ми звучи като текст на чалга песен. Толкова е пошло

Пак няма да се извиня

Fussii,
Всъщност няма и нужда да се извиняваш,
мнението ти е ценно,защото е точно и аргументирано преди всичко.
Смятам,че е много по-доблестно човек да защити собствената си позиция,независимо каква е тя и дали ще бъде приета и как,вместо да си навие опашката на руло,да натисне "изход" и да разкаже после под анонимен ник как всъщност го отвращава форума.
А е форум именно,защото всеки свободно може да изкаже мнението си.
Това,че си пуснал дадена тема не значи,че трябва да очакваш непременно овации,все пак съвсем в реда на нещата си е да има мнения,различни от твоето.Няма място за обиди и обидени.Просто някои от нас са изразили несъгласие и аз не виждам къде точно е нарушен добрият тон в случая.
Колкото до авторката,смятам,че тя просто бе голословна,пусна една бомба и не се и опита да аргументира нито едно от твърденията си,което от своя страна доведе до тези бурни дебати.

Само едно не мога да разбера - в тази тема всички пишат с никовете си, само "На лични" - не. Що така, бе - срам те е, страх те е или що? Да имаше поне смелостта да застанеш зад думите си, та човек да те уважава, а така работата малко ми прилича на доносче...
И знаете ли - писна ми от това постоянно напомняне, че някои стоят във форума от години, а други са дошли сега и едва ли не са го окопирали. Кудкудяка много хубаво го каза, прочетете я малко по-нагоре.

Защо се притесняваш да излезеш с името/ника си?
Имаш мнение за всички поотделно,включително и за дереджето на форума,а нямаш смелост да се логнеш...
П.С....между другото мен не успя и повърхностно да ме "раздруса",да не говорим до дъно.

бетер детската градина. аз се отказвам...........оставете си лексиконите да се разпиша в тях. в тази чалга тема, както казва много правилно фуси, отказвам да пиша повече.

Боже, колко хора със свободно време...

Понеже всеки си хваща едно изречение и се обяснява....
Мираета вече обясни на всички, че това трябваше да си остане между нас, изтри го и се разбрахме на лични какво точно е имала предвид. Аз не изтрих цитата, защото мислех, че въпросът е приключил, но за да не се спекулира мога да го изтрия, абе всъщност няма вече смисъл.

Ако анонимната пишеща е тази, за която си мисля, че е, а съм убедена, че съм познала, направо паднах. Добре, че не се изкълчих. Никой не е незаменим, бе хора, не разбрахте ли, вкл., и в този форум. Въпросът е като решиш да си ходиш, да не се излагаш по този начин.

Интересно, ако я докараме до 15 страници тази тема, дали да си пуснем втора такава 

Вече си мисля, че стана време да се удари ключа на темата. Страхливец скрит зад анонимноста на гост,сипе жлъч по една уж "безлична " форумка.

Аз съм "за", все пак и анонимните трябва да имат поле за изява.

Тази тема не е за писане повече. Ще направя едно уточнение само по повод на:
Понеже към мен е отправено, държа да отбележа, че никога не съм те заплашвала.

Ама на мен рядко ми кипват да не кажа какво, обаче сега се получи...

Модератор съм в друг форум и честно ви казвам, ако се появи анонимно писание от този сорт, просто ще го изтрия и окото ми няма да мигне. Нама да се обяснявам защо, кой - толкоз. Това първо.

Второ. Приказки от сорта "Една майка ви каза да се обичате и това ви ядоса" показват, че някои хора не четат, ами буквите им минават пред очите. 

Противогази, брътвежи - аман от простащина в чист вид.

Фуси, не се коси толкова, няма смисъл. Аз подкрепям Ва ва и мисля,
че мнението на "на лични" трябва да си остане - няма какво да крием - орезилихме се  . Пък следващата темичка ще бъде (заимствам от Дефи) "Осиновени и осиновители от всички страни, обединявайте се!" - така съм я замислила.

Fussii, разбирам, че си ядосана.

Заради спецификата на форум могат да пишат и анонимни потребители.

Всеки има право да изкаже мнение по въпроса и право на човека скрил се анонимно е да го направи след като има възможност.

Разбира се това не означава да взимам нечия страна.

Допитах се до форумците дали да заключа темата, повечето бяха за оставянето и отключена.
За мен лично темата е безсмислена, леко прилича на женска разправия.

Всеки им право да изкаже какво му е на сърцето, дали на мен или на теб ще ти хареса си е наш проблем.

При желание от потребителите мога да заключа темата, но няма да изтривам анонимните реплики

Всеки сам си преценява доколко ще е открит в интернет пространството,дори и тук,смятам,че човек не може да се прикрие съвсем,под написаното характера прозира,но с един ник да ти поднасят бонбонели,а с друг-да те хокат...просто това на мен не ми прилича на свободно изразено мнение,а на лицемерие в една доста солидна доза.

 Нека имаме полза за нещо градивно. Аз така си превеждам писмото.:
"Мили осиновени деца!" =  призивът само уж е към всички, ама си е явно само към децата. Повече от ясно е, че децата не си обичат родителите, ама Бамбола го казва деликатно и мило под формата на призив.  Нещо като евро-комисарите , които не казват "Много е мръсно тука", а казват:"Следва да се оптимизират усилията в областта на ... ".

" Чета форумите, които ви интересуват и мисля за вас- затова колко ви е трудно понякога да намерите мястото си и да се приемете като пълноценни хора." - Вие не се приемате за пълноценни.

" Страшно е човек да бъде изоставен, а това е много често срещано състояние за повечето от нас - осиновени или не, възрастни или деца. Постоянно някой ни изоставя, но и ние често го правим.  Въпреки това, ние продължаваме и слава Богу оцеляваме." = изоставяния от такава   значимост като това майка да изостави новороденото си по собствено желание се срещат под път и над път. Изоставяния от такъв ранг всеки е правил и прави едва ли не всеки ден. И вие ги правите и всички ги правят. Ми стегнете се де, аз колко съм се стягала.

 "Ние сме аутсайдери  - осиновени, осиновители, стари моми и ергени, хомосексуалисти, инвалиди, инакомислещи, свободни и самотни хора. И кой ни дава това определение? - така нареченото общество но и често ние самите. Но какво удоволствие е да сме такива! Аз съм такава и никога не бих желала да се променя." - не намирам по какво съм различна от вас, но сте си аутсайдери.

"Аз съм осиновителка, въпреки че съм пълноценна майка на дъщеря си." = осиновителите по презумпция не са пълноценни родители, но аз съм.

"Аз не съм виновна за това, нито пък тя. Просто стечение на обстоятелствата. Не мисля че и тази, която я е родила е виновна - тя също е жертва на обстоятелствата."  = Вие сте безплътна сянка между нас двете.  Нямате право на идентичност - идентичността върви ръка за ръка с усета и мнението ти за хора и събития, а вие нямате право на това. На нас двете нещо ни се е случило, а на вас - какво?
 
"Питала съм се дали щеше да бъде по щастливо с биологичните си родители? Това никога няма да го знае никой от нас." = Ясно е че нямаше да сте по-добре. Голяма съм и ако малко помисля, бих осъзнала, че много рядко те са заедно и изразът "с двамата" не значи нищо, ама пред вас всичко върви - все ви е бонус.


"Когато стане зрял човек решенията ще взема тя и ще има избор - да е щастлива или нещастна." - Ако се чувставате нещастни, то е само защото сте взели погрешното решение.

"Не се затваряйте в собствените си съмнения - защо съм изоставен, кои са родителите ми, щях ли да съм по-щастлив, страдали ли са за мен.........? Няма значение, защото вие сте в друг етап от живота се и сте господари на себе си и на чувствата си.  Вземете най-доброто от живота си и обичайте, защото страховете и съмненията изяждат отвътре." = Забравете онова дете в себе си. Погребете го и започнете начисто. След като ви е даден нов живот - неприлично е да се замисляте.

От мен: А ако някой иска да си разбие  отношенията с по-голямо дете или възрастен с нашата съдба, то да му каже, че последният не обича родителите си само защото е разбрал, че е осиновен, ако не беше разбрал - нещата щяха и до днес да са си щастливи и приятни, и гаранция давам, че ще си загубите всякакво доверие и близост, а човекът ще бъде запокитен в уличка без изход и с бетонни стени.
Дали ще има сили да проведе разговори с вас, за да ви каже и убеди и покаже, че това е голяма заблуда от ваша страна като родители, или ще провокирате необяснима за вас агресия или други неща - не се наемам да гадая.
Само гарантирам, че е много ефикасно.

Най ме вбесява оценката за изоставянето на новородено като нещо, което е толкова леко и елементарно и няма тук човек , който поне 5-6 такива да не е сътворявал, а децата - и те също, само дето не са се усетили. Та имахме късмет да попаднем на Бамбола, че  да ни се отворят очите. - Да, ама не.
Във всяка книжка пише , че дори смяната на жилището или местоработата или заминаването надалеч  на близък от семейството си е причина са силен стрес, ама бебето да се отдели от майката и то по волята на майката, гарнирано със съответните емоции - ми не е стрес, къде го има тоя стрес според авторката.
Аз имам мнохо грехове, ама баш от такава дълбочина нямам и да не дава Господ да имам.
Мамите от форума - в болшинството си никого не са изоставяли, говорим за изоставяне от такъв ранг и дълбочина.. А дамата да ми сравнява изоставянето на Марийка от Иванчо с това, за което говорим - има право, но ако тя бе изоставена, че да ми разсъждава за своето изоставяне.
А тя "с чужда пита помен прави".

Боли ме от това, да не би някой да си е помислил, че щом нещо се пище за осиновяването, то идва от деца, които не обичат родителите си. В армията казват, че цената на един бит войник е колкото на двама небити - т.е. той е двойно по-скъп. Видял е и 2 и 200 и горе-долу може да се предвиди как би реагирал при опасна ситуация, а небития не е ясно как ще реагира. За себе си казвам - сега много по-осъзнато обичам и приемам родителите си и по-малко изненади могат да се очакват от мен, да не кажа, че ако съм жива, няма какво неприятно да се очаква от мен, а съм само нещо положително за родителите си.
Дано да не звуча много неясно.

Това, че искаме да лекуваме и да сме грижовни към детето у себе си, няма нищо общо, няма и сантиметър да се покрива с някаква хипотетична мъка, че не си с био-то.  Само се задавям от безсилие, че някой може да си го мисли, а още повече, да ми го приписва.


По-горе дадох моя превод на писмото. Може да не съм възприела тя какво иска да каже, но  съм достатъчно ясна и стоя зад думите си.
За жалост, авторката няма да даде своята версия.